Решение № 1294 от 23.3.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 64/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл. 124 ал.1 вр. с чл.107 ал.1 т.5 от Закона за държавния служител, образувано по жалбата на Й. С. Д. против Заповед №РД-15-499/23.12.2025г, издадена от Началник ДНСК гр. София, с която на основание чл.107 ал.1 т.5 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с архитект Й. С. Д. на длъжност "началник на РДНСК" Стара Загора, ГД "Строителен контрол" при ДНСК, с присъден ранг ІІІ младши, считано от 05.01.2026г. въз основа на доклад от глания директор на Главна дирекция "Строителен контрол" при ДНСК, съставен по представените данни от РДНСК Стара Загора за 2022г, 2023г и 2024г. Установени са заповеди, издадени от началника на РДНСК Стара Загора, с които на осноавние чл.156 ал.5 от ЗУТ са отменени разрешения за строеж и зпаводеи за допълването им. По издадените заповеди с правно основание чл.156 ал.5 от ЗУТ са съставени Актове за установяване на административно нарушнеие срещу главния архитект на съответната община в качеството му на орган издар отменените разрешения за строеж. По съставените Актове за установяване на административно нарушнеие са издадени единствено предупреждения като не е отчетен факта, че предупреждение може да се налага еднократно за извършено нарушение. С неиздаването на Наказателни постановления, началникът на РДНСК Стара Загора не е изпълнил добросъвестно своите задължения и е допуснал съществени нарушения на действащите правила - Работна процедура за извръшване на извършване на службена проверка по реда на чл.156 от ЗУТ на законосъобразността на издадените стротиелни книжа /РП 7.5-1-02/-т.4.7.2. Във връзка с издадените предупреждения по упражняване на предоставените правомощия по ЗУТ се установява по безспорен и катергоцчине начин обективна невъзможност държавният служител да изпълнява вменените му служебни задължения. Налице е занижен не достатъчно ефективен контрол при упражняване на дейността по ЗУТ от началника на РДНСК Стара Загора. Доклада на главен директор на Главна дирекция "Строителен контрол" при ДНСК относно прекратяване на служебното оправоотношение на началник РДНСК Стара Загора е наименован докладна записка от 22.12.2025г, чието съдържание е възпроизведено в оспорената заповед - лист 17 по делото. В доклада, както и в оспорената заповед не са посочени случаите на нарушение, извършено от главен архитект с издаване на разрешение за строеж в срок от една година, считано от влизане в сила на предупреждение по чл.28 от ЗАНН за маловажно нарушение по чл.232 от ЗУТ, които да представляват не спазване на забраната за прилагане на института на освобождаване от административно наказателна отговорност за повторно маловажно деяние. Представени са Доклад от 06.01.2022г, Доклад от 05.07.2023г, Доклад от 08.01.2024г и Доклад от 05.07.2024г на Началник РДНСК Стара Загора до Началника на ДНСК, към които от своя страна препраща главния директор на Главна дирекция "Строителен контрол" при ДНСК относно данните за твърдяното прилагане на чл.28 от ЗАНН спрямо случай на административно нарушение, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждение за друго маловажно от същия вид. В доклада от 06.01.2022г са посочени разрешенията за строеж, издадени и отменени в периода от 01.07.2022г до 31.12.2022г, в който са проверени по реда на чл.156 ал.5 от ЗУТ с отправени предупреждения по чл.28 от ЗАНН. На главния архитект на община Мъглиж са отправени предупреждения на 14.12.2022г и на 15.12.2022г за отменени със заповеди съответно от 09.09.2022г и от 26.09.2022г разрешения за строеж, издадени на 29.08.2022г за строеж на плътна ограда и на 14.09.2022г за строеж на склад - допълващо застрояване, преди да бъде установено нарушение, извърено с издаването на което и да е от тях, за което да е отправено предупреждение, че при извършване на следващо маловажно нарушение в период от една година, ще бъде наложено административното наказание по чл.232 от ЗУТ. Аналогично са отправени предупреждения на главните архитекти на общини за отменени разрешения за строеж, които са издадени в период от 01.07.2022г до 31.12.2022г. В доклада от 05.07.2023г за проверени и отменени по реда на 156 ал.5 от ЗУТ разрешения за строеж, издадени в периода от 01.01.2023г до 30.06.2023г не се съдържат данни за предупреждения на главни архитекти за нарушения, извършени с издаване на разрешения за строеж след влизане в сила на предупрежденията, отправени в предходния период от 01.07.2022г до 31.12.2022г. На главния архитект на община Мъглиж е наложено административно наказание с НП от 02.05.2023г за разрешение за строеж, издадено на 23.01.2023г след като на 24.10.2022г му е отправено предупреждение за нарушение на чл.232 от ЗУТ, извръшено с разрешение за строеж от 08.07.2022г. В този доклад /05.07.23г/ на лист 29 по делото в черно е подчертано издадено на 24.01.2023г предупреждение по чл.28 ал.1 от ЗАНН на главния архитект на община Казанлък за нарушение по чл.232 от ЗУТ, но абзаца няма граматична, нито смислова връзка с предходния и не става ясно кога е издадено разрешението за строеж, за което на 24.01.2023г е отправено предупреждението. При сравнение със съдържанието на Доклада от 06.01.2022г, лист 22 гръб, се установява, поради идентификатора на имота, че се касае за разрешение за строеж от 01.11.2022г, което е отменено на 17.11.2022г, но последиците - съставен АУАН на 24.01.2023г срещу главния архитект на Казанлък и отправено предупреждение от 27.02.2023г са описани в Доклада от 05.07.2023г, който касае дейност на началник РДНСК Стара Загорра в следващия период от 01.01.2023г до 30.06.2023г. В доклада от 06.01.2022г са посочени отменените разрешения за строеж на главния архитект на община Казанлък, издадени на 08.07.2022г, на 07.09.2022г и на 01.11.2022г, преди за което е да е от тях да е влязло в сила предупреждение по чл.28 от ЗАНН. Предупредждението от 24.10.2022г е отправено за разрешението за строеж от 08.07.2022г. За разрешението за строеж от 07.09.2022г е съставен АУАН на управителя на консултанта, а за разрешението за строеж от 01.11.2022г е отправено предупреждение на 27.02.2023г, но то е издадено преди да я влезло в сила предупреждението от 24.10.2022г, защото срокът за обжалването му е 14-дневен. Не се касе за случай, попадащ в забраната на чл.28 от ЗАНН, нито за такъв по чл. 234 ал.2 от ЗУТ - повторно е нарушението на чл.232 от ЗУТ, извършено в рамките на срок от три години, считано от влизане в сила на наказателно постановление, което се наказва с глоба, дори да представлява маловажен случай. Видно е, че за разрешение за строеж, издадено на 23.01.2023г, след като е влязло в сила отправеното на 24.10.2022г предупреждение, Началникът на РДНСК Стара Загора е издал НП на главния архитект на община Казанлък, но разрешенията за строеж, които са издадени преди за отмяната на което и да е от тях да е влязло в сила предупреждение с изтичане на 14-дневен срок за обжалването им, не са извършени в условията на повторност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и подчертаните в черно абзаци от доклад с дата 05.07.2023г не са случаи на повторно прилагане на института на освобождаване от административно наказателна отговорност. На същата последна страница от този Доклад от 05.07.2023г, лист 29, в черно е подчертана Заповед от 21.11.2022г за отмяна на разрешение за строеж от 31.10.2022г, издадено от глания архитект на община Стара Загора и същот така в черно е изречението "съставен е АУАН от 24.02.2023г на проектанта по част Архитектурна. Издадено е предупреждение по чл.28 ал.1 от ЗАН на 16.05.2023г" тоест предупреждението е спрямо проектанта. Заповедта е от 21.11.2022г и за отмяна на разрешение за строеж от 31.10.2022г, което е описано в Доклада от 06.01.2022г за периода от 01.07.2022г до 31.12.2022г - лист 22, гръб. В Доклада от 06.01.2022г се съдържа информация за споразумение от 21.12.2022г, сключено с главния архитект на община Стара Загора за нарушение, извършено с издаване на разрешение за строеж №19-713 от 11.10.2022г. На същият главен архитект е отправено предупреждение на 07.12.2022г за издаване на разрешение за строеж от 12.07.2022г, поради което посоченото от 31.10.2022г, не е издадено 14 дни след датата 07.12.2022г., нито след 21.12.2022г, когато е сключено споразумение, без данни за датата, на която с плащане на глобата е влязло в сила и има значение на наказателно постановление. В приложеното от органа по назначаването копие на доклад от 05.07.2023г, страница последна от него, последен абзац, лист 29, е цитирана и друга заповед от 25.11.2022г за отмяна на разрешнеие за строеж от 14.11.2022г, издадено от глания архитект на община Мъглиж, който случай е описан в предходния доклад, но отново посочен в този за следващия период, поради издадено НП на главния архитект за нарушение, извършено след прилагане на института на чл.28 от ЗАНН. В Доклада от 08.01.2024г е посочено предупреждение на главния архитект на община Стара Загора, отправено на 15.05.2023г за разрешение за строеж №19-724 от 11.10.2022г, което също не е издадено след 21.12.2022г - дата на сключване на споразумение, за което няма данни кога е влязло в сила, защото не са събрани доказателства за момента на плащане на глобата, нито след влизане в сила на предупреждението от 07.12.2022г., защото тази дата е след 11.10.2022г. На 12.07.2023г е отправено предупреждение за незаконосъобразно разрешние за строеж, издаде на 11.01.2023г от главния архитект на община Стара Загора, след като на 07.12.2022г същият главен архитект е предупреден, без да е посочено обжалване на това предупреждение. Тези факти отсътват в Докладната записка и в оспорената заповед, която повтаря нейното съдържание. На 15.05.2023г е отправено предупреждение за нарушение по чл.232 ЗУТ, извършено с издаване на разрешение за строеж от 11.10.2022г., което не е случай на повторност - датата е преди 07.12.2022г и преди сключване на споразумение от 21.12.2022г. Предупреждението от 25.09.2023г отправено към главния архитект на община Опан за нарушение, извършено с издаване на отменено разрешение за строеж от 18.04.2023г също не е случай на повторност. Нарушението е описано в предходния доклад - лист 28 по делото, като е посочено, че предстои образуване на АНП срещу на главния архитект на община Опан, а неговото приключване е в следващия отчетен период, поради което и описано в доклада от 08.01.2024г. На 05.10.2023г е издадено предупреждение срещу главния архитект на община Мъглиж за разрешение за строеж, издадено на 23.01.2023г, което съгласно Доклада от 06.01.2022г е издадено след като на 14.12.2022г е отправено предупреждение срещу Главния архитект, но това обстоятелство не е посочено нито в Докладната записка, нито в Заповедта, а се установява само, ако бъде извършено сравнение между съдържанието на Докладните на Началника на РДНСК Стара Загора. На главния архитект на община Гурково е издадено предупреждение на 12.09.2023г за разрешение за строеж от 07.06.2023г, което е издадено преди разрешение за строеж от 30.06.2023г, отменено на 21.07.2023г и за чието издаване е наложено административно наказание с НП от 12.12.2023г. С последния доклад от 05.07.2024г са отчетени предупреждение от 13.06.2024г на главния архитект на община Братя Даскалови за разрешение за строеж, издадено на 12.12.2023г след като на 07.03.2023г е сключено споразумение за отменено разрешение за строеж от 06.10.2022г, но този случай не е подчертан в черно, нито е посочено в докладната записка на главния директор на ГД "СК", съответно отсъства и от оспорената заповед. Освен това отсъстват установявания за датата на влизане в сила на споразумението и на всички останали споразумения, която по силата на ЗАНН е денят на плащане на глобата, а ако не бъде платена в 14-дневен срок от сключването му, тогава се издава НП. В докладната записка и в заповедта отсъства и предупреждение от 03.06.2024г на главния архитект на община Стара Загора за издаване на разрешние за строеж от 19.02.2024г, което би се оказало извършено в рамките на три годишния срок по чл. 234 ал.2 от ЗУТ, ако споразумението от 21.12.2022г е влязло в сила преди това. В черно е подчертано споразумение от 15.02.2024г за наложено административно наказание на длъжностно лице от община Стара Загора за нарушение, свързано с издаване на разрешение за строеж от 24.08.2023г от главния архитект на община Стара Загора, но става ясно дали това длъжностно лице е главния архитект, или заемащо друга длъжност, което не е проверено от органа по назначаването, нито от помощния, съставил Докладната записка. На 22.02.2024г е издадено предупреждение на главния архитект на Стара Загора за нарушение, извършено с издаване на разрешнеие за строеж от 06.11.2023г, което също не е посочено в Докладната записка и в оспорената заповед, съответно няма установявания от кога тече три годишния по чл.234 ал.2 от ЗУТ. Заповедта е връчена на 30.12.2025г с указания за правото да бъде обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок, считано от връчването. Жалбата е подадена от лице с правен интерес -адресат на заповедта за прекратяване на служебно правоотношение и на 13.01.2026г, в последния 14-ти ден от преклузивния срок, поради което е допустима. Жалбоподателят оспорва законността на прекратяването на служебното му правоотношение и иска от съда да бъде отменена Заповед №РД-15-499/23.12.2025г, с която Началник ДНСК и да бъде възстановен на заеманата длъжност началник РДНСК Стара Загора -последица от отмяната, предвидена в чл. 122 ал.1 от ЗДСл, която настъпва при явяване на служителя за заемане на длъжността в двуседмичен срок, считано от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконното уволнение. С жалбата се твърди, че Заповед №РД-15-499/23.12.2025г на Началник ДНСК София е в пряко противоречие с Решение № 3193/29.07.2025г, постановено по адм.д.№562/25г по описа на Административен съд Стара Загора за отмяна на Заповед №РД-15-084/11.04.2025г на Началник ДНСК София за прекратяване на служебното му правоотношение на същото основание по чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл, оставено в сила с Решение № 12793/10.12.2025г, постановено по адм.д№8745/2025г по описа на ВАС на РБ. Със Заповед № РД-15-497/22.12.2025г на Началник ДНСК / органът по назначаването/ жалбоподателят бил възстановен на работа на основание чл.122 ал.1 от ЗДСл, но на следващия ден - 23.12.2025г е издадена оспорената Заповед №РД-15-499/23.12.2025г, с която органът по назначаването прекратява за втори път служебното му правоотношение на същото основание. Сочи се като порок на заповедта и това, че мотивите не съответстват на правното основание по чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл като освен това са й непълни - не са посочени тези негови заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл.156 ал.5 от ЗУТ, издадени в периода 2022г, 2023г, 2024г, въз основа на които са съставени Актове за установяване на административни нарушения от Главните архитекти на общини, които са издали отменените разрешения за строеж. Изложеното не обосновава съществуването на факт, представляващ обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, което означава и пълна липса на мотиви. Не е обоснован фактическия състав на чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл, който съдържа три елемента - нова фактическа обстановка, която води до невъзможност за изпълняване на конкретната длъжност, а причините за това обективно положение да са непреодолими и да не зависят от волята на която от страните. Няма ново настъпил факт след отмяната на предходната Заповед №РД-15-084/11.04.2025г, нито непреодолимите причини, които са създали обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения занапред. Следователно липсва реквизит по чл.108 ал.1 изречение второ от Закона за държавния служител, а именно обстоятелствата, които обосновават обективната невъзможност. Посочените от органа факти не сочат на обективна невъзможност за изпълнение на служебни задължения, нито са ново настъпили. Позовава се на отличните оценки, които е получавал за изпълнение на служебните си задължения. Претендира се присъждане на разноски за водене на делото и възнаграждение за един адвокат, съгласно представен списък. Ответникът Началник ДНСК София, чрез редовно упълномощен процесуален представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като сочи, че мотивите за прекратяване на правоотношението се квалифицират правно под основанието на чл.107 ал.1 т.5 от Закона за държавния служител, защото те доказват професионална непригодност - липса на качества, знания и капацитет за адекватно изпълнение на специфичните задължения по длъжностната характеристика. Държавният служител трайно не може да реализира контролните функции на държавата, което представлява състояние на функционална непригодност. Налице е обективен дефицит в правоприлагането и по-конкретно в налагане на административни наказания въз основа на издадени Актове за установяване на административни нарушения, извършени от Главни архитекти на общини, които са издавали разрешения за строеж, отменени от жалбоподателя с негови заповеди, но винаги е прилаган института на чл.28 от ЗАНН за освобождаване от административно наказателна отговорност, което не зависи от желанието или волята на служителя, а от неговите способности. Обективната невъзможност включва липсата на професионални качества за справяне с тези изисквания на дължността. Жалбоподателят като Началник на РДНСК Стара Загора системно е квалифицирал тежки нарушения като маловажни в противоречие с утвърдените процедури, поради което той не просто греши, а демонстрира професионална негодност. Това е обективна прецка, защото държавата не може да упражнява контролната си функция, чрез този служител. Липсаата на качества за изпълнение на служебните задължения, когато не се касае до единично не изпълнение, а до обща неспособност е хипотеза на чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл. Новата фактическа обснтановка се състои в официално установения, чрез докладна записка №ЧР-09-1-145-ЦУ/22.12.2025г на главния директор на Главна дирекция "Строителен контрол" факт, че жалбоподателят системно прилага погрешен модел на административно наказателна дейност. До този момент органът по назначаването е предполагал добросъвестност, но след проверката е установил нова обективна реалност - некомпетентност. Необоснованото предупреждаване на нарушителите, вместо нагалане на административни наказания е функционална негодност за земане на ръководна позиция. Системният отказ да се упражнява административно наказателна принуда е нова реалност, при която заемането за напред на длъжността е обективно несъвместимо с целите на ЗУТ и на ЗАНН. Условието причините да не са зависими от волята също е зипълнено, защото липсата на професионална способност за преценка тежестта на нарушенията е качество на личността. Служителят иска да работи, но обективно не може да го направи законосъобразно. Системността е доказана от представените заповеди за отмяна на разрешения за строеж, издадени от жалбоподателя в периода 2022г-2024г, с които са констатирани административни нарушения, извършени от главни архитекти на общини, но за тях е прилаган института на чл.28 от ЗАНН при това спрямо едни и същи лица и то системно. Утвърдената в ДНСК работна процедура за извършване на служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ /РП 7.5-1-02/ е вътрешен нормативен акт, задължителен за дирекцията. Нейното неспазване / т.4.7.2/ не е дисциплинарно нарушение, а обективен индикатор за невъзможност на служителя да работи в нейните рамки. Оспорва се значението на високите годишни оценки с доводи за тяхната правна неотносимост към основанието по чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл, защото те са общи индикатори и не дерогират последиците от констатираните факти в последващата и специализирана проверка на ГД "Строителен контрол". Високата оценка не изключва установенато по-късно неспособност за вземан ена законосъобразни решения в административно наказателната дейност. Обжалваната заповед не е бланкетна, защото изрично се позовава на докладната записка на главния директор на ГД "СК", в която могат да се съдържат конкретните факти, послужили като мотиви за издаване на административния акт. Заповедта изрично препраща към докладната записка за периода от 2022г до 2024г, в която са посочени нарушенията на работната процедура РП 7.5-1-02, което означава, че актът за прекратяване на правоотношението е съответно мотивиран с причините за неговото издаване. Системността и прекрачването на оперативната самостоятелност се установяват от отправяни многократно предупреждения за нарушения, които по закон изискват санкция, а именно налагане на административни наказания с издаване на наказателни постановления, а тяхното не издаване е отказ да се изпълняват служебните задължения. Системността доказва, че не се касае за инцидентна правна грешка, а за обективен слит на работа, който блокира санкционната функция на РДНСК. С издаването на предупреждения по чл.28 от ЗАНН, вместо да се ангажира административно наказателната отговорност на нарушителите, началникът на РДНСК Стара Загора не е изпълнил добросъвестно служебните си задължения, прекрачил е границите на оперативната самостоятелност и е допуснал съществени нарушения на действащите правила - РП 7.5-1-02, което в пряко противоречие с целта, посочена от чл.12 ЗАНН за превенция. Началникът на РДНСК, който отказва да санкционира повторни нарушнеия, обективно спира да изпълнява функцията си на контролен орган. Това състояние е непреодолимо, чрез други мерки, освен с прекратяване на служебното правоотношение. Противопоставя се на искането за преценка на законосъобразността на оспорената заповед, според влязлото в сила съдебно решение за отмяна на предходно издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение на същото правно основание. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в полза на ДНСК София. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес - служителят, чието служебно правоотношение е прекратено с оспорената заповед и в рамките на преклузивния 14-дневен срок за упражняване правото на жалба, който тече от момента на връчването й. Разгледана по същество е основателна. Извършения по-горе преглед на съдържанието на докладите, изготвени от Началник РДНСК до Началник ДНСК изяснява, че в Докладната записка се твърди разрешаване на въпроса за административно наказателната отговорност с прилагане на чл.28 от ЗАНН за случаи на административни нарушения по чл.232 от ЗУТ, извършени в условията на повторност, но те не са описани в Докладната записка, нито в оспорената заповед. Случаи на издадено разрешение за строеж в рамките на едногодишен срок по чл.28 от ЗАНН, съответно три годишен по чл.234 ал.2 от ЗУТ са описани в докладите на Началник на РДНСК Стара Загора, но към тях препраща Докладната записка, а заповедта препраща към докладната записка, което е недопустимо. При това единствения ориентир е подчертаването в черно на издадени Наказателни постановления, предупреждения и постигнати споразумения, но да се препраща към събрани доказателства, които не са обсъдени и няма фактически изводи на органа въз основа на установените от тях факти е недопустимо. Един административен акт може да съдържа фактически мотиви в документ, който е подготвил неговото издаване и който изрично е посочен, но този документ трябва да съдържа някакви факти, за които са събрани доказателства. В настоящия случай Докладите на Началник РДНСК Стара Загора имат функция на доказателства, които обаче главния директор на ГД "СК" не е обсъдил, а е посочил само, че чл.18 от ЗАНН е прилаган за повторни случаи на административни нарушения, извършени от главни архитекти на общини. Това е твърдение, а не фактическо установяване, което означава, че административният акт е абсолютно не мотивиран - нито един факт не е посочен като мотиви за неговото издаване, чието съществуване съдът да провери, а след това и да прецени дали осъществява състава на приложената материално правна норма. Задължение на органа по назначаването е да посочи конкретни факти, които са причинил обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения и са настъпили не само след възникване на службеното правоотношение, но и след отмяната на предходната заповед, защото силата на присъдено нещо обхваща не посочените факти, представляващи същото правопораждащо основание по чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл. Противното разбиране би означавало безкрайно издаване на заповеди на същото правно основание, между същите страни и за същият правен резултат -прекратяване на служебното правоотношение, докато се уцелят факти, които да се квалифицират правно под хипотезата на обективна невъзможност за изпълнение на служебни задължения. Против безкраен спор дали под заявеното правно основание могат да се подведат други факти, които са съществували към датата на издаване на предходната заповед, но не са заявени, са обективните предели на силата на присъдено нещо. Подчертаването в черно на актовете - НП, споразумения, предупреждения, с които е приключено АНП срещу главни архитекти и други субекти на административно наказателната отговорност по чл.232 от ЗУТ не е фактическо описание на приложената материално правна норма. В докладната записка не се съдържат фактите, доказващи прилагане на чл.28 от ЗАНН за нарушения, извършени в условията на повторност. Отделен въпрос е дали не правилното приложение на закона е причина за обективна невъзможност да се изпълняват служебните задължения. Съдът не може вместо органа по назначаването да издирва фактите от приложените като доказателства документи, а въз основа на тях да аргументира фактически извод за нарушаване на забраната по чл.28 от ЗАНН. Съдът проверява дали заповедта съдържа задължителното посочване на фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за неизпълнение на служебните задължения. В настоящият казус има само заключение, за чието формиране не са посочени факти, а е извършено препращане към доклади, които ги съдържат. Причини за обективна невъзможност за изпълнение на служебното правоотношение не са конкретизирани в Докладната записка, подготвила издаването на акта, а заключението, че са издавани предупреждения за случаи на повторни административни нарушения не доказва обективна невъзможност за изпълнение на служебни задължения, настъпила след възникване на служебното правоотношение. Дори да е прилаган чл.28 от ЗАНН за повторни случаи на нарушения по чл.232 от ЗУТ то това не е доказателства за обективна невъзможност, още по-малко причина за настъпването й. Съдът не може да издирва и гадае фактите, които са обосновали правни заключения въз основа на които е приложена материално правна норма с издаване на административния акт, но е необходимо да се провери съдържанието на докладите, в които се твърди да има факти, представляващи причини за обективна невъзможност по смисъла на чл.107 ал.1 т.5 от ЗАНН, за да се даде отговор на спорните между страните въпроси. Целта на това служебно задължение -за проверка на всички основания за законосъобразност, е да се разреши материално правния спор за съществуване на основанието за прекратяване на служебното правоотношение тоест по същество и да се преклудира правната възможност за повторно издаване на заповед на същото правно основание между страните по служебното правоотношение без да са настъпили нови факти. Както се посочи и по-горе, преклудирани са всички факти, настъпили до 11.04.2025г, които могат да представляват правното основание по чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл, когато е издадена отменената със съдебно решение Заповед №РД-15-084/11.04.2025г на органа по назначаването и ответник в настоящото производство. На следващо място, както явства и от правната позиция на процесуалния представител на ответника, не се касае до обективни, стоящи вън от волята на служителя причини, водещи до не пригодност да изпълнява служебното правоотношение, а до обвинение не спазване на вътрешни правила и нарушаване на закона при упражняване на административно наказателна компетентност на началник ДНСК Стара Загора - по силата на ЗУТ той е административно наказващ орган. При преглед на основанията за отмяна на първата заповед за прекратяване на служебното правоотношение става ясно, че втората и оспорена в настоящото производство е издадена в опит за отстраняване на порока липса на факти, представляващи фактически състав на чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл, с посочване на други нарушения на служебните задължения подведени под същото правно основание. Със Заповед №РД-15-084/11.04.2025г органът по назначаването прекратяване служебното правоотношение с държавния служител на основание чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл поради това, че в констативните протоколи, съставени от РДНСК Стара Загора за резултатите от проверките на питейни и увеселителни заведения с предмет строителни книжа, съответствие на обекта с тях и данни за въвеждането им в експлоатация - контрол за недопускане и отстраняване на незаконно строителство, използване на строежи не въведени в експлоатация, не по предназначение или в отклонение от условията за тяхното ползване, не може да се установи има ли извършени нарушения като лписва и описание на проверяваните обекти. Следователно Началникът на РДНСК Стара Загора не е упражнил контрол върху работата на служителите в дирекцията и то по отношение на проверки, касаещи осигуряване на живота, здравето и безопасността на гражданите. Този факт е определен правно като обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява вменените му служебни задължения. Заповедта е отменена с Решение № 3193/29.07.2025г по адм.д.№562/25г на АС Стара Загора, оставено в сила с Решение № 12783/10.12.2025г по адм.д.№8745/25г на ВАС на РБ с ясно и изрично установяване на порока неправилно приложение на чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл, обусловен от съществено процесуално нарушение липса на мотиви - факти, които да представляват настъпила след възникване на служебното правоотношение обективна, стояща вън от волята на страните по него, невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Неизпълнението на служебните задължения за контрол не представлява обективна невъзможност по смисъла на чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл, а зависи изцяло от волята, решението на служителя. Следва да се поясни, че липсата на мотиви не означава отсъствие на каквито и да било факти, а не позоваване на такива, които да представляват фактическия състав на приложената материално правна норма, което е ясно обяснено и от ВАС на РБ в Решение №12783/10.12.2025г по адм.д.№8745/25 по описа на същият съд и следва от изискването на чл. 108 изречение второ от Закона за държавния служител. Със Заповед №РД- 15-499/23.12.2025г органът по назначаването повтаря същата правна грешка като под състава на чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл подвежда обвинение за нарушаване на вътрешни правила - работна процедура за извършване на служебна проверка по реда на чл.156 ЗУТ на законосъобразността на издадените строителни книжа /РП7.5-1-02, лист 87 и сл/. Съгласно т.4.7 от тази Работна процедура озаглавена Административно наказателно производство, образуването му е задължително, когато със Заповед на Началника на РДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, е отменено разрешнеие за строеж и заповеди за допълването му по чл.154 ал.5 от ЗУТ. С второто изречение от т.4.7.2 е указано издаване на наказателно постановление от Началника на РДНСК в сроковете по чл.52 ал.1 от ЗАНН за налагане на глоби на нарушителите, когато те са физически лица тоест повторена е разпоредбата на ЗАНН за инструктивния срок, в който да се разгледа преписката по образуваното със съставяне на АУАН административно наказателно производство. Според цитирания текст на Работната процедура задължително е да се образува административно наказателно производство със съставяне на АУАН като се изисква и разглеждане на преписката с произнасяне в рамките на едномесечния инструктивен срок, но не може с Работната процедура да бъде задължен административно наказващия орган да не прилага чл.28 от ЗАНН и да издава наказателни постановления за налагане на глоби на виновните длъжностни лица, включително и за маловажни случаи. Такъв текст отсъства от Работната процедура, а тълкуването на изречение второ от т.4.7.2 е превратно. Съгласно длъжностната характеристика от Началник РДНСК се изисква способност за вземане на самостоятелни решения при ръководството на дейността на регионалната дирекция, както и в рамките на конкретните и общи правила на ДНСК. В преките му задължения е включено ръководството и контрола на дейността на съответната РДНСК при упражняване на държавния контрол по устройство на територията, проектирането, строителството, въвеждането в експлоатация и съответсвието с изискванията към строежите. Компетентността на административно наказващ орган се упражнява, съобразно предоставените правомощия по ЗАНН, съгласно т.5.5 от Длъжностната характеристика като в правомощията на Началник РДНСК е включен и контрола за съставяне на актове за нарушения на разпоредбите за устройство на територията. Видно от докладите, на които ответника се позовава, Работната процедура е спазена като са изпълнени и преките задължения по длъжностна характеристика с образуване на административно наказателни производства. Фактите, които са посочени от ответника като причини, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на задълженията е не издаването на НП за налагане на глоби на главните архитекти, чийто разрешения за строеж са отменени, което е обвинение за прилагане на чл.28 от ЗАНН в нарушение на Работната процедура, която според ответника изисква задължително ангажиране на административно наказателна отговорност за постигане на целите на административното наказание. Тази теза на първо място е не вярна, защото не е и не може да бъде забранено на административно наказващ орган да прилага чл.28 от ЗАНН, независимо от случая. Такава забрана не е въведена нито с цитираната Работна процедура, нито с Длъжностната характеристика, а дори да беше то тя не подлежи на спазване, поради очевидната за държавния служител нейна незаконосъобразност. След като органът по назначаването счита, че Началник РДНСК не следва указанията на ДНСК за не прилагане на чл.28 от ЗАНН, когато е отменено разрешение за строеж или разрешение за неговото допълване, то това означава, че основанието по чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл се прилага против разума на закона. Преценката на ответника, че се касае за установена злоупотреба с власт - превишаване границите на оперативната самостоятелност, по своята същност отрича да е налице обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, а обратното - възможност съществува, защото не е установено да е отпаднало притежаването на някоя от компетентнтостите по длъжностна характеристика, нито способността за взимане на решения, а дали те са правилни и дали съответстват на административно наказателната политика на ДНСК е вън от обсега на основанието по чл.107 ал.1 т.5 от ЗАНН. Също така нарушаването на материалния закон, когато представлява и нарушение на служебната дисциплина не се квалифицира правно под чл.107 ал.1 т.5 от ЗАНН. На следващо място, но не и по важност, ако един служител не може да изпълнява служебните си задължения, той не би получил високи оценки за резултатите от своята работа. Не може да се приеме тезата, че тези оценки нямат правно значение, но следва да се подчертае, че на основание чл.107 ал.2 от ЗДСл получаването на най-ниската оценка има същите правни последици, каквито предвижда чл. 107 ал.1 т.5 от закона и същата тази оценка може да послужи като доказателство за неспособност да се изпълнява службата по обективни причини, които никоя от страните по служебното правоотношение не може да отстрани. С други думи получаването на най-ниската оценка е специален случай, спрямо общия по чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл, при който може да се приеме, че служителят не притежава онези качества, които са му необходими за изпълнение на службата, когато тази оценка е поставена, въпреки положените усилия да се справи със задачите си. Прилагането на чл.28 от ЗАНН вместо налагане на глоби за случаи на отменено разрешение за строеж съпоставено с липсата на спор по факта, че жалбоподателят получава високи годишни и периодични оценки за работата си, не може да се приеме като доказателство за обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, още по-малко причинена от неспособност да се прилага закона, която не може да се отстрани от самия служител. Решението да се приложи, или не чл.28 от ЗАНН посочва способност за упражняване на административно наказателната компетентност, а дали при съществуване на основание или въпреки правни пречки, не е релевантен въпрос спрямо приложената от ответника хипотеза на едностранно прекратяване на службено правоотношение. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора