Решение № 87 от 12.5.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 577/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Делото е било образувано във връзка с протест на прокурора и по жалба на частния обвинител и граждански ищец срещу присъда № 32 от 31.10.2024 г. по НОХД № 1092/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. С цитираната присъда подсъдимият Г. И. Г. е бил признат за невинен за това, че на 18.02.2022 г. в местността „Ч“, в землището на гр. К, община Р, обл. Пе направил опит за умъртви А. Р., превишавайки пределите на неизбежната отбрана, като деянието е останало недовършено по независещи от извършителя причини, като е приел, че деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана по чл. 12, ал. 1 НК, поради което го е оправдал по обвинението в престъпление по чл. 119 вр. чл. 18, ал. 1 вр. с чл. 12, ал. 2 НК. Със съдебния си акт, окръжният съд е отхвърлил изцяло и предявения граждански иск и претенцията за лихва. В постъпилия срещу присъдата протест ведно с допълнения към същия се релевират оплаквания, че присъдата е неправилна и несъответна на събрания по делото доказателствен материал, поради което се иска отмяната й и осъждане на подс. С. Г. Я. по обвинението, за което е бил предаден на съд. Присъдата е била обжалвана и от частния обвинител и граждански ищец А. А. Р. - чрез неговия повереник адв. И. И. Л., като към въззивната жалба са били подадени и допълнения, както от адв. Л., така и лично от частния обвинител и граждански ищец А. Р.. Сочи се, че по делото е налице изискуемата доказателствена основа, за да бъде постановена осъдителна присъда. Молят възззивният съд да постанови нова присъда, с която да признае Г. за виновен по обвинението и да му наложи наказание при превес на отегчаващите обстоятелства, като уважи и гражданско-правната претенция в цялост и присъди разноските по делото за участие на повереник. В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив не поддържа подадения протест, като изразява становище, че присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна. Релевира, че времето и мястото на извършване на деянието – в отдалечен район без възможност за помощ от страна на други лица или оказване на последваща медицинска помощ в лечебно заведение, също подкрепят изводите на първия съд. На следващо място, прокурорът обръща внимание и на преобладаващата численост на нападателите. Счита, че изводите на първостепенния съд за защитния характер на нанесените от подсъдимия на нападателите наранявания, намира пълна опора в заключението на вещото лице по назначената СМЕ. Експертът е бил категоричен, че нараняванията, които са причинени, са такива със защитен характер - както първото, което е в областта на седалищните части, така и второто в областта на гръдно-коремната област. Местоположението на подсъдимия спрямо лицата е било притиснат, приклекнал към повърхността, като замахът е бил отдолу нагоре, което говори за защитната реакция, при която подсъдимият не е срещу или отгоре върху прободеното лице. В хода на съдебните прения повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв. Л. поддържа подадената въззивна жалба и допълненията към същата. Моли да не се кредитира назначената СМЕ, като се ревизират изводите на окръжния съд във връзка със съставомерността на деянието. В хода на съдебните прения адв. Т. поддържа аргументите в допълнителното изложение, подписано лично от частния обвинител и граждански ищец, в което се претендира, че присъдата на първата инстанция е неправилна, незаконосъобразна и немотивирана. Моли освен доводите във въззивната жалба да се обърне внимание и на поведението на подсъдимия след деянието. След оттеглянето на пострадалите баща и син, подсъдимият взема гегата, която първият съд е приравнил на равностойно оръжие и започва произволно да нанася удари. Действително те са върху бащата А. Р., но това, според повереника, не означава, че нападението е било насочено само срещу него. Просто той е бил по-бавно подвижен и подс. Г. първо е застигнал А. Р., което не означава, че ако беше застигнал А. Р., е нямало да нанесе удари и срещу него. Това, според повереника, е едно противоправно поведение, когато опасността от нападението е приключила, което счита, че представлява превишаване на пределите на неизбежната отбрана. По изложените съображения, моли да се отмени присъдата на окръжния съд и да се постанови нова такава, с която въззивният съд да признае Г. за виновен по повдигнатото му обвинение. В хода на съдебните прения адв. П. - защитник на подс. Г. се присъединява към изложеното от прокурора в хода на съдебните прения. Релевира, че първоинстанционният съд е положил изключително много усилия да мотивира своя съдебен акт, воден от събраните по делото доказателства, тяхната съвкупна оценка, приетите по делото експертизи, включително и дадените обяснения от подсъдимия и всички останали доказателства. По отношение на въззивната жалба на пострадалия и допълненията към нея, моли да се оставят без уважение по следните причини. На първо място, в тях се съдържа собствен прочит на доказателствата по делото, което не почива на обективни данни. Например, в началото на въззивната жалба на пострадалия се въвеждат доводи, че процесната площ е била засадена с поникнала люцерна. Пред първата инстанция, обаче, защитата просторно е мотивирала липсата на данни нивата да е била засята с люцерна при все правоимащите да са попълнили декларация, извън срока за това, пред Комисията за земеделие за плащане на субсидии. Претенцията противоречи на огледния протокол, където е било отразено: „предмет на огледа е част от земната повърхност, съставляваща разорана нива с площ от 2,5 дка, с размери: дължина 50 м и широчина – 50 м. Нивата се намира на 53 м северно от пътното платно на асфалтовия път. Земната повърхност около нивата се намери с тревна ниска растителност“. Т. е. самата нива е разорана и там няма нищо. Според защитата, като продължение на случилото се през 2022 г., пострадалият и баща му спират, защото са имали други намерения спрямо личността на подсъдимия. Тяхното появяване на място е преднамерено и единствено с цел да навредят на подсъдимия. Според адв. П., не намира опора в събраните материали и претенцията на частния обвинител и граждански ищец, че подсъдимият бил в добри отношения с пострадалия и неговия възходящ. На следващо място пледира, че в жалбите се съдържа фактология и твърдения, които са общи и изразяват недоволство, но няма мотивировка, подробни съображения със съответното правно изложение защо считат, че становището следва да бъде обратно. Първата инстанция се е съобразила изцяло с Постановление № 12/29.11.1973 г. по н. д № 1173 на Върховния съд. Ясно е мотивирала естеството, интензивността на защитата, която е била в необходимите предели. Защитата изразява несъгласие и с доводите във въззивната жалба, че последващите действия на подсъдимия, представляват превишаване пределите на неизбежна отбрана, тъй като не се подкрепят от съдебната практика. Подсъдимият, в последната си дума, моли въззивният съд да потвърди оправдателната присъда на Пазарджишкия окръжен съд. Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в протеста и жалбата, както и доводите пред въззивния съд и съобразно правомощията си по чл. 314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното: За да постанови присъдата си, Пазарджишкият окръжен съд е приел като несъмнена следната фактическа обстановка, която в принципен план се възприема и от настоящия, който изрично прави корекция в точното наименование на местността, в която са произтекли процесните събития, като в съответствие със събраните в хода на съдебното следствие на първостепенния съд уточнява, че става въпрос за местността „Ч. “, а не „П.“ в землището на гр. К.: На 18.02.2022 г., около 13:30 часа, подсъдимият Г. Г. пасял стадо овце на полето в местността „Ч. “ в землището на гр. К., общ. Р., обл. П.. Разговарял по мобилния си телефон с Я.К. от гр. К.. Носел със себе си дървена дрянова пръчка (гега) с дължина 1.27 м и дебелина 3 см и сгъваем нож с червена дръжка, дълга 11 см. Режещата метална част на ножа била 9.5 см. По това време от К.към В., по пътя през същата местност преминавали с лек автомобил А. А. Р. и А. А. Р. - баща и син от К.. Те видели, че овчар пасе овце в тяхна наследствена нива. Спрели автомобила и тръгнали към нивата, за да видят кой е овчарят и какво прави там. Не носили със себе си опасни предмети. Нивата била на 53 метра от асфалтовия път. Наоколо нямало други хора. Като наближили нивата разпознали, че овчарят е подс. Г., с когото имали и преди пререкания за това, че пасе овцете си в тяхната нива. Свидетелите вървели към подсъдимия и му извикали да изкара овцете, че това не е човешко и не му е за първи път. Подс. Г. прекъснал телефонния си разговор, но не реагирал спрямо стадото с овце. Когато Р.и наближили подсъдимия на около 10-15 метра, двамата мъже запретнали ръкави и започнали да псуват Г.. А. Р. го напсувал и приканил сина си да го държи, за да го утрепят този път. На ъгъла на нивата имало купчина камъни. А. Р. се навел, взел един камък с размери около 10-12 см и го хвърлил по Г., който опитал да се предпази, но камъкът го ударил по лявото рамо. Подсъдимият усетил болка. В същия момент А. Р. го доближил и се нахвърлил върху него. Захванал го с ръце и започнал да натиска главата и тялото му надолу към земята. Двамата били един срещу друг. Г. паднал на колене на земята и се опитвал да се освободи. В този момент А. Р. издърпал дървената пръчка от ръката на подсъдимия и с нея го ударил силно по главата. На Г. му причерняло пред очите и се свлякъл към земята, но не загубил съзнание. А. Р. и А. Р. започнали да му нанасят удари - единия с пръчката, а другия с юмруци по тялото и по главата. Г. започнал да вика за помощ, викал да престанат да го удрят. Уплашил се да не го убият. Извадил от десния джоб на якето си сгъваемия нож, разгънал го и им казал да престанат, че ще „стане беля“. Те продължили да го удрят. Г. държал ножа с дясната си ръка. С един удар намушкал А. Р. в левия крак отзад до седалището. С втори удар го намушкал от лява страна в гръдно-коремната област, като ножът проникнал в коремната и гръдната кухина. А. Р. го пуснал. Извикал на баща си да се пази, че Г. има нож и побегнал. А. Р. хвърлил пръчката по Г. и също тръгнал да бяга. Г. се изправил, взел пръчката и тръгнал да гони А. Р.. Като го настигнал, го ударил с нея два пъти. Единият път в гръб отзад в дясно по главата. А. Р. се завъртял. Тогава подсъдимият го ударил втори път с пръчката отпред в ляво по челото близо до окосмената част на главата. А. Р. паднал на земята. Г. вдигнал пръчката за следващ удар. А. Р. вдигнал ръка да се предпази и Г. му нанесъл трети удар с пръчката, който попаднал върху лявата му ръката, под лакътя. След това Г. тръгнал нагоре по склона да прибере овцете си, като същевременно отправил към двамата псувни и закани, че ще ги затрие до един. Подсъдимият най-напред се обадил на А. М., с която живеел на съпружески начала и след това на Я. К. – негов съсед. В същото време А. и А. Р.и стигнали до лекия си автомобил. От втория удар с ножа в гръдно-коремната област на А. Р. се образувал процеп, от който се показали част от вътрешните му органи и от коремната му кухина започнала да изтича кръв. А. Р. се обадил на тел. 112 и съобщил за случилото се. Тръгнал с А. Р. с автомобила към спешното отделение на МБАЛ „В.“. По пътя А. Р. успял още един път да се обади на тел. 112 и да помоли за спешно сформиране на лекарски екип за операция на сина му. Същият ден, в 14:30 часа, в МБАЛ „В.“ ЕООД приели спешно пострадалия А. Р. в следното обективно състояние по епикриза: Наличие на прободна рана в лява торакоабдоминална област с размери 7-3 см, през която пролабира вътрекоремно съдържимо. Наличие на по-малка прободна рана в лява седалищна област с размери 3-1 см. Сформиран бил екип с участието на д-р Ч. К.. При проведената операция на А. Р. бил отстранен далака. След приключване на описания по-горе инцидент и позвъняване от страна на подсъдимия, свидетелите А. М. и Я. К. пристигнали веднага на полето при него. Разказал им за случая. Казал им, че бил уплашен и разстроен. М. се обадила на тел. 112 и подала сигнал за нападение над Г.. Слезли на главния път, за да изчакат полицейски екип. След около 10 минути пристигнали полицаи. Разговаряли с Г., но по получения сигнал от А. Р. за намушкан с нож А. Р., те отвели Г. в РУ на МВР - В. за изясняване на случая. Заключението на съдебно-медицинската експертиза и допълнителната съдебно-медицинска експертиза за пострадалия А. Р. (л. 104 ДП) сочи, че при постъпването му в МБАЛ „В.“ ЕООД са му поставени следните диагнози: Оперативни процедури върху далака при лица над 18 години; Травма на далака с открита рана в корема; Дифузен хемоперитонеум от проникваща прободна рана в лявата гръдно-коремна област; Лезия на далака и частично на голямото було (оментум); Проникваща прободна рана в лявата гръдна област; Прободна рана в лявата седалищна област. Според експерта - съдебен медик описаните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на остър режещ предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при нанесени два удара с нож - по лявата гръдно-коремна област и по лявото седалище към момента на инкриминираната дата. По време на инцидента и нанасянето на двата удара с нож пострадалият А. Р. е бил прав и обърнат с лице към нападателя. По лявата седалищна област е бил нанесен един удар с нож (първият удар) и по лявата гръдно-коремна област е бил нанесен един удар с нож - (вторият удар). Според взаимното разположение нападателят е нанесъл и двата удара с ножа с дясната си ръка. Проникващото прободнопорезно нараняване в лявата гръдно- коремна област е причинило нараняване на слезката (далака), което е наложило оперативното й отстраняване и е причинило на пострадалия А. А. Р. - загуба на слезка по смисъла на чл. 128 от НК. Проникващото прободно-порезно нараняване в лявата гръдно-коремна област представлява нараняване, проникващо в гръдната и коремната кухина по смисъла на чл. 129 от НК. Двете прободно порезни рани - в лявата гръднокоремна и в седалищната област, са причинили, както заедно, така и поотделно на пострадалия А. А. Р. временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. От история на заболяването № 562/125/2022 г. на пострадалия А. Р. се установява още лявостранен частичен пневмоторакс, възникнал на базата на проникващото прободно-порезно нараняване в лявата гръдно-коремна област, което е наложило поставяне на дрен за възстановяване херметичността на гръдната кухина, което представлява разстройство на здравето временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК. При нанесеното проникващо прободнопорезно нараняване в лявата гръдно-коремна област с нараняване на слезката на пострадалия А. А. Р., наложило оперативното й премахване и констатиран вътре-коремен кръвоизлив около 300 мл. и външен кръвоизлив, нараняване на лигаментум гастролинеалис, лявата част на диафрагмата, голямото було и възникване на частичен левостранен пневмоторакс, наложило поставяне на дрен за възстановяване на херметичността на гръдната кухина за преодоляване на възникналата дихателна недостатъчност, оментумът (голямото було) на базата на вътрекоремния натиск е тампонирал наранените вътрекоремни органи, органели и тъкани, което е забавило временно изтичането на кръв в коремната кухина и външното кървене. Ако не е била извършена своевременната и адекватна оперативна интервенция, пострадалият А. А. Р. би загинал до час от вътрекоремния кръвоизлив, ако той би продължил. Заключението на съдебно-медицинската експертиза за бащата А. А. Р. (л. 118 ДП) сочи, че непосредствено след инцидента той не е изпадал в безсъзнателно състояние. На 18.02.2022 г., в 17:00 часа, той е постъпил в хирургично отделение на МБАЛ „В.“ ЕООД. Там са му поставили следните диагнози: Мозъчно сътресение без открита вътре-черепна рана; контузия на главата; сътресение на мозъка; оток в лявата челно-теменна област. В медицинската документация е записано: Наличие на оток в лява фронтопариетална (челно-теменна) област с размери 4-5 см и по-малък такъв в дясна париетотемпорална (теменно слепоочна) област. Оток в областта на лявата предмишница. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при нанесен побой с овчарска тояга по главата, лицето и по лявата ръка на А. Р. към момента на инкриминираната дата. По време на нанасянето на ударите по време на инцидента А. Р. е бил прав и обърнат първоначално с гръб, а след това с лице към нападателя. По главата са нанесени два удара. Първият по дясната теменно-слепоочна област, обърнат с гръб към нападателя и вторият по лявата челно-теменна област, обърнат с лице към нападателя. Третият е в областта на предмишницата, обърнат с лице към нападателя. Контузията на главата с мозъчното сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието - зашеметяване, обърканост, сънливост, но без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, са причинили на пострадалия А. А. Р. временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Останалите травматични увреждания (отоци) са причинили на А. А. Р. болка и страдание по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК за около 2-4 дни от датата на травмата. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза за подс. Г. Г . (л. 130 ДП) непосредствено след инцидента той не е изпадал в безсъзнателно състояние. При посещението му на 18.02.2022 г. в 17:30 часа в спешно отделение на ФСМП гр. Р. са му поставили следните диагнози: контузия на главата, синусова тахикардия, неинсулино зависим захарен диабет, след удар по главата - лек оток и охлузна рана. Според СМЕ герописаните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд тъп предмет, чрез удар с или върху такъв или неговото тангенционално действие и добре отговарят да са получени при нанесен (нанесени) удар по главата. По време на нанасянето на удара по главата Г. е бил прав и обърнат с лице към нападателя. Посочените травматични увреждания са му причинили болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК за около 2-4 дни от датата на травмата. Видно от заключението на съдебно-психиатрично- психологическата експертиза на подс. Г. за него не се установява психично разстройство. Не е бил затруднен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психическата му годност не възпрепятства годността му правилно да възприема факти от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Липсват данни за нарушение или разстройство на съзнанието му, което да изключва вменяемостта или друго тежко психично заболяване, което да пречи за пълноценното му участие при провеждане на следствените действия. Отсъстват фактически констатации за действия на подсъдимия в състояние на силно раздразнение - физиологичен афект. Не е налице състояние на патологичен афект към момента на деянието. От предишни срещи на Г. с А. и А. Р. има натрупан стрес и безпокойство. Към момента на деянието е изпитал основателен страх за живота си. Възприел е действията на А. и А. Р. като заплаха от смъртна опасност. Мотивите на Г. за извършване на деянието са в резултат на остър стресов отговор да се бие или да бяга. Реакцията се случва в лицето на непосредствена физическа опасност или в резултат на психологическа заплаха. Според вещите лица, при конкретното деяние, се наблюдават двата фактора - непосредствена физическа опасност заради физическа агресия и психологическа заплаха в следствие от спомен за предишен побой. Психическото състояние, в което се е намирал Г. е основателен страх за живота му. Съгласно заключението на ДНК експертизата по отделните веществени доказателства, червено-кафява материя по острие на сгъваем нож, предаден е с протокол за доброволно предаване от 18.02.2022 г. от Г. Г. (л. 21 от ДП), по подметката на лява маратонка, по черно яке, по тъмно-зелен пуловер, по черно долнище, по сив потник, по сиви чорапи и по сини боксерки (предадени са с протокол за доброволно предаване от 18.02.2022 г. от А. Р. със забележка, че са на сина му А. Р. - л. 20 от ДП), се доказва кръв, с човешки произход, на лице от мъжки пол, съвпадаща с ДНК профила на А. А. Р. и произхожда от него. За червено-кафява материя от емблемата на дясна маратонка (предадена с протокола за доброволно предаване от 18.02.2022 г. от А. Р. за вещи на сина му А. Р. - л. 20 от ДП) се доказва кръв с човешки произход на лице от мъжки пол с определен непълен ДНК профил, но съвпадащ с ДНК профила на А. А. Р. от петната по горепосочените веществени доказателства. За червено-кафява материя по сИ. долнище (предадено с протокол за доброволно предаване от 18.02.2022 г. от Г., описано под т. 6 като тъмно син анцуг - л. 18 от ДП), се доказва кръв с човешки произход на лице от мъжки пол, съвпадаща с ДНК профила на подс. Г. И. Г. и произхожда от него. За дръжката на сгъваемия нож се установява смес от клетъчни материали. Тези, които имат по-голям интензитет произхождат от Г. И. Г., а останалите с по-малък интензитет произхождат от А. А. Р.. За двата края на дървена пръчка (предадена с протокол за доброволно предаване от 18.02.2023 г. от подс. Г. - л. 19 от ДП), са установени подобни смеси на клетъчен материал, в които по-голяма част от изследвания биологичен материал произхожда от Г. И. Г.. Останалият клетъчен материал може да бъде сравнен само с алели от ДНК профил на конкретно предоставено лице, като се изключва да има клетъчен материал от ДНК профила на А. А. Р.. Горната фактическа обстановка окръжният съд е възприел въз основа обясненията на подсъдимия, частично от показанията на свидетелите А. и А. Р., както и от показанията на А. М., А. В., Я. К. и Ч. К., от заключенията на вещите лица, писмените и веществени доказателства и доказателствени средства. Правилно окръжният съд е отчел, че основният предмет на доказване по делото са обстоятелствата, при които подсъдимият е нанесъл на пострадалия свидетел нараняванията, описани в обвинителния акт. Източник на доказателства за това са обясненията на подсъдимия и показанията на единствените свидетели-очевидци А. и А. Р.. Решаващо за изхода на делото е обстоятелството за началото на инцидента и по-точно от чия страна е било инициирано първоначалното нападение. Твърденията на подсъдимия и на посочените двама свидетели са противоположни за визираните обстоятелства. В обясненията си пред първостепенния съд подсъдимият е описал инцидента по следния начин: „ … взеха да запретват ръкавите и двамата, и там на нивата, накрая има купчина камъни, и баща му взе един камък и го хвърли, аз взех да се пазя и ме удари в рамото. В този момент малкият се хвърли и ме натисна на земята и баща му измъкна пръчката и ме удари по главата. Хвана ме за рамената и ме наведе към земята, баща му вика: „Дръж го да го утрепем!“ … Като бях на земята съм бил в безсъзнание две минути някъде, те са ме били много. Две - три минути някъде съм бил в безсъзнание. Определям ги като две - три минути, тъй като щом съм удрян и не съм усетил не е било за бързо, защото и коленете ми бяха целите в кал където са ме въргаляли по земята … Като ме доближиха А. се наведе, взе един камък, вика: „Дръж да го утрепем!“, псуваха и ми се заканиха. Камъкът, който хвърлиха, беше около 10-12 см. някъде и ме удари в лявото рамо. Аз си вдигнах ръката, за да не ме удари в главата и ме удари в рамото. Хвърлиха камъка от разстояние от тук, където стоя в момента, до прозореца някъде, той наближи вече към мен и го хвърли. Аз се уплаших много. Веднага след удара с камъка, ме хвана и ме наведе, и ме свали долу. След като ме свали на земята баща му взе пръчката и ме удари по главата. Аз носех пръчка, с овцете където ходя, гега … Нямам спомен как се получи така, че А. да е наръган с ножа“ (л. 118-120 гръб от делото на ОС ). Пострадалият А. Р., в хода на съдебното следствие пред окръжния съд, е описал събитията по следния начин: „Като вървим към него, той нямаше никаква агресия към нас, ние отиваме към него не на разстояние 10-20 метра, а отиваме към него на разстояние от 2 метра и го попитах: „Бат Г., какво правиш в нашата люцерна? Виждаш, че е младо насаждение“. Той се засмя и вдига пръчката, за да ме удари. … аз виждам, че тръгва да ме удря и си слагам лявата ръка на главата, след това като ме удари с пръчката, аз си слагам лявата ръка на главата, за да не ме удари по главата да ме утрепе. След това той като ме удря с пръчката, аз си слагам лявата ръка, завъртам се и в този момент той използва, вади ножа и ме наръга. … След това тръгнах да се отдръпвам настрани и викам на баща ми: „Пази се, че в него има нож и ме наръга!“ - „Къде те наръга?“, викам: „Наръга ме на две места!“. … След като тръгнах да се отдалечавам … в този момент Г. Г. тръгва срещу баща ми и го удря по главата с тоягата. След това баща ми се завърта, той го повтаря да го удря и баща ми пада. … След това, като баща ми хваща гегата, лежи на земята и трети път като го удря, тогава баща ми тогава хваща тоягата и след това с моя баща гледахме да се отдалечим от него и тръгнахме в колата“ (л. 121 – 122 гръб от делото на ОС). Описанието на свидетеля А. Р. пред първия съд е в следния смисъл: „Тръгнахме към него аз и синът ми, синът ми вървеше напред, аз по него. Наближихме близко, викам: „Защо вкарваш овцете? Много добре виждаш, че това е прясна люцерна.“. Същевременно той изчака тихомълком, без да реагира, без нищо, вдигна тоягата, удари сина ми. Синът ми със завъртането, Г. използва, че той не е с лице към него и аз въобще не очаквах, че извади ножа и го намушка. Синът ми като усети, каза: „Бягай, той ме намушка с нож!“. Синът ми тръгна в едната посока настрани да бяга, аз тръгнах надолу. Когато го намушка, и двамата бяха прави. Той го удари по главата с тоягата, която държеше да пасе овцете, обаче синът ми вдигна ръката – той сложи ръката отгоре върху него, иначе ако го удари с тази тояга, тя е толкова тежка, че ако бъдеш ударен в главата, едва ли би се помръднал метър настрани. Синът ми каза: „Бягай, той ме намушка с нож и има нож!“. Аз тръгнах да бягам, Г. се втурна по мен, удари ме по главата. … Той ме удари, аз се завъртях и той ме удари в главата. … Като ме удари, паднах на земята, той вдигна тоягата пак и аз вече на земята му хванах тоягата … след като вече Г. се оттегли нагоре“ (л. 123 гръб – 125 гръб от делото на ОС ). Мотивирано окръжният съд е приел за достоверни обясненията на подсъдимия за това, че свидетелите А. и А. Р. са го нападнали. Съответно не е кредитирал с доверие сегмента от показанията на тези двама свидетели-очевидци в противния смисъл - че Г. ги нападнал с тоягата, която държал в ръцете си. С основание първостепенният съд е изходил от това, че при преценка на гласните доказателствени средства се отчита преди всичко достоверността им сама по себе си, а след това се съпоставят с останалите източници на доказателства. Ползвайки този подход, който не търпи укор, окръжният съд е приел за установено обстоятелството, че именно свидетелите баща и син са инициирали нападението. Същите са имали мотив за това, спрели са автомобила си на пътя, за да потърсят за пореден път сметка на Г. защо стадото му се намира в ползваната от тях нива. За предходни подобни инциденти твърдения се съдържат на първо място в обясненията на подсъдимия пред инстанцията (л. 118 от делото на ОС ). Установява се, че Р. и преди са му се заканвали с побой в подобна ситуация. Заканвали се и на неговия малолетен син за същото, когато бил с овцете. С основание окръжният съд е отчел, че това споделяне на Г. се потвърждава и от сегмента от показанията на А. Р. от подготвителната фаза (надлежно приобщен чрез прочитането му), където е споделил, че и преди Г. пасял овцете си в техен имот, но Р. се бил обаждал на 112, а не се бил саморазправял. Липсва разумно обяснение за промяната в твърденията на свидетеля А. Р. пред първия съд, като реално неговото споделяне на досъденото производство за предходен инцидент на нивите с подсъдимия Г. по повод мястото, където пасе овцете си, подкрепя заявеното от подсъдимия в неговите обяснения пред инстанцията. Твърдения на подсъдимия за коментирания сегмент се подкрепят и от показанията на А. М., с която подсъдимият живее на съпружески начала. Въпреки принципната възможност свидетелката да депозира показанията си, водена от заинтересованост в полза на подсъдимия, окръжният съд с основание е приел, че същите са добросъвестни и непротиворечИ. допълват описания доказателствен комплект, като подходът на инстанцията не търпи укор. Липсват достоверни източници на доказателства в противния смисъл. Единствените доказателствени средства, насочени към оборване верността на заявеното от М., са показанията на А. и А. Р., които окръжният съд е преценил за заинтересовани, доколкото имат мотив да отрекат свое предходно противоправно поведение. Данни за предходна саморазправа с подсъдимия от страна на свидетелите баща и син са били изведени и от телефонното обаждане на М. на спешен номер 112. Съгласно заключението на техническата експертиза, възпроизвела на хартиен носител съдържанието на аудиофайловете от подадените сигнали на телефона за спешни случаи, в разговора си с оператора на 112 М. е съобщила: „Двама тука от К. нападнаха мъжа ми тук, на ливадите, вече втори път се случва това нещо“. В съответствие с данните по делото инстанцията е посочила, че заявеното М. веднага след инкриминирания инцидент, има характера на успешен контролен факт за потвърждаване на верността на показанията й на съдебното следствие. В този разговор – част от житейския цикъл, М. е съобщила и за ударите с камъни по подсъдимия, което също така по един косвен път, потвърждава обясненията на подсъдимия в тази им част. Оплакванията за предходни закани, отправяни от страна на свидетелите Р. към подсъдимия и неговото дете, както и брата на фактическата му съпруга, се установяват и от показанията на свидетеля К. (л. 126 гръб от делото на ОС ), като показанията на този свидетел, посетил мястото на инцидента веднага след него, пресъздава оплакванията на подсъдимия от поведението на двамата Р., което е било направено в неконтролирана среда без целенасочено търсене на информация от страна на К., като следва да се каже, че в основни линии заявеното от подсъдимия за инцидента е неизменно и устойчИ.. Видно от показанията на К. подсъдимият е оказал съдействие за разследването още в този ранен етап, като е предал сгъваемото си ножче. Правилно като недостоверни са били преценени твърденията на А. Р. пред окръжния съд, че когато приближавали към подсъдимия, последният се усмихвал и изведнъж ги нападнал, след като те съвсем спокойно го попитали защо пасе овцете си там. Съобщава се за нелогично и неадекватно на ситуацията поведение от страна на Г., което е мотивирало окръжния съд да не кредитира с доверие показанията на А. Р. в тази им част. Стремеж да се преиначат фактите по делото личи и в твърденията на А. Р. и неговия баща А. Р., че към момента на деянието имотът бил засаден с люцерна. Окръжният съд е приел за ноторно известно, че такава сеитба не се извършва през февруари, а през пролетта, тоест от месец април. Още повече, че свидетелите са твърдели, че люцерната дори била избуяла към този момент, защото била засадена през предходната година. Свидетелят А. Р. дори е посочил, че на снимки на лист 11 и 12 от албума се виждала поникналата люцерна, което очевидно не отговаря на истината. Още повече, че и свидетелят К. е бил категоричен, че на мястото на инцидента не е имало засята култура – просто е била една нива, пълна с камъни. Като други неверни твърдения на А. Р. правилно първият съд е преценил и твърдението му, че на мястото на инцидента нямало камъни, тоест баща му нямало откъде да вземе камък, за да го хвърли по подсъдимия. Но на снимките на лист 11 и 12 от цитирания фотоалбум ясно се вижда купчина камъни, някои от които окомерно са с размери, близки до посочения от Г.. Не се подкрепят от събраните материали и твърденията на А. Р., че подсъдимият го ударил с пръчката. В медицинската документация няма отразяване за следи от удар нито по главата, нито по ръката на свидетеля. Последният твърди, че Г. замахнал с пръчката към главата му, но той (свидетелят) поставил ръката си върху главата и така се предпазил. Неговият баща, от своя страна твърди, че подсъдимият дори ударил А. Р. по главата. Такива данни не фигурират съответно и в съдебно-медицинската експертиза на А. Р.. При освидетелстването му подобни наранявания не са били установени нито върху ръката, нито върху главата на пострадалия. От друга страна, в посочения от първия съд смисъл, прави впечатление, че ударите със същата тояга са довели до видими наранявания по главата на бащата на А. Р. - свидетеля А. Р.. Отделно от посоченото, твърденията на подсъдимия, че е бил удрян с гегата по главата от А. Р. убедително се подкрепят от заключението на съдебно-медицинската експертиза с подекспертен самият подсъдим. Върху главата на Г. са констатирани лек оток и охлузна рана по главата. Както устно е разяснил съдебният медик пред инстанцията, същите са били описани съвсем общо във фиша за спешна медицинска помощ, издаден от здравното заведение в гр. В.. Вещото лице е дало заключение, че подсъдимият е бил прав при нанасянето на тези наранявания, но това не изключва същите да са били получени по механизма, съобщен от Г.. Според експерта, подсъдимият не се е бил свлякъл на земята, когато е ударен, а е бил в изправено положение. Подсъдимият съобщава, че е бил на колене и приведен, когато А. Р. измъкнал гегата от ръцете му и го ударил по главата. Тоест тялото на Г. не е било върху земята, а изправено или приведено в момента на удара. Относно положението на подсъдимия и пострадалия в момента на нанасяне на двете прободни рани на А. Р., в разпита си на досъдебното производство, проведен на 18.10.2023 г. (л. 288 от ДП), включен чрез прочитането му, Г. е обяснил следното: „След като бях ударен с камъка върху мен се нахвърли със захват А. Р. и ме притисна към земята, като ми натискаше главата към земята. В този момент аз бях на колене, като се дърпах наляво да се освободя и да си извадя главата от захвата на А. Р. и тогава А. Р. ми взе моята пръчка от лявата ми ръка и ме удари по главата“. Тези обяснения са били приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им в хода на съдебното следствие на окръжния съд. Първостепенният съд е приел, че именно от това положение подсъдимият е нанесъл двата удара с нож на пострадалия. Подходът е правилен, защото вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза на пострадалия, при устните си разяснения пред първата инстанция в хода на изслушването си пред първия съд, е пояснило, че този механизъм на причиняване на нараняванията е възможен. Експертът е говорил за положение, при което подсъдимият е приклекнал, но ситуацията не се променя, ако подсъдимият е бил на колене, както е посочило вещото лице. Следва да бъде възприето отбелязаното от окръжния съд като резерва по отношение на определени сегменти от обясненията на Г. във връзка с липсата на проекция върху доказателствената маса, очертаваща инкриминираните събития. Пред окръжния съд, а и на подготвителната фаза подсъдимият е твърдял, че е изпаднал в безсъзнателно състояние и то за около две–три минути. Подобни данни в медицинските документи липсват, а самото твърдение пред окръжния съд е недостоверно и заради принципната невъзможност лице, изпаднало в безсъзнание, да може да определи и времетраенето на това състояние. Пред окръжния съд, подсъдимият по-скоро е изложил собствени интерпретации по въпроса, доколкото не би следвало да има лични възприятия за продължителността на евентуалното си състояние на безсъзнание. Правилно окръжният съд е отбелязал, че на снимките на л. 10 от ДП (долу) и на л. 11 (горе) подсъдимият е заснет в момента на задържането си, непосредствено след инцидента, като сам е потвърдил, че до идването на служителите на реда не го е напускал. На тези снимки не се виждат следи от кал по панталона и другите части от облеклото на Г.. Това не буди недоумение, доколкото на коментираните изображение се вежда, че на мястото на инцидента няма кал, земята е обрасла с трева и не е мокра. Но липсата на видими на снимките следи от кал по панталона на подсъдимия, не изключва верността на твърдението му, че е бил повален на колене от свидетеля А. Р., доколкото твърдението се явява част от достоверен доказателствен комплекс. Твърденията на подсъдимия, че изпадал в безсъзнание окръжният съд е приел за избрана от него защитна позиция. Именно с липсата на спомен Г. е дал отговор на въпроса как пострадалият е бил прободен с ножа. Това поведение, както приема инстанцията, е обяснимо с повдигнатото обвинение и опасността подсъдимият да бъде осъден на лишаване от свобода. Подсъдимият е демонстрирал Я. спомен за началото на инцидента и действията си непосредствено след това, но е поддържал, че няма спомен единствено за момента в който са причинени нараняванията на пострадалия А. Р.. Всъщност следва да се каже, че първият съд е приобщил чрез прочитането им обясненията на подсъдимия от подготвителната фаза относно обстоятелството дали е ползвал по време на инцидента нож, отбранявайки се от свидетелите, като поради възникналите противоречия е инкорпорирал заявеното от Г. в присъствието на защитник на 19.02.2022 г. (от л. 26-27 от ДП). Първоначално подсъдимият е обявил пред инстанцията, че разминаването се дължало на това, че е бил много уплашен, може и да е казал така, но няма спомен как е мушнал с ножа (л. 119 гръб от делото на ОС ). Следва да бъде изрично посочено от настоящата инстанция, че всъщност на подготвителната фаза подсъдимият сочи, че докато е бил на колене и двамата свидетели баща и син са продължавали да го удрят – А. с пръчката, а синът му А. – с юмруци по тила отгоре, като отново се опитал да го натиска отгоре, за да падне подсъдимият на земята. В този момент подсъдимият се развикал да престанат да го удрят, викал за помощ, но те не спирали, като нямало никой освен тях. В този момент извадил от десния джоб на суитчера си сгъваем нож, разгънал ножа и им казал – престанете. Обявил, че ще се защитава с израза „ще стане беля“. Те, обаче, продължили, тогава не помни как е станало, размахал ножа да ги плаши и го хванало страх за живота му, да не го убият. Някак си се отървал от тях, А. го пуснал и подсъдимият си прибрал ножа. Във връзка с прочетеното, пред първия съд Г. и посочил, че не помни как е станало така, че А. е бил наръган с нож, макар да пояснява, че е носел едно счупено джобно ножче - червено, за белене на ябълки (л. 118-119 от делото на ОС ). Настоящият съд кредитира обяснението на подсъдимия пред инстанцията, че реално ножчето не е било носено като въоръжение и за самозащита, като неговото предназначение е било в сферата на храненето, което се потвърждава и от размерите на изделието, както и от обстоятелството, че е било сгъваемо. Още повече, че в посочения от страна на свид. К. през първия съд смисъл полицейските служители за търсели голям „чобански“ с нож, с какъвто подсъдимият не е разполагал. А само по себе си обстоятелството, че именно включения като веществено доказателство сгъваем нож е бил ползван по времето на инцидента, се извежда по един безспорен начин от биологичните следи върху изделието, изследвани по експертен път. Последното подкрепя заявлението на подсъдимия, че е прибрал ножа в джоба си след като го е сгънал без да го мие и да упражнява въздействие върху него. Във връзка с прочетените обяснения на Г. от 13.07.2022 г. (л. 170 от ДП), в които е заявил, че се е пипал с ръка по главата, където е бил ударен с гегата от А., след което е бъркал в джоба си, където е било ножчето и вероятно така е попаднала неговата кръв по дръжката на ножчето и се е стичало по долнището му. Пред първия съд е потвърдил заявеното. В приобщените последващи обяснения на подсъдимия от ДП (от л. 288 от подготвителната фаза обяснения, депозирани на 18.10.2023 г.) подсъдимият е заявил, че е възможно докато е бил на колене и след като у бил ударен по главата с гегата от А., „с голяма ярост и сила“ и е чул призивите на бащата към сина да го натиска към земята - „да го утрепем“, да се е опитал да се защити от това положение, като джобният му нож е би в десния му джоб, но няма спомен кога и дали е вадил този нож и дали е наранил някой с него. Всъщност в приобщените чрез прочитане обяснения на подсъдимия, депозирани в хода на очните ставки с А. Р. (л. 172 от ДП) и с А. Р. (л. 174 от ДП) от подготвителната фаза, Г. също претендира, че няма спомен да е вадил нож, но обяснява това с факта, че са го удряли по главата. По отношение на обясненията на подсъдимия, правилна е преценката на първия съд, че имат двойствена правна природа - като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна непротИ.речИ.ст и житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не. С оглед на гореизложените принципни съображения, окръжният съд е приел, че не могат да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие пред ОС в частите, с които същият е претендирал, че е бил изцапан с кал и е изпаднал в състояние на безсъзнание по време на инцидента. Що се отнася до последователната версия на подсъдимия, че няма спомен за конкретния момент, в който е ползвал джобната си ножка като хладно оръжие, следва да се приеме, че в крайна сметка се касае за упражняването на едно изрично гарантирано от закона право на подсъдимия, съобразно каталога с права по чл. 55 НПК – да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението. Следва да бъде възприето, обаче, приобщеното чрез прочитането на обяснения на подсъдимия от подготвителната, заявеното на по-ранен етап относно това при каква ситуация и от къде е издавил джобния си нож, предупреждението, което е отправил и размахването на ножа на мястото на инцидента. Заявеното е по-близо до събитията, последователно, устойчИ. и неизменно, като намира опора и в други данни по делото. Всъщност в посочените по-горе пасажи от обясненията на подсъдимия на досъдебното производство, същият не отрича възможността да си е послужил с джобното си ножче при схватката със свидетелите Р.. Излаганата от Г. хронология на събитията, обвързана с изваждането на ножката в един преломен момент от спречкването, както и последващото му признание, че е бъркал в джоба си след като се е пипал по раната на главата, нанесена му с гегата, също така подкрепя приетата от първия съд фактическа обстановка. Хронологията на визираните събития, разкрита на подготвителната фаза, както и признанието на подсъдимия пред първия съд, че е разполагал с нож за белене на плодове, съпоставено с кредитираните от окръжния съд доказателствени източници, позволяват възстановяване на действията на подсъдимия с ножа по време на инцидента, провокиран от пострадалия и неговия баща. В тази връзка първостепенният съд е кредитирал, в преобладаващата им част, обясненията на Г., прочетени от досъдебното производство с изключение на пунктовете, лишени от логика и доказателствена опора. Както на подготвителната фаза, така и пред окръжния съд, подсъдимият детайлно е разказвал за инцидента и развитието на отношенията си с двамата нападатели в проекция на предходен инцидент, в който подсъдимият е бил бит и удрян с елементи от конструкцията на каруца. Подсъдимият е бил последователен и в описанието на нанесени върху него травматични увреждания. За обясненията на подсъдимия, съобразно възприетите от първия съд пунктове – т. е. в преобладаващата им част, съответна на данните по делото е преценката на инстанцията, че заявеното от Г. за началото на инцидента и неговото развитие, е обективно, устойчИ. и намира опора в останалата доказателствена маса. С основание заключенията на вещите лица и техните устни разяснения пред окръжния съд са били възприети с доверие. Същите са изготвени професионално, задълбочено, с необходимите познания и опит в съответните области. Освен това кореспондират с останалите доказателства, събрани по делото. Вещите лица обстойно и задълбочено са проверили събрaните по делото материали, а заключенията им са дали основание за съмнение, тъй като са достатъчно пълни и ясни, както и обосновани, поради което не са възникнали съмнения за тяхната правилност. Не може да бъде споделено оплакването във въззивната жалба на допълнителната страна, че комплексната СППЕ на подсъдимия е ползвала само неговите обяснения и психологичното интервю, доколкото видно от нейното съдържание, вещите лица са били запознати с всички материали по делото. Окръжният съд е кредитирал и останалите приобщени по делото писмени доказателства. Същите са документи, съставени по съответния ред и са неоспорени от страните. Преките гласни доказателства, в кредитираните пунктове, кореспондират с иззетите и приобщени като веществено доказателство по делото сгъваем нож и овчарска гега, със заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства, установяваща по метода на кръвно-груповата принадлежност и ДНК профилирането произхода на биологичните следи по иззетите веществени доказателства, каквито са въпросния нож и дрехите на пострадалия и подсъдимия, приобщени по надлежния ред. В контекста на изложеното правилно първият съд е приел за установено, че подсъдимият е нанесъл два удара с нож спрямо пострадалия А. Р.. Степента на причинените увреждания и броя на ударите са установени и от заключенията на съдебномедицинските експертизи с подекспертен пострадалия А. Р. – основа и допълнителна такава, обсъдени по-горе, които категорично установяват механизма на причиняване и причинно-следствената връзка. Причините за поведението и реакциите на подсъдимия са били изследвани и посочени в комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, като първият съд задълбочено е обсъдил дали в процесната ситуация подсъдимият е имал право да се защитава по описания начин от непосредствено протИ.правно нападение на две лица. Правилно е било отчетено, че в крайна сметка определени сегменти от показанията на А. Р. и А. Р. на съдебното и досъдебното производство, също спомагат за изясняване на фактите по делото. Горепосочените доказателства и доказателствени средства, съобразно кредитираните им пунктове, по един безсъмнен и непротИ.речив начин описват приетата от инстанцията за установена фактическа обстановка, като доказателственият анализ на окръжния съд в принципен план се споделя от настоящата инстанция (при посоченото изрично изключение по отношение на местността и направените допълнения от настоящия съд във връзка с четени от подготвителната фаза обяснения на подсъдимия и показания на очевидци, както и по повод направените очни ставки между подсъдимия и всеки един от свидетелите Р. от ОС), поради което не се налага да бъде преповтарян дословно. Показанията на А. Р. са били четени от ДП поради съществени противоречия относно това дали подсъдимият е успял да го удари с пръчката по главата, както сочи в ДП или подсъдимият е успял да се предпази и ударът не е попаднал в главата му, както и за това дали е видял нож в ръката на подсъдимия. Окръжният съд е приобщил заявеното на 04.04.2022 г. от А. Р. (от л. 99 от ДП). Свидетелят е потвърдил прочетеното, но е пояснил, че реално счита и двете си споделяния (от подготвителната фаза и пред окръжния съд ) за верни, защото си е поставил ръката, за да не го удари в слепоочието, но го е ударил по главата. Когато се е отдалечил от него е видял ножа в ръката на подсъдимия, но не го е видял преди това. На ДП е казал, че е бил ударен директно в главата с гегата, след което е усетил намушкване в левия крак и второ в областта на далака. В очната ставка между подсъдимия и свид. А. Р. всеки е поддържал вече заявеното (л. 122 гръб – л. 123 гръб от делото на ОС ) относно действията на всеки от участниците в инкриминирания инцидент. При възникналата ситуация следва да се сподели подхода на първия съд, като твърдението на А. Р., че е бил удрян с гегата от страна на подсъдимия се приеме за лишено от доказателствена опора в това число и неподкрепено от заключението на изготвената СМЕ и допълнителна СМЕ с подекспертен пострадалия А. Р., при която не са били установени претендираните от него травматични увреждания, причинени с гега. Отделно от това, прави впечатление непоследователността в показанията на свидетеля от досъдебната и съдебната фаза, като същото може да се каже и по отношение на завяното от другия свидетел-очевидец, който също е демонстрирал непоследователност, като на ДП е претендирал за понесени три удара с гега от сина му, за което ще стане въпрос и допълнително. Във връзка с очната ставка на подсъдимия с А. Р., би могло да се коментира и следното, за което се навеждат доводи и във въззивната жалба на допълнителната страна. Действително в началото на тази очна ставка, когато е бил отправен въпрос в какви отношения се намират участниците, подсъдимият първоначално е заявил, че с Р. са комшии през 3-4 къщи, никога не е имал лошо мнение за тях. След това, обаче, е пояснил, че не е разбрал преди това въпроса, като и допълнил, че те са идвали преди това да го бият (л. 123 от делото на ОС). Поддържа, че и двамата са го били, но отрича да ги е псувал с използване на обида за произхода им, най-малкото, защото и неговата жена има претендирания произход, поради което никога не би използвал подобно обръщение, за да обижда на етнос. Още повече, че допълнително в настоящото изложение ще стане въпрос, че реално на подготвителната фаза А. Р. е цитирал дословно ругателна реплика, за която е претендирал, че е била изречена от подсъдимия, но в нея няма и намек за дума или израз, който може да бъде свързан с обида, обвързана с произход, т. е. мотивирана с позоваване на определен етнос. Същевременно в хода на очната ставка отново е отрекъл да е имало проявена агресия от негова страна. По-горе в изложението стана въпрос, че не се установява такава от началото на конфликта, по време на неговото развитие до отблъскване на нападението, като проявата на подсъдимия след това не попада в предмета на доказване по делото. Що се касае до оплакването във въззивната жалба на акцесорната страна, че подсъдимият е бил непоследователен за това дали е имало предходни инциденти с пострадалия и неговия баща, оплакването не държи сметка за допълнението, ангажирано от самия подсъдим в хода на очната ставка. Същото е логично, своевременно уточнено, поради което не може да бъде споделен доводът на защитата, застъпен във въззивната жалба. Показанията на А. Р. са били четени от ДП и за това, че тогава е обявил, че процесният случай не му е първият случай, че е предупреждавал Г. при други подобни случаи преди това да не влиза в нивата, че три удара е имало по главата на сина му, а пред ОС говори за 1 удар. Окръжният съд в крайна сметка е включил в доказателствената съвкупност в цялост заявеното от А. Р. на подготвителната фаза (от л. 52 от ДП). Пред инстанцията, по този повод свидетелят е отрекъл да е обявил на ДП, че синът му е бил ударен три пъти. Пред ОС е заявил, че самият той е бил ударен три пъти и на ДП, това не е вярно. Никога не бил говорил на подсъдимия да не пасе животните там. Потвърждава само прочетеното, че видял как Г. е наръгал сина му, но не видял от къде е извадил ножа. Промяната на показанията на свидетеля е факт, който няма правдоподобно обяснение, освен напасването им към актуално събраната доказателствена маса, като само по себе си обстоятелството колко пъти е бил ударен самият свидетел – баща от подсъдимия, е поведение на Г. след инкриминираното деяние, поради което, при все да не се оспорва претенцията на А. Р., че подсъдимият му е посегнал физически с гегата следа като свидетелят е побегнал, няма особено значение за обсъжданата дейност, за която е бил привлечен Г. със съответно обвинение с определени параметри. Налице е конкретен цитат на ДП от претендираните псувни на Г., но първо в цитата не се съдържа етнически елемент, а освен това ударите с гегата, които действително са 3 са били нанесени на свидетеля след намушкването на сина му, когато при оттеглянето си е бил последван от подсъдимия (л. 52 гръб от делото на ОС). Прави впечатление и споделянето на А. Р. на подготвителната фаза, че нивата е била сята с люцерна миналата година (л. 52 от ДП). За посоченото обстоятелство, няма причина да не се даде вяра на заявеното от А. на ДП, доколкото намира опора в коментирания по-горе протокол за оглед на местопроизшествие и приложения снимков материал, като процесният случай е станал на 18.02.2022 г. Това споделяне на ДП на свидетеля, съпоставено с разпита на свид. В. и отбелязаното от първия съд по-горе по отношение на снимковия материал към протокола за оглед, действително опровергава претенцията на пострадалия и неговия баща, че стадото на подсъдимия е било навлязло в нива с избуяла люцерна. Само по себе си обстоятелството, че свидетелите-очевидци са декларирали нива с люцерна извън срока за това, също така не може да докаже наличието на подобни насаждения на нивата, където е възникнал инцидентът. Що се отнася до отречената пред първия съд претенцията на А. Р. на ДП, че от миналата и по миналата година имал обаждания на тел. 112 във връзка със същия случай, а именно навлизане на животните на Г. в негови имоти, следва да се възприеме в посочения вече погоре смисъл, споделянето на свидетеля на подготвителната фаза като по-близо до събитията и намиращо проекция и в други материали, събрани по делото. Проведена е била очна ставка на А. Р. с подсъдимия и пред ОС (л. 125 гръб – л. 126 от делото на ОС). Всеки е поддържал вече заявеното, поради което очната ставка, която не е и задължителна по НПК, не е дала резултат, тъй като всеки се е придържал към вече заявеното. В този смисъл визираният по-горе подход на първия съд по обсъждане на доказателствената съвкупност заедно и по-отделно, не търпи укор, като фактологията по делото е била изведена след задълбочен и логичен анализ на всички данни при съобразяване на съответствието между тях и причините за възникналите противоречия, като навигацията на инстанцията при наличието на разминавания и крайните изводи какво следва да се приеме за установено, следва да възприемат. Що се касае за заявеното от свид. В. пред инстанцията, той е бил категоричен, че няма люцерна пред месец февруари, защото тогава е студено (л. 180 гръб от делото на ОС). Същият обективно, добросъвестно и непротиворечИ. е споделил, че самият той е имал инцидент с овцете си, но след процесния случай – през месец април, когато овцете му са били далеч от претендираната люцерна на А. Р.. Свидетелят е бил конкретен и обективен, че при него дошъл А. Р., който спрял с колата, приближил се псувал, но после му казал, че нямало нищо. При все показанията на В. за поведението на подсъдимия да нямат пряко отношение към процесния случай, те подкрепят обясненията на подсъдимия Г., че свидетелят А. Р. е обективирал поведение спрямо хора, занимаващи се със скотовъдство, като лично е осъществявал проверки по землища, където е имал претенции за свои собствени ниви. В този смисъл няма данни нито преди години, нито след процесния инцидент да е търсил съдействия на спешен номер за навлизане в посеви. Напротив - от свалените на хартиен носител разговори на А. Р. на спешен номер след процесния инцидент, не се установява той да е заявил други оплаквания, извън тези за понесените от сина му травми от овчар. Във връзка с доводите в протеста и въззивните жалби, следва да бъде припомнено още веднъж, че в устните разяснения на д-р П. пред ОС, се сочи, че най-вероятно ножът е държан, като острието е било насочено откъм страната на палеца и първият удар, който коментираме, ако се приеме, че е в лявата седалищна област, е нанесен леко странично, като ударът в коремната област е нанесен пак по същия начин, но само, че отдолу-нагоре, със същия захват и вече самата ръка е била по-вертикално разположена, за да може да навлезе през коремната кухина и да засегне диагфрагмата и да нарани гръдната кухина (л. 182 гръб от делото на ОС ). Възможно е пострадалият да е бил наведен, като е възможно да получи същите наранявания и в прав и леко приведен. Вторият удар е бил нанесен с достатъчна сила, за да преодолее визираните прегради. Заключението на вещото лице по СМЕ на пострадалия и устните разяснения на експерта пред инстанцията, са изцяло в подкрепа на хронологията на събитията, застъпена от самия подсъдим, поради което, няма основание за ревизия на възприетата от инстанцията фактология за поведението на участниците в него. Що се отнася до оплакването в протеста и въззивната жалба, че почти цялостно са били кредитирани обясненията на подсъдимия при изграждане на фактологията по делото при все противоречието им с други събрани по делото доказателства. Окръжният съд е изразил ясно становището си по отношение на това, че показанията на очевидците баща и син, не могат да опровергаят заявеното в обясненията на подсъдимия за развитието на инцидента, което се подкрепя от заключенията на СМЕ по делото. Съдържащите се противоречия, несигурност, разминавания и непоследователност в показанията на Р. са били забелязани от първия съд и правилно интерпретирани, като е било прието отсъствие на достоверност. Изложени са били подробни и споделими съображение от страна на ОС защо при все значимата за процеса информация да е произхождала от първоизточници, тя не може да бъде поставена в основата на изграждането на фактологията по делото, тъй като няма надежден произход. Първият съд е изследвал относимата доказателствена съвкупност, на която е дал верен прочит, поради което оплакванията на допълнителната страна и прокурора, не могат да бъдат споделени. Още по малко да бъдат споделени исканията за ревизия на приетите факти и игнориране на комплексната СППЕ, с която просто се изразява несъгласие от пострадалия и неговите повереници. Следва да се припомни, че вещите лица, изготвили съдебно психиатричнопсихологична експертиза, на съдебното следствие пред ОС, които са присъствали на даването на обяснения от подсъдимия в съдебно заседание са отбелязали следното. Според експертите, обяснение на поведението на Г. може да се даде като защитен механизъм. Когато личността е изправена пред фрустрираща ситуация, се формира напрежение, от което по един или друг начин човек смята, че трябва да се защити. Когато възприетата от него ситуация е свръх екстремна, тогава започва да формира поведение или реакции, които са не съвсем типични за него, но са с цел защитен механизъм за излизане от тази ситуация. Според експертите, наказателното производство е именно такава фрустрираща ситуация. В случая конкретните данни по делото са наложили назначаването на комбинирана съдебно-психиатрична и психологична експертиза, доколкото се е налагала преценка относно предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 33 от НК още на досъдебното производство, както във връзка с евентуално афектно отреагиране в конкретна ситуация. В случая психиатричният статус на подсъдимия е бил разгледан към момента на деянието от назначената му в рамките на досъдебното производство съдебно-психиатрична, и психологична експертизи, която подробно и задълбочено е разгледала психиатричен статус на подсъдимия към инкриминирания момент. Съобразно същата към датата на инкриминираното деяние подсъдимият е разполагал с психичната годност да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ръководи действията си съобразно собствените си разбирания. От медицинска гледна точка няма основание да се приеме, че по време на инцидента освидетелстваният е бил в състояние на психична дезорганизация, която може да бъде приравнена към краткотрайно и продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 НК. Предвид нормалното развитие на интелекта и липсата на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието освидетелстваният е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си по време на инкриминираните събития. В посочения вече по-горе смисъл не се установяват непълноти и неясноти и съмнения в правилността на експертизата, която е била убедително защитена и в СЗ пред първия съд. Относно обстоятелството притежава ли свидетелят А. Р. имот в близост до мястото на инцидента, което се оспорва от защитата пред настоящата инстанция, следва да се припомни, че действително това обстоятелство е било спорно. Според прокурора и допълнителната страна Р. имат наследствен имот в местността „Ч.“ в землището на гр. К.. Защитата твърди противното. В представената от защитата справка № 139* от 31.01.2024 г. на Агенцията по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 01.01.1991 г. до 31.01.2024 г. по партидата на А. А. Р. е била отбелязана покупка само на един имот в м. „К.“ в землището на гр. К., обл. П.. Става въпрос за за имот в местност различна от тази по обвинението. От решение № •• от 16.04.1996 г. е видно, че на наследниците на Х. А. К., бивш жител на гр. К., обл. П., са били възстановени в стари реални граници земеделски имоти – в това число и нива от 1.917 дка в местността „Ч.“ в землището на гр. К., обл. П.. От отбелязването на стр. 7 от удостоверение за наследници № * от 02.02.2024 г., свидетелят А. А. Р. е наследник на Х. А. К., бивш жител на гр. К., обл. П.. Решението и удостоверението за наследници потвърждават твърдението на свидетелите Р., че притежават имот в местността по измененото на съдебното следствие пред окръжния съд обвинение. В тази насока са и показанията на А. М. от досъдебното производство. Същите са приобщени чрез прочитането им от ДП на съдебното следствие пред ОС, като са били дадени по-близо до събитията и намират опора в описаните писмени материали, поради което следва да се възприемат независимо от това, че свидетелката е отрекла да е казвала прочетеното. Като обобщение на горното с основание окръжният съд е приел за установен факта, че свидетелят А. Р. е притежавал наследствен имот в местността „Ч.“ в землището на гр. К., обл. П.. С основание окръжният съд е посочил, че горното обстоятелство е релевантно към предмета на доказване по делото, доколкото има отношение към мотива на свидетелите А. и А. Р. на процесната дата да отидат на мястото на извършване на инкриминираното деяние и да потърсят сметка на подсъдимия защо пасе овцете си там. Цитираните писмени доказателства, убедително подкрепени от всички гласни доказателства, обосновават извода, че инкриминираните събития са се състояли в местността „Ч.“, а не в местността „П.“, както е посочено в обвинителния акт. При правилно възприета фактическа обстановка, контролираният съд е достигнал до напълно законосъобразен извод, че на инкриминираната дата подсъдимият Г. Г. не е осъществил състава на престъплението по чл. 119, във вр. с чл. 18, ал. 1 и във вр. с чл. 12, ал. 2 от НК. За формиране на правните си изводи по процесния казус окръжният съд се е съобразил стриктно със задължителните указания по приложението института на неизбежната отбрана на Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г. на Пленума на Върховния съд на Република България. Мотивирано окръжният съд не е споделил тезата на прокурора, че Г. е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана. При приетата фактология подсъдимият е причинил жИ.тозаствашаващите наранявания на свидетеля А. Р. при условията на неизбежна отбрана, защитавайки се от непосредствено протИ.правно нападение от страна на А. и А. Р.и. Противоправно е всяко общественоопасно деяние, независимо дали е обявено от закона за наказуемо. Действията на А. и А. Р.и несъмнено се характеризират с обществена опасност, доколкото са били пряко насочени и са накърнили телесната неприкосновеност на подсъдимия. При това те са действали в качеството на нападатели, което беше обосновано от фактическа страна по-горе. Тоест не може да се приеме, че могат да се позоват на неизбежна отбрана, което би изключило обществената опасност на действията им. Възраженията в този смисъл на частното обвинение окръжният съд е приел за неоснователни. Подновените оплаквания пред настоящата инстанция също така следва да се приемат за неоснователни, като към казаното от първостепенния съд, няма какво повече да се добави. Правилно окръжният съд е отчел, че нападението е непосредствено не само когато е започнало увреждането, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на личността или законните права на обекта на нападение. В конкретния случай на подсъдимия са били причинени телесните увреждания, посочени по-горе и е съществувала реална опасност уврежданията да ескалират предвид начина и средствата, използвани от нападателите. Нападението е било прекратено едва след нанасяне на двете прободни рани с нож на свидетеля А. Р., когато и двамата нападатели са побегнали. Прекратяването на нападението е резултат от защитата на подсъдимия. Нападателите са били респектирани и мотивирани да се оттеглят в резултат на интензивността и характера на защитата. При това не се касае до кратковременно прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови. Свидетелите Р. са се отдалечавали от мястото на инцидента и не са давали каквито и да било признаци, че имат намерение отново да нападат Г.. Извършените от последния впоследствие действия по отношение на свид. А. Р. по същество представляват протИ.правно нападение – подсъдимият взел захвърлената от А. Р. гега, настигнал свидетеля и му нанесъл удари с нея. Тези действия на подсъдимия, обаче, не са предмет на обвинението. Подсъдимият, в качеството си на нападнат, се е възползвал от правото на активна защита, което законът му предоставя. Подсъдимият е можел, но не е бил длъжен по закон, да се отклони от защита чрез бягство, укриване или търсене на помощ. Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до естеството и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението. Интензивността на нападението и степента на опасност, застрашаваща нападнатия подсъдим, в случая са значителни. Свидетелят А. Р. от съвсем близка дистанция е хвърлил със значителна жива сила камък с приблизителни размери 10 – 12 см към главата на подсъдимия. Последният се защитил, като повдигнал рамото си, в което попаднал камъкът. Това действие само по себе си е от естество да причини сериозни телесни увреждания, дори смърт на нападнатия. А. Р. е успял с нападението си да наруши равновесието на подсъдимия и да го повали на колене, след което го притискал надолу, ограничавайки значително възможността на последния да се защищава пълноценно. Възползвайки се от това, А. Р. нанесъл удар по главата на Г. с тоягата, която измъкнал от ръцете на последния. Същата е иззета като веществено доказателство и видно от протокола за огледа й, е от дряново дърво, дълга е 1.27 м и с диаметър 3 см. Ноторно известно е, че дряновото дърво се отличава със здравина и еластичност. Дължината и здравината на тоягата дават възможност за нанасяне на удари със значителна жива сила, при това от безопасна за нападателя дистанция. Тоест и това оръжие, използвано при нападението, е годно да причини на човек съществени и все така с непредвидими последици телесни увреждания. Доказателство за това са нараняванията по главата на подсъдимия, причинили обилно кръвотечение и оставили траен белег. Впрочем такива увреждания, със същата тояга, са били причинени и на А. Р. от подсъдимия след прекратяване на нападението над Г.. Обстоятелство, имащо съществено отношение към интензивността и опасността на нападението е, че нападателите са двама мъже, дошли на мястото на инцидента с очевидното намерение и решимост за физическа саморазправа с подсъдимия, физически здрави и обективно в състояние да причинят дори невъоръжени, „с голи ръце“, непредвидими по естеството, тежестта и опасността си телесни увреждания на обекта на нападение. В показанията на свид. А. Р. се съдържат данни, че заедно със сина му физически са извършвали дърводобив по занятие, което изисква добра физическа кондиция и е свързано с полагането на значителни физически усилия. Към момента на инкриминираните събития свидетелят А. Р. е двадесет и девет годишен, тоест мъж в разцвета на силите си. От своя страна А. Р. също е бил в добра физическа кондиция, предвид обстоятелството, че в ежедневието си е полагал физически труд и въпреки твърденията на сина му, че бил опериран и не можел да бяга достатъчно бързо, за да избяга от подсъдимия. Състоянието на А. Р. по никакъв начин не му е попречило да стигне пеш до мястото на инцидента и пълноценно и активно да участва в нападението над Г., като хвърлил камък по него и му нанесъл удар с тоягата. Относимо към опасността, която нападението е представлявало за подсъдимия, е и обстоятелството, че същото било съпроводено с отправени към Г. псувни и непосредствени закани за предстоящо убийство в момента на самото нападение. От една страна това говори за психическото състояние на нападателите, които били разгневени, а от друга същите вербално обективирали намерение да лишат подсъдимия от живот. Съпроводени с физическото нападение по начин и със средства годни да причинят значителни физически увреждания с непредвидими последици, дори смърт, същите са били годни да породят субективното усещане у Г., че животът му е в опасност и по този начин са допринесли за формирането у последния на решение относно естеството и интензивността на защитата му. Относно естеството и интензивността на защитата, силите и възможности за отбрана, средствата защита. Подсъдимият към момента на деянието е в активна възраст, четиридесет и девет годишен, също полагащ физически труд и съответно в добра физическа кондиция, въпреки наличието на данни, че страда от диабет. Тоест физическата годност на Г. да се защищава е съответна и може да се приеме равностойна на годността за нападение на всеки един от нападателите, взети поотделно. В конкретната ситуация, обаче, предвид обективно и субективно координираните действия на двамата нападатели и внезапността на нападението, подсъдимият е бил в явно неравностойно положение по отношение възможността си да се защити. В резултат на това Г. бързо се е оказал в позиция на колене, притиснат от значително по-младия А. Р. и обезоръжен. Обективно подсъдимият се е намирал в ситуация застрашаваща здравето и живота му и съответно субективно е имал ясни представи за това. Избраното от подсъдимия средство за защита е намиращия се в него сгъваем нож с дължина на дръжката 11 см. и дължина на острието 9.5 см. Характерът на защита е нанасянето на прободни наранявания на единия нападател. Интензивността на защита се определя от броя на нараняванията – две, едното от които в жизненоважна област на човешкото тяло и годно да причини смърт. При преценка на съответствието между защитата и нападението следва да се преценят времето и мястото на деянието. В конкретния случай същото е извършено по време и място лишаващи нападнатия подсъдим от възможността да получи помощ за прекратяване на посегателството над телесната му неприкосновеност, както и за оказване на медицинска помощ при необходимост. Нападението е извършено на безлюдно място, отдалечено както от гр. К., така и от гр. В., в който се е намирало най-близкото здравно заведение. Относно тезата за превишаване пределите на неизбежната отбрана, застъпена в протеста и във въззивната жалба на допълнителната страна, първият съд е дал изчерпателен и верен отговор, към който няма какво да се добави. Правилно е преценил, че превишаване пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение. Последната предпоставка в случая не е налице, доколкото категорична несъмненост за несъответствие в процесния случай няма. При анализ на казаното по-горе относно съответствието между защитата и нападението, се налага извод, че защитата на подсъдимия се е явявала съответна, дори пропорционална на естеството, интензитета и опасността на нападението от страна на двамата Р.. Нападението над Г. е било извършено със средства и по начин, годен да причинят значителни телесни увреждания, дори смърт. Защитата от страна на подсъдимия също е била от такова естество. Налице е пропорционалност и между значимостта на защитавания и увреден обект. Подсъдимият е защищавал телесната си неприкосновеност и живота си, като е поставил в опасност живота на единия от нападателите си. При преценка за евентуално превишаване пределите на неизбежната отбрана следва да се има предвид утвърденото в съдебната практика разбиране, че за отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана. Несъмнено с нож може значително по-лесно и сигурно да се причинят смъртоносни наранявания. В конкретния случай, обаче, тази опасност се компенсира в значителна степен от броя на нападателите и използваните средства за нападение – камък и тояга с посочените параметри. И двете средства дават възможност за причиняване на увреждания с непредвидим, дори смъртоносен характер, при това от поголяма дистанция, което предоставя известно предимство при използването им. От значение, разбира се, е и начинът по който се използва всяко едно от посочените средство. Както е посочил първият съд, и от двете страни начинът на използване на средствата е съдържал потенциал да причини значителни телесни увреждания, дори смърт. Тоест, въпреки че подсъдимият е използвал принципно по-опасно средство, това осезаемо се уравновесява от цитираните обстоятелства. Отбраняващият се при неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя. Затова фактът, че Г. е поразил с ножа жизненоважна област от тялото на своя нападател А. Р., не обосновава еднозначен извод за превишаване пределите на неизбежната отбрана. Изложеното обосновава извода за неприемливост на предложения от прокурора подход като основен критерий за съответствието между нападение и отбрана да се използват причинените на всяка от страните увреждания. Именно, воден от тези принципни положения по приложение института на неизбежната отбрана, окръжният съд е отхвърлил доводите на прокурора, че първото прободно нараняване в областта на в лявата седалищна област на свидетеля А. Р. е в рамките на неизбежната отбрана, но второто, което можело да причини смъртта на нападателя, е следвало да се приеме за превишаване пределите на неизбежната отбрана. В тази връзка на първо място е нереално и в протИ.речие с правната логика да се очаква и да се вменява в задължение на подсъдимия в конкретната ситуация, предвид нейната опасност и динамика, след нанасянето на първото пробождане да спре, да осмисли и прецени ефекта му и дали е достатъчно за неговата защита и едва след това да предприема следващи действия за защитата си, включително второ нараняване с ножа. Освен това не може да се приеме за доказано по делото, че подсъдимият обективно е имал възможност да прецени и контролира посоката и точността на ударите с ножа. Г. се е намирал на колене, притискан надолу от единия нападател и в същото време са му били нанасяни удари с тояга по главата от втория нападател. Доколкото окръжният съд е приел за несъстоятелна тезата на държавното обвинение за наличие на фактическия състав на чл. 12, ал. 2 от НК, превишаване пределите на неизбежната отбрана, то не стои въпросът за обсъждане на превишаване пределите на неизбежната отбрана, дължащо се на уплаха или смущение по смисъла на чл. 12, ал. 4 от НК. Всичко казано по-горе с основание е мотивирало окръжният съд да приеме, че подсъдимият Г. Г. следва да бъде признат за невиновен за това, че на 18.02.2022 г. в местността „Ч.“, в землището на гр. К., обл. П., по време на нападение над Г. И. Г. от страна на А. Р. и А. Р. от същия град, е направил опит да умъртви А. Р., превишавайки пределите на неизбежната отбрана, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и го оправда по обвинението за престъпление по чл. 119, във вр. с чл. 18, ал. 1 и във вр. с чл. 12, ал. 2 от НК. Всичко казано по-горе с основание е мотивирало окръжния съд да приеме за неоснователен и доводът на частното обвинение, че подсъдимият действал по хулигански подбуди. Инициатори на инцидента, а впоследствие и нападатели се явяват свидетелите А. и А. Р.. Подсъдимият се е защищавал. Това изключва основателността на тезата за наличие на хулигански мотив от страна на подсъдимия. Във връзка с оплакванията в протеста и въззивната жалба за неправилна правна интерпретация, не са били изложени конкретизирани съображения от страните. Въпреки това, следва да се каже, че законът дава право на нападнатия да отблъсне нападението дори и с по-интензивни средства и начини на отбрана, ако няма възможност да се отбранява по друг начин и с други средства (в този смисъл например решение № 552/1973 г. на ВС, 1 н. о., решене № 308/1983 г., 2 н. о. на ВС). В случая, се касае за неизбежна отбрана, а претенцията в протеста и жалбата не намират опора в установената по делото хронология на събитията. Налице е неизбежна отбрана, след като свидетелите-очевидци първи нападат подсъдимия, дори и тогава, когато неоснователно се опасяват, че той може евентуално да предприеме съответни действия с носеното в ръцете си помощно средство – гега (в този смисъл в решение № 350/1984 г. на ВС, 1 н. о.). В тази връзка следва да се припомни, че съгласно отбелязаното по-горе на мястото на събитията, подсъдимият по никакъв начин не е и провокирал пострадалия и неговия баща. Правната оценка на установените по делото факти е правилна. Например с решение № 179 от 27.05.1993 г. по н. д. № 923/1992 г. на ВС, 1 н. о., е прието, че неизбежната отбрана е недопустима срещу действия, извършени при неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели, като убийството е извършено при условията на чл. 119 от НК само, ако убиецът е бил нападнат и в процеса на активната защита е превишил пределите на отбраната, като е умъртвил нападателят. Лицето, което е започнало сбиването в принципен план, не може да се позовава на неизбежна отбрана, а следователно не може да се позовава на привилегията на чл. 119 от НК. Втората особеност от обективна страна на убийството по чл. 119 от НК е свързана с поведението на нападнатия. В принципен план действително характерното при неизбежната отбрана е, че законът предоставя правото на всеки гражданин, не само на нападнатия, да отблъсне нападението (Решение № 125/1969 г. ). Според съдебната практика, не е необходимо отбраната да бъде единственото средство за защита. Нападнатият може, но не е длъжен по закон, да се откаже от активна защита и да бяга и се укрива, да търси помощ от съответните държавни органи или трети лица. В този смисъл са Постановление № 12/1973 г. на Пленума на ВС. Именно защото нападението е неправомерно и обществено опасно деяние, непозволено от закона, при възприетата фактология по делото, в съответствие със закона и константната съдебна практика, е изводът на окръжния съд, че подсъдимият е имал правото на отблъскване на нападение и съответно джобното му ножче е използвано за целта, като същото е оръдие на труда, което обичайно се е намирало у подсъдимия. Не се установи неправилна преценка на събраните доказателства от страна на първостепенния съд и от там незаконосъобразен извод, че подсъдимият се е ползвал правомерно от привилегията, която дава разпоредбата на чл. 12, ал. 1 НК, даващи основание за изключване на наказателната му отговорност. Против подсъдимия е бил предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския иск от А. А. Р. от гр. К., чрез неговия повереник, за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, претърпени на 18.02.2022 г. от деяние – опит за убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана, квалифицирано като престъпление по чл. 119 във връзка с чл. 18, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от НК и описано в обвинителния акт. Искът е бил заявен с правно основание чл. 45 от ЗЗД - непозволено увреждане. Съгласно разпоредбата на чл. 46 от ЗЗД, при неизбежна отбрана няма отговорност за вреди. Доколкото окръжният съд е приел, че подсъдимият Г. е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, защитавайки се от непосредственото протИ.правно нападение от страна на гражданския ищец и свидетеля А. Р., то така предявеният граждански иск се явява неоснователен, поради което същият е бил отхвърлен изцяло. При това положение неоснователен се явява и приетият за съвместно разглеждане граждански иск с правно основание чл. 86, ал. 1 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовата лихва върху сумата от 80 000 лв., считано от 18.02.2022 г. до окончателното изплащане. Затова първостепенният съд е отхвърлил изцяло и този граждански иск. Предвид отхвърлянето на гражданските искове и на основание чл. 28, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 88, ал. 1 от НПК, искането за присъждането на направените разноски по делото правилно е било прието за неоснователно и такива не са били присъдени в тежест на подсъдимия. Предвид оправдателната присъда и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски законосъобразно са били оставени в тежест на Държавата. Поради изложеното, както протеста, така и въззивната жалба се явяват носнователни, поради което обжалваната оправдателна присъда следва да бъде потвърдена. Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Пловдивският апелативен съд