Решение № 716 от 8.9.2026 г. на Районен съд - Добрич по дело № 3476/2025 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от М. Р. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• срещу „Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК 131272330, със седалище и адрес на управление: •••, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 783, 38 евро, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Кредитна защита“, за която е съставен сертификат № ••• г., ведно със законната лихва от 01.12.2025г. до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 20.10.2015 г. ищцата М. М. е сключила с Банка „ДСК“ ЕАД договор за жилищен кредит с главница в размер на 62 600, 00 лв. с краен срок за издължаване - 30.11.2042 г., с дължими месечни вноски по главница и лихва с месечна падежна дата – 15-то число на месеца.

С Допълнително споразумение към договор за кредит 17/23050867 от 20.10.2015 г., сключено на дата 28.04.2020 г., е променен лихвеният процент по кредита, както и други условия по кредита, като е установен и остатъкът от задължението по главницата по кредита към датата на сключване на допълнителното споразумение – 58 020, 30 лв. с месечна погасителна вноска от 329, 33 лв.

На същата дата – 28.04.2020 г., М. М. е подписала писмено съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Кредитна защита" със застрахователи „Групама Животозастраховане“ ЕАД, и „Групама застраховане“ и със застраховащ „Банка ДСК“ ЕАД във връзка със заемна сметка № ••• за кредит от „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 58 020, 30 лв. с месечна погасителна вноска в размер на 329, 33 лв. Издаден бил Сертификат № ••• г. на застрахованото лице по Групов договор за застраховка „Кредитна защита“, с период на индивидуалното застрахователно покритие: 00, 00 часа на 15.05.2020 г., срок на индивидуалното застрахователно покритие от 306 месеца, считано от началото на застрахователното покритие.

Покритите рискове по застрахователната полица са:

1. Смърт в резултат на злополука или заболяване, настъпила със застрахования през срока на индивидуалното застрахователно покритие;

2. Пълна трайна неработоспособност, постановена с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК

неработоспособност, не по-малка от 70 %, настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие в резултат на застрахователно

събитие и неспособност на застрахования да упражнява, след настъпване

на застрахователното събитие, трудова дейност, чрез полагане на личен

труд за осигуряване на доход. Посочено е в издадения сертификат, че към датата на събитието застрахованият трябва да извършва дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход. Застрахователната сума

е в зависимост от срока на ЕР на ТЕЛК и е равна на:

Остатъка по кредита към датата на настъпване на покрития риск - когато

срокът на ЕР на ТЕЛК е по-дълъг от оставащия срок на кредита;

Месечните вноски по кредита за срока на ЕР на ТЕЛК - когато срокът на РЕ на ТЕЛК е по-кратък от оставащия срок на кредита.

Съгл. Раздел IX, т. 38 от Общите условия по групова застраховка „Кредитна защита" на кредитополучатели на „Банка ДСК“ ЕАД (ОУ), при настъпване на покрит риск пълна трайна неработоспособност,

застрахователите извършват следните застрахователни плащания:

т. 38.1. когато срокът на постановеното Експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК (първоначално и последващо) е по-кратък от остатъка на кредита към датата на настъпване на покрития риск - погасителните

вноски по кредита, за срока на постановеното Експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на всяка една от погасителните вноски по предходното изречение е равен на размера на погасителната вноска по кредита, дължима от застрахованото лице към датата на настъпване на покрития риск, включваща главница и лихва но не и наказателна лихва).

Погасителните вноски по кредита, дължими през срока на Експертното

решение на ТЕЛК/НЕЛК се изплащат еднократно на ползващото се лице.

Съгл. т. 38.3. от ОУ, трайната неработоспособност съгл. предходната т. 38.1. следва да отговаря на дефиницията на т. 73 от ОУ.

Съгл. т.73 от Общите условия по групова застраховка „Кредитна защита“ на кредитополучатели на „Банка ДСК“ ЕАД, „Пълна трайна

неработоспособност е постановена с експертно решение (ЕР) на ТЕЛК/НЕЛК неработоспособност, не по-малка от 70 %, настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие в резултат на застрахователно събитие и неспособност на застрахования да упражнява, след настъпване на застрахователното събитие, трудова дейност, чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход. Към датата на събитието застрахованият трябва да извършва дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход. Датата на настъпване на трайната неработоспособност е датата на постановяване на първото по ред Експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, във връзка със същото застрахователно събитие“.

С Експертно решение № 91556 от 16.06.2025 г., изд. от ТЕЛК при „МБАЛ - Д-р Т.В.“ гр. Г., М. Р. М. е освидетелствана и оценена с 95 % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизацията - 16.06.2025 г., срок на определения процент трайна неработоспособност - 2 години, с водеща диагноза: „•••“.

Ищцата е предявила пред ответника „Групама Животозастраховане“ ЕАД застрахователна претенция под № 40102501858 от 15.07.2025 г. за настъпването на застрахователно събитие, във връзка с постановеното Експертно решение № 91556/16.06.2025 г. за установена трайно намалена работоспособност от 95 % и е заявила искане за изплащане на застрахователно обезщетение - вноските по кредита, отпуснат от Банка ДСК ЕАД за срока на решението на ТЕЛК от 2 години, считано от датата на издаването му.

С Писмо изх. № 20-03-563/18.07.2025 г. „Групама Животозастраховане“ ЕАД уведомило ищцата за постановено Решение по застрахователна претенция № 40102501858/15.07.2025 г., с което е отказано извършването на застрахователно плащане, предвид установеното с Решението от ТЕЛК, че тя работи - професия „управител“ и според същото решение, можела да продължи заеманата длъжност, тъй като не е в обхвата на противопоказните условия на труд - тежък физически труд, химически вредности.

Ищцата изпратила до „Групама Животозастраховане“ ЕАД възражение срещу постановеното решение, с доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 362, ал. 2 от Кодекса за застраховането и искане за преразглеждане на преписката.

С отговор по жалбата с изх.№ 20-04-639/15.08.2025 г., „Групама Животозастраховане“ ЕАД заявява, че извършило пълна проверка по събраните по претенцията доказателства, изискано ново експертно заключение от експерт и че потвърждава отказа за изплащане на застрахователно обезщетение по претенция № 40102501858/15.07.2025 г. Като мотив отново се посочва разпоредбата на т. 73 от Общите условия по групов застраховка „Кредитна защита“ на кредитополучатели на „Банка ДСК“ ЕАД и отразената в издаденото ЕР на ТЕЛК възможност за продължаване заемането на длъжността „управител“.

След отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, ищцата е продължила да заплаща вноските по кредита - от м. юли 2025 г. до м. ноември 2025 г. включително. Тя е продължила да заплаща и вноските си по застраховката „Кредитна защита“ по издадения и действащ сертификат към груповата застраховка.

Ищцата намира постановеният отказ от изплащане на застрахователно обезщетение за неправилен.

Налице е неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП на клаузата на т. 73 от ОУ, която предвижда, че пълната трайна неработоспособност представлява постановена с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК неработоспособност над 70 %, настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие в резултат на застрахователно събитие, и неспособност на застрахования да упражнява каквато и да е дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, като към датата на събитието застрахованият трябва да извършва дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход. В същата клауза е предвидено, че процентът ТНР се удостоверява с решение на ТЕЛК.

Клаузата на т. 38.1 от ОУ, доколкото чрез т. 38.3. препраща към клаузата на т. 73 от същите и е възпроизведена с основните си елементи в т. 2 от графата „Покрити рискове“ на представения с настоящата молба Сертификат № ••• г., следва да бъде разглеждана в единство с изброените, респ. да се преценява неравноправността на тези клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) в съвкупност.

Съгласно чл. 325а, ал. 1 от КЗ, преди сключването на застрахователен договор, разпространителят на застрахователни продукти е длъжен да предостави на ползвателя на застрахователни услуги обективна информация относно застрахователния продукт в разбираема форма, така че да му даде възможност да вземе информирано решение. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба, при спазване на разпоредбите на чл. 326-328 от КЗ, независимо дали се предоставя съвет, или не и независимо дали застрахователният продукт е част от пакет съгласно чл. 333 от КЗ, преди сключването на договор разпространителят на застрахователни продукти, като отчита сложността на застрахователния продукт и вида на ползвателя на застрахователни услуги, му предоставя относимата информация за застрахователния продукт в разбираема форма, за да може той да вземе информирано решение. Визираната от закона разбираема форма е предвидена като стандартизиран информационен документ с определени реквизити за класовете „Общо застраховане“ по Приложение № 1 към КЗ (чл. 325а, ал. 7 от КЗ), а за класовете „Животозастраховане“ е важимо общото изискване информацията да се представи на потребителя на застрахователни услуги по такъв начин, че той да я разбере и да има възможност да действа информирано. Изложеното съставлява специална уредба на общия принцип за информираност на потребителите, уреден в чл. 4 от ЗЗП.

В настоящия случай, в изпълнение на горното задължение, при сключване на договора, на ищцата е представен стандартизиран информационен документ за застрахователен продукт. В раздел „Какво покрива застраховката“ от този информационен документ се сочи, че пълната трайна неработоспособност следва да е над 70 % и към датата на настъпването (събитието), застрахованият трябва да извършва дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, но не се сочи, че застрахованият следва напълно да е загубил възможността да полага труд, което съставлява според ищеца подвеждане и заблуждаване относно предпоставките, при които би възникнало задължение на застрахователя да извърши застрахователно плащане при настъпването на съответното събитие.

Клаузите на т. 73, т. 38.1, във връзка с т. 38.3 от Общите условия по групова застраховка „Кредитна защита“ на кредитополучатели на „Банка ДСК“ ЕАД и на т. 2 от графата „Покрити рискове“ на представения с исковата молба Сертификат № * * * г. на застраховано лице по Групов договор за застраховка „Кредитна защита“, в частта им, която предвижда, че застрахованият следва да е напълно лишен от възможността да полага личен труд за получаване на доходи, са неравноправни и по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 19 от ЗПК - те налагат на потребителя приемането на условия, с които той не е имал възможност да се запознае към момента на сключването на договора и го поставят в невъзможност да прецени икономическите последици от сключването на договора. Това е така, понеже чрез представянето на непълна, а поради това - и невярна, информация относно съдържанието на покрития риск в информационния документ, чиято единствена цел е да информира потребителя на застрахователна услуга, ответникът, действащ чрез агента си „Банка ДСК“ АД, е заблудил потребителя относно това съдържание, а оттам - и го е лишил от възможността да прецени последиците от сключването на договора - че плащането на застрахователна премия не му осигурява, дори и да получи степен на ТНР над 70 %, докато е нает по трудово правоотношение или е самоосигуряващо се лице, изплащане на застрахователно обезщетение.

Според ищцата, в конкретния случай е съставен нарочен документ за информиране на потребителя, който му е представен в деня на сключване на договора именно с цел да му осигури възможността да вземе решение дали да го сключи. Едновременно с това, реалното съдържание на клаузите е със степен на сложност и с препращания, които не може да се предполага, че средният потребител би могъл да изследва, още повече в ситуация, в която му се представя информационен документ за застраховката, който би следвало по разбираем начин да го запознае с нейните условия. Подвеждащото съдържание на последния несъмнено е наложило ищцата М. да приеме в своя в р е д а неиндивидуално уговорени условия, с които не е запозната - че покритият риск включва и неспособността да осъществява каквато и да било дейност чрез личен труд за осигуряване на доход.

По тези съображения се счита, че посочените клаузи от Общите условия по групова застраховка „Кредитна защита“ на кредитополучатели на „Банка ДСК“ ЕАД и от Сертификат № ••• г. в посочената част не следва да се прилагат в отношенията между ищцата и ответника „Групама

Животозастраховане“ ЕАД.

Освен изложеното по отношение неравноправността на посочените клаузи, в тях е налице и вътрешното противоречие относно изискванията за настъпване на покрития риск „пълна трайна неработоспособност, постановена с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, не по-малка от 70 %“. От една страна, в ОУ и сертификата се сочи, че към датата на настъпване на събитието (която би следвало да е датата на освидетелстване на застрахования от ТЕЛК/НЕЛК, доколкото е използвано словосъчетанието „постановена с решение на ТЕЛК/НЕЛК“) застрахованият следва да извършва дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, а от друга страна - към същия момент да е налице неспособност на застрахования да упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход. Когато волята на страните е противоречива, неясна, следва да се търси действителната такава съгласно чл. 20 от ЗЗД. Като се съобрази, че е невъзможно към един и същи момент едно лице да осъществява дейност по трудов договор и да не осъществява никаква дейност за получаване на доход чрез личен труд, то би следвал изводът, че действителната воля на страните е покритият риск „Пълна трайна неработоспособност, постановена с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК

неработоспособност, не по-малка от 70 %“ да представлява постановена с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК неработоспособност над 70%, настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие в резултат на застрахователно събитие.

Въз основа на всичко гореизложено, ищцата счита, че на 16.06.2025 г. се е осъществил покритият риск по процесната застраховка „Кредитна защита“.

Съгласно застрахователния договор, при настъпване на покрит риск пълна трайна неработоспособност, когато ЕР на ТЕЛК/НЕЛК е със срок пократък от срока на кредита, застрахователят изплаща на банката- кредитор (застраховащ в качеството на ползващо се лице) обезщетение в размера на погасителните вноски по кредита за срока на решението. Процесното решение на ТЕЛК е със срок от 2 години, когато са оставали повече от 17 години до издължаване на кредита. С писмените доказателства, приложени към настоящата искова молба, се установява плащане на вноските по същия за периода от 15.07.2025 г. до 15.11.2025 г. в размер на общо 1881, 19 лева. По месеци, плащанията са, както следва: 15.07.2025 г. - 305, 27 лв., 15.08.2025 г. – 244, 05 лв.; 18.08.2025 г. - 62, 67 лв., 15.09.2025 г. - 655, 76 лв., 15.10.2025 г. - 306, 72 лв., 14.11.2025 г. - 306, 72 лв. Следва извод, че плащанията за този период трябва да се покрият от застрахователя.

Ищцата не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адвокат Д. Ч., която поддържа исковата молба.

В законоустановения срок ответното дружество e депозирало отговор на исковата молба, в който се твърди, че претенцията е неоснователна.

Не се оспорва, че ищцата М. Р. М., ЕГН ••••••••••, е включена в групата на застрахованите лица по Групова застраховка „Кредитна защита“ на кредитополучатели на „Банка ДСК“ ЕАД, с подписаното от нея на 28.04.2020 г. съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица /Съгласие за присъединяване/, на основание което е издаден Сертификат на застраховано лице № ••• г. /Сертификат/. За начало на индивидуалното застрахователно покритие по този Сертификат е уговорена датата 15.05.2020 г.

Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за неравноправност на т. 73, т. 38.1, във връзка с т. 38.3 от Общите условия по групова застраховка „Кредитна защита” на кредитополучателите на „Банка ДСК” ЕАД и на т. 2 от графа „Покрити Рискове” на Сертификат № ••• г., в частта която предвижда, че застрахованият следва да е напълно лишен от възможността да полага личен труд за получаване на доходи, на основание чл. 143, ал. 2, т. 10 и 19 от Закона за защита на потребителите. На първо място, не отговаря на истината твърдението за липса на точна и вярна информация по отношение на покрития риск в Стандартизирания информационен документ /СИД/ за застраховката. Видно от подписаното от ищцата Съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Кредитна защита”, същата е избрала да се застрахова по Пакет “Мини”, който при навършване на 65 години от ищцата преминава към Пакет „65+”. Видно от представения Стандартизиран информационен документ, в раздел „Какво покрива застраховката?”, за Пакет „Мини” изрично е посочено следното - Смърт в резултат на застрахователно събитие (злополука или заболяване) и Пълна трайна неработоспособност не по-малка от 70% в резултат на застрахователно събитие (злополука или заболяване) /ПТН/ и неспособност на застрахования да упражнява, след настъпване на застрахователното събитие, трудова дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход. Описанието на покрития риск съответства и не е в противоречие с разпоредбите на КЗ, нито на друг нормативен акт. Същото определя пълно, ясно и недвусмислено покрития риск, точно е и не се налага да бъде допълнително тълкувано от застрахованите лица, а в случай, че кандидатът за застраховане не е съгласен, за него не съществува задължение да приеме тези условия, нито да сключи застрахователен договор при условия, които не приема. Липсата на представени доказателства за направени от ищцата възражения/искания на разяснения при присъединяване към групата на застрахованите лица, недвусмислено доказва, че същата е разбирала напълно съдържанието на покрития риск още при подписване на съгласието за присъединяване. Твърдението на ищцата за наличие на подвеждаща и заблуждаваща информация в СИД представлява правен софизъм - цели се да се изкриви истината или да се постигне желана, но несправедлива цел, тъй като описанието на покрития риск ПТН ясно и недвусмислено указва, каква е втората предпоставка за настъпването му – „неспособност на застрахования да упражнява, след настъпване на застрахователното събитие, трудова дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход”. Никъде в текста не се споменава „частична” неспособност или друго „ограничение” на неспособността, за да се приеме че ищцата се е заблудила.

Нетрудоспособността според уговорения риск, следва да е осуетила заварената при настъпване на увреждащото събитие трудова заетост и възможността на кредитополучателя да се издържа с полагане на личен труд занапред на същата или друга, подходяща за здравето му длъжност. Характеристиката на нетрудоспособността не е свързана единствено с % на остатъчна възможност за работа, определян от ТЕЛК/НЕЛК, а има и друго измерение и то е наложено от целта на застраховката, гарантираща кредитор срещу неплатежоспособност на длъжника - че застрахованият е загубил работата си и получаваните от нея доходи поради настъпилата

нетрудоспособност. Съдържанието на т. 73, т. 38.1, във връзка с т. 38.3 от Общите условия по групова застраховка „Кредитна защита” на кредитополучателите на „Банка ДСК” ЕАД и на т. 2 от графа „Покрити Рискове” на Сертификата не представлява правна сложност, нито внася неравновесие по смисъла на Директива 93/13/ЕИО, което да противоречи на добросъвестността. Характерът на клаузите са обективни и измерими критерии. Кумулативното изискване не създава правна сложност, защото: кумулацията е изрично уговорена; не се налага тълкуване contra proferentem; не е налице алтернативност или вътрешно противоречие в клаузата; не се налага систематично тълкуване на множество норми, нито прилагане на сложна правна теория. Систематичното тълкуване на СИД, Съгласието за присъединяване, Сертификата, отделните клаузи от общите условия и отчитането на специфичния предмет на договора, така както се изисква от чл. 145 от ЗЗП, не накърнява по никакъв начин правата на ползващите се от застраховката лица и конкретно правата на физическото лице застрахован кредитополучател.

На следващо място, процесната застраховка е доброволна по смисъла на Кодекса за застраховането, като страните са свободни сами да определят обхвата на покрития риск. Същата представлява предварително сключен групов договор между застрахователите и „Банка ДСК” АД, в качеството на застраховащ, като в конкретния случай страните са постигнали съгласие за осигуряване на точно и конкретно договорено покритие - риск от настъпване на неблагоприятно за обезпечения кредитор събитие, което възпрепятства кредитополучателя да получава доход, чрез полагане на личен труд. Уговореният застрахователен риск е предвиден като последица от кумулативното наличие на две предпоставки:

1/ над 70 % ТНР и 2/ неспособност на лицето да упражнява, каквато и да била дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход.

Самият механизъм на присъединяване на кандидата за застраховане, към вече сключения групов договор с определено съдържание дава

възможност на ищцата да даде съгласие или да откаже да се присъедини при вече договорените между застраховащия и застрахователите условия, което не представлява недобросъвестност на доставчика на услугата. Застрахованото лице е получило преди подписване на съгласието за присъединяване пълна, точна и вярна информация за застрахователния продукт и съдържанието на покрития риск, както в Стандартизиран информационен документ, така и в Съгласието за присъединяване, Сертификата и общите условия по застраховката и лично се е подписало, че ги разбира и приема без възражения. Липсата на индивидуален преговорен процес по останалата част от съдържанието на този договор с кандидата за застраховане и по-конкретно по това, кои неимуществени блага на кандидата за застраховане ще бъдат застраховани, не индикира недобросъвестност на доставчика на услугата. За да е налице неравноправност, определена клауза следва да създава значително несъответствие в правата и задълженията на насрещните страни и това несъответствие да е в ущърб на физическото лице, договарящо се без съответни знания и възможност да прецени действителния си индивидуален интерес (арг. от чл. 143, ал. 1 ЗЗП). В случая обаче предмет на спора не е клауза, предоставяща право на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение или възлагаща някакво допълнително непосилно задължение на ползвателите на услугата, а самата дефиниция на покрития риск, така както е възприет от договарящите по груповия договор - банка и застрахователи. В определението на параграф 1, т. 3 от ДР на КЗ за застрахователен риск (определящ същностната характеристика на алеаторния договора за застраховка), законодателят е поставил акцент върху съществуващата вероятност от неблагоприятно засягане на застраховано благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице. В конкретния случай между страните по груповия договор като такава ценност е договорена съхранената трудоспособност на кредитополучателя, като негова способност да извлича доходи с личен труд. Детайлизирането на степента на засягане на тази социално-икономическа функция на клиента на банката е елемент от същественото съдържание на специалната застраховка, договорена в полза на кредитор като гаранция срещу промяна в платежоспособността, преценявана при отпускане на кредита именно въз основа на трудовата заетост на кредитополучателя. Дефинирането на покрития риск като пълна трайна загуба на повече от 70 % от работоспособността е характерно за финансовия риск за кредитора, тъй като само такова засягане на здравето или телесния интегритет на потребителя би изключило обичайния му източник на доходи и би поставило кредитора в невъзможност да се удовлетвори от тях. Само по себе си лимитирането на покрития в полза на банката риск до такава нетрудоспособност, която изключва изобщо трудовата заетост поради наличие на противопоказания за полагане, на какъвто и да е било труд или поради липса на свободни длъжности за трудоустрояване при същия или друг работодател не урежда права и задължения на насрещните страни, а самия предмет на договора и затова не може да създава неоправдан дисбаланс. Такава уговорка принципно остава извън приложното поле на потребителската закрила, схващана според духа на Европейското общностно право (доколкото ЗЗП е въведен в националното право в изпълнение на чл. 3 и чл. 6 от Директива 93/13). Съюзът е задължил страните-членки да възприемат уредба, при която включени неравноправни клаузи в договори между потребители и доставчици няма да са обвързващи за потребителя и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи (такива които не са били индивидуално договорени, и въпреки изискването за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора). Оспорването на валидността на такива клаузи, налага съобразяване на разясненията на СЕС относно критериите за преценка на интереса на страните от запазване на договора без евентуално установени неравноправни клаузи (C-453/10 и C- 397/11) и въведената забрана за допускане на изменение на договора от съда (C-618/10 и C-488/11). Без дефиниране на покрития риск договорът не би имал предмет и затова условието по т. 73, т. 38.1, във връзка с т. 38.3 от Общите условия по групова застраховка “Кредитна защита” на кредитополучателите на “Банка ДСК” ЕАД и на т. 2 от графа “Покрити Рискове” на Сертификата, представляващо определение на предмета на покритие, не може да бъде неравноправно.

Поради горепосочените аргументи ответникът заявява, че не счита уговорената клауза за неравноправна, съответно оспорва твърдението на ищцата за нищожността и на основание чл. 143 от ЗЗП.

Оспорвам и твърдението, че е налице вътрешно противоречие относно изискванията за настъпване на покрития риск „пълна трайна

неработоспособност“, постановена с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, не по-малко от 70%”. Застрахованият следва да извършва дейност, чрез полагане на личен труд, към датата на настъпване на събитието /заболяване или злополука/, която дата предхожда освидетелстването и постановяването на решение на ТЕЛК/НЕЛК. Между настъпването на самото събитие и постановяване на решение от ТЕЛК/НЕЛК е налице период от време - обичайно няколко месеца. Решението на ТЕЛК/НЕЛК само удостоверява последствията и последващото състояние на застрахования, което състояние е резултат от вече настъпилото събитие, а не е дата на настъпване на събитието. Втората предпоставка за настъпване на покрития риск - неспособността на застрахования да упражнява трудова дейност, чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, касае периода след настъпване на събитието като резултат от самото събитие и не противоречи на задължението въведено за застрахования да извършва дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване доход към датата на настъпване на събитието, поради което не е налице твърдяното от ищцата вътрешно противоречие.

Оспорва се и твърдението, че е налице настъпил покрит

застрахователен риск по смисъла на Раздел XI, т. 73 от Общите условия (ОУ) по процесната застраховка. Съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя следва да се ангажира само при настъпила „пълна трайна неработоспособност“, дефинирана като постановена с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК неработоспособност не по-малка от 70% и неспособност на застрахования да упражнява трудова дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход. Към датата на събитието застрахованият трябва да извършва дейност за осигуряване на доход. В процесния случай заболяването на М. Р. М. не я е поставило в такова състояние, което да не и позволява да полага личен труд за осигуряване на доход. Това се потвърждава от представеното Експертно решение № 91556/16.06.2025 г., в което ТЕЛК изрично е вписал в частта „Трудова заетост“, че лицето „работи - професия: управител“. В мотивите на решението ТЕЛК е посочил, че „лицето може да изпълнява заеманата длъжност“. Следователно ищцата не е изгубила възможността да упражнява дейност чрез полагане на личен труд, поради което не е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя. Следва да се вземе предвид, че по Групов застрахователен договор за застраховка „Кредитна защита“ на „Банка ДСК” АД застрахователят не носи риска само от трайно намаляване на работоспособността на застрахования, а от настъпване на такова намаляване на работоспособността, което поставя застрахования в невъзможност да полага личен труд за осигуряване на доход. Фактическият състав за установяване на трайно намалена работоспособност завършва с Експертно решение на официален орган, а именно ТЕЛК, респ. НЕЛК, в което по независим от застрахователите начин са определени горепосочените две предпоставки - процента намалена работоспособност и възможността за полагане на личен труд за осигуряване на доход от застрахованото лице, като по този начин е изключена възможността, за каквато и да било субективна преценка и оказване на пряко влияние от страна на застрахователите при определяне наличието на настъпил покрит риск. Само по себе си, определянето на процент на неработоспособност между 70 % и 100 % не води винаги до настъпването на неблагоприятни последици за застрахованото лице — вероятна постоянност на състоянието и загуба на доход. В случай, че се даде приоритет само на конкретния процент на неработоспособност, би се стигнало до изкривяване на понятието за застрахователен интерес, а именно „правно признатата необходимост от защита от последиците от застрахователното събитие“. В процесния случай тези последици не са настъпили, доколкото застрахованата е продължила да работи и да получава доход от трудова дейност, поради което не е налице и настъпване на уговорения покрит риск.

По гореизложените съображения се настоява за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Пред първоинстанционния съд се представлява от юрисконсулт А.К.

В производството е конституирано трето лице-помагач на страната на ищцата – „Банка ДСК“ АД.

Същото депозира писмено становище, с което пояснява, че във връзка със сключения договор, е налице доброволно сключена от М. М. застраховка „Кредитна защита“ към „Групама Застраховане“ ЕАД и „Групама

Животозастраховане“ ЕАД и на 15.07.2025 г. е подадено заявление от нея до застрахователното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение с № 40102501858. Към 16.06.2025 г., датата на инвалидизацията (решението на ТЕЛК), размерът на задълженията по Договора за кредит е 24 907, 28 евро (48 714, 40 лева), в това число непогасена главница в размер на 24 905, 04 евро (48 710, 02 лева), непогасена договорна лихва в размер на 2, 24 евро (4, 38 лева); лихва на ден 2, 24 евро (4, 38 лева). Актуалният размер на дълга към 05.02.2026 г. е 24 325, 58 евро, от които непогасена главница в размер на 24 281, 07 евро, непогасена договорна лихва в размер на 44, 51 евро, лихва на ден 2,23 евро. Плащанията, извършени по Договора за кредит, са в размер на 1 881, 19 лева, като това включва пет броя месечни вноски и 349, 04 лева разходи по вписана (подновена) ипотека. Общо платената главница за периода от 15.07.2025 г. - 15.11.2025 г. (процесния период) е в размер на 444, 61 евро (869, 58 лева), а общо платената лихва е в размер на 338, 77 евро (662, 57 лева).

Третото лице помагач изразява становище, че не е дало повод за завеждане на делото и не следва да носи отговорност за разноски.

Не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 456 от КЗ във вр. с чл. 448, ал. 1 от КЗ.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно сключени застраховки „Живот, свързана с банков кредит“ в полза на кредитор за обезпечение на задълженията на физическото лице - кредитополучател; настъпило по време на действието застрахователно събитие и плащане на задълженията, извършено към кредитора от ищцата на законно основание и в посочените размери.

В тежест на ответника е да установи правоизключващите спорното право факти, на които основава своите възражения.

С доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

на 20.10.2015 г. ищцата М. М. е сключила с „Банка ДСК“ ЕАД договор за жилищен кредит с главница в размер на 62 600, 00 лв. с краен срок за издължаване - 30.11.2042 г., с дължими месечни вноски по главница и лихва с месечна падежна дата – 15-то число на месеца;

на 28.04.2020 г. ищцата М. М. е подписала писмено съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор

за застраховка „Кредитна защита“ със застрахователи „Групама

Животозастраховане“ ЕАД, и „Групама застраховане“ и със застраховащ

„Банка ДСК“ ЕАД във връзка със заемна сметка № ••• за кредит от „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 58 020, 30 лв. с месечна погасителна

вноска в размер на 329, 33 лв. Издаден е Сертификат № ••• г. на застрахованото лице по Групов договор за застраховка „Кредитна

защита“, с период на индивидуалното застрахователно покритие: 00,

00 часа на 15.05.2020 г., срок на индивидуалното застрахователно

покритие от 306 месеца, считано от началото на застрахователното

покритие;

с Експертно решение № 91556 от 16.06.2025 г., изд. от ТЕЛК при „МБАЛ

• Д-р Т.В.“ гр. Г., М. Р. М. е освидетелствана и оценена с 95 % трайно

намалена работоспособност, с дата на инвалидизацията - 16.06.2025 г.,

срок на определения процент трайна неработоспособност - 2 години, с водеща диагноза: „•••“.

Между страните не е спорно и обстоятелството, че ищцата е погасила 783, 38 евро от процесния кредит, считано от момента на издаване на Експертно решение № 91556 от 16.06.2025 г.

Спорни са единствено въпросите относно неравноправността на клаузите на т. 38.1 вр. с т. 73 от ОУ към груповата застраховка, както и за действителното осъществяване на покрития застрахователен риск.

В тази връзка ищцата настоява, че клаузите на т. 38.1 вр. с т. 73 от ОУ към груповата застраховка са неравноправни. Счита, че с предоставения стандартизиран информационен документ е била заблудена относно предпоставките, пораждащи задължение за застрахователя да заплати обезщетение на застрахования.

Настоящият състав не споделя тезата на М. М.. В информационния документ на л. 13 от делото е посочено, че застраховката Пакет „Мини“ покрива риск „пълна трайна неработоспособност не по-малка от 70 % в резултат на застрахователно събитие (злополука или заболяване) /ПТН/ и неспособност на застрахования да упражнява след настъпване на застрахователното събитие, трудова дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход“. Изисква се кумулативно наличие на двете предпоставки – трайно намалена работоспособност (повече от 70%) и неспособност на застрахования да си осигурява доход чрез трудова дейност и личен труд. Едновременното наличие на двете предпоставки в най-пълна степен обезпечава кредитора срещу неплатежоспособността на кредитополучателя.

Ищцата счита, че втората предпоставка не е ясна, защото не сочи ясно, че застрахованото лице трябва напълно да е загубило възможността да полага труд. Оплакванията са неоснователни. Невъзможността и неспособността са близки понятия, но между тях се констатира и съществено различие. Невъзможността за извършване на определена дейност се свързва с наличие на пречки от обективен характер, докато неспособността за извършване на действие или дейност винаги се дължи на отсъствието на субективни качества у човек. Застрахователят ясно и недвусмислено е посочил, че настъпването на покрития риск налага заболяването или злополуката да са причинили трайно намалена работоспособност на застрахованото лице (повече от 70%), но и да са увредили способностите му да извършва трудова дейност или да полага личен труд. Способностите са субективни качества и затова застрахователят правилно не е използвал съществителното невъзможност/възможност, за да опише покрития риск. Предоставената информация от застрахователя е разбираема и не въвежда потребителите на застрахователни услуги в заблуждение, поради което и изискванията на чл. 325а от КЗ вр. чл. 143 от ЗПК са изпълнени в цялост.

В т. 2 от съгласието за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Кредитна защита“ и в т. 2 от Сертификат № ••• г. на застрахованото лице по Групов договор за застраховка „Кредитна защита“ рискът е описан по идентичен начин. Дефиницията за пълна трайна неработоспособност в т. 73 от ОУ към груповата застраховка също описва рискът като „постановена с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК

неработоспособност, не по-малка от 70%, настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие в резултат на застрахователно събитие и неспособност на застрахования да упражнява, след настъпване на застрахователното събитие, трудова дейност, чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход“. От изложеното е видно, че застрахователят е напълно последователен в описанието на покрития риск.

Уточнителното изречение в т. 73 от ОУ – „Към датата на събитието застрахованият трябва да извършва дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход“, не въвежда в заблуждение. Дори напротив, застрахователят пояснява, че към датата на злополуката или заболяването ищецът трябва да осигурява доходите си чрез личен труд или трудова дейност, за да е налице покритата със застраховката „пълна трайна

неработоспособност“. По този начин застрахователят сочи, че

застрахователното събитие следва да е единствена причина за загубената платежоспособност на застрахования.

В контекста на изложеното следва да бъде подчертано, че определението за „пълна трайна неработоспособност“ т. 73 от ОУ, не може да бъде неравноправно, защото без дефиниране на покрития риск договорът няма да има предмет. Настоящият състав напълно се солидаризира с приетото в Решение по в.гр.д. № 65 по описа на Окръжен съд Варна за 2020 г. С дефинитивната норма на т. 73 от ОУ се детайлизира степента на засягане на способността на застрахования да извлича доходи с личен труд, което пък от своя страна е елемент от същественото съдържание на договора. Застрахователят не би сключил договора без уговорката, тъй като само описаното в т. 73 от ОУ засягане на здравето или телесния интегритет на застрахования би изключило обичайния му източник на доходи и би попречило на кредитора да се удовлетвори от тях.

Всичко изложено налага извода, че клаузите на т. 38.1 вр. с т. 73 от ОУ към груповата застраховка не са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 19 от ЗЗП.

По делото не се събраха и доказателства за настъпване на покрития риск „пълна трайна неработоспособност“, дефиниран в т. 73 от ОУ. Втората предпоставка от фактическия състав - „неспособност на застрахования да упражнява след настъпване на застрахователното събитие, трудова дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход“, не бе доказана.

От заключението на изготвената в хода на производството съдебномедицинска експертиза стана ясно, че ищцата М. М. е способна да извършва трудова дейност. Вещото лице се е позовало на мотивите на Експертно решение № 91556 от 16.06.2025 г., в което е посочено, че ищцата може да изпълнява заеманата длъжност „управител“ без извършване на тежък физически труд и в среда с химически вредности.

Заключението е обективно и професионално изготвено, поради което съдът го приема в цялост.

В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът следва да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на тази основа да постанови решението си. В този смисъл е и Решение № 25 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г.о. на ВКС. При положение, че ищцата не представи доказателства, обосноваващи твърденията за настъпила „пълна трайна неработоспособност“ по смисъла на т. 73 от ОУ към груповата застраховка, следва да бъде направен категоричен извод за неоснователност на предявения иск.

Ето защо съдът счита, че предявеният иск от М. Р. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• срещу „Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК 131272330, със седалище и адрес на управление: •••, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 783, 38 евро, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Кредитна защита“, за която е съставен сертификат № ••• г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, в полза на ответника трябва да бъдат присъдени направените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Ответната страна е реализирала разноски в размер на 400, 00 евро – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 евро и депозит за вещо лице в размер на 200, 00 евро. Размерът на юрисконсултското възнаграждение от 200, 00 евро е определен по реда на чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

С протоколно определение от 06.08.2026 г. в тежест на ищцата са възложени част от разноските в размер на 74, 22 евро, направени във връзка с прекратената част от претенцията.

На основание чл. 78, ал. 3, в нейна тежест следва да бъде възложена и останалата част от разноските на ответника в размер на 325, 78 евро.

При тези мотиви, Районен съд Добрич