Решение № 1281 от 14.9.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 233/2026 г.

от 24.04.2026г. по пощата получено от нея лично на 04.05.2026г., видно от л.20,105,106 по делото, а жалбата е депозирана чрез административния орган до Административен съд – Монтана на 15.05.2026г. по пощата, видно от л.12 по делото. Заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ, пряко и непосредствено засяга имуществени права и законни интереси на жалбоподателката съсобственик на строежа, поради което е подадена от надлежно легитимирано лице с правен интерес и е допустима за разглеждане. Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и неоспорената от страните съдебно – техническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

от 12.01.2026г. на л.55 по делото с което се уведомяват лицето подало жалбата и съсобствениците - А. Х. И. от [населено място], Н. Д. А. от [населено място], М. И. П. - Е. от [населено място] и Д. П. П. от [населено място] за извършване на повторен оглед на място и проверка на 30.01.2026г. от 13:30часа от назначената комисия относно осигуряване на достъп, представяне на необходимите документи, легитимация, писмени справки и обяснение от собствениците и заинтересованите страни, необходими за съставяне на констативен протокол. Видно от приложените известия за доставяне на л.57-62 по делото единствено М. И. П. - Е. от [населено място] е получила уведомлението на 29.01.2026г., като отново по отношение на съсобствениците на имота А. Х. И. от [населено място], Н. Д. А. от [населено място] и Д. П. П. от [населено място] обратните разписки са върнати с отметка „непотърсени“, след определената повторна дата за проверка и оглед в имота. По делото са приложени писмени обяснения на основание чл.196, ал.2 от ЗУТ от лицето подало сигнала – П. П. и от съсобственичката настояща жалбоподателка Н. Д. А. на л.53 и 54 по делото. В обясненията без отразена дата на Н. Д. А. е посочила, че в частта откъм П. П. ще отстрани срутеното. На 30.01.2026 год. от комисия длъжностни лица е издаден констативен протокол №05 от 30.01.2026г. при извършената повторна проверка на място на 30.01.2026г. от 13:30ч. в присъствието на лицето подало сигнала П. П. и съсобственичката Н. Д. А., като наследник на Д. Г. И. б.ж. на [населено място]. При проверката е констатирано, че двуетажна паянтова сграда 2ПС изградена в [УПИ], кв.23 по действащия РП на [населено място] представляваща сграда с идентификатор №48475.501.139.2 по КК и КР на [населено място], находяща се в ПИ с идентификатор№48475.501.139.2 по КК и КР на [населено място] е със застроена площ от 70,09кв.м., РЗП 140,18кв.м., с размери в план – дължина 16,30м.,ширина 4,30м. и височина на кота стреха около 5,20метра. Конструкцията е смесена, включваща каменна и тухлена зидария в приземното ниво и дървена носеща конструкция на горното ниво и покривната част. Горният етаж е изпълнен с паянтова конструкция- дървен скелет с пълнеж от плет и глинена мазилка, като по протежение на фасадата е оформена открита дървена галерия (чардак), носена от дървени колони и подкоси. Носещата конструкция на сградата е в крайно лошо техническо и конструктивно състояние. Дървените колони, греди, столици и междуетажни елементи са силно амортизирани, с напреднали процеси на гниене, като на места са налице наклонени и усукани носещи елементи с намалена носимопособност. Паянтовите стени са частично или изцяло разрушени, с липсваща глинена мазилка и разкрит плет, както и множество отвори и пропаднали участъци. Покрива е четирскатен, изпълнен от дървена покривна конструкция и покритие – керемиди, който е частично разрушен. Главните носещи елементи от покривната конструкция са изгнили и част от покривът е паднал. Дограмата е в много лошо състояние, липсват стъкла на прозорците. Няма ел. захранване и сградата не се ползва. Посочено е, че сградата е неподдържана, неизползваема по предназначение и в напреднал стадий на самосрутване. Налице е реална и непосредствена опасност от внезапно конструктивно разрушаване на покривната конструкция, междуетажните елементи, галерията и носещите стени, което създава риск за живота и здравето на хората и за увреждане на съседни имоти. Общото техническо състояние на сградата към момента на огледа е прието за такова, че поради естественото си износване е негодна за използване и по предназначение. Всякакви СМР за подобряване на техническото и състояние са невъзможни. В заключение е посочено, че „Паянтова сграда с идентификатор №48475.501.139.2, находяща се в [ПИ] по КК и КР на [населено място] и УПИ VIII – 97 в кв.23 по действащ РП на [населено място], разположена на улична регулация в участък от О.Т. 77 до О.Т. 78 с лице към [улица]по действащия РП на [населено място], не може да изпълнява функциите си в този вид и възстановяването и реконструкцията и ще са нерентабилни. Сградата не отговаря на съществуващите изисквания към строежите по чл.169 от ЗУТ. При това заключение комисията е предложила на кмета на Община Чипровци да издаде заповед на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ за премахване на сградата, тъй като същата е станала опасна за здравето и живота на гражданите, негодна е за използване, застрашена от самосрутване и вредна в санитарно- хигиенно отношение и възникване на пожар. Към КП е приложен и снимков материал на л.42-51 по делото. Изготвения Констативен протокол №05/30.01.2026г. е одобрен от кмета на Община Чипровци. С писмо изх.№Ж-29

от 05.03.2026г. на л.30 по делото на съсобствениците на двуетажна паянтова сграда 2ПС изградена в [УПИ], кв.23 по действащия РП на [населено място] представляваща сграда с идентификатор №48475.501.139.2 по КК и КР на [населено място], находяща се в ПИ с идентификатор№48475.501.139.2 по КК и КР на [населено място] е изпратен изготвения от комисията Констативен протокол №05/30.01.2026г. Видно от приложените известия за доставяне на л.32-36 по делото единствено Д. П. П. от [населено място] е получил КП лично, поради което съобщаването на останалите съсобственици за КП е извършено по реда на чл.61, ал.1 АПК във вр. чл.18а, ал.9 и & 4, ал.2 от ДР на ЗУТ, видно от л.24 и 25 по делото. Изготвен е констативен акт от 06.04.2026г. от служители на общинската администрация в [населено място] за липсата на постъпили писмени възражения в 14 дневен срок по КП №05/30.01.2026г., видно от л.22 и 23 по делото. Административният орган - Кметът на Община Чипровци е издал оспорената в настоящото производство Заповед №112 от 23.04.2026г. При издаване на заповедта, изцяло е възприел установената от длъжностното лице фактическа обстановка, респективно наличието на „Паянтова сграда с идентификатор №48475.501.139.2, находяща се в [ПИ] по КК и КР на [населено място] и УПИ VIII – 97 в кв.23 по действащ РП на [населено място], разположена на улична регулация в участък от О.Т. 77 до О.Т. 78 с лице към [улица]по действащия РП на [населено място], която не може да изпълнява функциите си, тъй като не отговаря на съществуващите изисквания към строежите по чл.169 от ЗУТ и тъй като е рушаща се и опасна за здравето и живота на гражданите, негодна е за използване, застрашена от самосрутване и вредна в санитарно- хигиенно отношение и възникване на пожар е наредено нейното премахване на съсобствениците по реда на чл.195, ал.6 от ЗУТ В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е изслушано и прието заключението по назначената съдебно – техническа експертиза. Изготвената от вещото лице арх. Г. А. съдебно – техническа експертиза е оспорена от жалбоподателя без посочване на конкретни доводи в тази насока. Заключението на вещото лице, съдът кредитира като обосновано, без индиция от заинтересованост на основание чл. 202 ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, след като ги прецени в съвкупност с останалите доказателства по делото и с оглед правомощието си да формира вътрешно убеждение относно доказателствената им стойност, още повече че същото е изготвено след оглед на място. По отношение на разпоредената за премахване двуетажна паянтова сграда 2ПС изградена в [УПИ], кв.23 по действащия РП на [населено място] представляваща сграда с идентификатор №48475.501.139.2 по КК и КР на [населено място], находяща се в ПИ с идентификатор№48475.501.139.2 по КК и КР на [населено място] от вещото лице е посочено, че сградата е строена преди повече от 100години и като стопанска сграда е изградена върху каменни основи, като има частични каменни стени на първото ниво и представлява т.нар „плетарка“. Същата е с дървена конструкция, дървени стени оплетени от пръчки и измазани с кал., като междинната конструкция са дървени гредореди. Сградата е изградена на границата на съседен имот, като другата страна на неин калкан са застроени други сгради, които покриват калкана. Покривът обаче е двускатен, като водите са се изливали в съседния имот. При огледа е установила, че половината от покрива липсва и липсва част от втория етаж изграден откъм улицата т.е. сградата е започнала да се разрушава. Според вещото лице възстановяването на сградата е по-скъпо и нецелесъобразно, като единствено при конструктивно обследване може да се даде заключение дали нейните елементи все още имат носимоспособност. Сочи, че тъй като основите са каменни най-вероятно са здрави, тъй като течове и разрушения не са стигнали до тях т.е. разрушения има само по втория етаж. Сградата би могла да се поправи и заздрави, като това не е текущ ремонт, поради липса на част от сградата, то ще е основен ремонт с ново строителство и може да се извърши само след проект и строително разрешение. Отделно от това вещото лице заявява, че част от покривната конструкция е премахната, тъй като има разлика с това което е установила комисията. Предвид предназначението на сградата като стопанска вещото лице посочва, че при премахване на втория етаж, първият етаж може да се ползва по предназначение. Вещото лице посочва, че предвид старите снимки изготвени от комисията покривът е продънен по средата, което сочи, че най-вероятно има някакъв конструктивен елемент – колона, която е разрушена и това е довело до срутването му. В заключението е констатирано, че при всички случай укрепването и доизграждането на рушащата се сграда ще е по-скъпо, сложно и икономически неоправдано от изграждането на нова сграда на същото място. От правна страна:

от 12.01.2026г. на л.55 по делото с което се уведомява лицето подало жалбата и съсобствениците - А. Х. И. от [населено място], Н. Д. А. от [населено място], М. И. П. - Е. от [населено място] и Д. П. П. от [населено място] за извършване на повторен оглед на място и проверка на 30.01.2026г. от 13:30часа от назначената комисия относно осигуряване на достъп, представяне на необходимите документи, легитимация, писмени справки и обяснение от собствениците и заинтересованите страни, необходими за съставяне на констативен протокол, отново е получено само от М. И. П. - Е. от [населено място] на 29.01.2026г. т.е. ден преди огледа, а останалите съсобственици имота А. Х. И. от [населено място], Н. Д. А. от [населено място] и Д. П. П. от [населено място] не са уведомени, видно от известия за доставяне на л.57-62 по делото. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, като изслушването следва да предхожда констатациите в съставения протокол. Изискването за изслушване от комисията е предвидено от законодателя с цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защити правата на собствениците на строежа, гарантирайки участието им за изясняване на случая. В настоящия случай М. И. П. - Е. от [населено място], А. Х. И. от [населено място] и Д. П. П. от [населено място] не са участвали в процедурата по оглед на сградата от комисията, като за това не са били и редовно известени. За жалбоподателката по делото са налице приложени обяснения по чл.196, ал.2 от ЗУТ на л.54 по делото, но на същите липсва отразена дата, тъй като от доказателствата по делото се установи, че още при първия оглед от нея е заявено, че ще премахне част от падналия покрив, което е сторила и което се потвърди и от вещото лице по приетата съдебно – техническа експертиза. Отделно от това в дадените обяснения иденствено от жалбоподателката липсват данни относно състоянието на процесния обект и становище на същата по направените от комисията констатации при огледа. Всичко това обоснова извода, че в нарушение на закона, при издаването на констативния протокол комисията не е взела становището на съсобствениците относно състоянието на процесната сграда, респ. не е изяснила обстоятелствата по случая и ако законовите изисквания биха били изпълнени, то изводите биха били различни и оспорената заповед би могла да има друго съдържание. Предвид горното съдът намира, че така констатираното нарушение на предвиденото в ЗУТ императивно изискване се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и е основание за отмяната на оспорения акт. В този смисъл е налице и практика на ВАС - Решение № 9966 от 17.10.2025 г. на ВАС по а. д. № 6892/2025 г., II о.; Решение № 10123/06.10.2021 г. по а. д. № 4220/2021 г., II о.; Решение № 7896 от 13.06.2018 г. на ВАС по а. д. № 2667/2018 г., II о На следващо място съдът счита, че по делото не се установя наличието на посоченото в процесната заповед основание по чл. 195, ал. 6, т. 1 от ЗУТ. Посочената правна разпоредба регламентира, че кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Така въведените в цитираната правна разпоредба предпоставки са кумулативно предвидени, респ. следва да са налице едновременно, поради което отсъствието на което и да е от тях обуславя материална незаконосъобразност на заповедта. С други думи при постановяване на заповед за премахване на строеж на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, административният орган е длъжен да изследва наличието на горепосочените предпоставки и при възможност за поправяне или заздравяване на строежа чрез ремонтни и възстановителни работи, следва да постанови заповед по реда на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, с която да задължи собственика на сградата да ги извърши в определен срок. В настоящия случай, на първо място липсват каквито и да са изложени мотиви от издателя на заповедта или от комисията, издала констативния протокол, че процесната сграда не може да се поправи или да се заздрави. Според съда преценка за наличието на това обстоятелството не е извършвана при огледа от комисията и издаване на оспорения административен акт от органа. В процесната заповед единствено е отразено, че към момента на проверката сградата - двуетажна паянтова не се ползва, същата не е поддържана в добро състояние, неизползваема е по предназначение и в напреднал стадии на самосрутване, като е налице реална и непосредствена опасност от внезапно конструктивно разрушаване на покривната конструкция, междуетажните елементи, галерията и носещите стени, което е прието, че създава риск за живота и здравето на хората и за увреждане на съседни имоти. Общото техническо състояние на сградата е че същата поради естественото си износване е негодна за използване и по предназначение, а всякакви СМР за подобряване на техническото и състояние са невъзможни. Тези констатации са общи е не обосновават сами по себе си наличието на отрицателната предпоставка по чл. 195, ал. 1, т. 6 от ЗУТ – строежът да може да се поправи или заздрави. Преди издаване на заповедта на премахване органът е длъжен да извърши преценка на това обстоятелство към датата на извършване на огледа от комисията и издаването на акта, което в конкретния случай не е изпълнено. Видно и от заключението на вещото лице в о.с.з изрично беше посочено, че стопанска сграда е изградена върху каменни основи, като има частични каменни стени на първото ниво и най-вероятно са здрави, тъй като течове и разрушения не са стигнали до тях, а разрушения има само по втория етаж, поради което сградата би могла да се поправи и заздрави след проект и строително разрешение. Отделно от това вещото лице посочва, че част от покривната конструкция е премахната, тъй като има разлика с това което е установила комисията, както и че възстановяването на сградата е по-скъпо и нецелесъобразно, като единствено при конструктивно обследване може да се даде заключение дали нейните елементи все още имат носимоспособност. Комисията не е обследвала именно тези елементи свързани с носимоспособността, а оттук и евентуалното поправяне и заздравяване и то по отношение на втория етаж, тъй като за първия етаж не се установява реално разрушаване и създаване на риск за живота и здравето на хората и за увреждане на съседни имоти. С оглед гореизложеното съдът счита, че органът е издал оспорения акт и без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. В конкретния случай кметът на община Чипровци безкритично приел, че е налице строеж който следва да бъде премахнат без да извърши анализ на всички релевантни доказателства относно състоянието на процесната стопанска сграда и възможността същата да бъде заздравена в това число и първия етаж, тъй като в случая се касае до стопанска постройка за която вещото лице посочи, че първия етаж би могъл да се ползва по предназначение. Така констатираните пороци в оспорения акт не биха могли да бъдат санирани в съдебното производство, поради което заповедта като незаконосъобразна, респ. издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменена изцяло. При този изход на правния спор и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден ответника да заплати на жалбоподателката направените и доказани съдебно деловодни разноски, а именно 5,11 евро внесена държавна такса за образуване на делото, 460,00 евро внесен депозит за изготвяне на съдебно – техническа експертиза и 300,00евро заплатено адвокатско възнаграждение по приложена разписка към договор за правна защита и съдействие или общо разноски в размер на 765,11евро (седемстотин шестдесет и пет евро и единадесет евроцента), които следва да се възстановят от бюджета на Община - Чипровци. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 215 от ЗУТ във вр. с чл.172, ал.2 от АПК във вр. чл.172а, ал.4 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, Административен съд Монтана, първи съдебен състав: