Решение № 88 от 11.6.2026 г. на Районен съд - Търговище по дело № 130/2026 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от В. И. П., ЕГН •••••••••• от гр.София против Наказателно постановление № 25- 1292 -001895 от 23.10.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР – Търговище, с-р ПП - Търговище. Жалбоподателката оспорва НП с довода, че не е извършила административното нарушение, тъй като не е управлявала посочения в НП автомобил. Изтъква, че МПС е собственост на фирмата й, която притежавала общо 28 автомобила, поради което и не разполага с информация за лицето, управлявало процесното МПС във визирания в НП момент. Излага несъгласие с наложеното наказание лишаване от правоуправление, обосновавайки нуждата от ползване на МПС с оглед полагането на грижи за болен родител. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощник. Наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в с.з. От същия, посредством процесуален представител – гл.юрисконсулт в ОДМВР - Търговище, е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата и искане обжалваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирани от жалбоподателката разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: На 02.04.2025 г. в 16:24 ч. в гр. Търговище, на ПП I-4, в участъка на км.227+300 /до „Метанстанция“/, с автоматизирано техническо средство „Мultaradar SD580” с № 00209D32D438 била засечена скоростта на движение на МПС – лек автомобил БМВ М760ЛИ ХДРАЙВ с рег. № СВ ••••• НХ, движещ се в посока към гр. Варна. За посочения пътен участък, намиращ се в населено място, максимално допустимата скорост на движение била 60 км/ч., въведена с пътен знак В 26, а с техническото средство била измерена скорост на движение на автомобила от 121 км/ч. При справка в Централна база данни КАТ, контролни органи от с-р ПП при ОДМВР - Търговище установили, че собственик на автомобила е „ВИП ПРОФЕСИОНАЛНО ПОЧИСТВАНЕ“ ЕООД с управител - жалбоподателката В. И. П.. На 28.04.2025г. чрез органите на СДВР на същата била връчена покана - в седмодневен срок да се яви в с-р ПП – Търговище за съставяне на АУАН. На същата дата й била предоставена възможност да попълни и декларация по чл.188 от ЗДвП, като посочи кое лице е управлявало горепосоченото МПС на 02.04.2025 г. в 16:24 ч. Жалбоподателката отказала да попълни декларацията с обяснението, че не знаела кой е бил негов водач. С писмо УРИ 363р-10291/05.06.2025г. надлежно връчената покана, невръчената декларация и докладна записка относно извършените действия били изпратени до началник с-р ПП при ОДМВР – Търговище. В посочения седмодневен срок жалбоподателката не се явила в ср ПП –Търговище, поради което на 28.08.2025г. С.Х. - мл. автоконтрольор в ср ПП при ОДМВР – Търговище съставил на жалбоподателката в нейно отсъствие АУАН серия AД, № 447676 - за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. В акта било прието, че същата е управлявала автомобила с рег. № СВ •••• НХ в населено място - в посочения участък от ПП I-4 с установена скорост от 117 км/ч. /след приспадане на допустимата грешка в измерването от 3 %/ при максимално разрешена скорост на движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В 26. АУАН бил предявен на жалбоподателката на 10.09.2025 г., когато й бил връчен и съответен препис. Въз основа на съставения АУАН, на 23.10.2025 г. Началник група в ОДМВР - Търговище, с-р ПП – Търговище издал Наказателно постановление № 25- 1292 -001895/ 23.10.2025 г., с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП й наложил административни наказания – глоба в размер на 750 лв. /383,47 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. На основание Наредба № Iз 2539 от 17.12.2012г. на МВР постановил отнемането на 18 контролни точки. Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - показанията на св. Д.П. и приложените писмени доказателства. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В случая, с обжалваното НП жалбоподателката е санкционирана на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, който предвижда освен наказание глоба и наказание лишаване от право да се управлява МПС. Посоченото обстоятелство изключва санкционирането с електронен фиш. Следователно законосъобразно е изпълнена общата процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра вътрешните работи. АУАН е съставен от С.Х. - мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР - Търговище, който е компетентен орган, съгласно т.2.1 от заповедта. Обжалваното НП е издадено от началник група в с-р ПП в ОДМВР – Търговище, който също е компетентен орган, съгласно т. 3.11 от същата заповед. Спазени са правилата на ЗАНН относно съставянето и връчването на АУАН. Същият е съставен в отсъствие на жалбоподателката, но след надлежна покана за съставяне в нейно присъствие и респ. неявяването й в указания срок. АУАН е надлежно предявен на лицето, като е връчен и съответен препис, което обстоятелство жалбоподателката лично е удостоверила с подписа си. Тъй като се касае за нарушение, установено с АТСС, към момента на констатирането му на контролните органи са били известни само МПС и неговия собственик, но не и кой е управлявал превозното средство. За тези нарушения, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП именно на собственика /респ. на законния му представител, когато собственикът е юридическо лице/ се издава ЕФНГ, който би могъл да бъде анулиран при подадена декларация по чл.188 от ЗДвП с посочено друго лице като извършител на нарушението. В случая, предвид обстоятелството, че приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане и на наказание лишаване от право да се управлява МПС, то съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП не може да бъде съставен ЕФНГ и автоматично да бъде ангажирана отговорността на собственика на автомобила, респ. на законния му представител. Предвид това, следва да бъде установен водачът, извършил нарушението. За целта на жалбоподателката като законен представител на „ВИП ПРОФЕСИОНАЛНО ПОЧИСТВАНЕ“ ЕООД е била дадена възможност да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП, като посочи лицето, управлявало автомобила на 02.04.2025 г. в 16:24ч. Същата не се е възползвала от тази възможност и е отказала да попълни декларацията, което е видно от докладната записка от 07.05.2025 г., изготвена от полицейски инспектор от 04 РУ- СДВР, изпратена до с-р ПП при ОДМВР - Търговище с писмо рег.№ 363р-10291/05.06.2025 г. От изложеното е видно, че нарушението е извършено на 02.04.2025г., а нарушителят е безспорно установен от органите на с-р ПП при ОДМВР – Търговище при получаване на писмото с рег. № 363р-10291/05.06.2025г. Следователно съставеният на 28.08.2025 г. АУАН е съставен при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН не са допуснати нередовности, непреодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат предвидените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Налице е изискуемото от закона задължително съдържание на НП, като е налице яснота относно елементите от състава на нарушението. В чл.189, ал.15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Предвид посочената разпоредба, снимка № 373 на „Мultaradar SD580” № 00209D32D438 се явява годно доказателствено средство в процеса. От същата се установява мястото, времето, както и техническото средство, с което е засечена скоростта на движение. По делото е представена инструкция за работа на „М ultaradar SD 580”, от която е видно, че техническото средство може да бъде настроено да засича скоростта на движение на МПС както в определена пътна лента, така и в определена посока на движение на превозното средство, респ. приближаващ или отдалечаващ се трафик. От снимка № 373 на „Мultaradar SD580” № 00209D32D438 е видно, че техническото средство, с което в случая е измерена скоростта е било настроено да измерва скоростта на движение на автомобилите в пътна лента 2 при отдалечаващ се трафик. В приложената инструкция за работа с техническото средство е посочено как се извършва изчисление на ефективния радарен обхват, в зависимост от настройките и поспециално – при отдалечаващ се трафик и ляво измерване, както е в случая. В този случай превозното средство, на което следва да се присвои измерената скорост, трябва да се намира най - малко отчасти в третата четвъртина на снимката по посока на движението и не трябва изцяло да е излязло от зоната на изчисление. Предвид това, в случая е безспорно, че измерената скорост от 121 км/ч. принадлежи именно на автомобила с рег. № СВ 3223 НХ. Законосъобразно от така измерената скорост е приспадната допустимата грешка в измерването от 3 %, съгласно чл.425 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и за безспорно доказана е приета скорост на движение на автомобила от 117 км/ч. Нарушението е установено и заснето със стационарно техническо средство - „Мultaradar SD580” с I D № 00209D32D438, което е одобрен тип средство за измерване, видно от представеното удостоверение № 10.12.4888, издадено от Български институт по метрология. Видно е, че в удостоверението за одобрен тип средство за измерване е посочен срок на валидност до 08.12.2020 г. Разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията обаче регламентира, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно чл.814 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /НСИПМК/, за да бъде издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване се извършва изследването на типа средство, чрез изпитване на техническите и метрологичните характеристики на образци от типа му, включително изследване на софтуера по чл.811б, за установяване на съответствието им с изискванията към тях и работата на средството за измерване при нормални условия на употреба. При скоростомерите за одобряване на типа се изпитва един брой скоростомер - чл.760, ал.3 от НСИПМК. Скоростомерите подлежат на периодични последващи проверки, които са част от контрола върху средствата за измерване - чл.808 от НСИПМК. Последващата проверка на средствата за измерване се извършва за установяване на съответствието им с одобрения тип и е изискванията за максимално допустими грешки при употреба, освен ако е посочено друго в глава II от НСИПМК. Периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията /чл.43 от Закона за измерванията и чл.841, ал.3 НСИПМК/. Съгласно Заповед № А - 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, която е представена по делото, периодичността на последващите проверки на скоростомерите е 1 година. По делото е представен протокол № 114 – СГ – ИСИС/ 08.08.2024 г. от БИМ за извършена през м.август 2024 г. последваща проверка на видео - радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580” с ID № 00209D32D438. Същият удостоверява съответствието на техническото средство с одобрения тип и с изискванията за максимално допустими грешки при употреба. Периодичните проверки за метрологичен контрол не зависят от срока на валидност на удостоверението за одобрен тип на средство за измерване и след като изтичането на този срок по изричната разпоредба на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията няма правни последици, то следва, че изготвеното веществено доказателствено средство чрез видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580” е годно да установи съставомерните факти. Още повече, че отменянето на одобряването на типа средство за измерване се извършва със заповед на председателят на Българския институт по метрология, съгласно чл.36, ал.1 от Закона за измерванията, което обстоятелство се вписва в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и информация за това се публикува в официалния бюлетин на Българския институт по метрология /чл. 37 от ЗИ/. Такова вписване не се установява. Видно от представената справка за собствеността на автомобила с рег. № СВ 3223 НХ към момента на извършване на нарушението, същият е бил собственост на „ВИП ПРОФЕСИОНАЛНО ПОЧИСТВАНЕ“ ЕООД с управител – жалбоподателката. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП /прил. ред. ДВ бр. 10/2011г./, отговорността за нарушение, извършено с МПС носи собственикът му, ако той не посочи лицето, на което го е предоставил. Съгласно ал.2, когато МПС е собственост на юридическо лице, както е в случая, предвиденото в закона наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС. Предвид цитирана регламентация и обстоятелството, че жалбоподателката като законен представител на „ВИП ПРОФЕСИОНАЛНО ПОЧИСТВАНЕ“ ЕООД, въпреки предоставена й възможност не е попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП, същата правилно е определена като субект на нарушението. Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП е императивна и приложението й не зависи от броя на притежаваните или ползвани от юридическото лице автомобили. Липсата на създадена организация за отчитане кой управлява конкретните МПС е вътрешно - организационен въпрос на дружеството и същият не представлява основание за освобождаване от отговорност по чл.188, ал.2 от ЗДвП. Представеният с жалбата пътен лист на автомобил с рег.№ СВ •••• МС за 02.04.2025г. не съдържа данни за водача на превозното средство и не опровергава извода, че жалбоподателката е субект на нарушението. Според показанията на св. П., в процесния момент именно той е управлявал МПС, визирано в НП. Съдът намира, че тези свидетелски показания не изключат отговорността на жалбоподателката, доколкото се установи, че св.Петров е неин съпруг и като такъв е безспорно заинтересован от изхода на делото. Същевременно липсват други независими доказателствени източници, които да подкрепят твърденията му, а и същите не кореспондират с изложеното в жалбата, според която опитите да бъде установен действителният водач останали неуспешни. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП изрично сочи стойностите на скоростите, които водачите на различните категории ППС е забранено да превишават в населено, извън населено място, скоростен път и автомагистрала. Разпоредбата чл.21, ал.2 от ЗДвП гласи: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“. В случая според НП и приложената снимка № 373 на „Мultaradar SD580” № 00209D32D4 3 8 , максимално допустимата скорост на движение в процесния участък от пътя е била 60 км/ч. Посоченото ограничение по силата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, следва да е било обозначено с пътен знак, което обстоятелство се установява от писмо с изх.№ 24- 00- 178/ 28.07.2025г. от директора на ОПУ – Търговище. Същото удостоверява наличието на пътен знак В 26 /60 км/ч./ на път І -4 при км.226+ 920 вдясно /за посока София – Варна/, както и на пътен знак В26 /60км/ч./ при км.227+465 вляво /за посока Варна - София/. Посоченото писмено доказателство установява, че и двата пътни знака са поставени преди стационарната камера за засичане на скоростта на ППС, монтирана на път І - 4 при км.227+130 вляво, както и че участъкът от път І – 4, км.227+ 300 попада в зоната, в която важат пътните знаци В26 – ограничение на скоростта до 60 км/ч. Посочените обстоятелства се потвърждават и от схемата на процесния пътен участък, представена от ОПУ – Търговище, поради което съдът ги намира за безспорно установени. Предвид изложените съображения, съдът намира, че жалбоподателката е санкционирана законосъобразно с НП за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Правилно е определен видът и размерът на наложените административни наказания - глоба в размер на 750 лв. /383,47 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Законосъобразно е определен и броят на контролните точки, подлежащи на отнемане, съгласно Наредба № Iз 2539 от 17.12.2012г. на МВР. Наказанията, предвидени в чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са кумулативни и са фиксирани в закона както по вид, така и по размер. Предвид това, независимо от обоснованата от жалбоподателката необходимост от ползване на МПС, липсва възможност за намаляването им. Същевременно от приложената справка за нарушител е видно, че жалбоподателката е санкционирана за множество предходни нарушения на правилата за движение, част от които свързани със скоростния режим. Предвид това, процесното нарушение не може да се определи като маловажен случай по см. на § 1, т.4 от ЗАНН. С оглед горното, се налага извода, че процесното НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. От представителя на наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съответствие с изхода на делото и с разпоредбата на чл.63д, ал.5 във вр. с ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 130 лева /66,47 евро/ до 190 лева /97,15 евро/. В случая възнаграждение в размер на 66,47 евро съдът счита за справедлива сума с оглед правната и фактическа сложност на делото. Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът