Решение № 1289 от 15.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16734/2025 г.

наказателно дело № 20251110216734 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Производството е образувано по жалба на Т. Л. Ш., чрез упълномощения процесуален представител адв. Е. В. против Наказателно постановление № 773993-F753368 от 12.06.2024г., издадено от Х.Б.М.-зам. директор на ТД на НАП София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 50, ал.1, т. 5, б.“а“ от ЗДДФЛ на основание чл.80а,ал.1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 64824.62 лева. Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна. Релевира доводи за множество допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили производството по ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Посочва, че не е било взето предвид направеното от него възражение срещу АУАН, като АНО не е изпълнил задължението си да провери всички обстоятелства и едва след това да прецени дали са налице основание за ангажиране на отговорността на конкретно лице. Претендира, че датата на извършване на нарушението е неправилно определена, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. Твърди, че НП е издадено при липса на материална компетентност. Развива подробни съображения, че нарушението не е извършено от обективна страна, тъй като цитираният в АУАН и НП договор за кредит не е бил подписан от жалбоподателя. Твърди, че процесните суми не представляват отпуснат заем, а допълнителни вноски по смисъла на чл. 134 ТЗ, тъй като жалбоподателят е съдружник в „•••“ ООД. Позовава се на съдебна практика и изрични указания на приходната агенция в тази насока. Алтернативно претендира, че са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Прави се искане за съдебен акт в тази насока, като се претендират разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Е. В. – А., която поддържа жалбата по изложените в жалбата подробни съображения. Прави искане на присъждане на сторените разноски в хода на производството. Подробни доводи в подкрепа на жалбата излага в писмени бележки. Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк. В., която оспорва жалбата и прави искане атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна: На 26.06.2022г. било проведено Общо събрание на съдружниците на „•••“ ООД измежду които бил и Т. Л. Ш., на което в т. 2. 2 било взето решение за сключване на договор за кредитна линия между него и дружеството в размер на 1 100 000 лева. В изпълнение на така взетото решение на 30.06.2022г. между Т. Л. Ш. и „•••“ ООД бил сключен договор за предоставяне на заем в размер на 1 100 000 лева. Така представения по делото договор бил подписан от страна на дружеството, но липсвал положен подпис от страна на Ш.. На същата дата 29.06.2022г. по сметката на дружеството постъпила сумата от 184.065 лева, с посочено основание „ договор за кредитна линия от 29.06.2022г. На 15.07.2022г. по сметка на дружеството постъпила сумата от 62 378,00 лева с посочено основание „ договор за кредитна линия от 29.06.2022г. На 28.09.2022г. по сметката на дружеството постъпила сумата от 85,000 лева, с посочено основание „ договор за кредитна линия от 29.06.2022г. Наредител на трите превода бил Т. Л. Ш.. На 05.12.2022г. било проведено извънредно Общо събрание на съдружниците в „•••“ ООД, на което било взето решение за преоформяне на отношенията между дружеството и Ш., като предоставените от него на основание решение по т.2, 2 от Протокол от ОС от 26.06.2022г. суми да бъдат считани за допълнителни парични вноски по смисъла на чл. 134 от Търговския закон, които са предоставени при по – облекчени условия в сравнение с неподписания от него договор а кредитна линия. С резолюция за извършване на проверка № П22221023230888-0РП-001/14.12.2023г. било възложено на св. Р. М. да извърши проверка на „•••“ ООД, във връзка с искане за възстановяване на данък. На 22.01.2024г. в ТД на НАП София, офис „Младост“, въз основа на резолюция за извършване на проверка № П22221024003394-0РП-001/10.01.2024г. била извършена проверка на Т. Л. Ш., в хода на която било установено, че : в качеството си на задължено лице, съгласно чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ същият е подал ГДД по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 2210И1214983/31.03.2023г. В така подадената декларация Ш. не декларирал непогасената част от предоставен заем на „•••“ ООД в размер на 648 246.16 лева. Същият депозирал декларация от 24.01.2024г., че към 31.12.2023г. няма постъпления от връщане на заема, който е предоставил на „•••“ ООД. В хода на така извършената проверка св. Р. М. преценила, че с действията си Т. Ш. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. “а“ от ЗДДФЛ, тъй като не е изпълнил задължението си в така подадената ГДД да посочи непогасената част от предоставените от него заеми, чийто размер надхвърля 10,000 лева. След като приела, че е осъществен състав на нарушение св. М. съставила против Т. Ш. АУАН № F753368/26.01.2024г. За дата на извършване на нарушението била посочена 31.03.2023г., а място – гр. София. Препис от АУАН бил връчен на упълномощен процесуален представител на датата на съставянето му. В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН, ведно с протокол от проведено извънредно събрание на ОС на съдружниците на „•••“ ООД от 05.12.2022г. Въз основа на АУАН и в кръга на своите правомощия Х.Б.М.- зам. директор на ТД на НАП София издал атакуваното наказателно постановление № 773993-F753368 от 12.06.2024г., с което на жалбоподателя Т. Л. Ш., ЕГН •••••••••• е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 64824.62 лева на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ. Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на производството писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Приобщените по делото писмени доказателства са еднопосочни и позволяват правилно изясняване на фактическата обстановка без да се налага провеждане на разпит в качеството на свидетел на актосъставителя. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените по делото заповеди. Съобразно нормата на чл. 85, ал. 1 от ЗДДФЛ нарушенията на цитирания закон се установяват с акт на орган по приходите. Според чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност "инспектор по приходите", с оглед на което свидетелката Р. М. , заемаща именно такава длъжност е била компетентна да състави процесния АУАН. От т. 1. 2 б. "г" на цитираната заповед е видно, че изпълнителният директор на НАП е делегирал правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл. 80а от ЗДДФЛ и на директорите на офиси при ТД на НАП, а процесното НП е издадено от директора на офис "Център" при ТД на НАП. Съдът намира за основателно направеното от жалбоподателя възражение досежно датата на извършване на твърдяното нарушение, която и в АУАН и в НП е посочена като 31.03.2023г. , която по същество съставлява датата на подаване на ГДД. Съгласно разпоредбата на чл. 53 от ЗДДФЛ срокът за подаване на ГДД е 30.04 на годината, следваща тази, за която се подава декларацията. А съгласно алинея 2 на цитираната разпоредба „При откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след срока по ал. 1 данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация.“ С оглед изложеното на датата, на която АНО твърди, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение да декларира непогасената част от предоставения от него на "•••“ ООД заем или иначе казано денят, следващ изтичането на срока, в който е могъл законосъобразно да стори това е 01.10.2022 г. По приложението на материалния закон. По същество съдът намира, че по делото не се установи несъмнено , че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да декларира непогасената към 31.12.2021 г. част от предоставен на "•••“ ООД паричен заем, която част надхвърля 10 000 лева, а именно 648 246,13 лева., с което да е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 50, ал. 1, т. 5 б. "а" от ЗДДФЛ. По делото няма спор, че такъв заем е бил отпуснат от Ш. на дружеството въз основа на сключен помежду им договор за кредитна линия. Настоящият съдебен състав не споделя доводите и възраженията, че така изготвения договор не е бил подписан от него, тъй като независимо от липсата на подпис на договора същият е предприел действия по изпълнението му и чрез банкови преводи на три различни дати, с посочено основание за превода именно „ договор за кредитна линия“ е предоставил на дружеството сумата от 648 246,13 лева под формата на заем. При преценка дали нарушението е извършено от обективна страна следва да бъде съобразен и представеният и приобщен по делото протокол от извънредно събрание на съдружниците в „•••“ от 05.12.2022г., в който е обективирано решение предоставената сума да бъде счетена за допълнителна вноска по смисъла на чл. 134 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ТЗ по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. При еднолично дружество с ограничена отговорност, въпросите от компетентността на общото събрание се решават от едноличния собственик на капитала /арг. от чл. 147, ал. 2 ТЗ/. Касае се за способ на вътрешно дружествено кредитиране чрез който съдружниците, съответно едноличният собственик на капитала подпомагат дружествената дейност и способстват за нормализиране на финансовото състояние на търговеца, както и за преодоляване на възникнали икономически трудности с временен характер. Фактическият състав за възникване на правоотношение за предоставяне на допълнителни вноски включва три обособени елемента, а именно: 1.) необходимост от покриване на загуби; 2.) временна необходимост от парични средства и 2.) решение на общото събрание на съдружниците /или на едноличния собственик на капитала/ за предоставяне на допълнителните парични вноски. В този смисъл са и дадените вътрешноведомствени указания на органите по приходите, копие от които е представено по делото. В конкретния случай няма спор, че по делото от една страна е представен договор за кредитна линия, по който е било започнало изпълнение, а от друга страна е налице решение на общото събрание на съдружниците за трансформиране на постъпилата сума от заем в допълнителни парични вноски, доколкото второто се явява по – благоприятно от финансова гледна точка, доколкото се дължи само връщане на сумата, без евентуално акцесорно задължение – лихва. Така обективираното в писмена форма решение е било известно на АНО, тъй като е било представено с изготвеното възражение срещу съставения АУАН, но не е било взето предвид. Следва да се отбележи, че съдът не разполага с възможност служебно да извършва проверка за законосъобразност на решението на общото събрание по чл.134, ал.1 ТЗ. Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно по извършените от страните разноски. От представените по делото пълномощно и договор за правна защита съдействие, банкови извлечения и списъци с разноски е видно, че въззивникът е заплатила в брой сумата от 7008 лв. за осъществено процесуално представителство пред СРС при предходното разглеждане на делото, респ. пред настоящата инстанция и 3000 лева пред АССГ. Отчитайки правната и фактическа сложност на делото, размера на наложената санкция, както и броя на проведените съдебни заседания, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение от 7008 лева следва да бъде уважено изцяло, доколкото е изцяло съобразено с изискванията на Наредбата за адвокатските възнаграждения. Идентично е виждането на съда за претендираното адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция, поради което Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати процесната сума в пълен размер. Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, 134 състав, СРС, НО