Решение № 443 от 21.7.2026 г. на Районен съд - Силистра по дело № 1995/2025 г.

В постъпилата искова молба от К. ООД срещу В. В. М., се твърди, че:

Между страните е подписан индивидуален договор за паричен заем №OL00020760 от 12.06.2020 г., сключен от разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП с падеж 12.10.2020 г., във връзка с което е предоставена заемната сума от 700 лева на ответника.

Параметрите на кредита са:

1. Общ размер на кредита: 700.00 лева

2. Лихвен процент по кредита: 20.05%

3. Годишен процент на разходите: 22.00%

4. Такса експресно разглеждане: 118.62 лева

5. Неустойка: 177.94 лева

6. Брой погасителни вноски: 4

7. Размер на погасителната вноска: 256.51 лева

8. Обща стойност на плащанията: 1026.04 лева

9. Срок на кредита: 4 месеца

Сумата за експресно разглеждане на кредита е уговорена между страните като твърда сума от 118.62 лева и се дължи въз основа на желанието на заемополучателя да усвои веднага кредита, а не да изчака до 20 дни за разглеждане на заявлението му. Тази такса не е присъдена от съда издал заповедта за изпълнение и не се претендира настоящото производство. Таксата за експресно разглеждане на кредита не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като тя по никакъв начин не обуславя отпускането или не на кредита и не е част от разходите, съпровождащи усвояването на исканата сума. Допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит.

Ответникът не е извършвал никакви плащания по задължението си след настъпване на падежа /12.10.2020 г./ до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

По подаденото заявление по чл. 410 ГПК, е образувано ч.гр.д № 3698/2025г., по описа на Районен съд - Перник, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, за сумите: 700 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 0L00020760 от 12.06.2020 г. за периода от 12.06.2020 г. до 12.10.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 18.08.2025 г. до изплащане на вземането; 29,48 лв. - договорна лихва за периода от 12.06.2020 г. до 12.10.2020 г.; 399,13 лв. - мораторна лихва за периода от 13.10.2020 г. до 18.08.2025 г.; разноски за адвокатско възнаграждение в размер на: 400 лв. и държавна такса в размер на: 21,25 лв. След връчване на заповедта от страна на ответника е постъпило възражение.

Моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че по отношение на ответника В. В. М., ЕГН: •••••••••• от гр. Силистра, ул. “Никола Йонков Вапцаров” № 57 съществува изискуемо вземане в полза на ищцовото Дружество „К.” ООД, ЕИК: •••••• - гр. София въз основа на индивидуален договор за паричен заем произтичащо от договор за кредит № 0L00020760 от 12.06.2020 г. за следните суми: 700,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 0L00020760 от 12.06.2020 г. за периода от 12.06.2020 г. до 12.10.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 18.08.2025 г. до изплащане на вземането; 29,48 лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.06.2020 г. до 12.10.2020 г.; 399,13 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 13.10.2020 г. до 18.08.2025 г.; както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 400 лева и държавна такса в размер на: 21,25 лева по ч.гр.д. №3698/2025г., по описа на Районен съд - Перник, IV граждански състав.

Претендира разноски за заповедното и за настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът, изразява становище за допустимост на предявените искове, като за тяхната основателност ще вземе становище допълнително.

В отговора се сочи, че ответника в момента изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора Белене, поради което моли съда да спре производството по делото до изтърпяване на наказанието му в Затвора Белене.

Претендира направените по делото разноски.

Още във възражението, подадено в заповедното производство длъжникът е посочил, че не е ползвал кредитни услуги, вкл. на ищцовото дружество.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото

доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен сключен от разстояние договор за паричен заем №OL00020760 от 12.06.2020 г., при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, с падеж 12.10.2020 г., за който се твърди, че е сключен между страните и във връзка с което на ответника е предоставена заемната сума от 700 лева.

Параметрите на кредита са: 1. Общ размер на кредита: 700.00 лева; 2. Лихвен процент по кредита: 20.05%; 3. Годишен процент на разходите: 22.00%; 4. Такса експресно разглеждане: 118.62 лева; 5. Неустойка: 177.94 лева; 6. Брой погасителни вноски: 4; 7. Размер на погасителната вноска: 256.51 лева; 8. Обща стойност на плащанията: 1026.04 лева; 9. Срок на кредита: 4 месеца.

Съгласно чл.11 от договора:

(1) Кредитополучателят има право да поиска допълнителна услуга от Кредитора, изразяваща се в експресно разглеждане на искането му за кредит. В случай, че Кредитополучателят желае такава услуга, искането му се разглежда до 20 (двадесет) минути от изпращането на коректно попълнена апликационна форма в профила на „Кредитополучателя“.

(2) За закупуване на допълнителната услуга по предходната алинея, Кредиторът събира такса, посочена в т. 4 в Условията и Параметрите на договора.

(3) Сумата по ал. (2) се дължи на равни погасителни вноски, ведно с останалите компоненти на задължението и е включена в погасителния план

Съгласно т.2.6. Таксата за експресно разглеждане на кандидатури по т. 2.5 се дължи от Кредитополучателя само в случаите, когато Кредитът бъде одобрен и не се дължи от Кредитополучателя, ако Искането за отпускане на кредит бъде отхвърлено.

Съгласно т.2.7. Допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на Кредит и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит.

Съгласно чл.26 от договора:

(1) Страните се споразумяват, че в деня на сключване на договора или найкъсно до три календарни дни след подписването му, Кредитополучателят следва да предостави на Кредитора следното обезпечение: Две физически лица – солидарни длъжници, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, като нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 2 000 лева (две хиляди лева); да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем в „Кредито“ ООД, да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има такива да е със статус редовен. Солидарните длъжници подписват Договор за встъпване в дълг, който става неразделна част от настоящия Договор. Договорът за встъпване в дълг трябва да бъде подписан на хартиен носител в офис на Кредитора или в офис на партньор на Кредитора.

(2) В случай, че в деня на сключване на Договора Кредитополучателят не представи обезпечението по ал. (1), той дължи неустойка в размер, посочен в Т.5 от Условията и Параметрите на договора.

(3) В случай, че Кредитополучателят представи обезпечението по ал. (1) не покъсно от три дни след сключване на договора, то той не дължи неустойката по ал. (2). След предоставяне на обезпечението и в момента на подписване на Договора за встъпване в дълг по ал. (1) на Кредитополучателя му се изготвя нов погасителен план, който не включва неустойката по ал. (2)

(4) Кредитополучателят има право да предостави обезпечението по ал. (1) във всеки един момент от изпълнението на договора, като в момента на подписване на Договора за встъпване в дълг по ал. (1), остатъчната дължима сума по Кредита се преизчислява, като от нея отпадне сумата по неустойката до изтичане срока на Договора.

(5) Сумата по ал. (2) се дължи на равни погасителни вноски, ведно с останалите компоненти на задължението и е включена в погасителния план.

По делото няма данни и даже твърдения по договора за кредит да са извършвани плащания.

По подаденото заявление по чл. 410 ГПК, е образувано ч.гр.д № 3698/2025г., по описа на Районен съд - Перник, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, за сумите: 700 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 0L00020760 от 12.06.2020 г. за периода от 12.06.2020 г. до 12.10.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 18.08.2025 г. до изплащане на вземането; 29,48 лв. - договорна лихва за периода от 12.06.2020 г. до 12.10.2020 г.; 399,13 лв. - мораторна лихва за периода от 13.10.2020 г. до 18.08.2025 г.; разноски за адвокатско възнаграждение в размер на: 400 лв. и държавна такса в размер на: 21,25 лв. След връчване на заповедта от страна на ответника е постъпило възражение.

Установява се от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че:

На л.17 от гр.д. е посочен механизма за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Относно договор № 0L00020760 с кредитополучател В. В. М. от системата е изпратен емс на номер +3598985555 197 с код за подписване на одобрен кредит с № 359898555197. Клиентът е подписал договор на дата 12.06.2020 в 15:08:47 чрез въвеждане на потребителско име на профила / в mail velislavmarinov91 •••@••• /паролата за профила и изпратен със смс код - 6186.

На л.13 има информация за нареден превод чрез ePay.bg по Договор 20760 от 12.06.2020 с получател Венцислав В. М. за сума в размер на 700.00 лева. Превода е изпратен в офис на Изипей АД. Посочена и дата и час на получаване - 12,06.2020 - 15:48:39.

На л. 9 е приложена Разписка за извършено плащане на сума в размер от 700,00 лева № 2000000214637371 от 12,06.2020 в 15:25 часа с наредител К. ООД с код 5312039905 и получател В. В. М.. В разписката е посочено ЕГН на получателя •••••••••• и л.к. №•••••••••, издадена на 25.01.2019 год. Основанието е Паричен превод към Easy Pay: по договор 20760 от 12.06.2020 г. Документът е генериран от ePay.bg. като е посочено че плащането се извършва по системата на електронни плащания ePay.bg.

Експертизата е изпратила писмо до EasyPay с молба да предостави документа, с който е осъществена тази платежна операция, като от писмо с изх.№ 2026052917006414/03.06.2026 год. от EasyPay се установява, че дружеството съхранява информация и документация за предоставените от него платежни услуги при спазване на сроковете на чл. 24, ал. 3 от ЗПУПС, във връзка с чл. 67, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМИП, а именно 5 години от извършване на операцията (за случайни операции в брой на каси на дружеството). Т.к. платежната операция, за която се изисква предоставянето на документ-разписка, е извършена на 12.06.2020 г., поради което не може да се предостави документи и информация, свързани с усвояването на паричния превод от посоченото в молбата Ви лице - В. В. М. с ЕГН ••••••••••.

Поради липса на тази разписка за изплатената сума, експертизата не може да даде заключение, дали В. В. М. лично е получил плащането в размер на 700.00 лева по договор 20760 от К. ЕООД като паричен превод по системата EasyPay по приложената разписка №2000000214637371 от 12.06.2020 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Установителният иск по чл.415 ал.1 т.1 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ал.4 ГПК, след като по издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника, и заповедният съд с разпореждане е указал на кредитора, че за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, заявителят може в едномесечен срок от връчване на разпореждането да предяви иск за установяване на вземането, поради което се явява процесуално допустим.

На първо място спорно е дали между страните е възникнало облигационно отношение по процесният договор за кредит. Това обстоятелство изрично е оспорено от длъжника в подаденото възражение по чл.414 ГПК и съдът е длъжен да го обсъди, съгласно т.11а на ТР № 4 по ТД № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. С доклада по делото съдът е възложил доказателствена тежест за това на ищеца. Предвид начина на сключване на договора от разстояние и идентификация чрез електронна поща и телефон, съдът приема, че ищецът не е установил по достатъчно категоричен начин, че между страните са налице облигационни отношения по процесният договор за кредит именно с ответника.

На следващо място - договорът за заем е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик, като заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание. Ищецът следва да установи и други условия на договора, ако има такива - срок на връщане, лихва и др., защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния.

С доклада си по делото, съдът е указал, че в тежест на ищцовото дружество е да докаже и размера на предоставената на ответника сума.

Предвид изричното оспорване от страна на длъжника, да е получавал парична сума от кредитора, както и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която не може да даде заключение, дали В. В. М. лично е получил плащането в размер на 700.00 лева по договор 20760 от Кредито ЕООД като паричен превод по системата EasyPay по приложената разписка №2000000214637371 от 12.06.2020 г., съдът счита че пълно и главно доказване и на това обстоятелство не беше извършено.

При това положение безпредметно е обсъждането на всички останали обстоятелства, относими към настоящото производство и наведени като съображения между страните, т.к. предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.

При този изход на спора, в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски, като претенцията е за дължимо адвокатско възнаграждение, претендирано по реда на чл.38, ал.2 ЗА и което съдът определя в общ размер на 210 евро, изчислени върху общата сума на претенциите. Предмет на исковото

производство са три иска, като са проведени четири открити съдебни заседания, на което се е явил представител на ответника. Осъществената от процесуалния представител адвокатска защита е адекватна и добросъвестна, като е допринесла като краен резултат до пълно отхвърляне на исковете. Съгласно разясненията, дадени в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, националният съд не е обвързан от размера на установените в Наредба № 1/2004 г. адвокатски възнаграждения. Съдът трябва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, вкл. и реално извършената работа по предоставената правна защита и съдействие, при отчитане на обстоятелството, че този труд е висококвалифициран. Въпреки че е налице изобилна практика по множество идентични казуси, определеният размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, и с материалния интерес и обема на осъществената от процесуалния представител процесуална работа.

Така мотивиран, районният съд