Решение № 4756 от 24.10.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 3448/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на „Д.М.Р.“ АД срещу Наказателно постановление № НП- 5/31.01.2023 г., издадено от министър на културата, с което на „Д.М.Р.“ АД, ЕИК ••• на основание чл. 226а от Закон за културното наследство /ЗКН/ е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 179, ал. 2 ЗКН вр. чл. 21, ал. 2 от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности и копия, реплики и предмети с търговско предназначение. Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало санкционираното юридическо лице, което, в подадената чрез адв. Х. М.-САК жалба, релевира доводи за отмяната му. В допълнително подадена молба се излагат съображения, че наказващият орган не е конкретизирал изпълнителното деяние, чрез което се твърди, че е осъществено нарушението, обосновало ангажирането на отговорността на дружеството. Изтъква се, че не са описани точните елементи, част от културното наследство, за които се сочи, че са използвани от дружеството-жалбоподател. Насочва се вниманието към липсата на категорични доказателства, които да потвърждават изводите на наказващия орган. Претендира се присъждането на разноски. В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Х. М., който се придържа към изложените в жалбата съображения. В допълнителни писмени бележки се сочи, че констатацията на наказващия орган, че са използвани елементи от национално културно богатство се крепят единствено на житейска логика и предположения, а не на експертно становище. Въззиваемата страна – министър на културата, редовно призован, представлява се от юрк. Страхилова, която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждането на разноски. В допълнителни писмени бележки се излагат подробни съображения в подкрепа на оспореното наказателно постановление и се достига до извод за безспорна установеност на нарушението. Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател е „Д.М.Р.“ АД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление област Плевен, община Плевен, град Плевен, ул. „Гривишко шосе“ № 6, представлявано заедно и поотделно от М.С.Д., с ЕГН •••••••••• и Д.М.Д., с ЕГН ••••••••••. Дружеството се занимавало с производство и търговия на облекла и аксесоари към тях, като за целта поддържало интернет страница с предлаганите артикули – https: //desizomonni.com, както и физически магазин, находящ се на адрес гр. София, ул. „Солунска“ № 19. На 09.06.2022 г. служители на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата, сред които свидетелите Р.Р. и П.Г., извършили проверка в стопанисвания от дружеството-жалбоподател търговски обект. В хода на проверката длъжностните лица установили, че се предлагат за продажба дрехи, част от колекция „Exclusive Treasures” – пролет/лято 2022 г., върху които имало изобразени движими археологични културни ценности, със статут „национално богатство“ – съдове от Панагюрското съкровище – амфора-ритон и антропоморфна каничка. Панагюрското съкровище било движима културна ценност, публична държавна собственост, а предметите, съставящи съкровището били вписани във фондовете на Регионален археологически музей – Пловдив, а съкровището притежавало статут на „национално богатство“. Проверката спрямо дружеството продължила по документи и преглед на интернет страницата, поддържана от „Д.М.Р.“ АД, от където било установено, че колекцията с артикули дрехи, върху които имало изображения на културни ценности е била пусната в продажба на 14.04.2022 г. В описанието на колекцията артикули било посочено, че същата е инспирирана от Панагюрското съкровище и е съставена от принтове, съдържащи амфори и ритони. Сред представените за продажба артикули имало 7 броя, върху които имало изображения на съдове от Панагюрското съкровище – две тениски с яка, два панталона, две сака, яке. С писмо с изх. 45-00-274/25.05.2022 г., от Министерство на културата, било изпратено запитване до директора на Регионален археологически музей – Пловдив с молба да бъде предоставена информация за сключени договори за създаване, разпространение и използване на изображения на съдове от Панагюрското съкровище с „Д.М.Р.“ АД. С писмо с вх. № 45-00-274/03.06.2022 г., директорът на Регионален археологически музей – Пловдив уведомил Министерство на културата, че не е сключван договор с „Д.М.Р.“ АД за създаване, разпространяване и използване на изображения на съдове от Панагюрското съкровище с търговска цел, както и че не разполагат с информация, че такива изображения са използвани с търговска цел от дружеството. При тази хронология свидетелите Г. и Р. съставили Констативен протокол с вх. № 45-00- 274/18.07.2022 г., в който обективирали установените в хода на проверката факти. С писмо с изх. № 45-00-274/20.07.2022 г., дружеството било поканено да се яви в сградата на Министерство на културата на 09.08.2022 г., за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На 09.08.2022 г., свидетелят Р., в присъствието на двама свои колеги, както и представител на дружеството-жалбоподател, съставил срещу „Д.М.Р.“ АД акт за установяване на административно нарушение № 21/09.08.2022 г., в който било прието за установено, че „Д.М.Р.“ АД е създавало, разпространявало и използвало изображения на съдове от Панагюрското съкровище (амфора-ритон и антропоморфна каничка) с търговска цел - за производство и предлагане на стоки – дрехи за дизайнерски решения, без да сключи договор с Регионален археологически музей – Пловдив, с което е нарушило чл. 179, ал. 2 ЗКН вр. чл. 21, ал. 2 от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г. Актът бил връчен на представител на дружеството, който го приел без възражения, но такива постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. След запознаване с материалите по административната преписка, съобразявайки и възраженията на жалбоподателя, министърът на културата издал оспореното наказателно постановление № НП-5/31.01.2023 г., с което на основание чл. 226а ЗКН наложил на „Д.М.Р.“ АД имуществена санкция в размер на 25 000 лева за нарушение на чл. 179, ал. 2 ЗКН вр. чл. 21, ал. 2 от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г. Постановлението било връчено на представител на дружеството на 09.02.2023 г., а жалбата срещу него била подадена чрез наказващия орган на 22.02.2023 г. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Р.Р. и П.Г., както и на кредитираните писмени доказателства, инкорпорирани в процеса съгласно разпоредбата на чл. 283 НПК вр. с чл. 84 ЗАНН, а именно писмо с изх. № 45-00-274/20.07.2022 г., констативен протокол с вх. № 45-00- 274/18.07.2022 г.; писмо с вх. № 45-00-274/03.06.2022 г.; писмо с изх. № 45-00- 274/25.05.2022 г.; цветни изображения от каталог „Desizo Monni”; снимков материал от профил в социална мрежа „Фейсбук“; извлечение от инвентарна книга на научен паспорт на движима културна ценност; ГФО; и други. Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. и Г., които в хронологична последователност излагат своите възприятия от извършената спрямо дружеството- жалбоподател проверка. От непосредствения разпит на свидетелите еднозначно се установява, че при посещение в търговски обект, стопанисван от санкционираното юридическо лице, както и при преглед на поддържаната от него интернет страница и каталог с цветни изображения, с налични за продажба артикули, са възприели дрехи, върху които е имало изображения на амфора-ритон и антропоморфна каничка, елементи от Панагюрското съкровище. Така изложеното от свидетелите намира пълна опора в изготвения Констативен протокол, както и цветни изображения от каталога с модни артикули на „Desizo Monni”, както и изображения от предметите, част от Панагюрското съкровище. Видно при съпоставка на посочените изображения се констатира прилика и сходство между използваните в дизайна на дрехите елементи на амфора-ритон и антропоморфна каничка и предметите, част от Панагюрското съкровище. Доколкото съдовете от Панагюрското съкровище са уникални по своя характер, то и за съставомерността на нарушението не следва да се търси пълно единствено между същите, а е достатъчно да е налице сходство между изображенията, което в конкретния случай и без специални знания, ясно се установява. На следващо място от показанията на двамата свидетели, както и от извлечението от инвентарната книга и научен паспорт на движима културна ценност се потвърждава, че предметите, част от Панагюрското съкровище са движима културна ценност, публична държавна собственост, със статут на „национално богатство“ и са вписани във фондовете на Регионален археологичен музей – Пловдив. Което бе потвърдено и от свидетелите Р. и Г.. От писмо с вх. № 45-00-274/03.06.2022 г., се доказва, че между „Д.М.Р.“ АД и Регионален археологически музей – Пловдив не е имало сключен договор за създаване, разпространяване и използване на изображения на съдове от Панагюрското съкровище с търговска цел. В обобщение така събраната доказателствена съвкупност е еднопосочна в съдържателен план и безспорно установява осъщественото от „Д.М.Р.“ АД административно нарушение. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима като подадена в законовия срок по смисъла на чл. 59, ал. 2 ЗАНН и от лице с активна процесуална легитимация. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от „инспектор“ в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата, съобразно чл. 229, ал. 1 ЗКН, а оспореното наказателно постановление е издадено от министъра на културата, на основание чл. 229, ал. 2 ЗКН. Контролният орган е осъществявал дейността си при съблюдаване на сроковете по чл. 34 ЗАНН, както и е спазена процедурата за съставяне и връчване на АУАН и на НП, с което са гарантирани правата на жалбоподателя. Противно на възраженията на жалбоподателя съдът намира, че е налице достатъчно точно и ясно описание на нарушението и обстоятелства, при които е осъществено, като се откриват всички съществени реквизити и елементи от състава му. Посочени са дата и място, на която са извършени, конкретизирани са елементите, които са използвани в търговския дизайн, посочени са артикулите, които са били съставени и предложени за продажба, поради което и съдът намира, че не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са възпрепятствали санкционираното лице да разгърне защитата си в максимална степен. Въз основа на така събрания и обсъден доказателствен материал съдът намира за безспорно доказано, че „Д.М.Р.“ АД, с ЕИК ••• е извършило административно нарушение с правна квалификация по чл. 179, ал. 2 ЗКН вр. чл. 21, ал. 2 от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗКН: „Създаването, разпространението и използването на изображение на културна ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение с търговска цел, включително използването на изображението или на части от него при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама, се извършват при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 178 въз основа на договор, сключен със собственика на културната ценност, а за музейните културни ценности - с директора на съответния музей“. А съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение: „За създаване, разпространяване и използване на изображението по ал. 1 (фотографско, компютърно, видео- и друго изображение на културна ценност или на елементи от нея) се сключва договор със собственика на културната ценност или с директора на съответния музей, в чиито фондове е инвентирана културната ценност". Правилно наказващият орган е приел, че дружеството-жалбоподател е създало, разпространявало и използвало изображения на съдове от Панагюрското съкровище, т.е. че са осъществени и трите форми на изпълнителното деяние, доколкото бе доказано, че дружеството е създало модната линия, използвайки посочените изображения, а след което е предоставило за продажба и разпространявало артикулите с търговска цел. Категорично бе доказано, че съдовете от Панагюрското съкровище са част от фонда на Регионален археологически музей – Пловдив, както и че между съответния музей и дружеството- жалбоподател не е имало сключен договор, с предмет създаване, разпространяване и използване на изображения на предметите, част от Панагюрското съкровище. Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, то не следва да бъдат обсъждани елементите от субективна страна на нарушението. Приложена е коректната санкционна разпоредба на чл. 226а ЗКН, която гласи, че: „Който с търговска цел създава, използва и разпространява изображения на културната ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и други изображения или използва изображението като търговска марка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за марките и географските означения при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама без сключен договор със собственика на културната ценност или на директора на съответния музей, се наказва с глоба от 5000 до 15 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.“. Съдът обаче намира, че не са налице отегчаващи обстоятелства, доколкото няма данни дружеството да е осъществявало други нарушения от същия вид, не следва да се тълкува и в негов ущърб, обстоятелството дали е съдействало на контролния орган в хода на проверката, доколкото това е част от възприетата от нарушителя защитна линия на поведение. Воден от горното съдът намира, че така наложената на дружеството- жалбоподател имуществена санкция в размер на 25 000 лева, следва да бъде намалена до минимално предвидения от законодателя размер от 20 000 лева. Така наложеното наказание е пропорционално на преследваната цел и е съразмерно спрямо осъщественото от дружеството нарушение. Културното, националното и историческото богатство на страната ни е част от конституционната ни идентичност, поради което следва да бъде опазвано, както и да се прави преценка в кои случаи е удачно символи и елементи от националното богатство да бъдат използвани за осъществяването на търговска цел. А в случаите, в които се приеме за допустимо, то разпространяването им следва да бъде одобрено и осъществено единствено чрез съгласието на собственика или директора на съответния музей. С цел запазване и съхраняване на националното богатство, както и правилното му популяризиране е предвидено именно сключването на договор между заинтересованите страни. Следва да бъде посочено, че артикулите са били пуснати в продажба с търговска цел, докато музеят е бил лишен от възможността да получи дължимите му ползи. Не на последно място артикулите са били достъпни до неограничен кръг от лица. Поради което и съдът намира, че процесният случай не следва да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 ЗАНН съдът