Решение № 2127 от 30.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 11403/2022 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 20051648 от 04.08.2022 г. СРС, 42 с-в, по гр.д.№ 54372/2020 г. е отхвърлил иска с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД, предявен от Л. М. Т. против „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Ипей“ АД за осъждане на ответниците да му заплатят при условията на солидарна отговорност сумата от 3 500 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, както и иска с правно основание чл.86 ЗЗД, предявен от Л. М. Т. против „Райфайзенбанк България“ ЕАД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 102,97 лв.-мораторна лихва за периода 17.08.2020 г.-19.11.2020 г. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Л. М. Т. с оплаквания, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е отправил покана за изпълнение, като излага и доводи, че исковата молба представлява официална покана за изпълнение.Заявява, че плащането от банката е извършено след предявяването на исковата молба, т.е. след поредната покана за изпълнение, което не е съобразено от първоинстанционния съд, поради което е налице забава на ответника и за него е възникнало задължение за заплащане на лихва и неимуществени вреди.Поддържа становище, че не е било нужно отправянето на покана до банката, тъй като забавата тече от законоустановения срок.Излага твърдения, че съдът не е приложил приложимата към момента на нарушението норма на чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./, която е материалноправна, а дори и приложената от съда разпоредба на чл.79, ал.1 ЗПУПС предвижда по-кратък срок за изпълнение на задължението-не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията.Съдът не е обсъдил и представените доказателства за наличието на неимуществени вреди и без наличието на експертиза е приел, че прединфарктното състояние на ищеца се дължи на емоции.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.Претендира разноски. Ответникът по въззивната жалба-„Кей Би Си Банк“ ЕАД с конституиран правоприемник „Обединена българска банка“ АД оспорва същата.Изразява становище, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано.Твърди, че ищецът не е доказал наличието на претендираните неимуществени вреди и че свидетелските показания не са възпроизвели преки впечатления от състоянието на ищеца, не са представени и медицински документи, нито е ангажирана медицинска експертиза.Излага доводи, че не е доказано противоправно поведение от страна на банката.Напротив, в резултат на законосъобразното и добросъвестно поведение на служителите на банката на ищеца е възстановена сумата от 3 902,01 лв.Липсва основание и за ангажиране на солидарна отговорност на ответниците.Правилно съдът е приел, че нормата на чл.57 ЗПУПС /отм./ е бирла отменена с влизане в сила на ЗПУПС от 06.03.2018 г.Правилен е и изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй като ищецът доброволно е предоставил защитните персонализирани характеристики на банковата си карта на втория ответник, който му е предоставил защитни характеристики, но въпреки това след уведомяването на банката от страна на ищеца за неразрешените операции е установено, че неразрешените трансакции са извършени не поради пробив в нейните системи или поради друга причина, дължаща се на действие или бездействие на нейни служители, а в системата на другия ответник, поради което банката не отговаря за неразрешените операции.Въпреки това е стартирала оспорване по правилата на „Борика“ АД, спорът е решено от специална арбитражна комисия, която е преценила основателността на отправените претенции и по картата на ищеца е възстановена сумата на оспорените трансакции.Изразява становище, че сумата на неразрешените операции, съответно лихвата за забава, не се дължи от банката.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски. Ответникът по въззивната жалба-„Ипей“ АД оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.Изразява становище, че дружеството не е доставчик на платежни услуги, а представител на такъв.Претендира разноски. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- Л. М. Т. твърди, че е клиент на „Райфайзенбанк България“ ЕАД и притежава банкова сметка и свързани с нея дебитна карта VISA, като за целта е сключил с банката договор за банкова сметка.С цел да заплаща комунални услуги е създал свой акаунт в системата на „Ипей“ АД на уебсайта epay.bg и е регистрирал дебитната си карта.Твърди, че е потребител II категория и всеки път, когато има достъп до сайта на дружеството вижда записаното от „Ипей“ АД изявление, че всички негови плащания са застраховани.На 14.08.2020 г. неустановен извършител е използвал суми в размер на 3 927,91 лв., като е извършил неоторизирани от него плащания от дебитната му карта VISA с издател „Райфайзенбанк България“ ЕАД, като сумата е използвана за заплащане на стоки и услуги чрез платформата epay.bg.Трансакциите са извършени, след като от профила му в epay.bg е регистрирана нова карта Изипей тест чрез разплащателната платформа, а впоследствие е сменен телефонния му номер, на който той получава известия от платформата за извършените от него разплащателни операции.Веднага след като е разбрал, ищецът е уведомил банката и е поискал от нея да упражни задължението си по чл.205 НПК и да уведоми органите на досъдебното производство.Банката се е противопоставила на това и е обяснила, че ще проведе собствено разследване в рамките на един месец.Ищецът е провел кореспонденция и с epay.bg с молба профилът му да бъде блокиран, а неправомерно отнетите му суми да бъдат възстановени.В резултат на разменените имейли дружеството е блокирало профила му и е заявило готовност да възстанови сумите, но след като уведоми банката издател на кредитната карта, която след извършване на вътрешна проверка да потвърди неоторизираните плащания.Ищецът твърди, че банката има задължение да пази средствата по банковата му сметка с грижата на добър търговец и че дългият процес по установяване на нарушението се извършва единствено с цел да се забави възстановяването на сумите, от които се нуждае.На 20.11.2020 г. банката е възстановила по картовата му сметка сумата от 3 902,01 лв., което представлява извънсъдебно признание за задължението.Твърди, че банката е изпаднала в забава за изпълнение на задължението за възстановяване на сумите на следващия първи работен ден след уведомяването-17.08.2020 г. /понеделник/.Ищецът излага твърдения, че извършеното плащане от страна на банката представлява признание за противоправно поведение съгласно чл.79, ал.1 ЗПУПС вр. чл.70, ал.1 ЗПУПС.Според ЗПУПС платежни операции се извършват от доставчика на платежни услуги, ако са разрешени, а в случая поради липса на разрешение и съгласие от страна на ползвателя на платежна услуга извършените платежни операции са неразрешени.Вторият ответник „Ипей“ АД е представител на „Изипей“ АД по смисъла на чл.28 ЗПУПС и поддържа информационно и технически система за онлайн обмен на данни и електронни плащания epay.bg, чрез която се осигурява заявяването на услугата по предоставяне на информация за сметка посредством „Изипей“ АД, който е доставчик на платежни услуги по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 ЗПУПС и предоставя и платежни услуги по чл.4 ЗПУПС, в т.ч. платежни услуги по предоставяне на информация по сметка по смисъла на чл.4, т.8 ЗПУПС и съгласно чл.80, ал.2, т.2 ЗПУПС носи отговорност за действията на своите служители, клонове, представители или подизпълнители.В резултат на противоправното действие от страна на ответниците ищецът е претърпял неимуществени вреди-чувствал се е неспокоен, лишен от сигурност от една страна поради размера на сумата, която му е липсвала, от друга страна-поради невъзможност да покрие обичайните си разноски, изпитвал е смущение, притеснение, грижи, повишение на кръвното налягане и сърцебиене.С оглед на това, че конкретните платежни операции са извършени чрез съвместната дейност на двамата доставчици на платежни услуги, същите носят солидарна отговорност на основание чл.53 ЗЗД в качеството им на делинквенти.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Райфайзенбанк България“ ЕАД да му заплати лихвата за забава в размер на 102,97 лв. за забавено изпълнение на задължението за възстановяване на паричната сума от 3 902,01 лв. за периода 17.08.2020 г.-19.11.2020 г., както и да осъди двамата ответници да му заплатят при условията на солидарност сумата от 3 500 лв.-обезщетение за нанесените неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, смущение, сърцебиене и високо кръвно налягане със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. С отговора на исковата молба ответникът „Ипей“ АД е оспорил иска с твърдения, че претендираните неимуществени вреди не е налице виновно поведение на лице, на което дружеството да е възложило някаква работа, както и че с оглед наличието на договорно отношение с ищеца не са налице предпоставките за отговорността му за непозволено увреждане. Ответникът-„Райфайзенбанк България“ ЕАД /сега „ОББ“ АД/ не е депозирал отговор на исковата молба. Със сигнал вх.№ 901/17.08.2020 г. е уведомил „Райфайзенбанк България“ ЕАД, че на 14.08.2020 г. е установил, че от кредитната му карта са изтеглени суми без негово съгласие, с които са платени услуги и стоки чрез платформата за разплащане ePay.bg. С имейл от 17.08.2020 г. ответникът „Райфайзенбанк България“ ЕАД е уведомил ищеца, че в отговор на молбата му от посочената дата след проучване на необходимата информация в рамките на 10 работни дни ще бъде уведомен за резултата от проучването. С писмо от 15.12.2020 г. „Райфайзенбанк България“ ЕАД е уведомила ищеца, че по оспорените трансакции е извършена проверка, при която е установено, че същите са извършени през приложението ePay.bg, като данните от профила му са предоставени на трето лице, което има регистрирана карта към неговия профил, която е била достъпна за него по всяко време и е имал възможност да я премахне и да уведоми търговеца.За всички трансакции му е изпращана имейл нотификация на предоставения от него електронен адрес.След успешно приключена процедура по оспорването сумата от 3 902,01 лв. по посочени 4 трансакции е възстановена по картата му, а за две от оспорените трансакции в размер на 201,50 лв. и 100,50 лв. сумите не са възстановени, тъй като те представляват захранване на личната му сметка, с която са заплатени битовите му задължения при търговец. Разпитаната по делото свидетелка В.К. твърди, че познава ищеца, тъй като се грижи за неговата майка и е запозната със случая с банката.Заявява, че ищецът има строеж в Симеоново и й се е обадил, че банковите му сметки са спрени и от „Райфайзенбанк“ „са ги анулирали“, като са му обещали, че в рамките на 10 дни ще ги възстановят.Той е заминал за Австрия, където живее и й се е обадил да й каже, че не са му възстановили сумите, започнал е да й крещи по телефона, да я обижда, да направи нещо по въпроса, понеже е спрян тока на строежа и работниците няма как да работят, няма с какво да закупи строителни материали и да им плати поради липса на средства.Твърди, че за възстановяването на тока е било необходимо пълномощно, той й е изпратил и след определено време-м.октомври-м.ноември токът е възстановен.Свидетелката твърди, че ищецът е бил много притеснен, всеки ден й е звънял по 5-6 пъти да й вика, споделил е, че за малко да получи инфаркт, получил е сърцебиене, наложило му се е да пие хапчета.Ищецът се е обаждал много пъти на банката и Ипей, писал им е писма, пускал е сигнали до тях да му възстановят сметките и те са му обещали да го направят до няколко дни, но това не се е случило.По телефона ищецът е звучал тревожен, притеснен, бил е избухлив, а по принцип не е такъв.По гласа му свидетелката е познала, че е в прединфарктно състояние.Сметката му е спряна през м.август 2020 г., а разплащанията с работниците на строежа е трябвало да станат през м.септември, става въпрос за 3-4 000 лв. на месец. Свидетелят Г.Герасимов заявява, че ищецът му е споделил през лятото на 2020 г., че му липсват пари от сметките от карта в „Райфайзенбанк“ и че са спрели тока на строежа.Свидетелят, който работи в „ЧЕЗ Разпределение“ е разбрал от негови колеги, че токът е спрян за неплатени сметки.При разговори по телефона ищецът е нервничил, звучал е притеснен, нервен. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: За да отхвърли иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗПУПС не дава основание да се приеме, че ответната банка е поставена в забава и че по делото липсват доказателства ищецът да е отправил покана до ответника.По отношение на исковете за обезщетение за неимуществени вреди съдът е изложил мотиви, че ищецът се намира с ответниците в договорни правоотношения и че съгласно чл.82 ЗЗД неизпълнилата договорно задължение страна отговаря за всички преки и непосредствени вреди, представляващи последица от допуснатото договорно неизпълнение.С оглед липсата на проведено доказване ответниците да са допуснали неизпълнение на конкретно договорно задължение съдът е отхвърлил исковете като неоснователни.Като допълнителен аргумент съдът е посочил, че две за две от платежните операции не е доказано да са неразрешени, защото са извършени от ищеца за заплащане на негови задължения, по отношение на другите трансакции паричната сума е възстановено, а като вероятна причина за извършването им се сочи ползване на данните от профила на ищеца от трето лице.Като неоснователен е отхвърлен доводът на ищеца, че ответниците отговарят поради неизпълнение на задълженията си по чл.205, ал.2 НПК, тъй като разпоредбата на чл.205, ал.1 и ал.2 НПК предвижда същото задължение и за другата страна по договорното правоотношение.Отделно от това са изложени и съображения, че ищецът не е доказал настъпването на неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с действия или бездействия на ответниците.Съдът не е кредитирал показанията на свидетелката К. относно твърденията за влошено здравословно състояние на ищеца, тъй като контактите й с ищеца са се осъществявали по телефона.Изложени са и мотиви, че изпитваните от ищеца стрес и тревожност поради невъзможност да ползва парични средства, необходими за заплащане на строителни дейности, са недоказани, тъй като ищецът е разполагал с правото да се разпорежда с наличностите по банковата си сметка, а блокирането на картата и профила в платформата пораждат ограничения по повод наличието на данни за реализиране на неразрешени платежни операции, които не представляват неизпълнение на договорни задължения от ответниците. От събраните доказателства се установи, че процесните платежни операции са извършени без разрешение на ищеца и банката дължи да възстанови сумите, предмет на неразрешението операции по сметка на ищеца.Съгласно разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това.В случая не се твърди, нито е установено ответната банка да е имала съмнения за измама от страна на ищеца.От събраните доказателства се установи, че банката е уведомена от ищеца за неразрешените операции най-рано на 17.08.2020 г. /понеделник/, поради което от 18.08.2020 г. с оглед разпоредбата на чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД банката е изпаднала в забава, без да е необходима покана до момента на възстановяване на сумите по неразрешените платежни операции до момента на възстановяването-19.11.2020 г.Изчислен от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез интернет калкулатор, размерът на мораторната лихва за периода от 18.08.2020 г. до 19.11.2020 г., начислена върху сумата от 3 902,01 лв., възлиза на 102,97 лв., поради което искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен за целия предявен размер от 102,97 лв. /52,65 евро/ за посочения период. Несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е определил приложимата правна норма.Юридическият факт, породил правото на иск на ищеца е възникнал на 14.08.2020 г., т.е. при действието на ЗПУПС /обн. ДВ бр.20 от 06.03.2020 г./, поради което приложима е разпоредбата на чл.79, ал.2 ЗПУПС. Съдът намира за неоснователно и оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд е направил непълно изследване на доказателствата по делото и е достигнал до неверни изводи и предубеденост относно наличието на неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравето му към процесния период.За да се установи наличието на твърдените вредипрединфарктно състояние и причинната му връзка с поведението на ответниците, са необходими специални знания и ангажиране на медицинска експертиза, която да установи какво е било действителното здравословно състояние на ищеца.Причинната връзка не се предполага, а трябва да бъде доказана безспорно от ищеца, каквото доказване в случая не е направено.Свидетелката В.К. не разполага със специални знания, същата не възпроизвежда и непосредствени впечатления, а се позовава на споделеното от ищеца и на промяна в тона му при провеждани телефонни разговори.Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че ищецът не е провел пълно доказване на претендираните неимуществени вреди и крайният извод на съда за неоснователностна иска е правилен. Други конкретни доводи за неправилност на решението не са изложени във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото в нея. Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 102,97 лв. /52,65 евро/ и за периода 18.08.2020 г.-20.11.2020 г., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника „Райфайзенбанк България“ /сега „ОББ“ АД“ юрисконсултско възнаграждение над 97,14 лв. /49,67 евро/ до 100 лв. /51,13 евро/, като вместо това се постанови решение, с което искът да се уважи в пълен размер.В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди. С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият „ОББ“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лв. /25,56 евро/-държавна такса за първата инстанция по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, както и 25 лв. /12,78 евро/-държавна такса по въззивната жалба и 17,15 лв. /8,77 евро/ разноски за адвокатско възнаграждение или общо 47,11 евро за двете инстанции.Съдът не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца за първата инстанция, тъй като не са представени доказателства за заплащането им.Видно от представения договор за правна защита и съдействие страните са договорили заплащането на възнаграждението да се извърши по банков път.По делото обаче липсват доказателства за извършено плащане съобразно уговорената форма.Посочването в договора, че договорената сума е заплатена, е без значение за отговорността за разноски, след като страните са договорили заплащането да стане по банков път. В този случай заплащането следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането и това следва да бъде направено до приключване на производството по делото, за което разноските са направени, тъй като само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК /ТР № 6/06.11.2013 г., т.д.№ 6/12 г., ОСГТК на ВКС /т.1/; опр. № 492/21./21.12.2020 г., ч.гр.д.№ 1295/20 г., ВКС, III ГО; опр.№ 16/17.01.2014 г., гр.д.№ 1104/2012 г., ВКС, III ГО; опр. № 1036/05.03.2026 г., гр.д.№ 4591/25 г., ВКС, IV ГО; опр. № 39/17.01.2017 г., т.д.№ 1067/16 г., ВКС, II ТО; опр. № 4425/01.10.2025 г., гр.д. № 1130/25 г., ВКС, III ГО/. Водим от горното съдът