Решение № 30 от 2.3.2026 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 314/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Т. Г. К. от гр.••••, подадена чрез пълномощника адв. Я. Д. от Адвокатско дружество „Доковска, Атанасов и съдружници“ гр.••••, против Решение рег. № 113 от 07.03.2025 г., постановено по гр.д. № 406/2024 г. по описа на Ямболския районен съд, поправено с Решение рег. № 403 от 19.08.2025 г., постановено по същото дело, В ЧАСТТА, с която е развален на основание чл.28, ал.2, вр. чл.27, ал.1, т. 2 от ЗАЗ, сключения на 03.12.2015 г. договор за аренда на земеделски земи между Ж.Г.Г. М.Г.Г. и Т. Г. К., вписан в Служба по вписванията при Районен съд- Ямбол под вх. рег. № 10782/04.12.2015 г., и на основание чл.30, ал.1 от ЗАЗ Т. Г. К. е осъдена да върне на К. Д. Й., Д. Р. Й., Й. Р. Й., Д. К. Й., К. И. К., Г. К. С., П. К. К., В. М. Г., В. Н. Г., Е. Г. Г., Д. Г. Г., М. Д. Б. и С. Д. Г., собствените им 21/36 ид.ч. от имота, предмет на договор за аренда от 03.12.2015 г., вписан в Служба по вписванията при Районен съд- Ямбол под вх. рег. № 10782/04.12.2015 г., както и в частта за разноските. В частта, с която иска по чл.28, ал.2, вр. чл.27, ал.1, т. 2 от ЗАЗ е отхвърлен против ответниците Ж. Г. и М.Г., не е обжалвано и е влязло в сила. Оплакването на въззивницата е за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Според въззивницата решението е постановено в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, тъй като не съдържа мотиви относно правото на собственост на всеки един от ищците от процесния недвижим имот. Излага се, че решението е постановено при игнориране на факти от правно значение относно невъзможността на ответницата да изплати в срок, лично на ищците дължимите им се по процесния договор ренти за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022г. и 2022/2023 г. и наличието на виновно поведение на кредиторите– ищци, състоящо се в неоказване на съдействие на ответницата за осъществяване на плащанията, неполагане на дължимата грижа и забавата им. Изтъква се, че решението е постановено в нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК, тъй като съдът не е изложил мотиви кои са приетите от него за установени обстоятелства по делото, който пропуск препятства както страните, така и въззивната инстанция да прецени приложимите правни норми от една страна, а от друга– правилността на тяхното тълкуване от съда. Като нарушена въззивницата сочи и разпоредбата на чл.12 от ГПК, с доводи, че при постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, не е взел предвид наведените от процесуалния представител на ответницата правни аргументи, не е обсъдил възраженията й и е формирал неправилни фактически изводи въз основа на невярна интерпретация на доказателствената сила на събраните по делото доказателства, което е довело до постановяването на неправилно решение. За необосновани като противоречащи на събраните по делото доказателства, са оспорени изводите на ЯРС, че е налице забавяне на процесните арендни плащания по договора за повече от три медеца. Като неправилен е оспорен и извода на първоинстанционния съд за доказаност на виновно неизпълнение на задължението за плащане на арендните възнаграждения от ответницата в полза на ищците в срок, като се счита, че неправилно съдът е приел, че не е установено плащанията, за които са съставени разписки от 02.10.2021 г., 04.11.2021 г., 12.05.2023 г. и 20.10.2023 г. да имат за предмет именно арендни плащания по процесния договор за сочените от ищците три стопански години, както и това, че плащането е извършено в полза на ищците чрез представител. Твърди се, че до този извод съдът е достигнал в резултат на превратно тълкуване на доказателствата и разместване на доказателствената тежест. Според въззивницата, ЯРС неправилно е кредитирала показанията на св. К. в частта им относно момента на подписване на процесните разписки, тъй като показанията са вътрешно противоречиви, неясни, както и противоречащи с приетите и неоспорени писмени доказателства по делото, като освен това се сочи, че съдът не е отчел и заинтересоваността на тази свидетелка от изхода на спора. Въззивницата счита, че наличието на представителна власт /права по пълномощие/ за получаване на плащанията от съсобственика М.К. от името и за сметка на ищците е неотносим към предмета на спора, при което се поддържа, че обратният извод на ЯРС е неправилен. Изтъква се, че в процесния случай, преди завеждането на исковете, ответницата- арендатор, е извършила плащане на цялото си задължение не на своя кредитор– арендодател по договора (т.е. на самата себе си, предвид сливането на качествата арендатор– арендодател след прехвърлянето на наследствените им права от арендодателките Ж. и М.Г. през 2015 г.), а е извършила плащането на сумата от общо 1500 лева на един от съсобствениците (М.К.), който не е страна по договора за аренда, от което следвал извод, че е платила задължението на некредитор. Това изпълнение според въззивницата е действително по аргумент на чл. 75, ал. 1, изр. 2, предл. 2 от ЗЗД, тъй като кредиторът се е възползвал от него, а с извършеното плащане на единия от съсобствениците, ответницата е изпълнила задълженията си към ищците по чл. 30, ал. 2 от ЗС, поради което изпълнението е действително. Тъй като вземането за припадаща се част от добив от обща вещ е изискуемо от получаването му от съсобственика, въззивницата счита, че е установено, че вземанията на ищците за заплащане на съответната на дела им част от плодовете на общата вещ (рентата), са възникнали след датите на получаването им от съсобственика М.К., от която дата за нея е възникнало задължение да го разпредели между останалите съсобственици, в т.ч. и ищците. Въззивницата поддържа и доводи, съгласно които съдът е достигнал до погрешен извод за виновно неизпълнение на договорните задължения на ответницата К., в резултат на допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в необсъждане на надлежно заявените с отговора на исковата молба и обективирани в доклада на съда по чл. 146 от ГПК възражения на ответницата по чл. 83, чл. 95 и чл. 96 от ЗЗД, които са били доказани в хода на първоинстанционното производство чрез събраните гласни и писмени доказателства, както и не е съобразил обстоятелството, че ищците не са страна по процесния договор за аренда. Твърденията на въззивницата за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, се обосновават с пороци както при установяването и тълкуването на правно релевантните факти, така и при установяването и тълкуването на приложимите правни норми– чл. 28 и чл. 30 от ЗАЗ, чл. 83, чл. 95 и чл. 96 от ЗЗД. По изложените в жалбата подробни съображения, въззивницата моли за отмЯ. на решението на първата инстанция в обжалваната му част и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявените искове против нея да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, с присъждане на направените по делото разноски. С подадения писмен отговор въззиваемите К. Д. Й., Д.Р.Й., Й. Р. Й., Д. К. Й., К. И. К., Г. К. С., П. К. К., В. М. Г., В. Н. Г., Е. Г. Г., Д. Г. Г., М. Д. Б. и С. Д. Г., чрез пълномощника адв. Р. Ж. от АК- Ямбол, са оспорили въззивната жалба като неоснователна. Изложени са съображения, според които обжалваното решение е постановено в съответствие със закона, при спазване на процесуалните правила, обосновано е и не страда от релевираните в жалбата пороци, като считат, че са провели пълно и главно доказване на предявените от тях претенции. Споделя се изцяло като правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд за липсата на извършени арендни плащания за процесните стопански години от страна арендатора по договора в уговорените срокове, като се поддържа, че този извод на съда се подкрепя и от доказателствата, представени от самата ответница в производството- 4 бр. разписки, касаещи изплащане на рента за процесния период, в който са посочени суми, но не е посочено основанието за плащането на тези суми по кой договор се плащат и за коя стопанска година. По изложените в отговора на въззивната жалба съображения, въззиваемите молят жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на ЯРС да бъде потвърдено като законосъобразно, обосновано и правилно, с присъждане на сторените от тях разноски пред въззивната инстанция. В о.с.з. въззивницата не се явява, представлява се от пълномощника адв. Д., която поддържа жалбата и настоява за уважаването й по съображенията, изложени в нея, с присъждане на всички разноски, направени от въззивницата пред двете съдебни инстанции. В о.с.з. възиваемите, чрез пълномощника си адв. Ж., оспорват жалбата като неоснователна и пледират за потвърждаване на обжалваното решение на ЯРС, с присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция. Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество. За да се поизнесе, съдът установи следното: Производството пред Ямболския районен съд е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 2506 от 13.02.2024 г., на К. Д. Й., Д. Р. Й., Й. Р. Й., Д. К. Й., К. И. Коева, Г. К. С., П. К. К., В. М. Г., В. Н. Г., Е. Г. Г., Д. Г. Г., М. Д. Б. и С. Д. Г., с която са предявили против Т. Г. К., М.Г.Г. и Ж. Г. Г. искове с правно основание чл. 28, ал.2 от ЗАЗ, вр. чл. 27, ал.1, т.2 от ЗАЗ и чл.30, ал.1 от ЗАЗ- за разваляне по съдебен ред сключеният между тримата ответници на 03.12.2015 г. договор за аренда на земеделска земя поради забава на арендното плащане, връщане на имота, както и евентуален иск по чл. 108 ЗС срещу ответницата К. за признаване за установено, че ищците са собственици по силата на наследствено правоприемство на посочени идеални части от правото на собственост върху имота, предмет на договора за аренда и осъждане на ответницата Т. К. да им предаде владението върху собствените им идеали части. За да обосноват предявените искове, ищците са поддържала, че са наследници на Г.Т.П., поч. на 18.05.1944 г. С решение на ОС „Земеделие“ гр. Стралджа от 27.03.1996 г. на наследниците на Г.П. е било възстановено правото на собственост върху нива с площ 25,008 дка в землището на с. Войника, общ. Стралджа, м. „Кабите“, който имот съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД- 18- 1606 от 14.09.2018 г. на ИД на АГКК представлява ПИ с идентификатор 11908.9.22. Ищците притежавали общо 21/36 ид.ч. от процесния имот, представляващи 58,33 % от правото на собственост. Ответницата К. към момента на подаване на исковата молба притежавала общо 8/36 ид.ч. от имота, които придобила през 2015 г. и 2022 г. чрез правни сделки- 6/36 ид.ч. на основание договор за покупко- продажба, сключен с Г.Г. и 2/36 ид.ч. на основание договор за покупка на наследство от ответницата Ж. Г.. Ответницата М.Г. притежавала 2/36 ид.ч. от процесния имот. По отношение на останалите 5/36 ид.ч. ищците поддържали, че са собственост на други наследници на общия наследодател Г.П.. На 03.12.2015 г. между Ж. Г. и М.Г. като арендодатели и ответницата Т. К. като арендатор, бил сключен договор за аренда от 03.12.2015 г. по отношение на процесната нива, вписан в Службата по вписвания, за срок от 15 стопански години, считано от 01.10.2015 г. до 30.09.2030 г. срещу задължение на арендатора по договора да заплаща на арендаторите арендно плащане в размер на не по- малко от 30 кг/дка зърно или левовата му равностойност, в срок до 31 октомври. В деня на скючване на договора за аренда- 03.12.2015 г., ответницата Ж. Г. продала наследството си, получено от Г.П., равняващо се на 2/36 ид.ч. от имота на ответницата Т. К.. Според ищците, като лица обвързани от договора те могат да оспорват неговата действителност, да претендират арендни плащания, разваляне на договора поради неизпълнение, тъй като всеки от тях имал качеството на кредитор по договора за аренда относно полагащото му се арендно плащане. Тъй като за стопанските 2021/2022 г., 2022/2023 г. и 2023/2024 г. от страна на ответницата на ищците не е била заплатена рента в размерите и в сроковете, посочени в договора, а ответниците Ж. Г. и М.Г., като съсобственици, сключили договора, не са правили разпределение на дохода от аренда. Иска по чл.28, ал.2 от ЗАЗ за разваляне на договора за аренда ищците обосновали с допуснатата от ответницата К. забава с повече от три месеца при изплащане на арендата за посочените по- горе три стопански години. След разваляне на договора ищците са заявили претенция за връщане от ответницата К. на владението на предоставения й за ползване имот, на основание чл. 30 от ЗАЗ и чл. 17 от договора за аренда. В случай на отхвърляне на предявените главни искове, ищците като лица, на които договорът за аренда е непротивопоставим, претендират ответницата К. на основание чл.108 от ЗС да им предаде владението върху собствените им общо 21/36 ид. ч. С депозирания писмен отговор на исковата молба ответницата Т. К. е оспорила исковете като неоиснователни, с възражения, че не е налице виновно неизпълнение на задълженията й по договора по причина, за което тя отговаря, а в случай, че съдът приеме, че е налице такова неизпълнение, е направила възражения за приложение на чл. 95, 96 и 83, ал.1 от ЗЗД с доводи за забава на кредиторите. Ответницата е посочила, че владее имота на годно правно основание– договор за аренда, който обвързва неучаствалите съсобственици, поради мълчаливото му приемане и липса на противопоставяне от тяхна страна. Оспорила е фактическите твърдения на ищците относно обема на правото им на собственост и това на ответницата К. в съсобствената вещ, както и тези, свързани с неизпълнение на договора по отношение на дължимите арендни вноски и сроковете за плащане, липсата на знание и съгласие на ищците за сключването на договора и момента, в който те са узнали за него, непротивопоставимост на процесния договор на ищците и др. С отговора на исковата молба ответницата К. е поддържала, че след сключване на договора за аренда е придобила общо 141/378 ид.ч. от процесния имот, както и че процесният договор бил сключен със знанието и съгласието на всички съсобственици, вкл. ищците, които не му се противопоставили и приели същия, получавайки припадащата им се рента от извършените за периода 2021– 2024 година арендни плащания, в това число и на ищците лично и чрез упълномощен представител. Договорът бил валиден, имал обвързващо действие по отношение на всички съсобственици, а ответницата изпълнявала точно и срок задълженията си по него. С постъпилия отговор на исковата молба ответниците М.Г. и Ж. Г., чрез назначеният им особен представител в производството- адв. Карагьозов, са оспорили исковете спрямо тях като недопустими поради липсата на правен интерес на ищците да предявят исковете против двете ответници, които макар и да фигурират в обстоятелствената част на исковата молба във връзка с посочената от ищците хронология в отношенията между страните, във формулирания петитум на искова молба не е видно срещу тези две ответници да е насочена претенция. Исковете са оспорени и като неоснователни по подробно изложени в отговора съображения. От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 37/03.04.2023 г. на община Стралджа, по делото е установено, че ищците и ответниците М.Г. и Ж. Г. са част от наследниците по закон на Г.Т.П., починал на 18.05.1944 г. С решение № 6В2 от 27.03.1996 г. на ОС „Земеделие“ гр. Стралджа на наследниците на Г.Т.П. е било възстановено по реда на чл. 27 от ППЗСПЗЗ правото на собственост върху нива с площ от 25 дка, находяща се в м. „Кабите“ в землището на с. Войника, представляваща имот № 009022 по плана за земеразделяне, идентичен с ПИ с идентификатор 11908.9.22 с площ от 25005 кв.м., начин на трайно ползване: нива, съгласно КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1606 от 14.09.2018 г. на изп. дикерктор на АГКК и приложената по делото скица на ПИ от 29.09.2023 г. На 03.12.2015 г. между двама от наследниците на Г.Г.П.- ответниците Ж. Г. и М.Г. в качеството им на арендодатели и ответницата Т. Г. К. в качеството й на арендатор, е бил сключен Договор за аренда на земеделски земи, който е с нотариална заВ. на подписите на сключилите го страни и е вписан в Служба по вписванията- Ямбол на 04.12.2015 г., с който договор на на ответницата К. е предоставен за временно и възмездно ползване процесния имот- нива с площ от 25,008 дка в м. „Кабите“ в землището на с. Войника, общ. Стралджа, срещу задължение за заплащане на арендно плащане. Договорът за аренда е сключен за срок от 15 стопански години, считано от 01.10.2025 г. до 30.09.2030 г. Уговореното между страните по договора арендно плащане е в размер на не по-малко от 30 кг. зърно на дка за всяка стопанска година или левовата му равностойност и срок на плащане до 31 октомври. По делото е установено, че на 03.12.2015 г. между Ж. Г. Г. като продавач и Т. Г. К. като продавач, е сключен договор за продажба на наследство, вписан в Служба по вписвания- гр. Ямбол на 04.12.2015 г., по силата на който Ж. Г. е продала на Т. К. цялото си наследство като съвкупност от права и задължения, останало от Г.Т.П., починал на 18.05.1944 г. за сумата от 525,00 лв. На същата дата- 03.12.2015 г. между М.Г.Г. като продавач и Т. Г. К. като продавач, е сключен договор за продажба на наследство, вписан в Служба по вписвания- гр. Ямбол на 04.12.2015 г., по силата на който М.Г. е продала на Т. К. цялото си наследство като съвкупност от права и задължения, останало от Г.Т.П., починал на 18.05.1944 г. за сумата от 525,00 лв. На 19.12.2022 г. е бил сключен договор за покупко- продажба на недвижими имот, оформен с нотариален акт № 156 от 19.12.2022 г., том I, рег. № 2315, дело № 142 от 2022 г. на нотариус Слави Ангелов с район на действие- Районен съд- Ямбол, по силата на който Г.Г.Г. е продал на ответницата Т. К. своята 1/6 ид.ч. от процесната нива. След образуване на делото и връчване на препис от исковата молба, на 24.04.2024 г. е бил сключен договор за покупко- продажба на недвижими имот, оформен с нотариален акт № 192 от 24.04.2024 г., том I, рег. № 2046, дело № 171 от 2024 г. на нотариус Т. Д. с район на действие- Районен съд- Ямбол, по силата на който М.П.К. е продала на ответницата Т. К. собствените си 5/63 ид.ч. от процесната нива. От страна на ответницата К. и във връзка с твърденията й, че е изправна страна по договора за аренда, по делото са представени и приети 18 бр. разписки, както следва: Разписка от 12.11.2017 г. за получена от ищеца Й. Р. Й. сума в размер на 25,00 лв., представляваща рента за земеделска земя– 0, 900 дка за стопанската 2015/2016 и 2016/2017 г.; разписка от 12.11.2017 г. за получена от ищцата В. М. Г. сума в размер на 56,00 лв., представляваща изплатена рента за зм.земя- 2 дка за стопанската 2016/2017 г.; разписка от 01.12.2017 г. за получена от Г.Г.Г. сума в размер на 105 лв., представляваща изплатена рента на зем.земя от 4 дка за стопанската 2016/2017 г., разписка от 12.11.2017 г. за получена от М. Д. Б. /чрез пълномощник В. М. Г./ сума в размер на 56 лв., представляваща рента за земеделска земя– 2 дка за стопанската 2016/2017 г.; разписка от 12.11.2017 г. за получена от С. Д. Г. /чрез пълномощник В. М. Г./ сума в размер на 56 лв., представлява рента за земеделска земя– 2 дка. за стопанската 2016/2017 г.; разписка от 12.11.2017 г. за получена от Г.Д.Г. /чрез пълномощник В. М. Г./ сума в размер на 56 лв., представляваща рента за земеделска земя– 2 дка за стопанската 2015/2016 г.; разписка от 12.11.2017 г. за получена от Г.Д.Г. /чрез пълномощник В. М. Г./ сума в размер на 56 лв., представляваща рента за земеделска земя– 2 дка за стопанската 2016/2017 г.; разписка от 12.11.2017 г. за получена от С. Д. Г. /чрез пълномощник В. М. Г./ сума в размер на 56 лв., представляваща рента за земеделска земя- 2 дка за стопанската 2015/2016 г.; разписка от 12.11.2017 г. за получена от М. Д. Б. /чрез пълномощник В. М. Г./ сума в размер на 56 лв., представляваща рента за земеделска земя- 2 дка за стопанската 2015/2016 г.; разписка от 12.11.2017 г. за получена от М.П.К. сума в размер на 75 лв., представляваща рента за земеделска земя– 2,7 дка за стопанската 2016/2017 г.; разписка от 12.11.2017 г. за получена от М.П.К. сума в размер на 75 лв., представляваща рента за земеделска земя– 2,7 дка за стопанската 2015/2016 г.; разписка от 18.10.2017 г. за получена от К.П.К. сума в размер на 160 лв., представляваща рента за земеделска земя– 2,8 дка за стопанската 2015/2016 г. и 2016/2017 г.; разписка от 12.11.2017 г. за получена от В. М. Г. сума в размер на 56 лв., представляваща рента за земеделска земя– 2 дка за стопанската 2015/2016 г.; разписка от 12.11.2017 г. за получена от Д. Р. Й. сума от 25 лв., представляваща рента за земеделска земя– 0, 9 дка за стопанската 2015/2016 г. и 2016/2017 г.; разписка от 02.10.2021 г. за получена от М.П.К. сума в размер на 400 лв., представляваща изплатена рента за земеделска земя /непосочени дка/ за стопанската 2020/2021 г., с отбелязване в разписката на следния текст: „Аз ще се разплатя с останалите наследници“; разписка от 04.11.2022 г., подписана от М.П.К. за сумата от 400 лв., представляваща изплатена рента за земеделска земя /непосочени дка/ за стопанската 2021/2022 г., с отбелязване в разписката „Аз ще се разплатя с останалите наследници“; разписка от от 12.05.2023 г., подписана от М.П.К. за сумата от 400 лв., представляваща изплатена рента за земеделска земя /непосочени дка/ за стопанската 2022/2023 г., с отбелязване „Аз ще се разплатя с останалите наследници“; разписка от 20.10.2023 г., подписана от М.П.К. за сумата от 300 лв., представляваща изплатена рента за земеделска земя /непосочени дка/ за стопанската 2022/2023 г., с отбелязване „Аз ще се разплатя с останалите наследници“. От страна на ответницата К. са представени системни бонове за извършени в хода на производството пред ЯРС пощенски парични преводи, всички от 13.03.2024 г. с подател ответницата Т. К., както следва: за сумата 112,54 лв. с получател ищцата С. Г., рента за 2021, 2022 и 2023 г.; за сумата 37,94 лв. с получател ищцата В. Г., рента за 2021, 2022 и 2023 г.; за сумата 50,04 лв. с получател ищеца Д. Й., рента за 2021, 2022 и 2023 г.; за сумата 50,04 лв. с получател ищеца К. Й., рента за 2021, 2022 и 2023 г.; за сумата 50,04 лв. с получател ищцата П. К., рента за 2021, 2022 и 2023 г.; за сумата 50,04 лв. с получател ищцата К. К., рента за 2021, 2022 и 2023 г.; за сумата 50,04 лв. с получател ищцата Г. С., рента за 2021, 2022 и 2023 г.; за сумата 37,94 лв. с получател ищцата Д. Г., рента за 2021, 2022 и 2023 г.; за сумата 37,94 лв. с получател ищцата Е. Г., рента за 2021, 2022 и 2023 г.; за сумата 112,54 лв. с получател ищцата В. Г., рента за 2021, 2022 и 2023 г.; за сумата 112,54 лв. с получател ищцата М. Б., рента за 2021, 2022 и 2023 г. Пред районния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели на страните. Св. М.К.– братовчедка на част от ищците, в показанията си излага, че познава ответницата К., която била арендатор на земите им, от около 8 години. Последно се видели на 23.04.2023 г. във връзка с продажбата на идеални части от имотите на ответницата, когато последната, заедно със св. К., който представила за свой съпруг, посетили дома на свидетелката. К.К. в показанията си поддържа, че е получила от ответницата единствено сумата от 2 000 лв. от продажбата на собствените си части от наследствената земя, не е получавала рента за предходни години от ответницата. В деня на сделката ответницата предоставила за подпис на свидетелката бележки /разписки/ за изплатена рента за предходни години, които свидетелката подписала, като твърди, че същите се отнасяли единствено до дължимата й рента съобразно правата й в съсобствеността, като е категорична в показанията си, че в разговора й с ответницата не е ставало въпрос за плащане на дължимата рента на останалите съсобственици, в разписките такъв текст при подписването им не е съществувал, като според свидетелката той е бил допълнен. Свидетелката К. сочи, че не е получила парите, посочени в разписките, включително и за нейните идеални части. Поискала от ответницата да й предостави подписаните разписки, но последната отказала да стори това с мотив, че те не са нужни на К., а на ответницата, за да бъдат представени в счетоводството. При предявяване на приетите по делото разписки от 02.10.2021 г., 04.11.2022 г., 12.05.2023 г. и 20.10.2023 г. св. К. е потвърдила, че подписа положен в тях е изпълнен от нея, но в подписаните от нея разписки не е съществувал текст „Аз ще се разплатя с останалите наследници“. Свидетелката е пояснила, че първо е подписала две разписки, а след няколко дни ответницата й предоставила за подпис други две разписки, с обяснение, че е изгубила първите две. Посочила е, че не е упълномощена устно или писмено от останалите съсобственици да получава рентата на всички. Според показанията на св. К., ответницата К. е заплатила рента през 2017 г. на съсобствениците, с които се срещнала лично на спирка в гр. Ямбол, а след това не е вдигала телефона си, започнала да се крие. Св. К. в показанията си излага, че познава ответницата К., която се занимавала със земеделие. Известното му било, е наела около 20 дка земя от наследниците на Г.П., като договорът бил подписан преди около 10 години от част от наследниците. По отношение на рентата, свидетелят посочил, че хората идвали и си вземали рентата нормално. По- нататък в показанията си посочил, че никой не е идвал в стопанството да получи рентата, не донесли и едно удостоверение за наследници. Винаги звънели да ходят някъде да им носят рентата. Свидетелят е изложил, че познава св. К., за която твърди, че ходила от първата година- 2016 г. да си вземе рентата заедно с други. Никой не знаел колко декара има, не представяли удостоверение за наследници. На К. заплащали рента за 2,700 дка, а при продажбата се установило, че притежава по- малко от 2 дка. Никой от наследниците не посочил банкова сметка за плащане, плащанията се извършвали на ръка, като в някой случаи били издавани разписки, в други не. Свидетелят посочил, че св. К. подписала разписка за рента за 2016/2017 г., по- късно също подписала разписка, но не уточнява за коя стопанска година. Изложил е, че рентата е била заплащана общо на един от съсобствениците, тъй като нямали връзка с останалите. При тази фактическа обстановка, която е непроменена пред въззивната инстанция, с обжалваното решение районният съд е уважил предявените искове по чл. 28, ал.2 от ЗАЗ, вр. чл. 27, ал.1, т.2 от ЗАЗ и чл.30, ал.1 от ЗАЗ против ответницата Т. К. и е отхвърлил иска по чл. 28, ал.2 от ЗАЗ, вр. чл. 27, ал.1, т.2 от ЗАЗ против ответниците Ж. Г. и М.Г.- развалил е договора за аренда от 03.12.2015 г. и е осъдил ответницата да върне на ищците собствените им 21/36 ид.ч. от имота, предмет на договор за аренда. За да постанови този резултат, ЯРС се е позовал на съдебната практика и е приел, че процесният аренден договор е сключен от съсобственици, които притежават по- малко от 50 % идеални части от имота, но обвързва ищците, като отношенията между съсобствениците се уреждат по реда на чл.30, ал.3 от ЗС. Съдът е направил извод, че ищците са приели договора за аренда с приемането на арентни плащания за стопанските 205/2016 г. и 2016/2017 г., поради което и са обвързани от договора. За да уважи главния иск, ЯРС е приел, че ответницата не е доказала, че е изправна страна по договора, като е кредитирал показанията на св. К., въз основа на които е извел извод, че представените от ответницата 4 бр. разписки за заплатена рента, подписани от свидетелката, са съставени в един по- късен момент от посочените в тях дати и не установяват плащането по тези разписки да е извършено във връзка с процесния договор за аренда, както и е приел, че св. К. не е била упълномощена от останалите съсобственици да получи вместо тях дължимото арендно плащане, поради което и е прието, че плащането не е извършено чрез представител. По отношение на представените от ответницата писмени доказателства за пощенски парични преводи, като неоспорени от ищците, съдът е приел, че плащанията с тях не са извършени в предвидените в договора срокове, а след предявяване на исковата молба, допуснатата забава е съществена и интересът на кредитора е накърнен до степен, която налага разваляне на договора. Решението в частта, с която главния иск против ответниците Ж. Г. и М.Г., не е обжалвано от страните и е влязло в сила. Като е уважил главния иск и е развалил договора за аренда, ЯРС е уважил и иска по чл.30, ал.1 от ЗАЗ, осъждайки ответницата да върне владението на ищците върху собствените им идеални части от имота, предмет на договора за аренда- общо в размер на 21/36 ид.ч. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съобразно тези правомощия на въззивната инстанция, настоящият съдебен състав на ЯОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно. При проВ. за неговата правилност по реда на чл.269, изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното: Правилно районният съд е квалифицирал предявените искове по чл. 28, ал.2 от ЗАЗ, вр. чл. 27, ал.1, т.2 от ЗАЗ и чл.30, ал.1 от ЗАЗ, а предявеният евентуален иск като такъв с правно основание чл.108 от ЗС. Предпоставките на закона за уважаване на исковете са установени по делото. В случая с отговора на исковата молба, а пред въззивната инстанция с подадената въззивна жалба, е въззивницата е повдигнала спор относно правото на собственост на ищците и притежаваните от тях идеални части от процесния недвижим имоти- земеделска земя в землището на с. Войника, обл. Ямбол. Първоинстанционния съд е приел, че правото на собственост на ищците в съсобствеността е 21/36 ид.ч., като действително липсват мотиви по какъв начин и по какви правила съдът е извел извода си за притежаваното от ищците право на собственост върху процесния имот. В тази връзка въззивният съд установи следното: Наследството на Г.Т.П. е открито със смъртта му на 18.05.1944 г. и по силата на чл.59 от Преходните разпоредби на Закона за наследството, обн. ДВ, бр. 22 от 29.01.1949 г., в сила от 29.04.1949 г., по отношение на наследствените права на низходящите и на съпругата на П., се прилага отменения Закона за наследството, утвърден с Указ от 17.12.1889 г., като относимите към процесния случай разпоредби от този закон са чл.21 и чл.38. След смъртта си наследодателят на ищците Г.П. е оставил за свои наследници по закон съпруга- М.Д.Й. и три деца- дъщеря Г.Г.М. и синове Г.Г.Т. и Д.Г.Т.. Наследствените права на преживялата съпруга и децата на починалия следва да бъдат определени по правилата на чл.21, ал.3 от ЗН /отм./, съгласно която децата на починалия, когато са от мъжки и от женски пол, наследват непокритите недвижими имоти и движимите, които се считат принадлежност на земеделческото стопанство, като частта на низходящите от мъжки пол е два пъти по- голяма от частта на низходящите от женски пол, както и на чл.38 от ЗН /отм./, съгласно която, когато подир умрелия съпруг са останали законни деца тогава, при три и повече деца от разен пол /както е в процесния случай/, частта на преживелия съпруг е равна на частта на дете от мъжки пол. С оглед на изложеното, наследниците на Г.П. са придобили следните идеални части от неговото наследство, в което е включена и процесната нива, предмет на договора за аренда: съпругата М.Й. 2/7 ид.ч., синовете на починалия- Г.Г.Т. и Д.Г.Т.- по 2/7 ид.ч. и дъщерята на починалия- Г.Г.М.- 1/7 ид. ч. След смъртта на М.Д.Й. на 23.07.1983 г. наследството, оставено от нея, е поделено между трите й деца по равно, съгласно чл. 5, ал.1 от сега действащия Закон за наследството, или всяко от децата е получило по 2/21 ид.ч. от наследството на майка си М.Й.. Така общо придобитите от децата на Г.П. идеални части от процесния имот е както следва: Г.М.- 5/21 ид.ч., Г.Т. 8/21 ид.ч. и Д.Т.—8/21 ид.ч. Към датата на сключване на договора за аренда- 03.12.2015 г., както и към настоящия момент, ищците К. Д. Й., Д. Р. Й., Й. Р. Й., Д.К.Й., К. И. К., Г. К. С., П. К. К., М.М.Г., В. Н. Г., Е.Г.Г., Д. Г. Г., М. Д. Б. и С. Д. Г., са притежавали право на собственост върху процесната земеделска земя общо в размер на 34/63 ид.ч. Към този момент останалите идеални части от имота са били собственост на останалите наследници на общия наследодател, както следва: на М.П.К.- 5/63 ид.ч. и на наследниците по закон на Г.П. в коляното на Г.Т. общо 24/63 ид.ч. Въз основа на горното се установява, че земеделският имот, чийто съсобственици са ищците с притежавани от тях общо 34/63 ид. ч. е предоставен за ползване на ответницата по договор за аренда от 03.12.2015 г., сключен със съсобствениците Ж. Г. Г. и М.Г.Г., които към момента на сключване на договора са притежавали общо 8/63 ид.ч. от имота, т.е. помалко от 50 % в съсобствеността. Договорът за аренда е сключен при действието на редакцията на чл.3, ал.4 от ЗАЗ /преди изменението й с ДВ бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, даваща възможност за сключване на договор за аренда само от някои от съсобствениците, т.е. и от съсобственик, притежаващ по- малко от половината от дяловете, като едва с новата редакция на чл.3, ал.4 ЗАЗ е създадено кореспондиращо на общата уредба по чл.32, ал.1 ЗС разрешение относно управлението и ползването на съсобствени земеделски земи чрез отдаване под аренда- че общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ищците са обвързани от договора, независимо от размера на дела на сключилите договора съсобственици и имат правен интерес да се освободят от обвързаността си по договора, като го развалят. По приложението на чл.32, ал.1 от ЗС при сключен договор за аренда от съсобственик, притежаващ по- малко от 50 % ид. части е налице практиката на ВКС- Решение №12 от 01.03.2018г. по гр.д.№1251/2017г. на второ Г.О. и др., с което е дадено тълкуване, че нормата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ в редакцията й преди изменението в ДВ бр.13 от 7.02.2017 г., предвиждаща, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията им се уреждат съгласно чл.32, ал.1 от ЗС, не е специална и не изключва приложението на общата норма на чл.32, ал.1 ЗС и на закрепеното в нея изискване за използване и управление на общата вещ по решение на мнозинството от съсобствениците. Договори за управление, какъвто е и договорът за аренда, може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ. Поради това с посоченото решение е прието, че договор за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50 % от общия земеделски имот, е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо /например получавайки припадащата се на дела им част от арендните плащания/. В исковата молба и уточнителните към нея молби, ищците са поддържали, че ответницата Т. К. не им е заплатила дължимата се по договора рента за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. в уговорения срок, поради което претендират разваляне на договора на основание чл. 28, ал.1 от ЗАЗ. Изложили са твърдения, че договорът за аренда им е непротивопоставим, тъй като е сключен от съсобственици, притежаващи по- малко от половината от имота, както и твърдения, че са разбрали за процесния договор години след неговото сключване, като в обобщение са твърдели, че договора за аренда им е непротивопоставим. С отговора на исковата молба ответницата е навела твърдения и е представила доказателства за извършени от нея арендни плащания по договора в полза на ищците за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г.- разписки, съставени през 2017 г., носещи подписите на ищците или на техни пълномощници и удостоверяващи плащането на посочените в разписките суми от ответницата, представляващи арендни плащания, които като частни писмени документи, не са оспорени от ищците относно тяхната истинност и съдържание. Представените и коментирани от съда по- горе разписки кореспондират и на събраните по делото гласни доказателства- показанията на св. М.К., видно от които през 2017 г. между ищците и ответницата К. се е състояла среща в гр. Ямбол, на която К. е заплатила рента на ищците. С оглед изложеното, ЯОС намира за доказано по делото възражението на ответницата, че от страна на ищците е налице приемане на договора за аренда след неговото сключване, чрез получени от тях арендни плащания по този договор през 2017 г. При така установеното от фактическа страна, следва да се приеме, че ответницата има противопоставимо на ищците право да ползва техните идеални части от процесния земеделски имот. Тъй като ищците са обвързани от процесния договор за аренда, за същите е налице правен интерес да се освободят от тази обвързаност, като го развалят. Доколкото договора за аренда е сключен за срок, по- дълъг от 10 години и предмет на същия не са държавни или общински земи, развалянето му става по съдебен ред, съгласно повелителната норма на чл.28, ал.2 от ЗАЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.1 от ЗАЗ, арендодателят може да развали договора поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца. Когато вноските са уговорени за периоди, по-кратки от една стопанска година, развалянето е допустимо при забава на плащането най-малко на две последователни вноски. Видно от процесния договор за аренда на земеделска земя- чл.9 и чл.15 от същия, страните са договорили арендаторът да заплаща на арендодателите арендно плащане в размер на не помалко от 30 кг. зърно на дка за всяка стопанска година или левовата му равностойност в срок до 31 октомври. Падежът на задълженията, съгласно уговореното в договора, е настъпил на 31.10.2021 г. за стопанската 2020/2021 г., на 31.10.2022 г. за стопанската 2021/2022 г. и на 31.10.2023 г. за стопанската 2022/2023 г. Тримесечния срок по чл.28, ал.1 от ЗАЗ е изтекъл на 31.01.2022 г. за стопанската 2020/2021 г., на 31.01.2023 г. за стопанската 2021/2022 г. и на 31.01.2024 г. за стопанската 2022/2023 г. От представените от ответницата К. системни бонове за извършени пощенски парични преводи, всички от 13.03.2024 г. с подател ответницата Т. К., които не са оспорени от ищците, включително и не е оспорено получаването на сумите, е видно, че след подаване на исковата молба и образуване на производството по делото на 07.02.2024 г. ответницата е извършила парични преводи в полза на част от ищците /за ищците Д. Й. и Й. Й. по делото не са представени доказателства за изплатена рента с пощенски превод/ с посочено от нея основание „рента за 2021, 2022 и 2023 г.“. При тези фактически данни, правилно и обосновано районният съд е приел, че ответницата е неизправна страна по договора за аренда, тъй като не е изпълнила в срок основното си задължение по договора- да заплати на ищците дължимото се за процесните три стопански години арендно плащане. Плащането, което в случая е частично, тъй като не е извършено спрямо всички ищци по делото, е извършено и със закъснение, като за стопанската 2020/2021 г. забавата е над две години и четири месеца, за стопанската 2021/2022 г. забавата е над една година и четири месеца и за стопанската 2022/2023 г. забавата е четири месеца и тринадесет дни. Спорът и пред въззивната инстанция е пренесен върху това налице ли е кредиторова забава, която да изключва забавата на длъжника и съответно последиците от неизпълнението на заплащане на арендните вноски в срок. Поддържаното от ищците неплащане на арендните вноски за процесните три стопански години ответницата свързва с бездействието от страна на ищците- кредитори, или т.н. „кредиторова забава“. Следва да се отбележи, че вземането на ищците е уговорено като срочно, поради което не е била необходима нарочна покана до ответницата, с която ищците да демонстрират готовност да получат арендното плащане, съответно да посочат време и способ за получаване на престацията. Следва да бъде съобразено и това, че за да докаже забава на кредитора с последиците на чл.95 от ЗЗД, длъжникът трябва да представи доказателства, че е предприел действия по чл.97 , ал.1 от ЗЗД. Само предложение за изпълнение, каквото в случая дори не се установява, не поставя кредитора в забава. В конкретния случай, длъжникът- ответник в производството, не е доказал да е предприел горепосочените действия, нещо повече- не излага и твърдения в тази насока. Няма данни арендаторът да е бил възпрепятстван от ищците да изпълни задължението по договора по причини, изхождащи от последните, като в тази връзка са неоснователни възраженията на ответницата, касателно невъзможността за плащане поради възпрепятстване от ищцовата страна, доколкото, ако действително е имала воля да стори това и намерение да плати арендните пращания в срок, тя е могла да стори това по начина, по който го е направила със закъснение- с пощенски запис при настъпване на тяхната изискуемост. В случая, доколкото договорът не е предвидил местоизпълнение на задължението за заплащане на арендата на арендодателя, а е препратил към разпоредбите на ЗАЗ и ЗЗД, приложение намира правилото на чл.68, б. „а“ от ЗЗД, тъй като се касае за плащане на парично задължение, което следва да бъде в местожителството на кредитора, т.е. носимо задължение. Или длъжникът /арендаторът/ е този, който трябва да осигури изпълнението там, където е местожителството на кредитора. Няма данни по делото ответницата да е предприел каквито и да е действия във връзка с изпълнение на договорното си задължение за плащане на арендната вноска за процесните три стопански години, както и да е предложила изпълнение на кредиторите, за да намери приложение разпоредбата на чл.95 от ЗЗД. В този смисъл съдът не приема твърдението на ответницата, че ищците не са й оказали съдействие да изпълни задълженията си по договора и така самата тя като кредитор да е изпаднала в забава. Обстоятелството, че в случая към датата на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, са платени част от дължимите на ищците арендни плащания за процесните три стопански години, който факт следва да бъде съобразен съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, не води до различни от изложените изводи. Неприложимо е разбирането, че развалянето на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Последната хипотеза би била обект на обсъждане, ако арендаторът беше заплатил в тримесечния срок по чл.28, ал.1, пр.1 от ЗАЗ по-голямата част от арендното плащане. В тази връзка следва да се отбележи, че извършеното от ответницата- арендатор плащане след изтичането на тримесечния срок е дължимо плащане и приемането му от ищецаарендодател не означава, че забавата е заличена, нито че арендодателят няма право да поиска разваляне на договора за аренда. Правилно и обосновано първоинстанционният съд не е кредитирил представените от ответницата разписки за получени суми от св. М.К. от 02.10.2021 г., от 04.11.2022 г. от 12.05.2023 г. и от 20.10.2023 г., като установяващи плащане в полза на ищците на дължимите от ответницата арендни плащания да стопанската 2020/2022 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. Установената практика на ВКС при оценка на доказателственото значение на частните свидетелстващи документи, приема, че частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство за изявленията, които се съдържат в тях и че са направени от тези лица и в това се заключава тяхната доказателствена сила /чл.180 ГПК/. Частният свидетелстващ документ не доказва фактите, които са предмет на направеното изявление за знание и няма обвързваща съда материално доказателствена сила. Датата и мястото на съставяне на частния документ могат да бъдат посочени невярно, поради което, за да се защитят правата на третите лица, чл.145 ГПК повелява, че на тях датата на документа е непротивопоставима. По смисъла на чл. 145 ГПК, трети лица са тези, които не са участвали в съставянето на документа. В този смисъл са Решение № 961 от 22.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2007 г., III г. о., Решение № 134 от 24.03.2008 г. на ВКС по т. д. № 626/2007 г., I о., ТК. Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК, ; Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. и много други. С оглед съдържанието си, разписка за получена парична сума може да доказва изпълнение на задължение съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД, когато издателят на документа удостоверява неизгодни за себе си факти, тогава то има сила на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател. Нарочният частен свидетелстващ документ, включително когато в него има признание на факт, свързан с плащане, задължително се обсъжда в съвкупност с останалите събрани доказателства, тъй като съгласно чл. 175 ГПК признанията се преценяват с оглед на всички установени по делото обстоятелства, в т. ч. и на обстоятелствата, при които изявленията са направени. Това е особено наложително при общ интерес за издателя и държателя на документа, в който се засвидетелства плащане помежду им, за да се противопостави документът на трети лица. Издателите на частния свидетелстващ документ, ако не са страни по делото, могат да бъдат разпитани като свидетели за установяване на тези факти. Правилна е извършената от първоинстанционния съд преценка на доказателствената сила на представените от ответницата 4 бр. разписки за извършени плащания на лицето М.К.. Установено е, че разписките са подписани от лицето, посочено като техен автор, но видно от показанията на св. К. в о.с.з., които правилно са кредитирани от ЯРС като последователни, логични и безпротиворечиви, а също и дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото, предвид на това, че към настоящия момент не претендира и не черпи права от договора за аренда, чието разваляне се иска, разписките са антидатирани, тъй като не са съставени на посочените в тях дати, а на датата на 24.04.2024 г., когато е бил сключен договора за покупко- продажба между св. К. и ответницата К.. От показанията на св. К. е видно също така, че посочените в четирите разписки суми не са й били предадени от ответницата, като единствено заплатената сума е била тази в размер на 2000,00 лв., представляваща продажната цена на имота по договора за покупко- продажба, която е била преведена на продавача по банков път в деня на сключване на договора, за което ответницата е представила доказателства. По делото не е установено, включително и чрез показанията на разпитаните пред районния съд свидетели, М.К. да е действала като пълномощник на ищците във връзка с получаването на арендното плащане от ответницата за посочените в разписките три стопански години. Съгласно разпоредбата на чл.75 от ЗЗД, изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. В настоящия случай, дори и да се приеме, че е извършено плащане от страна на ответницата на св. К. на сумите, посочени в разписките, длъжникът не е изпълнил задължението си по договора на кредиторите- ищците по делото или на овластено от тях, от съда или от закона лице, не е налице и изискуемото се от разпоредбата на чл.75 от ЗЗД потвърждение на плащането от кредиторите, не са налице доказателства и за това кредиторите да са се възползвали от извършеното плащане на св. К.. Не е налице и хипотезата, при която длъжникът би могъл да бъде освободен от отговорност, тъй като по делото не е установено да е изпълнил добросъвестно задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Предвид гореизложеното, въззивният съд съдът приема, че е налице неизпълнение на договора за аренда от страна на арендатора поради неплащане на арендното плащане за повече от три месеца, което прави предявеният иск с правно основание чл.28, ал.2 вр .с ал.1 от ЗАЗ основателен и доказан и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд, като е развален процесният договор за аренда на земеделска земя от 03.12.2015 г. Предвид уважаването на този, основателен се явява и съответно правилно е уважен и иска по чл.30, ал.1 от ЗАЗ за осъждане на ответницата да върне на ищците собствеността върху притежаваните от тях идеални части от земеделската земя, предмет на арендния договор. В процесния случай обаче, първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищците са собственици на 21/36 ид.ч. от недвижимия имот, предмет на договора за аренда от 03.12.2015 г., предвид изложените по- горе в настоящото решение изводи на въззивния съд относно приложимите правила за наследяването, по възраженията на въззивната страна. Установено е по делото, че ищците притежават общо 34/63 ид. ч. от процесния имот, а не посочените от районния съд 21/36 ид.ч. Районният съд е уважил иска по чл.30, ал.1 от ЗАЗ за идеални части от процесния имот, които ищците не притежават, поради което и решението му в тази част- за разликата над 34/63 ид. ч. до уважения размер от 21/36 ид.ч. /а при превеждане под общ знаменател на двете дроби за разликата над 136/252 ид.ч. до уважения размер от 147/252 ид.ч./, като неправилно, следва да бъде отменено. Поради частичната основателност на въззивната жалба, право на разноски пред въззивната инстанция имат и двете страна по съразмернот. Направените и претендирани от въззивницата разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, са в размер на 1200 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. При частична основателност на въззивната жалба по отношение на иска с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗАЗ, ищцата има право на разноски във въззивното производство в размер на 26,20 евро, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Въззиваемите също имат право на разноски във въззивното производство поради частичната неоснователност на въззивната жалба. Във въззивното производство се претендира присъждане на разноски на двама от въззиваемите- Д. К. Й. и В. М. Г., като са представени доказателства за направени от всеки от тях разноски в размер на 600,00 лв. /306,78 евро/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договори за правна помощ и съдействие от 09.12.2025 г. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, двамата въззиваеми имат право на разноски, съгласно чл.78, ал.3 от ГПК- по 241,15 евро. Мотивиран от изложеното, Ямболският окръжен съд