Решение № 316 от 23.4.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 919/2025 г.

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС, както и искане за отмяна на нотариален акт, като правна последица от уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. Ищците твърдят, че са наследници на С. Я. К. и като такива са придобили собствеността върху следния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 46053.29.47 по КККР на с. М., община Шумен, област Шумен, одобрени със Заповед РД-18- 58/01.10.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в с. М., община Шумен, в местност А., с площ 8 745 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: 46053.29.121,46053.29.61,46053.29.63, 46053.29.46 и 46053.29.103, по силата на имащо конститутивен характер решение №10108/04.03.1996 г. на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, издадено от ПК - К., с което е възстановена собствеността върху имота /тогава с № 029047 по плана за земеразделяне на землището/. Имотът се притежавал от ищците съгласно квотите им, определени по 3Н, както следва: С. С. Р. - 72/576 ид. части; С. К. П. - 36/576 ид. части; П. К. П. - 36/576 ид. части; Р. С. Й. - 36/576 ид. части; И. С. Й. - 36/576 ид. части; С. К. Я. - 36/576 ид. части; С. К. К. - 18/576 ид. части; Р. К. С.- 18/576 ид. части; Г. В. Г. - 24/576 ид. части; В. Й. В. - 24/576 ид. части; Я. Й. Енев - 6/576 ид. части; Ю. Я. Й. - 9/576 ид. части; Е. Я. Й. - 9/586 ид. части; И. Г. Р. - 24/576 ид. части; С. А. А. - 8/576 ид. части; В. А. Б. - 8/576 ид. части; А. А. В. - 8/576 ид. части; С. Г. Р. - 24/576 ид. части; Н. Н. Н. - 18/576 ид. части; В. Н. Н. - 18/576 ид. части; В. Б. Н. - 12/576 ид. части; М. С. Т. - 12/576 ид. части; Д. С. Н. - 12/576 ид. части; Д. Р. Й. - 72/576 ид. части. Твърдят, че ответницата Р. Е. П. се е снабдила с нотариален акт за собственост чрез обстоятелствена проверка ••• г. на нотариус рег. №024, като се е позовала на давностно владение върху процесния имот във основа на неверни свидетелски показания и документи. Тези обстоятелства са били установени при проведено ДП №134/2015 г. на ОДМВР гр. Шумен и последвалите НОХД № 397/2020 г., НОХД № 398/2020 г. и НОХД № 399/2020 г. всичките по описа на ШРС, като тримата свидетели З. С. Т. /който е и ответник/, К. Р. К. и М. Р. В., участвали в обстоятелствената проверка пред нотариуса, са били осъдени за лъжесвидетелстване относно дадените от тях пред нотариуса показания, че ответницата Р. П. П. от 2001 г. владее, ползва и свои без прекъсване процесния недвижим имот. Сочат, че съгласно чл. 300 oт ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По този начин намират за опроверган съществения елемент от установеното обстоятелство от нотариуса при издаването на нотариалния акт по обстоятелствена проверка – че ответницата Р. Н. П. е владяла имота без прекъсване 10 години преди издаването на нотариалния акт. От обективна страна ответницата не била осъществявала не само непрекъснато, но и въобще владение върху имота без прекъсване последните 10 години /преди 25.05.2015 г./ по смисъла на чл. 79 ЗС, поради което и не е придобила собствеността върху процесния имот по сочения от нея оригинерен способ, а ищците не са загубили правото си на собственост. Твърдят още, че по силата на Договор за аренда на земеделска земя от 19.04.2016 г. ответницата е предоставила процесния имот под аренда за 30 стопански години, считано от 2016/2017 г. до 2046/2047 г. на втория ответник З. С. Т.. По този начин ответницата осъществявала владение върху процесния имот като упражнява фактическата власт чрез арендатора, на когото е предоставила на облигационно основание държането на имота. Вторият ответник държи на основание сключения договор за аренда процесния имот. И двамата ответници осъществяват владението, съответно държането на имота, без основание. Договорът за аренда и установеното въз основа на него държане на имота от втория ответник е непротивопоставимо на ищците като действителни собственици на имота, тъй като е сключен без тяхно знание или упълномощаване на лицето, договаряло като арендодател. Молят да бъде постановено решение, с което на основание чл. 108 от ЗС, да бъде признато за установено, че ищците са собственици на описания поземлен имот с посочените идеални части, да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението, тъй като го държат без основание и на основание чл. 537, ал. 2 изр. последно от ГПK да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение ••• на Нотариус с рег. № 024. Претендират разноски. Със становище в съдебно заседание на 26.01.2026 г. във връзка с възраженията за неоснователност на иска в неговата осъдителна част, поясняват исковата си молба на основание чл. 143, ал. 2 от ГПК, като твърдят, че ответницата упражнява фактическа власт върху имота като държи същия по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС чрез трето лице – втория ответник, на когото е предоставила за ползване процесния имот. Във връзка с възражението на втория ответник, че представеното от тях решение на ПК, като препис, представлява проект на решение за възстановяване на собственост и твърдението, че в реституционната преписка липсва решение с надлежни подписи на председателя, секретаря и членовете на ПК, пояснява, че действително не притежават оригинал на процесното решение, като след справка в ОС „Земеделие” гр. Шумен били уведомени, че по неизвестни причини липсва в оригинал на хартиен носител решението на ПК. С исковата молба са представили препис от електронната база данни на хартиен носител, представляващ официален документ, издаден от оторизиран държавен орган – ОС “Земеделие” гр. Шумен, подписан и подпечатан от служител на службата, изготвен от официалните регистри на службата. Твърдят, че въз основа на решението на ПК – К. е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот и издавани скици от ПК през 2001 г. и 2002 година. В законоустановения срок ответникът З. С. Т. е депозирал отговор, с който оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Твърди, че решение №10108/04.03.1996 г. на ПК-К., с което е възстановено право на собственост на наследниците на С. Я. К. с план за земеразделяне в землището на с. М., общ. Шумен, с което ищците обосновавали правния си интерес, липсва в правният мир по административно-реституционна преписка с №4639/21.01.1992 г. с надлежни подписи на предателя, секретаря и членовете на ПК, сега Общинска служба „Земеделие“ гр. Шумен в първообраз и оригинал. Сочи, че ищците не ангажират доказателства „този проект“ на решение № 10108/04.03.1996 г. да е влязъл в законна сила, както и не разполагали със заверена от ПК скица №029047, която е неразделна част от решението. Заявява, че оспорва истинността на представения препис от решението, като моли в съдебно заседание да бъде открита процедура по чл. 196 от ГПК за удостоверяване истинността на Решение № 10108/04.03.1996 г.. Оспорва, че ищците са съсобственици на процесния имот. Твърди, че имотът винаги е бил владян и ползван от ответницата Р. Е. П., която и го е отдала под аренда. Ето защо заявява, че упражнява процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законния срок по чл. 79 ЗС, в полза на ответницата като арендодател. В заключение моли за прекратяване на производството по делото, поради липса на правен интерес у ищците от предявяването му, поради липса на оригинал на решение №10108/04.03.1996 г. на ПК-К., алтернативно – искът по чл. 108 ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Заявеното от ответника З. Т. възражение за изтекла давност в полза на ответницата, като недопустимо, не е прието за разглеждане. В законоустановения срок ответницата Р. Е. П., чрез назначения особен представител адв. М. В. от АК – Шумен, подава отговор, с който намира иска за допустим. Становище по неговата основателност изразява в хода по същество. Счита предявения иск за недоказан и неоснователен. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Не се спори между страните, а и се установява от удостоверение за наследници №344/05.02.2020 г. на Община Шумен, че ищците са наследници на С. Я. К., починал на 25.06.1957 година. Видно от нотариален акт за признаване право на собственост върху комасирана земя ••• г. на нотариус при Шуменски областен съвет на наследодателя С. К. е признато правото на собственост върху негова комасирана земя, находяща се в землището с. М., Шуменска околия – комасирана нива парцел ІІ в кв. 31от ком. план на с. М. от 8 745 дка. Представено е писмо от 10.02.2026 г. от МЗХГ, Общинска служба по земеделие – К., до процесуалния представител на ищците, във връзка с издаденото им съдебно удостоверение, от което се установява, че цялата документация на землище с. М. е предадено на Общинска служба по земеделие гр. Шумен (л. 166 от делото). От писмо от МЗХГ, Общинска служба по земеделие – Шумен (л. 134) се установява, че в общинската служба не е налична на хартиен носител преписка за възстановяване правото на собственост на наследниците на С. Я. К. с вх. №4639/21.01.1992 г. за землище с. М.. С писмо от 04.02.2026 г. (л. 161) Общинска служба по земеделие – Шумен представя препис от електронен носител на Решение №10108/04.03.1996 г. на ПК – К. по чл. 27 от ППЗСПЗЗ по преписка с вх. №М4639/21.01.1992 г., идентично с представеното с исковата молба, според което на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, влезлия в сила план за земеразделяне и Протокол №2 от 18.08.1992 г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка №4639 от 21.01.1992 г. на наследниците на С. Я. К. е възстановено право на собственост върху нива от 8.745 дка, местност А., имот №029047 по плана за земеразделяне, като в същото е посочено, че неразделна част от което е заверената скица на имот №029047. От писмо от 10.03.2026 г. от МЗХГ, Общинска служба по земеделие – Шумен (л. 174- 175) става ясно, че е била извършена проверка, при която е установено, че в архива на ОСЗ – Шумен не е налична преписка на хартиен носител за възстановяване на собственост на наследниците на С. Я. К. с вх. №М4639/21.01.1992 г. за землище с. М.. В същото е пояснено, че до 04.03.1996 г. землище с. М. е било към община – К. и документите за възстановяване право на собственост са били приемани и окомплектовани от ПК гр. К. с вх. №4639, като след прехвърляне на землището с. М. към ПК – Шумен пред номерата на преписката се добавяла буква М, за де се избегне дублиране на номера на преписките. Сочи се, че по преписката е постановено Решение №10108/04.03.1996 г. на ПК – К., налично в електронната база данни, препис от който с предходно писмо е изпратен съда. Към писмото е приложен официално заверен препис от електронен регистър на Протокол №14.08 от 16.01.1995 г., обективиращ решение на ПК – К., с което се признава и определя за възстановяване на наследниците на С. Я. К. правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне – нива с площ 8.746 дка, ІІІ категория, кв. 31, пар. 2, при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал 2 от ЗСПЗЗ. Представено е писмо от 05.02.2026 г. от МЗХГ, Общинска служба по земеделие – Шумен до процесуалния представител на ищците, във връзка с издаденото им съдебно удостоверение, от което се установява, че ПИ с идентификатор 46053.29.47 в землището на с. М., община Шумен фигурира в КВС на землището на с. М., до предаването й в СГКК гр. Шумен. Към писмото е приложена разпечатка от регистър на земеделски земи за история на поземления имот, съдържаща запис, че партидата за имота е открита на 18.11.1997 г. и че имотът е възстановен по ЗСПЗЗЗ в нови реални граници на наследниците на С. Я. К. рег. №4639, начин на придобИ. – по ЗСПЗЗ, документ за собственост – Решение по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ /чл. 27 от ППЗСПЗЗЗ/ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне №10108 от 04.03.1996 г. (л. 164-165). Видно представената разпечатка от регистър на земеделски земи, съдържаща пълна история на имот №029047 към 03.12.2015 г., като се констатира, че като бивш собственик на имота е посочено - наследници на С. Я. К., рег. №463, начин на придобИ.е – по ЗЗПЗЗ, документ за собственост – решение по чл. 17 , ал. 1 от ЗСПЗЗ /чл. 27 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне № 10108 от 04.03.1996 г., издаден от ПК – Шумен. Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ ••• на нотариус при РС – Н. п., съставен на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК и чл. 34а от ЗСПЗЗ, е признато на молителите Г. В. Р., С. С. К., Ж. С. Ц., А. С. С., К. С. Т., Д. К. Събева, П. К.а П., Р.Р. Я., С. К. Я., К. К. С., Н. Н. Г., Н. Н. Н., С. Н. Н., на основание влязло в сила решение на Поземлена комисия в гр. К. № 10108 от 04.03.1996 г. по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 27 от ППЗСПЗЗ, правото на собственост по наследство от С. Я. К. на недвижим имот, находящ се в землището на с. М., община К., обл. Варненска – НИВА в местността “А.” с площ 8.747 дка, трета категория, парцел №47 от масив 29, съставляващ имот № 029047 по плана за земеразделяне, при посочените граници и съседи. Отразено е, че при съставянето на акта се представени: Решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ на ПК гр. К. № 10108 от 04.03.1996 г. по преписка №4639 от 12.12.1994 г., скица № 1347 от 21.03.1996 г. на имот № 029047 и удостоверения за наследници №1343, 1348, 1346 от 17.09.1997 г. и №93/09.04.1997 г . (л. 154 от делото). С констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение ••• г. по описа на нотариус Светлозар Стоилов, с рег. № 024, ответницата Р. Е. П. е призната за собственик на поземлен имот – нива, съставляваща №029047, по КВС на с. М., с площ 8.745 дка, трета категория, находяща се в землището на с. М., община Шумен, област Шумен, местност “А.”, при посочените граници (л. 6 от делото). От скица №15-113138 от 11.03.2016 г., издадена от СГКК гр. Шумен, се установява, че поземлен имот с идентификатор 46053.29.47 е с площ от 8745 кв.м., местност А., трайно предназначение на територията – земеделска, НТП – нива и като собственик е вписана Р. Е. П.-Т.а съгласно нотариален акт, вписан в СВ с №150, том 10, рег. №3636, дело №1952 от 25.05.2015 г. Представени са скици на имот №029047 от 05.07.2001 г. и 01.04.2002 г., издадени от ПК- Шумен, в които като собственици на имота са вписани наследниците на С. Я. К.. От представения Договор за аренда на земеделска земя от 19.04.2016 г., вписан в АВ, СВ гр. Шумен под №27, том 4, дело № 1311/2016 г., акт 39, том ІV, рег. №2656, се установява, че Р. Е. П., в качеството си на арендодател, е предоставила на З. С. Т., в качеството на арендатор, за временно ползване земеделски земи, ниви с обща площ 33,746 дка, собственост на арендатора, а именно - имот № 46053.29.47 с площ 8.745 дка, находящ се в землището на с. М., местност „А.” и имот № 10464.6.28 с площ 25.001 дка, находящ се в землището на с. Велино, местност „К.“, срещу договорено арендно плащане в размер на 10 лв. за декар за срок от 30 стопански години, считано от стопанската 2016/2017 г. до 2046/2047 година. По делото са приложени НОХД №397/2020 г., НОХД №398/2020 г. и НОХД №399/2020 г. и трите по писа на ШРС, от които се установява, че разпитаните в хода на нотариалното производство, по което е издаден констативния нотариален акт № 159 от 25.05.2015 г. на нотариус Св. Стоилов, трима свидетели - З. С. Т. (ответник по делото), К. Р. К. и М. Р. В., са признати за виновни в това, че на 25.05.2015 г. в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта – нотариус Светлозар Стоилов, с рег. №024, с района на действие ШРС, като свидетели по обстоятелствени проверки за констатиране право на собственост по давностно владение по нотариални дела №574/2015 г. и по нотариално дело №575/2015 г., устно и съзнателно са потвърдили неистина, че Р. Е. П., ЕГН •••••••••• от гр. Шумен: - от 2001 г. владее, ползва и свои без прекъсване следния поземлен имот: нива в земището на с. В., обл. Шумене с номер по КВС №006028, с площ 25,001 дка в местност „К.“ и отдава същия под наем на ППК “Бразди” с. В.; - от 2001 г. владее, ползва и свои без прекъсване следния поземлен имот: нива в землището на с. М., обл. Шумен, с номер по КВС №029047, с площ 8,745 дка в местно „А.” и отдава същия на ППК “Зора”, с. Ц. б. – престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, а именно с влезли в сила определение №33 от 27.02.2020 г. по НОХД №398/2020 г. по описа на ШРС, Определение №31 от 27.02.2020 г. по НОХД №399/2020 г. по описа на ШРС и Определение №29 от 26.02.2020 г. по НОХД №397/2020 г. по описа на ШРС. К ъ м приобщеното ДП №134/2015 г. по описа на ОДМВР Шумен се съдържат заверени копия на материалите по нотариално дело №575/2015 г. по описа на нотариус Св. Стоилов, от които се установява, че в нотариалното производство се съдържа официално заверен препис на решение №10108 от 04.03.1996 г. на ПК гр. К. и заверена скица на имот №029047, а именно Скица №К03112/15.01.2015 г., представляваща неразделна част от това решение, както е посочено в него (Том І, л. 158-159 от ДП). Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и съдът не ги обсъжда. При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният в производството иск е с правно основание чл. 108 от ЗС - ищците претендират след като бъде установено правото им на собственост при съответните притежавани от всеки от тях квоти върху описания от описаните в исковата молба земеделски имот, ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху него, както и на чл. 537, ал. 2 изр. последно от ГПK да бъде отменен констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение ••• г. на Нотариус с рег. № 024. Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Цитираната норма осигурява на всеки собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата си власт върху нея, възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което упражнява тази фактическа власт неоснователно. Ревандикационният иск се предявява и провежда успешно при наличието на следните три предпоставки: – ищецът да е собственик на вещта – обект на спорното материално право; – вещта да се намира във владение или държане на ответника; – ответникът да владее или държи вещта без основание. Категорично се установи по делото, че в случая се претендира връщане на недвижим имот, представляващ земеделска земя, описан подробно по-горе, находящи се в землището с. М., община Шумен, област Шумен. По предявени иск ищците се позовават на реституция по ЗСПЗЗ, като представят официално заверен препис от електронен регистър на решение №10108 от 04.03.1996 г. на ПК - К., с което на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Я. К. съгласно план за земеразделяне на с. М. на нива от 8.745 дка, ІІІ категория, местност „А.“, имот №029047 по плана за земеразделяне, както и на издадения въз основа на конститутивното решение на поземлената комисия констативен нотариален акт ••• г. на нотариус при РС – Нови пазар, неоспорен от ответниците, съставен на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК и чл. 34а от ЗСПЗЗ, с който Г. В. Р., С. С. К., Ж. С. Ц., А. С. С., К. С. Т., Д. К. С., П. К. П., Р. Р. Я., С. К. Я., К. К. С., Н. Н. Г., Н. Н. Н., С. Н. Н., в качеството им на наследници на С. Я. К. са признати за собственици на основание възстановяване по ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на Поземлена комисия в гр. К. №10108 от 04.03.1996 г. по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 27 от ППЗСПЗЗ на собствеността върху нива с 8.745 дка, ІІІ категория, местност „А.“, имот №029047, а по КККР на с. М. - ПИ с идентификатор 46053.29.47. Доказа се по делото, че на общият наследодател на ищците, по реда на ЗСПЗЗ, е било възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ земеделска земя, находящ се в землището с. М., община Шумен, област Шумен. Възстановяването на собствеността върху такива имоти се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие, които представляват индивидуални административни актове и имат конститутивно действие. Когато при спор за материално право тези актове се противопоставят на страна, която не е участвала в административното производство, се упражнява косвен съдебен контрол спрямо тях от съда, който може да констатира нищожността или незаконосъобразността им и с оглед на това, без да изменява или отменява, да приеме съществуването или не на определени правоотношения. По направеното оспорване на правата на ищците, произтичащи от реституционно решение на поземлената комисия, в тежест на оспорващия – ответникът З. С. Т., бе да установи, че в полза на ищците не е осъществена реституция на собствеността по отношение на процесния имот, по отношение на който имплицитно в отговора на исковата молба заявява самостоятелни права върху процесния имот, произтичащи от правата на арендодателя – ответницата Р. Е. П.. Оспорването не бе доказано. Напротив, от събраните писмени доказателства по делото безспорно се установява, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор 46053.29.47 в местността „А.“ в землището на с. М., общ. Шумен, по силата на наследствено правоприемство от общия наследодател С. Я. К. и завършена реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ с издадения по документи констативен нотариален акт №43, том ХХІ, дело №4366/1998 г. на нотариус при РС – Нови пазар, съставен на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК /отм./ и чл. 34а от ЗСПЗЗ /отм./. Съгласно приетото в ТР №11/2012 г. на ОСГК на ВКС констативните нотариални актове легитимират посочените в тях лица като собственици, макар да не се ползват с материална доказателствена сила относно изводите на нотариуса. Тъй като тези актове са издадени от длъжностно лице и в рамките на предоставените му правомощия, те са официален документ. Могат да се оспорят макар и извън срока и правилата на чл. 193 ГПК, но при оспорване тежестта за доказване на оспорването е за оспорващата страна. Само ако и двете страни се легитимират с нот. актове, т.е. противопоставят самостоятелни взаимно изключващи се права върху един и същ имот, то всяка от тях е длъжна да докаже правата си. Съдът приема, че от ангажираните по делото писмени доказателства се установява възстановяване по ЗСПЗЗ с решение №10108 от 04.03.1996 г. по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ /чл. 27 от ППЗСПЗЗЗ/ в полза на ищците, като наследници на С. Я. К. правото на собственост върху процесния имот. Действително става ясно, че цялата преписка за възстановяване правото на собственост на наследниците на С. Я. К. вх. №4639/21.01.1992 г. не е налична в ПК – Шумен на хартиен носител, вкл. и възстановителното решение. Това обстоятелство обаче не може да се тълкува във вреда на ищците, доколкото липсата й не е по вина на ищците. По делото се събраха многобройни косвени доказателства, които потвърждават извода за приключила процедура по възстановяване на процесния имот на наследниците на С. Я. К., а именно – снетата на хартиен носител пълна история на процесния имот от регистъра по чл. 16 от ЗСПЗЗ за постъпилите заявления, който удостоверява съществуването на подадено заявление от наследниците на С. Я. Кьсов с рег. №4639; снетият от длъжностното лице при Общинска служба по земеделие гр. Шумен препис на решение №10108 от 04.03.1996 г. на ПК К. от регистъра по чл. 16 от ЗСПЗЗ за влезлите в сила решения; скици, издадени от ПК – Шумен през 2001 г. и 2002 г. с вписан собственик наследниците на С. Я. К. и документ за собственост – Решение на ПК №10108 от 04.03.1996 г.; заверено копие на решението и на скицата неразделна част от същото, индивидуализиращо имота, се съдържа в нотариално дело №575/2015 г. по описа на нотариус, рег. №24; нотариален акт за признаване право на собственост върху комасирана земя ••• г. на нотариус при Шуменски областен съвет, послужил като юридическо основание за възстановяване на собственост видно от Протокол №14.08 от 16.01.1995 г. поземлената комисия; регистър на земеделските земи в землището на с. М. на процесния имот към 03.12.2015 г., в който като собственици преди първата ответница да се снабди с нотариалния акт за собственост по давност върху имота са посечени наследниците на С. Я. К.. Всички тези доказателства сочат, че издаденото решение на ПК - К. е автентично и вярно, за да бъде съставен запис на съдържанието му в официалния регистър по чл. 16 от ЗСПЗЗЗ на влезлите в сила решения по чл. 14 от ЗСПЗЗ. Ето защо съдът приема за доказан по делото изводът на нотариуса, съставил констативен нотариален акт №43, том ХХІ, дело №4366/1998 г. на нотариус при РС – Нови пазар, с който наследниците на С. Я. К. са признати за собственици на основание възстановяване по ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на Поземлената комисия и легитимиращ същите като собственици на процесния имот. От приобщените по делото НОХД №397/2020 г., НОХД №398/2020 г. и НОХД №399/2020 г. и трите по писа на ШРС, приключили с влезли в сила споразумение за прекратяване на наказателното производство, се установи, че подсъдимите З. С. Т. (първия ответник), К. Р. К. и М. Р. В., разпитаните в хода на нотариалното производство, по което е издаден констативния нотариален акт № 159 от 25.05.2015 г. на нотариус Св. Стоилов, в което ответницата се е позовала на давностно владение върху процесния имот, се установява, че фактическите и правните изводи на нотариуса се основават на неверните свидетелски показания на разпитаните в нотариалното производство трима свидетели, че ответницата Р. Е. П. от 2001 г. владее, ползва и свои без прекъсване процесния недвижим имот. Според постоянната съдебна практика, влязлата в сила присъда е задължителна съгласно чл. 300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последиците от деянието относно това дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, като задължителната сила на присъдата се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието. Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал.1 от НПК одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за всички юридически и физически лица, учреждения и длъжностни лица. Предвид горното следва да се приеме за установено със задължителна сила извършването на описаните в одобрените споразумения действия на тримата подсъдими – свидетели в нотариалното производство, съставляващи изпълнителното деяние на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК - лъжесвидетелстване. Установеното с влезлите в сила споразумения, имащи последиците на влязла в сила присъда, опровергава констатациите на нотариуса досежно владението, ползването и своенето на процесния имот в периода от 2001 г. до датата на съставяне на констативния нотариален акт нотариален акт по обстоятелствена проверка № 159 от 25.05.2015 г. на нотариус Св. Стоилов. Ето защо следва да се приеме, че ответницата Р. Е. П. не е придобивала собствеността върху процесния имот. За пълнота следва да се посочи, че от датата на съставяне на нотариалния акт по обстоятелствена проверка № 159 от 25.05.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба – 07.04.2025 г. не са изминали повече от 10 г., поради което и ответницата Р. Е. ПЕ. не би могла да придобие имота по давност след съставянето на констативния нотариален акт, дори да се приеме, че от датата на съставянето му е започнала да владее имота. След като ответницата не е придобила процесния имот по давност, то ищците не са загубили правото си на собственост, придобито по наследство от общия наследодател С. Я. К.. Видно от приобщеното удостоверение за наследници, общият наследодател е починал на 25.06.1957 г. и е оставил за свои наследници по закон /чл.5, ал.1 от ЗН/ осемте си деца - М. С. В., К. В., С. С. К., К. С. Я., Ж. С. Ц., А. С. С., М. С. Г. и К. С. Т., които са наследили правото на собственост при равни права. Децата на наследодателя С. К. са починали. По линия на дъщерята М. С. В., наследила 1/8 ид. ч.: След смъртта й на 28.03.1994 г. по правилата за наследяване /чл. 5, ал. 1 от ЗН/ нейната дъщеря Г. В. Р. е наследила притежаваните от нея права, а нейната смърт на 12.04.2017 г. дъщеря й С. С. Р. е наследила притежаваната от нея 1/8 ид. ч. от имота. По линия на сина К. С. Я., наследил също 1/8 ид. ч.: След мъртта му на 10.10.1989 г. по привилата за наследяване /чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9, ал. 1 от ЗН/ дъщеря му Д. К. С. и съпругата му С. Д. С. са наследили притежаваните от него права от имота, или по 1/16 ид. ч. всеки от тях. След смъртта на съпругата на 28.12.1990 г. дъщеря й Д. С., която е починала 31.12.2014 г., двете й деца С. К. П. и П. К. Папова са наследили при равни права притежаваната от нея 2/16 ид. ч., всеки от тях е наследил по 1/16 ид. ч. от имота. По линия на дъщерята С. С. К., наследила 1/8 ид. ч.: След смъртта й на 16.02.2011 г., тъй като синът й С. Р. К. е починал преди нея (14.01.20023 г.) по право на заместване децата му Р. Й. С. и И. С. Й. наследяват притежаваната от К. 1/8 ид. ч., или всеки от тях е наследил по 1/16 ид. ч. от имота. По линия на сина К. С. Я., наследил своя баща 1/8 ид. ч.: След смъртта му на 07.10.1993 г., по привилата на чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9, ал. 1 от ЗН неговите наследници – децата му С. К. Я., К. К. Я. и съпругата му Р. Р. Я. са наследили притежаваните от него права, или по 1/24 ид. ч. всеки от тях. След смъртта на съпругата Я.а двете деца са наследили по още 1/48 ид. ч. След смъртта на К. К. Я., починал на 26.01.2000 г., притежаваната от него общо 1/16 ид. ч. е наследена от дъщеря му К. К. К.а, като след нейната смърт (26.12.2022 г.) децата й С. К. К. и Р. К. С. са наследили при равни права притежаваната от нея 1/16 ид. ч. от имота, или по 1/32 ид. ч. от имота. По линия дъщерята Ж. С. Я., също е наследила 1/8 ид. ч. от своя баща: След смъртта й по привилата на чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9, ал. 1 от ЗН нейните деца Г. В. Г., Й. В. Г., Р. В.а Й. и А. В. Т. и съпругът й В. Г. А. са наследили притежаваната от нея идеална част при равни права, или по 1/40 ид. ч. След смъртта на съпруга В. А. четирите му деца са наследили при равни права притежаваната от техния баща 1/40 ид. ч. (всеки от тях е наследил по още 1/160 ид.ч.). След смъртта на Й. В. Г., починал на 15.01.2016 г., притежаваната от него общо 1/32 ид. ч. е наследена от сина му В. Й. В., тъй като другият му син – Ж. Й. В. е починал преди своя баща на 09.05.1981 г., неженен, без деца. Р. В. Й. е починала на 05.04.2013 г. и по правилата на наследяване чл. 5, ал. 1 от ЗН притежаваната от нея общо 1/32 ид. ч. е наследена от двете й деца Ю. Я. Й. и Е. Я. Й., при равни права, или по 1/96 ид. ч. А. В. Т. е починала на 30.11.2023 г. и тъй като не е оставила наследници от първи и втори ред, притежаваната от нея 1/32 ид. ч. е преминала към наследниците от трети ред – братя и сестри и техните низходящи, така брат й Г. В. Г. наследява 1/160 ид. ч., племенникът й В. Й. В. по право на заместване на своя баща Й. В. Г. – 1/160 ид ч., племенниците й Ю. Я. Й. и Е. Я. Й. по право на заместване на своята майка Р. В. Й. – по 1/192 ид. ч. от имота. По линия на дъщерята А. С. С., наследила също 1/8 ид. ч.: След смъртта й на 17.04.2025 г. по привилата на чл. 5, ал. 1 от ЗН, нейните деца И. Г. Р., С. Г. Р., Р. Г. М. са наследили притежаваната от нея идеална част при равни права, или по 1/24 ид. ч. След смъртта на Р. Г. М. притежаваната от нея 1/24 ид. ч. е наследена от нейните деца С. А. А., В. А. Б. и А. А. Б. при равни права, или всеки от тях е наследил по 1/72 ид. ч. По линия на дъщерята М. С. Г., наследила 1/8 ид. ч.: След нейната смърт на 31.03.1997 г. по правилата на чл. 5, ал .1 от ЗН и чл. 9, ал.1 от ЗН нейните деца Н. Н. Н., С. Н. Н. и съпруг Н. Н. Г. са наследили притежаваните от нея идеална част от процесния имот при равни права, или по 1/24 ид. ч. След смъртта на съпруга Н. Г. децата му Н. Н. Г. и С. Н. Н. са наследили притежаваната от него 1/24 ид. ч. от имота, или по още 1/48 ид. ч.. След смъртта на Н. Н. децата му Н. Н. Н. и В. Н. Н. наследили притежаваната от него общо 1/16 ид. ч., при равни права, или по 1/32 ид. ч., а след смъртта на С. Н. Н., починал на 11.12.2007 г., децата му М. С. Т. и Д. С. Н., както и съпругата му В. Б. Н. наследили притежаваната от него общо 1/16 ид. ч., или по 1/148 ид. ч. По линия на К. С. Т., наследила от общия наследодател 1/8 ид. ч. от имота: След смъртта й на 06.08.2018 г. по привилата на чл. 5, ал. 1 от ЗН нейният син Д. Р. Й. наследил притежаваната от него 1/18 ид. ч.. Подвеждайки притежаваните от всичките 24 ищци идеални части от съсобствеността върху процесния имот под най-малък общ знаменател, съдът приема, че ищците са доказали, че са собственици на процесния имот при следните квоти: С. С. Р. - 72/576 ид. части; С. К. П. - 36/576 ид. части; П. К. П. - 36/576 ид. части; Р. С. Й. - 36/576 ид. части; И. С. Й. - 36/576 ид. части; С. К. Я. - 36/576 ид. части; С. К. К. - 18/576 ид. части; Р. К. С.- 18/576 ид. части; Г. В. Г. - 24/576 ид. части; В. Й. В. - 24/576 ид. части; Я. Й. Е. - 6/576 ид. части; Ю. Я. Й. - 9/576 ид. части; Е. Я. Й. - 9/576 ид. части; И. Г. Р. - 24/576 ид. части; С. А. А. - 8/576 ид. части; В. А. Б. - 8/576 ид. части; А. А. В. - 8/576 ид. части; С. Г. Р. - 24/576 ид. части; Н. Н. Н. - 18/576 ид. части; В. Н. Н. - 18/576 ид. части; В. Б. Н. - 12/576 ид. части; М. С. Т. - 12/576 ид. части; Д. С. Н. - 12/576 ид. части; Д. Р. Й. - 72/576 ид. части. Предвид всичко изложено, съдът счита, че е налице първата предпоставка за уважаване на претенцията по чл. 108 от ЗС, че ищците са съсобственици на претендирания недвижим имоти по силата на възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и наследяване, при горепосочените квоти на участие в съсобствеността. Досежно наличието на втората изискуема по чл. 108 от ЗС предпоставка – вещта да се намира във владение или държане на ответника: Установява се, че по силата на договор за аренда на земеделски земя от 19.04.2016 г., вписан в Служба по вписванията, ответницата е предоставила процесния имот под аренда за 30 стопански години, считано от стопанската 2016-2017 до 2046-2047 г. на втория ответник - З. С. Т.. В случая ответницата – арендодател владее процесния имот като упражнява фактическата власт чрез арендатора – първия ответник, на когото е предоставила на облигационно основание държането на имота. Оспорвайки реституирането на процесния имот, ответниците оспорват и собствените си права, тъй като договор за аренда може да се сключи само от собственик/съсобственик, за разлика от договора за наем, а арендодателят, в случая първата ответница, не е собственик на имота, поради което и е непротивопоставим на ищците – действителни собственици, а от доказателствата по делото не се установява потвърждаване на договора за аренда, в какъвто случай би ги обвързал. По този начин ответницата Р. Е. П. осъществява владение върху процесния имот, като упражнява фактическа власт чрез арендатора – ответника З. С. Т., а последният - държането на имота, без основание, тъй като ответницата не е собственик на имота и договорът за аренда е непротивопоставим на ищците. След като имотът се владее от първия ответник чрез трето лице – вторият ответник, на когото е предоставила ползването на облигационно основание – договор за аренда, непротивопоставим на действителните собственици - ищците, то искът по чл. 108 от ЗС се явява основателен и доказан и в неговата осъдителна част. Основателността на предявения иск за собственост води до приложението на чл. 537, ал. 2 от ГПК. Съдът е длъжен да отмени нотариалния акт, който легитимира първата ответница като собственик на спорния имот. Това следва да бъде направено, дори и ищецът, действителен собственик, да не е направил изрично искане за това, тъй като отмяната на нотариалния акт е изрично разпоредена от законна последица от уважаването на иска за защита на засегнатото с издаването на нотариалния акт материално право. По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищците имат право на разноски предвид уважаване на предявения от тях иск. Ищците са претендирали разноски. Представили са списък на разноските, които са доказани с договори за уговорени и платени адвокатски възнаграждения от част от ищците общо 1998 лева (6х333 лева), 415,15 лева възнаграждение за особен представител, 10 лева, платена ДТ за вписване на исковата молба, 40 лева разноски за снабдяване с данъчна оценка на имота, 20 лева платена ДТ за издаване на 4 броя съдебни удостоверения и 6,25 лева за снабдяване с актуална скица на имота, тоест общо 2498,40 лева (1272,81 евро). Първата ответница прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно поради следното. Съдът отчита, че действително ищците имат идентични интереси, но уговорените и платени адвокатски възнаграждения от всеки от тях са в размер под минималния по Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. Делото не е без фактическа и правна сложност. Затруднено бе доказването поради големия период от време, в който са се развивали фактите, наложило три съдебни заседания, събрани са множество доказателства, заявени са възраженията от ответниците, касаещи активната материално правна легитимация по спора. Уговорените адвокатски възнаграждения са под посочените в НВАР, видно е съобразено, че фактите са общи за ищците и че те имат идентични интереси. Затова съдът приема, че не следва да се намалява допълнително размера на адвокатските възнаграждения, а следва да се присъдят доказани разноски за адвокатско възнаграждение в доказания и посочен по-горе размер. Водим от горното, съдът