Решение № 127 от 21.1.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 452/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176 от АПК. Образувано по молба на „Агро Маркет 2003“ ООД [населено място], представлявано от управителя Х. П. Б., действащ чрез пълномощника си адв. Н., с искане за допълване на постановеното по делото Решение № 1795/05.12.2025 г. В молбата се твърди, че в решението липсват мотиви по възражението в жалбата на дружеството, касаещи собствеността върху земята, където ще се извършва проучването и липсва диспозитив, с който преписката да бъде върната на административния орган, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като конкурсната комисия бъде задължена да извърши ново класиране на допуснатите до участие в конкурса трима кандидати и при новото класиране да съобрази нормативната уредба на процедурата; собствеността върху земята, предмет на проучване, както и приложението на чл. 74 и чл. 75 от ЗПБ, касаещи уреждането на имуществените отношения и неблагоприятните правни последици за държавата. В предоставения му едноседмичен срок по чл. 176 от АПК ответникът Министъра на енергетиката, чрез процесуалния си представител Н. Т. – гл.експерт с юридическо образование, ангажира становище за неоснователност на молбата, с която на практика се иска пререшаване на спора, съобразно изложени от жалбоподателя несъстоятелни аргументи, които са без правно основание. От заинтересованата страна - „Холсим България“ АД [населено място] извор, общ.Враца, чрез процесуалният представител на дружеството – гл. юрисконсулт Томешкова е ангажиран подробен отговор за неоснователност на молбата. Счита, че не са налице основания за постановяване на допълнително решение по делото, тъй като в случая административният акт е издаден при оперативна самостоятелност и липсва възможност съдът да задължи независима конкурсна комисия да извърши ново класиране, като съобрази обстоятелства, които не са относими и не касаят работата й и административната процедура. Настоящият съдебен състав намира следното: Молбата за допълване на постановеното по делото решение е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 176 от АПК от връчване на решението и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните: С Решение № 1795/05.12.2025 г., постановено по настоящето дело, чието допълване се иска, е отменено Разрешение № Е-Р-8 от 15.08.2025 г. на Министъра на енергетиката за проучване на строителни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства, в площ „Ръжево Конаре“, разположена в землището на [населено място], община Калояново, област Пловдив и на основание чл. 50, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 5, т. 1, чл. 7, ал. 2, т. 7 и чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗПБ и Протоколно решение по т. 18 от Протокол № 11/12.03.2025 г. от заседание на Министерския съвет, с което на „Холсим България“ АД е разрешено да извърши за своя сметка проучване на строителни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства, в площ „Ръжево Конаре“, разположена в землището на [населено място], община Калояново, област Пловдив. Съгласно нормата на чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. От цитираната разпоредба следва, че постановяване на допълнително решение е възможно тогава, когато съдът е пропуснал да обективира част от формираната воля относно предмета на делото. Решението е непълно по смисъла на цитираната норма, когато не обхваща целия спорен предмет, т. е. когато съдът е сезиран с няколко искания и е пропуснал да се произнесе по някое от тях. В разглеждания случай не са налице необходимите предпоставки за постановяване на допълнително решение. Съдът счита, че няма основания да се приеме, че отмяната на Разрешение № Е-Р-8 от 15.08.2025 г. на Министъра на енергетиката изисква въпросът да бъде решаван отново от административния орган, а в още по-малка степен на конкурсната комисия, която не е административен, а помощен орган, в каквато насока е искането на процесуалния представител на жалбоподателя. В случая следва да се отбележи и че независимо, от обстоятелството, че дружеството-жалбоподател е инициирало производство по предоставяне на разрешение за проучване на строителни материали в площ „Ръжево Конаре“ обл.Пловдив, по реда на чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ, друг кандидат е заявил интерес за същата площ и за същата група ПБ, при което и на друго, различно правно основание, а именно чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗПБ, разрешението за проучване на строителни материали за площ „Ръжево Конаре“ е предоставено след конкурс, иницииран от компетентния административен орган. Оплакванията в искането са за преразглеждане на част от спора по същество, което е недопустимо с постановяване на допълнително решение. По тези съображения и като счита, че отсъстват предпоставки казусът да бъде разрешен по друг начин по същество, освен чрез отмяна на оспореното разрешение, съдът счита, че искането за допълване на решението е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, съдът