Решение № 5124 от 18.5.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 866/2025 г.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на А. А. М. против Решение № 2555/14.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила, както и поради противоречие с приложимия материален закон. Административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. При неизяснена фактическа обстановка и при липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не били налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Чужденецът изложил подробно своята лична история пред административния орган, но последният не възприел правилно съдържанието ѝ. В мотивите на административния акт, с които бил постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие със собствените си изводи, изложени в първата част на същия акт, приел, че чужденецът не заявил, че е изложен на риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне – тоест не била налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Всъщност, такъв риск съществувал. Лицето не можело да се завърне в [държава], поради изложените в хода на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, същият не би потърсил убежище в България – държава, намираща се на хиляди километри от родния му дом. За да достигне до извода за липса на основание за закрила, административният орган приел, че спрямо чужденеца не били налице никакви последствия, свързани с живота и сигурността му. В действителност, поради настъпили нови обстоятелства след свалянето на Б. А. от власт, чужденецът изпитвал основателни опасения за живота си. В практиката си Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) последователно приемал, че чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека представлява една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието, както и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, независимо колко нежелателно или опасно е поведението на жертвата. Съгласно чл. 3, държавата носела отговорност при експулсиране, когато били налице сериозни доводи, че засегнатото лице щяло да бъде изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително третиране в държавата, в която било върнато. Призната била също така нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали in situ, тоест след влизането им в приемащата държава – т.нар. "бежанци sur place". Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства, произтичащи от събития, настъпили след напускане на държавата по произход. С докладна записка с рег. № 34705/04.02.2025 г. било поискано провеждане на психиатричен преглед или експертиза, тъй като чужденецът страдал от здравословен проблем по рождение и не разбирал казаното от преводача по време на интервюто. Видно от приложено становище с рег.№ 34705/24.02.2025г. на професионалното мнение на психолог, заключението било, че лицето се намира в процес на адаптация към нова социална културна среда. Всички изложени факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, довела до издаването на един незаконосъобразен акт, който за съжаление касаел пряко живота и сигурността на чужденеца. С оглед гореизложеното, се иска да бъде отменено Решение № 2555/14.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с всички законни последици от това. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Назначеният му процесуален представител моли жалбата да бъде уважена на основанията, изчерпателно посочени в нея. Счита, че атакуваният акт е незаконосъобразен, издаден в нарушение на приложимия материален закон, като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила решението на административния орган като правилно и законосъобразно. Счита, че административният орган е изследвал в пълнота всички факти и обстоятелства по случая и се е произнесъл с административен акт в законоустановения срок. Подробни съображения представя в писмени бележки, които моли да бъдат взети предвид при постановяване на съдебното решение. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че решението на председателя на ДАБ при МС е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С молби до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет – с вх. № УП-34705/19.09.2024 г., жалбоподателят е поискал международна закрила от Република България. Тъй като чужденецът не е разполагал с документи за самоличност, последната е установена с декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от 19.09.2024 г. На същата дата лицето е регистрирано в Регистрационен лист рег.№ УП-34705/19.09.2024 г., в който е вписано с имената А. А. М., [държава], роден на [дата]. в [държава], Т., със същия постоянен адрес, •••, •••, •••, без •••, •••. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, братята и сестрите на търсещото закрила лице, като двама от братята му е отбелязано, че се намират в България. С писмо с рег.№ УП-34705/20.09.2024 г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-20000/04.12.2024 г. (рег. № УП-34705/05.12.2024 г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. Видно от Протокол от проведено интервю рег. № УП-34705/31.01.2025 г., при започване на интервюто с А. А. М. е установено, че лицето има здравословни проблеми - не разбира смисъла на думите на преводача и не може да отговаря на зададените въпроси, поради което интервю не е проведено. От Н. Г. - младши експерт в отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли до Директора на РПЦ – Харманли е съставена Докладна записка рег.№ УП-34705/04.02.2025 г., в която е посочено, че при опита за провеждане на интервю, преводачът е заявил, че лицето не разбира смисъла на задаваните въпроси и не може да отговаря на същите, съответно поради тази причина интервюто не е могло да бъде проведено. Посочено е, че са налице основанията по чл. 61а, ал. 5 от ЗУБ, а именно основателно съмнение, че чужденецът не може да се грижи за своите работи поради с. или болест. Предложено е да се извърши психиатричен преглед и/или психиатрична експертиза на чужденеца. В Становище рег.№ УП-34705/24.02.2025 г., изготвено от Р. П. - магистър приложна социална психология, се посочва, че търсещият закрила има съществени когнитивни дефицити, които затрудняват разбирането, комуникацията и социалната адаптация. В разговори често отговаря с „не знам“. Краткосрочната му памет е слабо развита, но проявява по-добра устойчивост при дългосрочно запаметяване на рутинни и познати елементи от ежедневието. Мисленето му е конкретно, с ограничена способност за абстрактни разсъждения и въображение. А. се храни самостоятелно, но не може да поддържа лична хигиена без помощ (миене, къпане, обличане и др.). Не притежава средства, телефон или хоби. Не пазарува и не проявява самостоятелност в планирането или изпълнението на ежедневни задачи. Липсва разбиране за подходящо облекло спрямо метеорологични и социални обстоятелства. Зависим е в значителна степен от брат си, както в ежедневното функциониране, така и в социалната среда. Проявява затруднения в езиковата комуникация, особено при контакт с нов език. Речта му е семпла, конкретна, понякога неясна или непълна. Показва ограничени социални умения, разчита предимно на брат си при социални контакти, което възпрепятства изграждането на нови взаимоотношения. Поведенчески е склонен към конформизъм – следва поведението на другите и съблюдава социални норми, когато му бъдат ясно обяснени. Е. А. е уязвим – възможни са прояви на страх, тревожност, тъга и носталгия, свързани с раздялата с родината и несигурността в новата среда. Показва нужда от постоянна емоционална и социална подкрепа, като изпитва затруднения в разпознаването на невербални сигнали и социални кодове. Заключението е, че А. се намира в процес на трудна адаптация към новата социална и културна среда. Ограничената му самостоятелност, ниското ниво на когнитивно и социално функциониране, както и емоционалната му зависимост от брат му, създават необходимост от постоянна грижа, напътствия и подкрепа. Въпреки това, демонстрира готовност да следва инструкции и да се съобразява с установените норми, което свидетелства за известен адаптивен потенциал в рамките на добре структурирана и подкрепяща среда. По делото е приложен Протокол от проведено интервю с А. А. М., [държава], брат на А. А. М. (Протокол рег.№ УП-34705/27.02.2025 г.), в което интервю А. М. е запитан каква е причината на първото интервю брат му да заяви, че не разбира въпросите. Същият отговаря, че брат му се е родил така. Имал у. изостаналост. За него в [държава] се грижели родителите им, а когато тях ги нямало, за А. се грижел брат му А.. На въпрос дали се е лекувал, А. отговаря положително. Посочва, че посещавали лекари в [държава] и имали документ, с който А. бил освободен от военна служба заради здравословното му състояние, но през 2023 г. документът изгорял. На въпрос може ли А. да се грижи сам за себе си, брат му отговаря, че можел да прави само някои неща сам, например да се храни самостоятелно, но не можел да го остави сам. С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Решението е връчено лично на лицето на 27.03.2025 г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 03.04.2025 г., видно от поставения входящ номер на ДАБ. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 87 от ЗУБ, поради което е допустима. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна. Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган - Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т. 2) отказва статут на бежанец; (т. 4) отказва хуманитарен статут. Съдът установи, че при провеждане на особеното административно производство и постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които представляват самостоятелно основание за отмяна на процесния административен акт и за връщане на преписката за ново произнасяне. Чл. 61а, ал. 5 ЗУБ изисква задължително назначаване на психиатрична експертиза, когато възникне „основателно съмнение“, че чужденецът не може да се грижи за своите работи поради с. или болест. Тоест законът не оставя на преценката на органа дали да назначи такава експертиза – при наличие на основателно съмнение задължението е императивно. В случая от данните по делото е видно, че чужденецът не е посещавал училище, същият е с ограничена способност за езикова комуникация, има слабо развита краткосрочна памет и невъзможност за абстрактно мислене, не може да се грижи за личната си хигиена и не борави с пари, той е социално и емоционално зависим от брат си, не отговаря на повечето въпроси, има когнитивни ограничения, липса на самостоятелност и затруднения в адаптацията. В тази връзка настоящата инстанция приема, че в хода на административното производство, още при провеждане на първото интервю, са възникнали данни, пораждащи основателно съмнение дали чужденецът е в състояние сам да се грижи за своите работи поради п. заболяване или у. дефицит. Това съмнение е допълнително потвърдено и в рамките на второто интервю, при което на въпросите по същество е отговарял не самият чужденец, а неговият брат, поради неспособността на търсещия закрила да разбира и комуникира адекватно. Съществено значение има и обстоятелството, че по делото е представено писмено становище, изготвено от специалист с образователна степен „магистър“ по приложна социална психология. В същото са изложени конкретни данни, че чужденецът не притежава елементарна образователна и социална адаптивност, не умее да чете и пише, не борави със символи и абстракции, не може да планира или оценява последствията от действията си, не проявява автономност в поведението, както и че страда от ограничен речников запас и изключително ниска комуникативна компетентност. Посочено е също, че чужденецът не е в състояние да води самостоятелен живот, показва затруднения при ориентиране в ситуация, а в поведението му се наблюдава наивитет, зависимост и липса на елементарна практическа зрялост. Налице са и индикации за тревожност, социална неувереност и зависимост от по-големия брат, който го придружава. При така установените данни, които пораждат основателно съмнение за наличие на д.болест или с. по смисъла на чл. 61, ал. 5 от Закона за убежището и бежанците, административният орган е бил длъжен да назначи психиатрична експертиза с цел изясняване на въпроса дали чужденецът е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи, респективно дали има необходимата психофизиологична зрялост, за да участва адекватно в административното производство и да упражнява процесуалните си права. Вместо това, административният орган е продължил производството, без да изясни изцяло и обективно релевантните за статуса на чужденеца обстоятелства. Така въпросът относно наличието на п. заболяване и евентуалната необходимост от поставяне под запрещение и назначаване на настойник или попечител, който да представлява чужденеца в производството, е останал напълно неизяснен. Въпросът за п.то състояние на чужденеца е бил повдигнат и в самото оспорено решение, но в него липсват конкретни мотиви защо административният орган е приел, че данните от становището на специалиста психолог не пораждат съмнение относно наличието на д. болест или с.. Не се съдържа никаква аргументация защо не е била назначена експертиза, нито е направена обоснована преценка относно способността на чужденеца да участва ефективно в административното производство. Това обуславя немотивираност на акта в тази му част, поради което и само на това основание решението подлежи на отмяна. Доколкото проверката за законосъобразност се извършва въз основа на изложеното в самия административен акт, при липсата на изрични фактически съображения относно преценката на доказателствата и изключването на съмнение за наличие на п. разстройство, съдът не може да извършва тълкуване или допълване на мотиви, каквито не са изложени от самия орган. Изложеното следва да бъде разгледано и в светлината на практиката на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека, която поставя акцент върху уязвимостта на определени категории търсещи закрила лица, включително страдащи от психични заболявания или когнитивни увреждания, и необходимостта техните права да бъдат гарантирани в пълно съответствие с принципа на ефективна защита. В редица свои решения СЕС подчертава, че държавите членки следва да осигурят специални гаранции за търсещите закрила, които се нуждаят от допълнителна подкрепа поради уязвимост, включително при провеждането на интервю и оценката на молбата. Това изисква индивидуализирана преценка на особените потребности и евентуално ангажиране на експертна помощ, когато това се налага. Допълнително, съгласно чл. 24 от Директива 2013/32/ЕС (Процедурната директива), държавите членки са длъжни да идентифицират възможно най-рано търсещите закрила, които се нуждаят от специални процедурни гаранции, и да осигурят адекватна подкрепа, за да могат да упражнят правата си по производството. Назначаването на експертиза в случаите на съмнение относно п.то състояние на заявителя е част от тази защита. От своя страна, Европейският съд по правата на човека също признава, че участието на лица с психични разстройства в административни или съдебни производства предполага по-висока степен на защита, за да се гарантира ефективното упражняване на правата им, като отказът или пропускът да се осигури такава защита в рамките на процедурата може да доведе до нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 ЕКПЧ, както и на правото на ефективно средство за защита по чл. 13. Посоченото води до извод, че допуснА.т от административния орган пропуск да изследва въпроса относно процесуалната дееспособност на чужденеца, чрез игнориране на задължението за назначаване на психиатрична експертиза, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което накърнява правото на защита на жалбоподателя. Ето защо, съдът намира, че обжалваното решение, като немотивирано и постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила следва да бъде отменено, като след отмяната му преписката следва да се изпрати за ново произнасяне по подадената от А. А. М. молба за закрила, при съобразяване с дадените от съда задължителни указания, свързани с тълкуването и прилагането на закона. При извършване на преценка дали конкретната молба за закрила е основателна или не, административният орган следва да назначи психиатрична експертиза спрямо жалбоподателя по реда на чл. 61а, ал. 5 от ЗУБ. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът