Решение № 14 от 2.2.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 318/2025 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2024/1000-2698/НП о т 05.09.2024 година на И.Д. Зам.Директора на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници”, с коет о н а А. А. К. с ЕГН ••••••••••, с адрес: град ••••••••••••, ул.„••••••••••••••••••••••••, за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено на основание чл.234,ал.2,т.2 от ЗМ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 189 528,24лева (пункт 1) и е постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА“ от А. А. К. -лекарствен продукт- „GRIBOCOLD 200mg/30mg„ , съдържащ 200mg. ибупрофен и 30mg. псевдоефедрин – 33 000броя кутии с обща митническа стойност 189 528,24лева. В срока за обжалване , жалбоподателя моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като намира същия за неправилен и незаконосъобразен, като счита,че били допуснати множество нарушения на процесуалния закон , в това число не били спазени преклузивните срокове предвидени в ЗАНН . Счита че било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Оспорва извършеното нарушение,за което бил санкциониран,като излага съображения в тази насока ,в това число и за липса на субективния елемент от състава на нарушението.Отделно от това се твърди,че обжалвания акт е издаден от некомпетентен орган, неправилно била определена митническата стойност на отнетите вещи ,а в нарушение на закона не била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В съдебната фаза, жалбоподателя редовно призован, не се явява. За него се явява адв.К. , която поддържа жалбата по изложените в нея доводи,като в допълнение сочи,че е изтекла абсолютната давност предвидена в НК ,с оглед на което обжалваното НП подлежало на отмяна на това основание. Претендира присъждане на направените по делото разноски.Представя в срок писмени бележки. Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – И.Д. Зам.Директора на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници”, редовно призован, изпраща представител –юрисконсулт Д. Ч., която счита обжалваното НП за законосъобразно и правилно. Моли същото да бъде потвърдено ,а в условията на алтернативност,ако съдът приеме,че същото следва да бъде отменено,моли съда да потвърди същото в частта ,в която се отнемат в полза на държавата лекарствените продукти,тъй като били с изтекъл срок на годност,което обстоятелство се установявало от приложения снимков материал по АНПр. Представя писмени бележки в подкрепа на изложеното по същество на спора.Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение и се отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение от страна на жалбоподателя. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: Н а 08.07.2021г. около 05:45 часа на МП "Капитан Андреево", на трасе "Входящи товарни автомобили" пристигнал товарен автомобил марка „РЕНО МАСТЕР“ с регистрационен номер СВ8812РТ, на път от Турция за България, управляван от българския гражданин –жалбоподателя А. А. К.. Водачът на товарния автомобил А. А. К. представил 1бр. T1 - 21TR34130001701794 от 07.07.2021г. и придружаващи документи: ЧМР и фактура номер BLT20210603/06.07.2021г. с които е декларирал превозвания товар – 24 (двадесет и четири) колета с “Asthree Vitamin D 3 50.000 IU 15cap”. Товарният автомобил бил съпроводен за извършване на митническа проверка в халето на трасе "Входящи товарни автомобили". На основание чл.16, ал.1, т.1 от ЗМ, била извършена митническа проверка на товарния автомобил, като преди започване на проверката, А. А. К. бил устно поканен да декларира носените от него лични вещи, стоки и валутни ценности. Той декларирал единствено превозвания по представените документи товар. Направен бил външен оглед на превозното средство, на долапите и била извършена митническа проверка на кабината на товарния автомобил, като не били констатирани нарушения. При извършената проверка било установено,че турската митническа пломба била с ненарушена цялост, след което била премахната. При проверката на товарното помещение било установено, че колетите съответствали на декларираните 24 (двадесет и четири) броя при които, било констатирано наличието на общо 5 (пет) кашона, съдържащи декларирания по документи лекарствен продукт „Витамин D3“, а в останалите 19 (деветнадесет) кашона бил открит лекарствен продукт на таблетки с надпис на опаковките “GRIBOCOLD 200mg/30mg ”, съдържащ 200mg. ибупрофен и 30mg. псевдоефедрин. В 18 (осемнадесет) от кашоните се съдържали 18 (осемнадесет) по-малки кашона, всеки от които с по 100 (сто) опаковки от лекарствения продукт, а всяка опаковка съдържала 3 (три) блистера с по 10 (десет) таблетки , а в един от кашоните се съдържали 6 (шест) по-малки кашона с по 100 (сто) опаковки с по 3 (три) блистера, всеки от които с по 10 (десет), като общия брой на таблетките “GRIBOCOLD 200mg/30mg ” бил 990 000 броя. Псевдоефедринът е прекурсор за производство на наркотични вещества от Категория 1, който е включен в списъка към Приложение 1 на Регламент (ЕО) №273/2024 на Европейския парламент и на Съвета, относно прекурсорите на наркотични вещества. При извършен тест с помощта на полеви наркотест, M.M.C. International B.V.«OPIATES/AMPHETAMINES TEST» в присъствието на А. А. К., се оказало, че веществото съдържащо се в таблетките е наркотично - реагиращо на амфетамин и попада в Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск на Приложение 1 към чл. 3, т. 1 към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. След извършения оглед на превозното средство, били открити освен документите, които А. А. К. бил представил на българските митнически власти и документите, които бил представил на турските митнически власти. В документите представени пред турските митнически власти било записано, че превозваната стока са лекарствени продукти 24 (двадесет и четири) колета “GRIBOCOLD 200mg/30mg”, съдържащ 200mg. ибупрофен и 30mg. псевдоефедрин. В документите представени пред българските митнически власти било записано, че превозваната стока е само 24 (двадесет и четири) колета „Витамин Д3“. На основание чл. 16, ал.1,т.9 от ЗМ, бил извършен личен преглед А. А. К., при който били открити само парични средства в минимални размери – в лева ,в турски лири и в евро. За извършения личен преглед бил съставен протокол, заведен под № 186/08.07.2021г. В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и да ва в писмена форма жалбоподателят А. А. К., сочи, че вчера в 9,00часа на митнически склад натоварил буса и отишъл в гр.Истанбул ,митница Мурат Бей някъде към 12часа,където била поставена пломба и тръгнал за България. Сочи,че работи в транспортна фирма и няма никакво обяснения за стоката,какво е и т.н.,като на ЧМР-то пишело купувача и продавача. За извършената проверка бил съставен протокол за митническа проверка № 21BG9931H029519 от 08.07.2021г. Поради горното и на основание чл.230 от Закона за митниците на А. А. К. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение №1521 от 08.07.2021 год. по описа на ТД Митница Бургас за извършено нарушение по чл. 233, ал.3, вр. с ал.1 от ЗМ. За случая бил уведомен разследващ митнически инспектор към Териториална дирекция Митница Бургас и със съставянето на протокол за оглед на местопроизшествие било образувано Досъдебно производство №49/2021г. по описа на ТД Митница Бургас за престъпление по чл.242, ал.1 б. „д“ от НК. Във връзка с образуваното наказателно производство по случая,АНПр била прекратена на 12.07.2021г.,видно от разпечатка от БИМИС и писмо до разследващият митнически испектор с рег.№32-108811/21.03.2023г. В хода на процесуално-следствените действия били иззети товарен автомобил марка „РЕНО МАСТЕР“ с регистрационен номер СВ8812РТ, в едно с 1 брой контактен ключ и 1 брой регистрационен талон, както и 19 броя кашони съдържащи общо 33 000 броя кутии с надпис „Gribocold“. С протокол за доброволно предаване от 08.07.2021г. към производството са приобщени мобилен телефон марка „Ксаиоми“, черен на цвят и IMEI – 866583042259794 и IMEI2 – 866583043141819 с поставена в него сим карта бяла на цвят с фабричен номер 190303092135 с абонаментен номер +905350830445 с код за отключване на телефона 1973 и мобилен телефон марка „Айфон“ модел „8+“, с IMEI –356769088059662, поставена в него един брой сим карта бяла на цвят с надпис „Telenor“ с фабричен номер 89359050000114233193 с абонаментен номер •••••••••• с код за отключване на дисплея 197330. В хода на разследването по делото са били приобщени веществените доказателства, били извършени оглед на веществени доказателства, разпити на свидетели, били изготвени физико-химични, фармакологична, оценителна и автотехническа експертизa, приложени били множество справки и документи. От събраните доказателства било установено, че лицето А. А. К. работел като шофьор в „Карера интернашънъл“ ЕООД. Фирмата осъществявала транспортна дейност. Фирмата „Карера интернашънъл“ ЕООД и фирма „Синдра фарм“ ЕООД били сключили договор за превоз на товари. Целта на договора бил да се превозват лекарствени продукти внос от Република Турция. Фирма „Синдра фарм“ ЕООД имала разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти с номер BG/WDA/MP-0136/16.10.2029г., издадено от Изпълнителна агенция по лекарствата. Основно фирмата се занимавала с внос на лекарствени продукти витамини С и витамини Д. Понеже фирмата внасяла от Турция само продукти произведени в ЕС, не се изисквало специално разрешение за тях. В хода на разследването, било установено, че на 05.07.2021г., А. А. К. напуснал България през ГКПП "Капитан Андреево" с товарен автомобил марка „РЕНО МАСТЕР“ с регистрационен номер СВ8812РТ, регистрирано на фирма “Карера интернашънъл“ ЕООД. Същият бил натоварен в гр. Истанбул от склад на фирмата изпращач - “Булут Еджа Депосу Медикал ве козметик” с лекарствени продукти както следва: “GRIBOCOLD 200mg/30mg”, съдържащ 200mg. ибупрофен и 30mg. псевдоефедрин - 33 300 кутии и “Asthree Vitamin D 3 50.000 IU 15cap” – 500 броя. Била съставена е-фактура №BLT2021000000603/ 06.07.2021г., в която било посочено, че лекарствата са “GRIBOCOLD 200mg/30mg ”, съдържащ 200mg. ибупрофен и 30mg. псевдоефедрин - 33 300 кутии и “Asthree Vitamin D 3 50.000 IU 15cap” – 500 броя кутии на стойност 169.500.00 турски лири в товарителницата като получател на стоката била посочена фирма „Синдра фарм“ ЕООД. Във фактурата и в товарителницата било отразено общо количесто – 24 (двадесет и четири) колета, от които 5 (пет) били с Витамин Д, а останалите 19 (деветнадесет) колета били с надпис на опаковките “GRIBOCOLD 200mg/30mg”. Съставена била и втора товарителница от 07.07.2021г., в която било посочено, че вида на стоката е само “Asthree Vitamin D 3 50.000 IU 15cap”, като общото количество също било 24 (двадесет и четири) колета, общо 33 500 кутии. Бил съставен опаковъчен лист към фактура номер BLT20210603/06.07.2021г., в който бил посочен само един вид лекарства - “Asthree Vitamin D 3” общо 24 колета. Била издадена и фактура номер BLT20210603/06.07.2021г. в която стоките били посочени като „Asthree Vitamin“ 33 300 кутии и „Asthree Vitamin D 3 50.000 IU 15cap” общо 33 800 кутии. Този комплект от документи А. А. К. следвало да представи пред българските митнически власти. Била съставена и транзитна декларация номер 21TR34130001701794 от 07.07.2021г., в която било посочено, че вида на стоката е 24 колета “Asthree Vitamin D 3 50.000 IU 15cap“. Лекарствените продукти били поставени от фирмата изпращач в кашони без надписи. След това А. А. К. минал през митница в гр. Истанбул, където поставили митнически пломби на товарния автомобил и две неустановени лица му предоставили два комплекта с документи – едните със символи „BG“, а другите със символи „TR“, като му било указано тези със символи „TR“ да бъдат предоставени на турските митнически власти, а тези с надпис „BG“ пред българските. Целта на изпращача била колетите с “GRIBOCOLD 200mg/30mg ”, съдържащ 200mg. ибупрофен и 30mg. псевдоефедрин да се пренесат без да се декларират пред българските митнически власти, а вместо тях да се декларира само Витамин Д. Съгласно заключението на физико-химични експертизи №15_11.11.2021г./ 09.12.2021г. и №01_04.02.2022г./15.02.2022г., извършени в ЦМУ на АМ, лекарственият продукт „GRIBOCOLD 200mg/30mg ”, съдържащ 200mg. ибупрофен и 30mg. псевдоефедрин е неразрешен в България към дата на вноса на лекарствения продукт. Във всички 990 000 броя таблетки има 29 700 грама псевдоефедрин с обща стойност на активно вещество псевдоефедрин 67 003.20 лв. Активното вещество на псевдоефедринът е прекурсор за производство на наркотични вещества от Категория 1 по смисъла на чл.2, буква а) от Приложение 1 на Регламент (ЕО) №273/2024 на Европейския парламент и на Съвета относно прекурсорите на наркотични вещества и в Категория 1 от Приложение на Регламент (ЕО) №111/2005 на Съвета за определяне на правила за мониторинг на търговия между Общността и трети страни в областта на прекурсорите. По делото било получено писмо от Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) с рег.№32-403589/23.11.2022г., според което в България не е разрешен за употреба лекарствен продукт с търговско име „GRIBOCOLD 200mg/30mg , съдържащ 200mg. ибупрофен и 30mg. псевдоефедрин“ и същият не може да се разпространява в лекарствената мрежа на България. Видно от писмо изх. №24-00-130/14.09.2022г. от Министерството на икономиката на фирма „Синдра фарм“ ЕООД не е издавано разрешително за внос или износ на прекурсор. След преглед на всички представени по делото документи, било установено, че в митническа декларация за транзит T 1 с MRN №21TR341300170794 са декларирани стоки – „Asthree Vitamin D 3 50.000 IU 15cap” с брутна маса 1060.00 кг. За декларираните стоки е посочен код 3004500 по Хармонизираната система. В хода на разследването едноличния собственик на „Синдра фарм“ ЕООД, твърдял, че за лекарствения продукт „GRIBOCOLD“, лекарствен продукт ползван при настинка и грип и по съставки аналогичен с предлагания в България „Нурофен“,но на по ниска цена, с него се е свързала фирма от Косово и процесният продукт трябвало да се реекспортира за Косово. Направена била заявка за лекарството и било осъществено авансово плащане по фактура. В резултат на проведено разследване по делото обаче не били установени банкови документи, доказващи авансово плащане на покупката, както и документи, че фирма „Синдра фарм“ ЕООД е имала заявка за лекарството GRIBOCOLD от фирма от Косово. С Постановление от 01.03.2023г. на ОП-Хасково задържаният товарен автомобил марка „РЕНО МАСТЕР“ с регистрационен номер СВ8812РТ е бил върнат на собственика му, за което е съставен приемателно-предавателен протокол от 15.03.2022г. Въз основа на постановление на наблюдаващия прокурор с протоколи от 31.01.2024г. на А. А. К. били върнати веществените доказателства - мобилен телефон марка „Ксаиоми“, черен на цвят и IMEI – 866583042259794 и IMEI2 – 866583043141819 с поставена в него сим карта бяла на цвят с фабричен номер 190303092135 с абонаментен номер +905350830445 с код за отключване на телефона 1973 и мобилен телефон марка „Айфон“ модел „8+“, с IMEI –356769088059662, поставена в него един брой сим карта бяла на цвят с надпис „Telenor“ с фабричен номер 89359050000114233193 с абонаментен номер •••••••••• с код за отключване на дисплея 197330. С постановление от 16.11.2023г. на ОП-Хасково наказателното производство е било частично прекратено срещу А. А. К. за престъпление по чл.242, ал.1, б. „д“ от НК, и е останало обвинението по чл. 242, ал.3 вр. чл. 20, ал.2 от НК. Въз основа на описаната фактическа обстановка, наблюдаващия прокурор е достигнал до извода, че не са събрани доказателства, които да обосноват от субективна страна предявеното обвинение на А. А. К. за извършено престъпление по чл. 242, ал. 3 предл. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което е приел, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК и деянието не съставлява престъпление, тъй като не е извършено виновно и наказателното производство спрямо А. А. К. следва да се прекрати. От друга страна от страна ,наблюдаващия прокурор е приел, че са налице данни за извършена митническа измама, която представлява административно нарушение по чл. 234, ал. 1 т. 1 и т. 2 от Закона за митниците от страна на вносителя фирма „Синдра фарм“ ЕООД посредством осъществените от жалбоподателя действия/посредствено извършителство/, което е от компетентността на административнонаказващия орган в лицето на ТД Митница Бургас, който следва да се произнесе и относно веществените доказателства – предмет на нарушението. Поради което с постановление от 31.01.2024 год на Окръжна прокуратура – Хасково наказателното производство по случая било прекратено и с писмо с вх. №32-773995 от 13.03.2024 год. материалите по същото – са получени в ТД Митница Бургас за реализиране на административнонаказателна отговорност. Предвид гореизложеното на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН била образувана настоящата административнонаказателна преписка №BG2024/1000-2698 по описа на Териториална дирекция Митница Бургас. Въз основа на посоченото постановление от 31.01.2024г. получено на 13.03.2024г., И.Д. Зам.Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас е издал обжалваното НП № BG2024/1000-2698/НП от 05.09.2024г. В същото АНО е приел,че във връзка с опазването на обществените интереси по отношение на осигуряване на реда, сигурността и безопасността на Република България и ЕС и като част от основните функции и задачи съгласно чл. 15, т.3 от ЗМ, митническите служители прилагат, в рамките на своята компетентност, приети в законодателството на Съюза мерки за въвеждани на или извеждани от митническата територия на Съюза стоки, произтичащи от общата търговска политика и другите общи политики на Съюза, които целят опазване на различни обществени интереси, включително и мерки свързани с опазването на здравето на хората и животните и контрол на прекурсори за производство на наркотици. Съгласно чл. 195, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, търговия на едро с лекарствени продукти могат да извършват физически и юридически лица, притежаващи разрешение за тази дейност, издадено от регулаторен орган на съответната държава членка. От събраните по делото доказателства ставало ясно, че фирма „Синдра фарм“ ЕООД имала разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти №BG/WDA/MP-0136/ 16.10.2029г., което към датата на извършване на деянието (08.07.2021г.) е било актуално, но фирмата нямала издадено разрешение за внос или износ на прекурсори, каквото било необходимо съгласно чл.199, ал.3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който за търговия на едро с наркотични вещества, както и с лекарствени форми, съдържащи такива вещества, препраща към Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно чл. 32, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, вноса, който по смисъла на пар. 1 т. 23а от Допълнителните разпоредби на същия закон е „всяко физическо въвеждане на наркотичното вещество на територията на Република България“, се извършва с лицензия за дейности, издадена от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър, когато се касаят наркотични вещества от списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3. В Списък III – Рискови вещества от Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества, която е в съответствие с международните договори, по които България е страна, като наркотично вещество е посочен и псевдоефедринът, съгласно което за вносът му се изисква специално разрешително. В настоящия случай предвид предмета на извършеното нарушение - лекарствен продукт, в който се съдържа активно вещество псевдоефедрин, се изисквало прилагане на мерки за търговка политика, а именно изискването за предоставяне на специално разрешение за внос. Именно с представянето пред българските митнически власти на документи, в който е деклариран само „Витамин Д3“, е било целено преодоляването на изискването за специално разрешение за внос на лекарствения продукт – предмет на нарушението. На основание ч л. 127, параграф 4 и чл. 130, параграф 1 от Регламент № 952 от 2013 година митническата декларация (Т1), се подава пред митническите органи от превозвача или от всяко лице, което може да представи стоките пред митническите органи, в настоящия случай фактически стоките са били представени от шофьора и той е трябвало да предостави необходимите документи, които са задължителни съгласно съответната мярка на търговската политика, в случая - специалния лиценз за търговия на едро с наркотични вещества, както и с лекарствени форми, съдържащи такива вещества. При това положение задължено лице относно подадената транзитна декларация Т1 №21TR34130001701794 от 07.07.2021г., се явявал водачът А. А. К., съгласно чл.127,параграф 4 от Регламента. Предвид факта, че по досъдебното производство е била определена пазарна стойност на предмета на престъпление, а чл. 234, ал. 2, т. 2 от ЗМ изисква да бъде определена митническата стойност на същите, в хода на административнонаказателното производство със становище, изготвено от комисия, назначена от Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, била определена митническата стойност на стоките, предмет на нарушението, в размер на 189 528.24 лева. При така описаната фактическа обстановка и въз основа на събрания доказателствен материал, АНО е приел,че безспорно се установява, че на 08.07.2021 год., на МП „Капитан Андреево“, А. А. К., ЕГН ••••••••••, като не представил разрешително за внос при фактическото въвеждане на лекарствени продукти „GRIBOCOLD 200mg/30mg, съдържащ 200mg. ибупрофен и 30mg. псевдоефедрин“ на територията на Република България, което е задължително съгласно чл. 195, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина във връзка с чл.199, ал.3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, чл. 32, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Списък III – Рискови вещества от Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества, пред митническите органи във връзка с компетенциите им да изискват такива разрешителни с оглед основните им функции и задачи съгласно чл. 15 от ЗМ, е нарушил прилагането на мярка на търговска политика, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 234, ал. 1, т. 2 предл. 2 от ЗМ. Изложените обстоятелства не били от естество да характеризират нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на параграф 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, което да мотивирало административнонаказващия орган да приеме, че не са налице основания да бъде приложен чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. При определяне на санкцията, в съответствие с чл. 27 от Закона за административните нарушения и наказания, административнонаказващият орган прецени тежестта на извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при което не било установен превес нито на отегчаващите, нито на смекчаващите вината обстоятелства. Обжалваното НП е редовно връчено на адв.К. пълномощник на жалбоподателя на 12.09.2024 година,съгласно постъпилата молба по АНПр с вх.№32-814468/11.04.2024г.,за връчване на НП на адв.К.,ведно със заверено копие от пълномощно. Разписката, надлежно оформена - датирана и подписана, се намира приложена в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на имената на получателя й, а именно: адв.К. -пълномощник на жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Както в Акта ,така и в НП е прието за установено, че жалбоподател е извършил - нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 2 предл. 2 от ЗМ , тъй като на 08.07.2021 год., на МП „Капитан Андреево“, А. А. К., ЕГН ••••••••••, като не представил разрешително за внос при фактическото въвеждане на лекарствени продукти „GRIBOCOLD 200mg/30mg, съдържащ 200mg. ибупрофен и 30mg. псевдоефедрин“ на територията на Република България, което е задължително съгласно чл. 195, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина във връзка с чл.199, ал.3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, чл. 32, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Списък III – Рискови вещества от Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества, пред митническите органи във връзка с компетенциите им да изискват такива разрешителни с оглед основните им функции и задачи съгласно чл. 15 от ЗМ, е нарушил прилагането на мярка на търговска политика. Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 502/32-817160 от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници”, Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ,а от Заповед №1002/09.02.2024г. на Директора на Агенция Митници,се установява персонално лицето определено да изпълнява длъжността Зам.директор на ТД Митници Бургас. Процесното НП ,както се посочи по- горе е било връчено единствено на жалбоподателя,а собственика на вещите не е бил издирен от АНО и респективно не му е било връчено процесното НП,тъй като АНО е приел, че от приложените по преписка и събраните в хода на досъдебното производство документи, не можело да бъде установена собствеността на процесните стоки, тъй като в представените фактура и ЧМР липсвали данни за извършеното плащане, липсвала клауза по INCOTERMS или каквото и да е друго уточняване във връзка с прехвърлянето на собствеността. Режимът „транзит“ представлявал специфична митническа процедура, която позволява на икономическите оператори да превозват стоки през граници или територии, без да заплащат мита и такси с равностоен ефект, дължими по принцип, когато стоките се въвеждат на — или напускат територията, като по такъв начин стоките са предмет само на една митническа формалност и по своята същност представлявала административно опростен и по-икономичен режим за превоз на стоки през няколко митнически територии. С оглед спазване на мерките, предвидени за режима, в действащото митническо законодателство въпросът за собствеността на дадена стока била приравнен към държането на същата (чл. 5, т. 34 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза) и наред с титуляра на режима, отговорността за представяне на стоките пред митническите органи, е солидарно вменена и на превозвача (чл. 8, глава III, дял I от Конвенцията за общ транзитен режим, както и чл. 233, т. 3 и чл. 5, т. 40 от МКС), явяващ се лице, упражняващо физически контрол върху същите,поради което АНО е приел,че митническите органи не следва да изискват и не събират данни за това кой е собственик на стоката, нито в кой момент се прехвърля собствеността. По постъпилата жалба от А. А. К.,първоначално е било образувано АНД 863/2024 г. по описа на РС Свиленград,което с Определение №219/22.10.2024г. ,съдът е прекратил съдебното производство по Административно наказателно дело № 863/2024 година по описа на Районен съд – Свиленград и е върнал АНПр, ведно с жалба от А. А. К. с ЕГН •••••••••• чрез пълномощника си адв.Т. К. от АК Хасково с р ещу НП №BG2024/1000-2698/НП от 05.09.2024г издадено от и.д. Директора на ТД Митница Бургас, за окомплектоване на преписката в цялост, съгласно изискването на чл.59,ал.2 от ЗАНН и съобразно мотивите на съда в съдебния акт, след което да внесе повторно в съда жалбата ,като изрично е указал на АНО: на основание чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, д а ангажира доказателства дали НП е връчено на собственика на отнетите вещи, и след изтичане на срока за обжалване ,при евентуално постъпване на такава и от последния да внесе жалбите в съда,ведно с АНПр,като изрично посочи,че е имало образувано АНД №863/2024г. по описа на РС Свиленград/видно от служебно изведеното от деловодната система на съда определение №219/22.10.2024г./. Жалбата е била повторно внесена в съда,по която е било образувано АНД №927/2024г. по описа на РС Свиленград,като съдът е констатирал,че въпреки указанията на съда,АНО не е връчил процесното НП на собственика на вещи/такива данни се съдържат и в образуваното ДП/,а напротив приел е ,че АНО не е задължен да издири кой е собственика на вещите,а същите се отнемат от водачът-държател,поради което повторно е внесъл АНПр,без дори да приложи към писмото си-оригинала на подадена жалба,ведно с пълномощното към нея,поради което съдебното производство е било прекратено и жалбата,ведно с АНПр повторно е била върната на АНО със съответните указания. След направени многократни опити от страна на АНО да връчи процесното НП на дружеството ,легитимиращо се като собственик на отнетите вещи/ изготвени справки от търговския регистър,относно актуалното му състояние на адресната му регистрация/, в това число и на адреса на управителя на дружеството,като респективно са били изпращани и писма с обратна разписка в рамките над 1месец,но пратките са останали непотърсени,както на адреса на дружеството ,така и на адреса на управителя на дружеството,поради което е била изчерпана възможността да се връчи същото и АНО отново е внесъл жалбата в съда,по която е образувано настоящото производство АНД 318/2025г. по описа на РС Свиленград на 30.04.2025г. Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда, кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП. Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха за достоверни. Свидетелските показания на разпитания по делото митнически служители– свидетелят С. Т. В., П. В. С., П. Д. С. и И. А. П., са напълно безпротиворечиви, изцяло кореспондират и се подкрепят от съдържанието на писмените доказателствени източници, находящи се в АНП и приобщени по надлежния процесуален ред в хода на съдебното дирене (чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН). Също така са логични, последователни и изчерпателни с ясна конкретика за фактите и обстоятелствата, за които свидетелства. Не се установява свидетелите – митнически служители, да има личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Поради това Съдът възприема свидетелските показания изцяло за обективно верни и ги кредитира с доверие, считайки ги за добросъвестно дадени и непредубени. Основания за критика на показанията на свидетелите С. Т. В., П. В. С., П. Д. С. и И. А. П. не се намериха, а единствено поради служебното им качество – митн.инспектори в Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници”, т.е. служител на Митницата, в този смисъл и тяхната служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия и от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Становището на митническите органи относно митническата стойност на процесната стойност, тъй като е изготвено след извършване на необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства. Становището е изготвено от митнически органи, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, Съдът приема Становището за извършено от служители с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Становище обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактическите констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани в Становището, приложено в АНП, няма, поради което Съдът намира за обосновано и правилно Становището (както вече бе посочено) и ползва същото при формирането на фактическите и правните си изводи. Въз основа на Становището се установява митническата стойност на процесните стоки – предмет на нарушението към датата на деянието. Тази стойност не се оспорва от страна на жалбоподателя и при липса на обратни или други доказателства, събрани в хода на настоящото производство, не се намериха основания да не бъде приета така посочената от АНО митническа стойност за правилно и законосъобразно определена съгласно чл. 74,пар.3 от Регламент № 952/2013. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира от следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Констатира се от съда въз основа на представено от страна на АНО писмо,че липсва плащане от страна на жалбоподателя на наложена глоба/имуществена санкция по обжалвания акт, съгласно чл.79б от ЗАНН. Преценена по същество, съдът намира същата за основателна, за което се излагат следващите правни съображения: Относно възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по НК съдът намира следното:Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, приложима по препращане от чл. 11 от ЗАНН, давността за нарушението е три години, а абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК е 4 години и половина. Съгласно чл. 81, ал. 2 НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След извършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. По арг. от чл. 80, ал. 3 от НК, давността за преследване започва от довършване на нарушението - в случая от 08.07.2021г. По арг. от чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва със съставянето на АУАН, издаването на НП, предприемането на действия за неговото връчване и от самото връчване на НП. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова тригодишна давност. В случая започналата да тече на 08.07.2021г.,с привличането на жалбоподателя в качеството му на обвиняем по образуваното наказателно производство по описа на ОП Хасково на 09.07.2021г.,давността е прекъсната,като е прекъсната с новото привличане на 18.04.2023г. След прекратяване на наказателното производство на 31.01.2024г.,отново давност е прекъсната на 05.09.2024 г. - с издаване на наказателното постановление . С това действие на органите по възбуждане на административно наказателно преследване, давността е била прекъсната и от тази дата е започнала да тече нова давност. Спирането на давността е регламентирано с нормата на чл. 81, ал.1 от НК, която визира конкретни обстоятелства, каквито в случая не са налице, при които действието на давността спира за определен период от време и след отпадане на същите продължава от там, до където е спряла. В конкретния случай издаването на НП на 05.09.2024 г. има за правна последица, не спиране, а прекъсване на давността, от който момент започва да тече нова 3 годишна давност. Независимо от прекъсването й обаче на 08.01.2026 г. е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК . Поради изложеното е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП в частта относно наложеното адм.наказание и прекратяване на цялото административнонаказателно производство. Що се отнася до постановеното ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на лекарствен продукт- „GRIBOCOLD 200mg/30mg„ , съдържащ 200mg. ибупрофен и 30mg. псевдоефедрин – 33 000броя кутии с обща митническа стойност 189 528,24лева, въпреки че в диспозитива на обжалваното НП е посочено,че се отнемят от жалбоподателя,то право на жалба има дружеството собственик на процесните вещи –Синдра фарм ЕООД,поради което жалбата на настоящият жалбоподател в тази й част се явява недопустима. За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че Дружеството собственик на отнетите вещи е било издирвано от АНО на основание чл.58,ал.3 от ЗАНН,която разпоредба гласи,че в случай че с наказателното постановление е извършено разпореждане с веществени доказателства или са отнети в полза на държавата вещи, които не принадлежат на нарушителя, препис от наказателното постановление се връчва на техния собственик. Въпреки многократните усилия в тази насока/действия на АНО посочени по горе/, АНО не е успял да връчи процесното. Доколкото липсва изрична уреба при невъзможност да се връчи НП на собственика на вещи и по аналогия,то следва да се приеме,че в случая е приложима ал.2 на чл.58 от ЗАНН,която граси,че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. При това положение следва да се приеме,че НП в тази му част е влязло в законна сила и съдът не следва да се произнася в тази му част . По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски. С оглед изхода на делото, искането на АНО следва да бъде оставено без уважение. С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на разноски по делото се явява основателно,но доколкото липсват ангажирани доказателства за извършена безплатна правна помощ по реда на ЗАдв./като например договор между страните/,а единствено има представено пълномощно адв.К. да представлява жалбоподателя в АНПроизводство в това число и пред съда,то искането за присъждане на разноски по посочения ред не следва да бъде уважено. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав