Решение № 2379 от 27.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1360/2025 г.

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба на П. Н. И., [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез пълномощника адвокат Т. Б. против Решение № 2153-15-91/05.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – [населено място], в частта потвърждаващо разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-192/26.02.2025г., в частта с която на И. е отказано отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 82 от КСО, във вр. с чл.74, ал.1-2 от КСО от починалия и съпруг М. П. М..

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като жалбоподателката счита, че оспорените разпореждане на ръководител на ПО при ТП на НОИ Пловдив и решение на Директор на ТП на НОИ Пловдив са неправилни, постановени при непълнота на доказателствата, неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на административнопроизводствените правила на чл.7, чл.9, чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК и в противоречие с материалноправните норми на чл.80-82, във вр. с чл.74, ал.1, т.1 от КСО.

В този смисъл се иска отмяна на оспореното решение в частта, с която е потвърдено разпореждането за отказ за отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, и връщане на преписката на осигурителния орган за ново произнасяне с указания за отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката от починалия и съпруг.

Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ-[населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. - М., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. Със заявление с вх. вх.№2115-15-333/0 1.11.2024г., П. Н. И., е отправила до ТП на НОИ Пловдив искане за отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 82 от КСО от починалия си съпруг М. П. М., починал на 24.04.2021 г.

Съгласно удостоверение за наследници № 94-00/04.10.2024 г., издадено от Община Хисаря, област Пловдив, е установено, че П. Н. И. е съпруга и законен наследник на М. П. М..

Установено е, че към датата на смъртта - 24.04.2021 г. наследодателят М. П. М. има навършена възраст - 55 г. 06 мес. и 14 дни.

С писмо изх. № 2115-15-333#2/28.11.2024 г. на ТП на НОИ Пловдив е изискано от наследника П. Н. И. да представи документи за удостоверяване на осигурителен стаж на наследодателя М. П. М.. В срока по чл. 1 ал. 5 от НПОС документи не са представени.

С писмо изх. № 2115-15-333#1/28.11.2024 до отдел КПК при ТП на НОИ-Пловдив, във връзка с подадено заявление на П. Н. И. за установяване на осигурителен стаж на ЕТ „Клейтън – М. Маргин“, е изискано да се установят данните за осигурителен стаж и осигурителен доход на М. П. М., като самоосигуряващо се лице в “Клейтън-М.М.” ЕТ, [ЕИК] за периода от 01.01.2000 г. до дата на прекратяване на дейността 31.12.2011г.

Съгласно Констативен протокол № КВ-5-15-01764013/29.11.2024 г. от отдел КПК при ТП на НОИ- Пловдив е обективирана извършена проверка на “Клейтън-М.М.” ЕТ, при която е установено, че не може да се зачете осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2000 г. до дата на прекратяване на дейността 31.12.2011г. на М. П. М., като самоосигуряващо се лице в “Клейтън- М.М.” ЕТ с [ЕИК], тъй като за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2011 г. няма данни за осъществявана дейност, няма подавани ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ и по чл. 50 от ЗДДФЛ, няма внесени осигурителни вноски.

Съгласно приложените редовно оформени документи и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, е зачетен осигурителен стаж за периода от 30.03.1984 г. до 27.06.1986 г. с продължителност 02 г. 02 м. 28 дни.

Въз основа на тези данни, ръководителят на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ [населено място], е постановил процесното разпореждане, с което на основание чл. 80 — 82 от КСО, във връзка с чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО на жалбоподателката е отказано отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починалия и съпруг М. П. М.. Прието е, че на наследника П. Н. И. следва да се откаже отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като не е изпълнено условието наследодателят да има до датата на смъртта, най-малко 5 години осигурителен стаж, тъй като към датата на смъртта М. П. М. има 02 г. 02 м. 28 дни осигурителен стаж.

6. В срока съгласно чл.99, ал.3 от КСО за обжалване на разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-192/26.02.2025 г., И. е представила нови документи за осигурителния стаж на наследодателя М. П. М., както следва : Удостоверение № 263- 018/19.03.2025 г., издадено от “Техноекспортстрой“ ЕАД за период от 02.04.1989 г. до 05.09.1990 г. за работа в Либия. Посочено е, че осигурителните вноски са внасяни пред ДОО на ПП “Промишленост“ - [населено място] като И. е декларирала, че не може да открие ПП “Промишленост“ и желае служебно да се изясни този стаж; Образец УП 3 № 4/25.03.2025 г., издадено от ГПК “Наркоп“ - [населено място] за период от 01.05.1988 г. до 14.10.1988 г.

В хода на административното производство по повод оспорване на разпореждането, е представена и трудова книжка №365/21.06.1983 г., издадена от СП “Агрострой“ за осигурителен стаж на М. П. М..

С оглед изясняване на релевантните факти и обстоятелства, касаещи зачитане на осигурителния стаж от 21.06.1983 г. до 19.10.1987 г. на М. П. М., и тъй като не е отразено прекъсване заради отбиване на редовна военна служба и не е оформен редовно осигурителен стаж за периода от 20.10.1987 г. до 27.03.1989 г. в АПК Х., до отдел ООА при ТП на НОИ - Пловдив, е изпратено писмо с искане да се издаде образец УП 13 относно установяване на осигурителния стаж на М. П. М..

Съгласно отговора на отдел ООА,обективиран в писмо изх. № 5529-15-319/19.05.2025 г., е установено, че М. П. М. не фигурира в разплащателните ведомости на ТКЗС - [населено място].

Съгласно Констативен протокол № КВ-5-15-01764013/29.11.2024 г., издаден от Контролен орган на ТП на НОИ е установено, че за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2011 г., за М. П. М. не може да се зачете осигурителен стаж и доход, тъй като няма внесени осигурителни вноски, няма данни за осъществявана дейност и няма подавани ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ и по чл. 50 от ЗДДФЛ. С удостоверение с изх. № 2121-15-44# 6/29.04.2025 г., Контролен орган на ТП на НОИ информира, че няма настъпили промени в констатациите в Констативен протокол № КВ-5-15-01764013/29.11.2024 г.

Инициирана е проверка в осигурител ПП “Промишленост“ - [населено място] за установяване на осигурителен стаж от 02.04.1989 г. до 05.09.1990 г. Съгласно Констативен протокол № КВ-5-15- 01913557/20.05.2025 г. на Контролен орган на ТП на НОИ, “Х.“ АД е установено, че същото е съхранител на ведомостите за заплати на работници и служители на ПП “Промишленост“ АД - [населено място] и след щателна проверка на всички ведомости за периода от 01.01.1989 г. до 31.12.1990 г. е установено, че М. П. М. не фигурира във ведомостите за заплати.

В резултат на извършените проверки в хода на административното обжалване е установено, че осигурителният стаж за периода от 21.06.1983 г. до 15.10.1988 г. на М. П. М. по представените редовно оформени документи, Констативни протоколи №КВ-5-15- 01764013/29.11.2024 г., КВ-5-15-01913557/20.05.2025 г. и Удостоверение с изх. № 2121-15-44# 6/29.04.2025 г. на контролен орган на ТП на НОИ, е както следва:

-от 21.06.1983 г. до 30.03.1984 г. на длъжност “бетонджия“ с продължителност от 00 г. 09 м. 09 дни, положен в СП “Агрострой“, зачетен по трудова книжка;

-от 30.03.1984 г. до 27.06.1986 г. с продължителност от 02 г. 02 м. 28 дни - отбиване на редовна военна служба, зачетен по военно осигурителна книжка;

-от 28.06.1986 г. до 19.10.1987 г. на длъжност “бетонджия“ с продължителност от 01 г. 03 м. 21 дни, положен в АПК Х., зачетен по трудова книжка;

-от 01.05.1988 г. до 15.10.1988 г. на длъжност “сервитьор“ с продължителност от 00 г. 05 м. 14 дни, положен в ГПК “Наркооп“, зачетен по обр. УП 3 № 4/ 25.03.2025 г.

Или, в хода на административната проверка, с оглед допълнително представените доказателства по чл.99, ал.3 от КСО е установен общ осигурители стаж на М. П. М. 04 години 09 месеца и 12 дни.

При тези данни е прието, че събраните в рамките на административното производство документи за осигурителен стаж не доказват право на наследствена пенсия за инвалидност поради общи заболяване, поради което и правилно на основание чл.80-82 от КСО във вр. с чл.74, ал.1, т.4 от КСО е отказано отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката, тъй като наследодателя М. П. М., към датата на смъртта, няма изискуемите 5 години осигурителен стаж, а има 04 години 09 месеца 12 дни.

Така по повод на жалбата на И. срещу разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-192/26.02.2025 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив е постановено Решение № 2153-15-91/05.06.2025г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив, с което е изменено оспореното разпореждане по отношение на зачетения осигурителен стаж на М. П. М., като е прието, че същият е с продължителност 04 години 09 месеца и 12 дни и е потвърдено разпореждането, в частта с която на И. е отказано отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 82 от КСО, във вр. с чл.74, ал.1-2 от КСО от починалия и съпруг М. П. М..

В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателката от страна на ответника са представени и са приобщени към доказателствения материал по делото Констативен протокол № КВ-5-15-01764013/29.11.2024 г. от отдел КПК при ТП на НОИ – Пловдив, с приложени към него писмени доказателства за извършена проверка на М. П. М., като самоосигуряващо се лице - “Клейтън- М.М.” ЕТ с [ЕИК], като е посочено е, че при проверка в информационната система на ТП на НОИ Пловдив не са установени данни за други ревизии и проверки на посоченото лице (л.100-л.115)

ІV. За правото:

7. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ [населено място], е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство развило се на основание чл. 90 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ [населено място]. В случая процесните административни актове са не само валидни, но и законосъобразни. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на ТП на НОИ-Пловдив са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесните такива. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

8. Спорът по делото е от правен характер, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон, като спора се концентрира във въпроса, налице ли са предпоставките на чл.80 – 82 във вр. с чл.74, ал.1, т.4 от КСО за отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката от починалия й съпруг.

9. Според становището на ответния административен орган в тази насока, в случая не са налице предпоставките на чл.80 – 82 във вр. с чл.74, ал.1, т.4 от КСО за отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починалия съпруг на жалбоподателката, доколкото по отношение на същия, не е изпълнено изискването по чл.74, ал.1, т.4 от КСО за наличие на най-малко 5 години осигурителен стаж към датата на смъртта.

Обратно разбира се е становището на жалбоподателката, която поддържа, че следва да й бъде отпусната исканата наследствена пенсия по чл.80-82, във вр. с чл.74, ал.1, т.4 от КСО, тъй като е налице изискуемия стаж съгласно чл.74, ал.1, т.4 от КСО.

В случая становището на административния орган е правилно, като събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание да се приеме, че в случая не са налице предпоставките на чл.80-82, във вр. с чл.74, ал.1, т.4 от КСО за отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката П. Н. И. от починалия съпруг.

Спорът между страните по делото в случая се концентрира във въпроса относно изпълнение на условието по чл.74, ал.1, т.4 от КСО за наличие на най - малко 5 години осигурителен стаж към датата на смъртта на наследодателя М. П. М..

10. Разрешаването на административноправния спор по същество, налага да се посочи, че съгласно чл.80, ал.2 от КСО право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите, тоест субектите на правото на наследствена пенсия са децата, преживелият съпруг и родителите. За всяка категория от посочените лица са предвидени различни условия за придобиване право на наследствена пенсия, те са посочени в разпоредбите на чл. 80-83 от КСО. Следователно правото на наследствена пенсия не е безусловно и не се определя единствено от реализирането на осигурителния риск "смърт", а от изпълнението на определени материално- правни предпоставки.

В този смисъл съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1, т.4 от КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си при навършена възраст над 30 години към датата на смъртта, и имат осигурителен стаж, най – малко 5 години.

С оглед посочените разпоредби право на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 80-82 от КСО наследниците, в това число и преживелия съпруг, придобиват, ако наследодателят, при навършена възраст над 30 години към датата на смъртта, има най-малко 5 години осигурителен стаж, като съгласно чл. 74, ал. 2 от КСО, 1/3 или една година и осем месеца от осигурителния стаж по чл. 74, ал. 1 от КСО трябва да е действителен.

11.В настоящия случай по делото не съществува спор относно обстоятелството, че М. П. М. е починал на 24.02.2021г., като към датата на смъртта е навършил 55 години 06 месеца и 14 дни, при което положение за да възникне право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбаподателката, следва наследодателя да има най- малко 5 години осигурителен стаж.

Събраните в хода на административното производство доказателства установяват осигурителен стаж за наследодателя от 04 години 09 месеца и 12 дни, при което положение правилен е изводът на пенсионните органи при ТП на НОИ Пловдив, че в случая не е изпълнено условието по чл.74, ал.1, т.4 от КСО за наличие на най-малко 5 години осигурителен стаж на наследодателя М. П. М.. Противно на доводите на жалбоподателката, в случая органите на ТП на НОИ са извършили необходимите административни проверки в изпълнение на процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес по чл.7 чл.9 от АПК, изяснявайки в необходимата пълнота фактите и обстоятелствата досежно осигурителния стаж на М. П. М., в изпълнение и на процесуалните си задължения по чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК, като с решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив дори е установен осигурителен стаж на наследодателя, с по - голяма продължителност, спрямо този, установен с процесното разпореждане.

В случая в настоящото съдебно производство от страна на жалбоподателката не са ангажирани доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от пенсионните органи изводи. Не водят до различен извод ангажираните в настоящото съдебно производство доказателства относно извършени проверки на осигурителя ЕТ „КЛЕЙТЪН – М. МАРГИН“, които само потвърждават факти, които са безспорно установени в хода на административното производство, поради което и същите не установяват осигурителен стаж и доход, различен от установения в хода на административното производство.

Ето защо в случая за жалбоподателката не е възникнало право на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починалия съпруг, тъй като не са изпълнени предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.74, ал.1,т.4 във вр. с чл.80-82 от КСО.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалвания административен акт е законосъобразен, при което положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

V.За разноските :

13. При този изход на делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ при съобразяване с разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав