Решение № 3246 от 7.7.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 526/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. М. Т. срещу мълчалив отказ на директора на ТП ДГС „Алабак“ за учредяване право на ползване за настаняване на постоянен пчелин в държавна горска територия. В уточнителна молба от 11.05.2026 г. поддържа, че обжалва мълчалив отказ, а не изричен такъв, обективиран в Писмо изх.№ 03-205/14.04.2026 г. на директора на ТП ДГС „Алабак“. Твърди, че писмото няма характеристиките на индивидуален административен акт, тъй като в него не са посочени фактическите и правни основания за издаването му, нито пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвано. Излага становище за неговата незаконосъобразност. В съдебно заседание процесуалният представител адвокат А. Н. поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразност на отказа за учредяване право на ползване за настаняване на постоянен пчелин. Посочва, че съгласно указания на министъра на земеделието и горите, директорът следва да се произнесе в деня на подаване на заявлението за учредяване на право на ползване в горска територия. Претендира отмяна на отказа, ведно с присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът – директорът на ТП ДГС „Алабак“, чрез процесуален представител юрисконсулт М. Н., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Със Заявление вх.№ -03-309/06.04.2026 г. А. Т. е заявил пред директора на ТП ДГС „Алабак“ желанието си да му бъде учредено безвъзмездно право на ползване за постоянен пчелин с капацитет 100 пчелни семейства в държавна горска територия за срок от 10 години на основание чл. 69, ал. 3, т. 1 и чл. 71, ал. 7 от Закона за горите (ЗГ). Заявил е издаване на удостоверение за настаняване на пчелина в имоти с идентификатор 10450.212.70 7 10450.212.73 в землището на гр. Велинград, отдел 34, подотдел „1“, „а“, отдел 343, подотдел „11“, „ч“ по горскостопанската карта на ТП ДГС „Алабак“ на обособена площ от 600 кв.м, което да му послужи при регистриране на животновъден обект – пчелин, за което е приложил комбинирана скица. На 14.04.2026 г. Т. е уведомен от директора на ТП ДГС „Алабак“, че исканото от него учредяване право на ползване не може да се извърши, тъй като това ще възпрепятства горскостопанска дейност – предвидено залесяване по случай професионалния празник на лесовъдите в България – Седмица на гората 2026 г. По делото е представена кореспонденция и Заповед № З-01-114/15.04.2026 г. на директора на ЮЦДП-Смолян, с която директорът на ТП ДГС „Алабак“ е оправомощен да сключи споразумение за партньорство за изпълнение на лесокултурни дейности и технологичен план за залесяване, който не е утвърден от директора на ЮЦДП-Смолян. Представени са: писма от министъра и заместник-министъра на земеделието и храните с указания за уеднаквяване на практиката по прилагането на чл. 70, ал. 5 ЗГ за учредяване право на ползване върху поземлени имоти и горски територии – държавна собственост, за устройване на постоянни пчелини. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя представя Писмо рег.№ Вх-01-1061#1/27.05.2026 г. на директора на „Южноцентрално държавно предприятие“-Смолян относно проверка по сигнал за неправомерни действия от страна на директора на ТП ДГС „Алабак“ по заявление за учредяване на постоянен пчелин, подадено от А. Т.. При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи: Действително жалбоподателят е посочил, че атакува мълчалив отказ на директора на ТП ДГС „Алабак“ да се произнесе по заявлението му. По същото обаче, е налице изричен отказ, обективиран в писмо изх.№ 03-205/14.04.2026 г., което е приложено към административната преписка и е предшестващо подадената до съда жалба. С него Т. е уведомен, че във връзка с подаденото от него заявление не може да се извърши учредяване на право на ползване за настаняване на постоянен пчелин в държавна горска територия, тъй като това ще възпрепятства горскостопанска дейност – залесяване. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 3 АПК, когато бъде отменен мълчалив отказ, смята се отменен и изричният такъв, последвал преди решението за отмяна. Съгласно т. 8 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 5 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/1976 г. в случаите, когато е подадена жалба срещу мълчалив отказ и е последвал изричен такъв, то жалбата срещу мълчаливия отказ следва да бъде разглеждана като жалба и срещу постановения по-късно изричен отказ. От анализа на цитираната по-горе разпоредба, както и от т. 8 на посоченото по-горе Постановление на Пленума на ВС следва извод, че ако до произнасяне по жалбата срещу мълчалив отказ е последвал изричен такъв, то съдът следва да приеме, че подадената срещу мълчаливия отказ жалба е и жалба срещу изричния такъв, постановен преди решаване на спора по същество. Безспорно настоящият случай е именно такъв. Нещо повече, в подадената уточнителна молба жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на писмото, като издадено при липса на фактически и правни основания и без посочване пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвано, поради което счита, че същото не представлява годен за обжалване ИАА. В тази хипотеза подадената против мълчаливия отказ жалба, следва да се приеме като такава против последвалия изричното произнасяне, а именно срещу отказ за учредяване право на ползване върху поземлен имот в горска територия за устройване на постоянен пчелин, обективиран в Писмо изх.№ 03-205/14.04.2026 г. на директора на ТП ДГС „Алабак“. Оспореният отказ е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 69, ал. 3, т. 1 ЗГ право на ползване върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за устройване на постоянни пчелини по смисъла на Закона за пчеларството (ЗПч) от директора на държавното предприятие по чл. 163 или оправомощено от него длъжностно лице – за поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, предоставени за управление на предприятието. Със Заповед № 94/28.03.2014 г., директорът на ЮЦДП е упълномощил директорите на териториалните поделения на предприятието да разглеждат постъпили заявления за учредяване право на ползване за устройване на постоянни пчелини, както за настаняване и преместване на временни пчелини по смисъла на ЗПч. Съгласно представени удостоверения от ОСЗ-Велинград и ОДЗ-Пазарджик правата за управление на цитираните в заявлението на Т. имоти са предоставени на ТП ДГС „Алабак“. Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗГ, за учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии за устройване на постоянни пчелини по смисъла на Закона за пчеларството собственикът на пчелина подава заявление до лицата по чл. 69, ал. 3, като актът за учредяване право на ползване се издава в деня на подаване на заявлението (чл. 70, ал. 7 ЗГ). Според указания на министъра на земеделието и храните рег.№ 91-1537/07.07.2016 г., правото на ползване в горски територии се учредява въз основа на подадено заявление, което трябва да съдържа конкретна информация и приложени документи. Заявления, които не отговарят на изискванията се връщат в цялост с указания за отстраняване на пропуските. На 06.04.2026 г. А. Т. е подал заявление до директора на ТП ДГС „Алабак“, с което е заявил желанието си да му бъде учредено право на ползване за устройване на постоянен пчелин с капацитет 100 пчелни семейства за срок от 10 години, към което е приложил комбинирана скица на предложение за обособяване на площ за разполагане на пчелин в част от поземлени имоти с идентификатори № 10450.212.73 и 10450.212.70 по КК на гр. Велинград. Наместо да издаде акт за учредяване право на ползване или да даде указания за отстраняване на нередовности по заявлението, директорът на ТП ДГС „Алабак“ е издал Писмо изх.№ 03-205/14.04.2026 г., с което е уведомил Т., че исканото учредяване на право на ползване не може да се извърши, тъй като на част от заявената от него територия е предвидено да се извърши залесяване по случай професионалния празник на лесовъдите в България. Доколкото писмото-отказ засяга правната сфера на жалбоподателя, то същото представлява индивидуален административен акт и следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Т. е., в закона е въведено императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. В случая, като фактически основания за издаване на оспорения акт е посочено единствено, че „…на част от заявената площ по приложената от Вас комбинирана скица е предвидено да се извърши залесяване…“. В писмото обаче, не се съдържат нито фактически, нито правни основания, които да сочат липса на възможност за разполагане на пчелина. От него не става ясно каква конкретна част от заявената от Т. площ ще бъде залесена. Заявлението му обхваща два отдела с по два подотдела с обща площ от 600 кв.м., а от представените доказателства е видно, че залесяването ще се извърши единствено в подотдел „343-ч“ на 400 кв.м. Липсва обосновка по какъв начин разполагането на пчелина ще препятства планираното мероприятие, нито дата, на която ще бъде извършено залесяването, за да е възможна проверката за съответствието на фактическите констатации с действителното положение. Още повече, че заявлението на Т. е подадено на 06.04.2026 г., а писмото от СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ за сключване на споразумение за партньорство за изпълнение на лесокултурни дейност е от 08.04.2026 г. От самото писмо на директора на ТП на ДГС „Алабак“ по никакъв начин не може да се установи каква е причината за издадения отказ за разполагане на пчелина. Няма конкретни, относими констатации по отношение на заявлението на оспорващия. В акта липсват и посочени правни основания. В разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗГ са посочени доказателствата, които се прилагат към заявлението, както и че актът за учредяване право на ползване се издава в деня на подаване на заявлението (чл. 70, ал. 7 ЗГ). Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че заявителят не отговаря на изискванията, съответно не може да му бъде учредено право на ползване лежи върху административния орган, който следва да установи фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Предвид посочената процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира пропускът на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде административен акт, което подпомага страните в избора им на защита и съответно прави възможен и/или улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва. Следва да се отбележи също, че в рамките на съдебната проверка по чл. 168 АПК, съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни основания, но не може да допълва мотивите в издадения административен акт. Липсата на фактическо основание и липсата на конкретно правно основание са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. С оглед на горните съображения и проверката, която извършва по чл. 146 АПК, съдът приема, че оспореният по делото изричен отказ за учредяване на право на ползване в горска територия за настаняване на постоянен пчелин, е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменен. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по подаденото от А. Т. заявление, съобразно указаното в мотивите на решението. С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, следва „Южноцентрално държавно предприятие“-Смолян да бъде осъдено да заплати сумата от 500 евро (977,92 лв.), представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав