Решение № 3307 от 15.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 14067/2025 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на „СОФ Кънект“Ад срещу Решение 7254 от 23.04.2025г., постановено по гр. д. № 51978/2024г. по описа на Софийски районен съд, 74 с-в, с което, като е обявена за недействителна клауза за изпитване по чл. 12.2 от трудовия договор, в частта за началния момент на срока за изпитване, са уважени предявените срещу дружеството от Н. Н. Д. искове по чл. 344, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225 КТ за признаване за незаконосъобразно на прекратяването на ТПО на Д. дружеството, извършено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ със заповед ЧР-100/09.08.2024г. Изложени са оплаквания за неправилно прилагане на нормите на КТ (чл. 70-74 вкл.) и на европейско законодателство в областта на летищната сигурност и специални закони (ЗГВ и подзаконови актове по прилагането му). Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението. При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за основателна по следните фактически и правни съображения: Няма спор и се установява от писмените доказателства по делото, че между страните е съществувало ТПО за длъжността „Оператор сигурност“, сектор „Рентгеново обучение“, отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“, дирекция „Сигурност“, главна дирекция „Операции“ по трудов договор от 05.11.2023г., в който е отбелязано постъпване на работа на 13.11.2023г. Няма спор, че ответника е оператор на летище „София“. Съгласно длъжностна характеристика (неоспорена л.95-96) основни функции и задължения на ищеца са: работа постоянно в среда с йонизиращи лъчения на пункт за проверка за сигурност, оборудван с рентгенов апарат за пролъчване на вещи и ръчни багажи и рамков метал-детектор; работа с рентгеново оборудване, оборудване за откриване на течни експлозиви (LEDS), оборудване за откриване на следи от експлозиви (ETD), скенер за целите на сигурността и всички други методи, които се използват за проверка за сигурност и се въвеждат на пункта за проверка на пътници и ръчен багаж; спазва стриктно стандартите за сигурност, като извършва контрол на достъп, проверка на ръчен багаж с рентгеново оборудване, ръчно претърсване на лица, ръчно претърсване на ръчен багаж и вещи, проверка с оборудване за откриване на следи от експлозиви, проверка на течности, аерозоли и гелове с оборудване LEDS, проверка със скенер за целите на сигурността, проверка на пътници и ръчен багаж с нови технологии, които са въведени на пункта за проверка на пътници и ръчен багаж и други. В длъжностната характеристика са посочени изискванията за заемане на длъжността: преминато обучение и сертифициране за изпълнение на длъжността за постигане на сигурност в гражданското въздухоплаване съгласно Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване (НПСГВ), Национална програма за обучение и сертифициране по сигурност в гражданското въздухоплаване (НПОССГВ), Регламент (ЕО) № 2015/1998 на Комисията от 05.11.2015 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването и други международни актове и актове на Европейския съюз. Поставено е изискване работникът да премине успешно изрично посочени в т. 2.1 от раздел V от длъжностната характеристика обучения (модули) по специфики на всяка от видовете дейности (функции) в обхвата на длъжността, а именно: Модул 2 - „Основно обучение”, Модул ЗА - „Проверка на лица, ръчен багаж и пренасяни предмети”, Модул 7 - „Контрол на достъп”, Курс „Безопасен превоз на опасни товари”, като след успешно завършено специализирано обучение следва да премине структурирано обучение на работното място по съответното специализирано обучение (модул). Посочено е, че при структурирано обучение на работното място работникът трябва да получи положителна оценка преди да бъде допуснат до самостоятелна работа. След обучението работникът следва да бъде сертифициран от ГД „ГВА“, като получи съответен „сертификат за компетентност“ за изпълнение на функциите му. Установява се, че такъв сертификат е бил издаден на 19.04.2024г. от ГД „ГВА“ (л. 109). В трудовия договор е обективирана клауза за уговорен в полза на работодателя срок за изпитване от 6 месеца, „който започва да тече от момента, в който служителят успешно премине всички входящи обучения, съгласно изискванията на НПОССГВ и вътрешните политики“. ТПО е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ на 14.08.2024г-с връчване на заповедта за прекратяване съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ. Горната фактическа обстановка е безспорно установена от събраните и неоспорени писмени доказателства. Спорът по делото е по предявената чрез инцидентен иск недействителност на клаузата за изпитване, в частта с която, се поставя началото на срока за изпитване в зависимост от преминаването на изискуемите обучения и сертификация. От правна страна съдът намира следното: Съгласно чл. 70, ал. 1 от КТ когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие (чл. 71, ал. 1 КТ) Според трайната съдебна практика в уговореното време за изпитване не се включва времето, през което работникът или служителят не е изпълнявал работата. В този случай срокът за изпитване трябва да бъде продължен с толкова работни дни, с колкото работникът не се е явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си функции, защото само в процеса на реално престиране на работна сила работодателят може да извърши преценката удовлетворен ли е от годността на работника да изпълни възложеното. Работодателят може да изисква провеждането на предварителна подготовка или обучение преди да възложи на работника задачи в непосредствено изпълнение на трудовата му функция (Решение № 16 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4793/2014 г., IV г. о., ГК; Определение № 751 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1515/2013 г., IV г. о., ГК). Когато с оглед на съществените трудови функции (за които е нает работника) в нормативната уредба се изисква преди да бъде допуснат този работник самостоятелно да осъществява функциите, да премине специализирано обучение (включващо теоретична и практическа част) и да получи удостоверяващ минимално ниво на компетентност документ от външен за ТПО орган, то периода преди получаването на удостоверителния документ не може да се приравни на реално престиране в реална работна среда на работната сила, при което работодателя да може да прецени годността на работника самостоятелно да извършва съответните трудови функции. В спецификата на конкретния казус следва да бъде съобразена установената на международно равнище императивна нормативна уредба в областта на гарантиране сигурността на гражданското въздухоплаване. С РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 300/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2008 година се установяват общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване. Съгласно чл. 11 от приложението към регламента лицата, провеждащи или отговарящи за провеждането на проверки, контрол на достъпа или друг контрол по сигурността ( за каквито дейности няма спор по делото, че се наема да извършва ищецът), се наемат, обучават и, когато е необходимо, им се издават свидетелства, които да гарантират, че те отговарят на изискванията за наемане на работа и са компетентни да поемат поверените им задължения. С РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/1998 НА КОМИСИЯТА от 5 ноември 2015 година са установени подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването. В глава 11 от приложението към регламент 2015/1998 се дава подробна уредба на процедури за наемане и обучение на персонала. Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 05.11.2015г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването (т. 11.0.2; т.11.2.1.1; т. 11.2.1.2; т.11.3.1 лицата, наемани за осъществяване на контрол за сигурност, следва да са преминали успешно съответното обучение и сертификация), преди да получат съответното разрешение да осъществяват самостоятелно контрол за сигурност, като обучението на лицата, извършващи проверка на лица, ръчен багаж, пренасяни предмети и регистриран багаж, включва теоретични и практически елементи, както и обучение в процеса на работа, включващо познаване на конфигурацията на пункта за проверка и процеса на проверка, информираност как могат да бъдат укрити забранени предмети, способност за правилна реакция при откриване на забранени предмети, познаване на възможностите и ограниченията на оборудването за сигурност или на използваните методи за проверка, познаване на процедурите за реагиране при извънредни обстоятелства, а когато определените за лицето задачи изискват това - междуличностни умения, по-специално способност за справяне с културни различия и с потенциално опасни пътници, познаване на техники за ръчно претърсване, способност за извършване на ръчно претърсване при стандарт, който е достатъчно висок, за да се гарантира в приемлива степен намирането на укрити забранени предмети, познаване на обстоятелствата за освобождаване от проверка и специални процедури за сигурност, способност за работа с използваното оборудване за сигурност, способност за правилно разпознаване на изображенията, показани от оборудването за сигурност; както и познаване на изискванията за защита на регистрирания багаж - арг. от т. 11.1.2, т. 11.2.3.1 от Регламент № 2015/1998. Лицата, извършващи проверка на лица, ръчен багаж, пренасяни предмети и регистриран багаж, преминават процедура на първоначално сертифициране или одобрение, а лицата, които работят с рентгеново оборудване или система за откриване на експлозиви (EDS), както и за операторите на скенери за сигурност - периодично сертифициране поне веднъж на всеки 3 години (т. 11.3.1 от Регламент № 2015/1998). В Р. България компетентния сертифициращ орган е ГД“ГВА“, който издава съответния сертификат на лицата по чл. 16г, ал. 2, т. 9, б. „а“ ЗГВ. Без такъв сертификат лицето не може да бъде допуснато самостоятелно до работа - т. 11.2.1.1 от глава 11 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998, т.11.2.1 от Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване – приета в изпълнение на съображение 13 и чл. 10 от Регламент(ЕО) № 300/2008 и чл. 11, ал. 2 от ЗГВ; т. 4.4.1, т. 4..4.2, 4.5.2 от Националната програма за обучение и сертифициране по сигурност в гражданското въздухоплаване- приета на основание чл. 16 “г“, ал. 2, т. 2 ГЗВ. След като приложимата уредба изисква лицето да премине и обучение и последваща го сертификация („…официална оценка и потвърждение от компетентния орган или от негово име, които показват, че лицето е преминало успешно съответното обучение и притежава необходимата компетентност, за да изпълнява задоволително възложените му функции“-т.11.0.2 от приложението към регламента) пред външен за ТПО орган (чрез полагане на теоретични и практически изпити, резултата от които се удостоверява със сертификата), то периода в който се работи под наблюдение и наставничество от друг служител на същата длъжност не може да се смята за период на изпитателен срок. Този период е част от изискуемото се обучение за придобиване на годност за работата. В този специфичен случай правомощието да дава първоначална оценка за годност да се осъществяват самостоятелно съществените за тези длъжности функции е предоставено на държавен орган. Тоест преценка в пълнота от работодателя за това как се справя работника в специфична хипотеза като настоящата може да се осъществи след като работника бъде сертифициран и започне самостоятелно (при липса на пряк и непосредствен надзор от наставник, който съответно понася и отговорността) да изпълнява длъжността. С оглед специфичния характер на казуса и приложимата към него уредба не е налице недействителност на така формулираната клауза за изпитване. Предвид горното в конкретния случай срок за изпитване не е текъл до 19.04.2024г. Срокът би изтекъл на 19.10.2024г. Заповедта по чл. 71, ал. 1 от КТ е връчена преди изтичане на срока и прекратяването на ТПО е законосъобразно. Ето защо решението е неправилно в обжалваните му части и следва да бъде отменено, а исковете по чл. 74, ал. 4 вр. с ал. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр с чл. 225 отхвърлени. Предвид изхода на делото във въззивна инстанция следва да се отмени и определението от 25.09.2025г. на СРС, постановено по чл. 248 ГПК. Решението е влязло в сила като необжалвано в частта му за отхвърляне на иска по чл. 150 КТ за ТВ за извънреден труд, както и в частта му, с която е присъдена законна лихва върху платеното в хода на делото възнаграждение за извънреден труд от исковата молба до плащането. С оглед изхода на делото във въззивна инстанция само въззивника има право на разноски за тази инстанция. Следва да му се присъди заплатената държавна такса от 134,85 евро (263,74 лева). Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 евро. За първоинстанционното дело и двете страни имат право на разноски (предвид плащането на извънредния труд в хода на делото). При липса на разграничаване в представения от ищеца договор за правна помощ на л.23 от делото на СРС каква част от платения хонорар от 2000,00 лева за кой от исковете се отнася СГС намира, че е платено по равно за всеки от четирите иска. Доколкото искът по чл. 150 КТ е отхвърлен поради плащане в хода на делото ищецът има право на разноски от 500,00 лева по този иск за адвокатски хонорар. Присъдени са му общо 2000,00 лева. Предвид отмяната на решението и отхвърляне на останалите искове поради неоснователността им решението следва да бъде отменено в частта му по разноските, с която на ищеца са присъдени разноски за адвокатски хонорар над размера от 255,65 Евро (500,00 лева). Следва да се отмени, като последица от пререшаване на спора от въззивния съд и определение 39732/25.09.2025г, постановено от СРС по реда на чл. 248 ГПК, с което се изменя решението по делото като се присъжда сумата от 70,00 лева-разноски по обезпечаване на иска по чл. 344, ал. 1, т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 200,00 Евро за двете инстанции. Решението следва да се отмени и в частта по разноските, с която е осъден ответника да заплати по сметка на СРС разноски над размера от 230,08 Евро ( 450,00 лева-за държавна такса по иска по чл. 150 КТ и за СЧЕ по този иск). Предвид гореизложеното СГС, II-А с-в