Решение № 80 от 26.2.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1296/2025 г.

административно наказателно дело № 20251200601296 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК. С Решение №371/07.10.2025 г., постановено по н.а.х.д. 1284/2024 г. РС – Благоевград е признал обвиняемия Г. М. М. с ЕГН •••••••••• за виновен в това, че на •••• г. около 20.15 часа, в гр. б., ж.к. „Е.“, в междублоково пространство образувано от блоковете ••••, в лявата си ръка, без надлежно разрешително, издадено при условията и реда, уредени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ /обн. ДВ, бр. 30/1999г./, а имено чл.30 от ЗКНВП - „Забранява се производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл.3, ал.2, т.1; чл.32, ал.1 от ЗКНВП - „Производството, преработването, съхраняването и търговията на едро в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества от списъците по чл.3, ал.2, т.2 и т.3, се извършват с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър“ и в Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961г., ратифицирана за Република България и в сила за страната от 24.11.1968г., е държал високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/, съгласно експертиза № Н-123/11.07.2024 г. на ОД на МВР- Благоевград, както следва: обект 1 - нето тегло преди изследването 4,14 гр. със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6,3 %, на стойност 82,80 лева, определена съгласно Приложение № 1 към член единствен на постановление № 106 на МС от 2.08.2023г. за изменение на Постановление № 23 на Министерския съвет от 1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн., ДВ, бр. 15 от 1998г.; изм., бр. 14 от 2000г., обн., ДВ, бр. 68 от 8.08.2023г., в сила от 8.08.2023г.), които вещества, съгласно параграф 1, т. 11 от ЗКНВП са наркотични, като същите са включени в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293/27.10.2011г., в сила от 10.11.2011г., като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3, т.1, пр.1 НК, поради което и на основание същия законов текст във връзка с чл.78а, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева. Предметът на престъплението - обект 1 - нето тегло преди изследването 4,14 гр. със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6,3 %, на стойност 82,80 лева е отнет в полза на държавата, като е постановено унищожаването му по съответния ред от Агенция Митници. На основание чл. 189, ал. 3 НПК обвиняемият е осъден да заплати по сметка на ОДМВР - Благоевград сумата от 114,27 (сто и четиринадесет лева и двадесет и седем стотинки) лева, представляващи разноски за изготвяне на физико-химична експертиза, както и по сметка на Районен съд - Благоевград и сумата от 5 (пет) лева, такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Против Решението е постъпила въззивна жалба от защитника на обвиняемия, в която се излагат доводи за неговата незаконосъобразност, несправедливост и постановяването му при противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че решението е постановено при позоваването на показанията на полицейски служители, за които е приложимо въведеното с чл.118, ал.2 НПК ограничение. Навежда се, че от събрания по делото доказателствен материал не се установяват действия, чрез които да е осъществен съставът на престъплението по чл.354а, ал.5 , вр. ал.3, т.1 НК. Подчертава се наличието на две групи свидетели, които дават взаимноизключващи се показания, като районният съд не е съобразил длъжностното качество на полицейските служители, като и че намереното пакетче с наркотично вещество не показало годни дактилоскопни следи. Акцентира се, че процесното наркотично вещество е иззето с негодно доказателствено средство, доколкото не ставала ясна самоличността на лицето, съставило протокола за оглед. Навежда се и липса на доказателствен анализ. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с която обвиняемият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Във въззивното заседание, представителят на държавното обвинение счита жалбата за неоснователна. Посочва, че решението е законосъобразно и правилно, като от събраните по делото доказателства се установява, че въззиваемият е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Защитникът на обвиняемия поддържа депозираната жалба. Допълва, че в хода на наказателното производство не е установено мястото и процесуалния способ на изземането на наркотичното вещество. Подчертава, че свидетелите, с които е бил обвиняемият заявяват, че той не е изхвърлял нищо на процесното място. Сочи, че протоколът за изземване е негодно доказателствено средство, тъй като не съдържа необходимите за валидността му реквизити, каквото е името и подписа на полицейския служител, иззел наркотичното вещество. Счита, че липсват доказателства, установяващи авторството на престъплението в лицето на М.. Обвиняемият поддържа становището на своя защитник и заявява, че е невинен. В правото си на последна дума моли да бъде оправдан. Окръжен съд-Благоевград намира, че по делото са събрани относимите и допустими доказателства, в резултат на което първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка. Въззивната инстанция намира, че възприетата от РС- Благоевград фактическа обстановка се установява о т събраните в досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и от заключението на извършената експертиза, обсъдени в мотиви към първоинстанционното решение. При осъществен собствен доказателствен анализ съставът на ОС- Благоевград счита, че липсват основания за съществено изменение във фактическите изводи на районния съд. Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Обвиняемият Г. М. М. е роден на •••• г., в гр. б., общ. б., •••••, с ЕГН ••••••••••. Свидетелите Д.Т. и К.П. са служители на 02 РУ- Благоевград, като за времето от 18.00ч. на •••• г. до 06.00.ч. на 13.06.2024 били назначени като автопатрул. Около 20:15 часа на •••• г. с патрулния автомобил извършвали обход в ж.к. „Е.“ в гр. б. като в междублоково пространство образувано от блоковете •••• забелязали обвиняемия Г. М., за когото имали оперативна информация, че има отношение към наркотични вещества. Полицейските служители се насочили с патрулния автомобил към М., който, след като ги забелязал с лявата си ръка изхвърлил предмет, който паднал на земята до намиращите се до •••• в ж.к. „Е.“ контейнери за отпадъци. При приближаването им до контейнерите за отпадъци, полицейските служители установили, че изхвърленият от М. предмет предствалява топче, съдържащо тревиста маса. Т. и П. се отправили към М. и след като се легитимирали го попитали защо е хвърлил найлоновото топче, като М. заявил, че посоченото найлоново топче не е негово. Свидетелят Т. докладвал за случая ОДЧ при 02 РУ - Благоевград и запазили местопроизшествието, като П. бил с обвиняемия, а Т. останал до процесното топче с тревиста маса. На мястото пристигнали мл. разузнавач В.Ч. и НТЛ – В.. В условията на чл.212, ал.2 НПК, в присъствието на поемните лица Д. Г.ев и Л.Ч. и НТЛ В., мл. разузнавач Ч. съставил протокол за оглед на местопроизшествие, с който иззел 1 бр. найлонов плик, съдържащ зелена тревиста маса с бруто тегло от 4.65 гр., която при проведения полеви наркотест реагирала положително на канабис. Протоколът за оглед на местопроизшествие от ••••г. е подписан от помните лица - Д. Г.ев и Л.Ч., както и от мл. разузнавач В.Ч.. В протокола е посочено единствено длъжността на съставилия протокола, като липсва отразяване на неговите имена. Към протокола за оглед е приложен фото-албум, изготвен от свидетеля В., който направил необходимия брой фотоснимки на иззетото с протокола вещество. Съгласно заключението на изготвената в досъдебното производство физикохимична експертиза № Н-123/ 11.07.2024г. иззетата с протокол за оглед от •••• г. суха зелена тревиста маса по морфологични белези и химичен състав, представляват коноп /марихуана/, със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6,3% и нето тегло преди анализа- 4,14 грама. При направеното изчисление по формулата, посочена в Постановление № 23 от 29.01.1998 г. на МС за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, към •••• год. високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6,3% и нето тегло преди анализа- 4,14 грама, е на стойност 82,80 /осемдесет и два лева и осемдесет стотинки/ лева. Съгласно приложената по делото справка съдимост обвиняемият М. не е осъждан. Възприетата фактическата обстановка е изяснена точно от първоинстанционния съд, въз основа на събраните в хода на делото и по реда на НПК гласни и писмени доказателства, и заключението на ФХЕ, поради което въззивният съд споделя изцяло направените от РС- Благоевград фактически изводи, тъй като същите почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Безспорно са изяснени съществените факти за съставомерността на извършеното от обвиняемия престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3 т.1 НК, ал.1 НК. Извършвайки собствен анализ на наличните по делото доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав счита, че следва да подкрепи доказателствения анализ на първата инстанция. При анализа на обясненията на обвиняемия следва да се отчете двойствената им природа на доказателствено средство и средство за защита. Отделно от горното обясненията на обвиняемия се характеризират и с ниска доказателствена стойност, доколкото в тях се съдържат данни единствено за присъствието му на инкриминираните с Постановлението на РП – Благоевград време и място, че по това време той се е срещнал със свои познати /свидетелите Е. и Г./, както и че му била извършена проверка от полицейските служители, които обстоятелства не са спорни по делото. Обясненията на М. обаче не съдържат каквито и да е данни за иззетото наркотично вещество, както и дали то е било държано от него и впоследствие изхвърлено, доколкото същият е отказал да отговаря на въпроси. Действително даването на обяснения зависи изцяло от волята на обвиняемия, като възползването му от предоставеното от чл.55 НПК право да откаже да дава обяснения не може да бъде тълкувано в негов ушърб, но в случая посоченото се отразява на доказателствената стойност на обясненията му. Правилно районният съд е кредитирал показанията на полицейските служители Т. и П., съдържащи данни за всички съществени елементи от престъплението на обвиняемия, а именно изхвърлянето от страна на М. на топче с растителна маса, за което от назначената в ДП производство ФХЕ се установява, че съдържа наркотично вещество – канабис, както и времето и мястото на инкриминираното деяние. Показанията на двамата свидетели са последователни, хронологично издържани и без противоречия за съществените обстоятелства, относими към предмета на доказване. Показанията им притежават с висока доказателствена стойност, основаваща се на пресъздаването на преките им възприятия за релевантни към предмета на делото обстоятелства и съдържащите се в тях детайли, а именно - изхвърлянето на иззетото топче с наркотично вещество с лявата ръка от обвиняемия, в момент, в който забелязал полицейските служители, както и запазването на местопроизшествието до пристигането на разследващия орган. Същевременно, независимо от заеманата от тях длъжност, не са налице данни за заинтересоваността им от изхода на делото, които да поставят под съмнение достоверността на показанията им. Показанията на Т. и П. се подкрепят от показанията на поемните лица Ч. и Г.ев, свидетеля В. - присъствал на огледа като специалист – технически помощник, от кредитираната част на показанията на Е. и Г. и приетите по делото писмени доказателства. За двамата свидетели не е приложима и въведената с чл.118, ал. 2 НПК забрана като свидетели да бъдат разпитвани лицата, които са извършвали разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗМВР, разузнавателната беседа е един от способите за извършване на оперативно- издирвателната дейност от оперативноиздирвателните органи. От мотивите към законопроекта за изменение на НПК е видно че с чл. 118, ал. 2 от НПК се разширява кръгът на лицата, които не могат да бъдат свидетели по делото, "като се предвижда да се изключи възможността да се допускат показания на оперативни работници, провели извъпроцесуална беседа със заподозряно лице, тъй като по този начин се заобикаля правото на обвиняемия, ако бъде привлечен в хода на разследването като такъв, да откаже да даде обяснения“, като длъжностни лица от тази категория /оперативни служители/ не могат да бъдат свидетели съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК. В случая по делото не се налице данни Т. и П. да са имали правомощия да извършват разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР, нито пък да са провеждали такива с обвиняемия М., поради което не са налице основания за изключване на показанията им от доказателствения материал по делото. Обосновано първата инстанция, при изграждането на фактическите си и правни изводи не е използвала показанията на свидетелите Е. и Г., в частта им, че не са видели изхвърлянето на предмет от страна на обвиняемия. На първо място тази част от показанията на двамата свидетели се опровергава категорично от показанията на Т. и П.. Същевременно възприемането на извършеното от М. изхвърляне на найлоновия плик, съдържащ наркотично вещество е обусловено от това къде е било концентрирано вниманието на Е. и Г. при извършеното изхвърляне. В подкрепа на горното е и заявеното от Г., че докато вървял към М. бил наведен към детето си, което учел да ходи и като вдигнал глава видял излизането на полицейските служители от автомобила. В показанията на Е. също не се съдържат данни през времето докато вървяла с детето си /което към тази дата било на 1 година и 6 месеца/ и с М. да е наблюдавала непрекъснато ръцете на обвиняемия. Като достоверни следва да се приемат и показанията на поемните лица Г.ев и Ч. и специалиста-технически помощник В. присъствали на извършения оглед на местопроизшествие. Показанията им не съдържат вътрешни противоречия, като такива не се констатират и между показанията на отделните свидетели. От друга страна показанията на тримата свидетели са последователни и не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. Въззивният съд намира за неоснователно релевираното с въззивната жалба възражение за изключването от доказателствената съвкупност на протокола за оглед на местопроизшествие. Действително при съставянето му е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на посочване имената на разследващия орган, извършил огледа на местопроизшествие. Това процесуално нарушение обаче не е такова, че да предпостави процесуална негодност на доказателственото средство. Както правилно е посочил районният съд, съставеният на •••• г. протокол за оглед на местопроизшествие съдържа предвидените с чл.129 НПК реквизити, като са вписани датата и мястото на действието по разследване, времето, когато е започнало и завършило; лицата, които са участвали; направените искания, бележки и възражения; извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства като протоколът е подписан от органа, извършил действието, както и от други участници в наказателното производство в случая – поемните лица и специалиста технически помощник. В този смисъл е и Решение № 24 от 10.03.2023 г. на ВКС по н. д. № 1121/2021 г., III н. о., НК, в което съставът на ВКС е посочил, че реквизитите на протокола са изброени в чл. 129 от НПК и последиците от неизпълнението на тези изисквания, водещи до изключване на протокола като годно доказателствено средство ще бъдат липса на подпис на органа по извършване на действието и съставяне на протокола, липса на подпис на поемно лице, неотразяване на бележки и възражения от лицата, които имат право на това, не отбелязване на извършените действия и събраните чрез тях доказателства. Други нарушения на изискванията за съдържание не би следвало да водят до негодност на писменото доказателствено средство. На следващо място показанията на поемните лица и специалиста-технически помощник не съдържат данни и за процесуални нарушения при извършването на огледа, като са отразени мястото на откритото наркотично вещество, извършеното му тестване с полеви наркотест и неговото измерване – всичко това извършено пред поемните лица, възприето от тях и възпроизведено в показанията им в хода на съдебното следствие. Въззивният съд приема за установено по категоричен начин, че чрез показанията на В., прочетените от ДП показания на Т. и П. и съдържащото се по делото Уведомление, в което изрично е посочено, че ДП 233/2024 г. по описа на 02 РУ- Благоевград е започнато на основание чл.212, ал.3 в вр. ал. 2 НПК от органа по чл.52, ал.1, т. 3 НПК – мл. разузнавач В.В. Ч. с протокол за оглед на местопроизшествие, извършен на •••• г., се установява несъмнено, че този протокол е съставен от именно от мл. разузнавач В.Ч.. Тук е мястото да се посочи, че дори съставеният на •••• г. протокол за оглед на местопроизшествие да бъде изключен от доказателствената съвкупност по делото, установяването на местоположението на процесното вещество, неговото измерване и тестването му с полевия наркотест, при който е реагирало положително на канабис се доказва от показанията на свидетелите Т., П., В., Г.ев и Г.. При изграждането на фактическите си и правни изводи, районният съд е съобразил заключението на изготвената в хода на досъдебното производство физикохимична експертиза, от което по категоричен начин се установява видът на иззетото наркотично вещества, неговото тегло и процентното съдържание на активния наркотичнодействащ компонент. ОС - Благоевград счита за неоснователно направеното възражение за липса на доказателствен анализ, доколкото районният съд не е извършил нарушение нито при анализа на доказателствата по делото, нито при събирането им в хода на съдебното следствие. Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционната присъда е законосъобразна като съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото относими към главния факт от предмета на доказване в процеса като доказателствата са ценени в съответствие с действителното им съдържание. При така установеното от фактическа обстановка, съдът намери за установено от правна страна следното: Първата инстанция въз основа на правилно установените фактически положения е приела, че обвиняемият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.5, във вр. с ал. 3, т. 1 НК. Изведените от РС- Благоевград правни извод съответстват на събраните по делото доказателства, установената въз основа на тях фактическа обстановка и закона, поради което правото е приложено правилно от проверяваната инстанция. Обект на престъплението по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК са отношенията, свързани с опазването на общественото здраве. За съставомерността на деянието, което е престъпление на просто извършване, е необходимо единствено деецът да държи предмета на престъплението – наркотично вещество или негов аналог, без за това да притежава необходимото съгласно ЗКНВП разрешително. От обективна страна М. на •••• год., в междублоково пространство образувано от блоковете ••••, в лявата си ръка, без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл.30, чл.32, ал.1 ЗКНВП е държал високорисково наркотично вещество, от Списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗКНВП във вр. с Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011год. е държал – високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/, с нето тегло преди изследването 4,14 гр. със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6,3 %, на стойност 82,80 лева, определена съгласно Приложение № 1 към член единствен на постановление № 106 на МС от 2.08.2023г. за изменение на Постановление № 23 на Министерския съвет от 1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като деянието представлява маловажен случай . Наличието на изпълнителното деяние на престъплението, за което обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност, а именно държане на наркотично вещество е обусловено от установяването по изискуемия се с НПК стандарт, че М. е осъществявал фактическа власт върху същото. В случая събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин осъществяваната от страна на обвиняемия фактическа власт върху процесното наркотично вещество. На следващо място иззетото наркотично вещества – марихуана е включено в Приложение № 1 към чл. 3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (обн., ДВ, бр.87 от 2011 г.; изм. и доп.) (накр. НРКРВН), издадена въз основа на законовата делегация на чл. 3, ал.2 ЗКНВП, съдържащо Списък I – "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ като за държането му обвиняемият не е имал надлежно разрешително съгласно ЗКНВП. При обсъждане на въпросът за маловажност на случая, чието наличие е прието с правната квалификация на деянието, следва да се съобрази легалната дефиниция на това понятие, дадено с чл.93, т.9 НК. Съгласно цитираната разпоредба „маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В практиката си ВКС е имал възможност да посочи, че при извършването на преценката за маловажност на деяние по чл.354,ал.5, вр.ал.3 НК следва да бъдат отчетени количеството и стойността на предмета на престъплението, като белези на деянието / Решение № 329 от 15.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 277/2010 г., II н. о./ начина на извършване на деянието, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното /Решение № 69 от 29.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 684/2009 г., II н. о /. В конкретния случай деянието се е изразило в държане на марихуана с нето тегло 4.14 грама на стойност 82,80 лева, от неосъждано лице, като количеството му не изключва да е само за негова лична употреба. Ето защо случаят се характеризира с пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените от вида на визираните в чл. 354а, ал. 3 НК, поради което правилно районният съд е приел, че деянието покрива в пълнота белезите на маловажния случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Настоящия съдебен състав намира, че М. е осъществил деянието при пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко ги е целял. Съзнавал е, че държането на въпросното наркотично вещество е забранено без съответното разрешение, както и това, че такова разрешение не му е било издавано, и въпреки това е държал иззетото на •••• г. наркотично вещество –марихуана. Въззивният съд намира за законосъобразна преценката на предходната инстанция за освобождаването на М . от наказателна отговорност с налагането на административно наказание, предвид наличието на всички материални предпоставки за това, за което районният съд е изложил подробни съображения, които се споделят напълно. Горното задължава съда да приложи по отношение на обвиняемия разпоредбата на чл. 78а НК. Първата инстанция е следвало да определи размера на административното наказание "глоба" в рамките по чл. 78а, ал. 1 НК - от 1 000 лв. до 5 000 лв. Правилно като смекчаващо обстоятелство е отчетено материалното състояние на обвиняемия, като същевременно не с а констатирани наличието на отегчаващи такива. За прецизност на изложението е необходимо да се посочи, че не следва да се третира като смекчаващо вината обстоятелства чистото съдебно минало на обвиняемия и липсата на настъпили от деянието имуществени вреди, доколкото тези обстоятелства са отчетени от законодателя при регламентиране на възможността за прилагане на чл.78а НК. Въпреки това следва да бъде споделена първоинстанционната преценка, че именно административно наказание "глоба" в минимален размер от 1 000 лв. би способствало за постигане на предвидените с чл.36 НК цели, като и според настоящия съдебен състав така определеният размер на административното наказание се явява справедлив. По отношение на предмета на престъплението е приложена разпоредбата на чл.354а, ал. 6 НК като е постановено наркотичното вещество – марихуана с нето тегло преди изследването 4.14 гр. да бъде отнето в полза на държавата и да бъде унищожено по съответния ред. В съответствие с процесуалните правила за възлагане на разноските е и осъждането на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати по сметка на ОДМВР - Благоевград сторените на досъдебното производство разноски. По изложените съображения и при извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговата отмяна или изменение. Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Окръжен съд – Благоевград