Решение № 308 от 18.2.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 381/2025 г.

Противно на становището на МОСВ жалбите на Р. В. В. от [населено място], Т. Й. Й. от [населено място], А. И. Т. от [населено място], Н. М. К.-Г. от [населено място], Г. С. Б. от [населено място], Ф. Р. В. от [населено място], С. С. М.-Р. от [населено място], М. В. К. от [населено място] и Р. Д. В. от [населено място], Й. И. С. от [населено място], К. Р. П. от [населено място] и С. И. С. от [населено място], са процесуално допустими. Жалбата на Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие" гр. София и Сдружение "Ти си Сливен" гр. Сливен също са процесуално допустими, тъй като съгласно чл. 9, § 2, б. "б" от Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, в рамките на своето национално законодателство всяка страна осигурява възможност на членовете на заинтересованата общественост, които имат достатъчен интерес или чието право е нарушено, достъп до процедура за обжалване пред съда и/или друг законово установен независим и безпристрастен орган. За да се счита за "достатъчен" интереса на съответната организация следва да са изпълнени условията, посочени в чл. 2, § 5 от споменатата конвенция, според която норма "засегната общественост" означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес, а за целите на това определение ще се счита, че неправителствените организации, работещи за опазването на околната среда, имат такъв интерес. Видно от справка от търговски регистър същите са сдружения в обществена полза, обединяващи усилията на граждани за защита на околната среда. Ето защо съдът приема, че всички жалби са подадени от надлежни страни при наличието на правен интерес, в законоустановения срок по чл. 99, ал.8 от ЗООС, считано от датата на оповестяване на решението, с оглед на което се явяват допустими за разглеждане.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Оспорваното решение е издадено от Министъра на околната среда и водите, който е компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗООС. Решението е постановено в необходимата за валидността му писмена форма, при спазване на установените реквизити в чл.99 ал.3, ал.5 и чл.123 от ЗООС. При извършената служебна проверка на процедурата по издаването на оспорения административен акт, съдът не установи нарушения на процесуалните правила, оценени като съществени такива и представляващи отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка. Проведената процедура отговаря на изискуемата такава в нормативната уредба в ЗООС, Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, като са изискани и приложени в отделните етапи на производството становищата на компетентните органи, подробно описани във фактическата обстановка по-горе. Фактите са установени по несъмнен начин, в преписката са приложени всички относими документи, като спорът между страните касае приложението на закона, с оглед изложените в хода на производството тези.

Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 на ЗООС е нормативно – регулирана дейност, за която в законодателството е въведен специален разрешителен режим. Производството по оценка на въздействието върху околната среда и изменение в параметрите на комплексно разрешително, като условие за допускане осъществяването на дейността, е регламентирано в чл. 92 и сл. от ЗООС и в Наредбата за ОВОС.

Съдът констатира, че в конкретния случай административният орган е бил сезиран с надлежно уведомление за ИП с искане за провеждане на обща процедура по ОВОС и КР на основание чл.94, ал.1, т.9 от ЗООС. Решението е издадено след провеждане на посочените в Наредбата за ОВОС етапи, при спазване на последователността, установена в чл. 2 от същият подзаконов нормативен акт. Анализът на нормите сочи, че след подаване на уведомление от заинтересованото лице производството по одобряване осъществяването на ИП /чл. 95, чл.96 и чл.97 от ЗООС; чл. 2 от Наредбата/ се развива в седем фази: 1. уведомяване на компетентните органи и засегнатото население; 2. преценяване на необходимостта от ОВОС; 3. извършване на консултации; определяне на обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС; 4. оценяване качеството на доклада за ОВОС; 5. организиране на обществено обсъждане на доклада за ОВОС; 6. вземане на решение по ОВОС; 7. осъществяване на контрол по изпълнението на условията и мерките от решението по ОВОС или решението за преценяване на необходимостта от ОВОС. Тези етапи са спазени стриктно от възложителя и от Министъра на околната среда и водите. При така изложените съображения настоящата съдебна инстанция формира извод за издаването на акта при спазване на административнопроизводствените правила, обезпечаващ липсата на основания за отмяната му по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК. Не са налице отклонения от регламентираната в ЗООС и Наредбата за ОВОС процедура.

Неоснователен е доводът на оспорващите, че административният орган не е определил правилно цялата засегната общественост и не са проведени съответните консултации с населението, съгласно изискванията на ЗООС, а проведените срещи са формални. Нормативната уредба, предвидена в ЗООС и Наредбата за ОВОС предвижда осигуряване участието на обществеността при оценката на въздействието върху околната среда и при процеса на вземане на решение по ОВОС, като задължава възложителя да информира за своето намерение, както компетентния орган по околна среда, така и заинтересованата общественост. В случая съдът констатира, че обществен достъп до документацията, касаеща ИП е осигурен на всеки от етапите, свързани с провеждане на процедурата по ОВОС, до цялата засегната общественост съгласно т. 25 вр. с т.24 от ДР на ЗООС, доколкото в съответствие с чл. 95, ал. 1 от ЗООС от възложителя, чрез неговата интернет страница и чрез вестник „Сливен пост“ на 17.12.2020 г., и от компетентния орган на 04.01.2021 г. на интернет страницата на МОСВ е извършено уведомяване за постъпилото ИП в изпълнение на чл.97 ал.7 от ЗООС, като е осигурен достъп на заинтересуваните лица до уведомлението за ИП. В съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за ОВОС- преди обществено обсъждане, чрез интернет страницата на МОСВ е осигурен обществен достъп до документацията по ОВОС, а на основание чл. 16, ал. 3 от Наредбата за ОВОС - от МОСВ, от Община Сливен и от изпълнителния директор на ИАОС в съответствие с образеца съгласно приложение № 9 от Наредбата за ОВОС е било оповестено заявлението за издаване на промяна в параметрите на КР, като е бил осигурен обществен достъп чрез интернет страниците на ИАОС, на МОСВ и на община Сливен. Видно от доказателствата по делото с писмо с изх. № ОВОС-88/07.08.2023 г. на МОСВ, възложителят е уведомен за дадената положителна оценка на качеството на доклада за ОВОС, указани са следващите стъпки по процедурата, включително за организиране на общественото обсъждане на доклада за ОВОС, като от страна на МОСВ е определена като засегната община Сливен, доколкото имот с идентификатор 67338.603.61, с начин на трайно ползване „за топлоенергийното производство“, в който е изградена топлоелектрическата централа и в който са разположени всички налични на площадката съоръжения, се намира в кв. „Промишлена зона“ в гр. Сливен, община Сливен, поради което правилно е определена като засегната общественост само Община Сливен, а не населени места от община Ямбол, в какъвто смисъл са доводите на оспорващите. Конвенцията от Орхус изисква заинтересованата общественост да бъде информирана чрез публична обява или индивидуално по подходящ, своевременен и ефективен начин. Това изискване е възприето и в чл. 6, ал. 2 от Директивата за ОВОС. Указания за прилагането на тези изисквания се извличат от Препоръките от Маастрихт, относно насърчаване на ефективно участие на обществеността във вземането на решения по въпроси на околната среда, изготвени съгласно Конвенцията от Орхус. Препоръките от Маастрихт уточняват, че избраните методи за уведомяване на обществеността „трябва да бъдат пригодени, за да достигнат до възможно най-голяма част от заинтересованата общественост и колкото е възможно повече от лицата, които са в непосредствена близост до предлаганата дейност или нейните последици - § 63 от Препоръките от Маастрихт. Съгласно разпоредбите на чл. 95, ал. 1 от ЗООС и на чл. 4, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, регламентират, че за инвестиционното предложение компетентният орган уведомява писмено кмета на съответната община, район, кметство. В случая е уведомен кмета на гр. Сливен към община Сливен, съгласно местоположението на инсталацията. Според съдебната практика, засягането е фактически въпрос и следва да бъде установено във всеки конкретен случай, въз основа на конкретните данни за предмета на инвестиционното предложение и предвижданията за обхвата на въздействието му върху компонентите на околната среда /в този смисъл е решение № 14818/30.11.2018 г. на ВАС, шесто отделение по адм. д. № 2721/2018 г. и решение № 6834/23.05.2018 г. на ВАС, шесто отделение по адм. дело № 13132/2017 г. / От доказателствата по делото не се установява, че ИП засяга по - широк кръг общини, кметства и райони извън община Сливен. От данните, отразени в доклада за ОВОС не се установява възможност ИП да окаже въздействие върху атмосферния въздух на гр. Ямобл и на с. Камен, с. Самуилово, с. Гергевец, с. Крушаре, с. Хаджидимитрово, с. Дражево, както и други населени места. Напротив, видно от стр. 265- 278 от доклада за ОВОС по отношение на въздействието върху атмосферния въздух е направено заключение, че същото по мащаб е локално. Посочено е, че "ниските стойности на емитираните замърсители и значителната площ, на която е разположен обектът, определят разпространението им като локално, като прогнозно се разпространяват само в границите на имота”. Съгласно приобщеното писмо вх. № ОВОС-88 /15.08.2023 г. на МОСВ от Топлофикация-Сливен-инж. Ангел Ангелов“ е представен доклада за ОВОС за ИП с отразени бележки, като с писмо от 14.09.2023 г. на МОСВ на възложителя са дадени указания за пристъпване към организиране на обществено обсъждане. С писмо с вх. № ОВОС-88/20.09.2023 г. на МОСВ, е предоставена от възложителя информация за насрочена за 26.10.2023 г. среща за обществено обсъждане вгр. Сливен. Приложен е отговор от Община Сливен за потвърждаване на мястото, датата и часа за провеждане на общественото обсъждане и за осигуряване на мястото и времето за обществен достъп на Доклада за ОВОС. На 21.09.2023 г. от възложителя е представено копие на публикуваната обява за насрочената среща във вестник „Дума” от 21.09.2023 г. При организирането на срещата за обществено обсъждане е спазено изискването на чл.97 ал.4 и ал.5 от ЗООС за едномесечен достъп до доклада за ОВОС и приложенията към него и за публикуване на обявите най-малко 30 дни преди срещата. Съобщение за срещата за обществено обсъждане е поставено и на интернет страницата на МОСВ, ИАОС, на община Сливен и общественото обсъждане на доклада за ОВОС е проведено на 26 октомври 2023 г. в гр. Сливен. С писмо вх. № ОВОС-88/01.11.2023 г. в МОСВ е представен протокол от проведената среща за обществено обсъждане, присъствен списък, информация за постъпили писмени становища в изпълнение на разпоредбата на чл.17, ал.4 от Наредбата за ОВОС. Видно от административната преписка за периода на обществен достъп до доклада за ОВОС са постъпили писмени становища и възражения от представители на обществеността, а от възложителя е представено писмено становище с вх. № ОВОС-88 /06.11.2023 г. по реда на чл. 17, ал. 5 от Наредбата за ОВОС относно проведените срещи за обществено обсъждане на доклад за ОВОС. Докладът за ОВОС с всички негови приложения е осигурен и в Информационната система за публичния регистър с данни за извършване на процедурите по ОВОС. След проведената в гр. Сливен среща за обществено обсъждане в МОСВ е представен протокол, съставен от длъжностно лице на Община Сливен с информация за отправени въпроси по време на срещата от присъствали на нея граждани, организации и сдружения, както и за предоставените им отговори. От страна на възложителя са предоставени становища, съдържащи отговори на постъпилите в община Сливен и МОСВ становища от граждани и организации, преди и по време на общественото обсъждане. В техническата оценка към оспореното решение са подробно обсъдени постъпилите възражения, становища включващи опасения и твърдения за опасни замърсявания на атмосферата, като е посочено, че същите са разглеждани от специализираните дирекции в МОСВ, от Министерството на здравеопазването, от Община Сливен, а в частта за КР и от Изпълнителна агенция по околна среда. В съответствие с разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Наредбата за ОВОС, Община Сливен е осигурила обществен достъп до писменото становище на възложителя по повдигнатите въпроси и изразени становища от проведеното обществено обсъждане, като допълнително становище с вх. № ОВОС-88 /23.02.2024 г. от Община Сливен не са дадени бележки и възражения относно реализирането на ИП на „Топлофикация-Сливен-инж. Ангел Ангелов“ ЕАД, при условие на спазване на нормативните изисквания и заложените в доклада за ОВОС мерки за избягване, предотвратяване, намаляване и при възможност премахване на установените неблагоприятни въздействия върху околната среда и човешкото здраве. Горното мотивира съда да приеме, че административният орган е издал оспорения акт при съобразяване с всички представени становища, заключенията на доклада по ОВОС, резултатите от общественото обсъждане, в т.ч. становището на възложителя по чл. 17, ал. 5, както и с цялата документация в хода на проведената процедура, след включване като условия препоръки на независимите експерти по ОВОС, дадени в доклада за ОВОС и направени предложения в получени писмени становища.

Що се отнася до спазване на материалноправните изисквания на закона, съдът намира, че същите са били налице, за да бъде постановено обжалваното решение. В представената документация не се съдържат данни, сочещи наличието на пречки или пък на някое от изрично посочените в ЗООС основания за отказ да бъде издадено искането решение.

Съгласно чл.170, ал.1, от АПК, очертаващ доказателствената тежест в съдебния процес, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая в приложената по делото административна преписка се съдържат достатъчно данни, от които може да се направи извод за осъществяването на елементите на сложния фактически състав по издаване на позитивен за подателя на уведомлението индивидуален административен акт. Следователно административният орган е установил с надлежни доказателства материалноправните предпоставки за издаване на оспореното решение за одобряване осъществяване на ОВОС и главните за спора факти. Обратното не се установи и доказа от страна на оспорващите. По делото не е спорно, че „Топлофикация-Сливен-инж. Ангел Ангелов“ ЕАД гр. Сливен има издадено комплексно разрешително (КР) № 510-Н0/2015 г. с Решение № 510-Н0-И0-А0/14.04.2015 г. на изпълнителния директор на ИАОС за Горивна инсталация за производство на електрическа и топлинна енергия, изпълняваща дейност съгласно т.1.1. „Горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 50 MW“ от приложение № 4 на Закона за опазване на околната среда, с номинална топлинна мощност 98 MW, включваща: Енергиен котел /ЕК/ № 1, Енергиен котел /ЕК/ № 2 и Водогреен котел КВГМ. С Решение № 510-Н1-Н0-А0 /19.01.2018 г. на изпълнителния директор на ИАОС е издадено КР № 510-Н1/2018 г., във връзка с планирана промяна в работата на инсталациите по действащото КР, свързана с разрешаване на дейност по оползотворяване на горими отпадъци с код и наименование 19 12 10 (RDF - модифицирани горива) в количество до 8 064 t/y., за получаване на топлинна енергия в предкамерна скарна пещ с номинална топлинна мощност 5,7 MW към ЕК 2. С Решение № 510-Н1-И0-А1/23.05.2019 г. на изпълнителния директор на ИАОС е актуализирано КР № 510-Н1/2018 г., във връзка с разрешаване да се извършва дейност по оползотворяване, обозначена с код R 1 - Използване на отпадъците предимно като гориво или друг начин за получаване на енергия в предкамерната скарна пещ на ЕК 2 тип 1-В-160/100, на отпадък с код и наименование 19 12 10 - Запалими отпадъци (RDF - модифицирани горива, получени от отпадъци), в количество до 19 470 t/y. С Решение № 510-Н1-И0-А2/10.09.2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС е актуализирано КР № 510-Н1/2018 г. Преразглеждането на КР № 510-Н1/2018 г. е във връзка с публикувано Решение за изпълнение (ЕС) № 2017/1442 за формулиране на заключения за най-добри налични техники за големи горивни инсталации (Решение 2017/1442/ЕС). С подаденото заявление за издаване на процесното решение „Топлофикация-Сливен-инж. Ангел Ангелов“ ЕАД гр. Сливен е заявило следните планирани промени в работата на ЕК №1 и ЕК №2: Планирани промени, засягащи ЕК 1: Проектиране и монтаж на скара за RDF с топлинна мощност 16 MW към ЕК №1 тип 1- В-160/100; Осигуряване на възможност за директно изгаряне на биомаса; Проектиране и изграждане на инсталация на природен газ към ЕК №1 тип 1-В-160/100; Планирани промени, засягащи ЕК 2: Увеличаване на мощността на ЕК 2 тип 1-В-160/100 от 48 MW на 98 MW; Осигуряване на възможност за директно изгаряне на биомаса; Проектиране и изграждане на инсталация на природен газ към ЕК 2 тип 1-В-160/100В приложимото законодателство по околна среда няма ограничение за увеличаване на мощности/капацитети на инсталации.

Съгласно изискванията на чл. 117, ал. 2 от ЗООС при съществена промяна на действащи инсталации и съоръжения, попадащи в обхвата на приложение № 4 от ЗООС, какъвто е конкретния случай, се изисква издаването на КР. Съгласно приложение № 4 от ЗООС по отношение на Енергийното стопанство се изисква издаване на комплексно разрешително за горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 50 MW. Реконструкциите в ЕК 1 и включването на гориво RDF в него не планират увеличение на количеството приеман отпадък с код 19 12 10 за година. Съгласно Условие 11.2.1 и Таблица 11.2.1, на оператора е разрешено да приема на територията на площадката отпадък с код и наименование 19 12 10 Запалими отпадъци (RDF — модифицирани горива, получени от отпадъци) в количество 19 470 t/y, с цел извършване на операция по оползотворяване в ЕК1 и ЕК2, като количеството от 19 470 t/y е разрешено с актуализация на КР на оператора още през 2019 година. Във връзка с увеличената мощност на ЕК2 и включването на нов вид гориво в ЕК 1, с Условие 2.1. и Условие 2.1.1 от КР, на оператора е забранена едновременната експлоатация на двата енергийни котела (ЕК1 и ЕК2) с издаването на новото КР - Условие 2.1 до изпълнение на Условие 3.4, Условие 3.5, Условие 3.6, и Условие 3.7 - на притежателя на разрешителното не се разрешава едновременната експлоатация на Енергиен котел ЕК 1 тип 1-В-160/100 с Енергиен котел ЕК 2 тип 1-В-160/100 (с предкамерна скарна пещ с мощност 5.7 MW) и/или с Водогреен котел КВГМ. Условие 2.1,1. След писмено потвърждение от страна на РИОСВ-Стара Загора за изпълнение на Условие 3.4, Условие 3.5, Условие 3.6. и Условие 3.7. На притежателя на разрешително не е разрешена едновременната експлоатация на ЕК 1 и ЕК2; - Едновременната експлоатация на Водогреен котел ВК 100 и Водогреен котел КВГМ; - Едновременната експлоатация на ЕК 1 или ЕК 2 с Водогреен котел ВК 100 или Водогреен котел КВГМ и с два броя когенераторни уредби). Посочено е, увеличеният капацитет за изгаряне на RDF за час, няма да доведе до промяна в годишното количество разрешен за приемане на площадката отпадък с код и наименование 19 12 10 Запалими отпадъци (RDF - модифицирани горива, получени от отпадъци). В зависимост от режимите на работа на инсталацията, са определени и специфични норми за допустими емисии, за да се гарантира спазване на европейското и национално законодателство по отношение на изпусканите емисии на вредни вещества във въздуха, което от своя страна гарантира работата на инсталацията по начин, недопускащ замърсяване на околната среда.

Основното възражение на всички оспорващи е, че осъществяването на инвестиционното предложение ще доведе до нови емисии на изключително опасни замърсители – полициклични ароматни въглеводороди, летливи органични съединения, диоксини и фурани, тежки метали, които имат негативно въздействие върху човешкото здраве и околната среда. В случая от страна на възложителя е потвърдено, че притежава работни листове за класификация на отпадъците, образувани при съвместно изгаряне на въглища и RDF в ЕК2, доколкото до момента само в нея е извършвано съвместно изгаряне на отпадъци. При разглеждане на ИП не се е наложило извършване на нова класификация на отпадъците, тъй като няма промяна на суровината, технологичните процеси и в състава, и свойствата на отпадъка. Извършено е изследване съдържанието на 14 броя тежки метали, хлор, флуор, азот, въглерод и сяра, с показатели за изследване, съобразени с действащи Български държавни стандарти, както и с очакваните емисии на специфични замърсители при изгаряне на RDF. При провеждане на процедурата от възложителят са предоставени данни за проведени измервания (в периода 2018-2019 г., на съвместно изгаряне на въглища и RDF в ЕК2) резултатите, от които показват, че диоксини, фурани и живак, изпускани в атмосферата са под граничните стойности. Видно от приобщените Приложение № 7 и Приложение № 13 от доклада на ОВОС реализацията на планираните с оспореното решение промени в инсталацията на „Топлофикация-Сливен-инж. Ангел Ангелов“ ЕАД няма да влияят върху стойностите на прогнозните максимални средногодишни концентрации на азотни оксиди в приземния слой на атмосферата, доколкото приносът на инсталацията за производство на топлина и електрическа енергия към стойността на приземните концентрации на азотни оксиди в района е 0%.

Неоснователно е и твърдението на оспорващите, че с Условие 11.2.1. на КР към оспореното решение се предвижда увеличаване на годишното количество на RDF от 8 064 до 19 740 т/годишно. Видно от приобщения по делото доклад по ОВОС количеството на приеманите отпадъци с код 19 12 10 и наименование „запалими отпадъци (RDF - модифицирани горива, получени от отпадъци)“ не се променя, както по предишното разрешително, така и в процесното е заложено условие 11.5.3.1 от 19 470 т/годишно. Съгласно таблица № 29 от доклада годишните количества на отпадъка преди и след планираните промени се запазва без промяна.

Неоснователен е и доводът, че с изгарянето на RDF в ЕК 2 се разрешава и предвижда съвместно изгаряне на RDF и в ЕК1, тъй като видно от оспореното решение и КР към него изрично е разписано, че двата котела ЕК 1 и ЕК2 не могат и няма да работят едновременно. В този смисъл в обжалваното решение са записани същите кодове отпадъци, като допълнителните количества ще се образуват от работата на предно тласкащата скара, която се предвижда за изграждане към ЕК1 и общата мощност се предвижда да е 98 МW, от които 16 МW за скарата, а 82 МW за ЕК1. Категорично не се подкрепят от приложените в преписката документи твърденията на оспорващите, че издаденият административен акт касае увеличение на горимите отпадъци. В оспореното решение са определени конкретни емисионни ограничения, като не се предвижда увеличение на количеството горими отпадъци – RDF. Предвидени са и мерките по чл. 96, ал. 1, т. 8 от ЗООС, представляващи част от документацията към Доклада за ОВОС за инвестиционното предложение. Същите представляват описание на предвидените мерки за избягване, предотвратяване, намаляване и при възможност - премахване на установените значителни неблагоприятни последици за околната среда и човешкото здраве. Описанието на мерките обхваща, както етапа на строеж, така и етапа на експлоатация. Всички мерки са били обект на разглеждане и приемане при извършените консултации при положително оценения Доклад за ОВОС. Съответно същите са гласувани, въз основа на Решение № 1-2/2025 г. от 04.03.2025 г. на Висшия експертен екологичен съвет на МОСВ - основен състав, поради което са заложени в обжалваното Решение по ОВОС № 2-2/2025 г. на министъра на околната среда и водите.

Неоснователен е и доводът на оспорващите, че следва да бъде извършена нова класификация на отпадъците. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба № 2 за класификация на отпадъците „Причинителят на отпадъци извършва нова класификация на отпадъците при промяна на суровините и/или технологичните процеси, която води до изменение на състава и свойствата на отпадъка“. Видно от административната преписка инвестиционното предложение на „Топлофикация – Сливен -инж. Ангел Ангелов“ ЕАД, разглеждано в доклада за ОВОС не предвижда промяна в суровините, нито в технологичните процеси, доколкото се касае за идентичен горивен процес на този в ЕК2 по действащото КР, който с оспореното решение се предвижда да протича и в енергиен котел ЕК1, но както се отбеляза не в едновременен режим. Условията на съвместно изгаряне на въглища и RDF е с предвидено количеството на RDF по - малко от 10% и тези условия са идентични с условията в ЕК2. Съдът следва да отбележи, че приеманите отпадъци с код 19 12 10 и наименование „запалими отпадъци (RDF - модифицирани горива, получени от отпадъци)“ не се класифицират като опасни такива по смисъла на нормата на чл.6 ал.1 от Наредба № 2/2014 г. Следва да се отчете и фактът, че класификацията на отпадъците се извършва в отделно производство, като съгласно чл. 7 от Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците компетентен орган по утвърждаване на работните листове е директорът на РИОСВ, на чиято територия се образува отпадъкът, в случая директорът на РИОСВ - Стара Загора. Извън предмета на настоящото дело е извършената класификация на горепосочените отпадъци с кодове 10 01 17 и 10 01 16, които кодове са нормативно установени в Наредба № 2 / 2014 г., а и в производството пред директора на РИОСВ - Стара Загора тези отпадъци са класифицирани като неопасни без знак звезда (*). Както се отбеляза компетентен орган по извършване на класификация на отпадъците е регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се образува отпадъкът. В случая производството по класификация на отпадъците с кодове 10 01 17 е приключило с утвърждаването от директора на РИОСВ - Стара Загора на работни листове за тези отпадъци, като същите не са класифицирани по чл. 6, ал. 1 от Наредба №2/2014 г., като опасни със съответен знак звезда (*) в списъка на отпадъците по приложение № 1 на цитираната наредба. Единствено от компетентността на директора на РИОСВ е преценката дали информацията предоставена с документите по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 2 за класификация на отпадъците е достатъчна, като в т. 2 се включват „източник и произход на отпадъка, състав и свойства на използваните при процеса суровини и материали“ и в т. 3 това са „информационни листове за безопасност на химичните вещества и смеси, използвани като изходни суровини за технологичния процес, в резултат на който се образува отпадъкът“. Единствено при промяна на суровините и/или технологичните процеси, която води до изменение на състава и свойствата на отпадъка, причинителят на отпадъци представя в РИОСВ нови документи по чл. 7, ал. 1 и се извършва класификация на отпадъка по по-горе описания начин, а в случая промяна на суровините и технологичния процес на изгаряне на въглища с отпадъци (от биомаса или РДФ) не е налице. Отпадъкът се образува на една и съща площадка, от един вид технологичен процес, с едни и същи неопасни суровини и въпреки увеличаване на количествата за изгаряне, видът отпадък е един и същ, т.е. същият вид код отпадък съответства на Наредбата за класификация на отпадъците. Отделно от изложеното комплексното разрешително е административния акт, с който се разрешава дейността по съвместно изгаряне /разрешена за първи път през 2018 г. с Решение № 510-Н1-Н0-А0/19.01.2018 г./ и преди издаването му операторът няма задължение да извърши класификация на отпадъците, тъй като все още не извършва дейността и съответно отпадъците все още не са образувани. Съгласно изискванията на чл. 7, ал. 1 от Наредба №2 за класификация на отпадъците за класифициране на отпадъците причинителите на отпадъците са длъжни да подадат за всеки отпадък не по-късно от два месеца преди образуването му до директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се образува отпадъкът, съответните документи. В случая с писмо на Изпълнителна агенция по околна среда с изх. № КР-141/18.01.2021г., на оператора е определена приложима процедура за планираните промени в работата на инсталацията. Според компетентния орган, промените отговарят на определението за „съществена промяна“, съгласно §1, т.41 от Допълнителните разпоредби на ЗООС, според което „съществена промяна“ е всяко преустройство с промяна на естеството на производствената дейност, функционирането или разширението на инсталацията, която може да има значително отрицателно въздействие върху здравето на хората или върху околната среда. Всяка промяна или увеличение на капацитета се смятат за съществени, ако промяната или увеличението на капацитета сами по себе си достигат праговите стойности, определени в приложение № 4. В случая, промените касаещи инсталацията с КР, не засягат технологичния процес. Налице е увеличаване на мощността на ЕК2 и монтаж на скара за RDF към ЕК 1, т.е. разрешаване да се изгаря RDF и в ЕК1, вместо само в ЕК2, както е било до момента, за което са определени съответни режими на работа на инсталацията със съответните норми за допустими емисии във въздуха, както и забрана за работа им едновременно. Доколкото преди внасяне на инвестиционното предложение, RDF е бил изгарян в ЕК2 не може да се приеме, че с осъществяване на инвестиционното предложение ще е налице и съществена промяна в технологичния процес.

Неоснователно е и твърдението на оспорващите, че всички НДЕ в Условие 9.2.2. са определени съгласно изчисленията в Приложение № 7 към ДОВОС. Видно от техническата обосновка към промененото КР, която е неразделна част от процедурата, НДЕ, при чисто изгаряне на RDF, са определени съгласно изискванията на Наредба № 4 за изгаряне на отпадъци. В Условие 9 от КР № 510-Н2/2025г. към Решение по ОВОС № 2-2/2025г. са определени нормите на допустими емисии на следните замърсители: прах, серен диоксид, азотни оксиди, въглероден оксид, Cd + TI (кадмий и талий), Hg (живак), Sb + As + Pb + Cr + Co + Cu + Mn + Ni + V, Органични вещества, определени като общ въглерод, Диоксини и фурани, НС1 (хлороводород), HF (флуороводород) в зависимост от различните режими на работа, при които се изгаря RDF в Енергиен котел № 1 (ЕК 1) - въглища и RDF, подаван чрез скара; въглища, биомаса, подавана директно и RDF, подаван чрез скара, природен газ и RDF, подаван чрез скара и природен газ, биомаса, подавана директно и RDF, подаван чрез скара; въглища, RDF и биомаса, подавани чрез скарна предкамерна пещ към ЕК2 или въглища, биомаса, подавана директно и RDF - чрез предкамерна пещ или въглища, биомаса, подавана директно и RDF и биомаса, подавани чрез предкамерна пещ; природен газ и RDF; природен газ, RDF и биомаса, подавани чрез скарна предкамерна пещ към ЕК2 или природен газ, биомаса, подавана директно и RDF - чрез предкамерна пещ или природен газ, биомаса, подавана директно и RDF и биомаса, подавани чрез предкамерна пещ № 2. В допълненото заявление за издаване на КР, към което е приложена декларация за достоверност на данните, операторът е представил НДЕ за съответните замърсители за режимите, в които се изгарят съвместно горива и RDF определени/изчислени по формула в съответствие с Приложение 3 към чл. 23, ал. 1 „Норми за допустими емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци“ от Наредба № 4/2013г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци и при спазване на Решение за изпълнение (ЕС) 2021/2326 на Комисията от 30 ноември 2021 година за формулиране на заключения за най-добри налични техники за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. /л.2046 от класьор 8/

По делото от оспорващите не са ангажирани доказателства относно твърдението им, че при съвместното изгаряне на отпадъци на въглища, биомаса, природен газ и неопасни отпадъци – RDF ще бъдат отделяни полициклични ароматни въглеводороди, летливи органични съединения, диоксини, фурани и тежки метали. Напротив – в приобщеното Приложение № 7/л.135/ към заявлението е представено като задължителен реквизит Моделиране на разпространението на замърсители в атмосферата от горивните инсталации на „Топлофикация - Сливен - инж. Ангел Ангелов” ЕАД гр. Сливен след реализация на планираните промени и при режим на работа, при който се изпуска най-голям брой замърсители. На база на направените модели на разпространение на замърсителите, изчислените стойности на очакваната максимална средногодишната и максимална еднократна концентрация на замърсители в приземния слой на атмосферата са под нормите за опазване на човешкото здраве. В случая с оспореното решение и изменението в КР е предвидено изгаряне на различни по вид горива, в една инсталация, като липсва нормативна забрана за използване на различни режими на работа, когато това е технически възможно. При изгарянето на конвенционални горива и биомаса в котлите се прилагат изискванията на Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, а за режими на работа, при които се изгарят едновременно конвенционални горива и биомаса, нормите за допустими емисии се определят в съответствие с последователността, описана в чл.27 от Наредбата. С оспореното решение е предвидено определянето на НДЕ при съвместно изгаряне на конвенционални горива (въглища, природен газ), биомаса и RDF да се извърши съгласно Наредба № 4 за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, предвиждаща изисквания във връзка с проектирането, изграждането и експлоатацията на инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци, както и изисквания към измерванията на емисиите, мониторинга и контрола им. Видно от оспореното решение при различните режими на работа на ЕК 1 и ЕК 2 с различни горива - въглища, природен газ, въглища и биомаса, въглища и RDF, въглища, биомаса и RDF, природен газ и RDF, природен газ, биомаса и RDF са предвидени и заложени най-строгите норми за допустими емисии на отделните замърсители - съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2021/2326 на Комисията от 30 ноември 2021 година за формулиране на заключения за НДНТ за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Наредба за норми на допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации и Наредба № 4/2013г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци. В този смисъл е неоснователно оплакването на оспорващите за издаване на оспорения административен акт в противоречие с чл. 14 § 3 от Директива 2010/75/ЕС, съответно с разпоредбите на глава осма от Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации.

Неоснователно е и оплакването на оспорващите, че оспореното решение по ОВОС не е съобразено с изискванията за най-добри налични техники. Видно от Доклада за ОВОС за инвестиционното предложение операторът на инсталацията е посочил, че е предвидил пречиствателни съоръжения и технологии, които отговарят на изискванията на Решение за изпълнение (ЕС) 2021/2326 на Комисията от 30 ноември 2021 година за формулиране на заключения за най-добри налични техники за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и гарантират спазването на НДЕ. Посочено е също, че е предвидено извършване на собствени измервания - мониторинг на замърсителите от инсталациите, в съответствие с изискванията на законодателството по опазване чистотата на атмосферния въздух.

Неоснователно е и оплакването за несъобразяване на BREF за изгаряне на отпадъци, както и несъобразяването на техниката за впръскване на сух сорбент - активен въглен. В случая издаденото на „Топлофикация-Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД, гр. Сливен КР е за изграждане и експлоатация на Горивна инсталация, попадаща в обхвата на т. 1.1 от Приложение № 4 на Закона за опазване на околната среда и Горивна инсталация за производство на топлинна енергия, попадаща в обхвата на т. 5.2 .а“ от Приложение № 4 на ЗООС. Видно от техническата оценка към КР на оператора, основната дейност, извършвана на територията на площадката е сравнена с Решение за изпълнение (ЕС) 2021/2326 на Европейската комисия от 30.11.2021г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно обхвата на Решението за НДНТ за големи горивни инсталации (ГГИ), дейността по т. 5.2. „Обезвреждане и оползотворяване на отпадъци в инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, предназначени за неопасни отпадъци, с капацитет над 3 тона за час, или за опасни отпадъци с капацитет над 10 тона дневно, само когато тази дейност се извършва в горивните инсталации, посочени в точка 1.1 по-горе” е обхваната от Решението за НДНТ за ГГИ, когато такава ще се извършва в инсталация по т.1.1 Приложение № 4 от ЗООС и не е необходимо допълнително сравнение на дейността с Решението за НДНТ за съвместно изгаряне на отпадъци, приложимо за инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че функционирането на „Топлофикация-Сливен-инж. Ангел Ангелов“ ЕАД гр. Сливен като инсталация за производство на топлинна енергия не е новост и при експлоатирането се използва един и същ способ на производство на топлинна енергия от години. На оператора е издадено комплексно разрешително № № 510-Н1/2018г., актуализирано с Решение №510-Н1-ИО-А1/2019 г. за горивна инсталация за производство на топлинна енергия и настоящото решение за одобряване на ОВОС касае същите инсталации, като подаденото уведомление за ИП е поради промени в работата на горивната инсталация ЕК1– добавяне на използвано гориво /освен въглища се добавя RDF/ и въвеждане на експлоатация на нова мощност ВК 100 с гориво природен газ. Според дефиницията, дадена с разпоредбата на чл.3, т.10 от Директива 2010/75/ЕС, „най-добри налични техники” означава най-ефективният и най-напредналият етап в развитието на дейностите и методите за тяхното осъществяване, показващ практическата пригодност на съответните техники за осигуряване на основа за определяне на съответните норми за допустими емисии и други условия на разрешителното, имащи за цел предотвратяването, а в случаите, когато това е практически невъзможно, намаляването на емисиите и въздействието им върху околната среда като цяло: а) „техники” включва както използваната технология, така и начина на проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и извеждане от експлоатация на инсталацията; б) „налични техники” означава техники, разработени в мащаб, който позволява прилагането им в съответния промишлен отрасъл, при жизнени в икономически и технически смисъл, условия и отчитане на свързаните с тях разходи и предимства, независимо от това, дали тези техники се използват или създават във въпросната държава-членка, при условие че са достъпни в разумна степен за оператора; в) „най-добри” означава най-ефективни с оглед постигането на висока степен на опазване на околната среда като цяло.

В случая изискването е такива въздействия върху околната среда да съществуват реално, да са част от обективната действителност, като следва да се тълкува стриктно разпоредбата според смисловото значение на използваните думи. Оспореното решение не предвижда конкретни емисионни нива, а поставя условия, които следва да се изпълнят, за да не се достигнат определени емисионни нива, съответстващи на НДНТ по показател серен диоксид, в КР са поставени конкретни условия за спазване на НДЕ. Посочените в оспореното решение условия гарантират разрешаването на законосъобразна експлоатация на горивната инсталация, съобразена с изискванията на Решение 2017/1442/ЕС. Следва да се отчете фактът, че с изменението в комплексното разрешително на „Топлофикация – Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД гр. Сливен е разрешено, освен RDF, да изгарят и въглища, природен газ, както и биомаса, отговаряща на определението в условие 6.14, препращащо към определението в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

В заключение следва да се посочи, че многобройните писмени доказателства сочат за водена последователна и интензивна кореспонденция, провеждани са срещи, а изпращаните до оператора писмено указания са изпълнявани чрез подаване на нови и допълнителни документи, съобразно поставените изисквания. Оспореното решение на министъра на околната среда и водите е издадено след изясняване на относимите факти и доказателства, при съобразяване разпоредбата на чл. 35 от АПК. Административният орган е взел предвид обстоятелствата, касаещи горивните инсталации на оператора, като в ОВОС и изменението на КР са заложени съответните ограничителни условия, с оглед осигуряване спазване на нормативните изисквания по отношение на качеството на атмосферния въздух, почвите и водите. С условията на изменението в КР на оператора е вменено задължение емисиите на отпадъчни газове от площадката да не водят до нарушаване на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух и на другите действащи норми за качество на почвите и водите. От решаващия орган е взето предвид също, че територията на имота, върху който е разположена инсталацията на възложителя, не попада в обхвата на границите на защитени територии. Отделно от изложеното контролът по изпълнението на условията в издаденото разрешително е последващ и се осъществява от съответната РИОСВ, съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 5 от ЗООС. Съгласно чл.18 от Директива 2010/75/ЕС, когато даден стандарт за качество на околната среда изисква по-строги условия от тези, постижими чрез използването на най-добрите налични техники, в разрешителното се включват допълнителни мерки, без да се засяга действието на други мерки, които може да бъдат взети с цел спазване на стандартите за качество на околната среда. Наредбата за ОВОС предвижда, че компетентният орган по чл. 120, ал. 1 от ЗООС издава комплексното разрешително, след проверка и установяване, че операторът е предвидил необходимите мерки за предотвратяване и контрол на замърсяването съгласно изискванията на Наредбата, от която проверка следва, че експлоатацията на инсталациите и съоръженията няма да предизвика нарушаване на нормите за качество на околната среда. В случая от възложителя са осъществени необходимите мерки за предотвратяване и контрол на замърсяването, чрез прилагане на най – добри налични техники по смисъла на ЗООС и е гарантирано, че експлоатацията на инсталацията и съоръженията няма да предизвикат нарушаване на нормите за качеството на околната среда.

В заключение относно доводът на оспорващите, че не са извършени изпитвания, анализи и не се взети проби в хода на административната процедура, съдът намира, че административният орган не е задължен да събира доказателства за изпитвания на инсталацията при горене на RDF, тъй като към момента на издаване на оспорения акт липсва реално изградена инсталация за горене на RDF в ЕК1, а и липсва норма в ЗООС и Наредбата за ОВОС, която да предвижда процедура и задължение за извършване на изпитания на място, а и за вземане на проби преди издаване на КР.

Неотносими са твърденията на оспорващите, че разрешителното е издадено на субект, който системно нарушава екологичното законодателство. На първо място същите не могат да послужат като основание за отказ за издаване на оспорения акт, тъй като имат отношение към предходно разрешително, а на следващо място по делото липсват годни доказателства, че условията в процесното разрешително противоречат на закона. По делото от жалбоподателите не са заявени относими доказателства в тази насока. Освен изложеното, ВАС в практиката си приема, че самата административната процедура по одобряване осъществяването на ИП и промяна в параметрите на комплексното разрешително не е толкова контролна, колкото има превантивна функция, като в нея се проверява дали операторът е предвидил най-добрите налични практики за експлоатация на инсталацията, дали притежава нужната техника, задължителните технологии /ВАТ/ и измервателни уреди за спазване на зададените условия и изисквания. В параметрите на комплексното разрешително към решението, административният орган конкретно е очертал емисионните ограничения, задължителните технологии, мониторинга, който следва да се извършва, условията, обхвата и вида на отпадъците, които могат да се оползотворяват в инсталацията, като предмет на последващи проверки от страна на РИОСВ е дали заявения за горене RDF съответства на заложените в КР характеристики и доколко условията, заложени там се изпълняват от оператора. Следователно последващия контрол по изпълнение на условията в КР е много съществен и определящ за опазване на околната среда от вредни въздействия, който контрол чрез извършване на проверки на място следва да следи стриктно за качеството на използваното гориво, както и за измерване и установяване на вредни емисии в атмосферния въздух. В конкретния случай в решението и измененото с него КР изчерпателно и подробно са определени изискванията за спазване на нормите на качеството на атмосферния въздух, прилагането на НДНТ/ВАТ, ограничаването на вредните емисии на SO2, Non, СО, тежките метали, СО2 и др., контролът на праха, серочистващите инсталации, горелките, горивните филтри, както и условията, които впоследствие „Топлофикация – Сливен- инж. Ангел Ангелов“ ЕАД следва да спазва. Вече се отбеляза, че контролът по спазването на тези условия е последващ и е възложен на РИОСВ. При всеки констатиран случай на отклонение от зададените в КР многобройни условия, следва да се приложат санкционни мерки, в т.ч. при нужда и най-тежката - отнемане на комплексно разрешително или преустановяване работата на инсталациите. Ето защо процедурата по одобряване осъществяване на ОВОС, ведно с изменение параметрите в КР следва да се разграничава от последващия контрол по спазване условията, заложени в него.

При тези данни по делото е видно, че въпросите свързани с околната среда са били включени още на етапа на планирането, а възможните последици са били взети предвид и затова в процесното решение са въведени строги условия и изисквания за работа на инсталациите, за да се гарантира високата степен на защита на околната среда. В този смисъл ефективността на политиката на ЕС в областта на околната среда се определя до голяма степен именно от изпълнението й на национално, регионално и местно равнище. Мониторингът, който също е въведен с КР, е от решаващо значение - както за състоянието на околната среда, така и за степента на изпълнение на законодателството на ЕС в областта на околната среда. В случая преписката е попълнена с всички относими доказателства, поради което от съда не се установи необходимост от служебно събиране на допълнителни такива в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция. Всички факти са установени от административния орган, съобразени са в оспорения административен акт, а последният не страда от пороците, претендирани с подадените срещу него жалби или други такива по чл.146 от АПК. Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, очертаващ доказателствената тежест в съдебния процес, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая в приложената по делото административна преписка се съдържат всички необходими данни, от които може да се направи извод за осъществяване на елементите от сложния фактически състав по издаването на оспорения административен акт, т.е. административният орган е установил с надлежни доказателства материално правните предпоставки за издаване на оспореното решение, с което е одобрено осъществяването на ИП, ведно с комплексното разрешително. Поставените от административния орган условия са част от мотивите на издадения акт, включващи изискванията към оператора по повод на дейността му по експлоатация на инсталацията. Същите са в съответствие с нормативните изисквания и НДНТ, като не са налице основания за отмяна на административния акт. В хода на проведеното съдебно производство не са ангажирани годни и относими доказателства от оспорващите, които да опровергаят констатациите на административния орган и да доведат до формиране на извод за незаконосъобразност на оспореното решение.

По тези съображения, жалбите срещу решението на министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение (ИП) за „Промяна в параметрите, при които е издадено комплексно разрешително (КР) № 510-Н1/2018г., актуализирано с Решение №510-Н1-ИО-А1/2019 г.“ с възложител „Топлофикация – Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД гр. Сливен, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото и своевременно направеното искане на ответника - Министъра на околната среда и водите се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт в размер на 102,26 евро /съответстващи на 200 лева/, при условията на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ и при съобразяване с чл.9, ал.4 от Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда от Орхус. Делото е без материален интерес, но от фактическа и правна сложност, изготвени са множество писмени отговори от ответника, налице е участие на юрисконсулт в три съдебни заседания, изготвени са писмени становища от двама юрисконсулти по основателността и допустимостта на доказателствени искания, представени са писмени бележки. При този изход на делото своевременно и основателно е и направеното искане за присъждане на разноски и от заинтересованата страна. На основание чл.143 ал.4 от АПК на „Топлофикация – Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД се дължат разноски за договорен и заплатен адвокатски хонорар, но не в пълния претендиран размер от 2 000 евро, а в размер на 1 000 евро /съответстващ на 1 955,83 лева/, който размер съдът намира за справедлив и съобразен с чл.9, ал.4 от Конвенцията от Орхус, както и с минималния размер, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. При определяне на този размер съдът съобрази обстоятелството, че делото е без материален интерес, но е с фактическа и правна сложност, изготвени са множество писмени отговори, осигурено е участие на адвоката в три съдебни заседания, изготвени са писмени становища по основателността и допустимостта на доказателствени искания, представени са и писмени бележки.

По тези съображения и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Сливен