Решение № 450 от 11.3.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 755/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/. Образувано е по жалба от Сдружение „Ловно-рибарско дружество - Сливен“ с ЕИК: 119505576, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Великокняжевска“ № 11, представлявано от П. К. Й. М., подадена против Заповед № РД-10-301 от 12.12.2025 г., издадена от Директора на ТП „Държавно горско стопанство /ДГС/ Стара река“, с която е наредено налагане на договорна санкция: забрана за ползване на дивеча в ловно-стопански район на Ловна дружина ••• за времето от датата на издаване на заповедта до 12.12.2026 г. включително. В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при липса на кореспонденция с целта на закона. Излага съображения, че: в оспорената заповед липсват мотиви; не са посочени фактически и правни основания; в оспорената заповед не се съдържат данни относно допуснато нарушение; не е констатирано виновно поведение на членове на ловната дружина, което да съставлява нарушение; нарушен е принципът на съразмерност. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорената заповед. Счита, че няма нито косвено, нито пряко доказателство, което да установява, че от който и да е от членовете на Ловната дружина Стара река е извършено нарушение, което да съставлява убиване на забранено за лов животно, в случая благороден елен, поради което не са налице и основания за налагане на процесната санкция. Административният орган – Директора на ТП „ДГС Стара река“, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който изразява становище за недопустимост на жалбата, моли производството по делото да бъде прекратено, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В представени писмено становище и писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за недопустимост на жалбата. Счита, че: оспорената заповед не е индивидуален административен акт по смисъла на АПК, предвид обстоятелството, че правоотношението, което възниква въз основата на договор, не е същинско административно правоотношение, а носи белезите на гражданскоправно отношение; с издаването на заповедта се уреждат облигационни отношения между равнопоставени правни субекти по сключен договор; при наличие на сключен гражданскоправен договор, правоотношенията между страните, свързани с техните права и задължения по него, могат да бъдат предмет на спорове по общия исков ред, но не подлежат на разглеждане в съдебно-административното производство и административният съд няма компетентност да разрешава гражданскоправни спорове във връзка с неизпълнение на сключени гражданскоправни договори. Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Сдружение „Ловно-рибарско дружество - Сливен“ е вписано в Регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията. Ловно рибарска дружина С. р. е член на Сдружението. Със Заповед № РД10-146 от 16.09.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Сливен, издадена на основание чл. 18, ал. 2 от ЗЛОД, е назначена комисия по ловно стопанство към ТП „ДГС Стара река“, като консултативен орган по въпроси, свързани с организацията на ловните площи, управлението на ловното стопанство и стопанисването на дивеча, в състав: П. - и. Г. Х. - д. на ТП „ДГС Стара река“; С. - и. Х. Ш. - з.-д. на ТП „ДГС Стара река“; Ч. Д. Т. Д. - г.. е. в направление „БРЗТЗ“ в РИОСВ гр. Стара Загора; П. Н. И. - м. е., м. ПИ - У „Запад“ към РУ - Сливен; Р. Х. С. - т. г. с. в ОП „ЗГВР“ към Община Сливен; и. С. П. А. - с. по лова и р.на ЛРД - Сливен; и В. Р. - л. н. към „Коркос“ ООД - стопанисващо ДУ „Ескана“. На 04.08.2025 г., на основание чл. 29, ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча /ППЗЛОД/ във връзка с чл. 36, ал. 3 от ЗЛОД, между „Югоизточно държавно предприятие“ ДП гр. Сливен, ТП „ДГС Стара река” /възложител/ и Сдружение „Ловно-рибарско дружество - Сливен“ /изпълнител/, е сключен Договор за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча в ловностопанските райони на ловните дружини в състава на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД № 27. Съгласно чл. 1 от договора, възложителят възлага, а изпълнителят приема да осъществява дейностите по стопанисване и ползване на дивеча в следния ловностопански район на ловните дружини по чл. 29 от ЗЛОД в състава на Сдружение „Ловно-рибарско дружество - Сливен“: ПЛСР Стара река и ПЛРС Божевци, за срок от 15 години, считано от 04.08.2025 г. Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора, при неизпълнение на договорните задължения от страна на изпълнителя, възложителят по предложение на Комисията по ловно стопанство, РДГ или УС на ловното сдружение, със заповед забранява ползването на дивеча за срок до 1 година. На 06.12.2025 г. от служители на РДГ - Сливен, във връзка с подаден сигнал за съмнение за стрелба по благородни животни, е извършена проверка в териториалния обхват на ТП ДГС Стара река, при която е било установено, че: в заслона на ЛРД с. Стара река имало п. броя лица, ч. на дружинката, които били без ловно оръжие; не е имало издадено разрешително за групов лов; в хода на проверката към проверяващите се приближил И. К. И. – ч. на същата ловна дружинка, който бил с извадено от калъф и сглобено ловно о., без да притежава разрешително за лов; при обход в териториалния обхват на ТП ДГС Стара река бил намерен труп на благороден елен със следи от огнестрелно оръжие; при проверка в домовете на две от лицата, установени в заслона на ловната дружинка, били намерени ловни трофеи. За проверката са съставени Констативен протокол Серия ЗООА № 158638, Констативен протокол Серия ЗООА № 156588, Констативен протокол Серия ЗООА № 156585 и Констативен протокол Серия ЗООА № 156586 – всички от 06.12.2025 г. по описа на РДГ – Сливен. Съставен е и АУАН Серия ЗООА № 126186 от 06.12.2025 г. срещу лицето И. К. И. от с. •••, за нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, за това че на 06.12.2025 г. е ловувал извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, като се движил в държавна горска територия /РДГ – Сливен, ТП ДГС Стара река/, без писмено разрешително за лов, без да е убил или уловил дивеч. На 12.12.2025 г. е проведено извънредно заседание на комисията по ловно стопанство към ТП „ДГС Стара река“, определена със Заповед № РД10-146 от 16.09.2024 г. на Директора на РДГ – Сливен. За проведеното заседание е съставен Протокол № ЛС-22-35 от 12.12.2025 г. Видно от протокола, на заседанието са присъствали шест от членовете на комисията, а седмият член е изпратил Становище с вх. № ЛС-22-33 от 11.12.2025 г. Комисията е разгледала горепосочените констативни протоколи и АУАН, съставени за извършените проверки на 06.12.2025 г. на територията на ТП „ДГС Стара река“ в ловностопански район ПЛСР Стара река, и е гласувала с единодушие Директорът на ТП „ДГС Стара река“, ако има правно основание, да издаде заповед за спиране на лова на ПЛСР Стара река до изясняване на случая. На 12.12.2025 г. от Директора на ТП „ДГС Стара река“ е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № РД-10-301, с която е наредено налагане на договорна санкция: забрана за ползване на дивеча в ловно-стопански район на ловна дружина ••• за времето от датата на издаване на заповедта до 12.12.2026 г. включително. В заповедта е посочено, че е издадена на основание чл. 173, ал. 2, чл. 174 от Закона за горите /ЗГ/ и чл. 10, ал. 1 от Раздел VII „Санкции“ от Договор за предоставяне стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД. В заповедта е извършено позоваване на Протокола от 12.12.2025 г. от проведеното заседание на Комисията по ловно стопанство към ТП „ДГС Стара река“, с посочване, че същият удостоверява взето решение за налагане на договорна санкция, във връзка с извършена проверка в ловно-стопанския район на Ловна дружина •••, член на Сдружение „Ловно-рибарско Дружество – Сливен“. По делото са разпитани като свидетели лицата: Ц. С. С. -п. на Ловна дружина •••, Н. Х. Й. – ч. на Ловна дружина •••, и Х. Д. Х. – ч. на Ловна дружина •••. Разпитаните лица не са били на мястото на процесната проверка. Показанията им не водят до изясняване на спора, доколкото не възпроизвеждат свои лични възприятия относно извършената на 06.12.2025 г. проверка на територията на ТП „ДГС Стара река“ в ловностопански район ПЛСР Стара река, а изразяват предположения и разкази на други лица. Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи: По допустимостта на жалбата: Съдът не споделя становището на административния орган, че оспорената заповед не е индивидуален административен акт по смисъла на АПК. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗЛОД, ловното сдружение ръководи и организира дейността на дружините по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча върху предоставените им ловностопански райони, въз основа на договори, сключени с държавното горско стопанство /чл. 36, ал. 3 от ЗЛОД във връзка с чл. 29, ал. 8 от ППЗЛОД/. В случая правоотношенията между оспорващото сдружение и ТП „ДГС Стара река“ са възникнали по силата на Договор № 27 от 04.08.2025 г., с който горското стопанство е възложило на сдружението стопанисването и ползването на дивеча в описан в договора ловностопански район, който включва и ПЛСР Стара река. Независимо, че този договор е гражданскоправна сделка, страните не са равнопоставени по отношение на създадените права и задължения, тъй като договорът в случая е законовото средство, чрез което се защитават обществените интереси, свързани с опазването, стопанисването и ползването на дивеча. Поради това в хипотезите, когато директорът на държавното горско стопанство налага предвидена в договора санкция и забранява със заповед ползването на дивеча в съответния ловностопански район за определен срок, същият действа като административен орган, а не като представител на юридическото лице, страна по сключения договор. В постановения на това основание акт е материализирано изрично волеизявление на Директора на ТП „ДГС Стара река“ за прилагане на принудителна административна мярка – забрана за ползване на дивеча, с което се засягат негативно права и интереси на ловно-рибарското сдружение по чл. 30 от ЗЛОД. Всички тези елементи определят оспорената заповед като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол по реда, предвиден в АПК. В изложения смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България: Решение № 11917 от 11.11.2015 г. по адм. дело № 12564/2014 г., V о.; Определение № 8385 от 12.06.2012 г. по адм. дело № 5580/2012 г., V о.; Определение № 3516 от 11.03.2011 г. по адм. дело № 2206/2011 г., V о.; Определение № 13892 от 18.11.2010 г. по адм. дело № 13809/2010 г., I о. Оспореният административен акт е издаден на 12.12.2025 г., а жалбата срещу е подадена на 17.12.2025 г., от което следва, че е подадена в срок. По изложените съображения, жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на териториалните предели на правомощията му и в рамките на предоставената му от закона материална и персонална компетентност. Съобразно нормата на чл. 65г от ППЗЛОД, Директорът на държавното горско стопанство, съответно на държавното ловно стопанство, контролира изпълнението на мероприятията по разселване на дивеча по чл. 52 и мероприятията по стопанисване на дивеча по чл. 37 от ЗЛОД и в случай на констатирани нарушения със заповед забранява ползването на дивеча в съответния ловностопански район за срок от 3 месеца до една година. Оспорената заповед е издадена в писмена форма, но не съдържа конкретни и ясни мотиви, което обуславя нейната незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка. В разглеждания случай административният орган не е посочил конкретни фактически основания за издаването на акта. Извършеното в заповедта позоваване на Протокола на Комисията по ловно стопанство към ТП „ДГС Стара река“ не представлява изложение на фактически основания, доколкото и в протокола липсва посочване на извършено нарушение от членове на сдружението на разпоредба от ЗЛОД или от договора за предоставяне стопанисването на дивеча. В протокола се съдържа препращане към съставените от служителите на РДГ – Сливен, Констативен протокол Серия ЗООА № 158638, Констативен протокол Серия ЗООА № 156588, Констативен протокол Серия ЗООА № 156585 и Констативен протокол Серия ЗООА № 156586 – всички от 06.12.2025 г. по описа на РДГ – Сливен, и АУАН Серия ЗООА № 126186 от 06.12.2025 г. по описа на РДГ – Сливен, и е посочено, че от тези документи е установен убит благороден елен в района на Ловна дружина •••. Но от тези посочвания не става ясно какво нарушение е извършено от членове на дружинката във връзка с намереното убито животно. В оспорения акт не се съдържат и конкретни правни основания за издаването му. Липсата на яснота в мотивите не се променя от общото позоваване на чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от ЗГ, които разпоредби определят ръководната функция на директорите на ТП на ДГС и компетенциите на Териториалните поделения на държавните предприятия. Посочването на конкретните фактически обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение води до немотивираност на оспорената заповед. Ето защо съдът намира, че оспореният акт е немотивиран - самостоятелно основание за отмяна, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК. Оспорената заповед е постановена и в противоречие с материалния закон. Както в административната преписка, така и в хода на съдебното дирене, по делото не са представени доказателства, които да обосноват наложената забрана за ползване на дивеча. В Протокола на Комисията по ловно стопанство към ТП „ДГС Стара река“, въз основа на който е издадена оспорената заповед, е посочено бланкетно, че е налице нарушение, за което следва да бъде издадена заповед за спиране на лова. Възприетото нарушение вероятно се изразява в намерения убит благороден елен в района на Ловно-рибарска дружина •••. Без доказателства за участие на членове на Ловно-рибарска дружина Стара река в отстрелването на благородния елен, е необосновано да се извежда заключение за отговорност на Сдружението, в състава на което е ловно-рибарската дружина. Доколкото в оспорената заповед е извършено позоваване на чл. 10, ал. 1 от сключения със С. Д. за предоставяне стопанисването на дивеча, липсват и доказателства, от които да се направи извод за неизпълнение на конкретно задължение от страна на Сдружението. Наред с изложеното, следва да се съобрази и следното: Спрямо оспорващото сдружение е наложена забрана за ползване на дивеча в ловно-стопански район на Ловна дружина ••• за времето от датата на издаване на заповедта до 12.12.2026 г. включително, която забрана по същество представлява принудителна административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В чл. 23 от ЗАНН е предвидено, че случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Принудителните административни мерки са обективиран чрез властническо волеизявление инструмент на държавен орган за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Предвид обстоятелството, че като форма на юридическа държавна принуда мерките се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на лицата и са свързани с ограничаването на техни права, принудителните административни мерки следва задължително да бъдат нормативно установени. Уредбата се осъществява на ниво закон или указ, както е изрично указано в цитираната по – горе разпоредба на чл. 23 от ЗАНН. Според тази норма и трайно установената съдебна практика, първичната уредба на принудителни административни мерки в подзаконов административен акт е недопустима. Същевременно, несъмнено призната е и принципната възможност с такъв акт да се определят принудителни административни мерки, но само в случаите, когато тази възможност е изрично установена със закон, или налице е съблюдаване на принципа за законоустановеност, регламентиран в чл. 23 от ЗАНН. В процесния случай, оспорената принудителна административна мярка е установена в подзаконов нормативен акт /чл. 65г от ППЗЛОД/, а законова правна норма, която да установява ex lege процесната принуда, не съществува. Установяването на принудителна административна мярка, на органа, който я прилага, и на начина на нейното приложение в подзаконов нормативен акт, а не в закон, съставлява нарушение на императивната норма, закрепена в чл. 23 от ЗАНН. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България: Решение № 4149 от 30.03.2018 г. по адм. дело № 4188/2016 г., V о.; Решение № 8301 от 28.06.2017 г. по адм. дело № 13947/2016 г., VII о.; Решение № 736 от 25.01.2016 г. по адм. дело № 2872/2015 г., VII о. След като закон или указ не предвиждат прилагането на наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка, то същата се явява несъответна на закона. Предвид това, при установена липса на законоустановеност за прилагане на процесната мярка, нейното постановяване по отношение на сдружението се явява незаконосъобразно, като противоречащо на материалния закон. По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ТП „ДГС Стара река“ следва да бъде осъдено да заплати на оспорващото сдружение направените от него по делото разноски в размер на 536,85 евро, от които: 25,56 евро - внесена държавна такса, и 511,29 евро - договорено и платено адвокатско възнаграждение, което съдът не намира за прекомерно. С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен