Решение № 125 от 22.6.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 218/2026 г.

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Обжалвано е решение № 1193/30.10.2025 г. по гр.д. № 898/2025 г. на ОС- Пловдив в неговите части, с които: са осъдени Г. В. Д. и В. Г. Д. да заплатят солидарно на Н. В. З. сума в размер на 52 000 лв.-обезщетение за вреди от неточно изпълнение на договор за поръчка от 2012 г. за продажба на следните картини: „Силата на човека и коня“, автор Любен Диманов, маслени бои на платно, 130х142 см. (L. Dimanov, Horse and Human Power, Oil on Canvas, 130 x 142 cm, 1988); „Сватба“, автор Любен Диманов, маслени бои на платно, 120х105 см (L. Dimanov, Wedding, Oil on Canvas, 120 x 105 cm, 1988); „Семейство“, автор Любен Диманов, маслени бои на платно, 140х140 см (L. Dimanov, Family, Oil on Canvas, 140 x 140 cm), изразяващо се в продажба на картините на занижена цена, по- ниска от тяхната пазарна стойност, без продажната цена да е предварително одобрена от ищцата, признато е за установено по отношение на Г. В. Д. и В. Г. Д., че Н. В. З. притежава правото на собственост върху следните картини: „Свети Димитър“, автор Димитър Киров, маслени бои на платно, 65х54 см (D. Kirov, Sv. Dimitar, Oil on Canvas, 65 x 54 cm); „Кръстът“, автор Димитър Киров, маслени бои на платно, 33х33 см (D. Kirov, Krastat, Oil on Canvas, 33 x 33 cm); „Кон и човек“, автор Любен Диманов, маслени бои на платно, 71х91 см (L. Dimanov, Horse and Man, Oil on Canvas, 71x91 cm, 1988); „Млада жена“, автор Любен Диманов, смесена техника на платно, 92х81 см (L. Dimanov, Yung Woman, Mixed technique, 92 x 81 cm, 1988); „Изкушение“, автор Митко Димитров (M. Dimitrov, Izkushenie, Oil on canvas, 47 x 47 cm, 1992 и L. Dimanov); „Кон и човек“, автор Любен Диманов, литография на хартия, 68х98 см (Horse and Man, Lithography, 68 x 98 см), осъдени са Г. В. Д. и В. Г. Д. да заплатят солидарно на Н. В. З. сума в размер на 40 900 лв., представляваща действителна пазарна стойност на следните картини: „Свети Димитър“, автор Димитър Киров, маслени бои на платно, 65х54 см (D. Kirov, Sv. Dimitar, Oil on Canvas, 65 x 54 cm); „Кръстът“, автор Димитър Киров, маслени бои на платно, 33х33 см (D. Kirov, Krastat, Oil on Canvas, 33 x 33 cm); „Кон и човек“, автор Любен Диманов, маслени бои на платно, 71х91 см (L. Dimanov, Horse and Man, Oil on Canvas, 71x91 cm, 1988); „Млада жена“, автор Любен Диманов, смесена техника на платно, 92х81 см (L. Dimanov, Yung Woman, Mixed technique, 92 x 81 cm, 1988); „Изкушение“, автор Митко Димитров (M. Dimitrov, Izkushenie, Oil on canvas, 47 x 47 cm, 1992 и L. Dimanov); „Кон и човек“, автор Любен Диманов, литография на хартия, 68х98 см (Horse and Man, Lithography, 68 x 98 см), съответно, и в частта му за разноските, с която са осъдени Г. В. Д. и В. Г. Д. да заплатят на Н. В. З. сумата 12 016 лв., представляваща разноски за производството по делото. Жалбоподателите Г. В. Д. и В. Г. Д. молят по съображения, изложени в подадената на 9.02.2026 г. с вх. № 5246 въззивна жалба, решението да бъде отменено в обжалваните негови части като незаконосъобразно, неправилно и да бъдат отхвърлени предявените срещу тях искове. Като ответници в производството пред окръжния съд оспорват исковете като неоснователни. Претендират за присъждане на разноски. Ответницата по въззивната жалба Н. В. З. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява срещу двамата ответници кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 281от ЗЗД за осъждане те солидарно да й заплатят сумата 52 000 лв. за обезщетение за вреди от неточно изпълнение на договор за поръчка от 2012 г. за продажба на следните картини: „Силата на човека и коня“, автор Любен Диманов, маслени бои на платно, 130х142 см. (L. Dimanov, Horse and Human Power, Oil on Canvas, 130 x 142 cm, 1988); „Сватба“, автор Любен Диманов, маслени бои на платно, 120х105 см (L. Dimanov, Wedding, Oil on Canvas, 120 x 105 cm, 1988); „Семейство“, автор Любен Диманов, маслени бои на платно, 140х140 см (L. Dimanov, Family, Oil on Canvas, 140 x 140 cm), изразяващо се в продажба на картините на занижена цена, по-ниска от тяхната пазарна стойност, без продажната цена да е предварително одобрена от ищцата, обективно кумулативно съединени с искове с правно основание чл. 108 от ЗС срещу всеки от ответницте за признаване за установено, че тя е собственик и за осъждане на ответниците да й върнат следните картини: „Свети Димитър“, автор Димитър Киров, маслени бои на платно, 65х54 см (D. Kirov, Sv. Dimitar, Oil on Canvas, 65 x 54 cm); „Кръстът“, автор Димитър Киров, маслени бои на платно, 33х33 см (D. Kirov, Krastat, Oil on Canvas, 33 x 33 cm); „Кон и човек“, автор Любен Диманов, маслени бои на платно, 71х91 см (L. Dimanov, Horse and Man, Oil on Canvas, 71x91 cm, 1988); „Млада жена“, автор Любен Диманов, смесена техника на платно, 92х81 см (L. Dimanov, Yung Woman, Mixed technique, 92 x 81 cm, 1988); „Изкушение“, автор Митко Димитров (M. Dimitrov, Izkushenie, Oil on canvas, 47 x 47 cm, 1992); „Кон и човек“, автор Любен Диманов, литография на хартия, 68х98 см (L. Dimanov, Horse and Man, Lithography, 68 x 98 см) , съединени субективно при евентуалност, ако картините са погинали или отчуждени, с искове с правно основание чл.57,ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да й заплатят след разваляне от нейна страна на договора за поръчка сумата 40 900 лв., представляваща действителна пазарна стойност на следните картини: „Свети Димитър“, автор Димитър Киров, маслени бои на платно, 65х54 см (D. Kirov, Sv. Dimitar, Oil on Canvas, 65 x 54 cm); „Кръстът“, автор Димитър Киров, маслени бои на платно, 33х33 см (D. Kirov, Krastat, Oil on Canvas, 33 x 33 cm); „Кон и човек“, автор Любен Диманов, маслени бои на платно, 71х91 см (L. Dimanov, Horse and Man, Oil on Canvas, 71x91 cm, 1988); „Млада жена“, автор Любен Диманов, смесена техника на платно, 92х81 см (L. Dimanov, Yung Woman, Mixed technique, 92 x 81 cm, 1988); „Изкушение“, автор Митко Димитров (M. Dimitrov, Izkushenie, Oil on canvas, 47 x 47 cm, 1992); „Кон и човек“, автор Любен Диманов, литография на хартия, 68х98 см (L. Dimanov Horse and Man, Lithography, 68 x 98 см). Претендира за присъждане разноски. Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното: Безспорно е между страните, че ищцата е собственик на посочените в исковата молба 12 броя картини и 1 брой скулптура. Безспорно е, че през 2012 г. те са били изпратени от нея от Швейцария и са получени в България от ответника Г. Д.. Няма спор, че между ищцата и ответниците съществуват близки родствени връзки - ищцата и ответника Г. Д. са сестра и брат, а ищцата и ответника В. Д. са леля и племенник, като този ответник е син на нейния брат-ответника Г. Д.. Безспорно е, че 9 от картините не са върнати от ответниците на ищцата и че те не са й изплатили суми за тези картини. С подадената на 8.09.2023 г. до РС-Пловдив искова молба ищцата твърди, че през лятото на 2012 г. двамата ответници я посетили в дома й в гр.Цюрих, Швейцария и между тях тримата била постигната уговорка те да й помогнат да продаде 13 произведения на известни български съвременни художници (Димитър Киров, Любен Диманов и Митко Димитров) и една скулптура на Вежди Рашидов, като тя им предостави тези произведения, а те ги продадат от нейно име и за нейна сметка след предварително съгласуване с нея на цената, която тя следва да одобри, и те й предадат сумите по договорен между тях начин. Твърди, че е изпратила картините чрез спедиторска фирма през 2012 г. и те били получени от брат й Г. Д., след което ответниците й обяснявали, че няма желаещи или сериозни купувачи и през 2020 г. тя започнала да настоява да бъде реализирана тяхната договорка за продажба или да й бъдат върнати произведенията. Твърди, че след това са били продадени три картини на художника Любен Диманов и една скулптура на Вежди Рашидов с нейно съгласие и след съгласуване с нея на цените, като тя е получила посочени суми като тяхна цена. Твърди, че за посочени 3 броя картини на художника Диманов („Силата на човека и коня“, автор Любен Диманов, маслени бои на платно, 130х142 см., L. Dimanov, Horse and Human Power, Oil on Canvas, 130 x 142 cm, 1988; „Сватба“, автор Любен Диманов, маслени бои на платно, 120х105 см., L. Dimanov, Wedding, Oil on Canvas, 120 x 105 cm, 1988; „Семейство“, автор Любен Диманов, маслени бои на платно, 140х140 см., L. Dimanov, Family, Oil on Canvas, 140 x 140 cm) ответниците са я информирали, че са ги продали за сумата 4 000 евро, без да са съгласували с нея продажбите и цената, която е неприемливо и нереално ниска и няма нейно знание и одобрение, като тя не е получила от тях информация кога и на кого са продадени тези три картини и липсва отчетна сделка. Твърди, че посочената от тях сума като продажна цена за тези три картини й е била платена по банков път през 2021 г. Твърди, че в телефонна комуникация с брат й са се договорили, че те ще доплатят сумата за трите картини след като тя евентуално им предостави експертна оценка. Твърди, че за другите 6 посочени картини („Свети Димитър“, автор Димитър Киров, маслени бои на платно, 65х54 см., D. Kirov, Sv. Dimitar, Oil on Canvas, 65 x 54 cm; „Кръстът“, автор Димитър Киров, маслени бои на платно, 33х33 см., D. Kirov, Krastat, Oil on Canvas, 33 x 33 cm; „Кон и човек“, автор Любен Диманов, маслени бои на платно, 71х91 см., L. Dimanov, Horse and Man, Oil on Canvas, 71x91 cm, 1988; „Млада жена“, автор Любен Диманов, смесена техника на платно, 92х81 см., L. Dimanov, Yung Woman, Mixed technique, 92 x 81 cm, 1988; „Изкушение“, автор Митко Димитров, M. Dimitrov, Izkushenie, Oil on canvas, 47 x 47 cm, 1992; „Кон и човек“, автор Любен Диманов, литография на хартия, 68х98 см., L. Dimanov, Horse and Man, Lithography, 68 x 98 см) ответниците твърдят, че не са продадени и липсва интерес към тях. Твърди, че е отправила покана за доброволно уреждане на отношенията, като е поискала те да й доплатят за продадените три картини и да й върнат непродадените шест картини, но това не е станало. Твърди, че поради неспазване на договореността за одобряване от нея на продажната цена и с оглед реалната цена на трите продадени картини за нея е настъпила имуществена вреда в размер на 24 000 лв., тъй като пазарната им стойност е поне 32 000 лв., а двамата ответници са декларирали без доказателства, че са ги продали за 4000 евро или 8 000 лева. Претендира да бъдат осъдени ответниците да й заплатят сумата 24 000 лв. поради неточно изпълнение на договора и да й върнат шестте картини, а ако ответниците твърдят, че тези картини са погинали или са продадени без основание, да бъдат те осъдени да й заплатят действителната им реална цена. С молба от 20.09.2023 г. ищцата уточнява, че договореността за продажба на картините й е била и с двамата ответници, които поели солидарно задължение за изпълнение и са солидарно отговорни. Твърди, че пазарната цена на продадените от ответниците три картини, за които според тях получената цена е общо 4 000 евро, е 10 000 лв. за картината на Любен Диманов „Силата на човека и коня“, 9 000 лв. за картината на Любен Диманов „Сватба“ и 13 000 лв. за картината на Любен Диманов „Семейство“. Твърди, че общата цена на непродадените 6 картини е общо 17 700 лв., съответно, 8 000 лв. за картината на Димитър Киров „Свети Димитър“, 3 000 лв. за картината на Димитър Киров „Кръстът“, 3 000 лв. за картината на Любен Диманов „Кон и човек“, 3 000 лв. за картината на Любен Диманов „Млада жена“, 400 лв. за картината на Митко Димитров „Изкушение“ и 300 лв. за литографията на Любен Диманов „Кон и човек“. Твърди, че е отправила покана за уреждане на отношенията, с която е развалила договора и е дала срок за уреждане на отношенията, а алтернативно е поискала да се развали договора й с ответниците, ако се приеме, че поканата не е довела до разваляне на същия. В откритото съдебно заседание на районния съд на 13.02.2025 г. от страна на ищцата е заявено и е допуснато с определение на съда увеличение на размера на исковете – за първия осъдителен иск за осъждане на ответниците да й заплатят опредЕ. сума пари за неточно изпълнение на договора относно трите продадени картини от 24 000 лв. на 52 000 лв. (при цена по 20 000 лв. за всяка от трите картини, намалена с платената сума 8 000 лв.) и за втория осъдителен иск от 17 700 лв. на 40 900 лв. (10 000 лв. за картината на Димитър Киров „Свети Димитър“, 5 000 лв. за картината на Димитър Киров „Кръстът“, 12 000 лв. за картината на Любен Диманов „Кон и човек“, 12 000 лв. за картината на Любен Диманов „Млада жена“, 900 лв. за картината на Митко Димитров „Изкушение“ и 1000 лв. за литографията на Любен Диманов „Кон и човек“). С отговора на исковата молба от 27.11.2023 г. ответникът Г. Д. възразява, че в проведените разговори през 2012 г. не е сключван договор за продажба на описаните от ищцата картини, включително устен такъв. Твърди, че творбите са били изпратени от ищцата чрез спедиторска фирма като подарък за него и семейството му, като той е заплатил митото на пратката от 4 200 лв., на която стойност била остойностена цялата пратка, тъй като картините нямат историческа значимост според Закона за културното наследство, нито надлежен сертификат за произход и автентичност относно авторството, както и сертификат за оценка на стойността им, и част от тях били в много лошо материално състояние. Възразява, че е изтекла погасителна давност съгласно чл.110 от ЗЗД за изискуемо вземане, тъй като ищцата е бездействала през период, двукратно надвишаващ 5-годишния давностен срок. Заявява, че приложената от ищцата покана за доброволно изпълнение му е била връчена на 16.03.2022 г., а на сина му В. Д. – на 17.03.2022 г., и тя е неоснователна, тъй като след толкова дълъг 10-годишен период посочените картини са подарени на приятели за различни поводи и нито той, нито синът му упражняват фактическа власт върху тях. Твърди, че ищцата е изпадала многократно в парични затруднения и той й изпращал парични средства, които предоставял като банков заем. С молба от 14.12.2023 г. уточнява, че предвид близката родствена връзка с ищцата й е предоставил през месец юни на 2021 г. 2 400 евро и през ноември месец на 2021 г. 4 400 евро, указвайки й финансова помощ, без да е сключван договор за паричен заем и без фиксирана падежна дата, на която паричните средства да бъдат изискуеми. Заявено е, че твърденията на ищцата не съответстват на обективните факти нито като паричен еквивалент на картините, нито като основание, на което той ги е придобил. От ответника В. Д. не е подаден писмен отговор на исковата молба. С обжалваното съдебно решение окръжният съд намира за доказано въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства твърдението на ищцата, че между нея и ответниците през 2012 г. е сключен неформален договор за поръчка, по силата на който ищцата е възложила на ответниците да продадат от нейно име и за нейна сметка описаните в исковата молба 12 картини и една скулптура. Съдът посочва, че ищцата претендира обезщетение за вредите, които е претърпяла от продажбата на три от процесните картини („Силата на човека и коня“, „Сватба“ и „Семейство“ на художника Любен Диманов), тъй като картините са продадени на цена значително по-ниска от тяхната пазарна стойност, като неизпълнението на ответниците се състои в това, че те не са действали с грижата на добрия стопанин, не са съблюдавали интересите на ищцата в качеството й на доверител и не са спазили поетата договореност да съгласуват продажната цена с ищцата и да продават само след нейното одобрение. Съдът приема за доказано твърдението на ищцата, че тези три картини са продадени от ответниците общо за сумата 4000 евро, която тя твърди, че е получила и който факт се установява от събраните по делото доказателства. Съдът приема въз основа на заключението на вещо лице, че пазарната стойност на всяка една от тези три картини е 20 000 лв., поради което разликата между реализираната продажба и действителната пазарна стойност на трите картини представлява претърпяна вреда за ищцата, която вреда е в пряка връзка с поведението на ответниците, които не са изпълнили поетото с договора за поръчка задължение да съгласуват предварително продажната цена с ищцата, както и произтича от неизпълнение на тежащите върху тях с оглед чл. 281 от ЗЗД задължения да съблюдават интересите на доверителя и да действат с грижата на добрия стопанин. Затова съдът намира за основателни исковете по чл. 79,ал.1 във вр. с чл.281 от ЗЗД и ги уважава за исковата сума 52 000 лв., като намира за неоснователно направеното от ответника Г. Д. възражение за погасяване по давност на това вземане. Съдът приема за доказано твърдението, че ищцата е собственик на непродадените 6 картини, и за недоказано твърдението на ответника Г. Д., че картините са получени на основание договор за дарение. Въз основа на приемането, че страните са били обвързани от мандатно правоотношение и картините са били в държане на ответниците въз основа на договора за поръчка, поради което те са били техни държатели по смисъла на чл.68,ал.2 от ЗС, съдът намира, че не е налице основание ответниците да продължат да упражняват фактическа власт върху картините, тъй като с исковата молба от ищцата е направено изявление за разваляне на договора за поръчка. Съдът преценява, че ищцата не е развалила договора с изпратената през 2022 г. покана до ответника Г. Д., тъй като поканата не съдържа изрично волеизявление за разваляне на договора, адресирано и до двамата ответници. Съдът посочва, че съгласно нормата на чл.287 от ЗЗД договорът за поръчка се прекратява с оттегляне на поръчката от доверителя и доколкото в поканата до ответника Г. Д. ищцата е отправила искане непродадените картини да й бъдат върнати (предадени с протокол на лице, посочено от ищцата) би могло да се приеме, че изявлението по своята същност е оттегляне на поръчката, но за да произведе своите правни последици то следва да е отправено и до двамата ответници. Съдът намира, че не се установява към момента ответниците да упражняват фактическа власт върху картините, поради което предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС следва да бъдат уважени в тяхната установителна част, като бъде признато по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на картините, и исковете следва да бъдат отхвърлени в тяхната осъдителна част ответниците да предадат владението върху процесните картини. Съдът намира за основателни предявените евентуални искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата действителната стойност на процесните картини, като въз основа на заключението на СОЕ, което е неоспорено от страните и съдът го кредитира като обосновано и компетентно дадено, установява, че пазарната стойност на процесните 6 картини е в общ размер 40 900 лв., поради което уважава исковете в пълния техен предявен размер. С подадената въззивна жалба жалбоподателите твърдят, на първо място, че показанията на свидетелките Е. З. и М.Ш. не установяват валидно възникнало мандатно правоотношение между ищцата и двамата ответници, като свидетелите сочат, че ищцата е поискала ответницита да й помогнат да продаде картините, но сам по себе си този факт единствено доказва поисканото съдействие, но не и наличието на мандатно правоотношение. Заявяват, на второ място, че не считат, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които да налагат извод, че дори и да е имало възлагане на поръчка за продажба на процесните картини, изпълнението на същата е било поето от двамата ответници действащи заедно, с каквито доводи в обстоятелствената част на исковата молба се обосновава възникването на солидарна отговорност за заплащането на претендираните суми. Заявено е, че между страните не се спори, че процесните картини са пристигнали в България и са били получени от ответника Г. Д., но от този факт също не следва автоматично извод, че е налице възникнало мандатно правоотношение, по силата на което изпълнението на дадената поръчка да е било поето съвместно от двамата ответници, респективно, че отговорността в случай на неизпълнение, в това число и при неточно изпълнение, следва да се носи от двамата ответници солидарно. Заявено е, че според правилото на чл.283 от ЗЗД при договор за поръчка довереникът трябва да извърши възложеното действие лично, освен ако е овластен да се замести или това е необходимо за запазване интересите на доверителя, от което следва, че в случаите, когато доверителят сам е възложил изпълнението на поръчката на двама довереници без да конкретизира индивидуалните им задължения, всеки от тях е самостоятелно задължен да изпълни поръчката добросъвестно и като добър стопанин. Заявено е, че солидарната отговорност между длъжници, дори и да се приеме, че са изпълнители по договор за поръчка, както се твърди в исковата молба, не се предполага, освен, съгласно чл.121 от ЗЗД, ако не е предвидена в закона или не е изрично уговорена между страните. Твърди се, че разпоредбите на ЗЗД по правило не предвиждат солидарност между довереници по договор за поръчка и че за конкретния казус не са събрани доказателства, че такава солидарна отговорност е била изрично договорена между ищцата и двамата ответници. Заявено е, че в случая е неприложима нормата на чл.53 от ЗЗД, тъй като тя е приложима при деликтна отговорност, а не по силата на твърдяния договор за поръчка, на който са основани исковите претенции, както и е неприложима по аналогия разпоредбата на чл.261 от ЗЗД, доколкото, ако се приеме, че има сключен договор за поръчка, то естеството на дадената от ищцата поръчка нито е общо за двамата ответници, нито е неделимо между тях, а също е неприложима и разпоредбата на чл.304 от ТЗ доколкото сделката не е търговска по смисъла на чл.1 от ТЗ. Твърдят, че окръжният съд в противоречие и в нарушение на материалния закон е осъдил двамата ответници солидарно да заплатят на ищцата претендираните от нея суми, доколкото при липса на изрична уговорка отговорността им е разделна– всеки отговаря за собственото си неизпълнение, включително и при неточно изпълнение. Твърдят, на трето място, че са неправилни, необосновани и направените от окръжния съд изводи относно настъпилите за ищцата вреди в резултат на неточното изпълнение на договора за поръчка, дори и да се приеме, че такъв устно е бил сключен между страните. Заявено е, че според правилото на чл.79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение, а в разпоредбата на чл.82 от ЗЗД изрично е посочено, че обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща вредите, които са пряка и непосредствена последица на неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждането на задължението. Заявено е, че в практиката си ВКС е дал разяснения за прилагането на закона по повод и във връзка с претенции за претърпяна загуба – като такава следва да се приема разликата между имуществото след неточното изпълнение и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако задължението би било изпълнено, загубите представляват ефективните вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора, тези вреди следва да са в причинна връзка с неизпълнението на длъжника и да съставляват пряка последица от същото, пряка е онази вреда, която нормално произтича от неизпълнението на поетото задължение. Твърди се, че тази разяснения, отнесени към настоящия случай, налагат извод, че ако се приеме, че е налице виновно неизпълнение на задълженията от страна на двамата ответници, в резултат на него за ищцата са настъпили имуществени вреди, като според изложеното в исковата молба претърпяната вреда съставлява разликата между реализираната продажба и пазарната стойност на всяка една от картините. Заявено е, че в случая следва да намери приложение правилото на чл.83,ал.2 от ЗЗД - че длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. Посочено е, че от ищцата като доказателство е приложено извлечение от Вайбър-кореспонденция от дата 20.05.2020 г., в която ищцата изрично е заявила цената, на която желае да бъдат продадени процесните картини, като не би следвало да е спорно, че изявленията в същото изхождат от нея и са адресирани до ответниците, относно която кореспонденция не е направен анализ от окръжния съд доколко е относима и следва ли да намери приложение при определянето на действителния размер на вредите, които ищцата евентуално е претърпяла от продажбата на картините. Заявено е, че ищцата твърди и е прието от окръжния съд, че обезщетението за вреди се претендира като разлика между продажната цена на картините „Силата на човека и коня“, „Сватба“ и „Семейство“ и тяхната пазарна стойност би била значително по-висока, като при договора за поръчка изпълнителят действа съобразно указанията на доверителя, при които следва тя да бъде изпълнена, а в случая от изявленията на ищцата в представената от нея кореспонденция с ответниците се установява, че тя е дала съгласието си въпросните картини да бъдат продадени на посочените от нея цени, респективно настъпилата за нея вреда следва да бъде ограничена до размера на разликата между дадената и потвърдената от нея продажна цена на всяка от картините и продажната цена, на която твърди, че същите са били реализирани, като няма данни и доказателства потвърдените от ищцата продажни цени след 31.05.2020 г. да са били променяни, в това число и в посока увеличение. Твърди се, че бездействието на кредитора, който не полага дължимата грижа за ограничаване на вредите, води до намаляване на обезщетението, тъй като между поведението на длъжника и настъпилите вреди липсва пълна причинна връзка, поради което в случая следва да се приеме, че причинно-следствената връзка между евентуално допуснатото от ответниците неточно изпълнение за продажба на картините е прекъсната в момента, в който ответниците са продали същите на различната, по-ниска от указаната им от ищцата, продажна цена. Твърди се, че затова вредата, която не е могла да бъде избегната и обективно е обусловена от неизпълнението на договора съобразно указанията на доверителя, е разликата между продажната цена, на която се приема, че ответниците са продали картините, и потвърдената такава, на която ищцата е искала и им е дала указания те да бъдат реализирани, респективно, настъпилите вреди следва да се ограничат до разликата между потвърдената продажна цена, на която ищцата е дала указания да се продадат картините, и по-ниската цена, на която ответниците се твърди, че са продали картините. Заявено е, че разликата между указаната и потвърдената от ищцата продажна цена на картините и тяхната пазарна стойност според заключението на вещото лице не е пряк и непосредствен резултат на неточното изпълнение на длъжника, а са следствие от самостоятелно решение на ищцата за нивата, на които желае да се извърши продажбата им, доколкото дадените от нея цени също са значително по-ниски от тези, дадени от експерта като пазарна стойност. Твърди се, на следващо място, че са неправилни изводите на окръжния съд относно действителната пазарна стойност както относно картините, за които ищцата твърди, че са продадени на по-ниски от пазарните цени, така и по отношение на тези, чието връщане се иска, евентуално, заплащане на паричната им равностойност. Заявено е, че за картините „Силата на човека и коня“, „Сватба“ и „Семейство“, за които са твърди, че са продадени за сумата в размер на 4 000 евро, окръжният съд е приел, че действителната пазарна стойност на всяка една от тези картини е в размер на по 20 000 лв. или общо за трите 60 000 лв., а за 6-те картини, за чието връщане претендира ищцата, съдът е приел обща стойност 40 900 лв., който извод на съда относно пазарната цена на картините е мотивиран единствено със заключението на изготвената съдебна експертиза, което е очевидно непълно, неясно, необосновано и недостатъчно. Заявено е, че с молба от 29.05.2024 г. ищцата е посочила конкретно лице, което да изготви експертизата, което районният съд е одобрил и назначил, което е нарушение на един от основните принципи в гражданския процес съгласно чл.9 за равенство на страните, тъй като районният съд е назначил вещо лице, което е посочено от едната страна по делото без да бъде дадена възможност на ответниците да посочат друго вещо лице, което да изготви експертизата и така те са били поставени в понеблагоприятно положение. Заявено е, че това обосновава сериозно съмнение в безпристрастността и непредубедеността на вещото лице, изготвило заключението, въз основа на което окръжният съд е обосновал изцяло решението. Заявено е, че след назначаването на В.П.Г. за вещо лице тя е изразила невъзможността си да изпълни поставените й задачи с довод, че за изготвяне на такъв тип експертно заключение следва да се извърши оглед на творбите и идентификация на същите, за да се определи цена, но въпреки това по искане на процесуалния представител на ищцата в откритото съдебно заседание на 8.10.2024 г. на вещото лице е възложено да определи средни пазарни цени на процесните картини на база проучване на цените на сходни произведения на същите автори. Посочено е, че за тази цел с писмо от 16.01.2025 г. е направено от съда запитване до третото неучастващо в процеса лице „Кавалет“ЕООД, в отговор на което то е посочило, че през 2016 г. цената на произведенията, до които е имало достъп, е била 9 100 лв. за картината „Млада жена“ и 10 350 лв. за картината „Свети Димитър“, но изрично е уточнено, че това са били обявените от тях цени и не могат да потвърдят дали произведенията са били продадени или върнати на собствениците. Заявено е, че при така дадената уклончива информация, касаеща само две от процесните общо 9 картини, вещото лице е изготвило своето заключение, в което бланкетно е посочило, че е извършено проучване на цените както в интернет сайтове, така и в частни търговски галерии, които са продавали или продават в момента картини от тези автори, но не е посочено кои са тези интернет сайтове и проучените галерии, и въз основа на тази данни е направен експертен извод относно цени на картините. Твърди се, че така направеното заключение е необосновано и противоречи на нормативните изисквания към съдебните експертизи. Заявено е, че то не съдържа описание на използваните материали и методи, нито конкретни пазарни сделки, посочените цени произхождат от оферти за продажба, които не представляват реализирани сделки, като галерията „Кавалет“ потвърждава, че не разполага с данни за продажби на посочените картини. Заявено е, че експертът не е посочил нито една картина на конкретен автор по наименования, размери и цена, която евентуално да се приеме като аналог, служещ за определянето на пазарните цени на въпросните картини, не е посочено и за кой период се отнася обявената за продажба картина на Любен Диманов в галерия „Кавалет“ и какви са нейните размери, за да се приеме, че са сходни с тези-предмет на изследването. Твърди се, че дадените от експерта становища за пазарните цени на картините почиват на неговото субективно мнение, доколкото не е посочен нито един аналог с други произведения на тези автори, което прави заключението необосновано, като сам експертът посочва, че картините на тези автори варират в много широк ценови диапазон. Заявено е, че това противоречи на принципа за научна обоснованост и обективност по чл.2 от Наредба №Н-1/14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, както и на изискването за използване на конкретни материали, описване на извършените изследвания и формулиране на определени, а не уклончиви изводи по смисъла на чл.14,ал.1 и ал.2 от Наредба № 10 за съдебните и арбитражните експертизи, както и липсват освен изходни данни и анализ на съпоставими пазарни сделки и не е приложена методика, установена в нормативните актове, уреждащи определянето на пазарни цени – чл.14-16 от Наредба №Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Заявено е, че въпреки така направеното очевидно непълно и неясно заключение, окръжният съд е посочил, че го кредитира като обосновано и компетентно изготвено. Заявено е, че съгласно разпоредбата на чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а да го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, а в конкретния случай липсват доказателства, които да установяват, че претендираните картини са автентични и са в състоянието, в което други такива на същите автори се предлагат за продажба по галериите, като не е направена и съпоставка на дадените от експерта пазарни стойности спрямо размерите на процесните картини, приети са някакви средни пазарни цени без каквато и да било аргументация и обосновка, в съответствие с които да бъде обсъдено, но независимо от това окръжният съд е приел същото безкритично, въпреки че са определени очевидно високи цени – много по-високи от първоначално заявената претенция на ищцата. Заявено е, че въпреки че заключението на експертизата не е било оспорено от страните, районният съд е следвало да назначи на основание чл.201 от ГПК повторна експертиза, която да отговори на поставените въпроси, а окръжният съд е имал възможност в срока за произнасяне да констатира непълнотата и неправилността на заключението и да назначи повторно такава, за да се изясни делото от фактическа и правна страна. Твърди се, че окръжният съд не е посочил по какъв начин е приел, че действителната пазарна стойност на картините „Свети Димитър“, „Кръстът“, „Изкушение“, „Кон и човек“ с размери 71х91, „Млада жена“ и „Кон и човек“ с размери 68х98 е в общ размер, възлизащ на сумата 40 900 лв. Заявено е, че дори и да се приеме, че заключението на вещото лице е пълно и обосновано, сумата 40 900 лв. е прекомерно завишена и не съответства на посочените в експертизата средни пазарни цени. Твърди се, че за трите картини с автор Любен Диманов „Кон и човек“ с размери 71х91, „Млада жена“ и „Кон и човек“ с размери 68х98 в заключението липсва посочване относно средната им очаквана пазарна цена, като е посочено, че маслените картини на този автор са рядкост на пазара и към момента има обявена за продажба само една с аналогични размери за 12 000 лв., а графични творби със значително по-малки размери са с цена средно между 500 лв. и 1000 лв. Заявено е, че картините, за които в заключението е посочена средна пазарна цена (10 000 лв. за „Свети Димитър“, 5 000 лв. за „Кръстът“ и 900 лв. за „Изкушение“), образуват действителна пазарна стойност в общ размер 15 900 лв. и е видно, че сумата в размер на 25 000 лв. е приета от съда за действителна пазарна цена на произведенията с автор Любен Диманов „Кон и човек“ с размери 71х91, „Млада жена“ и „Кон и човек“ с размери 68х98, но остава неясно как е получена в решението след като в заключението липсва посочване на средната пазарна цена на тези три картини. Заявено е, че по отношение на трите картини, за които ищцата твърди да са продадени под действителната им пазарна стойност („Силата на човека и коня“, „Сватба“ и „Семейство“) в съдебното заседание на 12.02.2025 г. на въпрос от страна на ищцата вещото лице се е съгласило, че за целта на производството посочените произведения са със средна цена от по 20 000 лв. и тази цена е приета от окръжния съд, но дори и заключението на вещото лице да се кредитира като обосновано и пълно, за средни пазарни очаквани цени на картините следва да се приемат минималните размери, а не да бъдат осреднявани с оглед на факта, че по делото липсват обективни данни относно цените на процесните произведения, а по отношение на „Кон и човек“ с размери 71х91, „Млада жена“ и „Кон и човек“ с размери 68х98 искът следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан поради липса на цени в самото заключение. Твърди се, че окръжният съд приема, че настъпилата вреда, респективно пазарната стойност на картините е сигурният доход, от който ищцата е била лишена, без да отчете, че евентуалната реализация е свързана и с разходи, за каквито експертът изрично е посочил в заключението си – определените пазарни цени на картините следва да бъдат редуцирани с между 30% и 50%, тъй като при продажбата им галерията ще задържи комисионна в този размер. Твърди се, че в решението окръжният съд не разглежда и не анализира въпроса дали определените в СОЕ пазарни стойности представляват реално постижими продажни цени на конкретния пазар и в релевантния период 2020-2021 г. С отговора на въззивната жалба е заявено, че от събраните доказателства в тяхната съвкупност се извежда несъмнен извод, че още при постигане на съгласието на страните е имало изрично уточнени солидарни задължения на ответниците за поетите спрямо ищцата отговорности, който извод се подкрепя и от тяхното съвместно участие в изпълнение на мандатното отношение. Твърди се, че е налице неформален договор за поръчка, касаещ процесните картини, и съвпадащи волеизявления на страните в тази насока, като т.нар. от ответниците „услуга“ е именно мандатно правоотношение. Твърди се, че е налице солидарна отговорност, тъй като при проведените договорки двамата ответници съвместно са поели като свое задължение да продадат процесните картини по цени, които следва да са предварително одобрени, и да предоставят сумите на ищцата, в която насока, ако се ценят всички доказателства, се установява конкретен принос и на двамата за изпълнение на поетите солидарни задължения. Заявено е, че по делото е установено, че ответниците са направили продажба в определен размер, който не е одобрен от ищцата, нито тя е определила продажна цена, поради което и имайки предвид изискването на закона довереникът да полага грижа на добър стопанин за водене делата на доверителя, претърпените вреди са именно в размера, определен от окръжния съд – разликата между пазарната и продажна цена. Относно оспорването на извода на окръжния съд за пазарна стойност на картините, защото тя се обосновава единствено от експертизата по делото, е заявено, че тези твърдения са неоснователни, тъй като това е била единствената правна възможност за определяне на пазарна цена на картините поради необходимост от специални знания и умения за оценката и продажбата на произведения на изкуството, с оглед на което такова искане е направено от ищцата и е било определено вещо лице, което да отговори на поставените му задачи. Твърди се, че са неоснователни твърденията във въззивната жалба за наличие на пристрастност и предубеденост на вещото лице. Заявено е, че за назначаване на експертизата и определяне на вещо лице са били положени усилия да бъде открит специалист в тази насока и вещото лице е било единственото, което е имало необходимата експертиза. Посочено е, че с разпореждане от 28.04.2024 г. съдът е изискал от директора на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ да посочи специалист, който да бъде назначен да оцени картини и скулптури, занимаващ се с изложба и продажба на картини, но е отговорено с писмо, че в академията няма надлежен специалист. Посочено е, че с разпореждане от 30.05.2024 г. съдът е изискал от директора на Градската художествена галения в гр. Пловдив да даде становище дали вещото лице В.Г. има възможност да отговори на поставената задача да се даде средно пазарната стойност на картини и скулптури и с официален отговор от директора е потвърдена тази компетентност. Заявено е, че тези обстоятелства опровергават твърденията за предубеденост или пристрастност, още повече че ищцата отдавна живее и пребивава в чужбина и няма контакти с вещото лице. Заявено е, че са безпочвени и голословни твърденията за некомпетентност на вещото лице, което следва от становището от директора на галерията, който сочи, че то е един дългогодишен и уважаван експерт в тази област. Твърди се, че са неоснователни и доводите за липса на обоснованост на експертизата. Посочено е, че именно ответниците не са оказали необходимото съдействие, което е отбелязано от вещото лице, като нито ответниците, нито техния процесуален представител са се противопоставили на приетата по делото експертиза, не са оспорили заключението и не са направили искане за допълнителна или нова експертиза. Заявено е, че липсват индиции за липса на компетентност, пристрастност или предубеденост, както и съмнения за правилност и обоснованост, като при липса на оспорване и възражения в първоинстанционното производство е недопустимо повторно установяване на факти при наличие на преклузия в тази насока във въззивното производство. При договора за поръчка съгласно чл. 280 от ЗЗД довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Съгласно разпоредбата на чл. 281 от ЗЗД, довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея. Съгласно нормата на чл.121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. При пасивната солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник. В случая не се твърди от ищцата и не се установява тя и ответниците, като тримата са физически лица в близки родствени връзки, да извършват търговска дейност (съответно, включваща търговия с произведения на изкуството), поради което е несъмнено, че солидарна отговорност за ответниците не би могла да възникне при условията на чл. 304 от ТЗ при сключване на твърдяната от ищцата сделка-договор за поръчка между нея и ответниците за продажба на картини и една скулптура. Съгласно разпоредбата на чл.283,ал.1 от ЗЗД, довереникът трябва да извърши възложеното му действие лично. Няма пречка обаче и при договора за поръчка доверителят при сключването му да възложи извършването на действие или действия на повече от един довереник и да се постигне договореност между доверителя и доверениците, че доверениците ще поемат задължението заедно, при условията на пасивна солидарност, след което всеки от тях ще е длъжен да извършва възложените им действия лично (без той да ги възлага на друго лице-негов заместник). Неправилно е твърдението на жалбоподателя, че когато доверителят възложи изпълнението на поръчката на двама довереници без да конкретизира индивидуалните им задължения, всеки от тях е самостоятелно задължен да изпълни поръчката, поради което не възниква солидарна отговорност за тези довереници. От значение е дали доверителят и доверениците са страни по един и същ двустранен договор, в случая – дали, както твърди ищцата, между нея и двамата ответници е сключен договор за поръчка за продажба на процесните произведения на изкуството (картини и една скулптура), като при сключването му тя е им е възложила и те са приели двамата да извършат продажбата им, поради което й дължат тази една и съща престация. Безспорно е, че писмен договор между страните по делото не е бил сключен, както и че няма законова пречка договор от вида, твърдян от ищцата, да бъде сключен без оформянето му в писмен акт, като доказателствената тежест за установяване на възникването между нея и ответниците на твърдяната от ищцата договорна връзка е за ищцата. Няма спор между страните, че ищцата към 2012 г. е била собственик на посочените в исковата молба произведения на изкуството. С исковата молба тя е представила доказателства относно развода й с нейния бивш съпруг А.З., като е видно от сключения от тях при развода договор от 21.06.2010 г. с инвентарен списък, че в собственост на съпругата остава обзавеждането на посочено жилище съгласно приложения инвентарен списък, в който са включени всички картини на български художници. Няма спор също така, че посочените в исковата молба картини и скулптура са били изпратени от ищцата на 28.08.2012 г. чрез спедитор от Швейцария в България, за което тя е представила в копие с исковата молба потвърждение за транспорт и митнически сертификат за износ, и те са били получени от ответника Г. Д.. С исковата молба ищцата е представила и снимки на посочените в исковата молба творби. С отговора на исковата молба ответникът Г. Д. възразява, че творбите са били изпратени като подарък за него и семейството му, но не ангажира, съответно, не са събрани по делото доказателства за установяване възникването и съществуването на такава (за дарение) договорна връзка. Няма спор, че ответникът Г. Д. е превел по банкова сметка на ищцата сумите 4 400 евро на 25.06.2021 г. и 2 200 евро на 1.11.2021 г. с посочено основание „захранване“, за които преводи ищцата е представила с исковата молба в копия две извлечения. С допълнителната молба от 14.12.2023 г. ответникът Г. Д. твърди, че е предоставил сумите като финансова помощ за ищцата, за установяване на което твърдение не е ангажирал и не са събрани доказателства. В първото по делото открито съдебно заседание на 18.06.2024 г. е представена от страна на ищцата и е приета от съда разпечатка от Вайбър-кореспонденция (електронен документизвлечение от разговори) от неин мобилен апарат между нея и двамата ответници (л.91-97 от досието на делото на районния съд), като от страна на ответниците не е заявено оспорване. Няма спор относно действителното провеждане на тази кореспонденция между страните с оглед позоваването от жалбоподателите във въззивната жалба на тази кореспонденция, като в жалбата е посочено, че от ищцата като доказателство е приложено извлечение от Вайбър-кореспонденция от дата 20.05.2020 г., в която ищцата изрично е заявила цената, на която желае да бъдат продадени процесните картини, като не би следвало да е спорно, че изявленията в същото изхождат от нея и са адресирани до ответниците. Видно е от тази разпечатка, че кореспонденция относно продажба на процесните картини е проведена между ищцата и двамата ответници – с ответника В. Д. на 31.05.2020 г., 2.06.2020 г., 1.06.2021 г., 7.06.2021 г. и 16.06.2021 г. и с ответника Г. Д. на 14.06.2021 г., 20.10.2021 г. и 25.10.2021 г. В съобщението от ищцата до ответника В. Д. от 31.05.2020 г. ищцата заявява желание да се продадат всички картини и посочва кои картини да се сложат в „Кавалет“ с посочени цени, както и той да ги предложи на всеки, който би имал интерес да ги купи. От съобщенията между ответника В. Д. и ищцата от 2.06.2020 г. е видно, че има продадени картини (нов собственик) с изпратена снимка, като той казва, че като вземе парите ще й пише веднага. В съобщенията между В. Д. и ищцата от 1.06.2021 г. тя иска той да предаде на посочени хора картината „Кръста“ на Киров, за да й я върнат, както и да й преведе парите, а той отговаря, че е съгласен, но да посочи други хора, както и пита дали се касае за парите, които са в баща му, 4000 евро, посочва, че за скулптурата е казал 2 500 евро и чака отговор, както и че ще каже на Ж. да ги прати, а ищцата отговаря, че това е отговорност на В.. В съобщението от ищцата до В. Д. от 8.06.2021 г. тя иска да получи картината докато е в Цюрих и го моли да организира трансфера на продадените картини, а той отговоря с „ОК“. В съобщението от 16.06.2021 г. от В. Д. до ищцата той й казва, че е предложена сумата 2400 евро за Веждито и пита дали да я дава. В съобщението от ответника Г. Д. до ищцата от 14.06.2021 г. той пише, че ще й прати 2000 евро от тези, които са за картините и до края на седмицата ще й прати още 2000 евро, както и иска тя да му прати телефона на посочено лице, за да се срещне той с него и да разговаря за по-нататъшните стъпки за уреждане на взаимоотношенията им. В съобщението от 20.10.2021 г. от ищцата до Г. Д. тя заявява, че очаква той да й преведе сумата, казва, че това, което е получила дотогава, е една ли ¼ от парите, които е взел В. и тя се чувства много излъгана, иска той да й изпрати сумата от 2000 тази седмица, а ако не може, да й съобщи, за да каже тя на В. той да го направи. В съобщението от 25.10.2021 г. от Г. Д. до ищцата той казва, че в четвъртък ще й прати парите и да му прати сметка, а тя изпраща данни за нейна банкова сметка. Установява се следователно по несъмнен начин с оглед изпращането на картините от ищцата, получаването им от ответника Г. Д., разменената кореспонденция между ищцата и двамата ответници и преведените от Г. Д. на ищцата суми, че тя им е предоставила своите картини и скулптура за извършване на продажби, те са извършвали такива, обещавали са да й изпратят получените като цена суми и именно такива суми са й и изпращани. Именно тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетелките Е. А. З. и М.А.Ш., разпитани в съдебното заседание на окръжния съд на 8.10.2024 г. Видно е от показанията на свидетелката Е. З., която е дъщеря на ищцата, племенница на ответника Г. Д. и първа братовчедка на ответника В. Д., ищцата дала на вуйчо й и на братовчед й картини да ги продават, те продали няколко, а другите нито са ги продали, нито са ги върнали, през 2012 г. двамата дошли на гости в Швейцария, разбрали се с майка й братовчед й да продава картините в България след като с майка й при наличие на купувач за картина се споразумеят за цената, със съгласие на майка й за цената, след време майка й говорила с В. и той казал, че не е продал картините и чака правилна цена, след това се продали няколко картини, той се обаждал на майка й и договарял цената на картините, след още време майка й започнала сама да се интересува и намерила две от картините в сайт на софийска галерия, след това имало влошаване на отношенията, Г. казал, че ще плати на майка й за едната картина от тези в галерията 4000 лв., което е нищо, майка й получила тези пари. Видно от показанията на свидетелката М.Ш., семейство Зафирови били в много близки отношения с художника Диманов, те били меценати и той им продавал картини, свидетелката е виждала картини последно в Цюрих през 2012 г., през 2012-2013 г. ищцата искала да продаде картини и свидетелката й предложила помощ, осигурила контакт с галерист, но поради нейно заболяване отношения не се развили, свидетелката разбрала, че Г. и В. са поели грижата да продадат картините, това продължило дълго време, след това ставало дума свидетелката по молба на ищцата да получи картините от В., за да си ги получи ищцата обратно, но не се стигнало до там. Неоснователно е следователно оплакването, заявено във въззивната жалба, че тези гласни доказателства не обосновават и не установяват валидно възникнало мандатно правоотношение между ищцата и двамата ответници. Наличието на договорна връзка между ищцата и всеки един от двамата ответници, при която всеки от тях е поел да изпълнява заедно с другия, т.е. солидарно, действия за продажба на процесните картини, както бе посочено по-горе, се установява от другите събрани по искане на ищцата доказателства и същите обстоятелства се потвърждават и от показанията на двете свидетелки. Окръжният съд е преценил всички тези доказателства в съвкупност и така е достигнал до правилния извод, че е установено наличието на мандатно правоотношение между ищцата и ответниците. След като всеки от ответниците е поел това задължение едновременно и заедно с другия за същите действия, а именно продажба на процесните произведения на изкуството (картини и една скулптура), то при условията на чл.121 от ЗЗД е възникнала като договорена солидарност между двамата длъжници, съответно, налице е пасивна солидарност между ответниците, които дължат на ищцата една и съща престация и затова тяхната отговорност е солидарна, а не разделна. Неоснователни са затова оплакванията, заявени във въззивната жалба, че в случая не е възникнало мандатно правоотношение, по силата на което изпълнението на дадената поръчка да е било поето съвместно от двамата ответници, респективно, че отговорността в случай на неизпълнение, в това число и при неточно изпълнение, следва да се носи от двамата ответници солидарно. Няма спор между страните, че предоставените от ищцата на ответниците картини и една скулптура не са върнати от ответниците на ищцата. Тя твърди, че първите три посочени в исковата молба картини на Любен Диманов и посочената на четвърто място скулптура на Вежди Рашидов са продадени от ответниците при надлежно изпълнение на правоотношенията между нея и всеки от тях, поети по договор за поръчка, и тя е получила продажната цена, поради което няма претенции към ответниците. За картините на художника Любен Диманов под №№5-7 от исковата молба („Силата на човека и коня“, „Сватба“ и „Семейство“) ищцата твърди, че са продадени от ответниците на занижени цени преди прекратяването на договора за поръчка чрез оттеглянето на поръчката от нея и й е била изплатена като получена за тях цена общо сумата 4000 евро. Несъмнено е, включително с оглед доводите във въззивната жалба, че при настъпили за ищцата вреди от неточно изпълнение на договора за поръчка й се дължи обезщетение съгласно чл.79,ал.1 и чл.82 от ЗЗД. Във въззивната жалба е заявено възражение, незаявено в производството пред окръжния съд и затова преклудирано, че нормата на чл.83,ал.2 от ЗЗД следва да намери приложение в случая. Следва при тези обстоятелства само да се отбележи, че това възражение е и очевидно неоснователно, тъй като се основава на твърдението, че в приложената по делото Вайбър-кореспонденция ищцата изрично е заявила цената, на която желае да бъдат продадени процесните картини „Силата на човека и коня“, „Сватба“ и „Семейство“, съответно, че тя е дала съгласието си въпросните картини да бъдат продадени на посочените от нея цени и затова настъпилата за нея вреда следва да бъде ограничена до размера на разликата между дадената и потвърдената от нея продажна цена на всяка от картините и продажната цена, на която тя твърди, че същите са били реализирани. Това твърдение обаче е невярно, тъй като е видно от съобщението от 31.05.2020 г. от ищцата до ответника В. Д. (л.91 от досието на делото на РС), че тя е посочила цени за картините „Бягаща жена“ (6 500), „Млада жена“ (4600), „Конник“I и II (2400), Митко Димитров