Решение № 2162 от 7.3.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 947/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на „Сиил“ ЕООД, ЕИК 115122897, със седалище и адрес на управление: [населено място], с.о. „Бизнес парк Меден рудник“, ремонтна база на „Сиил“ ЕООД, чрез пълномощник – адв.М. О., АК - Бургас, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 70-00-2077/1/ от 19.03.2024 г. на орган по приходите в община Бургас - главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ към Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, потвърден с Решение № 70-00-2077/6/ от 17.05.2024 г. на директора на Дирекция „МПДТР“, към община Бургас, В ЧАСТТА, с която на жалбоподателя са установени публични задължения - такси битови отпадъци (ТБО) за услугите - сметосъбиране и сметоизвозване, и поддържане на чистота в териториите за обществено ползване, в общ размер на 3 023. 22 лв., ведно със съответните лихви за забава за периодите 2023 г. – 2024 г. В жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, обосновава незаконосъобразност на акта в оспорваната част, като твърди, че начислените суми не се дължат. Поддържа, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и услугите по поддържането на чистотата в териториите за обществено ползване, установени като задължения за общината с разпоредбите на чл.62 и чл.63 от ЗМДТ, не са били осъществявани по отношение на процесния имот. Сочи, че АУЗД е немотивиран. Посочва, че имота на жалбоподателя не попада в територията определена със заповедите на Кмета на общината по чл.63, ал.2 от ЗМДТ. В резултат на което твърди недължимост на компонентата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“, както и компонентата „събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране“. Иска отмяна на АУЗД в оспорената част. Ангажира доказателства. Претендира разноски, съобразно предоставен списък.

Ответникът - директора на Дирекция „МПДТР“, към община Бургас, действащ в качеството на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК във вр. чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразност на АУЗД и законосъобразно начисление на задълженията. Претендира разноски по делото и прави възражение срещу претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, установи следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото а и се установява от представените писмени доказателства (л. 45-47), че жалбоподателят „Сиил“ ЕООД е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ земя – ПИ с [идентификатор] и сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], съгласно [нотариален акт], том І, дело № 106/2005 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 71/18.04.2011 г. Така придобитият имот е деклариран с декларация по чл. 14 ЗМДТ № 11423/18.12.2012 г., а именно: Земя и сграда, от които земя с площ 2000 [жк], с данъчна оценка на земята към 2024 г. 50 544. 00 лв., отчетна стойност 58 590. 00 лв. и данъчна оценка на сградата към 2024 г. – 189 515. 00 лв., отчетна стойност 177 600. 00 лв. Декларираният имот е с адрес територията на Община Бургас. (л.48-65) С искане вх.№ 70-00-2077/06.03.2024 г. от задълженото лице - „Сиил“ ЕООД е инициирано административно производство по реда на чл.107, ал.3, изр. второ от ДОПК за издаване на акт за установяване на публични вземания за такса битови отпадъци за периоди 2022 г. - 2024 г. С Акт за установяване на задължения по декларация № 70-00-2077/1/19.03.2024г. на главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране” на Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас С. Г., съгласно Заповед № 1681/ 01.07.2014 г. на кмета на общината, на жалбоподателя били установени задължения - такса битови отпадъци в общ размер на 3 259, 42 лв. и лихви за просрочие в размер на 123, 89 лв. Обхванати са периоди 2022 г. – 2024 г. В АУЗД е посочено, че задълженията са от недвижим имот, представляващ земя и сграда, находящ се на територията на община Бургас, [жк], ПИ [идентификатор], собственост на ЗЛ, за които е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ - вх.№ 11423/18.12.2012 г. ТБО е определена в промили върху отчетната стойност на имота на „Сиил“ ЕООД за съответните календарни години.

АУЗД е бил връчен на ЗЛ на 25.03.2024 г. Същият е бил оспорен по административен ред с жалба в частта, в която са установени задължения за ТБО за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и услугата по поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване за периодите 2023 г. и 2024 г. С Решение № 70-00-2077/6/ 17.05.2024 г. на директора на Дирекция „МПДТР“ при Бургас, в качеството му на решаващ орган съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във вр. чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, АУЗД е потвърден в обжалваната част.

Решението било връчено на жалбоподателя на дата 22.05.2024 г. (л. 14) Жалбата сезираща съда е подадена чрез Община Бургас, на 31.05.2024 г. Като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, изпратена с писмо с изх. № 70-00-4700/1/ 05.06.2024 г. на Община Бургас –акта и потвърждаващото го решение, документи за собственост, жалба по административен ред, декларации по чл.14 ЗМДТ, заповеди по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, Заповед № 833/09.05.2006 г. (л.39), с която е одобрен ПУП-ПРЗ за имот пл.№ 118 в м.“Брястите“, землище „Меден рудник“ и решение № 8-17/29.03.2012 г. на Общински съвет - Бургас за създаване на нови селищни образувания с местно значение в територията на землището на [населено място], вкл. с.о. „Бизнес парк Меден Рудник“ за обслужващи чисти промишлени дейности, в което попада имота на жалбоподателя (л.41).

В хода на съдебното производство са приети следните писмени доказателства: Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас (НОАМТЦУ), съгласно чл. 9 от ЗМДТ, в различните й приложими за периода редакции, три броя решения на Общински съвет – Бургас, за определяне размера на таксата за битови отпадъци в периода и заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за определяне границите на районите и вида на предлаганите услуги за същите периоди; АЧОС (л. 212 и л. 213) за разкрито регионално депо за битови отпадъци в землището на [населено място] извор, общ. Камено, обл. Бургас; договор за услуга № 93-ОП18-65(6) от 04.04.2019 г., съгласно който община Бургас е възложила на „Нелсен-чистота“ ЕООД дейност по събиране и транспортиране на отпадъци, доставка, експлоатация, поддръжка и подмяна на контейнери за отпадъци и улични кошчета, почистване и поддръжка на чистотата на местата за обществено ползване на територията на общината, зимно поддържане и снегопочистване на улици, тротоари площадки и др. Договорът е сключен за срок от 60 месеца. (л.106-116); протоколи за извършена работа от „Нелсен-чистота“ ЕООД за периода м. 01.2023 г. до м. 05.2024 г. и справка за броя работници по дейност „ръчно метене“ по райони за същия период (л. 117-206).

По делото е приета като веществено доказателство – флашпамет, съдържаща файлове с информация от GPS системата за движението на сметоизвозващите автомобили на процесната територия, в която попада имота на жалбоподателя и техническа спецификация към договор за услуга с рег.№ 93-ОП18-65/6/ от 04.04.2019 г. Приета е без възражения от страните основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза (на 214-220, л.240-243), която се кредитира и от съда като обективна, компетентна и безпристрастна, от която се установява, следното: процесния имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], попада в с.о. „Бизнес парк Меден Рудник“, т.е попада в строителните граници на селищно образувание и е разположен в урбанизирана територия. Установява се, че за Община Бургас има одобрен ОУП (Решение № 51-1/21.07.2011г. на ОС-Бургас), който да определя предвиждания за територията, в която попада процесния имот. Със Заповед № 833/09.05.2006 г. (л.39), е одобрен ПУП-ПРЗ за обособяване на имотни граници на УПИ ІІІ -118 (имот с [идентификатор]), отреден за складова база и работилница за ремонт на хладилни транспортни средства, с режим на застрояване - свободностояща нискоетажна застройка с височина Н-10 м., като достъпът до УПИ е от съществуващ път, североизточно от имота. За имота няма одобрен ПУП – ПУР. Установено е, че в района на имота е поставен съд за смет, който при първия оглед не е бил почистван, а при втория оглед вече е бил почистен.

По искане на страните са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля С. се установява, че същият като гл.експерт „Управление на отпадъци“ към „дирекция „Околна среда“ при община Бургас, осъществяващ контрол на сметопочистващата фирма е запознат къде се намира имота на жалбоподателя, както и че в процесния период в района има поставен съд за смет. Посочва, че контейнерът е един, предвид ограничения брой ползватели и представлява тип „Бобър“ с 1, 1 м3. Същия се извозва с приблизителна честота четири пъти в месеца. Извършват се и дейности по поддържане на чистотата, които включват уборки на крайпътни отсечки, на разделителни ивици около пътя и имота и почистване на тези площи.

Свидетелят Г. в с.з. заявява, че неговия имот е съседен на процесния имот и контейнерът за смет е поставен едва лятото на 2024 г. Сочи, че оборка в района се прави един път годишно.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация - адресат на акта, до компетентния съд, в срока по чл. 156, ал. 1, вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на процедурата по административно оспорване. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна като съображенията на съда за това са следните:

Предмет на оспорване в настоящото производство е АУЗД, в частта с която на жалбоподателя са установени публични задължения на два от компонентите в определената за 2023 г. и 2024 г. ТБО, а именно за услугите по чл.62, т.1 и т.3 от ЗМДТ - „събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране“ и „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“. В АУЗД компонентата по чл.62, т.1 от ЗМДТ е формулирана от органа като „сметосъбиране и сметоизвозване“.

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт (в случая акт за установяване на задължение по декларация), като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му.

Задълженията за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, съгласно регламентираното в чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. Според чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за местни такси този ред е предвиден в чл. 4 от ЗМДТ, вр. с чл. 9б от същия закон. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Последният, съгласно ал. 5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

В конкретния случай АУЗД е издаден от С. Г. - главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ към Дирекция „МПДТР“ при община Бургас, която въз основа на Заповед № 1681/ 01.07.2014 г. на кмета на Община Бургас и съобразно заеманата от нея длъжност, е определена да извършва дейности по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. С оглед на това оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия. Същият е в предвидената от закона писмена форма и съдържа правните основания и фактически обстоятелства, обосновали издаването му. Потвърдителното решение е издадено в изискуемата писмена форма, от директора на Дирекция "МПДТР" при общината, т. е. ръководителят на звеното за местни приходи, също в пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5, предл. второ и чл. 9б от ЗМДТ. Не се установяват и нарушения на процесуалните разпоредби по издаването на акта по смисъла на чл. 107 от ДОПК.

Настоящият съдебен състав констатира, че Акт за установяване на задължения по декларация № 70-00-2077/1/ от 19.03.2024 г., в оспорваната част е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби по смисъла на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, като съображенията за този извод са следните:

В глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретния случай се касае за определяне на задължения за местни данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в самия акт.

От АУЗД се установява, че по искане на жалбоподателя е извършена проверка на жалбоподателя по данни от подадената от същия декларация за придобития от него недвижим имот и сграда. Собствеността, фактическото ползване на имота през периода от придобиването му до края на 2024 г. и неговото предназначение, не се спори между страните, не се твърди за същият да е заплатена ТБО за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и услугите по поддържането на чистотата в териториите за обществено ползване за 2023г. и 2024г.

Спорът се свежда до това дали за въпросният имот са предоставяни услугите, посочени в чл. 62, т.1 и т.3 от ЗМДТ и ако не - дали поначало се дължи такса битови отпадъци, при положение, че се твърди, че имота не попада в строителните граници на [населено място] и не е посочен в заповедта на Кмета по чл.63, ал.2 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 62 ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности.

С оглед посочените разпоредби, за да бъде дължима ТБО, за всяка една от услугите е необходимо да бъде доказано от ответника наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки:

• принадлежност на имотите към територията на съответното населено място или селищно образувание;

• реалното предоставяне на услугите, компоненти на таксата.

В настоящият случай е безспорно, че поземлен имот с [идентификатор], вид територия Урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен складов обект, с площ по кадастралната карта 2000 кв.м., стар номер 118, парцел ІІІ, който жалбоподателят притежава се намира в селищно образувание „Бизнес парк Меден рудник“ за обслужване на чисти промишлени дейности, със сигнатура по ОУП 07079/74. Според доказателствата - решение № 8-17/29.03.2012 г. на Общински съвет - Бургас за създаване на нови селищни образувания с местно значение в територията на землището на [населено място], вкл. с.о. „Бизнес парк Меден Рудник“ (л.41), представени от община Бургас, посочената местност, в която попада имота на жалбоподателя е селищно образувание по смисъла на чл.62, т.3 от ЗМДТ.

В конкретния случай оспорващият поддържа, че процесният имот не е част от урбанизирана територия и не е включен в строителните граници на населеното място на [населено място].

Съгласно чл. 7, ал. 1 Закона за устройство на територията (ЗУТ) териториите в страната са седем категории: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта.

Населено място, съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), е историческо и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Селищно образувание - ал. 2 на чл. 3 ЗАТУРБ, е територия извън строителните граници на населеното място, определена със строителни граници, устроена за осъществяване на специфични функции, която няма постоянно живеещо население. И населеното място, и селищното образувание представляват урбанизирана територия, а съгласно чл. 106, т. 1 ЗУТ границите на териториите на населените места и селищните образувания се определят с общия устройствен план. Имота на жалбоподателя представлява урбанизирана територия и попада в границите на районите на територията на общината, включени в системата на организирано поддържане на чистотата.

В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че имота не попада в територията на Община Бургас.

На следващо място неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че с.о.„Бизнес парк Меден рудник“, в което попада имота на жалбоподателя не е в районите посочени в заповеди № № 3692/26.10.2023г. и 3529/11.10.2022г. на кмета на община Бургас, в които се предлагат и трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ.

Действително в посочените заповеди, издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА в раздел Б „вилни зони и селищни образувания“, това селищно образувание не е изрично посочено в границите на районите на територията на общината, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през 2023-2024 г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване, но съдът приема, че в случая въпреки недотам коректното посочване в заповедите на районите - имота на "СИИЛ" ЕООД попада в раздел В „застроени терени извън границите на районите по т.А и т.Б“ от горепосочените заповеди в границите на районите, в които общината извършва услугите по чл.62, т.1 и т.3 от ЗМДТ (спорните компоненти по делото). Съгл. разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗМДТ, в приложимата редакция, такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 от ЗМДТ на територията на общината, като в ал.2 на посочената разпоредба, видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. В посочената разпоредба не е въведено изрично изискване за детайлно изброяване на всички населени места и селищни образувания на територията на съответната община на която ще се извършват услугите. Тук следва да се отбележи обаче, че при липсата на изрично посочване на населено място или селищното образувание, за което общината твърди че предоставя услугите, същата следва да докаже с писмени доказателства, че именно в посочената територия са предоставяни посочените услуги.

С оглед изложеното, процесният имот попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугите по чл.62 от ЗМДТ. В този обхват попада селищно образувание „Бизнес парк Меден рудник“, а и от събраните по делото доказателства (в това число и заключението на съдебно-техническата експертиза) се установява, че фактически имотът попада в границите на селищното образувание. До същия има достъп чрез пътна инфраструктура на община Бургас. Налице са предвиждания на ОУП, касаещи територията, на която той попада. Всички тези специфики на имота водят до извод, че същият част от селищното образувание.

Изложеното мотивира съда да приеме, че е налице първата от изискуемите кумулативни предпоставки – принадлежност на имота към територията на селищно образувание в Община Бургас, като същият е включен в границите на районите на територията на общината, в които за процесните периоди, ще се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване.

По отношение на другата предпоставка за дължимост на ТБО - реалното предоставяне на услугата, следва да се разгледат поотделно всеки един от компонентите на тази услуга - сметосъбиране и сметоизвозване, и поддържане на чистота в териториите за обществено ползване.

По отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване:

От представените по делото доказателства се установява, че за процесните периоди 2023-2024 г. на територията на общината оперират две дружества – „Нелсен – чистота“ ООД, за периода 01.01.2023 г. – 31.07.2024 г., и ДЗЗД „Консорциум почистване Бургас“ за периода от 01.08.2024 г. до настоящия момент. Единствено за дружеството „Нелсен – чистота“ ООД е представен договор за услуга № 93-ОП18-65(6) от 04.04.2019 г., съгласно който община Бургас е възложила на „Нелсен-чистота“ ЕООД дейност по събиране и транспортиране на отпадъци, доставка, експлоатация, поддръжка и подмяна на контейнери за отпадъци и улични кошчета, почистване и поддръжка на чистотата на местата за обществено ползване на територията на общината, зимно поддържане и снегопочистване на улици, тротоари площадки и др. и протоколи за извършена работа от „Нелсен-чистота“ ЕООД за периода м. 01.2023 г. до м. 05.2024 г., както и справка за броя работници по дейност „ръчно метене“ по райони за същия период. От същите обаче не може да се направи категоричен извод, че в селищното образувание с.о.„Бизнес парк Меден рудник“ са били предоставяни услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, и поддържане на чистота в териториите за обществено ползване. Това е така, тъй като никъде в посочените документи не се съдържа посочване на с.о.„Бизнес парк Меден рудник“, като територия на която са предоставяни услугите. Също така не са представени съответни отчетни документи за извършваните услугата съставяни от фирмите изпълнители (констативни протоколи, маршрутни графици, пътни листи, фактури и др.). Представените доказателства по никакъв начин не обосновават извода, че е била извършвана услугата сметосъбиране и сметоизвозване през процесния период по отношение имотите на "СИИЛ" ЕООД.

От показанията на св.Г. се установява, че съд за смет е поставен в района на имота на жалбоподателя едва през лятото на 2024 г. Това се установява и от представените файлове с информация от GPS системата за движението на сметоизвозващите автомобили на процесната територия. Съдът приема, че най ранни данни за предоставяната услуга датират от 07.08.2024 г., поради което остава недоказано в периода 01.01.2023 г. до 06.07.2024 г. да е била осъществявана посочената услуга. Също така по делото не са представени никакви доказателства от дружеството изпълнител - ДЗЗД „Консорциум почистване Бургас“, което дружество е оперирало в периода 01.08.2024 г. до настоящия момент.

За доказването на факта на предоставяне на услугите общината следва да разполага с писмени доказателства. Доказването на престирането на двете услуги става с документи за движение на МПС от населеното място до регионалното депо, отчети за обема, времето и мястото на предоставяне на услугата, договори, когато компонент от услугата се извършва чрез външен за общината изпълнител. Такива не са ангажирани, за да се обоснове извода, че в процесния период на територията на общината реално са предоставяни компонентите от услугите по третиране на битови отпадъци и почистване на териториите за обществено ползване.

По отношение на услугата „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“:

Посочената услуга се свежда до обстоятелството дали действително тази услуга се е предоставяла от Община Бургас по отношение на мястото, където се намира имотът на жалбоподателя.

Последният поддържа, че на територията на селищното образувание няма територии, предназначени за обществено ползване, вкл. изградена улична мрежа, за чиято чистота да се дължи заплащане на ТБО по чл.62, т.3 от ЗМДТ. От друга страна, противно на изложеното, административният орган твърди, че услугата е предоставяна, поради което таксата е дължима.

Законът за местните данъци и такси не съдържа легално определение на понятието "територии за обществено ползване", въз основа на което да се прецени дали в доказателствата по делото се съдържат данни за наличие на такива територии в границите на селищното образувание с.о.„Бизнес парк Меден рудник“, където е собственият на жалбоподателя имот. Следва да се вземе предвид обаче, че разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ указва, че дейностите по предоставяне на услугата по чл. 62, т. 3 включват поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. Съдържанието на тази разпоредба дава основание на съда да приеме, че за да бъде дължима такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в селищното образувание, където се намира процесният имот, следва да бъде установено, че на територията на същия са изградени някои или всички инфраструктурни елементи, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ, чиято чистота да бъде поддържана.

Както беше отбелязано по-горе, от Община Бургас са представени доказателства, че с решение на Общински съвет Бургас (л. 41 - л. 44) са създадени селищни образувания на територията на община Бургас, сред които е и селищно образувание с.о.„Бизнес парк Меден рудник“.

В периода 2023-2024 г., за който са установени процесните задължения на жалбоподателя за ТБО, следва да се отбележи, че наличието на улична мрежа е видно и от приложената към заповед № 833/09.05.2006 г. за одобряване ПУП-ПРЗ за имот пл.№118 (имот с [идентификатор]) в м.“Брястите“, землище „М.Рудник“ (л. 39) извадка от плана. От този план е видно, че достъпът до собствения на жалбоподателя имот се осигурява посредством съществуващ път, североизточно от имота.

С оглед на гореизложеното, в конкретния случай задължение за заплащане на ТБО по смисъла на чл. 62, т. 3 от ЗМДТ би могло да възникне, само ако Община Бургас установи, че реално е предоставяла услугата по поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване, за които факти и обстоятелства бе указана на ответната страна съответната доказателствена тежест.

От представения договор с единия от дружествата - изпълнител, и от представените протоколи за извършената работа не може да се направи категоричен извод, че в селищното образувание с.о.„Бизнес парк Меден рудник“ е била предоставяна услугата по поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване. Както се посочи по-горе от ответника не са представени и доказателства в подкрепа на становището му, че по отношение на процесния имот са извършвани услугите по чл. 62 от ЗМДТ или някои от тях, за всеки от процесните периоди. Никъде в представените писмени доказателства не е индивидуализирана процесната територия, в която попада имота на жалбоподателя и на която ответника твърди, че са предоставяни услугите.

Съдът намира, че елементите на горния фактически състав, при който възниква дължимост към съответната община на такса битови отпадъци, не са се реализирали в настоящия случай.

Предвид изложеното по-горе, крайният извод е, че по делото не се доказва дължимост на таксите за сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, по отношение на собствения на жалбоподателя имот. При недължимост на главниците, не се дължат и начислените върху тях лихви, които са акцесорни вземания. Следователно, процесният АУЗД в оспорената част е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съобразно представения от него списък (на л. 319 от делото). Представени са доказателства за направени разноски, както следва: 50 лв. за платена държавна такса (платежно нареждане на л. 72 от делото), 500 лв. – внесен депозит за възнаграждение за вещо лице [рег. номер]. – платено адвокатско възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на л. 320 от делотои платежно нареждане л.321). С оглед възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на посоченото възнаграждение, настоящият състав намира, че същото не е прекомерно. Възнаграждението [рег. номер]. напълно съответства на фактическата и правна сложност на спора и следва да бъде присъдено именно в този размер.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. от ЗМДТ, съдът