Решение № 49 от 30.6.2026 г. на Районен съд - Нови пазар по дело № 221/2026 г.

Производството е по реда на чл. 5 от Указа за борба с дребно хулиганство /УБДХ/. Образувано е въз основа на акт за констатиране на дребно хулиганство № •••г., съставен от полицейски служители от състава на РУ-Нови пазар при ОД на МВР гр. Шумен. В съдебно заседание, РП-Шумен, ТО-Нови пазар, редовно уведомена, не изпращат представители. Нарушителят Ф. С. Ф. се явява лично и с назначения му защитник адв. Н. Д. от Адвокатска колегия-Шумен. Защитникът на Ф. навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на дребно хулиганство, изразяващи се в нарушение на чл. 2, ал. 2 от УБДХ, задължаващ административнонаказващият орган да отрази невъзможността нарушителя да го подпише, която в случая се изразява в неговата намалена зрителна способност. Счита още, че деятелността на Ф. не би могло да се квалифицира като дребно хулиганство по смисъла на указа, предвид липсата на доказателства относно елемент от обективния състав на административното нарушение, а именно неуважение към обществото. Счита, че деятелността на нарушителя представлява неуважение към личността. Прави алтернативно искане за налагане на глоба в минимален размер. Нарушителя не се признава за виновен. Съдът след като се запозна с материалите по административната преписка, разгледана на основание чл. 5, ал. 1 от УБДХ, както и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства, намери за установено следното от фактическа страна: На ••• часа свидетелката Х. Д. С., с която в миналото нарушителят •••. живял на съпружески начала, се намирала пред магазин „•••“ в гр. •••• със приятелка-св. М. С. А.. Пред магазина имало маси и столове, където клиентите можели да седнат и консумират храни и напитки. Когато двете жени пристигнали пред магазина, там били нарушителят Ф. и св. П. Н. И.. Нарушителят употребявал алкохол и бил във видимо нетрезво състояние. Когато видял св. С. и св. А., нарушителят Ф. отправил към тях думите: „ мръсни курви, курви, тебе те ебат по двадесет души“. Възмутен гражданин сигнализирал на телефона за спешни повиквания „112“ . На место пристигнали полицейски служители- актосъставителят •••• Била образувана административна преписка, в хода на която сведение дали разпитаните като свидетели лица. Резултатът от осъществената проверка бил обективиран в акт за констатиране на дребно хулиганство, който бил съставен на ••••г. и предявен на нарушителя, чрез прочитането му, тъй като същият бил ••••. Предявяването на акта за констатиране на дребно хулиганство, съответно прочитането му било осъществено пред дома на Ф. в присъствието на св. •••• и св. Д. В. Д.. Така описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на материалите по преписката, както и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства-обясненията на нарушителя и показания на свидетелите Х. Д. С., М. С. А., П. Н. И., ••• •••• и Д. В. Д.. Показанията на свидетелите са последователни, детайлни и непротиворечиви. В хода на съдебното следствие успяха да възпроизведат обидните, думи изречени от Ф. по отношение на С. и А.. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка от правна страна, съдът намира, че по своите обективни и субективни характеристики, извършеното от Ф. С. Ф., попада в приложното поле на чл. 1, ал. 3 от УБДХ. Непристойната проява, изразена в употреба на обиди и неприлични изрази на публично място, оскърбително отношение към личността на гражданин, представлява нарушение на обществения ред, но поради пониската степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на хулиганство не съставлява престъпление по смисъла на чл. 325 от НК. Съдът намира доводите на защитата на нарушителя за несъстоятелни. Действително се установи, че в акта за констатиране на дребно хулиганство не е отразен факта, че нарушителят е ••••, което може да се счете за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗУБДХ. Същевременно обаче от разпита на полицейските служители –•••• и ••• се установи, че •••• е запознала нарушителя със съдържанието на акта и му е посочила къде да •••. Съдът намира, че в случая не е налице невъзможност нарушителя да ••• Доказателство за това е приобщената по делото заповед за отпускане на •••, в която нарушителят •••. Доколкото чл. 9, ал. 2 от УБДХ за неуредените въпроси препраща към ЗАНН, по отношение на допуснатото процесуално нарушение, съдът намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която повелява, че ако е допусната нередовност в акта за установяване на административно нарушение, наказателно постановление се издава стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. По отношение на вида на наказанието в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 УБДХ, законодателят е предвидил две алтернативи: задържане в структурното звено на МВР до 15 денонощия или глоба от 100 до 500 лв., като в случая следва да бъде приложена втората, тъй като са събрани доказателства, че нарушителят е с •••, водеща до •••. Предвид тежестта на нарушението, която съдът определя под средната за проявите на дребно хулиганство и имущественото състояние на нарушителя, съдът намира, че размера на наложената глоба следва да бъде определен към минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ от 100 лв. с евров еквивалент 51. С оглед на така изложените мотиви и на основание чл. 6, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ , съдът