Решение № 381 от 3.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 1631/2026 г.

Въз основа на закона и доказателствата МОТИВИ по АНД №1631/2026 г. по описа на СРС, НО, 19 състав: Делото е образувано на основание акт за констатиране на дребно хулиганство, съставен от младши полицейски инспектор при 01 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) – Е. С. С. срещу И. Л. Х. за това, че на 03.02.2026 г. около 01:45 часа, в гр. София на •••••• № •••, след сбИ.е с още три лица, същият е започнал да се държи арогантно към служителите от сектор ОСПС-СДВР, АП - 303, в състав полицай Б. К. и ст.полицай К. И., както и в присъствието на АП-63, в състав пол. В. Б. Т. и пол. П. К. А. като служители на 05 РУ-СДВР, като е започнал да ги обижда с думите „•••••••••••••••••“ и след многократни разпореждания от служителите на разбираем език за лицето да преустанови действията си и да напусне мястото на проверката е продължил с обидите и агресивното си поведение към служителите и съзнателно е възпрепятствал да изпълняват задълженията си по служба, което деяние не представлява престъпление по смисъла на чл.325 от НК, а е дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ). Нарушителят Х. се защитава сам. Ползва се от правото си да даде обяснения, с които оспорва частично фактическата обстановка, а именно, тъй като нямал навик да псува отрича да е псувал, употребил алкохол, губели му се някои неща, изразява съжаление. По същество се признава за виновен. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Нарушителят И. Л. Х. е роден на ••••••• в •••, българин, български гражданин, средно специално образование, работи като •••, адрес ••••••••••••, ЕГН ••••••••••. Същият е неосъждан. На 03.02.2026 г. около 01:30 - 01:40 часа нарушителят Х. се намирал в гр. София, ••••••••• на улицата, на която живеел, а именно ••••••••••, заедно с още трима свои приятели. Тъй като Х. бил употребил алкохол той и неговите приятели се били сбили пред №•••. По сигнал на ОДЧ-50 за сбИ.е на адреса бил изпратен АП Сигма -2, в състав Й. И., Б. Б., К. И. и Ю. Т. и АП-63, в състав полицейски служители В. Б. Т. и П. К. А.. За съдействие на АП Сигма - 2 около 01:45 ч. били изпратени полицейските служители от сектор ОСПС- СДВР, АП - 303, в състав полицай Б. К. и ст.полицай К. И.. Полицаите констатирали на място четири лица, между, които и нарушителят Х., като всички имали рани и следи от сбИ.е в областта на лицата им. При проведена беседа, като за установяване на самоличността им били изискани и взети документите им за самоличност, лицата заявили, че са приятели, нямат претенции помежду си и не желаят съдействие от полиция и бърза помощ. Полицейските служители им указали да преустановят кавгата си и да се прибират. При връщане на документите им нарушителят Х. започнал да се държи арогантно към полицейските служители. Той им казала, че са „•••••••••“ и ги напсувал с думите: „•••••••••••“ Полицейските служители го предупредили неколкократно да напусне мястото на проверката, но той продължил да се държи агресивно и да им пречи, като не изпълнил разпореждането им да престане и да се прибере. Предвид така стеклите се обстоятелства нарушителят Х. бил задържан със Заповед по ЗМВР за срок до 24 часа. При задържането му не била използвана физическа сила, а само помощни средства – белезници. При анализа на доказателствата съдът следва да посочи следното: Съдът констатира, че са налице противоречия между трите докладни записки, изготвени от полицейските служители изпратени на мястото на скандала в гр. София, •••••••••, ••••••••••№••• и обясненията на нарушителя, в частта относно употребените от него псувни. Като съдът приема, че обясненията на нарушителя в тази им част се явяват негова защитна версия, тъй като не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, досежно ситуацията с полицейските служители. Съдът кредитира трите докладни записки, като непротиворечиви относно изложените факти и обясненията на нарушителя в останалата им част, в която не отрича за действията си и отправената обида към полицейските служители „•••••••••“. Като съдът е взел предвид и че нарушителят по време на събитията е бил под влияние на алкохол и е възможно да няма точен спомен относно конкретиката на същите. Съдът кредитира и писмените доказателства – декларация, заповед за задържане по ЗМВР и протокол за конвоиране, предвид неоспорването им, както и с оглед липса на индиции за тяхната недостоверност. Съдът намира, че от събраните и кредитирани доказателства се установи, че е извършено от обективна и субективна страна проява на дребно хулиганство, както и че нарушителят Х. е този, който е извършвал противоправните действия, с които е нарушил обществения ред и спокойствие на посочената дата и място в акта за констатиране на дребно хулиганство. От обективна страна Х., който е бил алкохолно повлиян се е държал непристойно. Тези негови действия са били насочени към служителите на реда – полицейските служители дошли на място по сигнал за сбИ.е на улицата, като след проверката Х. не искал да изпълни разпореждането на полицейските служители да си тръгне от мястото и се държал непристойно към полицейските служители, като ги нарекъл „•••••••••“ и ги напсувал. Разпорежданията на полицейските служители към участвалите в сбИ.ето, между които е бил и Х. е с цел да не се нарушава нощната тишина и обществения ред. Осъществените от Х. действия в целостта си се явяват непристойно поведение, както и оскърбително и грубо отношение към органите на властта на публично място – на улица в гр. София. Същият е действал при форма на вина пряк умисъл, доколкото е съзнавал, че с действията, които осъществява преминава границите на добрия тон и обноски на публично място, както и цели оскърбително и грубо отношение към служителите на властта и въпреки това ги е целял. Извършеното от нарушителят съставлява дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ – непристойна проява, с която е нарушен обществения ред, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК. Като съдът намира, че осъщественото съставлява хулиганска проява, тъй като има всички признаци на такава, както от обективна, така и от субективна страна, по изложените по-горе доводи. Установи се, че описаното от фактическа страна реализира състава на дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ, поради което и на основание чл.6, ал.1, б. „а“ от УБДХ му наложи административно наказание. За извършеното от И. Л. Х. административно нарушение по УБДХ, съдът намира, че размерът на административното наказание следва да бъде определен около средния предвиден в разпоредбата на чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ (глоба от 100 лв. до 500 лв.), като взе предвид степента на обществена опасност на конкретното деяние, която е завишена, упоритостта за довършване на нарушението, въпреки отправените му покани от полицейските служители да преустанови действията си и да се прибере, а като смекчаващи младата възраст и чистото съдебно минало на нарушителя. Поради което и като взе предвид това определи размер на административното наказание глоба от 120 (сто и двадесет евро) €. С така наложеното административно наказание глоба около средния размер ще бъдат постигнати специалната и генералната превенция, предвидена в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, приложима на основание чл.9, ал.2 от УБДХ. Съдът е осъдил нарушителят И. Л. Х. на основание чл.9, ал.2 от УБДХ, във вр. с чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.416, ал.4 от НПК да заплати 2, 56 (две евро и петдесет и шест евро стотинки) €. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. По горните мотиви съдът постанови своя съдебен акт, изложен в диспозитива. РАЙОНЕН СЪДИЯ: