Решение № 303 от 17.3.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 93/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение рег. № 294 от 30.12.2025 г. постановено по АНД № 20251630200997 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 008157/29.08.2025 г. на Началник на Териториален отдел за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], р-н „Възраждане“, [улица], за нарушение на чл.5, ал.5 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, на основание чл.45, ал.1 от ЗПК, е наложена имуществена санкция в размер на 4000,00 лв. (четири хиляди). Касационният жалбоподател „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, представлявано от Е. К. П., чрез пълномощник адв. М. К. П. от САК, поддържа касационни основания, които се субсумират в твърдението, че обжалваното решение е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че въззивният съд неправилно е приел за осъществено нарушение по чл. 5, ал. 5 ЗПК, без да извърши самостоятелен анализ на съдържанието на стандартния европейски формуляр, а е възприел бланкетно констатациите на административнонаказващия орган, въпреки че от представените доказателства се установявало, че във формуляра са отразени общият размер на кредита, цената на стоката, застрахователната премия, лихвеният процент, годишният процент на разходите, погасителният план и представителни примери, като данните съвпадали с тези по договора за кредит. Поддържа се, че застрахователната услуга е била незадължителна, това е било изрично отбелязано в СЕФ, а потребителят е бил надлежно информиран за всички условия по кредита и допълнителната услуга. Касаторът твърди, че нарушението не е надлежно индивидуализирано, тъй като както в АУАН, така и в наказателното постановление не било конкретизирано кое точно изискване относно съдържанието на СЕФ, предвидено в Приложение № 2 към ЗПК, е нарушено, поради което правото му на защита е било ограничено. Твърди се още, че съдът неправилно е приел за относима информацията относно застраховката, без да отчете разграничението между договора за стоков кредит и отделния договор за застраховка, както и че последната не е задължително условие за отпускане на кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК. Поддържа се, че съдебният акт е необоснован, тъй като изводът за липса на информация в първоначално предоставения СЕФ е направен без този документ да е представен по делото, а от показанията на актосъставителя се установявало, че същата не е присъствала при сключването на договора, не е виждала първоначалния формуляр, не е имала непосредствени възприятия относно предоставянето и разясняването на преддоговорната информация и е формирала изводите си въз основа на потребителската жалба и на непълно запознаване с документацията. Наред с това се релевират възражения за съществени нарушения в административнонаказателното производство, изразяващи се в липса на доказана материална компетентност на актосъставителя по чл. 55, ал. 1 ЗПК, респективно в липса на данни за надлежно оправомощаване от председателя на КЗП, както и в отсъствие на достатъчна индивидуализация на засегнатия потребител. Касаторът поддържа, че дори да се приеме формално осъществено нарушение, съдът неправилно е отказал да обсъди в необходимата пълнота приложението на чл. 28 ЗАНН и малозначителността по чл. 9 НК, въпреки липсата на вредни последици, незадължителния характер на застраховката и обстоятелството, че застрахователната премия е била възстановена преди съставяне на АУАН. Алтернативно се оспорва размерът на наложената имуществена санкция като прекомерен и несъобразен с критериите по чл. 27 ЗАНН, като се твърди, че наказващият орган не е обсъдил всички смекчаващи обстоятелства, а посочените в наказателното постановление други актове и решения неправилно и без необходимата конкретизация са били възприети като отегчаващи. С тези съображения се иска отмяна на въззивното решение и на наказателното постановление, евентуално връщане на делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. От пълномощника му адв. М. К. П. – САК е постъпило писмено становище в което поддържа касационната жалба. Моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП, като необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл.80 от ГПК. Ответника по касационната жалба Началник на Териториален отдел за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, редовно призован, не се явява. От представляващия от старши юрисконсулт С. П. е постъпило писмено становище в което се оспорва касационната жалба, като навежда доводи за липса на твърдените касационни основания, счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, като моли за оставянето му в законна сила. Претендира сторените по делото разноски, за юрисконсултско възнаграждение, като депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. Издаденото НП отговаря изцяло на изискванията на закона, като не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност. Предлага да бъде потвърдено оспореното решение на РС - Монтана. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима. С касационната жалба не са представени писмени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна въззивната инстанция е приела за установено от фактическа страна, че административно наказателното производство е започнало по повод потребителска жалба вх. № М-03-285/30.04.2025 г., съдържаща оплакване за неправомерно включване на застраховка към стоков кредит, сключен от потребител в магазин „В.“ в [населено място]. Във връзка с тази жалба на 07.05.2025 г. служители на КЗП са извършили проверка в офис на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, находящ се в [населено място], [улица], за която е съставен Констативен протокол № К-2771713. В хода на проверката от дружеството са били изискани становище, договорът за кредит, цялото кредитно досие и стандартният европейски формуляр, предоставен на потребителя преди сключване на договора. Въз основа на представените документи е възприето, че на 28.04.2025 г. дружеството е предоставило на потребител СЕФ преди сключването на Договор за стоков кредит № 6780482, като впоследствие е бил сключен именно този договор. От становището на търговеца е установено, че финансовите параметри на кредита са: цена на стоката – 916,00 лв., общ размер на застрахователната премия – 24,51 лв. и общо дължима сума – 1116,96 лв., като е поддържано, че потребителят се е съгласил с включената застраховка. Административния орган е приел обаче, че от съдържанието на представения СЕФ не се установява по ясен и пълен начин как е формиран общият размер на кредита от 940,51 лв. и кои елементи го съставляват, докато от самия Договор за стоков кредит № 6780482 от 28.04.2025 г. е видно, че в общия размер на кредита, наред с цената на стоката, е включена и застрахователна премия по пакет „Защита Макс 66 Плюс“ в размер на 24,51 лв. При тази хронология районният съд е приел, че проверяващите органи са счели, че дружеството не е изпълнило задължението си да попълни изцяло СЕФ с изискуемата преддоговорна информация по Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК. За така констатираното нарушение е бил съставен АУАН, срещу който дружеството е подало възражение в срока по чл. 44 ЗАНН, но същото не е било уважено, тъй като според административнонаказващия орган не опровергава установеното нарушение. Впоследствие е било издадено Наказателно постановление № 008157/29.08.2024 г. на Началник ТО за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на търговското дружество е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 5, ал. 5 ЗПК. АНО е отбелязал и че при определяне на санкцията са съобразени като отегчаващи обстоятелства наличието на влезли в сила наказателни постановления и съдебни решения за същото по вид нарушение, извършено и в други стопанисвани от дружеството търговски обекти. Въззивния съд е счел, че наказателното постановление е издадено законосъобразно и в административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че нарушението е описано с достатъчна яснота чрез всички негови обективни признаци, като са посочени датата, мястото и обстоятелствата на извършването му, поради което правото на защита на санкционираното дружество не е било ограничено. Изложил е мотиви, че дружеството е упражнило правото си на възражение срещу акта, но не е представило доказателства и убедителни доводи, които да опровергаят констатациите от проверката или да омаловажат тежестта на деянието. Районният съд е приел, че по делото е установено непопълване изцяло на задължителната преддоговорна информация в стандартния европейски формуляр, с което е осъществен съставът на чл. 5, ал. 5 ЗПК. Посочил е, че законовото изискване формулярът да бъде попълнен изцяло е въведено, за да може потребителят своевременно да получи необходимата информация, включително че в общия размер на кредита е включена не само цената на стоката, но и цената на застрахователната услуга, като липсата на такава информация го лишава от възможността да вземе информирано решение относно сключването на договора и отражението му върху задълженията му по кредита. Съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелката Р. П. И. като обективни, безпристрастни и неподкрепени от данни за заинтересованост. Приел е, че АУАН е редовен от външна страна, съставен е от компетентни длъжностни лица по чл. 55, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, подписан е от актосъставителя и свидетелите, връчен е надлежно на представител на дружеството, а сроковете по чл. 34 ЗАНН са спазени. Изложил е и съображения, че както актът, така и наказателното постановление съдържат всички изискуеми от закона реквизити, поради което в хода на административнонаказателното производство не са налице нарушения от категорията на съществените. Районният съд е приел още, че правилно наказващият орган е отказал да приложи чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушенията от този вид засягат в значителна степен обществените отношения, свързани със защитата на потребителите при предоставяне на кредити, а преддоговорната информация представлява съществена гаранция за равнопоставеност между кредитора и потребителя. Посочил е, че нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпване на вредоносен резултат, поради което липсата на вредни последици не обосновава сама по себе си маловажност. В тази връзка е намерил, че конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и е посочил съдебна практика на Административен съд – Монтана по сходни случаи. По отношение на наказанието районният съд е счел, че наложената имуществена санкция в размер на 4000 лв. е законосъобразно определена в размер малко над минималния, като е съобразено, че макар да не са налице условията за повторност, нарушението не е първо по вид за санкционираното дружество. Въз основа на това е приел, че наказващият орган правилно е индивидуализирал санкцията. Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, поради което и възраженията на касатора са неоснователни. Събрани са необходимите и относими писмени и гласни доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са възраженията изложени в жалбата и са формирани правни изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не следва да бъдат повтаряни. Касационният състав намира за неоснователно основното възражение на касатора, че не е осъществен съставът на нарушение по чл. 5, ал. 5 ЗПК. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗПК преди потребителят да бъде обвързан от предложение или договор за потребителски кредит, кредиторът е длъжен своевременно да му предостави необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение. По силата на чл. 5, ал. 2 ЗПК тази информация се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр съгласно приложение № 2, а ал. 5 изрично изисква формулярите, съдържащи преддоговорната информация, да бъдат попълнени изцяло от кредитора. Следователно задължението на кредитора не се изчерпва с формално предоставяне на СЕФ, а изисква пълното му и съдържателно попълване така, че потребителят да може да възприеме без неяснота всички елементи на кредита. В случая от фактическите установявания, възприети правилно от районния съд, се установява именно неизпълнение на това задължение. В предоставения преди сключване на договора С. е отразен общ размер на кредита 940,51 лв. и отделно цена на стоката 916,00 лв., а в част III „Разходи по кредита“ е посочено, че не се изисква задължително сключване на застраховка, но е избран пакет „Защита Макс 66 Плюс“. Въпреки това в СЕФ липсва ясно, пълно и недвусмислено отразяване, че към цената на стоката в общия размер на кредита е включена и конкретна застрахователна премия в размер 24,51 лв., както и липсва достатъчно изясняване на факторите, формиращи сумата 940,51 лв. Именно това несъответствие между съдържанието на СЕФ и съдържанието на сключения впоследствие договор за стоков кредит е възприето от административнонаказващия орган и от районния съд като нарушение. При така установените данни не може да се приеме, че формулярът е попълнен изцяло по смисъла на чл. 5, ал. 5 ЗПК, щом от него не става по ясен за потребителя начин кои компоненти изграждат общия размер на кредита. Изискването на закона е за пълнота на преддоговорната информация, а не за възможност липсващите елементи да бъдат извеждани по тълкувателен път или чрез съпоставка с други документи. Неоснователен е и доводът, че тъй като застраховката не е била задължителна, информацията за нея не е следвало да бъде ясно включена в СЕФ. Решаващо в случая не е дали потребителят е могъл да сключи договора и без застраховка, а че в конкретно предложената и избрана от него кредитна схема застрахователната премия реално е включена в общия размер на кредита. Щом определен разход участва във формирането на размера на кредита, преддоговорната информация следва да го отразява по ясен и разбираем начин в стандартизирания формуляр, тъй като именно той служи на потребителя за предварителна ориентация и сравнимост на предложенията. Аргументът на касатора, че отделният договор за застраховка е самостоятелен, не изключва задължението да бъде изяснено отражението на тази услуга върху финансовите параметри на кредита, когато сумата по премията е включена в общия размер на кредита, посочен в СЕФ и в договора. Не може да бъде споделено и възражението за неяснота на обвинението и липса на надлежна индивидуализация на нарушението. Както в АУАН, така и в наказателното постановление са посочени датата, мястото, провереният обект, конкретният договор за стоков кредит, конкретният СЕФ и същността на пропуска – липса на пълна преддоговорна информация относно включването на застрахователната услуга и цената ѝ в общия размер на кредита, както и неяснота относно формирането на сумата 940,51 лв. Тези данни са достатъчни да очертаят фактическите рамки на обвинението и да позволят на санкционираното дружество да организира защитата си. Обстоятелството, че санкционната норма препраща към общото задължение за пълно попълване на СЕФ, не води до неяснота, след като конкретният пропуск е описан словесно и разбираемо. Неоснователни са и възраженията за съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Законът предвижда актовете за установяване на нарушенията по ЗПК да се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на КЗП, а наказателните постановления да се издават от председателя на КЗП или оправомощени от него длъжностни лица. Налице надлежно упълномощаване със заповед за съставяне на АУАН на л. 20 от въззивното дело, докато компетентността на АНО произтича от законовата разпоредба на чл. 55, ал. 2 от ЗПК и заповед за упълномощаване на л. 18 от въззивното дело. Налице е конкретно описание и на мястото на нарушението в обект - офис на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в [населено място], [улица], магазин „В.“, определящ компетентния съд да разгледа жалбата, поради което и възраженията на касатора в тази насока са неоснователни. Касационният състав не споделя и оплакването, че нарушението е останало недоказано поради липса на преки възприятия у актосъставителя относно самото сключване на договора. Нарушението е установимо чрез документите по кредита и чрез съдържанието на предоставения СЕФ, а не чрез непосредствено възприятие на факта на подписването. В този смисъл свидетелските показания на актосъставителя имат значение за начина на проверката и за констатациите ѝ, но същинската доказателствена основа е писмената документация, представена от самия кредитор. Именно въз основа на нея административнонаказващият орган и съдът са направили извода, че СЕФ не съдържа в пълен и ясен вид всички елементи на кредита. Следователно изводът за нарушение не почива на предположения, а на съдържанието на писмените доказателства. Неоснователни са доводите относно приложимостта на чл. 28 ЗАНН и за малозначителност по чл. 9 НК. Процесното нарушение е формално, като за съставомерността му не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Защитаваният обществен интерес е свързан с гарантиране на информиран потребителски избор чрез предоставяне на пълна, стандартизирана и разбираема преддоговорна информация. Именно поради това липсата на доказани имуществени вреди или последващото възстановяване на застрахователната премия не дерогират противоправността на деянието и не го правят малозначително. Напротив, непълното попълване на СЕФ засяга пряко механизма на защита, който законът е въвел в полза на потребителя още преди сключване на договора. Не са налице и данни конкретният случай да разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения, поради което районният съд правилно е потвърдил преценката на наказващия орган за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Неоснователно е и възражението за прекомерност на санкцията. Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗПК за нарушение на чл. 5 ЗПК на юридическите лица се налага имуществена санкция от 3000 до 8000 лв. В случая е наложена санкция в размер 4000 лв., т.е. клони към законовия минимум. От наказателното постановление се установява, че наказващият орган е отчел наличие на предходни влезли в сила санкции за същото по вид нарушение, поради което правилно е приел, че не следва да определи наказанието в абсолютния минимум. Така определеният размер съответства на чл. 27 ЗАНН, отчита както характера на нарушението, така и данните за предходно санкциониране, и не нарушава принципа на съразмерност. При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид изхода на делото и своевременно отправеното от ответника по оспорването искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в депозираното писмено становище по касационната жалба, на основание чл. чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на юридическото лице по см. на § 1.,т.6 от ДР на АПК - Комисия за защита на потребителите [населено място] юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. На основание чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъждането му следва да се извърши в официалната валута на страната – евро. При спазване на условията на чл. 12 и чл. 13 от Закон за въвеждане на еврото в Република България, като по аргумент от чл. 24 от същия закон, сумата следва да се обозначи двойно в диспозитива на решението. В съответствие с фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение се определя в размер на 66,47 евро (левова равностойност от 130,00 лева) на основание чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ в приложимата редакция към момента на осъществената юрисконсултска защита съгласно препращащите разпоредби на чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ, както и 2,56 евро (левова равностойност от 5,00 лева) държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,