Решение № 1247 от 3.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2139/2025 г.

В. М. К., [ЕГН], [населено място], [улица], ап. 25, с пълномощник адв. А. И., оспорва Заповед № 8121к-10790/24.09.2025г., издадена от Главния секретар на МВР, с която временно е преназначен в качеството му на главен инспектор – Началник на Районно управление /РУ/ - С. при ОД МВР – Пловдив, на ръководна длъжност – Началник на Районно управление – •••при ОД МВР – [област], за срок от една година, считано от деня, следващ датата на запознаване със заповедта.

• В жалбата е заявено, че с издаването на заповедта се преследват не законосъобразни цели, а други прикрити, с твърдение за продължителен натиск върху оспорващото лице да напусне доброволно заеманата длъжност /началник на РУ – [община]/, в подкрепа на което изявление са приложени жалби до Административния ръководител на РП – Пловдив /л.13 и сл./, до Административния ръководител на ОП – Пловдив /л.19 и сл./, вкл. сигнал до Министъра на вътрешните работи /л.30 и сл./. В тази вр. се поддържа, че К. е бил подложен на психологически натиск от страна на директора на ОД МВР – Пловдив да подаде доброволно заявление за преназначаване на посочена от него значително по-ниска длъжност, което отказал и в резултат последвало дискриминационно отношение към работата на жалбоподателя лично и към РУ – [община], вкл. три пъти му е отказвано да ползва предварително заявен и одобрен платен отпуск за 2025г. съгласно годишен график.

Изтъкнато е като ноторно известно обстоятелството на натовареността на РУ – [община] – в пъти повече от РУ – [община], предвид което с описаните професионални качества в заповедта, жалбоподателят е по-полезен при изпълнение на служебните си задължения в РУ – [община]. Същото се отличава спрямо РУ – •••както като интензитет на извършваната криминална и икономическа престъпност, демографска характеристика на населените места, социално-икономическа характеристика на същите, етническия състав на населението, състоянието, структурата и динамиката на правонарушенията, вкл. и степента на пътнотранспортния травматизъм. Освен това е налице и влошена от м. юни епизоотична обстановка в област Пловдив /не и в [област]/, свързана със заболяване по дребните преживни животни, част от защитената зона в обслужващата територия от РУ – [община].

В допълнение към жалбата /л.139 и сл./ се поддържа издаване на оспорения административен акт при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания за отмяна по см. на чл.146 т.3, 4 и 5 АПК. Твърди се нарушение на принципа за участие на страните в производството по издаване на административния акт – чл.34 ал.1 и ал.3 АПК. Посочено е, че заповедта очевидно е била предварително подготвена без възможност от участие на адресата на акта – заповедта е подписана от главния секретар на МВР непосредствено след постъпване на докладна записка № 357р-11113/23.09.2025г. и докладна записка /ДЗ/ № 317р-12301/23.09.2025г. Твърди се, че в случая липсва задължителното отразяване в мотивите на акта по см. на чл.34 ал.4 изр.2-ро АПК, че е издаден при наличие на причини, налагащи неприлагането на ал.1, 2 и 3 от нормата. Липсват и доказателства за съществуването на такива основания. Нарушен е чл.35 АПК – на жалбоподателя не е дадена възможност за обяснения и да направи възражения преди връчването на заповедта, които да са обсъдени от главния секретар. Това е било наложително, за да може г-н К. да изложи становището си пред административния орган за причините, по които се е стигнало до положение, при което директорът на ОД МВР – Пловдив желае да се освободи от него. Не е изпълнен чл.13 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР. На жалбоподателя не е известно дали е изготвено предложение за преназначаването му, той не се е запознал с такова и не е отразил в него съгласие или несъгласие за преназначаване. Фактическото основание за издаване на заповедта е „мотивирана служебна необходимост“, а правното – чл.165 ал.2 пр.2-ро ЗМВР, като в случая „служебна необходимост“ не е адекватно мотивирана, а още по-малко доказана чрез приложената административна преписка. В тази насока се поддържа, че за установяване на такава необходимост, не е достатъчна употребата на няколко общи фрази, които не са свързани с конкретни обстоятелства и не са подкрепени с доказателства, особено в случаи, при които служителят изразява несъгласие за временно преназначаване. Счита се, че представените доказателства не установяват наличие на „служебна необходимост“ и заповедта е издадена при превратно упражняване на власт, като с нея се цели постигането на прикрити цели, коренно различни от заявените. Издателят на заповедта не е съобразил и е действал в нарушение на принципа на чл.3 ал.1 т.7 ЗМВР за защита на служителите при и по повод изпълнение на служебните им задължения, както и на чл.6 АПК. Заявено е, че жалбоподателят е глава на 5 – членно семейство, с 2 малолетни деца и болни родители /представени към жалбата доказателства за здравословното им състояние/, нуждаещи се от грижите и присъствието му в [населено място]. Със заповедта не са разрешени законосъобразно и справедливо кадровите въпроси в службата – преместване на лицето на разстояние над 450 км. от семейството му и при неговото несъгласие, при положение че в [област] и близките й – [област], [област], [област] най-вероятно има служители с качества и отдаденост да заемат ръководната служба.

В ход по същество адв. И. поддържа искането за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Заявено бе с арг. от § 1 т.23 ДР ЗМВР /служебна необходимост/, че в заповедта не само не са маркирани, но дори не са посочени или доказани обстоятелства от обхвата на служебната необходимост. Отразените в заповедта необходимост от засилване на контрола и подобряване на взаимодействието с други структурни звена в ОД МВР – [област] е фраза, която може да бъде отнесена към всяко звено на МВР и не съставлява фактическо основание за издаване на заповедта – не представлява излагане на мотиви. Липсват доказателства за наличието на извънредни промени по см. на § 1 т.23 ДР ЗМВР. При сравнение между РУ-С. и РУ – [община], показателите сочат на много по-голяма натовареност на РУ-[община], което обстоятелство изисква именно в същото да бъде изпълнявана длъжността от професионалист, какъвто е очертан г-н К. в оспорения акт. Липсата на съществуваща „служебна необходимост“ изисква съгласие от служителя за временното му преназначаване, каквото в случая не е поискано, нито е бил известен за предстоящо временно преназначаване. Свидетелските показания разкриват служебни отношения между жалбоподателя и директора на О МВР – Пловдив, довели до издаването на заповедта, поради което актът е в противоречие с целта на закона. Поискано е с отмяната на заповедта да бъдат присъдени направените разноски, вписани в представен списък.

• Ответникът Главен секретар на МВР оспорва жалбата като неоснователна чрез гл. юрисконсулт П. С.. В ход по същество процесуалният представител поддържа законосъобразност на оспорената заповед – издадена при спазване на административнопроизводствените правила, които са специални в ЗМВР спрямо АПК. В тази вр. е заявено, че не се изисква становище на страната, нито уведомяването й за административното производство. Счита се за установено наличието на специалната предпоставка „служебна необходимост“ и не е налице нарушение на закона при бърза организация на работата на МВР. Поддържа се, че отношенията между жалбоподателя и директора на ОД МВР – Пловдив са били служебни, каквито са с всички останали служители. При отхвърляне на жалбата е поискано жалбоподателят да бъде осъден за заплати разноските на МВР. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна Прокуратура – Пловдив не участва в съдебното производство.

Оспорването е осъществено в срока по чл.149 ал.1 АПК /в обжалваната заповед е отразено запознаване със същата на дата на издаването й - 24.09.2025г., л.12; вх. номер на жалбата е от 29.09.2023г. с допълнение от 30.09.2025г., л.80/ от адресат на неблагоприятен индивидуален административен акт.

По отношение допустимост на жалбата във вр. с подписан от оспорващото лице акт за встъпване в длъжност на 24.09.2025г. /л.89/, се съобрази, че фактът не се идентифицира със съгласие с административния акт, а касае изпълнението на заповедта. Изпълнен административен акт не отрича правото на оспорването му, тъй като при отмяна на акта възникват последиците на чл.203 и сл. АПК. Правото на иск за обезщетение за вреди е налице и при отмяна на предварително изпълнение на административен акт, което е предвидено по силата на закона. В случая с Определение № 10690/30.10.2025г. по д. № 10596/2025г. на ВАС е отменено Определение №8280/30.09.2025г., постановено по адм. дело № 2139/2025г. по описа на Административен съд - Пловдив и е спряно предварителното изпълнение на Заповед № 8121к-10790/24.09.2025г. на Главния секретар на Министерство на вътрешните работи. Отсъства информация за прекратено служебното правоотношение на В. К. към дата на издаване на оспорената заповед и след това в хода на делото. Оспорената в настоящото производство заповед е със срок на действие до една година, който срок не е изтекъл до дата на съдебно заседание с ход по същество и е налице спряно предварителното й изпълнение.

1. Фактически и правни основания за издаване на заповедта : В обстоятелствената част на оспорения административен акт е отразено, че в ОД МВР – [област] е вакантна длъжността началник на РУ – •••от 02.05.2025г. и липсата на началник на РУ, който да организира и контролира дейността на служителите затруднява ефективното функциониране на структурното звено. Вписано е за необходимо да бъде засилен контрола, както и подобри взаимодействието с другите структурни звена в ОД МВР – [област] по отношение съвместни действия с цел ефективно противодействие на престъпността.

Това са фактическите основания – отсъства конкретика на факти и обстоятелства, обосноваващи служебната необходимост, както и индивидуализиращи служебната необходимост параметри, считано от 02.05.2025г. до 24.09.2025г., които налагат временно преназначаване на служител от ОД МВР - Пловдив.

След твърдението за възникнала служебна необходимост, което не се основава на обективни данни, в обстоятелствената част от оспорената заповед са описани професионалните качества на жалбоподателя, определящи го като подходящ служител за временно преназначаване /организаторски и лидерски качества, умения за създаване на организация за изпълнение на поставените задачи, богат професионален опит/.

Приложени са следните норми : чл.165 ал.1 и ал.2 пр.2-ро, ал.3 и ал.5 ЗМВР /“Държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. ; Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. ; Временното преназначаване е за срок до една година с възможност за еднократно удължаване срока на временното преназначаване с още една година.; За срока на временното преназначаване държавният служител получава заплатата за длъжност и допълнителните възнаграждения, произтичащи от временно заеманата длъжност.“/, чл.12 ал.1 т.1, чл.14 ал.1 и ал.2 и чл.15 ал.2 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР /“Временното преназначаване на държавния служител се извършва при: 1. необходимост от преназначаване на служители на вакантни длъжности в щатовете на структурите на МВР; Временното преназначаване на държавен служител се извършва със заповед на съответния орган по чл. 158 или чл. 159, ал. 1 ЗМВР за срок до една година с възможност за еднократно удължаване на срока на временното преназначаване с още една година. Временно преназначаване за по-дълъг срок може да се прилага, когато титулярят на длъжността е в законоустановен отпуск за срок над една година. ; При временно преназначаване в случаите на служебна необходимост тя се мотивира в заповедта по ал. 1.; При временно преназначаване в случаите на служебна необходимост изпълнението на служебните задължения на длъжността, на която държавният служител е временно преназначен, започва от деня, следващ датата на запознаването му със заповедта за временно преназначаване. Отказът на държавния служител да се запознае със заповедта се удостоверява в протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители.“/.

Заповедта се основава и на Заповед № 8121з-343/27.03.2025г. относно определяне на длъжностно лице за упражняване на правомощия по ЗМВР, както и на докладни записки №№ 357р-11113/23.09.2025г. и 317р-12301/23.09.2025г.

Със Заповед № 8121з-343/27.03.2025г. относно определяне на длъжностно лице за упражняване на правомощия по ЗМВР /л.89 гръб и сл./ - на основание чл.156 ал.5, чл.161 ал.3 и чл.169 ал.1 ЗМВР, Министърът на вътрешните работи определил Главния секретар на МВР да упражнява правомощия, в обхвата на които : да преназначава държавните служители на ръководни длъжности съгласно чл.158 т.4 ЗМВР /т.4/.

Съгласно чл. 158 т.4 ЗМВР : „Министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството: 4. преназначава държавните служители на висши ръководни и ръководни длъжности;“, без да е уточнено основание за преназначаване, а нормата на чл.165 ал.1 ЗМВР препраща към реда на Наредба № 8121з-310/17.07.2014г. и според чл.14 ал.1 - Временното преназначаване на държавен служител се извършва със заповед на съответния орган по чл. 158 или чл. 159, ал. 1 ЗМВР за срок до една година с възможност за еднократно удължаване на срока на временното преназначаване с още една година. Не е налице противоречие между закон и наредба, като се отчита определяне компетентността на органа в ЗМВР, установил възможност за делегиране на правомощия.

Докладна записка рег.№ 357р-11113/23.09.2025г. /л.91/ е изготвена от ВПД Директор на ОД МВР – [област] и отправена до Главния секретар на МВР. Съдържа следните данни : Д. Н. на РУ – •••е вакантна от 02.05.2025г. и липсва титулярен служител. Посочен е наличния състав на РУ – [община], без да е представено действащо щатно разписание, като е вписано, че липсата на началник на РУ, който да организира и контролира дейността на служителите, затруднява ефективното функциониране на структурното звено. Отразено е като необходимо засилване на контрола и подобряване взаимодействието с другите структурни звена в ОД МВР – [област] по отношение съвместни действия с цел ефективно противодействие на престъпността. В тази вр. – за подобряване организацията и дейността а РУ – [община], е счетено за необходимо подпомагане от служител с богат професионален опит, притежаващ необходимите организационни качества. Докладната записка е предложение за временно преназначаване за срок от 1 година на ръководна длъжност – началник на РУ – [община], държавен служител от друга структура на МВР, притежаващ необходимите организационни качества. Върху тази докладна има резолюция от 13.09.2025г., входящият й номер в МВР е от 30.09.2025г., а резолюцията до Директора на ОД МВР – Пловдив да определи ръководен служител за временно преназначаван е от 23.09.2025г.

• Главният секретар е отправил задължение до директора на ОД МВР – Пловдив, а не до директорите на всички ОД при МВР. Тъй като преписката не съдържа информация за резолюция до всички директори на ОД към МВР, следва извод за осъществен пряк избор спрямо ОД МВР – Пловдив без изискани данни от останалите ОД, за да бъде извършена съпоставка между натовареност и конкретни налични длъжности за периода на предложението. Следователно, изборът на главния секретар не е основан на обективни данни, при което в хода на конкретното производство е нарушен принципа на съразмерност в неговата цялост по отношение адресат на административен акт : в съответствие с чл.6 АПК отсъстват доказателства за упражнени правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Не са осъществени проверовъчни действия, гарантиращи незасягане на права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Констатацията не е опровергана в хода на съдебното производство и представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед.

На същата дата – 23.09.2025г. е изготвена докладна записка № 317р-12301/23.09.2025г. от директора на ОД МВР – Пловдив /л.91 гръб и сл./ до Главния секретар на МВР, на основание резолюцията. Съдържа описание на заеманите длъжности от жалбоподателя в системата на МВР, считано от 24.09.2003г. и за образователната му квалификация. Вписани са получените награди от В. К. и отсъствие на наказания. Изброени са качествата на В. К., определящи го според директора на ОД МВР – Пловдив като отличен професионалист. На основание чл.12 ал.1 и чл.14 ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014г. е предложен гл. инспектор В. К. за временно преназначаване поради служебна необходимост на ръководна длъжност началник на РУ-[община].

• В конкретиката на фактите бързината на процедурата, изразяваща се в две докладни записки от 23.09.2025г. и издаване на оспорената заповед на 24.09.2025г., не разкрива организационна способност на МВР, а предопределен резултат, изключващ обективност, добросъвестност и справедливост по см. на чл.6 АПК, тъй като в специалния ЗМВР и приложимата наредба единственото изискване е за мотивираност при служебна необходимост и същото не е спазено. Не експедитивност, а преднамерено решение произтича от данните в докладните и издаването на заповедта – при наличие на вакантна длъжност от 02.05.2025г. не е обосновано приложеното основание „служебна необходимост“ с ясни и точни факти и обстоятелства, налагащи бързината на издаване на заповедта. В тази вр. отсъстват описани индивидуални данни дори помесечно, считано от 02.05.2025г. до 02.09.2025г., при осъществяване на които конкретни служебни задачи и поставени цели, отсъствието на началник на РУ-•••да е повлияло негативно. Липсва информация какво точно не е контролирано от началник на РУ-[община], при отсъствието на който контрол да не са постигнати заложени резултати или определени цели за ефективно противодействие на престъпността в територията на структурата. Не е представена и информация за конкретни затруднения при функциониране на структурното звено на МВР, които да са пряка последица от липсата на началник на РУ. Отсъствието на описаните липсващи данни изключва доказана служебна необходимост, което означава издаване на акта без мотиви, а в конкретния случай и при превратно упражнени правомощия, дори без позоваване на описаните от жалбоподателя конкретни и в хронология ситуации, потвърждаващи извода.

2. При насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест и се съобрази нормата на чл.171 ал.4 АПК : „Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.“. Уважени са доказателствени искания на жалбоподателя за представяне на писмени доказателства и са изслушани свидетелски показания.

2.1. Приети по делото са заверени копия на заповеди на директора на БАБХ за обявяване на огнища на заболяването шарка по овцете и козите на територията на област Пловдив, както и наложените с тях зони на ограничения и предприетите мерки, вкл. информация в табличен вид за епизоотичната обстановка за периода от месец юли 2025г. до 15.10.2025г., свързана със заболяването по дребните преживни животни и данни за възникналите огнища на заболяването /л.171 – информацията е обособена в три отделни тома/. Съдържанието на представената документация разкрива първични и вторично възникнали огнища на болестта, определящи обстановката като напрегната и изискваща разполагаемост със сили и средства за овладяване на неблагоприятната ситуация съвместно с органите на МВР и в частност РУ – [община].

2.2. По молба на адв. И. /л.173/ ответникът представи и са приети следните писмени доказателства /л. 177 и сл./ :

Писмо на зам. директор на Д. Ч. ресурси – МВР от 14.10.2025г., в което е посочено, че в периода от 02.05.2025г. до 24.09.2025г. не е обявен конкурс за заемане на вакантна длъжност началник на РУ – •••при ОД МВР – [област]. В този период със Заповед № 8121К-4299/12.05.2025г. е временно преназначен на ръководната длъжност ст. инспектор Ат. Д. – началник на Г. К. полиция към РУ-[община], за срок от една година.

• Следва извод за издаване на оспорената заповед преди изтичане на 1-годишния срок по заповедта от 12.05.2025г. и без конкретна обосновка на служебната необходимост, предвид заемане на длъжността временно – не са посочени конкретни данни за несправяне с организационните и контролни функции от страна на изпълняващия длъжност началник на РУ-[община], Ат. Д., налагащи назначаване на жалбоподателя преди изтичане на 1-годишния срок спрямо Ат. Д.. Заповедта от 12.05.2025г. /л.180 гръб/ е издадена от ЗА Главен секретар на МВР и също е основана на чл.165 ЗМВР вр. с чл.12 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014г. В конкретната хипотеза – преди издаване на оспорената заповед липсват доказателства, налагащи прекратяване действието на заповедта от 12.05.2025г., което е допълнително основание за извода относно отсъствие на мотиви за „служебната необходимост“. Заповедта от 12.05.2025г. е прекратена със заповед от 24.09.2025г., л.181.

В писмо ВПД Директор на ОД МВР – [област] до ВПД Директор на Д. П.-нормативна дейност в МВР /л.182 и сл./ са описани основни фактори, оказващи влияние на криминалната престъпност на територията, обслужвана от РУ – [община], ведно със статистически данни относно заведен брой заявителски материали и процент разкриваемост на престъпността, увеличена за м.01-м.09.2025г. спрямо същия период на 2024г.

• Тук е необходимо да бъде отбелязано, че нито докладната от ВПД Директор на ОД МВР – [област], нито оспорената заповед се основават на конкретни източници на обективни данни за състоянието на криминалната престъпност на територията, обслужвана от РУ – •••и/или на нараснал процент на престъпността, увеличена за м.01-м.09.2025г. спрямо същия период на 2024г. В тази вр. следва извод за неизпълнение на задължението по чл.35 АПК от страна на административния орган. Не е допустимо съдът да изследва и допълва фактически основания, непосочени в административен акт, тъй като на съдебна проверка за законосъобразност подлежат приетите от административния орган основания за издаване на акта. Принципът на Служебно начало – чл.9 АПК не означава в съдебното производство да бъдат проверявани факти от значение за случая, на които административният орган не се е позовал и не е проверил в хода на производството. Дължимата проверка от съда се осъществява на установените от органа факти от значение за случая, а не с въвеждане на нови факти в процеса, каквито административния орган не е приел за установени, тъй като не е събрал доказателства за тях и респект. не ги е преценил.

Справка от РУ – С. до Д. П.-нормативна дейност в МВР /л.184 и сл./ относно криминогенната обстановка, състоянието на пътнотранспортния травматизъм и административно-наказателната дейност на територията, обслужвана от РУ – С. за периода от 01.01.2025г. до 23.09.2025г., съдържа информация за : обхват на обслужвания район /територията на четири общини ; 3 града и 12 села/; демографски фактори и тенденции с описание на инфраструктурата в обслужвания район; статистически данни относно заведен брой заявителски материали и процент разкриваемост на престъпността за периода /92 бр. ЗМ в РУ-•••и 356 ЗМ в РУ – С. при сходна разкриваемост/; анализ на част от дейностите /с информация за натовареността/; състояние на епизоотичната обстановка вр. с болестта шарка на дребните преживни животни на територията, обслужвана от РУ – [община] /с разпореждане № 317р-9558/2025г. на Директора на ОД МВР – Пловдив е разпоредено на началниците на РУ, вкл. и РУ – [община], да оказват съдействие на органите на БАБХ, да извършват проверки за нерегламентирани придвижвания и/или търговия, вкл. излизане на паша, извършване на транспорт на дребни преживни животни, както и проверки за спазване забраните за организирани и провеждане на панаири, пазари и изложби на дребни преживни животни/. Справката сдържа подробни данни относно усложнената епизоотична обстановка, наложила удължаване на срока на мероприятията и провеждането на специализирани полицейски операции, съотносими към задачите и целите във вр. със заповеди на Изпълнителния директор на БАБХ - описани в хронология, вкл. разпоредено засилване на мерките и контрола във вр. с разпореждане от 29.07.2025г. на ВПД директор на ГД Национална полиция, както и вр. с определената 10км надзорна зона, в която е включено [населено място] от обслужваната територия от РУ – [община], а впоследствие през м.08.2025г. и включени допълнителни зони – 5 км. и 15 км. от територия, обслужвана от РУ – [община]. Вписано е, че със заповед от 05.09.2025г. на директора на ОДБХ – Пловдив, обстановката по отношение заболяването по овце и кози в област Пловдив е определена като тежка.

– Всички тези данни не са проверени от административния орган преди издаване на оспорената заповед и за тях са относими посочените по-горе съображения за нарушение на чл.35 АПК.

2.3. Свидетелят И. Ч.познава жалбоподателя от 20 години във вр. със служебни задължения и го описа като съвестен, отговорен, дисциплиниран колега. Изложи сведения за отношението на Директора на ОД МВР – Пловдив към В. К., изразяващо се в препятстване възможността за изпълнение на задълженията му като началник на РУ – [община] : наредено е било да не включват РУ – С. в сутрешните оперативки за периода, посочен в жалбата – от 17.08.2025г. до дата на издаване на оспорената заповед.

Свидетелят Пл. И. познава В. К. от 2020г. и от м.05.2025г. е Заместник директор на ОД МВР – Пловдив. Заяви, че отношенията между Директора на ОД МВР – Пловдив и К. са били нормално делови, както с останалите началници на РУ. Обсъждал е с директора на ОД МВР – Пловдив подходящи кандидатури след като дошла докладната записка /но всъщност не докладната, а резолюцията на главния секретар на МВР върху нея/ за РУ-[община], но не помни кога точно се е случило обсъждането. Имало е случаи, когато РУ – С. не е участвало в оперативките, но свидетелят впоследствие изслушвал началника на РУ-[община], както и другите началници в кабинета си и счита, че комуникацията не е била нарушена. Неучастието в оперативките не повлиявало на организацията на работата в съответното РУ. На свидетеля не било известно защо е имало случаи, в които К. не е участвал в оперативките. Процентно, около 5-10 процента да не е участвал, според свидетеля, но без да е водил статистика.

По отношение твърдението в жалбата за различно и негативно отношение към жалбоподателя от страна на директора на ОД МВР – Пловдив, за което обстоятелство бяха допуснати свидетели на страните с оглед обвръзка между твърдението и издаването на заповедта, предвид различията между показанията на свидетелите относно недопускане до участие в оперативки на жалбоподателя в качеството му на началник на РУ – С. за периода от 17.09.2025г. до дата на издаване на оспорената заповед, свидетелите бяха поставени в очна ставка на основание чл.174 ГПК. Свидетелят Ч.поддържа показанията си за непрекъсваем период от 17.08.2025г. до дата на издаване на оспорената заповед, в който жалбоподателят е изключван от служебните сутрешни оперативки. Свидетелят И. заяви, че може да се е изразил неправилно с оглед периода, в който той е част от оперативките – като при изслушването посочи, че много често директорът на ОД МВР – Пловдив е делегирал на него провеждането на сутрешните оперативки. При очната ставка поддържа : „За конкретния период от 17.08.2025г. до 24.09.2025г. мисля, че не се или през целия период непрекъсваеми, вероятно, ако се е случило и нямам спомен.“.

• Свидетелските показания на И. Ч.съдът цени като ясни, точни и достоверни спрямо показанията на свидетеля Пл. И., който извод произтича от сведенията при очната ставка. Св. Ч.подържа без колебание вече заявеното при разпита му, а св. И. бе неубедителен, вкл. заяви, че няма спомен. При тези данни следва да бъде прието за доказано твърдението за съзнателно изключване на жалбоподателя от оперативките без обективни причини, което е признак на различно спрямо него отношение от директора на ОД МВР – Пловдив при обвръзка с издаване на оспорената заповед. Посочено бе по-горе, че резолюцията по докладната записка от ОД МВР – [област] е пряко към директора на ОД МВР – Пловдив.

3. Обжалваният административен акт е издаден в хипотеза на делегиране на правомощия, при която ответник е органът, на когото те са делегирани, за разлика от хипотезата на заместване, при която ответник е титуляра /вр. с Т.Р.№ 4/2004г., ВАС/. Авторство не е оспорено. Според Т.Р.№ 4 / 2004г. по т. д. № ТР-4/2002г. на Общото събрание на съдиите на ВАС –„ Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму.“ Същите не са нарушени в случая - делегирането на материална компетентност и съответните правомощия за осъществяването й от определен административен орган на друг административен орган е възможно само в рамките, установени в съответната правна норма.

Оспореният административен акт се основава фактически на наличие на „служебна необходимост“, дефинирана в §1 т.23 ДР ЗМВР : "Служебна необходимост" е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. В случая нито докладните записки, нито оспорената заповед съдържат фактическа установеност, идентифицираща възникнала служебна необходимост по смисъла на цитираната дефиниция. В докладната заиска на ОД МВР – [област] отсъстват индивидуализиращи данни, обосноваващи общо посоченото - липсата на началник на РУ, който да организира и контролира дейността на служителите, затруднява ефективното функциониране на структурното звено, както и необходимо засилване на контрола и подобряване взаимодействието с другите структурни звена в ОД МВР – [област] по отношение съвместни действия с цел ефективно противодействие на престъпността. Преписката също не съдържа актове и документи, обосноваващи наличието на служебна необходимост. Докладната записка е предложение за временно преназначаване за срок от 1 година на ръководна длъжност – началник на РУ – [община], държавен служител от друга структура на МВР, притежаващ необходимите организационни качества. Както бе посочено по-горе, отсъстват описани индивидуални данни дори помесечно, считано от 02.05.2025г. до 02.09.2025г. при осъществяване на конкретни служебни задачи и поставени цели, при които отсъствието на началник на РУ-•••да е повлияло негативно. Не е налице информация какво точно не е контролирано от началника на РУ-[община], при отсъствието на който контрол да не са постигнати заложени резултати или определени цели за ефективно противодействие на престъпността в територията на структурата. Не са представени и данни за конкретни затруднения при функциониране на структурното звено на МВР, които да са пряка последица от липсата на началник на РУ, като в конкретната ситуация е имало назначено лице на тази длъжност. Със Заповед № 8121К-4299/12.05.2025г. е временно преназначен на ръководната длъжност ст. инспектор Ат. Д. – началник на Г. К. полиция към РУ-[община], за срок от една година, без преписката да съдържа дори един обективен факт, доказващ несправяне с възложената длъжност от посоченото лице. Отсъствието на описаните липсващи данни изключва доказана служебна необходимост, което означава издаване на акта без мотиви.

Приложеното от органа правно основание изисква фактическа установеност, която да обосновава безсъмнен извод за обстоятелства от извънреден характер по отношение промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. В заповедта и в докладната отсъстват конкретни обстоятелства, разкриващи извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и/или обществения ред. В тази насока съдът се позовава на Решение № 306 от 13.01.2026г. на ВАС по адм. д. № 9342/2025г., V о : „Преназначаването по реда на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР.“. Ведно с изложените съображения при преценка на доказателствата по делото и извода за нарушение и на чл.6 АПК, следва да бъде посочено, че извънредност и непредвидимост не е обоснована и посредством съпоставка на дейността на РУ-•••с предходен период спрямо дата на издаване на оспорената заповед, вкл. отсъстват съпоставими данни и за кадровата обезпеченост за РУ - [община], което да обоснове извънредност на ситуацията към момента на преназначаване на служителя. При тези данни и с оглед аргументите за предопределен резултат по докладната на ОД МВР – [област], следва извод за издаване на оспорената заповед в противоречие с целта на закона. С конкретното преназначаване не се постига заложената от законодателя легитимна цел на установеното в чл. 165 ал. 2 ЗМВР правомощие за едностранно изменение на съществен елемент от съдържанието на служебното правоотношение - мястото на изпълнение на длъжността, с оглед обезпечаване изпълнението на държавната служба в условията на възникнала обективна и извънредна служебна необходимост.

В допълнение, макар при отсъствие на фактическо основание в заповедта – нараснал брой на заявителския материал и при недопустимост съдът да допълва мотиви в административен акт, се съобрази трайната практика на ВАС, изразена в Решение № 5890 от 4.06.2025г. на ВАС по адм. д. № 11642/2024г., V о. : „Съгласно трайната практика на Върховният административен съд, изразена и в Решение № 8289/03.07.2024 г., постановено по адм. д. № 2847/2024 г. на ВАС, увеличението на броя на заявителски материал, на досъдебни производства и бързи производства на територията на съответния участък или районно управление, както и на временен кадрови дефицит не може да обуслови самостоятелно необходимостта от упражняване на правомощието на органа, предвидено в чл. 165, ал. 2 ЗМВР вр. с чл. 14, ал.2 вр. ал. 1 от Наредба №8121з – 310/17.07.2014 година.“.

Ведно с изложеното следва да бъде посочено и допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в неуведомяване на служителя за предстоящото издаване на акта. В тази вр. - съгласно чл. 13 ал. 1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014г. за временно преназначаване се изготвя мотивирано предложение по реда на чл. 5, ал. 1, с което държавният служител се запознава срещу подпис. В настоящия случай това процесуално изискване не е изпълнено и няма повод за отклонение от съдебната практика, според която „Обстоятелството, че за прилагането на института на временното преназначаване поради служебна необходимост не е необходимо съгласието на служителя е без значение. Служителят има правото да бъде своевременно и надлежно уведомен за предстоящия административен акт. Правилно и в съответствие със съдебната практика съдът е приел, че неспазването на изискването по чл. 13, ал. 1 от Наредбата е съществено процесуално нарушение, което води до порок на акта по чл. 146, т. 3 АПК и е основание за отмяната му.“ - Решение № 12501 от 4.12.2025г. на ВАС по адм. д. № 6819/2025г., V о.; Решение № 306 от 13.01.2026г. на ВАС по адм. д. № 9342/2025г.; Решение № 5006 от 14.05.2025г. на ВАС по адм. д. № 1583/2025г., V о., др. Ако се приеме, че е налице хипотеза - мотиви за необходимост от временно преназначаване се съдържат в докладна записка на ОД МВР – [област], се съобрази, че няма данни в преписката и по делото не са представени доказателства за запознаване на държавният служител с този документ срещу подпис, съответно да е отразил съгласието или несъгласието си. Изискването на цитираната норма е императивно, поради което неизпълнението й е нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед от категорията на съществените.

Относно временното преназначаване на жалбоподателя се съобрази, че преценката за конкретно лице, което да бъде командировано, е предоставена на компетентния орган, което не преодолява задължението за мотивиране на акта. В оспорената заповед отсъстват съображения за необходимост от командироване на конкретния държавен служител. Неспазването на изискването за излагане на мотиви при разрешаване на въпрос по свободна преценка, съставлява основание за отмяна на административния акт - т. 2 от ТР № 4/22.04.2004г. по ТД № ТР-4/2002г. : Въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административно-производствените правила и са основания за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. В случая правото на органа на свободна преценка е упражнено в нарушение на принципите на чл. 4 ал. 2 и чл. 6 АПК. Изложеното потвърждава извода за незаконосъобразност на заповедта.

Без законово основание представителят на ответника поддържа искане за присъждане на разноски при отмяна на заповедта. От жалбоподателя са направени разноски за държавна такса – 10 лв. и за адвокатско възнаграждение - 1800лв. /л.143, л.225, л.230 – списък на разноските/. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, като се съобрази, че оспореният административен акт не е с материален интерес. Съобразно Решение на СЕС по дело С-438/22г. – осъществената услуга по защита е качествена и цялостна. Размерът на адвокатското възнаграждение по аргумент от чл. 36 ал. 2 ЗАдв. следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в наредба на Висшия адвокатски съвет – в случая Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законодателят е предвидил три отделни обстоятелства, които следва да бъдат преценявани при дефиниране на дължимия размер на адвокатско възнаграждение – справедливо, обосновано и да съответства на предвидения в съответната наредба минимум. По последния критерий е налице произнасяне на СЕС /Решение от 23 ноември 2017г. по Съединени дела С-427/16 и С-428/16г./, като следва да се има предвид, че материален интерес на спора може да бъде индикация за степента на сложност на спора, но не би трябвало да се тълкува като единствен критерий за това. Следва да бъдат отчитани всички други обстоятелства, характеризиращи делото, за да бъдат защитени интересите на страните посредством справедливо остойностяване на заплатеното от спечелилата страна. С Решение от 25 януари 2024г. по Дело C-438/22г. СЕС отрече невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения. Конкретните факти и обстоятелства по делото позволяват да бъде прието, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв., следва да бъде коригирано в размер на 1500 лв. – двоен размер по чл.8 ал.2 т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа / 766,94 евро.

Мотивиран с изложеното, съдът