Решение № 29 от 19.3.2026 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 35/2026 г.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. В. В. - ищец по гр.д. № 376/2025 г. по описа на РС- Тутракан, представляван от адв. И. Р. от САК, моли съда да отмени Решение е per. № 219/14.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 376/2025 г. по описана РС-Тутракан, което счита, че Е ИЗЦЯЛО НЕПРАВИЛНО, НЕОБОСНОВАНО и ПОСТАНОВЕНО В НАРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ И ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН и да постанови решение, с което да УВАЖИ ИЗЦЯЛО предявената искова молба срещу Г. Н. Г., като напълно основателна и доказана, с произтичащите от това законови последици. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. Счита, че в хода на процеса пред първоинстанционния съд са събрани достатъчно доказателства, които да доведат до категоричния извод, че именно поведението на ответника Г. Г., е довело до нанесените му имуществени и неимуществени вреди. Въпреки това, анализът и правните изводи, изложени в решението, са в противоречие с тях. Неправилен е и прочита, който се прави на съдебния акт, постановен от въззивната инстанция по КНАД № 528/2024 година по описа на СОС, като се игнорира установения факт, че деянието изобщо не представлява престъпление. Излага аргументи, че с деянието си Г.Г. е осъществил състава на непозволеното увреждане, поради което следва да понесе отговорността за това и да бъде осъден да му заплати претендираното обезщетение. Също така обръща внимание на това, че районният съд е игнорирал и не е обсъдил и направеното от него възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и го осъдил да заплати разноски в необосновано и неоправдано висок размер. ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Г. Н. Г., ответник и по гр.д. №376/2025 г. по описа на PC -гр.Тутракан, представляван от адвокат П. Й. и адвокат Д. Г. от САК, е подал отговор, с който оспорва жалбата изцяло, както и всички възражения, заложени в обстоятелствената й част, и моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение. Събраните доказателства по делото установяват, че в нито една от жалбите на Г.Г. няма твърдения за конкретен извършител. Излагани са факти и е описвана ситуацията около оскверняването на гроба на неговата майка. Съжденията на ТРС, че с въззивното решение на наказателния съд ищецът В., е признат за невиновен само поради това, че деянието, за което му е било повдигнато обвинение, не е съставлявало престъпление към момента на извършването му — чл. 304, предл. последно от НПК, са правилни. ТРС е достигнал до извода, че за да се стигне до това да се обсъжда дали деянието е престъпление и понеже не е, на това основание да е оправдан обвиняемият, значи, преди това въззивният съд стигнал до положителния извод, че деянието е извършено от него, както нормативно е указано в чл. 301, ал, 1, т. I и т. 2 от НПК. С оглед всички събрани доказателства, правилно ТРС е приел, че не е доказано, че ищецът В. е бил набеден пред полицията от ответника в извършването на престъпление по чл. 164, ал. 2 от НК. Напротив, във всичките му изявления до образуване на ДП и след това ответникът е поддържал, че не знае кой обругава гроба на майка му, с изключение на две процесуални изявления, той не споменава името на В. В., като съпричастен към деянието. Прави подробен анализ на събраните в наказателното производството доказателства и стига до извода, че между поведението на Г.Г., намиращо израз в неговите изявления, като жалбоподател и свидетел по наказателното дело, от една страна, и повдигнатото на В.В. наказателното обвинение, от друга, няма причинна връзка. Подкрепя становището на РС- Тутракан, че дори Г. да беше твърдял още в самото начало и то със субективно убеждение, че именно В. поругава гроба на майка му, такова поведение не е неправомерно, щом твърдението се излага пред надлежните органи на властта, тъй като така гражданите упражняват своето конституционно право на жалби и сигнали. Правилно съдът приема, че в случая не е налице обективния състав на нито едно от трите престъпления, именно защото ответникът е действал в рамките на конституционно признатото му право на жалби и сигнали. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика на ВКС, че подаването на жалба, сигнал, молба, тъжба до съответния компетентен орган е по принцип правомерно поведение, тъй като съставлява упражняване на законно установена възможност - гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни, без опасения от последващи санкции. Правилно съдът приема, че не е доказано, че е налице набедяване, още по-малко набедяването да е извършено с показанията на ответника Г., нито пък с негови други действия, извършени преди образуване на ДП, в неговия ход и/или в съдебна фаза на наказателния процес. Не се установява от доказателствата той всячески да се е опитвал да насочи органите на разследването и съда към установяване и доказване авторството на деянието „оскверняване на гроб“ в лицето на В. и неговата вина. Не е доказано да е внушавал на съселяните им, че В. е лош човек, който върши престъплението оскверняване на гроб. Причината на негативните изживявания и чувства, които е изпитвал В. не е поведението на ответника Г., а напротив те са в следствие на собственото му противоправно поведение. Претендира разноските си по делото. Съдът като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: С обжалваното решение, съдът ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск на В. В. В. с ЕГН •••••••••• против Г. Н. Г. с ЕГН •••••••••• за обезщетяване на неимуществените вреди в размер на 3800 лева и на имуществените в размер на 1200 лева (платен адвокатски хонорар), претърпени в резултат на набедяване пред полицията от ответника в извършването на престъпление по чл. 164, ал. 2 от НК, по което ищецът е бил оправдан с Решение № 13/27.01.2025 по ВАНД № 528/2024 на Окръжен съд - Силистра. ОСЪЖДА В. В. В. с ЕГН •••••••••• да плати 1500 лева на Г. Н. Г. с ЕГН •••••••••• за сторените разноски по гр.д.№ 376/2025 на РС-Тутракан. Възраженията на жалбоподателя във връзка с неправилното възприемане на фактическата обстановка от страна на първоинстанционния съд неоснователни и не намират опора в събраните по делото доказателства. Твърди се, че Г.Г. е заявил пред разследващ орган неистини срещу В.В., съзнавайки, че с това го злепоставя публично и го обвинява в извършването на престъпление. След подробния анализ, който РС прави на доказателствата от досъдебното производство и извършените процесуални действия и изявленията в АНД№64/2024г. по описа на РС- Тутракан, правилно и логично стига до извода, че в показанията си Г.Г. не твърди факти и обстоятелства, които пряко да свързват обвиняеми В.В. с инкриминираните деяния. И това действително е така. Ответникът - свидетел в досъдебното производство-излага своята версия на събитията. Същият не е осъден за лъжесвидетелстване, нито пък в хода на делото се доказва, че това, което е заявил е неистина и че го е сторил преднамерено. И настоящият състав споделя доводите, изложени в решението и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, а именно, че с даването на показания, ответникът не е извършил противоправно деяние, за което да носи предвидената в чл.45 от ЗЗД отговорност. Правилно РС е приел, че липсва и причинна връзка между поведението на Г.Г., намиращо израз в изявленията му като жалбоподател по предварителната проверка и свидетел по наказателното дело, и повдигнатото на В. наказателно обвинение. Следователно, фактическият състав на непозволеното увреждане е недоказан от жалбоподателя, поради което правилно районният съд е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение. Предвид на това, решението следва да бъде потвърдено. По разноските: Предвид неоснователността на жалбата, В.В. дължи на Г.Г. сумата от 500 евро – разноски по в.гр.д №35/2026г. по описа на ОС-Силистра – заплатено възнаграждение за адвокат. Съдът счита за основателно направеното възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение от 1500 лева, поради което на основание чл.78,ал.5 от ГПК, го редуцира до посочения по-горе размер, който се доближава до размера на възнаграждението, заплатено на процесуалния представител на жалбоподателя. Това се отнася и до размера на адвокатското възнаграждение, присъдено със съдебното решение – 1500 лева, което съдът намалява на 500 евро. Предвид на това, решението в тази му част следва да бъде изменено. По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК, Окръжен съд-Силистра