Решение № 1740 от 9.10.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 362/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 63в ЗАНН. Образувано по касационна жалба на Директора на Агенция за Държавна финансова инспекция /АДФИ/ - гр.София, чрез •• Т. Я., срещу РЕШЕНИЕ № 7/04.03.2026г., постановено по АНД №179/ 2025г. по описа на Районен съд - Козлодуй, с което е отменено Н. П. № 11-01-19/11.07.2025г., издадено от касатора. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се подробни съображения в тези насоки и се прави искане за отмяна на решението, и потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. В с.з. касаторът не се явява и представлява. Постъпила е молба от пълномощника по хода на делото и съществото на спора. Ответникът по касация - С. Г. Б. в представен по делото писмен отговор по касационната жалба оспорва същата, като неоснователна. Счита решението за правилно и законосъобразно и да остане в сила. Навеждат се доводи в тази насока. Участващият по делото прокурор от ОП-Враца, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и да остане в сила. Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Решение № 7/04.03.2026г., постановено по АНД № 179/2025г. на РС - Козлодуй е отменено НП № 11-01-19/11.07.2025г. на Директора на АДФИ-София, с което на основание чл.141, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.142, ал.2 от ППЗОП вр. чл. 32, ал.1 от ЗАНН на С..Г.Б., към датата на съставяне на акта - •• е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв. за извършено нарушение на чл.51, ал.5, т.3 от ППЗОП – затова, че на 10.07.2024г. в •••, обл. ••• , в качеството му на * на назначена със Заповед № АД-1778/12.06.2024г. Комисия за разглеждане и оценяване на получените оферти за участие в процедура по вид „публично състезание“, съгласно чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП, за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на МТП 6Kv/ 0.4 kV от електропровод „Р.“ за захранване на собствени нужди на баржи за превоз на ядрено гориво „П. а.“ и „Н.“ с мощност 160 kVА“, не е подписал протокола от работата на комисията на заседанието на 10.07.2024г. Съгласно чл. 51, ал.3, т. 5 от ППЗОП – * на комисията подписват всички протоколи и доклади от работата на комисията. За нарушение разпоредбите на ППЗОП виновните лица и лицата допуснали извършване на нарушение, се наказват по чл. 32 от ЗААН – съгласно чл.141, ал.1 от ППЗОП. По чл. 32, ал.1 от ЗАНН наказанието е административно - глоба от 100 до 2 000 лв. В решението на РС-Козлодуй въз основа на установената по делото фактическа обстановка е прието от въззивния съд, че нарушение по чл. 51, ал.5, т. 3 от ППЗОП по отношение на конкретната обществена поръчка не е извършено от страна на Б.. Изложени са доводи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП, същите са издадени от компетентни длъжностни лица, но са допуснати съществени процесуални нарушения, които са абсолютно основание за отмяна на НП. Установено е, че за 10.07.2024г. не е съставян отделен протокол за работата на комисията. Съставен е бил общ протокол от всички заседания на различни състави на комисията, който не съдържа възможност за подписа на жалбоподателя, за да бъде ангажирана отговорността му да подпише протокола. Жалбоподателя, като член на комисията не носи отговорност за съставяне на протокола, а и не е наказан за такова нарушение. В тези насоки са изложени мотиви, в резултат на които е прието, че оспореното НП е неправилно и незаконосъобразно, и същото е отменено. Решението е правилно. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото е прието, че нарушение по чл.51, ал.5, т. 3 от ППЗОП по отношение на конкретната обществена поръчка не е извършено. Изведените в тази насока изводи на въззивният съд се споделят и от настоящата съдебна инстанция, която не намира за необходимо да преповтаря същите в решението и на основание чл.221,ал.2, изр.2 АПК препраща към тях. Видно от данните по преписката, че комисията е заседавала в различни състави и на различни дати, като е изготвен един общ протокол. В случая липсва изготвен протокол с дата 10.07.2024г. от заседанието на комисията, поради което и няма как Б., като * на комисията да положи подпис върху него. Разпоредбата на чл.51, ал.5, т. 3 ППЗОП въвежда задължение * на комисията да подписват протоколите и докладите от работата на комисията. Задължението обаче предполага наличието на съществуващ писмен документ, който е оформен и подлежащ на подписване протокол и реална възможност за упражняване на задължението. В случая липсва самостоятелен протокол за заседанието от 10.07.2024 г. Нормата на чл. 141 ППЗОП предвижда административна отговорност за лице, което наруши разпоредбите на правилника. Санкционната норма има бланкетен характер и изисква кумулативно наличие на конкретно установено задължение, конкретно неизпълнение, доказана вина. При липса на доказателства за тези елементи не може да се приеме наличие на съставомерно нарушение. Възраженията на касатора в касационната жалба са неоснователни и не намират опора в доказателствата и не се споделят от настоящата инстанция. В настоящото производство от страна на касатора не са представени доказателства, които да променят възприетата от РС фактическа обстановка и които да обосноват извод за доказаност на нарушението, а оттам и за различни правни изводи от тези на въззивния съд. Оспореното решение е валидно и допустимо, същото е правилно, като при постановяването му няма допуснати нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед на изложеното решението на РС-Козлодуй е правилно и законосъобразно и следва да остане в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на касатора, макар и искането да е направено своевременно не следва да се присъждат разноски, тъй като не се дължат, а от страна на ответника по касация не са претендирани разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Враца, в настоящия касационен състав