Решение № 996 от 12.8.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 1193/2026 г.

наказателно дело № 20263110201193 по описа за 2026 година УСТАНОВИ: Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от С. Ж. Н. против НП № 25-0436-000675/05.03.2026 г. на Началника на сектор във Второ РУ при ОД на МВР-В., с което на основание чл. 183 ал. 2 т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25,56 евро /49,99 лева/ за нарушение на чл. 62 т. 3 от ЗДвП. В жалбата се излага становище, че оспорваното НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Въззивникът твърди, че мястото на извършване на нарушението, посочено в обжалваното НП е жилищна зона и подзона № 7 на Община В. за зелена зона, съотв. паркирането е извършено на двупосочна улица с поставени знаци - В27 и табели за зелена зона в двете посоки и изграден джоб за паркиране, маркиран с маркировка и обозначен със знак - В27 и табели за зелена зона в насрещното движение, където важат правилата за движение и паркиране според ЗДвП с пълна сила. Същият навежда довод, че според ЗДвП има йерархия на средствата за регулиране на движението, спирането и паркирането на МПС по пътищата, в следната последователност – регулировчик, светофар, пътен знак, маркировка. Релевира се довод, че доколкото мястото, на което е извършено паркирането е обозначено със знак В27 и табела за зелена зона, липсата на маркировка не спира действието на знака. С оглед на изложените аргументи се иска НП да бъде отменено. В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените аргументи за незаконосъобразност на обжалваното НП. В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк Л. - А. със становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Прави се искане на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, се иска присъждане в полза на въззивника на адвокатско възнаграждение в минимален размер. След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: На 12.12.2025г. около 11.51ч., мл.експерт И. К. У., мл. полицейски инспектор в група “ТП” сектор “ОП” Второ РУ - В. осъществявала контрол по осигуряване на безопасността на пътното движение в гр. Варна жк Чайка. При изпълнение на служебните си задължения, в жк Чайка, на алея до бл.6 същата установила паркиран л.а. „Ситроен Ц4 Пикасо“ с peг. № •••. Констатирано било, че мястото на което е извършено паркирането се явява Подзона №7 на Зелена зона, в която действат правилата създадени от община Варна, при което местата за паркиране на МПС са специално обозначени и маркирани със съответна маркировка, като автомобилът е паркиран на посочената алея на необозначено за целта място. При така установените факти свид. У. съставила фиш серия GT № 18397917/05.12.2025г. за извършено нарушение по чл.62, ал.3 от ЗДвП, като оставила на предно панорамно стъкло на автомобила екземпляр на уведомление във връзка с разпоредбата на чл. 186 ал.3 от ЗДвП. На 15.12.2025г. във Второ РУ при ОД на МВР - Варна от въззивника е подадено възражение рег.№436000-21913/15.12.2025г. С оглед постъпилото възражение, на жалбоподателя е съставен АУАН сер. АД № 086219/22.12.2025г. за това, че като водач на МПС, „Пежо 406“ с peг. № •••, не е съобразил поведението си с разпоредбите на ЗДвП и е паркирал МПС на адрес в гр.Варна, ж.к.“Чайка“, на алея до бл.6, в нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.3 от ЗДВП. Срещу акта е подадено възражение рег.№436000-22554/23.12.2025г. от страна на въззивника. След като е преценил възражението за неоснователно, административнонаказващият орган е издал обжалваното НП, с което за описаното в АУАН нарушение е наложил на Н. административно наказание „Глоба“ в размер на 25,56 евро /49,99 лева/. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, , които съдът кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане . Наказателното постановление № 25-0436-000675/05.03.2026 г.е издадено от компетентен орган видно от приложеното по делото копие на Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, както и актосъставителят е компетентно длъжностно лице да съставя актове по ЗДвП, така и издалият наказателното постановление орган е компетентен да налага наказания за нарушения на този закон. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното: В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП са въведени задължения за лицата, които стопанисват пътищата, съгласно които, следва да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДвП за организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3. Светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения представляват единна система съгласно Конвенцията за пътните знаци и сигнали и се изработват и поставят така, че да бъдат лесно разпознавани. В чл. 6 от ЗДвП е предвидено, че участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; 2. изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. С нормите на чл. 61-62 от ЗДвП се регламентира създаването и уреждането на обособени жилищни зони със специални правила за движение, според които (т. 3 от чл. 62 от ЗДвП) паркирането в жилищната зона е разрешено само на специално обозначените места. В съответствие с тези разпоредби са указани и местата за паркиране съгласно чл. 99 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, съгласно които в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието съотв. местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. В хода на съдебното производство се установи безспорно, че мястото на което се е намирал процесния автомобил, собственост на въззивника, се явява Подзона №7 на Зелена зона, където действат правилата създадени от община Варна, при което местата за паркиране на МПС са специално обозначени и маркирани със съответна маркировка. Страните не спорят относно мястото на извършеното паркиране, както и относно авторството на деянието. Същевременно, въз основа на свидетелските показания се установява, че мястото на паркиране на автомобила е в зоната на действие на два пътни знака B27 – забраняващ паркирането и знак, указващ и непосредствено преди действието на пътен знак за указващ действието на зелена зона, като по отношение на посочените факти въззивникът не излага възражения. Следователно в участъка на действие на тези знаци е било забранено паркирането, освен на обозначените места в района на действие на зелената зона. Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника досежно указанията на пътните знаци, находящи се на процесното място. След като условията за паркиране в посочения участък са обозначени от администрацията, управляваща пътя, начинът на паркиране, посочен в чл. 94, ал. 3 изр. първо от ЗДвП, следва да намери приложение, само когато с пътни знаци или пътна маркировка не е определен друг начин на паркиране. С оглед на горното, съдът намира за безспорно установено, че на посочените в НП дата и място въззивникът е допуснал нарушение на чл. 62 т. 3 от ЗДвП като е паркирал собственото му МПС в жилищна зона, извън специално обозначените за целта места. Като взе предвид, че извършеното нарушение е предвидено в хипотезата на чл. 183 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, която предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност на водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно, съдът намери, че прецизно е приложена цитираната санкционна норма. Доколкото административното наказание е определено в твърд размер, не се налага индивидуализиране на същото. Поради изложеното, обжалваното НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. По отношение на искането за присъждане на разноски по делото: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в проведените съдебни заседания по делото съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 130 /сто и тридесет/ лева. Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, с оглед на което разноските следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган, а именно ОД на МВР-Варна. Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, съдът