Решение № 4002 от 6.4.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2674/2025 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по иск на И. Ф. К., [ЕГН], понастоящем в Затвор – [населено място], чрез пълномощника адв. Н. Д. от Адвокатска колегия – [област], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди от престоя му в Затвор – [населено място] за периода от 10.12.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 19.11.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до пълното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че претърпените от него неимуществени вреди се изразяват в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, отвращение, погнуса, излагане на риск живота и здравето му в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване наказанието лишаване от свобода през целия период в Затвор – [населено място], които условия се свеждат до: липса на достатъчна жилищна площ (пренаселеност на килиите), без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на инсекти (хлебарки, дървеници) и гризачи и други, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна за здравословното му състояние. В исковата молба се излагат конкретни обстоятелства в подкрепа на горните твърдения, които обобщено са: Недостатъчна жилищна площ – твърди се, че на настанените в килиите се пада под 3 кв.м. нетна площ на човек. Сочи се, че от началото на исковия период ищецът е настанен на ІІ пост в спално помещение № 78 – 7 човека, в спално помещение № 76 – 12 човека, първи изолатор, в спално помещение № 73 – 6 души, спално помещение № 70 – 5 души, а в последствие (без да е уточнено кога) – на VІ пост в спално помещение № 16 – 11 души, заедно с неподвижно болния П.. Според ищеца, стаите са били пренаселени, няма място за разминаване между съкилийниците. Лоши битови и хигиенни условия – в килиите няма вода през по-голямата част от времето, поради липса на налягане; стените на стаите са с падаща мазилка, балатумът на пода е скъсан. Твърди, че администрацията на Затвор – [населено място] не поддържа хигиената в помещенията. Лошите хигиенни условия се допълват от наличие на инсекти (дървеници, хлебарки), които хапят и причиняват безсъние; дървеници могат да бъдат намерени навсякъде под балатума на пода, в дюшеците и шкафчетата, а с хлебарки стаята се пълни през нощта; ищецът твърди, че е получавал „много алергии“ от ухапвания от насекоми. В стаите няма климатик, по никакъв начин не се охлаждат през лятото, жегата е непоносима. В тоалетната и в общите умивални се появяват мишки, а в столовата и в стаите влизат котки, които се качват по масите и ядат от храната на затворниците, уринират и се изхождат пред тях, което е предпоставка за разнасяне на болести и зарази. Твърди се, че за целия процесен период на коридора няма баня и тоалетна - общата баня е навън, на двора, а при липсата на съблекалня към нея, се налага лишените от свобода да преминават разсъблечени, „по хавлии“, през двора. Това е причината за неприятни усещания през зимните месеци за ищеца. В банята работят само два душа, за тях чакат едновременно 15-20 човека, има ръждясали железа и кал, налягането на водата е ниско. Навеждат се оплаквания, че когато лишените от свобода правят „каре“, нямат възможност да ползват тоалетна, тъй като такава няма изградена на двора, нито мивка. Твърди се, че по време на целия процесен период в Затвор – [населено място] няма пералня – това налага затворниците да изпират дрехите на ръка в кофи със студена вода и да ги простират в килиите, в резултат на което се образува мухъл и плесен по стените, и се диша влага. За ищеца това е било непоносимо, особено през студените зимни месеци, когато не е възможно да се проветрява постоянно. Липса на елементарни медицински грижи - ищецът твърди, че по време на престоя му в Затвор – [населено място] пребивават около 450-500 човека, за които не се полагат минимални грижи. Твърди, че администрацията не е обръщала внимание на нуждите от медицински преглед на лишените от свобода, а за необходимото им съдействие за това са се обръщали към адвокат. Не се правят изследвания на лишените от свобода. Около 40% от затворниците са с поставена диагноза ХИВ, без за тях да се полагат адекватни грижи. Ищецът твърди, че на 12.10.2025 г. неправомерно е била иззета ползваната от него вещ – котлон, който му е крайно необходим за да приготвя храната си, съобразно здравословното му състояние. Твърди, че е диагностициран с язва на дванадесетопръстника. Намира, че е дискриминиран, тъй като другите осъдени на „доживотен затвор“ разполагат с котлон. Сочи, че е направил контакт с адвоката си (един от настоящите му процесуални представители), който е подал молба вх. № 9604/06.11.2025 г. до началника на Затвор – [населено място] с искане за връщане на вещта или позволение за внасяне/закупуване на нов котлон. Сочи, че на 14.03.2016 г. е подал молба за ползване на котлон, на 26.09.2016 г. е подал нова молба за ползване на котлон и години наред е разполагал с такъв. Сочи, че на 11.06.2024 г. е получил нов котлон, в която връзка прилага служебна бележка и документи за закупуването му. До момента не разполага с необходимата му вещ. Изложените обстоятелства ищецът счита, че обхващат хипотезите на нарушения по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Липсата на жилищна площ в продължителен период от време представлява отклонение от задължението за осигуряване на подходяща жизнена среда, доколкото установеният в ЗИНЗС минимум е 4 м² на човек, а съгласно решение от 27 януари 2015 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Н. и други против България“ – най-малко 3 м² жилищна площ и възможност за свободно движение, поради което се явява в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Вследствие тези нарушения ищецът твърди, че са му причинени описаните по-горе неимуществени вреди, настъпването на които се предполага до доказване на противното, и които оценява на претендираната от него сума от 30 000 лева. Иска се уважаване изцяло на предявения иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и присъждане на разноски по делото – платена държавна такса в размер на 10 (десет) лева и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) в полза на представляващия го адвокат. В съдебно заседание ищецът поддържа иска си лично и чрез процесуалния си представител – адв. Д. Х.. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН), чрез процесуалния си представител ст. юрк. Т. Ч., в писмен отговор твърди, че искова претенция на ищеца за периода 10.12.2013 г. до 16.11.2022 г. е била отхвърлена с решение по адм. дело № 2951/2022 г. по описа на Административен съд – [област]. Иска частично прекратяване на производството. Оспорва иска като неоснователен и иска отхвърлянето му. Намира, че твърденията са голословни и недоказани, ищецът търпи наказанието си при условия не по-различни от условията на останалите осъдени на лишаване от свобода в Затвор – [населено място]. Поддържа становището си и в съдебно заседание. Оспорва претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, като сочи, че договорът за правна защита и съдействие не съдържа конкретно основание по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за неоснователност на исковата претенция. Счита, че събраните доказателства не подкрепят твърденията на ищеца, в исковата молба са изложени неверни обстоятелства, които не са доказани. Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: От материалите по приетото по делото адм. дело № 2951/2022 г. по описа на Административен съд – [област] се установява, че с Решение № 2332/19.12.2023 г. е отхвърлен предявеният от И. Ф. К. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, за причинени му неимуществени вреди в размер на общо 50 000 лева, ведно със законна лихва от 16.11.2022 г. до окончателното изплащане, като резултат от бездействия на администрацията на Затвор – [населено място], довели до нарушение по чл. 3 ЗИНЗС, за периода от 24.04.2013 г. до 09.12.2013 г. и от 10.12.2013 г. до 01.02.2016 г. поради изтичането на петгодишния давностен срок, с който искът се счита за погасен, а в частта от останалия исков период от 02.02.2016 г. до 16.11.2022 г. – като неоснователен. Решение № 2332/19.12.2023 г. е оставено в сила с Решение № 3448/15.04.2024 г., постановено по адм. дело № 158/2024 г. по описа на Административен съд – [област], ХХ касационен състав. Горното налага извода, че е налице пълен обективен и субективен идентитет между предмета на настоящото дело и този на адм. дело № 2951/2022 г. по отношение претенцията за обезвреда на претърпените от лицето И. Ф. К. неимуществени вреди в периода от 10.12.2013 г. до 16.11.2022 г. включително, вследствие поставянето му в неблагоприятни условия по време на престоя му в Затвор – [населено място], което субсумира нарушение по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Съгласно разпоредбите на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК, решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Непререшаемостта на спора е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно. Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на силата на пресъдено нещо (СПН) срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор. Забраната за пререшаемост по чл. 299 ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съдът се е произнесъл окончателно. При преценката дали има идентичност между делото, приключило с влязлото в сила решение и повторно заведеното дело, съдът следва да изхожда от чл. 298, ал. 1 ГПК. Следва да има идентитет в предмета на двете дела, т. е. в спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези - юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. Задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение е регламентирано в чл. 297 ГПК. Всеки опит да се претендира отреченото със съдебния акт материално право, съответно да се отрича признато субективно право, означава подновяване на спора, което е недопустимо, тъй като налага пререшаване на спор, по който има влязло в сила съдебно решение. В настоящия случай следва да бъде зачетена формираната СПН на Решение № 2332/19.12.2023 г., постановено по адм. дело № 2951/2022 г. по описа на АС – [област], оставено в сила с Решение № 3448/15.04.2024 г., постановено по адм. дело № 158/2024 г. по описа на същия съд. Налице е тъждество на предмета на разрешения със СПН спор и част от предмета на настоящото дело по отношение периода от 10.12.2013 г. до 16.11.2022 г. Идентитетът се определя с оглед страните (ищец И. Ф. К., ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“); основанието на двата иска - за ангажиране отговорността на държавата за вредите, причинени на лицето при престоя му в Затвор – [населено място], от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС – нарушения на забраната осъдените/задържаните под стража лица да бъдат подлагани на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение, включително чрез поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, в т.ч. недостатъчна жилищна площ, липса на медицинско обслужване, санитарно-хигиенни битови и др. условия, и на трето място – по отправеното до съда искане: ответникът ГДИН да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените от И. Ф. К. неимуществени вреди вследствие горното по време на престоя му в Затвор – [населено място] за периода от 10.12.2013 г. до 19.11.2025 г. вкл., в който период лицето изтърпява наказанието си лишаване от свобода, като резултат от незаконосъобразна административна дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанието, и който включва в себе си период, по който има произнасяне с Решение № 2332/19.12.2023 г. Формираната с влизане в сила на Решение № 2332/19.12.2023 г. СПН по този спор, се разпростира спрямо страните по него и се явява отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иск и съобразно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК вр. чл. 297 ГПК във вр. чл. 144 АПК във вр. чл. 284 ЗИНЗС, този спор не може да бъде пререшен в настоящото производство, поради което повторно заведеният иск за периода от 10.12.2013 г. до 16.11.2022 г. ще следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим, а образуваното въз основа на него производство пред Административен съд – [област] – прекратено в тази част. Без значение за този извод са конкретните обстоятелства, наведени от ищеца, и които изпълват състава на нарушение по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, и дали те се припокриват частично или напълно с разгледаните по адм. дело № 2951/2022 г. обстоятелства, на които е бил основан искът. Задължението да се преустанови правния спор, произтичащо от формираната по него СПН, се отнася до всеки елемент на съдебно установеното или отреченото право, вкл. до правната му квалификация и неговия размер, поради това той не може да се оспорва от страната, чието правно твърдение е отречено – в случая ищецът И. Ф. К. не може отново да търси обезщетение за причинени му неимуществени вреди, поради твърдяни от него неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието му за периода от 10.12.2013 г. до 16.11.2022 г. включително, и за които се твърди, че са в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнение на задълженията на затворническата администрация, респективно представляват нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. С оглед горното и като се има предвид датата на завеждане на исковата молба, искът се явява допустим за разглеждане по отношение останалата част от периода, а именно – от 17.11.2022 г. до 19.11.2025 г. вкл. В справка, изготвена от ИСДВР К. П., се излагат данни за настаняване на ищеца на ІІ пост в изолатор № 1, стая № 70, стая № 72, стая № 78, стая № 79, стая № 80 и стая № 82. В изолатор № 1 на ІІ пост лицето е било настанено само. В справката са дадени данни за размерите на спалните помещения (включително изолатор № 1) и броя на настанените в тях лица (стаи № 70, 72, 76, 78, 79, 80, 82) за периода от 28.03.2023 г. до 05.09.2024 г. включително. Стая № 70 е с площ от 25,02 м² без санитарния възел (отнася се за всички спални помещения), стая № 72 е с площ от 25,73 м², стая № 76 е с площ от 26,10 м², стая № 78 е с площ от 10,30 м², стая № 79 е с площ от 25,36 м², стая № 80 е с площ от 27,69 м², стая № 82 е с площ от 56,09 м². Всяко спално помещение разполага с два отваряеми прозореца и самостоятелно обособено санитарно помещение. Изолаторът е с площ от 6,62 м² със санитарен възел и един отваряем прозорец. В периода 28.03.2023 г. до 31.07.2023 г., когато ищецът е бил настанен в стая № 82, най-големият брой настанени в нея лишени от свобода е 11 човека (28.07.2023 г. – 31.07.2023 г.), а най-малкият – 8 човека (28.03.2023 г. – 11.04.2023 г.). За периода 01.08.2023 г. до 16.11.2023 г., в който ищецът е настанен в стая № 70, най-големият брой пребиваващи в нея лишени от свобода е 5 човека, което с оглед площта на стаята от 25,02 м² прави по 5 м²/човек. В периода 17.11.2023 г. до 04.12.2023 г. ищецът пребивава в спално помещение № 79, като за периода 17.11.2023 г. – 24.11.2023 г. в него са настанени 4 л.св., а в останалото време – 3 л.св. В периода 05.12.2023 г. до 25.07.2024 г. ищецът отново е настанен в спално помещение № 70, като най-големият брой настанени в него лишени от свобода е 5 човека в периода 15-21.03.2024 г. От 26.07.2024 г. до 29.07.2024 г. ищецът пребивава в стая № 72, в която са настанени 7 човека. Последното настаняване на ищеца на ІІ пост е в стая № 80 в периода 30.07.2024 г. – 04.09.2024 г., като най-много лишени от свобода са настанени в нея в периода 30.08.2024 г. – 04.09.2024 г. – 7 л.св. За периода 17.11.2022 г. до 27.03.2023 г. вкл. не се сочи изрично в кое помещение е бил настатен ищецът, но доколкото в справката се представя първо информация за изолатор № 1 в ЗЗНО, в който ищецът е пребивавал сам, и като се вземат предвид свидетелските показания на св. Б. А., който сочи, че през 2022 г., преди И. К. да напусне изолатора, са били настанени в съседни помещения, съдът достига до извода, че за този период, ищецът е пребивавал именно в изолатор № 1. В справката се сочи, че на всеки новопостъпил се осигурява легло, дюшек и постелъчен инвентар, а по желание на лишените от свобода, те могат да получат от близките си чаршафи, одеала и други вещи, съгласно списък на разрешените предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. На лицата е осигурен достъп до течаща топла вода при ползване на банята по график, като работещите имат възможност да ползват баня всеки ден. Сочи се, че в банята има съблекалня, в която лишените от свобода могат да се преобличат и оставят дрехите си. Съгласно утвърдения график за разпределението на времето на лишените от свобода от съответната група, разпределените на ІІ пост лишени от свобода ползват банята понеделник (от 09:30 ч. до 11:30 ч.) и сряда за времето от 13:30 ч. до 16:30 ч., съгласно утвърдения на 04.02.2015 г. график, а съгласно този, утвърден на 11.03.2024 г. – понеделник и сряда от 10:00 до 11:00 ч. Настанените на работа имат възможност да ползват баня всеки работен ден. В справката се сочи, че на лишените от свобода е осигурен достъп до течаща студена вода в санитарния възел на спалното помещение, водата е от общата водоснабдителна мрежа на [населено място]; проветряването на стаите е по желание на настанените в тях. Ползването на пералнята е по утвърден график и при желание на лишените от свобода, в общото помещение на групата има инсталиран простор, който може да се ползва при необходимост, но отделно в пералното помещение има сушилня за дрехи. По делото е представен като доказателство Седмичен график на служебната пералня в Затвор – [населено място]. Отоплението на помещенията се осъществява чрез централно-локално парно. Посочено е, че хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в тях лица, като за целта им се предоставят съответните материали, а допълнителни могат да закупуват от лавката на Затвор – [населено място] или да им бъдат донасяни от близките, съгласно списъка на разрешените вещи. В тази връзка от страна на ответника е представена утвърдена от главния директор на ГДИН Таблица № 6 - за перилни, дезинфекциращи и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец, както и доказателства за предоставяните на лишените от свобода перилни и почистващи препарати, както и други консумативи за поддържане хигиената на помещенията и дрехите на лицата. За работещите в различните зони се осигурява престой на открито, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода. В изготвено от инсп. ІІІ степен ТРЗ Л. Р. становище до началника на Затвор – [населено място], И. Ф. К., в допустимия исков период е бил назначен като чистач в зоната за засилен надзор и охрана при условия на 4-часов работен ден, 6-дневна работна седмица, почивен ден – неделя, в периода от 01.09.2021 г. до 28.03.2023 г., и като чистач на пост № 2 при условия на 8-часов работен ден, 6-дневна седмица, с почивен ден – неделя в периода от 23.06.2023 г. до настоящия момент. В становището е посочено, че лишените от свобода, които полагат труд, имат право на престой на открито и го ползват, съгласно утвърдените графици за разпределение на времето. За ІІ пост престоят на открито е от 10:00 до 11:00 ч. На 05.09.2024 г. И. Ф. К. е преместен на VІ пост и е настанен в стая № 16, с площ от 27,06 м² без тази на санитарния възел, където пребивава до датата на предявяване на исковата молба. Съгласно изложеното в справка, изготвена от ИСДВР Б. Т., помещението разполага със самостоятелно обособен санитарен възел с площ от 3,03 м², два отваряеми прозореца. Най-големият брой настанени в това спално помещение лица е 10 л.св., а най-малкият – 6 човека, в периода от 11.10.2024 г. до 17.10.2024 г. (7 дни, 4,51 м²/човек). В справката са изложени идентични на тези, посочени в справката от ИСДВР К. П., обстоятелства относно осигурените на лишените от свобода санитарно-битови условия. Сочи се, че по време на провеждане на престоя на открито, лишените от свобода от пост пет и пост шест могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи. Престоят на открито за лишените от свобода, настанени на VІ пост, съгласно утвърдения на 11.03.2024 г. график, е от 15:00 ч. до 16:00 ч. Изложената по-горе информация по отношение битовите условия в Затвор – [населено място] се потвърждава от изготвената от НС ФЛКР К. С. справка до началника на затвора. Лишените от свобода имат неограничен достъп до течаща студена вода в санитарните помещения, като същите са плътно преградени от спалните и няма пряк визуален контакт до тях. Лишените от свобода имат право да разполагат с нагреватели, с които да топлят вода при необходимост. Сочи се, че спалните помещения са добре осветени, с отваряеми прозорци за естествена вентилация, като проветряването им е по желание на настанените в тях лишени от свобода, поради което са налице всички предпоставки за предотвратяване образуването на мухъл. Общата баня е с мозаечен под, стените са облицовани с фаянсови плочки, има обособена съблекалня, поради което не се налага лишените от свобода да се придвижват по карето разсъблечени. При постъпването си в затвора, всеки лишен от свобода получава постелъчен инвентар, като при изявено желание домакинът осигурява допълнителни комплекти. Изпирането му е по желание на лишения от свобода в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Простори са осигурени в общите помещения на групата, т.е. на всеки пост. В тази справка се сочи, че ищецът е бил настаняван на ІІ пост в помещения № 76, 78, 73 и 70, а на VІ пост – в помещение № 16. Данните за настаняването на ищеца на ІІ пост не съвпадат напълно с тези, отразени в справката от ИСДВР Пайтакова (в нея пък не са предоставени данни ищецът да е настаняван в някои от описаните помещения), но доколкото в последната настаняването на ищеца е описано за непрекъснат период от 28.03.2023 г. до 04.09.2024 г., то съдът кредитира като достоверни тези данни. В справката се посочва още, че е правен основен ремонт на помещение № 70 – през 2022 г., № 76 – през 2023 г. (на ІІ пост) и на помещение № 16 – през 2022 г. (на VІ пост). От приложените доказателства от страна на ответника се установява настаняване на ищеца само в помещение № 70 на ІІ пост и в помещение № 16 на VІ пост. За останалите помещения са извършвани текущи ремонти и поддръжка, изразяващи се в своевременна смяна на течащи кранчета, смяна на осветителни тела, отстраняване на течове, остъкляване на счупени прозорци. Тази справка дава информация и за наличието на работеща професионална пералня в Затвор – [населено място], която е в продължителен ремонт от началото на 2023 г., но до който момент е функционирала нормално и лишените от свобода са имали достъп до нея по утвърдения график. В пералното помещение продължават да са в процес на работа сушилнята за дрехи и гладачния каландър, а обезпечаването изпирането на спалното бельо и дрехите на работещите лишени от свобода по време на ремонта на професионалната пералня е чрез три броя по-малки перални машини. Прането се осъществява чрез молби на лишените от свобода според нуждите им през месеца. Посочва се, че простори за дрехи има в общите помещения на всеки пост. Отбелязано е, че ГДИН сключва централен договор за ДДД обработка на всички помещения на затворите и общежитията към тях – същият е действащ до м. май/2023 г. Обработките се извършват по утвърден график. След м. май 2023 г. обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН, от нарочно обучен служител, на всеки два месеца или при необходимост. При обработка по необходимост се третират само определени сектори в мястото за лишаване от свобода. Изрично се сочи, че на лишените от свобода не е разрешено отглеждането на домашни любимци в спалните помещения. Не на последно място се сочи, че ищецът И. К. е на общ хранителен режим. По делото са представени и приети и доказателства във връзка с осигуряването на медицинско обслужване на лишените от свобода в Затвор – [населено място]. В затвора действа медицински център и АИППМП „Д-р Жанета Демирева“, като медицинското обслужване се извършва по график, освен ако не се касае за спешни случаи. Представен е и здравният картон на И. Ф. К., съставен при постъпването му в Затвор – [населено място] на 10.12.2013 г. Снетата по данни на лицето анамнеза сочи наличието на калцирана язва, но като резултат от извършения преглед е отбелязано, че Камбур е бил в добро общо състояние, без особености и поставената диагноза е клинично здрав. Приложените амбулаторни листове и резултати от изследвания не сочат на оплаквания или констатации за болки в коремната област (в амбулаторни листове от 13.11.2015 г. и 10.04.2024 г. е отбелязано, че коремът е мек, неболезнен; в проведени на ищеца лабораторни изследвания през 2017 г., 2021 г., 2023 г. и 2024 г. не се забелязват отклонения от референтните стойности). В Медицинска справка, изготвена от лекарски асистент в МЦ „Затвора“ – [област] е посочено, че няма налична документация в подкрепа на твърдението на ищеца за наличието на язвена болест. От страна на ответника са представени приемо-предавателни протоколи за извършени ДДД обработки, видно от които е, че в процесния допустим период, такива са извършвани планово на всеки един до два месеца, в зависимост от приложения препарат, и обхващат цялата територия на Затвор – [населено място], с изключение на периода 17.05.2023 г. – 21.11.2023 г., в който е извършена дезинсекционна обработка на 20.09.2023 г. само на затворническа кухня, източна и западна столова на Затвор – [населено място]. Площите са третирани с широкоспектърен препарат Айкън 10 CS. За разпределението на препарата по териториални служби на ГДИН е представено утвърдено от главния директор предложение от началото на м. август/2023 г. По делото е разпитан свидетелят Б. М. А.. Същият твърди, че е бил настанен в Затвор – [населено място] заедно с ищеца през 2015 г., а през 2022 г., преди ищецът да напусне изолатора, са били в съседни килии. С изключение на пребиваването в изолатора, показанията на свидетеля са противоречиви по отношение настаняването на ищеца на ІІ пост, с оглед твърденията, че са били заедно – от писмените доказателства не се установява ищецът Камбур да е пребивавал в помещения № 76 и № 78, които описва свидетелят. По мнение на свидетеля, Камбур не се е чувствал много комфортно, макар да е поддържал в добро състояние помещението на изолатора, в което е бил настанен, споделял му е, че се чувствал зле, живеел в лоши условия. Твърди, че заради наличието на „постоянни течове“ Камбур е правил и гладна стачка, други доказателства в която посока не са събрани, а и ищецът не навежда такива твърдения в исковата си молба или в съдебно заседание. Свидетелства за наличието на множество хлебарки и дървеници, и че е пръскано срещу тях, но без особен ефект, по негово мнение поради некачествени препарати. Заявява, че има много котки на „карето“, затова и затворниците го наричат „котешкото каре“; както той, така и ищецът Камбур сами си перяли дрехите и простирали в килията, тъй като пералнята ги късала. Твърди, че общата баня, която се намира на двора, е в „безобразно“ състояние, без топла вода и налягане, и са разполагали с твърде малко време за къпане. Сочи, че има съблекалня, в която няма достатъчно закачалки за всички и е наводнена. Не е ставал свидетел на изземване на лични вещи на Камбур. Знае, че ищецът е работил като чистач на карето, но счита, че работата не може да бъде „каре“. Свидетелят признава, че води дело срещу ГДИН за „некомфортно отношение в изолатора“. При така установената фактическа обстановка, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, съдът мотивира следните правни изводи: Предявен е иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от лице, което твърди, че такива са му причинени вследствие поставянето му в неблагоприятни условия по време на престоя му в Затвор – [населено място] за изтърпяване наказание лишаване от свобода в периода 17.11.2022 г. до 19.11.2025 г. (приетият за допустим период), с размер на претенцията от 30 000 лева. Следователно И. Ф. К. е процесуално легитимиран да предяви този иск. Искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 205, ал. 1 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище [област], като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие (чл. 40, ал. 1 ЗИНЗС), като местата за изпълнение на наказанието са именно затворите (арг. от чл. 41, ал. 1 ЗИНЗС). Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а съгласно чл. 2, т. 3 с.з. постигането на целите при изпълнение на наказанията, включително лишаването от свобода, става и чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Систематичното тълкуване на посочените разпоредби сочи, че дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обхваща и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, и е административна по своя характер. Горното от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявения иск именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище [населено място]. Зачитането на правата и достойнството на осъдените и осигуряването на условия за поддържане на тяхното физическо и психическо здраве, изключва по дефиниция подлагането им на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Тази забрана е въведена с изричната разпоредба на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, като според втората алинея на същия член, нарушаването й представлява и поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Ето защо, установяването на която и да е форма на нарушение по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Ал. 5 на същия член установява оборимата презумпция за настъпване на неимуществени вреди в случаите по ал. 1. Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди, следва да бъдат установени следните елементи като фактически състав: 1) нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, 2) настъпили вреди за ищеца; 3) пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Тежестта за доказване осъществяването на първия елемент от фактическия състав е на ищеца. Това всъщност е и единственият елемент в негова доказателствена тежест, доколкото при установяване на факт на нарушение, в която и да е форма, на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, законът въвежда оборима презумпция за настъпване на неимуществени вреди за лицето в пряка причинно-следствена връзка със съответната форма на нарушение. Доколкото задължение на администрацията е да осигури такива условия за изтърпяване на определеното на лицето наказание (в случая лишаване от свобода), които да съответстват на законовите изисквания, то за установяване на първия елемент от фактическия състав на обезвредата следва ищецът да докаже неизпълнение на тези задължения при условията на пълно, главно доказване. В тази връзка следва да се има предвид, че не е необходимо установяване безспорно от негова страна неизпълнение на всички задължения на администрацията, по отношение на всеки регламентиран елемент от условията в мястото за лишаване от свобода, за да се приеме, че е налице нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, а това трябва да стане по отношение на всички наведени от него твърдения за нарушение на горните задължения на администрацията чрез посочването и обосноваването на конкретни обстоятелства, а не общи такива. Същевременно, съдът следва да вземе предвид кумулативния ефект на всички условия върху неговото благосъстояние, така както се изисква и от КЗПЧОС, дори тогава, когато не всички наведени от ищеца твърдения са подкрепени с конкретни обстоятелства и доказателства (в този смисъл решение от 10 януари 2012 г. на ЕСПЧ по дело „ШАХЪНОВ срещу БЪЛГАРИЯ“, Жалба № 16391/05, § 53). Не е спорно, че ищецът И. Ф. К. пребивава в Затвор – [населено място] в целия приет за допустим исков период, без прекъсване. С оглед това безспорно установяване, въведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, които според ищеца обосновават извод за неизпълнение на задълженията на затворническата администрация за поставянето му в благоприятния условия при изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, следва да бъдат разгледани за този период. Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС установява изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 м². В законодателството ни няма легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, такава дефиниция не е давана и в отменените устройствени закони. Жилищната площ обикновено се отнася до застроената площ на едно жилище, която се изчислява на базата на външните контури на вертикалните конструктивни елементи – стени и колони. Въпреки липсата на легална дефиниция, от употребата на понятието в съдебната практика може да се изведе, че жилищната площ се отнася към ползваемата площ от едно лице в едно жилище и се поставя в зависимост от броя на лицата, които го обитават. Така например, според чл. 12, ал. 2, т. 5 във вр. чл. 5 от Закона за наемните отношения , категориите нуждаещи се граждани включват и тези, които заемат недостатъчна жилищна площ по нормите на чл. 5. Съдебната практика възприема жилищната площ като достатъчна да обезпечи едно нормално и без особени неудобства обитаване (така в Тълкувателно решение № 35 от 10.05.1973 г. по гр. дело № 14/1973 г., ОСГК на ВС). Нито законодателството в областта на устройственото проектиране, нито съдебната практика, включително по исковете за обезвреда с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, възприемат понятието „жилищна площ“ като „нетна“ площ, какъвто довод е наведен в исковата молба. С оглед присъщите ограничения в местата за лишаване от свобода, законодателят е предвидил, че достатъчна да обезпечи нормалното и без особени неудобства обитаване на лишените от свобода е жилищна площ от 4 м². В контекста на изложеното и с оглед наведените от ищеца твърдения за „пренаселеност“ и недостатъчна жилищна площ, за да се приеме, че има нарушение от страна на администрацията в това отношение, то следва да се установи, че за периода 17.11.2022 г. до 19.11.2025 г. включително на ищеца са осигурени по-малко от 4 м² жилищна площ като се вземе предвид съотношението между площта на спалното помещение, в което същият е бил настанен и броят на обитаващите го лица. Жилищната площ по смисъла на ЗИНЗС не изключва обзавеждането на стаята, противно на разбирането на ищеца, с оглед употребения от него термин „нетна“ площ, като разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС следва да се тълкува систематично с чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), съгласно който спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. За периода от 17.11.2022 г. до 27.03.2023 г. вкл., в който ищецът Камбур пребивава на ІІ пост, като се вземе предвид площта на съответното помещение и броят на настанените в него лица, твърдяната от него пренаселеност се установява за периодите от 26.07.2024 г. до 29.07.2024 г. (4 дни), когато е настанен в помещение № 72 (3,68 м²/човек) и от 30.08.2024 г. до 04.09.2024 г. (6 дни), когато Камбур е настанен в помещение № 80 (3,96 м²/човек). От 05.09.2024 г. до края на исковия период – 19.11.2025 г., ищецът е настанен в помещение № 16 на VІ пост. Площта на помещението от 27,06 м² предполага в него да не бъдат настанявани повече от 6 л.св., колкото са били настанени единствено в периода от 11.10.2024 г. до 17.10.2024 г. (7 дни, 4,51 м²/човек). През останалото време, видно от представената по делото справка, броят на настанените лица е варирал между 7 и 10 човека, което прави осигурена жилищна площ равна или по-малка от 3,87 м²/човек. Предвид изложеното, за периода от 05.09.2024 г. до 19.11.2025 г., с изключение на периода от 11.10.2024 г. до 17.10.2024 г. (7 дни) или общо за 434 дни, е налице твърдяната от ищеца пренаселеност на помещенията. С оглед горното, налице е доказано нарушение на задължението по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС от страна на затворническата администрация, поради което е осъществен съставът на нарушение на забраната по чл. 3, ал. 1 вр. ал. 2 ЗИНЗС в хипотезата на липса на достатъчно жилищна площ, общо за 444 дни. Следващата група твърдения на ищеца И. К. обхваща обстоятелства, свързани с лоши битови и хигиенни условия в Затвор – [населено място]. Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1 и ал. 6 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения; спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела; на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС предвижда, че на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане – по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; в същия смисъл е и разпоредбата на чл. 21, ал. 6 ППЗИНС, съгласно която на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Съпоставено с установените по делото обстоятелства, се формира извод за спазване на посочените норми, тъй като помещенията, в които ищецът е бил настанен в периода на пребиваването си в Затвор – [населено място], са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла, осигурен е бил пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством локално парно. За приетия за допустим исков период ищецът Камбур е работил като чистач с кратко прекъсване от 28.03.2023 г. до 23.06.2023 г., първоначално в зоната за засилен надзор и охрана (ЗЗНО), а впоследствие и на пост ІІ. Ищецът не твърди за дните, в които е извършвал трудова дейност да не му е била осигурена възможност за къпане, нито че е осуетена възможността му да ползва общата баня в съответствие с предвидения в закона санитарен минимум. В подкрепа на това са и утвърдените от началника на затвора графици за разпределение на времето на лишените от свобода на ІІ и VІ пост. И от показанията на свидетеля става ясно, че лишените от свобода ползват банята по предназначение (тази на ІІ пост, според показанията е на около 20 метра от изолатора), не се установява липса на вода или негодността й да се ползва за задоволяване на хигиенните им нужди. Между страните не е спорно, че общата баня, извън ЗЗНО, е изградена извън спалния блок и се налага преминаване на „карето“. Без значение е колко точно е разстоянието, което се налага да бъде прекосено от лишените от свобода, доколкото и най-малкото разстояние би било предпоставка за дискомфорт, в случай че прекосавянето се извършва от разсъблечен човек, особено в неблагоприятни атмосферни условия. Но по делото не се доказват твърденията на ищеца, че прекосяването на карето разсъблечен е наложително, поради липсата на съблекалня към банята – от писмените материали по делото се установява, че такава е налична, твърденията на ищеца за противното не се доказват и от свидетелските показания на св. А., който сочи, че има съблекалня. Не се твърдят заболявания на ищеца, които да са в пряка причинно-следствена връзка с времето, необходимо за прекосяване на дворното пространство до банята при зимни условия. Доказателствената тежест е на ищеца. Показанията на свидетеля А. са в известно противоречие с изложените в исковата молба обстоятелства по отношение оборудването на банята и хигиенно-битовите условия в нея, поради което не са в състояние да оборят установените чрез представените от ответника писмени документи обстоятелства за осигурените в нея нормални условия. В приложените от ИСДВР справки се сочи, че водоснабдяването на Затвор – [населено място] е от общата водоснабдителна мрежа на [населено място], т.е. условията на ползването са същите като за всички жители на територията на града и се осигуряват от съответното експлоатационно дружество. Поради това не може да се приеме – дори при кредитиране като вярно твърдението за ниско налягане на водата, че евентуално причинените от това неудобства се дължат на действия/бездействия на ответника, тъй като водоснабдяването не е негов пряк ангажимент. Видно е, че лишените от свобода не са поставени в по-неблагоприятни условия по отношение ползването на услугата „водоснабдяване“ от всички пребиваващи на територията на града за периода. Само по себе си, преминаването през двора, за да се достигне до банята, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, тъй като според цитираната по-горе разпоредба на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане, а такива очевидно са осигурени. Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвор – [населено място] също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“, не е нормативно установено задължение на ответника. А неприятните усещания, предизвикани от прекосяването на дворното пространство не са от категорията обстоятелства, които да водят до уронване на човешкото достойнство или пораждане на чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съдът намира за неоснователно и оплакването, че когато лишените от свобода правят „каре“ не могат да ползват тоалетна, защото такава не е изградена, нито има мивка. Не съществува нормативно установено задължение за ответника да изгради тоалетно помещение на „карето“, което да се ползва от лишените от свобода за времето на престоя им на открито. Съгласно представените по делото и утвърдени от началника на Затвор – [населено място] графици, престоят на открито е в рамките на 1 час – време, което не предполага изключителна необходимост от ползване на тоалетна в нормални условия. Ищецът не сочи никакви обстоятелства, свързани с наличието у него на заболявания на отделителната система, нито дори, че липсата му причинява някакъв дискомфорт. В допълнение, в изготвената от ИСДВР Т. справка се сочи, че за времето на престоя на открито, настанените на VІ пост имат възможност за ползване на тоалетното помещение между V и VІ пост. Колкото до твърденията, че работещите не ползват каре, то е твърде общо и не се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства, а свидетелските показания на А. са в противоречие с тях. По отношение хигиената в Затвор – [населено място], от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните и общите помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. За задължението на лишените от свобода да поддържат сами хигиената в спалните и общите помещения аргументи се извличат от разпоредбите на чл. 77, ал. 1, чл. 80, ал. 1, т. 1, чл. 100, ал. 2, т. 3, чл. 101, т. 2, чл. 151, ал. 2 ЗИНЗС, чл. 21, ал. 2, чл. 88а, ал. 1 (който сочи, че лишените от свобода са длъжни да спазват реда в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, да изпълняват разпорежданията на служителите и да полагат грижи за опазване на имуществото и за поддържане на хигиената в помещенията), чл. 161, т. 1, чл. 176, ал. 1 и ал. 3, чл. 284, т. 4 ППЗИНЗС. Събраните по делото доказателства водят до извода, че от страна на затворническата администрация са осигурени всички условия за поддържане на нормални хигиенни условия в помещенията, в които пребивават лишените от свобода. Поддържането на чистотата в спалните и общите помещения е израз на принципа Sua cuique cura (Всеки да се грижи за своето). Затворническата администрация изпълнява своето задължение, като предоставя необходимия инвентар и препарати (видно от приложените по делото протоколи за изписване на материали), но превръщането на битовата среда в здравословна е въпрос на лична воля и дисциплина на лишените от свобода, в частност – с участието на ищеца. В този смисъл, евентуалното лошо хигиенно състояние на помещенията, е логична последица от негово собствено бездействие (Nemo auditur propriam turpitudinem allegans — Никой не може да се позовава на собственото си неправомерно поведение/запуснатост). Дори да се приеме, че в помещенията, в които е настаняван ищецът по време на престоя си и към момента на подаване на исковата молба, се задържа влага, то нейният произход, както и появата на плесен, за която влагата способства, се установи, че се дължи на ползването на спалните помещения за сушене на изпрани самостоятелно от лишените от свобода дрехи. Тази дейност е извършвана въпреки наличието на перална машина в затвора – професионална до 2023 г., а впоследствие непрофесионална заместваща техника. От събраните доказателства се установи, че е налична и сушилня, както и гладачен каландър, които също са на разположение на затворниците. Ползването им по график сочи на осигурена възможност, от която не се твърди ищецът да се е възползвал, нито неговите съкилийници (при настаняването след изолатора). Не се установяват никакви пречки пред ползването на пералнята в Затвор – [населено място] по предназначението й, нито на сушилнята, съгласно утвърдения график, а в спалните помещения е осигурена възможност за проветрение (естествена вентилация) посредством отварянето на прозорците - циркулацията на въздуха дори за кратко време способства за отвеждане на влагата от помещенията, което препятства образуването на мухъл. От писмените доказателства се установява също, че в общите помещения са монтирани простори, което изключва необходимостта от простиране на дрехите в спалните помещения, които предполагаемо са и по-малки. Съдът приема, че нищо не е налагало използване на по-малките спални помещения за целта по сушене на изпраните дрехи, още по-малко държането им постоянно затворени и непредприемането на каквито и да било самостоятелни действия за естествена вентилация дори през зимните периоди. До положението да се задържа влага в спалните помещения се е стигало вследствие действия на самите обитатели на стаите, при липса на установена необходимост за това, а от друга – честото проветряване за кратък период отстранява натрупването на влага във въздуха, освен това благоприятства дишането чрез осигуряване на свеж въздух. Не на последно място, не се сочат никакви свързани с влагата нездравословни състояния на ищеца. Неоснователни са оплакванията на ищеца за лоши хигиенни условия вследствие наличието на мишки и навлизането на котки в столовата. Тези твърдения на ищеца остават изолирани. Свидетелските показания не водят до извода, че котките са навлизали вътре в сградата на затвора, конкретно в столовата – напротив, свидетелят сочи, че има много котки на карето, което е придобило нарицателното „котешкото каре“. Изложените в исковата молба съвсем общи приказки за това, че котките се катерят по масите, ядат от храната на затворниците, дори се изхождат вътре в помещенията, което е предпоставка за зарази, не намират опора нито в писмените, нито в гласните доказателства. Основателността на иска на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди вследствие неблагоприятните условия, при които изтърпява наказанието си, е обусловена от въвеждането и доказването на конкретни обстоятелства, които имат отношение към личността и преживяванията на самия ищец, а не общи такива. Такива конкретни обстоятелства във връзка с горното не се доказаха. Неоснователни са оплакванията на ищеца за липсата на климатизация на спалните помещения – не съществува законово задължение за ответника да монтира такива. По отношение твърденията на ищеца за наличието на множество инсекти в помещенията съдът намира следното: съгласно Наредба № 1 от 5 януари 2018 г. за условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации (издадена на основание чл. 62, ал. 2 ЗЗдр), дейностите по дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД) имат за цел унищожаване или намаляване числеността на вредителите (патогенни микроорганизми, членестоноги и гризачи), които могат да бъдат причинители, преносители и резервоари на заразни болести по хората и животните. Такива дейности следва да се извършват в посочените в чл. 1, т. 1 от наредбата обекти, но най-общо в обекти и прилежащите им площи, в които се появяват вредители, които могат да бъдат причинители, преносители и резервоари на заразни болести по хората и животните. Задължение на физическите и юридическите лица, стопанисващи и ползващи обектите по чл. 1, т. 1 от наредбата е да ги поддържат чисти, в добро санитарно-хигиенно състояние, с ниско ниво на проницаемост за вредителите и да осигуряват извършването на дезинфекции, дезинсекции и дератизации при поява на вредители и следи от присъствието им. Поради това няма нормативно установено задължение за извършване на ДДД обработки с конкретна честота. Въз основа на представените писмени доказателства - протоколи за ДДД обработки, се установява извършването на такива за целия исков период с честота един до два месеца, в зависимост от приложения при обработките биоциден препарат, с изключение на периода 17.05.2023 г. – 21.11.2023 г., в който е извършена дезинсекционна обработка на 20.09.2023 г. само на затворническа кухня, източна и западна столова на Затвор – [населено място]. Площите са третирани с широкоспектърен препарат Айкън 10 CS. За разпределението на препарата по териториални служби на ГДИН е представено утвърдено от главния директор предложение от началото на м. август/2023 г. При извършената на 17.05.2023 г. обработка е приложен биоциден препарат Ф. П., чието остатъчно въздействие е до 12 седмици (около 3 месеца), поради това може да се приеме, че следващата обработка е следвало да бъде извършена (доколкото и от страна на затворническата администрация се твърди планово редовно извършване на ДДД обработки) не по-късно от 18.08.2023 г. До 21.11.2023 г., когато е извършена цялостна обработка на площите в затвора, е извършена частична ДДД обработка на затворническа кухня, източна и западна столова на Затвор – [населено място], т.е. не е извършена обработка на спалните помещения. Обработените площи са третирани с широкоспектърен препарат Айкън 10 CS. Това е биоциден препарат (инсектицид), предназначен за борба с вредителите, чието действие на закрито върху обработваните площи е не по-малко от 3 месеца. Предвид това, че са обработени само конкретни помещения в Затвор – [населено място], а не са третирани всички площи, включително килиите, съдът приема, че за периода от 20.09.2023 г. до 20.11.2023 г., доколкото следващата ДДД обработка е извършена на територията на Затвор – [населено място] на 21.11.2023 г. и обхваща всички помещения, се доказва частично изпълнение на задължението на затворническата администрация за осъществяване на ДДД дейности с цел предотвратяване разпространението на инсекти. Поради липсата на представени доказателства за изпълнение на задължението на ответника за периода от 18.08.2023 г. до 19.09.2023 г., на основание чл. 284, ал. 3, изр. 2-ро ЗИНЗС съдът приема за доказани твърденията на ищеца за наличието на инсекти и дребни гризачи. Горното обуславя извода, че в рамките на приетия за допустим исков период, от страна на ответника не е изпълнено последователно и с необходимата грижа задължението му по чл. 4 от Наредба № 1 от 5 януари 2018 г. да поддържа обекта чист, в добро санитарно-хигиенно състояние, с ниско ниво на проницаемост за вредителите и да осигурява извършването на дезинфекции, дезинсекции и дератизации при поява на вредители и следи от присъствието им. За пълнота на изложението съдът следва да посочи, че са били налице всички фактори, благоприятстващи развитието и бързото нарастване на популация на инсекти (като дървеници и хлебарки) – в сградите на затвора има засилено човешко присъствие, има наличие на влага и достъп до остатъци от храна, трохи, отпадъци, множеството укрития (за хлебарките – пукнатини, фуги, тръбопроводи, а за дървениците – подове, дюшеци, дрехи и др.). За развитието на популация от дървеници е достатъчна температура от 18°С, а за хлебарките около 20°[населено място] в съчетание с липсата на дезинсекция на помещенията е напълно възможно да доведе до развитието на популации на тези инсекти, за което говори ищецът. Самото присъствие на дървеници и хлебарки е напълно достатъчно да предизвика чувства на погнуса и отвращение у ищеца. Предвид горното, са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за нарушение на забраната по чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС в хипотезата на ал. 2 – поставяне на лишения от свобода Камбур в неблагоприятни санитарно-битови условия за общо 95 (деветдесет и пет) дни, в периода от 18.08.2023 г. до 20.11.2023 г. Съдът отчита частичното изпълнение на задължението на ответника в част от периода или от 20.09.2023 г. до 20.11.2023 г. (62 дни), което е основание за присъждане на по-ниско по размер обезщетение. Последната група твърдения на ищеца обхваща липса на елементарни медицински грижи. Тези твърдения обаче са твърде общи. Не се доказва твърдението на ищеца, че е диагностициран с язва на дванадесетопръстника (дуоденална язва). Единствената индиция за това е снетата по данни на самото лице анамнеза при съставянето на здравния му картон в деня на постъпването му в Затвор – [населено място], като лицето твърди „калцирана язва“. Този разговорен израз се отнася до вече заздравяла язва, а последващите медицински прегледи и изследвания на Камбур не показват нито възбуждане отново на язвата, дори ищецът да е страдал от такава в миналото, нито образуването на нова такава. При липсата на медицински показания, не е била налице необходимост лицето да бъде поставено на диетичен режим, следователно включването му в общия хранителен режим по никакъв начин не е застрашило здравословното му състояние, нито живота му. Все в тази връзка, твърдението за неправомерно отнемане на притежаваната от него вещ – котлон, което препятства възможността му да приготвя съобразена със здравословното му състояние храна, не се доказва, а дори да се приеме, че е налице отнемане, тази вещ не е жизнено необходима за Камбур, поради това и не е налице пряка причинно-следствена връзка между евентуалната незаконосъобразност на действието и твърдението за причинени му неимуществени вреди от това отнемане, свързани с поставянето в риск на живота и здравето му. Като се изключи подадената от адв. Н. Д. молба до началника на Затвор – [населено място], в която е изложено само преразказано твърдението на ищеца за неправомерно отнемане, и която е подадена в момент, много близък до момента на завеждане на исковата молба, в течение на производството не се ангажираха други доказателства от ищеца в тази връзка, нито бе проявена процесуална активност с искане да бъдат събрани такива. Поради това и съдът намира за недоказани твърденията за застрашаване здравето на ищеца чрез твърдяното отнемане на вещта. На следващо място, не се сочат конкретни заболявания за ищеца, във връзка с които да не му е оказана медицинска грижа – включително „много алергии от ухапвания от насекоми“. Не се твърди, нито установява да е отправял до затворническата администрация искания за преглед по конкретен повод, който да се характеризира със спешност и да налага незабавно извършване на преглед. Показанията на св. А. в тази връзка не следва да се кредитират – те не съдържат никаква конкретика, а и следва да бъдат ценени в светлината на собственото му твърдение, че води дело срещу затворническата администрация за некомфортно отношение. Оплакванията на ищеца във връзка с множеството заболели от СПИН са неотносими. СПИН (Синдром на придобитата имунна недостатъчност) е късен етап на ХИВ/НIV (човешки имунодефицитен вирус) инфекция, при който увредената имунна система на тялото не може да се бори с инфекции и болести. Начинът на предаване на имунодефицитния вирус чрез пряк контакт на лигавицата или кръвния поток със съдържаща вируса телесна течност, изключва възможността от заразяване по сходен с респираторните заболявания, например, начин, поради което не се установява от медицинска гледна точка проблем за ищеца от съжителството с болни от СПИН лица или носители на имунодефицитния вирус. От излоеното в исковата молба може да си приеме, че ищецът не свързва себе си с онези лица, чието поведение и очевидно нерегламентирани практики, причиняват разпространение на вирусната инфекция по описания по-горе начин. Дългогодишните изследвания на болестта установяват недвусмислено, че носителите на вируса не е наложително да бъдат изолирани от обществото и биха могли да общуват и съжителстват с околните в ежедневието, без опасност последните да бъдат заразени при липсата на пряк контакт, като описания. Твърденията за липса на подходящо за болните от СПИН/заразените с HIV лишени от свобода лечение, дори да се приемат за верни, не водят до извод за каквото и да било негативно засягане на благосъстоянието на ищеца, доколкото и същият не твърди да страда от болестта или да е носител на вируса, нито се установява да има поведение, което в съчетание с множеството заболели, да го поставя в риск. С оглед горното, отговорността на ответника не може да бъде ангажирана за липса на медицинско обслужване, респективно нарушаване на стандартите за медицинска грижа по обсъдените обстоятелства. Не на последно място следва да бъде обсъдено твърдението на ищеца, че настаняването му на VІ пост заедно с неподвижно болния П. представлява „тежка гледка с изпитание на психиката“. Дори самото твърдение съдът възприема като индиция за липсваща у ищеца емпатия към страданията на другите, и което по никакъв начин не може да ангажира отговорността на ответника. Законовата презумпция по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС се отнася само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца). Поради това следва да се приеме, че обсъдените дотук условия, в които ищецът изтърпява наказанието си лишаване от свобода в Затвор – [населено място], с изключение на конкретно посочените периоди, в които е установено, че на ищеца не е осигурена изискуемата по закон жилищна площ и не са извършвани редовни обработки срещу инсекти, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 с.з., нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В своята практика ЕСПЧ се позовава на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета от Генералната асамблея на ООН на 10 декември 1984 г., подписана от България на 10 юни 1986 г. и приета на 16 декември 1986 г. (публикувана в ДВ, бр. 42 от 03.06.1988 г.), като разграничава понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" по степента на интензивността на причиненото страдание. За целите на Конвенцията, с термина „изтезание“ се означава всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, като не се включват болката и страданието, които произтичат единствено от законни санкции и които са присъщи на тези санкции или настъпват случайно при тях (решение от 03 ноември 2015 г., Дело „М. срещу БЪЛГАРИЯ“, Жалба № 67258/13). В този смисъл е и решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom - приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява „нечовешко или унизително отнасяне“, а само действията, които причиняват „тежко физическо или душевно страдание на едно лице“. Последици от такъв тежък тип не се установяват в настоящото производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. Поради това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне. Въпреки казаното по-горе, в задължение на съда остава да извърши цялостна оценка на конкретните условия, при които се изтърпява наказанието лишаване от свобода, защото само по този начин може да се добие реална представа за действителността. Вярно е, че предоставената на всеки лишен от свобода жилищна площ е сред най-съществени фактори в оценката на съда за адекватността и съответствието на условията в затвора с изискванията за зачитане правата на осъдените и достойнството им. В случаите, в които затворническата килия осигурява предвидената по закон жилищна площ, нарушение на чл. 3 КЗПЧОС (също по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС) може да се установи, когато факторът „пространство“ се съчетава с други неподходящи физически условия – като например спазването на елементарни санитарни стандарти (в този смисъл решение на ЕСПЧ от 20.10.2016 г. по дело Muršić v. Croatia, Жалба № 7334/13). Това е така, тъй като съдът е задължен да вземе предвид кумулативния ефект на всички физически условия, при които осъденият изтърпява наказанието си в затвора. Негативно влияние върху неговото благосъстояние може да проявят и други неблагоприятни условия. В настоящия случай съдът приема, че са се проявили такива неблагоприятни условия. Те се изразяват в неосигуряване на законоустановения минимум жилищна площ, както и наличие на популации на инсекти (като дървеници и хлебарки), доколкото от страна на ответника не се доказва изпълнение на задължението му за поддържане на стандартни санитарно-хигиенни условия чрез извършване на необходимата дезинсекция и не се предоставиха данни за спазване на задължението му по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, както следва: неосигуряване на достатъчно жилищна площ за общо 444 дни в периода от 26.07.2024 г. до 29.07.2024 г., в периода от 30.08.2024 г. до 04.09.2024 г., в периода от 05.09.2024 г. до 19.11.2025 г., с изключение на периода от 11.10.2024 г. до 17.10.2024 г.; неосигуряване на санитарно-хигиенен стандарт, поради наличието на инсекти за общо 95 дни в периода от 18.08.2023 г. до 20.11.2023 г. включително, от които в периода 20.09.2023 г. до 20.11.2023 г. е налице частично изпълнение на задълженията на затворническата администрация. Неблагоприятните условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, в които администрацията е поставила ищеца И. Ф. К. при изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, за посочените по-горе периоди в рамките на заявения и приет за допустим исков период, създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишения от свобода, както и за уронване на човешкото му достойнство. Тези неблагоприятни условия водят пряко до унизително и недостойно отношение към същия. При това положение и доколкото от ответника не е оборена презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, съдът приема, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, които биха могли да се изразят в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на пенитенциарното заведение – Затвор – [населено място], на нормативно установените задължения за осигуряване на изтърпяващите наказание лишаване от свобода на благоприятни условия за това – в случая, чрез спазването на изискването за осигуряване на минимална жилищна площ в спалните помещения не по-малко 4 м² и спазването на минимални санитарни стандарти чрез обезпаразитяване на спалните и общите помещения. Съдът приема, че преживяванията на ищеца с оглед продължителността на периодите, в които е търпял неблагоприятните условия и която изключва инцидентно отклонение, е с интензитет, който надхвърля неизбежното ниво на емоционално страдание, което би могло да се възприеме за присъщо при изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода. Поради горното, съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за причинените на И. Ф. К. неимуществени вреди. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от Камбур неимуществени вреди за отделните периоди, описани по-горе, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим в настоящото производството по силата на препращащите норми на чл. 203, ал. 2 АПК и § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Съгласно цитираната норма на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение. Като отчита посочените по-горе обстоятелства, периодите на увреждането, характера и интензитета на породените негативни преживявания у ищеца, липсата на конкретно увреждане на физическото здраве на ищеца в резултат на проявлението на неблагоприятните условия в резултат на действията/бездействията на администрацията на ответника, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането за съответния период (минималната работна заплата в РБългария за 2023 г. е 780 лв., за 2024 г. е 933 лв., а за 2025 г. е 1 077 лв.), на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост, както следва:, в размер на 1816,11 евро (хиляда осемстотин и шестнадесет евро и 11 стотинки) за периодите от 26.07.2024 г. до 29.07.2024 г., от 30.08.2024 г. до 04.09.2024 г. и от 05.09.2024 г. до 19.11.2025 г., с изключение на 11.10.2024 г. до 17.10.2024 г. (общо 444 дни проявление на един неблагоприятен фактор с висок интензитет) и в размер на 49,08 евро (четиридесет и девет евро и 08 стотинки) за периода от 18.08.2023 г. до 20.11.2023 г. (общо 95 дни проявление на един неблагоприятен фактор, от които 62 дни проявление с по-нисък интензитет), или общо в размер на 1865,19 евро (хиляда осемстотин шестдесет и пет евро и 19 стотинки), за престоя на ищеца в Затвор – [населено място] в рамките на заявения исков период от 10.12.2013 г. до 19.11.2025 г., от който допустим за разглеждане е периодът от 17.11.2022 г. до 19.11.2025 г. вкл., който размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди. Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2025 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане. В останалата си допустима част, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен до пълния размер от 30 000 лв. и за периодите от 17.11.2022 г. до 17.08.2023 г.; от 21.11.2023 г. до 25.07.2024 г.; от 30.07.2024 г. до 29.08.2024 г.; от 11.10.2024 г. до 17.10.2024 г. включително. С оглед изхода на спора и на основание чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС, в полза полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 10 (десет) лв., представляваща внесена от него държавна такса. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв е неоснователна. Съгласно чл. 38 ЗАдв адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица в случаите, посочени в чл. 38, ал. 1 от с.з. Съгласно ал. 2 на чл. 38 ЗАдв, в редакцията на разпоредбата преди изменението й, обнародвано в ДВ бр. 17 от 13 Февруари 2026 г., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. След последното си изменение, разпоредбата е с прецизирано съдържание, но правото на адвоката или адвоката от Европейския съюз на възнаграждение все така е обвързано с наличие на основание по ал. 1 на чл. 38. Принципното положение е, че адвокатското възнаграждение се присъжда като разноски при доказан разход, поради това присъждането му в условията на чл. 38 ЗАдв представлява изключение и следва да се тълкува stricto sensu, т.е. при оказана безплатна адвокатска помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв и при отговорност на насрещната страна за разноски. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че следва да е посочено основанието, на което се предоставя безплатна правна помощ, тъй като законът въвежда ограничен брой хипотези, при които това може да се случи, макар и да не е необходимо доказването наличието на това основание. В тази връзка, възражението на процесуалния представител на ответника е основателно, доколкото в представения в настоящото производство договор за правна защита и съдействие от 09.11.2025 г. не е посочено конкретно основание по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, т.е. в коя от изчерпателно посочените хипотези се предоставя безплатна правна помощ, а е направено само общо позоваване на нормата. Уточнение на основанието, на което се предоставя безплатна правна помощ, чрез представяне на подписан от двете страни по ДПЗС документ, не бе направено и до приключване на устните състезания по делото. Изчерпателното очертаване в закона на хипотезите, при които може да бъде оказана безплатна правна помощ, налага да бъде установимо основанието, за да възникне правото по чл. 38, ал. 2 ЗАдв – присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в определен от съда размер, когато другата страна е отговорна за разноски. Формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв в сключения между страните ДПЗС не е достатъчно – необходимо е да бъде посочено в коя от хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 1–3 ЗАдв се предоставя защитата. Това основание не може да се предполага от съда. Изявлението на процесуалния представител на ищеца, че „именно ищецът попада в тази категория за безвъзмездно договорено възнаграждение“ не може да замести необходимостта от договорка между страните – адвокат и клиент, която да сочи наличието на конкретно основание за предоставянето на безплатна правна помощ по изключение. При липсата на конкретно посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗАдв не е налице законово основание за поемането на защитата като безплатна, поради което и не е налице основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от съда при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв (аргументи в горния смисъл са изложени в: Определение № 9213/25.07.2024 г. по адм. дело № 6439/2024 г. на ВАС, VІІ отд.; Определение № 8410/12.07.2021 г. по адм. дело № 317/2021 г., 5 чл. с-в на ВАС; Решение № 88/08.01.2025 г. по адм. дело № 7200/2024 г. на ВАС, VІІІ отд; Определение № 179/13.02.2026 г. по адм. дело № 60/2026 г. на Административен съд – [област] област; Определение № 7023/29.05.2018 г. по адм. дело № 6431/2018 г. на ВАС, V отд. и др.). Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но такова не му се следва. В производството по чл. 285 и сл. ЗИНЗС не е предвидено присъждане на юрисконсултско възнаграждение – налице е изрична уредба на въпроса с възлагане тежестта за разноските в чл. 286, ал. 2 и 3 ЗИНЗС, поради което не намира приложение уредбата в АПК. С оглед на факта, че считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, а официална парична единица е 1 (едно) евро, то по отношение присъдената сума за държавна такса следва да бъде извършено превалутиране в съответствие с разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 във вр. чл. 5 от Закон за въвеждане на еврото в Република България, като същата се посочи в диспозитива на съдебното решение в действащата валута. Водим от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд [област], ІІ отд., ІХ състав: