Решение № 667 от 25.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16061/2025 г.

наказателно дело № 20251110216061 по описа за 2025 година

към РЕШЕНИЕ от 25.02.2026 г. по НАХД 16061/2025 г. по описа на СРС, НО, 107-ми състав

С постановление Софийска районна прокуратура е предложила освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК на К. Г. А. за това, че на 16.10.2023 г. в гр. София, на строителен обект - новострояща се сграда, находяща се на адрес: хх нарушил правила, установени за охрана на безопасността на труда, като в качеството си на управител на хх и работодател на Л.Б.Л., на технически ръководител, както и като лице по безопасност и здраве, съгласно изискванията на чл. 24, ал. 2 от ЗЗБУТ (Закон за здравословни и безопасни условия на труд): (2) Функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби по ал. 1 се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика. На нейна основа работодателят регламентира функциите и задачите им съобразно конкретните условия) и „Наредба № 3 за функциите и задачите на длъжностните лица по безопасност и здраве", във всичките тези свои качества допуснал нарушения, както следва:

• Като работодател допуснал на стоежа да работи работник без надлежен задължителен писмен трудов договор, съответно лице, което не е застраховано по смисъла, по който се изисква за извършването на СМР (строително монтажни работи) на строеж,с което нарушил съответни текстове от КТ (Кодекса на труда), а също и чл. 1, ал. 1 от „Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор“. Нарушил чл. 62, ал. 1 от КТ: „Трудовият договор се сключва в писмена форма преди постъпването на работника или служителя на работа" и чл. 62, ал. 3 от КТ: - Работодателят е длъжен в тридневен срок от сключването на трудовия договор да го представи в териториална дирекция на НАП", като допуснал до работа лице, с което не с сключил трудов договор за работата, която изпълнявал, съответно пострадалото лице не с било застраховано по смисъла, по който се изисква в такива случаи за извършване на СМР, нарушил чл. 1, ал. 1 от „Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор ": чл. 1.(1) (Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 99 от 2017 г.) За сключване на трудов договор са необходими:

1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г.) документ за самоличност, който се връща веднага,

2. документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност,

научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или

работата, за която лицето кандидатства;

3. документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която

лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж;

4. документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след

преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3

месеца:

5. свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква

удостоверяването на съдебно минало;

6. разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години, допускайки до работа лице, което не е представило

предварително медицинско свидетелство и документ за образование и квалификация

за изпълняваната длъжност,

Като допуснал до работа лице (Л.Б.Л.), което не е представило предварително медицинско свидетелство и документи за образование и квалификация.

• като технически ръководител нарушил изискванията, отразени в чл. 26 от „Наредба № 2 от 22 Март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) при извършване на строителни и монтажни работи“, а именно: Техническият ръководител:

1. изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ (здравословни и безопасни условия на труд);

2. пряко участва при изработването на инструкциите за безопасност и здраве и ръководи

и контролира тяхното прилагане;

3. спазва изискванията за ЗБУТ към използваните строителни технологии и проекти;

4. провежда инструктаж по ЗБУТ на ръководените от него работещи;

5. забранява работа със строителни машини, съоръжения и инструменти, които не

отговарят на изискванията за ЗБУТ;

6. незабавно уведомява преките си ръководители за злополуки и/или аварии на строителната площадка, строежа, частта от строежа или работните места, за които

отговаря;

7. разпределя работещите по работни места съобразно тяхната правоспособност,

квалификация, знания и опит;

8. контролира:

а) планирането и безопасното извършване на разрушаване на сгради и съоръжения чрез предприемане на подходящи предпазни мерки, методи и процедури;

б) монтажа и демонтажа на стоманени или бетонни рамки и техните компоненти, кофражи, готови строителни елементи или временни опори и подпори;

в) правилното подреждане и съхранение на строителната площадка на материалите, изделията и оборудването;

9. осигурява:

а) прекратяване на работата и извежда всички лица от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа; при отсъствието му от строителната площадка тези задължения се изпълняват от посочени от него лица с необходимата квалификация;

б) ред и чистота на работните места и строителните площадки, за които отговаря;

в) координация на работата, когато скелетата, платформите и люлките се използват от няколко бригади;

10. определя:

а) работната зона и границите на опасната зона при преместване на строителни машини и механизация на строителната площадка; в случаите, когато машинистът няма достатъчна видимост, техническият ръководител определя към него сигналист;

б) местата на захващане на предпазните колани на работещите и на люлките, платформите и висящите стълби към сигурна и здрава опора и ежедневно контролира окачващите им приспособления преди започване на работа;

в) лице, което да контролира изправността, правилната експлоатация, прегледите, поддръжката и ремонта на работното оборудване (строителни машини, директни горивни устройства и др.);

г) лице, което да отговаря за изправността, правилното използване, прегледите, почистването и ремонта на санитарно-битовите помещения;

11. изпълнява в срок предписанията на контролните органи за ЗБУТ;

12. участва при анализиране на причините за допуснати трудови злополуки;

Като нарушил чл.26 от Наредба № 2 за задълженията и отговорностите на техническия ръководител по опазване на живота и здравето на работещите, в частност на Л.Б.Л..

• като технически ръководител и лице по ЗБУТ, нарушил чл.З от „НАРЕДБА № РД- 07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд": (Чл. 3) Работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

-като технически ръководител и лице по ЗБУТ, нарушил (Чл. 15) от „НАРЕДБА № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд": Чл. 15. (1) (Изм. ДВ. бр. 25 от 2010 г., изм. ДВ. бр. 54 от 2024 г. в сила от 27.09.2024 г.) Ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химични агенти; при строителни и монтажни работи.

(2) За водачите в международните автомобилни превози и за водачите, превозващи опасни товари по силата на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе - ADR, и Наредба № 40 от 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари (обн., ДВ, бр. 15 от 2004 г.; изм., бр. 12 и 67 от 2007 г.), ежедневният инструктаж се съвместява с периодичния инструктаж, провежда се преди тръгване на път и се документира в Книгата за ежедневен инструктаж.

(3) Ежедневният инструктаж се провежда от прекия ръководител на работата или друго лице, определено със заповед на работодателя,

като не е провел задължителния ежедневен инструктаж към работника, извършващ СМР и впоследствие пострадал - Л.Б.Л.;

като управител, работодател и лице по ЗБУТ, нарушил чл. 4 от ЗЗБУТ, като не

осигурил здравословни и безопасни условия на труд на Л.Б.Л.: чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 40

от 2007 г.) (1) Работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия

на труд на работещите, като прилага необходимите мерки, включително:

1. превенция на професионалните рискове;

2. предоставяне на информация и обучение;

3. осигуряване на необходимата организация и средства.

2. Работодателят съобразява мерките по ал. 1 с променящите се обстоятелства с цел

подобряване на съществуващото положение.

3. Работодателят прилага мерките по ал. 1, като осигурява основните принципи на превенция:

1. избягване на рисковете;

2. оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати;

3. ограничаване на рисковете при източника на възникването им;

4. приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането

на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените

методи, с цел облекчаване или премахване на монотонната работа, работата с наложен

ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия;

5. привеждане в съответствие с техническия прогрес;

6. замяна на опасното с безопасно или по-малко опасно;

7. обозначаване на съществуващи опасности и източници на вредни за здравето и безопасността фактори;

8. прилагане на последователна цялостна политика за превенция, обхващаща

технологията, организацията на работа, условията на труд, социалните

взаимоотношения и въздействието на елементите на работната среда и трудовия

процес;

9. използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни

средства;

10. даване на съответни инструкции на работещите;

като работодател нарушил чл. 119, ал. 1 от КТ „чл. 119. (1) (Предишен текст на чл. 119

• ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) Трудовото правоотношение може да се

изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време“

и с това е изложил на опасност здравето на Л.Б.Л..

Производството по делото по същество протече по реда на глава XXVIII НПК.

Обвиняемият К. Г. А. се явява, като не се възползва от процесуалната възможност да даде обяснения по обвинението.

Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител.

В хода на съдебните прения защитникът на обвиняемия - адв. Б., обобщава словесно повдигнатото спрямо подзащитния обвинение. Изрично сочи, че прокуратурата е изброила множество нормативни и подзаконови нормативни актове, които счита за нарушени от подзащитния й, в резултат на което е приела и че е създадена опасност за здравето на пострадалия хх. В тази връзка защитата изразява становище за липсата на относимост на така посочените за нарушени нормативни актове към обективно настъпилата лека телесна повреда. Поставя акцент върху това, че за обективната съставомерност на деянието по чл. 136, ал. 1 НК е необходимо обвиняемият чрез свои действия или бездействия да е създал опасност за здравето или живота на трети лица. Сочи като съществен признак, открояващ престъплението от други, наличието на нарушено правило за охрана безопасността на труда, респективно нарушаване на нормативно установен ред за провеждане на определена дейност. Застъпва становище и за необходимост на причинно-следствена връзка между поведението на обвиняемия и създадената опасност, като се позовава на това, че при реализиране на последната, съпроводено със засягане здравето на лицето, какъвто е настоящият случай, обвиняемият следва да отговаря по чл. 134 НК, а не по чл. 136 НК. Доколкото обаче разпоредбата на чл. 134 НК криминализира причиняването на тежка или средна телесна повреда, а не на лека, каквато е причинената в случая, според защитата извършеното се явява несъставомерно и по посочения състав. Позовавайки се на необходимостта от съществуване на причинно-следствена връзка между действията на обвиняемия и противоправния резултат, както и на заключението на съдебно-медицинската експертиза, защитата извежда като вероятна причина за падането и нараняването на пострадалия получен гърч, който може да се получи във всяка ситуация и на всяко едно място. Като довод от страна на защитата се навежда още, че в заключението на техническата експертиза е посочено, че пострадалият работник сам не е проявил достатъчно грижа за живота и здравето си, поради което е нарушил чл. 33 ЗЗБУТ. С оглед изложеното се твърди, че нарушенията на обвиняемия в качеството му на пряк ръководител на пострадалия не стоят в причинно-следствена връзка с леката телесна повреда на работника. Защитата релевира доводи за случайно настъпил инцидент, а не за трудова злополука, поради което вменените на обвиняемия нарушения се явяват ирелевантни към процесната случка. По твърдения на защитата пострадалият хх, считано от 01.10.2023 г., имал сключен граждански договор с управляваното от обвиняемия дружество хх на длъжност „шофьор“, което само по себе си не е налагало провеждането на какъвто и да било инструктаж на пострадалото лице. В тази връзка защитата излага твърдения в посока на това, че пострадалото лице се е намирало случайно на обекта, където е получило гърч, като в подкрепа на последното се сочат показанията на друг работник в дружеството – св. хх. Изтъква се, че едва от 23.10.2023 г. пострадалият има реално сключен трудов договор с дружеството на длъжност „работник“. Въз основа на изложеното упълномощеният представител приема, че липсват доказателства за осъществено престъпление както по чл. 136, ал. 1 НК, така и по чл. 134 НК. Апелира за оправдаване на подзащитния по така предявеното му обвинение, като алтернативно развива доводи за приложимост на института на чл. 78а НК, при което на обвиняемия бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.

Обвиняемият К. Г. А. поддържа пледоарията на защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обвиняемият К. Г. А. хх, адрес в гр. •••, ул. „•••“, № 16, ЕГН: ••••••••••.

Дружествата хх, и двете с предмет на дейност проектиране, строителство и ремонтни работи, били ангажирани със строителен обект - „Жилищна сграда с офиси и подземни гаражи в УПИ XXII-3406 „За магазини, офиси, жилища, ПГ и ТП“ с ПИ по идентификатор по КККР 68134.904.3406, кв.32, м. Кръстова вада, район „Лозенец“, СО“. Съгласно сключен между дружествата договор от 11.07.2023 г. „хх, в качеството си на „главен изпълнител“, възложило извършването на строително-монтажни работи на горепосочената новострояща се сграда на хх като на свой ред последното дружество, в качеството си на подизпълнител, се задължавало да изпълни със свои сили и средства, и на свой риск, възложените му строително-монтажни дейности. Технически ръководители на обекта от страна на главния изпълнител хх били свидетелите хх. Технически ръководител и в същото време управител на подизпълнителя хх бил обвиняемият К. А.. Във връзка с необходимостта от работна ръка за извършването на определени довършителни дейности на обекта свидетелят хх разговарял по телефона с обвиняемия А. като го помолил да изпрати още работници. По този повод на 09.10.2023 г. на процесния строителен обект бил изпратен пострадалият хх, на когото веднага след като пристигнал и се представил бил проведен начален инструктаж и инструктаж на работното място от свидетеля хх като последното било надлежно отразено в съответната инструктажна книга. На 16.10.2023 г. след като пострадалият хх дошъл на работа, последният заедно с друг негов колега – свидетелят хх, били изпратени на единадесетия етаж на строителния обект от св. хх, за да извършат монтаж на топлоизолация. При контролна проверка на извършваната от двамата работници монтажна дейност свидетелите хх установили, че и пострадалият, и св. хх изпълнявали възложената им трудова дейност, използвайки необходимите за това предпазни средства. В края на деня при приключване на работния процес на пострадалия хх внезапно му прилошало като загубил съзнание за кратко време. В резултат на припадъка хх паднал по лице върху пода на строителната площадка на единадесетия етаж, вследствие на което падане получил нараняване в областта на лицето. Веднага след като видял припадъка на хх, свидетелят хх се обадил по телефона и извикал линейка. Пристигналият на място дежурен екип, състоящ се от шофьора на линейката – свидетеля хх и дежурния лекар – свидетелката хх, бил принуден да се качи на единадесетия етаж от строителния обект, където станало произшествието, за да извърши преглед на пострадалото лице.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, в заключението на която била посочена като вероятна причина за падането на хх получен от същия „гърч“. По експертен път е установено, че липсват данни за упражнено върху пострадалия механично въздействие, например сбиване, удари в хода на трудовия процес и други, довели до падането на хх върху терена. Според заключението, обективирано в експертизата, пострадалият е получил закрито счупване на носните кости без промяна на архитектурата на носната пирамида и без причиняване затрудняване на дишането през носа.

От назначената и изготвена в хода на разследването техническа експертиза се установява липсата на допуснати нарушения по обезопасяването на строежа или други технически или технологични причини за настъпилия инцидент. Констатира се обаче допускането на нарушения на трудовото законодателство, както от страна на пострадалия, така и от страна на обвиняемия. В тази връзка се установява задължението на пострадалия работник по чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, изразяващо се в непроявяване на достатъчна грижа за живота и здравето си, макар същият да е съзнавал, че работи без трудов договор. Съгласно заключението на указаната експертиза несъмнено се констатират множество допуснати нарушения на трудовото законодателство и от страна на обвиняемия А. в качеството му на работодател /като допуснал до работа на строежа работник без надлежен задължителен писмен трудов договор, съответно е допуснал лице, което не е застраховано по смисъла, по който се изисква за извършване на СМР на строеж/; в качеството му на технически ръководител /като не изпълнил задълженията си по опазване на живота и здравето на работещите съгласно изискванията на Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на строително-монтажни работи/, както и /като не провел задължителен ежедневен инструктаж на работника съгласно изискванията на чл. 15 от „Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; в качеството му на управител на хх и работодател не осигурил най-общо здравословни и безопасни условия на труд на работещите в предприятието.

От назначената впоследствие допълнителна техническа експертиза се установява, че в деня на злополуката – 16.10.2023 г., пострадалият хх изпълнявал строителни дейности по изолации, без да е имал длъжност „работник по изолации“ и въпреки че притежавал единствено длъжността „шофьор“. В заключението на указаната допълнителна експертиза се съдържа още, че в деня на злополуката – 16.10.2023 г., пострадалият не е имал задължителните първоначален и ежедневен инструктаж, изискващи се в строителството.

От приложените справки от НОИ и НАП се установява липсата на действащ трудов договор на пострадалия хх към датата на инцидента – 16.10.2023 г.

Обвиняемият К. А. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Така изложената фактическа обстановка се установява несъмнено от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показания на св. хх /л. 51-52 от д.пр./, показания на св. хх/л. 53-55 от д.пр./, показания на св. хх /л. 98-99 от д.пр./, показания на св. хх /л. 101 от д.пр./, показания на св. хх /л. 133 от д.пр./, показания на св. хх /л. 134 от д.пр./, протокол за очна ставка между св. хх /л. 149 от д.пр./, протокол за очна ставка между св. хх /л. 150 от д.пр./, протокол за очна ставка между св. ххв /л. 151 от д.пр./, протокол за очна ставка между св. хх /л. 152 от д.пр./, разпит на св. хх пред съдия /л. 189-190 от д.пр./, разпит на св. хх пред съдия /л. 186-187 от д.пр./, справки от Агенция по вписванията /л. 63-79 от д.пр./, справка от НОИ /л. 80 от д.пр./, справка от НАП /л. 81-82 от д.пр./, Договор между хх ведно с допълнително споразумение към него /л. 23-27 от д.пр./, извадка от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, за начален инструктаж /л. 30-31 от д.пр./, извадка от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, инструктаж на работното място /л. 28-29 от д.пр./, книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален инструктаж и на работното място за работниците от дружеството хх /л. 155-158 от д.пр./, трудов и граждански договор на пострадалия Л.Б.Л. /л. 158-160 от д.пр./, амбулаторен дневник на Спешно отделение /л. 88-90 от д.пр./ и друга медицинска документация; заключение на съдебномедицинска експертиза /л. 108-112 от д.пр./, заключение на техническа експертиза /л. 114-119 от д.пр./, заключение по допълнителна техническа експертиза /л. 167-168 от д.пр./.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 378, ал. 2 НПК.

При направена преценка и след съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства съдът прие, че липсва реализиран състав на престъпление по чл. 136, ал. 1 НК, поради което липсва и основание за ангажиране наказателната отговорност на привлеченото като обвиняемо лице.

Настоящият състав на съда намира, че от събраните по делото доказателства несъмнено се установяват факти от значение за делото, но несъответстващи на направените от прокурора в предложението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание фактически и правни изводи.

Предвид събраните доказателствени материали се установяват несъмнено релевантни обстоятелства като дата, място, обстановка и приблизителен час на процесния инцидент, по отношение на които обстоятелства съдът не констатира съществени противоречия. Видно от съдържанието на депозираните гласни доказателствени средства между разпитаните на досъдебна фаза свидетели не се установяват противоречия по отношение на посочените погоре процесни обстоятелства, съставляващи част от предмета на доказване по делото. Като спорни, във връзка с предмета на доказване, се открояват обстоятелствата, свързани с полагането на труд от пострадалия хх по процесното време и на процесното място, действителният повод за посещението/присъствието на лицето на строителния обект, несъобразяването от страна на обвиняемия на някои императивни разпоредби от трудовото законодателство и съответно установяването на причинна връзка между посоченото несъобразяване и настъпилата злополука.

Като подложи на внимателна преценка целия гласно събран доказателствен материал съдът намира за необходимо да открои две диаметрално противоположни позиции, които се застъпват от пострадалия и св. хх от една страна, и свидетелите хх от друга. От показанията на последните двама свидетели, включително от разпита им пред съдия, несъмнено се извлича информация относно реалния повод за присъствие на пострадалия хх на единадесетия етаж от строителния обект по времето на инцидента, който повод свидетелите категорично свързват с редовното полагане на физически труд от пострадалия като общ работник, датиращо дни преди инцидента - от 09.10.2023 г. Свидетелите хх, в качеството им на технически ръководители във фирмата-главен изпълнител на обекта /хх/ са напълно единодушни, че на посочената по-ранна дата пострадалият хх бил изпратен на обекта от дружеството на обвиняемия /хх/ за извършване на довършителни монтажни работи, поради което и на същия бил проведен задължителен встъпителен/начален инструктаж и такъв на работното място от свидетеля хх. Твърденията, изложени в показанията на сочените свидетели, намират пълна подкрепа в приложеното по делото копие от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, в която фигурират ясно името на пострадалия, длъжността му, датата на провеждане на инструктажа, както и дружеството, което го изпраща. Фактът на проведените няколко дни по-рано начален инструктаж и инструктаж на работното място, на пострадалото лице, несъмнено се удостоверява с положения от него подпис в инструктажните книги. Ценен доказателствен източник се явяват показанията на сочените свидетели и по отношение доказване на обстоятелството, че на инкриминираната дата – 16.10.2023 г., пострадалото лице се е намирало на процесния строеж от сутринта и е упражнявало типична трудова дейност, свързана с монтаж на топлоизолация. Обсъжданите свидетели разкриват още, че към средата на работния ден при извършване на дежурната си проверка по изпълнение на възложената работа на работниците, са възприели пострадалия хх на строежа, като същият изпълнявал служебните си задължения в съответствие с дадените му по-рано указания от свидетеля хх. Свидетелите единодушно заявяват още, че са възприели и обстоятелството, че хх упражнявал възложената му работа като използвал и необходимите за безопасното й извършване предпазни средства – каска, работен гащеризон, строителни обувки. Указаното релевантно обстоятелство /касателно реалното полагане на труд от страна на пострадалия в деня на инцидента/ намира опора и в заключението на изготвената на досъдебно производство допълнителна техническа експертиза, според което в деня на злополуката пострадалият хх изпълнявал строителни дейности по изолация, без да е притежавал длъжността „работник по изолации“. В тази връзка от писмените доказателства по делото /приложения граждански договор на хх и книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на работниците на подизпълнителя хх/ се извежда заеманата от пострадалия длъжност в дружеството-подизпълнител към инкриминираната дата, а именно „шофьор“. С оглед установеното по безспорен начин разминаване между реално осъществяваната от пострадалия строителна дейност по изолация и формално заеманата от него длъжност на шофьор съдът споделя виждането на държавния обвинител за наличие на нарушение на трудовото законодателство и по-конкретно на нормата на 119, ал. 1 КТ /доколкото посоченото разминаване следва да се третира като изменение на съдържанието на трудовото правоотношение, като последното може да се измени само с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време/. Предвид гореизложеното и факта, че показанията на свидетелите Цветковски и Димитров намират подкрепа в останалите писмени доказателствени източници настоящият съдебен състав намира същите за достоверен и надежден източник на информация, поради което ги кредитира в цялост.

В противовес на депозираните от коментираните свидетели гласни доказателствени средства се намират показанията на пострадалия хх и тези на неговия колега и свидетелочевидец хх. Настоящият състав на съда намира за нужно да отбележи обективно съществуващата родствена връзка по съребрена линия между обвиняемия А. и пострадалото лице, поради наличието на която съдът следва да извърши внимателна проверка доколко лансираната от пострадалия и св. хх версия намира потвърждение в останалата доказателствена маса. След като подложи на детайлен анализ изложеното от тези свидетели и като взе предвид наличието на достатъчно доказателства, опровергаващи поддържаната от тях версия за липса на трудова заетост и ангажираност на пострадалия хх, настоящата инстанция не намира основание да кредитира показанията им в частта, касаеща повода за посещение на пострадалия на процесния строеж на инкриминираната дата и твърдяната от тях липса на реално полаган труд от страна на хх.

В останалата си част обаче и най-вече по отношение главния факт на доказване – причината за настъпване на процесния инцидент, депозираното от посочените свидетели кореспондира напълно на заявеното от свидетелите хх. Показанията на всички разпитани на досъдебна фаза свидетели /показанията на някои от които производни – на св. хх/ еднопосочно и непротиворечиво сочат като причина за настъпилата злополука внезапен припадък, получен гърч от страна на пострадалия хх. Преценени поотделно и в съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници категорично потвърждават заявеното от свидетеля хх /свидетел-очевидец/ относно получения внезапно и без видима причина гърч. Във връзка с последното и предвид липсата на установени нарушения по обезопасяването на строежа съдът намира, че така изброените от държавното обвинение нарушения на трудовото законодателство не стоят в причинна връзка със случайно настъпилия инцидент. Безспорно от събраната по делото доказателствена съвкупност се установяват допуснати нарушения на регламентирани в законови и подзаконови нормативни актове трудови правила – като допускане до строежа на работник без надлежен задължителен писмен трудов договор, липсата на проведен задължителен ежедневен инструктаж на пострадалия от обвиняемия и други нарушения на трудовото законодателство, които обаче по мнение на съда се явяват неотносими както към процесната случка, така и към получената впоследствие травма, покриваща медико-биологичната характеристика на временно разстройство на знанието без опасност за живота.

От депозираните на досъдебно производство показания на свидетелите хх /от дежурния медицински екип, пристигнал на място/ се извлича единствено обща информация по повод обстоятелствата на кой етаж от строителния обект се е случил инцидентът, в какво състояние се е намирал пострадалият при пристигането на екипа, както и какви по вид травми е получил същият при първоначалния преглед на терен.

По делото са приобщени заключенията на СМЕ, СТЕ и допълнителна техническа експертиза, които съдът цени като обективни, изчерпателни и компетентно изготвени от съответните вещи лица. Съдът изцяло се довери и на експертното мнение на вещите лица, изготвили техническата експертиза, като намира отразените в заключението на същата изводи /относно липсата на установени технически нарушения по обезопасяването на строежа, липсата въобще на други технически или технологични причини за инцидента, както и констатираните нарушения на трудовото законодателство/ за обосновани и напълно подкрепени от останалия доказателствен материал.

Фактическата констатация за съдебното минало на обвиняемия К. Г. А. съдът направи въз основа на приложената по делото актуална справка за съдимост, видно от която същият е неосъждан.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да разясни, че въпреки бланкетния характер на инкриминираното посегателство, за съставомерността на същото не е достатъчно обективното нарушаване на някакви правила за охрана на безопасността на труда, а е необходимо по безспорен и категоричен начин да се докаже, че тъкмо в резултат на нарушените нормативни правила е създадена реална /а не хипотетична/ опасност за живота или здравето на трудещия се хх. Отделен е въпросът, че след като указаната опасност се реализира и се материализира в настъпило телесно увреждане, какъвто е настоящият случай, приложимостта на инкриминирания състав отпада /в тази насока е Постановление № 2 от 27.IX.1979 г. на Пленум на ВС (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.)/.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че деянието на обвиняемия К. Г. А. е несъставомерно от обективна и субективна страна по чл. 136, ал. 1 НК.

Обект на посоченото престъпление са обществените отношения, свързани с осигуряване на безопасни условия на труд, в контекста на запазване на живота и здравето на трудещите се.

Престъплението злепоставяне, както се обозначава в доктрината и съдебната практика, като типично резултатно престъпление е довършено с възникването на реална /а не предполагаема или хипотетична/ опасност за живота или здравето на трето лице. При реализирането на така създадената /в резултат от поведението на дееца/ опасност, съпроводена със засягане на здравето на това лице, деецът ще следва да носи отговорност единствено за престъпление по чл. 134 НК, а не за това по чл. 136, ал. 1 НК. В конкретния случай обаче доколкото се касае за настъпила лека телесна повреда, каквато се изключва от приложното поле на състава на чл. 134 НК, и предвид отсъствието на причинна връзка между допуснатите трудовоправни нарушения и претърпяната лека травма, то не би могла да бъде ангажирана наказателната отговорност на обвиняемия А. по разглеждания престъпен състав.

Особено важно при коментираното престъпно посегателство е да се установят не само допуснатите от дееца нарушения на определени правила и норми за охрана безопасността на труда, инкорпорирани в съответния законов или подзаконов нормативен акт, но и да се изследва достатъчно задълбочено наличието на причинна връзка между тях и обективно настъпилия противоправен резултат.

Съдът намира, че така допуснатите от обвиняемия А. в качеството му на технически ръководител, управител на дружеството подизпълнител и лице по здравословни и безопасни условия на труд нарушения на трудовото законодателство сами по себе си не са достатъчни да обусловят извод за съставомерност на извършеното по чл. 136, ал. 1 НК. От горепосочената и обсъдена доказателствена съвкупност се доказва несъмнено и категорично, че обективно настъпилата злополука, а впоследствие и полученото закрито счупване на носните кости, покриващо медико-биологичния признак на временно разстройство на здравето без опасност за живота по чл. 130, ал. 1 НК, не стои в изискуемата от обективна страна причинно-следствена връзка с вменените за нарушени от обвинението трудовоправни норми, предвид което липсва реализиране състава на чл. 136, ал. 1 НК.

С оглед пълнота съдът счита за нужно да отбележи, че така посочените за нарушени от държавния обвинител норми за охрана на безопасността на труда от страна на обвиняемия биха могли да дадат основание на прокуратурата за отделяне на материалите и изпращането им към Дирекция „Инспекция по труда“ с цел сигнализиране на открити нередности при упражняване дейността на управляваното от обвиняемия дружество хх Доколкото обаче същите нямат отношение или принос към процесния настъпил инцидент, не биха могли да послужат като основание за търсене и ангажиране наказателната отговорност на обвиняемия К. Г. А. за престъпление по чл. 136, ал. 1 НК.

Поради горните съображения съдът намира, че обвиняемият К. Г. А. следва да бъде признат за невиновен и оправдан на основание чл. 304 НПК по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 136, ал. 1 НК.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

По изложените съображения съдът постанови решението си.