Решение № 368 от 25.9.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 783/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН . Делото е образувано по повод жалбата от „СТЕФАЛИНА“ ООД ЕИК:••• седалище и адрес на управление: гр.Русе ул.„Йосиф Дайнелов” 7, ет.2, ап.2 представлявано от С. Д. В., с ЕГН: •••••••••• чрез адв.С. М. от АК-Плевен против Наказателно постановление №3/05.03.2026г. на и.ф. Директор ОДБХ - гр. Плевен, с което на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните /ЗХ/, на„СТЕФАЛИНА“ ООД ЕИК:••• седалище и адрес на управление: гр.Русе ул.„Йосиф Дайнелов” 7, ет.2, ап.2 представлявано от С. Д. В., с ЕГН: •••••••••• , е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2045,17евро,чиято равностойност в лева е в размер на 4000четири хиляди лева,за административно нарушение по чл23 ал1 и чл.24отЗХ.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и при липса на мотиви.

В съдебно заседание за жалбоподател се явява процесуален представител адв.М..

За Областна дирекция по безопасност на храните- Плевен в съдебно заседание не се явява упълномощен представител, депозирано е писмено становище. Пледира се за потвърждаване на атакуваното НП.

Съдът намира, че депозираната жалба е процесуално допустима подадена е пред надлежния орган, в законоустановения срок, от правоимащо лице и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 19.09.2025 год. при извършена проверка на фермерски пазар, разположен на кооперативен пазар "Тибор" с адрес: гр. Плевен, ул. ••• е установено, че на пазара е разположен мобилен търговски обект, стопанисван от „СТЕФАЛИНА“ ООД.

Същият е в режим отворен. Предлагат се млечни изделия (кашкавал и сирене) и трайни сурово сушени колбаси (пастърма, суджук и шпеков салам). При проверката не са се представили доказателства за регистрацията на обекта съгласно изискванията на Закона за храните. След направена справка в публичния национален регистър на бизнес операторите, поддържан от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) е установено, че в него няма данни за обекта и бизнес оператора.

За извършената проверка проверяващите са съставили Констативен протокол № 0030107/ 19.09.2025 год., който е неразделна част от административно наказателната преписка по издаване на настоящото наказателно постановление.С гореустановеното са нарушени разпоредбите на чл. 23, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1 от Закона за храните /ЗХ/.

Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 001778 от 19.09.2025 год. е съставен в присъствието на свидетеля Р. Р. Б..АУАН № 001778 от 19.09.2025 год. е съставен в присъствието на представляващия „СТЕФАЛИНА“ ООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Йосиф Дайнелов“ № 7, ет. 2, ап. 2- управителя С. Д. В. с ЕГН ••••••••••, на който актът е предявен и връчен на 19.09.2025 год. Срещу АУАН № 001778 от 19.09.2025 год. в срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ не е постъпвало писмено възражение от страна на нарушителя, а в раздел „Обяснения или възражения на нарушителя“ в АУАН са посочени обстоятелства, които не променят съставомерността на нарушението.

При съставянето и връчването на АУАН № 001778 от 19.09.2025 год , съдът намира че не са допуснати процесуални нарушения или нарушения на материалния закон, които да ограничават правото на защита на нарушителя, поради което не са налице основания за прекратяване на образуваното административно наказателно производство.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно чл. 139, т. 1 ЗХ вр. чл. 138, ал. 1, т. 1 ЗХраните.

Спазени са сроковете предвидени в чл. 34 ЗАНН.

Съгласно чл. 23 от Закон за храните производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона. Компетентен орган за регистрация за целите на Регламент (ЕО) №852/2004 е директорът на:

1. областната дирекция по безопасност на храните – по местонахождението на обекта за производство, преработка и/или дистрибуция на храни; 2. регионалната здравна инспекция – по местонахождението на обекта за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води. Компетентен орган за одобрение за целите на Регламент (ЕО) № 853/2004 е директор на областната дирекция по безопасност на храните по местонахождението на обекта за производство, преработка и/или дистрибуция на храни.

След преценка на всички представени доказателства в тяхната съвкупност, приемам за установено от фактическа и правна страна, че на 19.09.2025 год. при извършена проверка на фермерски пазар, разположен на кооперативен пазар "Тибор" с адрес: гр. Плевен, ул. ••• е установено, че на пазара е разположен мобилен търговски обект, стопанисван от „СТЕФАЛИНА“ ООД. Същият е в режим отворен. Предлагат се млечни изделия (кашкавал и сирене) и трайни сурово сушени колбаси (пастърма, суджук и шпеков салам). Не се представиха доказателства за регистрацията на обекта съгласно изискванията на Закона за храните. След направена справка в публичния национален регистър на бизнес операторите, поддържан от БАБХ е установено, че в него няма данни за обекта и бизнес оператора. С гореустановеното „СТЕФАЛИНА“ ООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Йосиф Дайнелов“ № 7, ет. 2, ап. 2, представляван от управителя С. Д. В. с ЕГН •••••••••• виновно е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 23, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1 от ЗХ. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗХ „Производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона.“ Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗХ „Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален-регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция та храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.“

При извършване на преценка за наличието или липсата на основание за прилагане на института на маловажността по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се има предвид, че нарушението на разпоредбите на чл. 23, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1 от ЗХ не изисква настъпването на вредоносни последици и смятам, че нарушението няма белезите на маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Съобразно визираната норма, само неизпълнението на установеното в чл. 23 от ЗХ задължение за регистрация за дейности с храни представлява административно нарушение и именно това релевантно обстоятелство е изрично посочено както в АУАН, така и в НП.

От нарушението са засегнати обществените отношения, свързани със здравеопазване и безопасност на храните и не се установява изключително ниска степен на обществена опасност, която да доведе до извод за незаконосъобразност на наложеното наказание.

На основание чл. 128, ал. 2 от ЗХ „На бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.“

Предвид изложеното и обстоятелството, че нарушението по чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал.1 от ЗХ е извършено за първи път, то административното наказание по чл. 128, ал. 2 от Закона за храните за нарушението следва да бъде определено в предвидения от закона минимален размер от 4 000 лв. /четири хиляди лева/.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното: Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.

Наказателното постановление и акта са издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия. Изложените в акта за установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват натези в издаденото въз основа на него наказателно постановление и се потвърждават от показанията на актосъставителя. В показанията си пред съда, същата установява, че на посочената дата, на 19.09.2025г. със Заповед на Директора е извършена проверка на територията на фермерския пазар в гр. Плевен, който се провежда на пазар „Тибор“. По време на въпросната проверка установили, че господин С. В. в качеството на управител на „С.ина“ ООД е разположил обект в режим отворен. Извършваше се продажба на храни. Поискали съответните документи, доказващи регистрацията на обекта, съгласно изискванията на ЗХ. Такива не им били предоставени. Извършенабила справка в Националния публичен регистър, поддържан от БАБХ и там нямало никакви данни за регистриран обект на името на „С.ина“ ООД. Съставили КП и също така на място съставили АУАН.

Самият ЖАЛБОПОДАТЕЛ – в хода на съдебното следствие потвърждава ,че е подал заявление за мобилен обект тип микробус, който да извършва търговска дейност в друг град. Този обект трябва да отиде в Златоград, а не в Плевен. В Плевен му се предоставя сергия, щанд, на който да извършвам търговска дейност.

В хода на съдебното следствие е разпитан и свидетелят по АУАН,които преповтаря така установеното и записано в КТ и в АУАН.

Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателства-показанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителят и свидетелят свидетеля като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на актосъставителят и свидетеля, при изпълнението на служебните им задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетел и кредитира същите като истинни.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат извода, че жалбоподателя, в качеството му на стопанисващ процесния обект, безспорно е извършил констатираното от инспекторите в ОДБХ- Плевен административно нарушение- в качеството му на стопанисващ посочения търговски обект, жалбоподателя е предлагал за търговия и обществена консумация млечни изделия (кашкавал и сирене) и трайни сурово сушени колбаси (пастърма, суджук и шпеков салам)., без да е регистрирал въпросния обект по реда и условията Закона за храните, поради което е бил законосъобразно санкциониран.

Съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изводът, който се налага е, че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран.

На последно място, но не по важност, съдът счита, че в настоящият случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на административно наказващия орган и съда, при наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да не наложи административно наказание.

Съдът не констатира обстоятелства, които да сочат на такава незначителна обществена опасност на деянието, която да го отличава от обикновените случаи на нарушение от същия вид. Касае се за неизпълнение на административно задължение насочено към охраняване и защита на здравето, и интересите на потребителите. Поради това и самият законодател е определил този вид деяние като такова с висока степен на обществена опасност, видно от размерите на предвидените санкции.

По тези съображения разпоредбата на чл.28 от ЗАНН се явява неприложима в настоящото производство.Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание, съдът като взе предвид, че същото е определено в предвидения от закона минимален размер счита, че същото съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като деяние и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

Ето защо, наказателното постановление- като правилно и законосъобразноследва да се потвърди изцяло

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът