Решение № 20 от 30.6.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 27/2026 г.

Производство е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба с вх. № 20260522143915 от В. А. В., с ЕГН: ••••••••••, чрез пълномощника му адв. Н. И. М., със съдебен адрес: ••• против отказ № 20260518163701/22.05.2026г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20260518163701/18.05.2026г. да бъде вписано новоучреденото дружество. Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата съображения търси отмяната му. Претендира и разноски. Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр. София, ПК 1111, ул. "Елисавета Багряна" № 20, по изложени в писмен отговор съображения, я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени материалите по делото и взе предвид възраженията в жалбата и отговора по нея, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – отказът е от 18.05.2026г, а жалбата е входирана в Агенцията на 22.05.2026г. Доколкото изхожда от легитимирана страна – заявител в регистърното производство, надлежно представляван, е процесуално допустима, а по същество неоснователна, по следните съображения: Подадено е заявление обр. А4 за вписване в Търговския регистър на новоучреденото дружество „ЕЛПОЙНТ“ ЕООД . Отказът е мотивиран с това, че в Търговския регистър вече е вписано дружество с наименование „ЕЛПОИНТ“ АД. Прието е, че въпреки разликата в изписването на двете наименования между тях има звуково и фонетично сходство, което е достатъчно, за да въведе в заблуждение потребителите и евентуалните съконтрагенти на търговеца. Изложените от длъжностното лице изводи се споделят от съда. Съгласно чл. 21, т. 7 от ЗТРРЛНЦ длъжностното лице по регистрацията следва да извърши проверка относно това дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и дали те отговарят на изискванията по чл. 7, ал. 2 ТЗ при първоначално вписване. При извършване на посочената проверка длъжностното лице е действало в рамките на предписаната от специалния закон компетентност. Според нормата на чл. 7, ал. 2 ТЗ фирмата може да съдържа означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка, като фирмата следва да отговаря на истината и да не въвежда в заблуждение. За спазването на посочения принцип законът е предвидил и съответните гаранции. Ал. 4 на чл. 7 предоставя на търговеца искова защита на фирменото наименование – всеки търговец има право да предяви иск за преустановяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма. Несъмнено е, че положителните изисквания – за уникалност и за съответствие с истината, и отрицателните – фирмата да не въвежда в заблуждение третите лица, са кумулативни и следва да се налице едновременно. В конкретния случай тези предпоставки не са налице. Изискването за уникалност не е спазено, ако от фирмата на вече регистриран търговец се премахнат или към нея се добавят букви, които се произнасят като един или сходен звук. Гласната буква - в случая „И“, на регистрирания търговец в словосъчетанието „ЕЛПОИНТ“ не се произнася по различен начин от буквата „Й“ в словосъчетанието „ЕЛПОЙНТ“, като различието между двете букви не променя съществено звученето на словосъчетанието при произнасянето му. Поради това, изговарянето на наименованието на вече регистрирано дружество е почти идентично с това, което е заявено понастоящем, въпреки разликата в една от буктите на наименованието. В случая, сходствата в звученето, в изговора на двете фирмени наименования, са толкова големи, че на практика достигат до степен на идентичност. Поради това, в случая се нарушава забраната фирмата да не въвежда в заблуждение тертите лица – евентуални контрагенти на дружеството, тъй като последните могат да счетат, че преговарят с едно дружество, а да се окажат правно обвързани с друго, независимо от различието на правноорганизационната им форма. Поради горното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. За неоснователно съдът намира възражението на жалбоподателя, че в регистърното производство Агенцията няма правомощия да преценява налице ли са или не условията на чл. 7 ал. 2 от ТЗ. Съгласно чл. 21 т. 7 от ЗТРРЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията следва да извърши проверка относно това дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и дали те отговарят на изискванията по чл. 7 ал. 2 ТЗ при първоначално вписване на търговското дружество. При извършване на посочената проверка длъжностното лице е действало в рамките на предписаната от специалния закон компетентност. Изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот, се ползва както с национална защита, съгласно чл. 7-11 ТЗ, така и с международна защита съгласно Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. В разпоредбата на чл. 7 ал. 1 ТЗ е дадена легална дефиниция на понятието "фирма". Предвидено е, че тя представлява наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Фирмата, с която новоучреденото търговско дружество иска да бъде регистрирано, се изписва на български език, съгласно изискванията на чл. 7 ал. 3 ТЗ. Съгласно чл. 7 ал. 2 ТЗ, всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да съдържа означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. В чл. 11 ТЗ е регламентирано съществуването в полза на търговеца, който е регистрирал определено фирмено наименование, на изключително право да използва това наименование, както и да иска от всяко трето лице да прекрати използването му и да му заплати обезщетение за причинените от това вреди. Съгласно чл. 7 ал. 4 ТЗ всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на идентична или със сходна с регистрирана по-рано фирма. Следователно, по аргумент от чл. 7 ал. 4 ТЗ, фирмата не трябва да е идентична и не трябва да е сходна с регистрирана по-рано фирма, което би въвело в заблуждение други правни субекти. За да се допусне вписване в ТРРЮЛНЦ на едно търговско дружество трябва да се установи, че фирмата, под която то ще упражнява занятието си, не нарушава възникналото вече право върху фирма на друг правен субект, т. е. че заявеното като фирма наименование не е идентично и със сходно съдържание с регистрирана по-рано фирма. По отговорността за разноски: Съгласно установената константна практика на ВКС по въпроса за присъждане на разноски в това производство, създадената нова ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че "в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК", не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Поради това, съдът не следва да присъжда разноски. Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник