Решение № 1477 от 16.12.2025 г. на Административен съд - Смолян по дело № 375/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от Главен директор на главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ (ГД „ИОКН“) в Министерство на културата, адрес: [населено място], [улица], чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Ц. Ш., против Решение № 18/15.09.2025 г., постановено по НАХД (АНД) № 8/2025 г. по описа на Районен съд - гр. [община]. В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд, поради неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Прави се искане обжалваното решение да се отмени и се потвърди наказателното постановление, както и да се присъдят разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, касаторът Главен директор на главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Ш., който поддържа касационната жалба. Моли обжалваното решение да се отмени, въз основа на подробно изложените в касационната жалба основания и аргументи. Представя писмени бележки. Ответникът по касационната жалба - В. К. Х., редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпили по делото писмени бележки надлежно упълномощеният му процесуален представител адвокат К. излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение и моли касационната жалба да се остави без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Окръжна прокуратура - [населено място] дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да се потвърди. Пред касационната инстанция не са представени нови писмени доказателства. Касационната жалба е подадена в установения със закона срок и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал.1 от АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Административен съд - гр. [област], като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба и извърши проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното Наказателно постановление на о. В. К. Х., [ЕГН], е. с. в П. х., , С. Г. П.“ [населено място], както и е. с. в х. „У. Б.“ [населено място], са наложени следните наказания: 1. за административно нарушение на чл. 222, ал. 1 от ЗКН - административно наказание „Глоба“ в размер на 700 лв.; 2. за административно нарушение на чл. 222, ал. 2 от ЗКН - административно наказание „Глоба“ в размер на 700 лв.; 3. за административно нарушение на чл. 200а, ал. 1, предл. второ от ЗКН - административно наказание „Глоба“ по чл. 200а, ал. 1, предл. второ от ЗКН в размер на 16 000 лв.; 4. за административно нарушение - неизпълнение на разпоредбата на чл. 83а, ал. 7, т. 2, във вр. с чл. 83а, ал. 1, т. 2 от ЗКН - административно наказание „Глоба“ по чл. 228в от ЗКН в размер на 500 лв. За да постанови обжалваното решение и отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че административните обвинения не са доказани. Приел е, че липсват дейности, представляващи консервация и реставрация, назад във времето е имало и други въздействия от други лица по поддръжка на храма, извършените дейности не са извършени само от о. В. Х., а и от свидетелите по делото. Районният съд е приел, че о. Х. заедно със свидетелите по делото са осъществявали определени дейности, представляващи освежаване. След като е приел, че са допуснати описаните в решението съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на наказателното постановление, както и че нарушенията са погасени по давност, районният съд е отменил постановлението, като незаконосъобразно. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, по следните съображения: Основателно е оплакването в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Основен принцип на всяко санкционно производство е разкриването на обективната истина (арг. чл. 13 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН), а в административнонаказателния процес районният съд е последна инстанция по фактите, т. е. задължение на съда е да положи необходимите процесуални усилия за попълване на делото с нужните доказателства, които ще му позволят да формира еднозначни фактически и правни изводи. Съдът не е изпълнил това свое задължение, като по този начин, основни въпроси, касаещи правилното решаване на правния спор, са останали неизяснени. В случая за да се изключи категорично съмнението дали се касае за освежителни ремонтни дейности или дейности, които попадат в нормата на чл. 163 от ЗКН „консервация и реставрация“, е било необходимо експертно заключение на компетентно лице, притежаващо необходимата професионална квалификация в изпълнение дейности по консервация и реставрация на културни ценности. Изложеното води до извод за постановяване на решението на районния съд при съществена непълнота на доказателствения материал, а оттам и за необоснованост на правните изводи. Констатираното нарушение на съдопроизводствените правила и произтичащите от него последици не могат да бъдат преодолени в рамките на касационното производство. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който при новото разглеждане на делото да установи релевантните по случая факти, чрез съответните доказателствени средства и съобразно мотивите на настоящия съдебен акт. Съдът следва да събере всички доказателства относно вида на извършените действия и участието на о. Х. в тях, след което да извърши преценка за материалната законосъобразност на наказателното постановление. Следва да назначи служебно съдебно-техническа експертиза, която се възложи на вещи лица - специалисти в областта на културно-историческа/реставрационна дейност и въз основа на обоснована преценка на експертното и професионално мнение на експерта се даде решение по съществото на спора. При този изход на делото, не следва да се обсъждат оплакванията в жалбата по съществото на спора, които подлежат на проверка при новото му разглеждане съобразно принципът за непосредственост, регламентиран в разпоредбата на чл. 18 от НПК. Във връзка с претенцията на касатора за присъждане на разноски следва да се посочи, че спорът не е решен по същество, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне по този въпрос, а това следва да стори районният съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК и с оглед изхода от спора. Мотивиран от изложеното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Смолянският административен съд