Решение № 4245 от 14.4.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 269/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от М. П. А., [ЕГН], с адрес [населено място], чрез пълномощник адв. В. А. от АК – Пловдив, срещу Заповед № ЗСПД/Д-РВ/15216/14.01.2026 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, с която е прекратено изплащането на отпуснатата месечна семейна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за отглеждане на детето М. Д. К., [ЕГН] . В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми жалбоподателката за започване на производството по прекратяване на помощта и не ѝ е предоставил възможност да изрази становище и да ангажира доказателства, с което е нарушено правото ѝ на защита. Поддържа се още, че процесната заповед е немотивирана, тъй като в нея не са изложени конкретни фактически основания за прекратяване на помощта, нито е посочена приложимата правна норма, въз основа на която се постановява прекратяването. Излага се, че не е установена промяна в обстоятелствата, която да обоснове отпадане на правото на помощта, както и че не са събрани доказателства относно действителното отглеждане на детето. Оспорват се изводите на административния орган за наличие на предпоставки за прекратяване на отпуснатата помощ, като се поддържа, че детето не е променило обичайното си местоживеене и че жалбоподателката продължава да полага грижи за него. Твърди се, че посочените в заповедта обстоятелства не попадат в предвидените в закона основания за прекратяване на помощта по чл. 8д от ЗСПД и чл. 6 от ППЗСПД. Претендира се отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед, оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни съображения в подкрепа на законосъобразността на административния акт. Поддържа се, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като се оспорват твърденията на жалбоподателката за нарушение на чл. 26 от АПК и за накърняване на правото ѝ на защита . Излага се, че производството е проведено при спазване на законовите изисквания, а издаденият акт съдържа всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Ответната страна сочи, че жалбоподателката е подала заявление-декларация за отпускане на месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД, въз основа на което с предходна заповед ѝ е отпусната такава помощ за детето М. Д. К.. Впоследствие обаче е установена съществена промяна в обстоятелствата, а именно – детето се отглежда от бащата, за което е постъпило уведомление, подкрепено с данни за издадена заповед за незабавна защита, с която е определено местоживеенето на детето при него. Посочва се, че въз основа на подадено заявление от бащата и след извършена проверка и събиране на относимите доказателства, на същия е отпусната месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД за същото дете. При тези данни административният орган е приел, че е налице промяна в обстоятелствата, обуславяща прекратяване на отпуснатата на жалбоподателката помощ, тъй като тя вече не е лицето, което фактически отглежда детето. Поддържа се, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на установената форма и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Излагат се доводи, че не са налице основания за неговата отмяна, поради което се иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави се възражение срещу присъждане на разноски в полза на жалбоподателката. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, не се представлява, с писмено становище процесуалният й представител адв. В. А., заявява, че поддържа жалбата, няма доказателствени искания. Представя списък с разноски и излага становище по същество. Ответникът Директор на ДСП – Пловдив, се представлява от ст. юриск. П. С., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че административният орган в хода на своето производство е установил всички факти и обстоятелства за правилното произнасяне От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката М. П. А. е подала заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/15216/05.08.2025 г. за отпускане на месечна семейна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД за детето М. Д. К., като е декларирала, че полага грижи за него. Детето е с експертно решение на ТЕЛК, с определена 54 % вид и степен на увреждане. Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед № ЗСПД/Д-РВ/15216/13.08.2025 г., с която на жалбоподателката е отпусната месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за детето, считано от 01.08.2025 г. до 31.05.2028 г. По делото са представени съдебни актове, постановени по реда на Закона за защита от домашното насилие. С Определение № 15116/24.11.2025 г., постановено по гр. д. № 20255330116332 по описа на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, съдът е разпоредил събиране на доказателства и изготвяне на социален доклад. Въз основа на това производство е издадена и Заповед за незабавна защита с рег. № 273/25.11.2025 г. на Районен съд – Пловдив, с която жалбоподателката е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето и е определено временно местоживеенето на детето при бащата Д. К. до приключване на производството. В изпълнение на дадените от съда указания е изготвен социален доклад с изх. № ПР/Д-РВ/518-002/12.12.2025 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, отдел „Закрила на детето“, който е приложен към административната преписка и приет като доказателство по делото. От този социален доклад се установява, че детето М. Д. К., родена на [дата]., е дете на родители, които са [семейно положение], като отношенията между тях са силно конфликтни и е налице трайно напрежение. В доклада са изложени данни за подадени сигнали за домашно насилие, включително инциденти, при които детето е било свидетел или пряко засегнато от конфликтите между родителите. Установява се, че към момента на извършеното социално проучване детето фактически се отглежда от бащата, който осигурява ежедневните грижи за него, включително жилищни условия, издръжка и посещение на училище, като детето е записано като ученик и посещава редовно учебни занятия. Отразено е, че бащата разполага с подходяща жилищна среда и подкрепяща семейна среда. В доклада са изложени и данни относно поведението на майката, като е посочено, че контактите ѝ с детето са ограничени, налице са конфликти и липса на ефективно сътрудничество между родителите, както и необходимост от продължаващо наблюдение от страна на социалните служби. Същевременно социалният доклад съдържа изводи, че е налице риск за детето, свързан с междуличностните конфликти между родителите, поради което е необходимо предприемане на мерки за защита и проследяване на развитието му в подходяща семейна среда . Междувременно в ДСП – Пловдив е постъпило уведомление от бащата Д. К., с което уведомява административния орган за настъпила промяна в обстоятелствата – детето се отглежда от него, като към уведомлението са приложени съдебните актове и други доказателства. На 06.01.2026 г. бащата е подал заявление-декларация за отпускане на месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД за същото дете, в което е декларирал, че той полага грижи за него. Въз основа на това заявление е издадена Заповед № ЗСПД/Д-РВ/50/14.01.2026 г. на директора на ДСП – Пловдив, с която на бащата е отпусната месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД за детето, считано от 01.01.2026 г. до 31.05.2028 г. В същия ден – 14.01.2026 г., е издадена и процесната Заповед № ЗСПД/Д-РВ/15216/14.01.2026 г., с която е прекратено изплащането на отпуснатата месечна семейна помощ на жалбоподателката, считано от 01.01.2026 г., като в мотивите е посочено, че е налице промяна в обстоятелствата – детето се отглежда от другия родител, на когото е отпусната месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорването – М. П. А., адресат на Заповед № ЗСПД/Д-РВ/15216/14.01.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, с която е прекратено изплащането на отпуснатата ѝ месечна семейна помощ по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за детето М. Д. К., считано от 01.01.2026 г. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, след като заповедта е съобщена на жалбоподателката на 21.01.2026 г., а жалбата е депозирана пред съда на 30.01.2026 г. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът извършва цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, като следи служебно за неговата валидност, за компетентността на административния орган, за спазването на установената форма, на административнопроизводствените правила, за съответствието му с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът следи служебно и за валидността на акта, като в случая не се установяват пороци, водещи до неговата нищожност. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Съгласно чл. 10, ал. 4 от Закона за семейни помощи за деца семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице, а съгласно чл. 6, ал. 1 от ППЗСПД при настъпила промяна в обстоятелствата, при които са отпуснати месечните помощи по чл. 8д от ЗСПД, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за тяхното спиране, възобновяване, изменение или прекратяване. Следователно процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В нея са посочени издателят, адресатът, фактическите и правните основания за постановяването ѝ, както и разпоредителната част. От съдържанието на акта могат да се установят съображенията на административния орган, а именно че е налице промяна в обстоятелствата, изразяваща се в това, че детето се отглежда от другия родител, на когото е отпусната помощ по същото правно основание. Това е достатъчно, за да може адресатът да разбере причините за прекратяването и да организира защитата си. По отношение на административнопроизводствените правила съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката или да обуславят отмяна на оспорения акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: От материалноправна страна спорът се свежда до това дали към момента на издаване на процесната заповед е било отпаднало основанието, при което помощта е била отпусната на жалбоподателката, а именно тя да е лицето, което фактически отглежда детето. Както бе посочено, съгласно чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане се предоставя на родителя, който фактически отглежда детето. Следователно решаващата материалноправна предпоставка не е формалното качество на родител, а действителното полагане на ежедневните грижи по отглеждането на детето. В тази връзка следва да се изясни съдържанието и обхватът на тази материалноправна предпоставка, доколкото именно тя е определяща при преценката дали е отпаднало основанието за отпускането на помощта. Това налага тълкуване на разпоредбата на чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД във връзка с подзаконовата уредба, уреждаща последиците от настъпила промяна в обстоятелствата. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ППЗСПД при настъпила промяна в обстоятелствата, при които са отпуснати месечните помощи по чл. 8д от ЗСПД, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице издава заповед за тяхното спиране, възобновяване, изменение или прекратяване, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба прекратяването настъпва от първо число на месеца, следващ месеца на настъпване на промяната. От тази уредба следва, че законодателят е въвел механизъм за динамична преценка на правото на помощ, който е обвързан с наличието на фактическите предпоставки, обуславящи неговото съществуване. Следователно правото по чл. 8д от ЗСПД има характер на субективно право с продължително действие, което се реализира във времето при запазване на фактическите и правни предпоставки, обусловили неговото възникване. При настъпване на промяна в тези предпоставки, изразяваща се в отпадане на някой от съществените елементи на фактическия състав, административният орган е длъжен да извърши нова преценка и при необходимост да прекрати предоставянето на помощта. В този смисъл основанието за прекратяване на помощта не се извежда самостоятелно от разпоредбата на чл. 24б от ППЗСПД, която урежда единствено момента, от който прекратяването поражда действие, а от съвместното действие на чл. 8д от ЗСПД и чл. 6 от ППЗСПД, които обвързват съществуването на правото с наличието на определени фактически обстоятелства, подлежащи на текуща преценка. От съвместното тълкуване на посочените разпоредби следва, че прекратяването на помощта е допустимо, когато е отпаднало основанието за отпускането ѝ, изразяващо се в това лицето да бъде родителят, който фактически отглежда детето. Това предполага установяване на реално и трайно изменение в грижите за детето, което има значение за ежедневното му отглеждане, а не само формално или инцидентно изменение, лишено от фактическо отражение. Следователно, за да е налице материалноправното основание за прекратяване, административният орган следва да установи по несъмнен начин, че към момента на издаване на акта е отпаднало основанието, свързващо правото на помощ с лицето, на което тя е била отпусната, като тази преценка следва да бъде извършена въз основа на всички относими факти, характеризиращи действителното отглеждане на детето. В тази материалноправна рамка намират приложение и процесуалните правила на Административнопроцесуалния кодекс, които имат подчинено значение и служат за гарантиране на правилното установяване на релевантните факти. Съгласно чл. 35 и чл. 36 от АПК административният орган е длъжен да изясни всички обстоятелства от значение за случая и да обсъди доказателствата обективно и всестранно, като тази дейност е насочена към правилното приложение на материалния закон. Изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК за посочване на фактическите и правните основания на акта също има за цел да осигури проверимост на извода за наличие на основание за прекратяване, като мотивите следва да съдържат ясно изложение на конкретните факти, от които органът извежда, че е отпаднала предпоставката по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД лицето да отглежда фактически детето. При тези съображения законосъобразността на оспорения акт е обусловена преди всичко от това дали е доказано наличието на промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 6 от ППЗСПД, изразяваща се в отпадане на предпоставката по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД жалбоподателката да е лицето, което фактически отглежда детето. В случая е безспорно, че първоначално помощта е била законосъобразно отпусната на жалбоподателката въз основа на подаденото от нея заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/15216/05.08.2025 г., в което тя е декларирала, че полага грижи за детето М. Д. К., както и въз основа на установеното по отношение на детето трайно увреждане от 54 %. Въз основа на тези данни е била издадена Заповед № ЗСПД/Д-РВ/15216/13.08.2025 г., с която на същата е отпусната месечна помощ по чл. 8д ЗСПД. Следователно към този начален момент материалноправните предпоставки за отпускане на помощта са били приети от органа за налице. От събраните по делото доказателства се установява, че след първоначалното отпускане на помощта е настъпила съществена промяна в обстоятелствата, при които тя е била предоставена. По делото е налице съдебен акт, постановен по реда на Закона за защита от домашното насилие, а именно заповед за незабавна защита с рег. № 273/25.11.2025 г., издадена от Районен съд – Пловдив по гр. д. № 20255330116332, с която жалбоподателката е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето, като е определено временно местоживеенето на детето при бащата Д. К.. Макар този съдебен акт сам по себе си да не решава окончателно въпроса за упражняването на родителските права, той представлява годно и особено съществено доказателство за настъпила промяна в непосредствената житейска и семейна среда на детето, както и за преместването му при другия родител. Тази промяна не се установява само от съдебния акт. Същата се потвърждава и от последващото уведомление, подадено от бащата до ДСП – Пловдив, в което той изрично е заявил, че детето се отглежда от него, като е приложил съответните документи. Още по-съществено е, че тези данни са били проверени от социалните служби, а не са останали единствено на плоскостта на твърденията на другия родител. От изготвения социален доклад с изх. № ПР/Д-РВ/518-002/12.12.2025 г. се установява, че към момента на социалното проучване детето се отглежда от бащата, който полага ежедневните грижи за него, осигурява му жилищна среда, издръжка и условия за посещение на училище. В доклада са отразени и данни за конфликтни отношения между родителите, за влошена семейна среда и за необходимост от проследяване с оглед интереса на детето, но от значение за настоящия спор е преди всичко изводът на социалните служби относно фактическото положение – че към релевантния момент детето е при бащата и именно той осъществява непосредствените грижи по неговото отглеждане. Социалният доклад представлява относимо доказателство, изготвено от компетентния орган по закрила на детето в изпълнение на служебните му правомощия и въз основа на извършено социално проучване, поради което следва да бъде ценен в съвкупност с останалите доказателства по делото. Допълнително потвърждение на промяната се съдържа и в заявлението-декларация на бащата с вх. № ЗСПД/Д-РВ/50/06.01.2026 г., в което той е заявил, че отглежда детето, както и в последвалата Заповед № ЗСПД/Д-РВ/50/14.01.2026 г., с която на него е отпусната месечна помощ по чл. 8д ЗСПД за същото дете, считано от 01.01.2026 г. Този последващ административен акт не е самостоятелно основание за прекратяване на помощта на майката, но представлява последица от установената от органа промяна в лицето, което фактически отглежда детето. С други думи, администрацията не е прекратила помощта на жалбоподателката произволно, а след като е приела, въз основа на събраните данни, че жалбоподателката вече не е лицето, което фактически отглежда детето. При тези доказателства съдът приема, че е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 6 от ППЗСПД, при които помощта е била отпусната, изразяваща се в това, че жалбоподателката е престанала да бъде родителят, който фактически отглежда детето, като тези грижи са били поети от бащата. В този смисъл е отпаднала материалноправната предпоставка по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД за получаване на помощта от жалбоподателката, поради което административният орган законосъобразно е прекратил изплащането ѝ. Разпоредбата на чл. 24б от ППЗСПД урежда единствено момента, от който прекратяването поражда действие, като не създава самостоятелно основание за това, което следва от установената промяна по чл. 6 от същия правилник. Неоснователни са възраженията в жалбата, че не е била налице промяна от естество да обуслови прекратяване на помощта. Тъкмо обратното – преместването на детето при другия родител, постановено в рамките на съдебна защита, последвано от фактическо пребиваване на детето при него и от реално упражняване на ежедневните грижи, представлява именно такава съществена промяна. За целите на чл. 8д ЗСПД не е решаващо кой родител по принцип поддържа емоционална връзка с детето или претендира родителска ангажираност, а кой към релевантния момент реално осигурява ежедневното му отглеждане. В този смисъл материалният закон не защитава абстрактно родителско качество, а конкретното фактическо положение, при което помощта подпомага лицето, което действително носи тежестта на грижите по детето. Неоснователно е и възражението, че детето не било променило обичайното си местоживеене по начин, който да води до прекратяване на помощта. Законът не поставя като самостоятелно изискване формално изменение на адресна регистрация или окончателно разрешен спор за родителски права, а свързва правото с факта на отглеждането. Ето защо за административния орган е било достатъчно да установи кой родител към съответния момент фактически полага ежедневните грижи за детето, а събраните доказателства в преписката и по делото сочат именно на бащата. Съдът не споделя и оплакването за липса на мотиви в степен, която да обуславя отмяна на акта. Оспорената заповед съдържа посочване на фактическото основание за прекратяване – промяна в обстоятелствата, изразяваща се в това, че детето се отглежда от бащата и на същия е отпусната помощ на същото правно основание, както и на правното основание за постановения резултат. Действително мотивировката не е особено пространна, но от съдържанието на акта и от административната преписка може ясно да се проследи волята на органа и причините, поради които е приел, че предпоставките за продължаване на помощта за майката са отпаднали. В трайната съдебна практика се приема, че мотивите на административния акт могат да се съдържат и в административната преписка, когато тя е част от процеса на формиране на волята на органа и позволява съдебен контрол за законосъобразност. В случая преписката съдържа именно такива данни – уведомление, съдебни актове, социален доклад и заявление на бащата. Що се отнася до наведените доводи за процесуални нарушения, включително за липса на уведомяване по чл. 26 АПК, съдът намира, че дори да не се установява провеждане на самостоятелна процедура по уведомяване на жалбоподателката преди постановяване на заповедта, това нарушение не е от такова естество, че да обуслови отмяна на акта в конкретния случай. Съществено нарушение на административнопроизводствените правила е налице, когато същото е довело или е могло да доведе до постановяване на различен краен резултат. В случая релевантните факти относно преместването на детето при бащата, съдебната заповед за незабавна защита, социалното проучване и фактическото полагане на грижи от бащата са установени въз основа на официални документи и социално проучване, които не се опровергават от жалбоподателката с насрещни доказателства, способни да обусловят различен материалноправен извод. Поради това евентуалният пропуск в уведомяването не се отразява върху крайния извод за наличие на основание за прекратяване на помощта. Жалбоподателката е упражнила правото си на защита в съдебното производство, в рамките на което е могла да оспори релевантните факти и доказателства и да ангажира свои такива. Въпреки това по делото не са ангажирани доказателства, които да оборят констатацията, че към 14.01.2026 г. детето фактически се е отглеждало от бащата. Не може да се приеме и че оспорената заповед противоречи на целта на закона. Напротив, целта на уредбата по чл. 8д ЗСПД е средствата да достигнат до този родител, който реално отглежда детето с трайно увреждане и понася непосредствените грижи и разходи, свързани с това отглеждане. Запазването на помощта в полза на лице, което към релевантния момент не осъществява фактическото отглеждане, би противоречало именно на тази цел. Неоснователно е и възражението, че в заповедта не е посочено правно основание за постановения резултат, доколкото от съдържанието на акта и от административната преписка ясно се извежда приложението на чл. 8д ЗСПД във връзка с чл. 6 от ППЗСПД и установеното фактическо отглеждане на детето. Следователно, при правилно установено отпадане на основанието, при което помощта е била отпусната, административният орган законосъобразно е приел, че жалбоподателката е престанала да отговаря на основната материалноправна предпоставка за получаване на помощта по чл. 8д ЗСПД, а именно да бъде лицето, което фактически отглежда детето. Оттук правилно е приложил разпоредбата на чл. 6 от ППЗСПД и е прекратил отпуснатата ѝ месечна помощ, като съгласно чл. 6, ал. 2 от ППЗСПД прекратяването е определено да настъпи, считано от 01.01.2026 г. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при наличие на материалноправно основание и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК, както и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) съответстващи на 200 лева. Съдът намира, че настоящото решение подлежи на касационно обжалване, тъй като предмет на спора е заповед по чл. 6, ал. 1, т. 1 ППЗСПД за прекратяване на вече отпусната месечна помощ по чл. 8д ЗСПД. Съгласно чл. 9 ППЗСПД тези заповеди подлежат на съдебен контрол по реда на АПК, като в приложимата уредба не е предвидено изключение от общото правило за двуинстанционно производство. Неприложима е в случая разпоредбата на чл. 10, ал. 6 ЗСПД, която касае единствено отказ за отпускане на помощ, докато тук се засяга прекратяване на вече възникнало право, поради което постановеното решение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК. Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., XXX състав