Решение № 286 от 24.2.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 269/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 – 178 във вр. с § 8 от ПЗР на Административно процесуалния кодекс във вр. с § 5 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Образувано е по жалба на М. Я. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез пълномощника й -адв. Н. Д. – АК - Габрово срещу отказ на и.д.кмета на община Троян за издаване на удостоверение за наследници, обективиран в писмо изх.№ УГ-02-02-559/09.06.2025 г. В жалбата се твърди, че отказът не съответства на материалния закон и на целта на закона, поради което са налице основанията по смисъла на чл.146, т.4 и т.5 от АПК за отмяна на оспорения индивидуален административен акт и връщане на преписката на административния орган за издаване на исканото от жалбоподателя удостоверение за наследници. В жалбата се сочи, че на 04.09.2025 г. в [населено място] жалбоподателката М. Я. сключила граждански брак с Л. С. А. – гражданин на Великобритания със статут на чужденец, постоянно пребиваващ в РБългария, с [ЛНЧ] и с постоянен адрес: [населено място], [улица]. Последното му удостоверение за пребиваване било издадено на 07.11.2016 г. и било валидно до 26.10.2026 г. На 22.12.2024 г. Л. С. А. починал, като бил издаден Акт за смърт № 0374/22.12.2024 г. от длъжностно лице по гражданско състояние в община Троян. Жалбоподателката подала в община Троян заявление за издаване на удостоверение за наследници на съпруга си с вх. № УГ -02-02-559/09.06.2025 г., по което е постановен отказ, обективиран в оспореното в настоящото съдебно производство писмо. Като основание за отказ е посочено, че предвид чл.8, ал.2 и чл.10 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, липсват данни за това лице в регистъра на населението, с който разполага община Троян. Според изложеното в жалбата пропускът на административния орган да извърши съответното вписване, като изпълни чл. 4, ал. 3 и чл. 102, ал. 1, т. 3 от ЗГР, не може да послужи за основание за отказ да се издаде удостоверение за наследници. В случая се касае за лице с постоянно пребиваване в България, като удостоверението ще бъде използвано в България, а не в друга държава. В заключение на жалбата се отправя искане към съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ и да задължи административния орган да издаде исканото удостоверение. Релевира се претенция в полза на жалбоподателката да бъдат присъдени сторените деловодни разноски в производството. В съдебното заседание, проведено по делото жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител -адв. Д.. Последният в дадения ход по същество на делото поддържа жалбата и изложените в същата аргументи, като пледира за отмяна на оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Ответникът – и.д.кмет на община Троян, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по основателността на жалбата. Административен съд – Ловеч, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна: Със заявление от 09.06.2025 г. жалбоподателката е поискала от ответника издаване на удостоверение за наследници на Л. С. А., починал на 22.12.2024 г. Към заявлението е приложен препис-извлечение от акта за смърт на лицето. С писмо изх.№ УГ-02-02-559/09.06.2025 г. на и.д.кмета на община Троян е отказано издаване на исканото удостоверение, защото за лицето липсвали данни в регистъра на населението, т. е. липсвал запис, въз основа на който да се издаде исканото удостоверение. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Оспореното писмо е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като с него се отказва издаването на документ, от значение за признаване или упражняване на права и задължения. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В чл. 107 от ЗГР е предвидено, че отказът за предоставяне на данни от ЕСГРАОН може да се обжалва по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата е насочена срещу отказ за извършване на административна услуга, който е обективиран в оспорения акт. Ето защо, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението и чл. 4, ал. 3 от ЗГР, удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. С оглед изложеното съдът намира, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган – и.д.кмета на община Троян, на когото са възложени такива функции, съгласно приложената към материалите на делото заповед на кмета на община Троян, издадена на основание чл.44, ал.2 и чл.39, ал.2 от ЗМСМА. Актът е издаден в предписаната от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в ал. 2 на същата разпоредба. Удостоверението за наследници е документ, предназначен да удостовери наследниците по закон на посочено от заявителя починало лице. Същото се издава от длъжностното лице по гражданско състояние в общината след справка в регистрите за населението, а самата административна процедура е регламентирана в Закона за гражданската регистрация. Същата се състои от два етапа: 1) вписване на лицето в регистъра на населението; 2) издаване на удостоверение за наследници въз основа на това вписване. Относно първия етап, съдът съобразява, че съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗГР в регистъра на населението се вписват всички български граждани, както и чужденците, които са: получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България; или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Съдът намира, че в случая са налице и двете предпоставки, посочени в нормативната уредба. На първо място, Л. С. А., за когото жалбоподателката е поискала издаване на удостоверение за наследници, е подлежал на вписване в регистъра на населението към датата на смъртта си, в качеството си на чужденец, получил разрешение за постоянно пребиваване в РБългария. На второ място, Л. С. А. е починал на 22.12.2024 г. в РБългария, за което е съставен акт за смърт № 0374 от 22.12.2024 г. Следователно Л. С. А. е следвало да бъде вписан в регистъра на населението. По делото няма данни това вписване да е извършено, поради което първият етап не е изпълнен. Относно втория етап, съдът съобразява, че съгласно чл. 23 от ЗГР за всяко физическо лице, подлежащо на вписване в регистъра на населението, се създава електронен личен регистрационен картон в регистъра на населението. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. въз основа на регистъра на населението се издават удостоверения по утвърдени образци за данните, поддържани по чл. 25 от Закона за гражданската регистрация, т. е. тези в електронния личен регистрационен картон. Съгласно чл. 8, ал. 2 от същата наредба когато в регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая, видно от процесния отказ, Л. С. А. не е вписан в регистъра на населението към момента на настъпване на смъртта, въпреки че е подлежал на такова вписване. В допълнение и подкрепа на този извод е обстоятелството, че свободата на движение и установяване на територията на ЕС на гражданите на Европейския съюз е фундаментално тяхно право. Именно това е причината за тях да не се изисква изрична санкция, респ. разрешение от страна на държавата, в която лицето се установява, каквато е изискуема за всички останали чужденци според ЗЧРБ. Това изконно гражданско право е уредено в първичното европейско право - на първо място в разпоредбата на чл.49 от Договора за функционирането на европейския съюз, както и в Хартата на основните права на Европейския съюз, чл.15, ал.2, според която всеки гражданин на ЕС има право да работи и да се установи свободно в друга държава членка. На следващо място правото на установяване е предмет на уреждане и от Директива 2004/38/ЕО от 29 април 2004 година, която урежда в детайли техническите въпроси, свързани с реализиране правото на пребиваване, включително предвижда и урежда правото на постоянно пребиваване на територията на друга държава членка на Съюза. Разрешението на всеки гражданин на съюза за пребиваване в друга държава членка е гарантирано изначално от ДФЕС и ХОПЕС. Така например, разпоредбата на чл.20 ДФЕС създава гражданство на Съюза, като всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка, е гражданин на Съюза. Според същата норма Гражданството на Съюза се добавя, а не замества националното гражданство. Това означава, че бидейки граждани на други държави-членки, гражданите на съюза се ползват с особено привилегировано положение, приравнени са по права на гражданите на приемащата държава. В този смисъл вписването в регистрите е тяхно право като постояннопребиваващи и задължение на съответната администрация, тъй като то е свързано с реализиране на редица други граждански, политически и социалноикономически права. Сред тях правото на установените лица да гласуват на местни избори и избори за Европейски парламент, както и да получават административни услуги, каквато е снабдяването с удостоверение за наследници, упражняването на които права отказът от регистрация възпрепятства. В тази връзка разпоредбата на чл. 18 ДФЕС забранява всякаква дискриминация на основание гражданство в рамките на прилагането на правото на ЕС, като материята, свързана с постоянното пребиваване на територията на съюза е именно такава. От своя страна чл.20, пар.2, б.“б“ от ДФЕС гарантира правото на европейските граждани да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент, както и в общинските избори в държавата-членка, в която пребивават, при същите условия, както и гражданите на тази държава; Директива 2004/38/ЕО също урежда правото на свободно движение и пребиваване, като чл.24 на Директивата гарантира равно третиране с гражданите на приемащата държава членка, освен в строго определени изключения (напр. социални помощи през първите 3 месеца). В същия смисъл следва да бъде тълкувана и разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.2 Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация Електронен личен регистрационен картон се създава от териториалните звена "ГРАО" на лицата, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, тъй като принципът установен в ЗГР е за регистрация на всички български граждани и продължителнопребиваващи чужденци. Доколкото при упражняване на изходящо от европейски нормативен акт право, каквото е правото на постоянно пребиваване, гражданите на ЕС следва да бъдат третирани не по-зле от българските граждани, то същите следва да бъдат регистрирани по идентичен начин в условията на постоянно пребиваване. В този смисъл починалото лице Л. С. А. е подлежало на регистрация, като обстоятелството, че лицето не е вписано в регистрите на населението не освобождава местната администрация от задължението да издаде в полза на наследниците му удостоверение за наследници. Изложеното обоснова извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, което налага неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията дадени в мотивите на настоящето решение при спазване на установения в чл.57, ал.2 от АПК срок. С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноски се дължат в полза на оспорващия, чийто пълномощник своевременно направи искане за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 10 лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, определимо от съда на основание чл.38, ал.2, изр.2 вр.ал.1, т.3 от ЗА вр.чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 516,52 евро, от които 5,11 евро -държавна такса и 511,41 евро- адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Ловеч, 6- ти състав