Решение № 848 от 10.8.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 1435/2026 г.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ.

Ищецът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД твърди в исковата си молба, че на 14.12.2021 г., около 08,40 ч., на път IV 56509, км. 6, •••••••••, на кръстовище на равнозначни пътища, ответникът, като водач на лек автомобил „•••••••••", с per. № •••••••••, не спазил правилото на чл. 48 от ЗДвП, съгласно който „На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна...", отнел предимството на идващия от дясната му страна лек автомобил „•••••••••", с per. № •••••••••, управляван от Р. Ц. Д., в резултат на което настъпил удар между двата автомобила.

След инцидента, лек автомобил „•••••••••" не е можел да се движи на собственост ход. Със съдействието на Пътна помощ, автомобилът бил откаран за ремонт в автосервиз •••••••••. На мястото на инцидента пристигнал екип на РУ - Чирпан при ОДМВР - Стара Загора.

По случая бил съставен Протокол за ПТП № 1805819 от 14.12.2021 г., в който бил отразен механизмът на настъпване на ПТП и била установена вината на ответника за причиняването на инцидента. В протокола било посочено още, че за управляваният от ответника автомобил не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП. На С. В. бил съставен и АУАН, серия GA, № 468863 от 14.12.2021г. за нарушение на чл. 48 от Закона за движението по пътищата.

За лек автомобил „•••••••••", с per. № •••••••••, имало сключена застраховка „Каско+" с „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, обективирана в полица № 440121151021257 от 09.06.2021 г., със срок на действие от 18.06.2021 г. до 17.06.2022г. След като бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, застрахователят образувал преписка по щета № 44011512108572. След извършен оглед, бил съставен опис на повредите по лек автомобил „•••••••••", с рег. № •••••••••, както следва: преден капак; панта преден капак - лява; панта преден капак дясна; фар ляв; калник преден ляв; конзола предна броня лява; подкалник пвц преден ляв; предна врата лява; тас преден ляв; гума предна лява; предна броня; основа предна броня; мигач в калника ляв; корпус фар за мъгла ляв; рефлекторен фар за мъгла лав; кора лява под челна броня; ел. инсталация халогени; решетка предна броня цяла; рамка радиатор; рог преден десен; рог преден ляв; стойка хидравлична помпа; основа преден калник ляв; ел. инсталация хидравлична помпа; фар десен; калник преден десен; кутия бушонно табло. С възлагателно писмо изх. № 284953/15.12.2021 г., ищцовото дружество възложило ремонта на повредения автомобил на автосервиз •••••••••. С приемо-предавателен протокол от 31.01.2022 г., лек автомобил „Дания Логан", с pen № •••••••••, бил предаден на Р. Д., без възражения от страна на последната за извършения ремонт. За ремонта била издадена Фактура № 2000020108 от 04.02.2022 г. за сумата от 2416,28 лева с ДДС. Съгласно калкулация по претенция № 44011512108572, сумата в размер на 2416,28 лева, била формирана по следния начин: Подмяна на детайли и материали - 1219,50 лева; Демонтаж и монтаж - 23,10 часа х 12,00 лв./ч. = 277,20 лева; Ремонт - 21,50 часа х 12,00 лв./ч. = 258 лева; Труд и материали за боядисване - 736,32 лева.

С банков превод на 21.02.2022 г., ищцовото дружество изплатило на автосервиз •••••••••, сумата от 2416,28 лева, представляваща извършените разходи за ремонт на лек автомобил „•••••••••", с рег. № •••••••••, в това число разходите за труд и консумативи с включен ДДС към датата на извършване на ремонта. За използваната услуга на Пътна помощ и превозването на автомобила от мястото на инцидента до автосервиза, била издадена Фактура № 103000093 от 31.01.2022 г., за общата сума от 6738,96 лева с ДДС. Разходите за транспорт на процесния автомобил били в размер на 298,44 лева с ДДС /колонка 6 на стр. 1 от описа към фактурата/. Сумата от 298,44 лева, била формирана по следния начин: Първоначална такса - 4,00 лева; Празен пробег - 45,90 лева; Товарене и разтоварване -14,00 лева; Пълен пробег - 184,80 лева. С банков превод на 05.04.2022 г., сумата от 298,44 лева (включена в общо платената сума от 62 312,64 лева), била изплатена от ищеца на СБА. Общо дължимата сума от ответника по процесната щета

възлизала на 2714,72 лева, която сума представлявала сбор от платените от ищеца суми по процесната щета: 2416,28 лева и 298,44 лева.

Налице била хипотезата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, съгласно който „С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата...". До ответника били изпратени три регресни покани, съответно изх. № 0-92-4026 от 24.03.2022г., с изх. № 0- 92-15792 от 23.11.2022 г., и с изх. № 0-92-5293 от 20.04.2023 г., като и трите се били върнали на подателя като непотърсени.

Искането е съда да постанови решение, с което да осъди С. И. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••• да заплати на „ДЗИ - ОБЩО

ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК 121718407, сумата в общ размер на 2714,72 лева, от която: 2416,28 лева, представляваща извършените разходи за ремонт на лек автомобил „Дания Логан", с per. N° •••••••••, в това число разходите за труд и консумативи с включен ДДС, и 298,44 лева, представляваща разходи за транспорт на повредения автомобил с Пътна помощ, изплатени от ищеца по щета № 44011512108572, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски и представя банкова сметка за превод на сумите: Банка: „Обединена българска банка" АД •••••••••; Титуляр: "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който заявява, че исковата молба е недопустима и неоснователна, предвид безспорното обстоятелство, че основата й била базирана на процесуално нетърпимо обстоятелство - съществували и били приложени два броя официални документи, озаглавени „Опис-заключение по Щета 44011512108572/14.12.2021г.“, с което била произведена правна ситуация, при която виталитета на две доказателствени средства(двата документа), описващи един и същ обективен факт, относно състоянието на ЛА Дачия, било абсолютно недопустимо според процесуалния закон и съдът не следвало да го толерира. Освен това, съществуването на два документа, с които бил мотивиран фундамента на ИМ, било грубо нарушение на самия принцип на правото, с което грубо била нарушена и възможността на ответника да се защитава срещу предявеното му обвинение(Иск) с оглед липсата на строга дефиниция на обвинителната теза. Твърди, че искът се основавал на незаконосъобразни(нищожни) документи, на невярно представени, манипулирани и изопачени факти и обстоятелства, включително и на несъществуващи такива, както и на откровени лъжи. Сочи, че с влязло в законна сила съдебно Решение №79/06.11.2023г. по Административнонаказателно дело № 20235540200266 по описа за 2023 г. на PC - Чирпан била прогласена неговата невинност относно настъпило ПТП в село •••••••••, общ.Бр.Даскалови, обл.Стара Загора, където съдът се произнесъл в следния смисъл:“...повдигнатото административно наказателно обвинение по т. 1 от обжалваното НП е несъставомерно, тъй като за да е осъществен административно наказателния състав на чл.179, ал.2 от ЗДвП е необходимо с деянието да е бил осъществен съставомерния признак - причиняване на пътнотранспортно произшествие. В случая описанието на нарушението по т.1 от обжалваното НП и обстоятелствата, при които е било извършено не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), тъй като не са посочени всички факти от съставомерен характер, а именно - причинено ли е било пътнотранспортно произшествие, като описанието на самото нарушение не позволява извеждането на извод за точното място на извършване на нарушението, т.е. касае се за фактическа необоснованост на административнонаказателното обвинение.“(респективно необоснованост и на ИМ), поради което и съдът решил че: „...ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0375- 000569/09.03.2022 г. издадено от •••••••••, на длъжност - началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан, в частта му по т.1, с която на основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП на С. И. В., ЕГН •••••••••• се налага административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение на чл. 48 от ЗДвП.“ - тоест ответникът не бил виновен за настъпило ПТП, защото не бил извършил нарушение на ЗДвП и вината му не била доказана. В тази връзка ноторно известно било, че силата на влязъл в законна сила съдебен акт касаел страните по него със силата на закон: следователно материалната претенция срещу него по генеалогията водач на МПС Дачия „Логан“ госпожа Р. Д. - „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД била изначално и фундаментално нищожна(ЗЗД чл.44, вр.чл.26, ал.1, предложение първо и Тълкувателно решение № 1/2020г. на ВКС, тълкувателно дело № 1 по описа за 2020г.); Откровена лъжа било, че не бил пропуснал дясностоящ друг участник в пътното движение, с което предизвикал ПТП, за което бил отговорен, поради това, че била установена обективната истина по т.4.1. с влязло в законна сила съдебно решение, защото Актосъставителят съставил АУАН и Протокол за ПТП без да имал непосредствени впечатления от случая, защото местопроизшествието и тарсологията на колизията били унищожени умишлено от водачката на ЛА ••••••••• Р. Д., която, въпреки протестите на ответника (като се огледала и като видяла какво е направила и като разбрала, че тя била виновна, и къде се намирал автомобила й), умишлено преместила на собствен ход шофираното от нея возило Дачия като не просто го изтеглила от мястото на ПТП, ами и го извела от зоната на кръстовището: отдалечила своето МПС с около 15 метра от мястото на контакта между автомобилите, именно за да унищожи геометрията на сблъсъка и когато пристигнали полицаите(около 30/40 мин. по-късно), госпожа Д., освен тирадата от обиди и закани, която сипела към тях, започна да крещи и „Убиха ме“ и „Те са виновни“ и лъжата стана истина, въпреки неговите възражения(госпожа Р. Д. била вещо лице при ОС Пловдив с десетилетия опит и много добре знаела какво да стори, за да компрометира едно местопрестъпление). В тази връзка ответникът не разбрал, защо Актосъставителят не записал в АУАН като свидетели-очевидци, с непосредствени възприятия по случая водача Д. и него, а записал колегата си, който пристигнал с него(тост след инцидента). В тази връзка не ответникът не разбрал и защо Актосъставителят начертал в Протокола за ПТП схема, която не отразявала обективната истина и която истина Актосъставителят не възприел непосредствено, а кредитирал с доверие откровената лъжа и измислица на водачка на ЛА Дачия, която му приписала вина, респективно отговорност, която ответникът нямал. В тази връзка отбелязва и че в Протокол за ПТП не били отразени неговите възражения, както и не бил записан като свидетел на случилото се. Официален документ „Опис-заключение по Щета 44011512108572/14.12.2021г. (Описа) бил използван в съдебен процес официален документ с невярно съдържание. Сочи, че официален документ „Опис - заключение по Щета

44011512108572/14.12.2021г. бил използван в съдебния процес като такъв с невярно съдържание, понеже били описани несъществуващи щети: от всички описани щети по обследвания ЛА Дачия, собственост на госпожа Р. Д., в Описа на щетите били фиксирани от провелата огледа Комисия 27 броя щети, класифицирани по степен, като според ответника от тези 27 броя щети поне 15 броя били недействителни и несъществуващи, тоест напълно измислени, а това било лъжа в размер на 55.55 % от общата стойност на ремонта на возилото Дачия на госпожа Д.. Посочва в таблица измислените и несъществуващи щети в приложения Опис №1(с 12 броя щети, защото съществуват два описа). Твърди, че измамата била разкрита и от безспорното обстоятелство, че към момента на колизията било недвусмислено установено какви и къде поражения било претърпяло возилото Дачия(ляв фар и ляв калник-нищо друго): приложени били снимки, известни били редица свидетели, приложен бил и Протокол за ПТП, от което и от където ставало недвусмислено и безспорно ясно, че повредите по ЛА Дачия били козметични и били ситуирани отпред и в ляво, в областта около ляв фар на ЛА. Сочи, че в Протокол за ПТП, Актосъставителят отбелязал в графа „Видими щети на МПС следното: „Деформация по предна лява част на МПС“ и отбелязал със знак „X“ централната зона 1 и долу в ляво зона 5, като в графа „Други материални щети“ било отбелязано „НЕ“: тоест било безспорно и явно, и ясно, че повредите на ЛА Дачия били козметични и са били отпред и в ляво, като останалата част от ЛА не била засегната по никакъв начин и била без следи от увреждащо въздействие. Според чл.7 от АПК административните актове (опис на щета) следвало да се основават на действителните факти от значение за случая, но в конкретния такъв, описът далеч надхвърлял нормата на чл.7 от АПК като се основавал на измислени факти и обективно почивал на „добавена реалност“, от която се произвеждали противоправни процеси, от които произтичали и дълбоко увреждащите законните му интереси неоснователни материални претенции. Твърди, че и в двата Описа били отразени

несъществуващи щети, които не били фиксирани нито в изготвения фото албум от МВР, нито в изготвения по случая Протокол за ПТП, нито били възприети от свидетелите-очевидци, а именно това били измислените и своеволно добавени, несъществуващи обективно повреди като повредени преден капак(незасегнат), панта преден капак-лява(тя е горе, извън и над зоната на повреди), панта преден капак-дясна(насрещен диагонал над двигателя на ЛА), гума предна лява(гумата била надута през цялото време и ЛА Дачия се движила с нея без никакви проблеми), предна

броня(незасегната), основа предна броня(незасегната), електро инсталация - халогени(незасегната), рамка радиатор(незасегната), рог преден- десен(от друга страна на ЛА), електроинсталация хидравлична помпа и Стойка хидравлична помпа(хидравличната помпа на ••••••••• се намирала пред краката на пътника в двигателния отсек, точно на противоположния край на двигателя на ЛА), фар-десен и калник преден- десен(противоположна страна на ЛА), и кутия бушонно табло(намирала се в кабината, под волана и над лявото коляно на водача), като тук се откроявала съкрушителната лъжа свързана с установени повреди по десен фар(изцяло заменен като напълно унищожен), десен калник и десен рог(с повреди от 2-ва и l-pa степен), при положение че увредата на ЛА Дачия била козметична и в зоната на преден ляв фар. Все пак, ако се приемело, че тези увреди по ЛА Дачия били предизвикани от катастрофа, то енергията, необходима за деформиране до степен на негодност за експлоатация и пълна нужда от замяна на елементите от рамата на ЛА Дачия рог преден десен(степен на повреда 1 от 3 възможни по описа и замяна), фар десен(без оценка, но за замяна по Описа), калник преден, десен(степен на увреждане 2 от 3 възможни по описа и замяна), кутия бушонно табло(без оценка, но за замяна по описа) и стойка хидравлична помпа(без оценка, но за замяна по описа)-всички (без бушонно табло)от дясно, а удара бил отляво, била толкова голяма, че водачка Д. трябвало да стане на „кайма“ или да получи средна телесна повреда: с фрактури на таз и крайници, и прочие. Според него дори ако изброените по-горе щети(извън ляв фар и калник, установени от свидетелите, полицаите, приложените снимки от МВР и от протокол за ПТП) съществували по ЛА Дачия, това означавало, че тези щети били възникнали след инцидента на пътя(ПТП): тоест или по време на репатрирането на ЛА Дачия до сервиза на „Ауто Ташев“ ООД или по време на процедурите по ремонта й, за което ответникът не следвало да носи

материална отговорност. Сочи, че и в двата документа, ознаменувани „Описзаключение по Щета 44011512108572/14.12.2021г.“ било безспорно видно, че увреден до степен на неизползваемост, респективно определен от Комисията за оглед на щетите по ЛА Дачия като негоден за по - нататъшна употреба и в този смисъл подлежащ на замяна, бил и елемент от ходовата част на ЛА Дачия „предна лява гума“ - показана под №10 и в двата Описа. Но в документ „Приемно-предавателен протокол“ от автосервиз Ауто Ташев ООД, гр.Пловдив за върнати авточасти по щета 44011512108572, ••••••••• ••••••••• такъв тотално увреден и заменен елемент „предна лява гума“ нямало записан, тест увредената и неизползваема „предна лява гума“ от ЛА Дачия не била върната на никого, както не фигурирала и в приложените към ИМ фактури, като заменен елемент от ходовата част на МПС Дачия фигурирала във финансовия анализ по щетата, където в приложен документ „КАЛКУЛАЦИЯ НА ПРЕТЕНЦИЯ №44011512108572/14.12.2021г.“ , в глава „Подмяна на детайли“, под №8 било изписано „гума, предна лява“, като същия запис имало и в следващата глава „Труд за демонтаж и монтаж на детайли“ - „предна лява гума“ под №10. Ответникът предполага, че такъв запис съществувал и в описа на глава „Труд за ремонт на детайли“, но тя липсвала от №6 вкл. нататък(липсва стр.3/4). Но дори и при тази липса ставало ясно и видно, че авторемонтен бизнес „Ауто Ташев“ ООД, очевидно не бил сменил никаква гума, защото не я бил закупил, защото гумата от ЛА Дачия си била напълно годна за употреба, но за сметка на това излъгал застрахователя ДЗИ, че бил сменил „Предна лява гума“, респективно я бил закупил, и ищеца ДЗИ, на база тази лъжа, претендирала стойността на самата гума плюс цена на труда за монтаж/демонтаж. Твърди, че в представения по делото описзаключение с 27 броя щети фрапантно впечатление правило и обстоятелството, че всички щети(20 броя), за които била извършена замяна на частите с нови, не съществувала ясно отбелязана в графа „СТЕПЕН“ степен на увреждане: Това обстоятелство - липсата на установена степен на увреждане на детайлите от ЛА Дачия от Комисията за оглед и оценка на щетите в представения по делото опис-заключение, се наблюдавало за заменените с абсолютно нови части в редове под №2,№3, №4, №5, №6, №7, №9, №10, №11, №12, №13, №14, №15, №16, №17, №18, №22, №24, №25 и №27. Процесуално нетърпимо било да съществуват два документа „Опис- заключение“ на една и съща материална щета по МПС Дачия, най-малкото защото били във фактически и юридически конфликт и остра липса на легитимност: единия опис винаги изключвал съществуването на другия. Твърди, че съществували два описа и били приложени в исковата молба, което противоречили освен на закона и на „Вътрешни правила за дейността по уреждане на претенции-общо застраховане“(Правилата) на ДЗИ-общо застраховане ЕАД(приложима редакция от 2022г.), Раздел V „Установяване и оценка на вредите“, т.25, където било записано, че нов оглед се назначавал само при писмени възражения на Застрахования и отказ от подпис, собственоръчно изписани върху вече изготвения опис-заключение: но данни за такъв отказ и формализирана воля на Застрахования в тази насока, посредством саморъчно писмено волеизявление, върху страниците на самия Опис липсвал. В тази връзка, ответникът настоява, че иска срещу него следвало да се основава на Описа с 12 броя установени щети, тоест настоява, че предявеният срещу него иск бил генерално компрометиран и като такъв-неоснователен, необоснован и прекомерен. Сочи, че ЛА „Ауто Ташев“ ЕООД били фалшифицирали ръкописа и подписа на застрахования Хайтов, и дублирали описа на щетите с нов опис, но вече със завишен над два пъти брой щети(от 12 на 27 броя), от която фалшификация логично щели да приберат и два пъти повече пари за ремонт. В този аспект и при еднаква форма, но с различно съдържание на броя щети, не било ясно кой опис на щетите следвало да се разглежда като валиден и меродавен. Освен което, освен че единият подпис и ръкопис в единият от описите бил безспорно неистински при всички положения, и двата документа „Опис-заключение по щета“ били подписани от лице, което не било субект с материално право за полагане на удостоверителен подпис в документа Описзаключение в реквизита „Застрахован“ и да изрази волята на Застрахования: в Комбинирана застрахователна полица №440121151021257 застраховащ/застрахован било лицето Р. Ц. Д. и не било лицето И. Х., тест не ставало дума дори за мъж, което безспорно обстоятелство правило представените документи „Опис- заключение“ по щетите установени върху МПС Дачия изцяло и безспорно нищожни. Нещо повече - подписаният и на двата документа Опис-заключение „И. Х.“ в задължителния реквизит „Подпис на застрахования“ всъщност било лицето Илия (Георгиев) Хайтов - служител (или сътрудник, но свързано лице) на бизнеса Ауто Ташев ООД: видно от „Приемно-предавателен протокол“ за върнати авточасти по щета 44011512108572/18.02.2022г. и от друг „Приемно-предавателен протокол“, с който ЛА ••••••••• била върната на собственика й Р. Д.. В случая, по настоящата искова молба, впечатление правело, че лицето И. Х. - служител от висок ранг, с правомощия да волеизявява чрез полагане на подпис интересите на ремонтната работилница (Ауто Ташев), натоварена с ремонта на ЛА Дачия, изземвал ролята на Застрахован (Пострадал) и се подписвал за такъв в официален документ „Опис- заключение“ и то два пъти - и на двата Описа. В разглеждания случай била проведена процедура по оглед и оценка на щетите на пострадало при ПТП застраховано от ДЗИ МПС •••••••••, която процедура за оглед и оценка била формализирана в т.23 от Правилата: „23. За установяването на имуществените вреди се извършва оглед в присъствието на Застрахования или негов представител, от вещо лице и/или служител на Застрахователя“. Както ставало видно Застрахователят ДЗИ, тълкувайки превратно Закона(чл.104, ал.1 от КЗ) и злоупотребявайки с правото да издаде „Правила“ за уреждане на застрахователни претенции, лишил умишлено ответника от законното му право да защити интересите си в административното производство по възмездяването на пострадалото застраховано лице Д., като при извършването на огледа на щетите на нейното МПС, стойността на които щети ДЗИ, с настоящата искова молба, претендира и настоява да плати ответника, го лишил от фундаменталното му право да присъства при извършването на оглед на щетите по МПС ••••••••• и да го изолира от този критичен за защитата на неговите законни интереси и права процес, лишил го от основното му право да води бележки, да изкаже становище и да даде мнение по направените констатации, респективно го лишил и от главното му право да протестира срещу направените изводи и констатации при огледа на пострадалото МПС(но т.25 от Правилата дава тази възможност на Застрахования). Тоест, правното действие на нормата на т.23 от Правилата безспорно произвеждала ефект на анархия спрямо едната от страните в административен процес - ответния субект в настъпило застрахователно събитие (Катастрофа), който субект се явявал юридически и фактически тотално безправен и лишен от възможност за защита на законните си интереси в предвид унищожаването на основното му право на защита: да присъства при огледа и оценката на щетите на пострадалото МПС на претендиращата обезвреда страна, и да изкаже становище - съгласие или несъгласие с направените констатации. Това било така, защото разпоредбата на т.23 от Правилата противоречила на член 57, ал.2 от Конституция на Р България, на Член 4, алинея 3, член 6, член 8, ал.1, член 10, ал.2 и член 15, ал.1 от АПК и на т.6 от самите Правила, и поради това се явява нищожна на основание член 146, ал.4 и ал.5 от АПК. Твърди, че умишленото му лишаване от присъствие по време на проведения оглед и оценка на щетите на пострадалото МПС ••••••••• водило до злоупотреби и надписани несъществуващи щети по застрахованото возило Дачия в размер на над 50% и поради което, и поради безспорна противозаконност на т.23 от Правилата на ДЗИ, следвало и двата официални документа „Опис-заключение“ да бъдат изключени от доказателствените средства по делото, да не бъдат кредитирани с доверие и доказателствена тежест, и да бъдат оставени без уважение и разглеждане поради очевидна юридическа нищожност, произвела огромна фактическа злоупотреба(измама) при установяването на количеството и на качеството на понесените щети от возилото •••••••••. Задължителните реквизити на документ „Опис-заключение“, с които задължително следвало да бъде снабден този Опис, били указани в списък по Раздел V, чл.23 от „Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите „(ДВ, бр. 90 от 2014 г., в сила от 04.11.2014 г.). В този член 23, т.7 от Методиката изрично било разписано, че в документ „Опис- заключение“, следвало да има попълнен и реквизит „Номер на двигател“-нещо, което в настоящия случай не било спазено: и в двата документа „Опис- заключение“, представени по Делото, липсвал попълнен атрибут „Номер на двигател“, което пораждало съмнения относно това кое МПС било оглеждано и дали това МПС било действително застрахованото МПС Дачия, управлявано от госпожа Д. по време на инцидента, но и съмнения относно това какъв тип „стойка на хидравлична помпа“ на какъв тип двигател била заменена, като формирал и явно неизпълнение предписанията на нормативен акт. Твърди, че непопълненият реквизит „Номер на двигател“ в документ „Опис- заключение“ дълбоко компрометирал достоверността на Документа, че на основание чл.146, ал.2 от АПК и във връзка с очевидното неизпълнение на чл.23, Раздел V от „Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите„(ДВ, бр. 90 от 2014 г.,в сила от 04.11.2014 г.) следвало и двата официални документа „Опис-заключение“ да бъдат третирани от съда като нищожни и да бъдат изключени от доказателствените средства по делото поради неспазване на установената от Закона форма. Невъзможно било да се санира разминаването в документите на номерата на щетата от ищеца и категорично показвал липсата на връзка между предявената му материална претенция и фактическата генеалогия на събитията, отразена в приложените към исковата молба документи: недопустимо било финалният документ от проведеното производство по Щета №44011512108572 да завърши със заплащането към сервиз за ЛА „Ауто Ташев“ ООД на парична сума за ремонт на ЛА по друга щета, на която стойността следвало да възстанови ответникът. Сочи, че безспорно липсвала кореспонденция и взаимовръзка между началото и финала на действията на ищеца ДЗИ, което и означавало липса на безспорна връзка между обстоятелствата на проведените действия от страна на ДЗИ и неговата финансова отговорност. Ответникът твърди, че отказва да заплати лихва по предявената му главница в исковата молба, като се позовава на чл.111, б.“В“ от ЗЗД. Искането е съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения към ответника иск от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД като недоказан относно неговата вина и неоснователен, и недоказан относно предявената срещу него материална претенция.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител моли съда да уважи исковите претенции.

В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Съдът, като обсъди събраните доказателства, установява следната фактическа обстановка:

Видно от Протокол за ПТП №1805819/14.12.2021 г., на същата дата в 08.40 часа е настъпило пътнотранспортно произшествие на път 56509, км. 6, между лек автомобил „•••••••••“ с рег. № •••••••••, управляван от ответника С. И. В. и лек автомобил „•••••••••“ с рег.№ РВ ••••••••• РА, управляван от Р. Ц. Д.. Като причини за настъпилата катастрофа е посочено, че участник 1 (С. В.) е на кръстовище на равнозначни пътища и е длъжен да пропусне участник 2, който приближава от дясната му страна независимо от местоположението и посоката на движение. Протоколът е подписан и от двамата участници в ПТПто.

Във връзка с настъпилото ПТП, на ответника е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 468863/14.12.2021 г. и издадено Наказателно постановление № 21-0375-000569/09.03.2022 г., в които актове е възприето, че на 14.12.2021 г. в 08.40 часа, в Община Братя Даскалови на път 56509, к.6, в посока изток-запад, С. И. В. управлява лек автомобил марка ••••••••• с рег. Номер СТ ••••••••• АР, собственост на Тодор И. И., като водачът В. не пропуска ППС с рег. Номер РВ ••••••••• РА, намиращо се или приближаващо от дясната му страна на кръстовище с равнозначни пътища, както и, че водачът е управлявал ППС, което не е представено на технически преглед. Тези обстоятелства, административнонаказващият орган е квалифицирал като нарушения на чл. 48 и чл. 147, ал.1 от Закона за движение по пътищата, за които нарушения, на ответника са наложени съответните административни наказания. С Решение № 79/06.11.2023 г., постановено по НАХД № 266/2023 г. по описа на РС Чирпан, съдът е отменил горепосоченото наказателно постановление в частта, с която е наложено наказание на ответника за извършеното нарушение по чл. 48 от Закона за движение по пътищата (на формално основание поради липса на достатъчно задължителни реквизити в акта) и е потвърдил наказателното постановление в частта, с която на ответника е наложено наказание за нарушението по чл. 147, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Това съдебно решение е влязло в законна сила на 21.11.2023 г.

По делото е представена комбинирана застрахователна полица № 440121151021257 със срок на валидност от 00.00 часа на 18.06.2021 г. до 23.59 часа на 17.06.2022 г., съгласно която Р. Ц. Д. е сключила с ищцовото застрахователно дружество автомобилна застраховка „Каско +“, със застрахован обект – лек автомобил „•••••••••“ с рег. № РВ ••••••••• РА. Избран е начин на обезщетение – „До••••••••• сервиз“. Представени са и Общи условия за автомобилна застраховка „Каско +“, като съгласно раздел III, т.3 от ОУ на застрахования се представят асистанс услуги – транспортиране на увредено МПС, при обездвижване и при условие, че повредата е довела до обездвижване и не може да бъде отстранена до мястото на събитието.

Видно от уведомление за щета 44011512108572 по полица

№440121151021257, Р. Ц. Д. е уведомила ищцовото застрахователно дружество за настъпило застрахователно събитие на 14.12.2021 г. в 08.40 часа в с. •••••••••. Общ. Братя Даскалови. В уведомлението е посочено, че при движение в посока Пловдив друг участник в движението е излязъл от пряка, отнел е предимството на застрахования автомобил и е ударил същия в предна лява част, с негова предна дясна страна. Посочено е, че след ПТП автомобилът не е бил в движение, като е ползвана пътна помощ. В уведомлението са посочени увреждания по МПС: предна лява гума – спукана, калник. Маска, броня, преден капак, предна лява врата, десен калник.

В преписката по образуваната щета са изготвени два броя опис – заключение по щета. В опис по заключение щета 44011512108572/14.12.2021 г. от 14.12.2021 г. са описани следните увредени детайли: 1. Преден капак – увреждане втора степен (средна деформация); 2. Панта преден капак – лява – за подмяна; 3. Панта преден капак – дясна – за подмяна; 4. Фар ляв – за подмяна; 5. Калник преден, ляв – за подмяна; 6 . Конзола – за подмяна; 7. Подкалник PVC преден ляв – за подмяна; 8. Предна врата – лява – боя; 9. Тас преден ляв – за подмяна; 10. Гума предна лява – за подмяна; 11. Предна броня – за подмяна; 12. Основа предна броня – за подмяна.

В опис заключение по щета 44011512108572/14.12.2021 г., са посочени следните увредени детайли: 1. Преден капак – увреждане втора степен (средна деформация); 2. Панта преден капак – лява – за подмяна; 3. Панта преден капак – дясна – за подмяна; 4. Фар ляв – за подмяна; 5. Калник преден, ляв – за подмяна; 6 . Конзола – за подмяна; 7. Подкалник PVC преден ляв – за подмяна; 8. Предна врата – лява – боя; 9. Тас преден ляв – за подмяна; 10. Гума предна лява – за подмяна; 11. Предна броня – за подмяна; 12. Основа предна броня – за подмяна; 13. Мигач в калника – ляв – за подмяна; 14. Корпус фар за мъгла – ляв – за подмяна; 15. Рефлекторен фар за мъгла – ляв – за подмяна; 16. Кора лява под броня – за подмяна; 17. Ел инст. Халогени – за подмяна; 18. Решетка предна броня цяла – за подмяна; 19. Рамка радиатор – увреждане втора степен (средна деформация); 20. Рог преден десен – увреждане първа степен (лека деформация); 21. Рог преден ляв – увреждане втора степен (средна деформация); 22. Стойка хидравлична помпа – за подмяна; 23. Основа на ляв преден калник – увреждане трета степен (тежка деформация); 24. Ел. инсталация на хидравлична помпа – за подмяна; 25. Десен фар – за подмяна; 26. Преден десен калник – увреждане втора степен (средна деформация); 27. Кутия бушонно табло – за подмяна.

Във връзка с избрания от застрахования начин на обезщетение е изготвено възлагателно писмо изх. № 284953/15.12.2021 г., видно от което ремонтът на увреденото, застраховано МПС е възложено на Автосервиз „Ауто Ташев“ ЕООД. От представените по делото Фактура № 2000020108/04.02.2022 г., калкулация на претенция № 44011512108572/14.12.2021 г. и ликвидационен акт по щета № 20701481610 по преписка 44011512108572/14.12.2021 г. се установява, че извършените ремонтни дейности от страна на до•••••••••ия сервиз възлизат на сумата от 2416,28 лв. Видно от платежно нареждане референция FT22052588404067 от 21.02.2022 г., тази сума е била заплатена от страна на ищцовото дружество на дружеството „Ауто Ташев“ ЕООД.

Видно от приемо-предавателен протокол от 21.01.2022 г. от страна на автосервиз „Ауто Ташев“ ООД е предаден на Р. Ц. Д. лек автомобил ••••••••• с рег. № РВ ••••••••• РА, във връзка с извършен ремонт по щета №44011512108572. В протокола е саморъчно записано, че автомобилът се приема без възражения относно извършения ремонт.

По делото е представена и Фактура №••••••••••/31.01.2022 г., видно от която за изпълнение на услуги – пътна помощ по договор с ДЗИ – на ищцовото дружество е била начислена сума в общ размер на 6738,96 лв. Към тази фактура е приложен подробен опис, в който е включена сума в размер на 298,44 лв., дължима по щета 44011512108572, във връзка с полица № 440121151021257 за автомобил с рег. № РВ ••••••••• РА. С платежно нареждане референция FT22095649566710 от 05.04.2022 г. ищцовото застрахователно дружество е превело на СБА сумата в размер на 62312,64 лв., като плащане по фактура №1030000092/31.01.2022 г. и №••••••••••/31.01.2022 г.

С оглед установяване обстоятелствата по делото се събраха гласни доказателства.

От показанията на свидетелката Р. Ц. Д. се установява, че на 14.12.2021 г., в с. ••••••••• е претърпяла пътнотранспортно произшествие. Това се случило докато се движила по тесен селски път, при който няма възможност да се разминават автомобили. При шофирането на пътя с. ••••••••• - с. •••••••••, отляво от селска уличка излязъл автомобил, който не успял да спре и се блъснал в нейния автомобил. Колата й била ударена отпред, в калника. Не успяла да отвори вратата в първия момент. Човекът, който я блъснал, се притеснил и отишъл при свидетелката. Отворил вратата й със сила и така успяла да излезе. Другият водач (този който я блъснал) се обадил на някого и дошъл друг мъж. Колата й била сериозно повредена и не можела да се движи. Наложило се да ползва пътна помощ, която била част от сключената застраховка. След удара свидетелката не местила колата. Свидетелката видяла, че автомобилът на ответника бил изместен около 2,5 метра северно от мястото на удара. Застрахователното дружество възстановило сумата за ремонта на автомобила й.

Свидетелят Видьо И. В. /брат на ответника/ твърди, че присъствал на ПТП на 14.12.2021 г. Бил в автомобила, шофиран от брат му, стоял до него. Пътували сутринта рано – брат му спрял на кръстовището, без да навлиза в него. От дясно на автомобила, в който пътували идвал автомобил Дачия. Ответникът не се изпречил на пътя и не отнел предимството на автомобила, а спрял на стоп линията. На това място имало дупки и клони и за да се заобиколят, колите пътуващи по главния път (с. ••••••••• - с. •••••••••) излизали на средата на платното. Ударът между двата автомобила не настъпил в пътната лента, по която следвало да се движи автомобилът Дачия, а в средата на пътното платно. Според свидетеля, пътят на който настъпило ПТП бил достатъчно широк за да се разминат два автомобила. Автомобилът на ответника бил ударен отпред и в дясно.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Р. Д. Ц. с доверие. Същата има преки впечатления от настъпилото на 14.12.2021 г. пътнотранспортно произшествие, като участник в него. С оглед установените обстоятелства, че ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при ясна видимост, както и самата свидетелка посочва. Тези обстоятелства, въпреки изминалият значителен период от време, мотивират съда да приеме за достоверни дадените показания досежно елементите от механизма на ПТП, изложени от този свидетел. Не е без значение и обстоятелството, че тази свидетелка е незаинтересована, тъй като както от представените по делото писмени доказателства, така и от нейните собствени показания се установява, че последната е получила обезщетение за настъпилите увреди по собственото й МПС, респ. причинените й вреди са били репарирани в пълен размер. Що се отнася до показанията на свидетеля В. – същите следва да бъдат ценени критично поради обстоятелството, че е налице пряка роднинска връзка между него и ответника по делото – С. В. от една страна, а от друга – е налице вътрешно противоречие в показанията на този свидетел. Това е така, тъй като от една страна се твърди, че автомобилът на ответника е изчаквал на стоп линия, а от друга, че е настъпил удар в средата на платното на движение, по пътя, по който се е движил лекия автомобил Дачия, т.е. невъзможно е и двете твърдения на свидетеля В. да са едновременно верни. Отделно от това свидетелят поддържаше, че ответникът не е преминавал стоп-линията, което ако е вярно прави невъзможно настъпването на каквото и да било ПТП, а очевидно ПТП е настъпило. А в случая тези показания са изолирани и явно противоречат на всички останали доказателства по делото – писмени, гласни доказателства и заключение на в.л. Ето защо и съдът не кредитира показанията на свидетеля В., в частта им досежно конкретните обстоятелства, като елементи на механизма на настъпване на ПТП.

С оглед установяване обстоятелствата по делото се назначи съдебна автотехническа експертиза.

От заключението на вещото лице по същата се установява следният механизъм на настъпване на ПТП: Произшествието е настъпило в 8.40 часа на 14.12.2021 г. на „Т-образно“ кръстовище в с. •••••••••. Кръстовището не е регулирано. Лек автомобил „•••••••••“ се е движил към кръстовището, по улица без име. На кръстовището лек автомобил Дачия е бил дясно стоящ спрямо лекият автомобил Фиат, поради което е бил с предимство за преминаване. Водачът на лекия автомобил Фиат не се е съобразил с това, навлязъл е в кръстовището, поради което е последвал удар между двата автомобила. При удара са контактували предна странична дясна част на лек автомобил Фиат с предна челна и странична лява част на лек автомобил Дачия. Вещото лице установява, че увредените детайли по застрахования лек автомобил са установени при направения оглед на автомобила в застрахователната компания, за което има съставени два броя „опис на щети“. Същите се установяват и от приложените и приети снимки на автомобила, част от щетата и съответстват на установеното първоначално в констативния протокол за ПТП.

Вещото лице изчислява, че пазарната стойност на щетите възлиза на 2296,20 лв. или 1174, 03 евро. Посочва, че ищцовото дружество е платило сумата от 298,44 лв. (152, 59 евро) за репатриране на лекия автомобил „Дачия“. Счита, че включените в описа, увредени части са от зоната на контакта при удара и конструктивно свързаните с тях, намиращи се по направление на ударния импулс. В списъка не фигурират части, които не са свързани с процесното ПТП. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието е неосигуреното предимство за преминаване през кръстовището на лек автомобил Дачия от водача на лек автомобил ••••••••• – С. В.. Посочва, че в технически смисъл не съществува понятие „козметична щета“, а това понятие се използва разговорно за леко увреждане на малък брой детайли или за увреждане, което може да се отстрани с пастиране на лаковото покритие на автомобила. От снимковия материал по делото намира, че не се налице основания за квалифициране на увреждането по застрахования автомобил като козметична щета. Счита за безспорно, че контактът е бил в предна лява част на лекия автомобил Дачия, а не че увредата е била в зоната на преден ляв фар. Изброените елементи или са били пряко увредени от контакта между автомобилите или са били увредени индиректно поради конструктивната им свързаност с увредените елементи от директния контакт.

В проведеното на 09.07.2026 г. о.с.з., вещото лице пояснява, че ударът между автомобилите е бил близък до 90 градуса – челен кос удар. Мястото на удара е било около средата на платното на пътя, свързващ село ••••••••• със село •••••••••. Посочва, че автомобилът на ответника е бил подготвен за ляв завой /това обстоятелство се потвърждава и от самия ответник по време на разпита на вещото лице/.

Съдът прие заключението на съдебно автотехническата експертиза като мотивирано, компетентно и добросъвестно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът, прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ.

Съгласно тази разпоредба, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.

В конкретния случай, безспорно се явява по делото, наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско +“, с полица №440121151021257, възникнало между ищцовото застрахователно дружество и свидетелката Р. Ц. Д., по отношение на увреденото имущество – лек автомобил „•••••••••“ с рег. № РВ••••••••• РА. От представените по делото писмени доказателства, свидетелските показания на Р. Д. и заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза се установява, че във връзка с настъпило застрахователно събитие на 14.12.2021 г. от страна на до••••••••• сервиз е бил извършен ремонт на увредено имущество на автомобил ••••••••• с рег. № РВ ••••••••• РА, собственост на застрахования. За този ремонт и репатриране от страна на ищцовото дружество е била заплатена сумата в размер на 2416,28 лв. Във връзка с осъществена услуга асистанс, съгласно раздел III, т. 3 от Общите условия на застрахователния договор, ищцовото застрахователно дружество е заплатило на „Съюза на българските автомобилисти“ сумата от 298,44 лв. освен това е безспорно, че ответникът е управлявал МПС без склчена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Тези обстоятелства съдът намира за несъмнено доказани.

По този начин се достига до извода, че следва да възникне суброгационното право на ищцовото дружество по чл. 410, ал.1, т.1 КЗ, в случай че вредата /непозволеното увреждане/ действително е причинена от страна на ответника.

За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по общия състав на чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно, главно доказване, кумулативното наличие на следните елементи: осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вреда и причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая обаче, разпоредбата на чл. 300 ГПК се явява неприложима с оглед правния характер на влязлото в сила Решение в производство по чл. 59, ал.1 ЗАНН. Тъй като няма аналогичен текст за съдебните решения, с които са отменени или потвърдени оспорените наказателни постановления, то дори и представеното решение за отмяна да е влязло в законна сила /респ. да се ползва със стабилитет/, то отново същото не би могло да опровергае евентуален извод на настоящата съдебна инстанция за осъществено непозволено увреждане от страна на ответника. Това е така, тъй като предмет на производството по чл. 59, ал.1 ЗАНН се явява валидността и законосъобразността на съответното наказателно постановление и именно досежно тях решението би било задължително – арг. от чл. 302 ГПК. Извършването на съответното административно нарушение е само една от кумулативно изискуемите предпоставки за законосъобразност на постановлението. Тях съдът изследва и коментира в мотивите към своето решение, а мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо /така Решение № 7294 от 22.05.2012 г. по адм. дело № 11060/2011 г. I. o. ВАС/.

В конкретния случай, това разрешение е приложимо на още по-силно основание, тъй като видно от мотивите на Решение №79/06.11.2023 г. по НАХД № 266/2023 г. по описа на Чирпанския районен съд, Наказателното постановление, в частта досежно нарушението на чл. 48 от Закона за движение по пътищата е отменено поради нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН

• непосочване в наказателното постановление на всички факти и обстоятелства от съставомерен характер. Това нарушение е от категорията на формалните такива и няма никаква връзка с това дали лицето е осъществило или не противоправното деяние, представляващо елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, предмет на настоящото съдопроизводство. Ето защо и съдът не следва да приема на основание чл. 300 ГПК, че деецът не е извършил деянието или, че деянието не е противоправно, или че същото не е извършено виновно, само поради наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е отменено наказателно постановление за такова административно нарушение. Тези елементи от фактическия състав подлежат на доказване на общо основание в настоящото производство, съгласно разпределената доказателствена тежест с доклада по делото. Поради това възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба в тази насока се явяват неоснователни. В случая ищецът проведе пълно и главно установяване на твърдението от него имуществени вреди.

След като се установиха горните правни положения, основният спор между страните се заключава в това дали действително ответникът е причинил непозволено увреждане, представляващо застрахователно събитие, което от своя страна е основание за суброгационното право на ищцовото застрахователно дружество.

По отношение противоправното деяние:

Първият елемент от състава на непозволеното увреждане се явява противоправното деяние. Всяко действие или бездействие, с което се нарушава императивна правна норма или публично-позитивната забрана да не се вреди другиму, е противоправно. Не е необходимо действието или бездействието да противоречат на конкретна правна норма, при положение, че е нарушен посочения принцип. В конкретния случай се касае за нарушение на императивна публичноправна норма – чл. 48 от Закона за движение по пътищата, съгласно която разпоредба, на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение. От цялостната преценка на доказателствената съвкупност по делото се установява по еднозначен начин, че в момента на настъпване на ПТП автомобилът на свидетелката Р. Ц. Д. се е явявал дясностоящ по отношение автомобила на ответника С. В. на нерегулираното „Т-образното“ кръстовище в село ••••••••• – мястото на настъпване на ПТП. От заключението на вещото лице и свидетелските показания, както и от самите изявления на ответника в проведеното по делото открито съдебно заседание се установи, че последният, в момента на контакта на МПС е предприемал маневра – завой наляво, без да е пропуснал пътно превозно средство, намиращо се от дясната му страна. Така съдът намира за доказан първия елемент от състава на непозволеното увреждане – противоправното деяние на ответника, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 48 от Закона за движението по пътищата.

По отношение на причинените вреди:

Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата, като без наличието й, не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата не е нормативно определена, но се изхожда от общоупотребяваното й значение. Тя се схваща като промяна, смущение, накърняване и унищожение на благата на човека. Вредата засяга имуществото на увредения, неговата телесна цялост, здраве, душевно и психическо състояние. В конкретния случай имуществената вреда представлява негативно изменение на патримониума на пострадалия, намираща израз в повреда на негово имущество. Както се изложи по-горе, по безспорен начин се установяват причинените по МПС на свидетелката Р. Д.. Тук ще се посочи единствено, че тези вреди попадат по безспорен начин в обхвата на застрахователния договор сключен между Д. и ищцовото застрахователно дружество, съгласно възникналото между тези субекти застрахователно правоотношение. Поради това и съдът намира за установен и вторият елемент от състава на непозволеното увреждане. А размерът на вредите се определи съгласно заключението на съдебната експертиза.

По отношение причинната връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди:

Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. Тя е обединяващият елемент на всички останали за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане. За да бъде поставена вредата в причинно-следствена връзка, следва да се установи, че деянието е единственото основание за настъпване на същата, така че ако мислено се премахне деянието, да се достигне до единственото логично заключение, че вредата не би настъпила. Необходимо е, обаче, причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата. Причинно-следствената връзка не се предполага, а подлежи на обосноваване, в условията на пълно главно доказване, което е в тежест на ищеца, съгласно ППВС №7/1959 г. В конкретния случай съдът намира за доказана причинно следствената връзка между деянието и гореописаните вреди претърпени от свидетелката. Това се установява от заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, подробно описано по-горе.

По отношение на вината на делинквента:

Съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД „Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.“ С тази разпоредба, законодателят е въвел оборима правна презумпция, която размества доказателствената тежест в полза на увредения, като възлага на отговорния за репариране на вредите да докаже липсата на субективен елемент при осъществяване на противоправното деяние, довело до настъпване на твърдените от ищеца вреди. За да бъде оборена така посочената презумпция, ответникът по настоящото дело следва да проведе обратно доказване, като ангажира такива доказателства, които да опровергаят наличието на умисъл или небрежност у делинквента. Следва да се посочи, че обратното доказване следва да е винаги пълно, т.е. да се установят такива фактически обстоятелства по делото, които да доведат до единственото заключение, че липсва виновно поведение. В настоящото съдебно производство ответникът не ангажира каквито и да е доказателства в тази насока, ergo и презумпцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение.

Поради наличието на диспозитивно начало, съдът не е задължен служебно да изследва посочените обстоятелства, като в тежест на ответника е установяването на всички относими факти и обстоятелства, свързани с наведените възражения, в т. ч. и евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което винаги следва да е конкретно и да съдържа твърдения за наличието на определение факти и обстоятелства, които да стоят в причинния процес за настъпване на противоправния резултат. В настоящото производство такива възражения от страна на ответника не са въведени в преклузивния срок по чл. 131 ГПК. Индиция за такова възражение има единствено в изявлението на ответника в хода на устните състезания, предвид което и на основание чл. 133 ГПК такова възражение се явява преклудирано. Следва да се посочи, че съгласно мотивите, изложени в т. 11, на ТР №6/03.11.2013 г. по ТД №6/2012 г. ОСГТК на ВКС, „…във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението.След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК /…/“. Поради това съдът намира направено възражение с правно основание чл. 51, ал.2 ЗЗД /доколкото такова може да се извлече от изявленията на ответника/ за преклудирано.

Следва да се отбележи, че дори и такова възражение да беше своевременно въведено в производството, същото би било неоснователно, доколкото от съвкупната преценка на доказателствения материал по делото не се установява такова действие от страна на пострадалата, което да е способствало за причиняване на вредите. В т.7 на ТР №1/23.12.2015 по т.д. №1 /2014 г. на ОСТК, ВКС е взел становище, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин „съпричиняване“ е с по-тясно значение от използвания в закона „допринасяне за настъпване на вредите“. Същият илюстрира първата от посочените хипотези – допринасяне за настъпване на произшествието. Във втората хипотеза, пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Вярно е, че от заключението на вещото лице се установява, че ударът е настъпил в средата на пътното платно, което дава индиция за нарушение на чл. 25, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Такова, обаче не е налице поради обстоятелството, че ответникът /както се сочи в заключението на вещото лице и по негови собствени твърдения/, в момента на контакта между двете МПС е извършвал завой наляво. Иначе казано МПС на ответника е следвало да навлезе в пътната лента, по която вече се е движил автомобилът на свидетелката Р. Д., поради което и с оглед правилото на чл. 48 от Закона за движението по пътищата, ответникът е следвало да изчака преминаването на автомобила на свидетелката, като негов дясностоящ в нерегулирано кръстовище. Ето защо и дори да се намирала извън своята пътна лента, това поведение на свидетелката по никакъв начин не е допринесло за настъпването на ПТП, респ. за причинените увреди по автомобила й, тъй като ако ответникът не бе навлязъл в нейната пътна лента ПТП изобщо нямаше да настъпи.

По възраженията на ответника в отговора на исковата молба:

1/ Без значение за предмета на делото се явяват възраженията на ответника, касаещи вътрешноведомствения ред на застрахователното дружество за установяване увредата по пострадалото МПС, както и реда на нейното отстраняване, тъй като това по същество представлява предмет на договореност между застраховател и застрахован и вътрешна организация на работата на самото застрахователно дружество. От значение за конкретния спор е единствено дали всички установени и описани повреди са настъпили вследствие на ПТП, както и пазарната стойност за тяхното възстановяване. Това безспорно се установява от заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза. Както се посочи по-горе, повредите са настъпили или пряко, вследствие на контакта между двата автомобила или косвено, вследствие на ударния импулс, повлиял върху конструктивно свързани детайли по автомобила. Така съдът намери, че описаните в исковата молба и установените от доказателствата по делото повреди върху автомобил „•••••••••“ с рег. № РВ ••••••••• РА са настъпили във връзка с настъпилото ПТП. Описите на вредите съставени от ищеца не представляват нито административни актове, нито официални документи, както неправилно счита ответника, а частни свидетелстващи документи, като тяхната достоверност се проверява със заключение на в.л., съответно доказателствените изводи на съда се основават на заключението на експертизата, а не на описите заключения, именно защото само те не са достатъчни за установяване на претенцията. Наличието на всяко оспорено увреждане от ответника /всеки оспорен детайл/ в отговора на исковата молба е про••••••••• от в.л. и е дадено заключение по него, като ответникът не оспори това заключение.

2/ Не се споделя възражението в отговора на исковата молба, че било процесуално нетърпимо да съществуват два описа поради две причини: 1/ както се посочи по-горе не описите, а заключението на съдебната експертиза опровергава възраженията на ответника и 2/ двата описа не се намират в противоречие помежду си, а вторият е съставен след разглобяване на лекия автомобил за установяване на още увредени детайли, които е било невъзможно да се установят без посоченото разглобяване. Това се установява и от в.л.

3/ Не се споделят и възраженията в отговора на исковата молба относно протокола за ПТП поради следното - действително протоколът за ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно разположението на МПС в пространството /обозначени и на скицата в протокола/, както и видимите щети по автомобилите, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила /така напр. решение № 24/10.03.2011 г. на ВКС по т.д. № 444/2010 г., I т.о./. Ответникът е подписал документа и не оспорва това обстоятелството, а доколкото протоколът удостоверява неизгодни за него факти /че именно той е нарушил правилата за безопасност на движението/, този документ следва да се ползва с доказателствена сила относно тези неизгодни факти, чието настъпване е удосто•••••••••о с подписа на виновния водач. Материалната

доказателствена стойност на протокола не е оборена, поради което и следва да бъде зачетена, като съдът приема, че фактите са се осъществили така, както е отразено в него. От своя страна ответникът не ангажира никакви твърдения и доказателства за установяване на различна фактическа обстановка, водеща до отпадане на отговорността му с изключение на показанията на неговия брат явяващи се в противоречие с всички останали доказателства.

4/ Възражението по чл. 111, б. „в“ ЗЗД е лишено от предмет, тъй като ищецът претендира единствено законна лихва от датата на подаване на исковата молба, а главницата очевидно не е погасена по давност. Лихви за забава преди датата на подаване на исковата молба не се претендират.

Предвид изложеното съдът намира за доказани всички елементи от състава на непозволеното увреждане, уреден в чл. 45 ЗЗД, поради което и на основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ в полза на застрахователя действително е възникнало суброгационното регресно право да встъпи в правата на увредения за размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

По отношение претендирания размер на обезщетение:

С оглед заключението на съда, че в полза на ищеца е възникнало регресното право по чл. 410, ал.1, т.1 КЗ, на анализ подлежи претендирания размер на платеното обезщетение. Ищецът претендира платено обезщетение в размер на 2416,28 лева, който размер се установява и от събраните по делото писмени доказателства. ВКС многократно е имал случай да посочи, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. По този въпрос е налице категорична и непротиворечива задължителна по смисъла на т. 2 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС съдебна практика - Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на II т. о.; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. I т. о.; Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. нае II т. о. и пр.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не трябва да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия вид, включително всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.

От заключението на вещото лице се установи, че към момента на увреждането, общият размер на пазарната стойност на извършените ремонтни дейности възлиза на 2296,20 лева или 1174,03 евро. Именно тази сума следва да бъде присъдена в полза на ищцовото дружество, като обезщетение за заплатената ремонтна дейност във връзка с настъпилото по вина на ответника ПТП като съответстваща на пазарната стойност на щетите. Действително при представени фактури за ремонт на автомобила в оторизиран сервиз, застрахователят по имуществената застраховка не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност на автомобила. Но това плащане е дължимо след като застрахователят извърши преценка дали цената на ремонта в оторизиран сервиз е съответна на реалната възстановителна стойност на автомобила. Въпрос на доказване в конкретното производство е дали размерът на платеното от ищеца обезщетение съответства на реалната стойност на вредата (в този смисъл вж. Определение № 974 от 18.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1013/2023 г., I т. о. на ВКС и Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. на ВКС). В настоящия случай общият размер на реалната пазарна стойност на извършените ремонтни дейности възлиза на 2296,20 лева или 1174,03 евро.

Установи се безспорно и, че от страна на ищеца е заплатена сумата 298,44 лв. /152,59 евро/ за репатриране на повредения лек автомобил. Тази сума също следва да бъде присъдена в полза на ищеца, тъй като е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и също е обезщетение за настъпилите вреди.

Предвид изложеното и предявеният иск се явява основателен за сумата от 2594,64 лева /1326,62 евро/, която сума следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, а предявеният иск в останалата му част до претендираните 2714,72 лева /1388,01 евро/ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, съразмерно с уважената част на исковете. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 53,56 евро за държавна такса, сумата от 12,19 евро депозит за допуснат свидетел в режим на призоваване, 191,15 евро възнаграждение за вещо лице и 321,00 евро – адвокатско възнаграждение. Ответникът е сторил разноски в размер на 212, 75 евро, от които ищецът следва да му заплати 10 евро.

Водим от горното, съдът