Решение № 3330 от 18.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8874/2023 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 20078952 от 13.02.2023 г. СРС, 44 с-в, по гр.д.№ 28572/2018 г. е отхвърлил предявения от „ВАС МИТ“ ЕООД срещу „Електрохолд Продажби” ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните недължимостта на вземане на ответника от ищеца за сумата от 3 558,66 лв., представляваща начислена стойност на потребената електрическа енергия за имот, находящ се в с.Рибарица, общ. Етрополе, с кл.№ 210020808823 съгласно извършена корекция по издадена фактура № ••••••••••/28.03.2018 г. за периода от 23.12.2017 г. до 22.03.2018 г. въз основа на констативен протокол № 1019762/22.03.2018 г.Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД / с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/. Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „ВАС МИТ“ ЕООД с оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице материалноправните предпоставки за възникване правото на ответното дружество за извършване на корекция на сметка.Излага доводи, че към датата на съставяне на констативния протокол от проверката са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ освен тези от чл.48 до чл.51 и през процесния период не са съществували правила, които да уреждат начините за установяване на неточното измерване, нито са съществували Общи условия /ОУ/, които да уреждат начините за уведомяване на потребителите за извършените корекционни процедури, поради което корекцията е извършена без основание и е незаконосъобразна.Неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на разпоредба на чл.47 ПИКЕЕ може да бъде заместена от клаузите на ОУ на ответника, както и че ответното дружество е спазило изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, тъй като действащите ОУ на въззиваемия през процесния период не съдържат клауза, с която да се урежда реда за уведомяване на потребителя при наличие на основание за извършване на корекция на сметка.Моли съда да отмени решението и да уважи иска.Претендира разноски. Ответникът по въззивната жалба- „Електрохолд Продажби“ ЕАД/ оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Изразява становище, че първоинстанционният съд правилно е приел, че ответното дружество е спазило предвидения ред в чл.48 ПИКЕЕ и че ищецът не е провел успешно оспорване на вземането на ответника. Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Третото лице-помагач-„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не изразява становище по въззивната жалба. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Ищецът- „ВАС МИТ“ ЕООД твърди, че при извършена проверка относно текущите задължения на дружеството е открил, че е издадена фактура № ••••••••••/28.03.2018 г. на стойност 3 558,66 лв., като сумата е начислена по констативен протокол за период от 23.12.2017 г. до 22.03.2018 г.Ищецът твърди, че не е потребил електрическа енергия на съответната стойност.При извършена справка в център за обслужване на клиенти на ответника негови служители са му обяснили, че е извършена проверка на електромера му, при която е било установено, че електромерът не е измервал точно потребяваната от него електрическа енергия и е съставен протокол, въз основа на който ответникът едностранно е коригирал сметката му за минал период и е съставил процесната фактура.Твърди, че не дължи процесната сума, тъй като с решение № 1500/06.02.2016 г. по адм.д.№ 2385/16 г. на ВАС, 5-членен състав, обн. в ДВ бр.15/14.02.2017 г. са отменени всички норми на ПИКЕЕ с изключение на чл.48-51 от ПИКЕЕ вкл.След обнародване на решението на ВАС на съществуват правила за измерване на количеството на ел.енергия.Твърди, че ответникът не е доказал датата на предходната проверка, поради което не се е осъществила предпоставката за възникване на правото на корекция за 90 дни.Ищецът излага доводи, че ОУ на ответното дружество не го обвързват, тъй като не са публикувани в местен ежедневник.Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, и че липсва предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекцията на сметка.Ищецът оспорва техническата изправност и метрологичната годност на процесния електромер, тъй като не е от одобрен тип и не е преминал първоначална и последваща метрологична проверка, както и обстоятелството, че еталонният уред, с който е проверен електромера, е от одобрен тип средство за измерване по смисъла на чл.29 и сл. ЗИ.Излага доводи, че при приемане на нормите на чл.48-51 ПИКЕЕ ДКЕВР е излязъл извън законовата делегация.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД /сега „Електрохолд Продажби” ЕАД/ сумата в размер на 3 558,66 лв., начислена по едностранна корекция на сметка за периода от 23.12.2017 г. до 22.03.2018 г. по фактура № ••••••••••/28.03.2018 г. Ответникът е оспорил иска с твърдения, че ищецът е потребител на електрическа енергия за процесния имот и че корекцията е извършена въз основа на проверка на служителите на „ЧЕЗ Разпределение“ АД, за което е съставен констативен протокол и при която е установено, че е извършено неправомерно въздействие чрез промяна в схемата на свързване на измервателната система на СТИ, която е установена и отстранена пред независими свидетели и органи на МВР, сметката е коригирана само на основание констативния протокол от проверката на основание чл.48, ал.2 ПИКЕЕ.Спазен е и редът за уведомяване на клиента за извършване на корекции, предвиден в ОУ. Не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за процесния имот. По делото е представен констативен протокол № 1019762 от 22.03.2018 г. за извършена от служители на „Чез Разпределение България” АД проверка на електромер с фабр. № 1020339967 на адрес-с.Рибарица, представляващ масивна сграда.Протоколът не е подписан от потребителя, а от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и от двама свидетели.В протокола е констатирано, че пломбата на капачката на клемния блок на електромера е със срязана пломбажна тел, липсват индикации „L2“ и „L3“ на дисплея на средството за търговско измерване.След демонтажа на капачката на клемния блок се установи, че пластините, свързващи токовата и напреженовата бобини на фаза „S“ /втора/ и „Т“ /трета/ на електромера са издърпани в крайно дясно положение.Прекъснати са електрическите връзки между токова и напреженови бобини на фаза S“ /втора/ и „Т“ /трета/ на електромера.Еталонен уред ЕMSYST с фабричен номер 0506156 и свидетелство за калибриране Е- 288-1 от 16.04.2015 г. е измерена грешката, с която електромерът отчита консумираната през него електрическа енергия в момента на проверката.Грешката , с която електромерът отчита консумираната ел.енергия е минус 76,54%.Установена е промяна в схемата на свързване на измервателната система на ел.енергия.След възстановяване на правилната схема на свързване електромерът мери в класа си на точност. Въз основа на посочения протокол е изготвено предложение за корекция на сметка на основание р-л IX от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, чл.48, ал.1, т.2, б. „а“ и е издадена фактура № № ••••••••••/28.03.2018 г. сумата в размер на 3 558,66 лв. за периода от 23.12.2017 г. до 22.03.2018 г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.51 ПИКЕЕ. До титуляра на партидата е изпращано писмо за уведомяване за извършената проверка на СТИ и за съставянето на КП на адреса на управление на дружеството, върнато с отбелязване „непознат“.Фактурата е изпратена на ищеца с писмо с изх.№ 1202899283/29.03.2018 г. и е връчена на 02.04.2018 г. От заключението на приетата по делото ТЕ, изготвена от вещото лице В.Близнаков е установено, че посочената в КП констатация представлява осъществяване на промяна на схемата на свързване на електромера, което състояние води до частично измерване на количеството ел.енергия.Описаното състояние не е производствен дефект.Еталонният уред, с който е измерена грешката може достатъчно точно да определи грешката и съгласно приложеното свидетелство за калибриране отговаря на изискванията за качество ИСО.Общото количество неотчетено от СТИ-20047 KWh за периода от 90 дни е преизчислено при спазване на ПИКЕЕ /чл.48, ал.2,т.2, б. „а“.За период до 90 дни преди 22.03.2018 г. няма данни за друга проверка на СТИ.Изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените цени на електрическата енергия за процесния период от ДКЕВР.Провереното СТИ с фабр.№ 1020339967 е от одобрен тип и отговаря на изискванията на ЗИ и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.При монтажа на СТИ и към проверката на 22.03.2018 г. същото е било технически годно и изправно.Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е контролен орган и не издава гаранции. Разпитаният по делото свидетел Р.Д. е потвърдил подписа си срещу участник № 2 в КП.Заявява, че е участвал в проверката като техник ел.системи.На проверката е имало двама свидетели и патрул.Търсили са потребителя и негов представител, но на проверката не е присъствал такъв.Констатирали са, че пластините на фаза втора и трета са развити и не са дръпнати в крайно положение и това, което минава през електромера не се отчита и не се заплаща.Показали са на патрула и на двамата свидетели от Федерацията на потребителите какво са констатирали.Протоколът е съставен и подписан на място.Свидетелите са участвали непрекъснато в проверката. При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено следното: Първоинстанционният съд е приел, че през процесния период са били налице предпоставките на чл.48 ПИКЕЕ за извършване на едностранна корекция.Съдът е изложил мотиви, че разпоредбите на чл.48-51 ПИКЕЕ са издадени от компетентен орган-ДКЕВР въз основа на законова делегация съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.Приел е, че отмяната на чл.48-51 ПИКЕЕ с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.д.№ 3879/2017 г. на ВАС, IV отд., влязло в сила на 23.11.2018 г., действа занапред и не влияе на законосъобразността на извършената от ищеца корекция на основание чл.48 ПИКЕЕ.Отменената разпоредба на чл.47 ПИКЕ е уреждала изискванията, на които трябва да отговаря констативния протокол от извършената проверка и не изключва законоустановената възможност за извършване на корекция, като празнотата в уредбата следа да се запълни от клаузите на ОУ, уреждащи извършването на проверки и начина за обективиране на резултатите от тях.Съдът е изложил мотиви, че след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ на 17.07.2012 г. и след влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013 г., приети от компетентен орган въз основа на законова делегация, е налице основание за безвиновна отговорност на потребителя, въведено със закон, в случаите на доказано неизмерване или неточно измерване, която крайният снабдител /доставчик/ може да реализира с едностранно коригиране на стойността на доставената електрическа енергия, като за упражняването на това право е достатъчно да бъде установена съответната причина за отклонение в измерването и да бъде спазена нормативно установената процедура.Съдът е приел, че е спазена процедурата на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ /отм./, както и редът за уведомяване на потребителя по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ.От приетата ТЕ е установено, че преизчислената стойност на потребената за процесния имот електрическа енергия определена правилно за период от 90 дни, през който период не е извършвана друга проверка на СТИ при спазване на методиката на чл.48, ал.1, т.2, б. „а“ ПИКЕЕ /отм./, поради което ответникът е кредитор на вземането за исковата сума и предявеният отрицателен установителен иск е основателен. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. По делото не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия.От заключението на приетата пред СРС техническа експертиза се установи, че е била променена схемата на свързване на процесния електромер, което състояние води до частично измерване на количеството ел.енергия.Преизчислението на консумираната електрическа енергия е извършено математически вярно и съответства на одобрените цени на електрическата енергия за процесния период от ДКЕВР.На потребителя са изпращани писма за съставения констативен протокол, както и за фактурата с начислената сума в резултат на извършената корекция. В ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.98/2013 г./, приети съгласно законовата делегация на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя.От момента на обнародване в ДВ /бр.15/14.02.2017 г./ на решение № 1500/06.02.2017 г., адм.д.№ 2385/2016 г., 5-чл. с-в на ВАС отменените с него правила на ПИКЕЕ престават да се прилагат, като остават неотменените правила по чл.48-чл.51, до отмяната им през 2018 г. с решение № 2315/21.02.2018 г., адм.д.№ 3879/2017 г. на ВАС, IV отд. /в сила от 23.11.2018 г./.Съгласно чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение.В случаите, когато тези правила не уреждат конкретните отношения, приложение трябва да намерят общите правила на ЗЗД.Ако в Общите условия в нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение не е основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това вземане е установено по съдебен ред.В случая корекцията е извършена за периода 23.12.2017 г.-22.03.2018 г., като констативният протокол, въз основа на който е извършена корекцията на сметки, е съставен на 22.03.2018 г. и нормите на чл.48-51 ПИКЕЕ са действали към този момент.Правото на доставчика да извърши корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя.Целта е да се коригират грешките при измерването на потребената електрическа енергия и да се определи точния размер на дължимата престация, а не да се ангажира отговорност за вреди по чл.82 ЗЗД, като редът за това е предвиден в правила, приети въз основа на законова делегация. Според трайната съдебна практика, която се споделя и от настоящия въззивен състав дори и при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители.Затова гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в чл.47-чл.51 ПИКЕЕ от 2013 г. /отм./. Източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е от договорно естество и разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, вкл. правилото на чл.183 ЗЗД, че когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и е заплатено по-малко от реално дължимото, купувачът следва да доплати разликата като цена на продадената енергия.Дори и да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /в този смисъл са решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от 06.01.2021г. по гр. д. № 169/2020 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от 22.02.2021г. по гр. д. № 1978/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от 26.01.2021г. по гр. д. № 3754/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от 31.12.2020г. по гр. д. № 1174/2020 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 16 от 09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 60171/24.06.2021 г., по гр.д.№ 3431/2020 г., ВКС, III ГО; решение № 127/26.08.2021 г., по гр.д.№ 2057/2020 г. на ВКС, IV ГО; решение № 20/03.02.2022 г. по гр.д.№ 1231/2021 г., ВКС, III ГО; решение № 13/02.03.2022 г. по гр.д.№ 1647/2021 г. на ВКС, III ГО; решение № 60268/25.03.2022 г., гр.д. № 391/2021 г., ВКС, III ГО; решение № 60223/18.08.2022 г., гр.д.№ 598/2021 г., ВКС, IV ГО; решение № 60298/18.08.2022 г., гр.д.№ 4163/2020 г., ВКС, IV ГО; решение № 20/16.08.2022 г., гр.д.№ 1533/2021 г., ВКС, IV ГО и др./.Дори и в ОУ да не е предвиден ред за уведомяване на клиента при корекция на сметката, това нарушение не е основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение е установено по съдебен път /решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/18 г., ВКС, III ГО/. Други мотивирани оплаквания във въззивната жалба не са направени, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея. Съдът намира за неоснователно и заявеното пред въззивната инстанция от ищеца възражение за погасяване на процесното вземане по давност.Погасителна давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника.Основанието за спиране по чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД не изисква други условия.Длъжникът може да се позове на погасителна давност, изтекла в хода на процеса по предявения отрицателен установителен иск /чл.235, ал.2 ГПК/, но този довод е винаги неоснователен.Когато длъжникът оспорва вземането пред съд с отрицателен установителен иск, кредиторът не бездейства.За спирането на давността е без значение дали висящият процес е иницииран от длъжника и дали кредиторът е предприел правна защита по отрицателния установителен иск /в този смисъл е налице практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен съставрешение № 50017/27.03.2023 г. на ВКС, IV ГО, гр.д.№ 720/2022 г.; определение № 1694/02.06.2025 г. по т.д.№ 648/2025 г. на ВКС, I ТО/. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 51,13 евро-разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното съдът