Решение № 1446 от 24.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6282/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••••“ ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: ••••••••••••••, чрез адвокат М. П. Й., против Наказателно постановление /НП/ №804573-F796669/02.01.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 6244,00 (шест хиляди двеста и четиридесет и четири) лева за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 8 ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България (Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. ). Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си, че АУАН и НП не съдържат надлежно описание на нарушението - мястото, начинът и обстоятелствата, при които е било извършено. Съгласно посоченото в АУАН на мястото на проверката в обекта за превоз на стоката задълженото лице не е представило уникален номер за превоз /УНП/. В същото време актосъставителят приел, че нарушението по чл. 127и, ал. 1 от ДОПК е извършено в пункт за фискален контрол Фериботен комплекс – •••••••, промишлена зона, съгласно чл.48, ал.2 от ЗАНН. Така отразената фактическа обстановка според жалбоподателя на първо място е неясна досежно мястото на извършване на нарушението. Нещо повече, в издаденото наказателно постановление при същите описани факти, е посочено, че нарушението е извършено в гр.София, съгласно чл.48, ал.2 от ЗАНН. На следващо място жалбоподателят твърди, че при извършената първоначална проверка на пункт за фискален контрол Фериботен комплекс – •••••••, както и след това при съставяне на протокол за извършената проверка, респ. съставяне на АУАН в гр.Бургас на органите по приходите е бил представен УНП № ••••••••••••, издаден на 03.10.2024 г. в 20:37 часа, в който е описан превозът, но с допусната грешка при отразяване на направлението. Същият не е бил посочен нито в акта, нито в наказателното постановление. Като самостоятелно основание за отмяна на крайния акт се сочи, че процесните АУАН и НП са издадени от органи без нужната компетентност, като отделно от това в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения по чл.40, ал.1 и ал.3 и чл.42, ал.1 от ЗАНН при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. В заключение се посочва, че в случая неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 278б, ал. 3 от ДОПК. Алтернативно се застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Въззиваемата страна – Началник на отдел „Оперативни дейности“- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП -редовно призована за с.з., чрез процесуалния си представител, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №F796669 от 05.11.2024 г., съставен от Х. К. К. на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП при извършена на 04.10.2024 г. в 03:59 часа проверка на пункт за фискален контрол – Фериботен комплекс – •••••••, промишлена зона, на МПС ма р к а * * * с рег.№ ••••••••••• и рег. № на ремарке №••••••••• с водач Н. Й. Д. е установено, че превозва стока, включена в списъка на СВФР - №. 0806 10 90 , а именно " Грозде, прясно или сушено: Прясно.- Друго” - 15500 кг на стойност 39990 RON. Водачът на ТС, не е представил УНП за транспорта на стоките. Органите по приходите съставили Протокол за извършена проверка на СВФР при ВОП №193103242250_1/04.10.2024 г. и поставили техническо средство за контрол на гореописаното МПС. На 04.10.2024 г. органите по приходите от „ГДФК" посетили адрес за разтоварване на стоката в гр. •••, Бивш •••. Проверката била извършена в присъствието на А. Ж. Д. - представляващ фирма " •••••" ЕООД с ЕИК •••••••••. На адреса за разтоварване органите по приходите установили транспортно средство марка - МПС марка ••• с рег.№•••••••• и рег. № на ремарке ••••••••• с водач Н. Й. Д. , превозващо стока, включена в списъка на СВФР - № 0806 10 90 " Грозде, прясно или сушено; Прясно: Друго" - 15500 кг. на стойност 39990 RON. Стойността на стоката била 39990 RON, с левова равностойност от 15612 лв. по фиксиран курс на БНБ, към дата 03.10.2024г., съгласно представена фактура №7991057/03.10.2024г. Изпращач на стоката била фирма - ••••••••• с VIN: •••••••••••••• . Получател на стоката било дружеството „••••• " с ЕИК •••••••••. Превозвач било дружеството „ ••••• " ЕООД с ЕИК •••••••••. Движението на превоза на стоката било от Румъния за България. На мястото за проверката в обекта за превоза на гореописаната стока задълженото лице не представило уникален номер за превоз /УНП/. Органите по приходите извършили проверка на 04.10.2024 г. в ИСФК - "ВОП и проверки в страната с „УНП", при което било установено, че липсват данни за УНП. При така установеното от фактическа страна извършилият проверката инспектор по приходите Х. К. приел, че се касае за превоз на стоки с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава членка на ЕС и завършва на територията на страната, при който получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки не е декларирал предварително данни за превоза до влизане на транспортното средство на територията на страната, с което задълженото лице - " •••••" ЕООД с ЕИК ••••••••• е нарушило чл.127и, ал. 1 от ДОПК. В акта било отразено, че нарушението е извършено в пункт за фискален контрол – Фериботен комплекс – •••••••, промишлена зона, съгласно чл.48, ал.2 от ЗАНН на 04.10.2024 г. – датата на влизане на транспортното средство в страната. Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление /НП/ №804573-F796669/02.01.2025 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 6244,00 (шест хиляди двеста и четиридесет и четири) лева за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 8 ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България (Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. ). При същата фактическа обстановка за разлика от актосъставителя административно-наказващият орган приел, че нарушението е извършено в гр. София, съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Х. К. К., които съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съдът намира жалбата за процесуално допустима, депозирана от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения: При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението. Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като същевременно съдът намери, че те са издадени от компетентен орган. Според разпоредбата на чл. 279, ал. 1 от ДОПК актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители. В настоящия случай процесният АУАН е бил съставен от орган по приходите, каквото качество е имал Х. К. К., заемащ длъжност „инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП. Съгласно посочената разпоредба на чл. 279, ал. 1 от ДОПК наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В процесния случай обжалваното наказателно постановление е издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен съгласно чл. 279, ал. 1 от ДОПК от изпълнителния директор на НАП, видно от приобщената по делото като писмено доказателство Заповед №ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. По тези съображения съдът прецени като неоснователни релевираните с жалбата възражения относно това, че процесните АУАН и НП са били издадени от органи без нужната компетентност. Съдът констатира, че при издаването на процесните АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – нарушението е извършено и установено на 04.10.2024 г., АУАН е съставен на 05.11.2024 г., а НП е издадено на 02.01.2025 г. Съдът намира, че при издаването на процесния АУАН не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В действителност АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, за когото не се установява, че е свидетел-очевидец на нарушението, каквото е изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Това обстоятелство, обаче не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото в процесния случай не са налице съмнения относно факта на съставянето на акта, както и относно времето и мястото на това процесуално действие. На следващо място, допуснатото нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН също не може да бъде възприето като съществено процесуално нарушение, защото то по никакъв начин не ограничава правото на защита на санкционираното юридическо лице. На следващо място, съдът констатира, че процесният АУАН по форма и съдържание отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, като съдържа всички предвидени в тази разпоредба реквизити. Неоснователни са наведените в жалбата възражения относно допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира за необходимо да поясни, че вписаните в процесния АУАН лични данни за лицето, възприело като свидетел съставянето на акта, са достатъчни за неговата индивидуализация. Въз основа на така съставения АУАН е било издадено обжалваното НП, което съдържа всички предвидени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити, като настоящата съдебна инстанция не констатира при неговото издаване да са били допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на формално основание. Съдът установи, че е налице съответствие между АУАН и НП по отношение на фактическите и правни рамки на административно-наказателното обвинение, като в наказателното постановление по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН единствено е прецизирано мястото на нарушението, което е било правилно определено от административно-наказващия орган като гр. София, където се намира седалището на органа – Национална агенция по приходите, пред който по електронен път е следвало да се извърши декларирането. От съдържанието на процесния АУАН и по-конкретно от посочената разпоредба на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН е видно, че актосъставителят правилно е съобразил, че мястото на нарушението следва да бъде определено съобразно предписанието на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН. Посочвайки, че мястото на нарушението следва да бъде определено съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗАНН актосъставителят е предоставил достатъчно информация, от която да бъде изведено къде е било осъществено процесното нарушение. По тези съображения съдът прецени, че неточното посочване на мястото на нарушението в процесния АУАН не обуславя отмяна на обжалваното НП, тъй като това не е ограничило правото на защита на санкционираното лице, като впоследствие тази неточност в административнонаказателното обвинение е била отстранена от административно-наказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава-членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортното средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на мястото на получава/разтоварване. Според нормата на чл. 8 ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. „При всеки отделен превоз на СВФР, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната. Декларирането се извършва чрез подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда на чл. 48.“. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. списъкът на стоките с висок фискален риск се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, издадена на основание чл. 127а, ал. 7 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите в деня на издаването на заповедта, като в заповедта се определя срок за влизането й в сила, който не може да бъде по-кратък от 3 дни. Тук е моментът да бъде отбелязано, че със Заповед № ЗМФ-1295 от 28.12.2023 г. на Министъра на финансите към датата на процесното нарушение е бил утвърден списък на стоки с висок фискален риск с кодове по Комбинираната номенклатура съгласно приложението на заповедта. В списъка на стоките с висок фискален риск е включено и „Грозде, прясно или сушено: Прясно: Друго“ с код по КН 0806 10 90, от какъвто вид е стоката, чиито превоз е бил установен в процесния случай. Установява се и това, че макар от страна на дружеството-жалбоподател предварително да е била подадена декларация до компетентния административен орган, в тази декларация не са били декларирани данни, респективно не е бил генериран УНП, за установения превоз от Румъния към България на стоки с фискален риск - „Грозде, прясно или сушено: Прясно: Друго“ с код по КН 0806 10 90, в количество от 15550 кг., с изпращач „•••••” с VIN:•••••••••••••••, с превозвач „•••••“ЕООД, ЕИК •••••••••, и получател „•••••“ЕООД, ЕИК •••••••••, за който превоз, до влизане на транспортното превозно средство на територията на страната на 04.10.2024 г., дружеството-жалбоподател в качеството му на получател е било длъжно да изпрати декларация, съдържаща точната информация за превоза. С това дружеството-жалбоподател е осъществило обективните признаци от състава на административното нарушение, което е вменено в негова отговорност. Нарушението е извършено на 04.10.2024 г. – датата, на която транспортното средство е навлязло на територията на страната и съгласно чл. 48, ал. 2 ЗАНН и доколкото нарушението е свързано с подаване на информация по електронен път, мястото на извършването му е гр. София, където е седалището на органа – Национална агенция за приходите, пред който е следвало да бъде извършено декларирането. По отношение на релевираните в жалбата възражения, досежно липсата на виновно поведение от страна на дружеството-жалбоподател, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, ангажира се за неизпълнение на задълженията им към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност – чл. 83, ал. 1 ЗАНН, с оглед на което не се налага обсъждане на субективна съставомерност на извършеното нарушение. За ангажиране на административно-наказтелната отговорност на санкционираното дружество е достатъчно да е налице нарушение от обективна страна. Настоящата съдебна инстанция намира, че размерът на наложената имуществена санкция е индивидуализиран съобразно относимата санкционна разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 278б, ал. 3 ДОПК за извършеното нарушение се налага имуществена санкция в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), но не по-малко от 5000,00 лв. Видно е, че имуществената санкция не е фиксирана в абсолютно определен размер, а е функция от данъчната основа на превозваната стока. Според разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Предвид изложеното в процесния случай данъчната основа е 39990 RON, респективно 15612,00 лева - равностойност по фиксиран курс на БНБ, колкото е стойността на стоката, поради което и административно-наказващият орган поначало правилно е определил размера на имуществената санкция на 6244 лева (40 процента от 15612,00 лева). Независимо от всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че процесното административно нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Процесното административно нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото, поради което се явява ирелевантно изследването на въпроса дали в процесния случай са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение. Настоящият съдебен състав обаче прецени, че в процесния случай се касае за инцидентна проява, предвид това, че не са налице доказателства, от които да бъде изведено, че дружествотожалбоподател е осъществило други административни нарушения по чл. 127и, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба №5/29.09.2023 г. Съдът прецени и това, че процесното деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такова деяние. Основен аргумент за наличие на по-ниска степен на обществена опасност на процесното деяние се извежда от това, че дружеството-жалбоподател е подходило добросъвестно като е подало предварително – на 03.10.2024 г., до влизане на транспортното средство в България, декларация до компетентния административен орган за процесния превоз на стока с висок фискален риск, в която декларация обаче поради допуснати технически грешки са били декларирани обстоятелства, които не съответстват на действителните - било е посочено, че стоката ще бъде натоварена в България, а не в Румъния, че получател на стоката е „•••••“ЕООД, а не „•••••“ЕООД и че стоката ще бъде получена в Румъния, а не в България. Информация за това обстоятелство се извлича от приобщената в хода на съдебното производство декларация с вх. №0200И11921189/03.10.2024 г., за която съдът приема, че е била създадена във връзка с процесния превоз на стока с висок фискален риск от територията на Румъния към територията на България. До този извод настоящият съдебен състав достигна, след като съпостави установените в хода на съдебното производство обстоятелства, касаещи процесния превоз на стока с висок фискален риск, спрямо отразените в декларацията с вх. №0200И11921189/03.10.2024 г. данни, при което установи, че обсъжданата декларация е била създадена във връзка с превоз на стока от същия вид и количество като процесната. Прави впечатление и това, че в обсъжданата декларация в графа „адрес на натоварване на стоката (към получател/купувач/трето лице 1.)“ са посочени община и населено място, намиращи се в Румъния, а като улица е вписано „Румъния“, от където е била превозена процесната стока с висок фискален риск. Предвид изложеното настоящият съдебен състав прие, че от страна на дружеството-жалбоподател е бил направен опит предварително да бъдат декларирани данните за процесния превоз на стока с висок фискален риск, но поради множество допуснати технически грешки при попълването на декларацията, включително такива грешки, касаещи направлението на превоза и получателя на стоката, се е стигнало до липса на подадена декларация за превоз на стока с висок фискален риск - „Грозде, прясно или сушено: Прясно: Друго“ с код по КН 0806 10 90, в количество от 15 550 кг., от територията на Румъния към територията на България с получател на стоката – „•••••“ЕООД, каквито характеристики е притежавал процесния превоз, поради което и е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Обстоятелството, че такава декларация, макар и не надлежно попълнена, е била подадена, характеризира нарушението като такова, което значително се различава от другите случаи на подобни нарушения, при които изобщо не биват декларирани данни за превозa на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава-членка на Европейския съюз, и завършва на територията на България. С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция прецени, че отправянето на предупреждение до дружеството-жалбоподател ще постигне целите на генералната и специалната превенция. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007 г., ОСНК , когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, б. "а" ЗАНН са налице, но административно-наказващият орган не ги е приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на НП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в процесния случай административно-наказващият орган е обсъдил бланкетно въпроса за маловажността на нарушението, като не е изложил никакви конкретни мотиви защо приема, че процесното нарушение не представлява маловажен случай. Предвид гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай административно-наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, макар предпоставките за това да са били налице. Това е основание за отмяна на обжалвания акт, поради противоречието му със закона. При този изход на производството и с оглед направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, право на присъждане на разноски има жалбоподателят. С представената по делото фактура №0000000015 от 17.04.2025 г. жалбоподателят е доказал заплащането на парична сума в размер на 1000,00 лева за адвокатско възнаграждение. От административнонаказващия орган, чрез юрисконсулт П., е направено възражение за прекомерност на претендираните в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН / Изм. – ДВ, бр. 17 от 2026 г./ ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. при интерес от 1000 до 10 000 лв. размерът на възнаграждението е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В конкретния случай са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, който съответства на посочения в наредбата размер и на действителната и правна сложност на делото, поради което така направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане следва да бъде уважено. Така мотивиран, Софийски районен съд,