Решение № 1774 от 17.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 10180/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Същото е образувано по въззивна жалба на Л. К. Н., ответник в първоинстанционното производство срещу решение № 9633/23.05.2025 г. на СРС, 148 състав, постановено по гр.д. 19 432/2024 г. в частта, в която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ искове е признато за установено, че дължи сумата от 52, 60 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена от ответника топлинна енергия за периода 01.06.2019 г. -18.10.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ••••, аб. № 363257, ведно със законната лихва от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 56 749/22 по описа на СРС, 148 състав. Единственото възражение наведено във въззивната жалба касае топломер Kamstrup с фабр. № 4010920, който бил преминал метрологична проверка на 04.06.2018 г., след което бил използван в процесната абонатна станция до 23.01.2020 г., когато е демонтиран, но не за метрологична проверка, а за да бъде подменен с нов, което било установено от ДАМТН по сигнал с вх. № 80-02-135/22.11.2022 г. Иска от съда след като установи, че топломера не е преминал проверка в законовоустановения за това срок след демонтажа на 23.01.2020 г. да постанови, че в периода 04.06.2018 г. до 23.01.2020 г. е използван в нарушение на ЗИ в процесната абонатна станция с всички следващи се от това последици. В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същия са наведени твърдения, че СРС е постановил правилно, мотивирано и обосновано решение. Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да се присъдят сторените в производството съдебни разноски. Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в първоинстанционното производство „Термокомплект“ ООД не е заявило становище. При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба. Единственият спор между страните предвид възраженията във въззивната жалба е относно годността на общия топломер. В рамките на отговора, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, поддържано във въззивната жалба и писмените бележки въззивникът – ответник в първоинстанционното производството последователно заявява, че процесният топломер е преминал метрологична проверка на 04.06.2018 г. Съобразно нормата на чл. 43 ал.2 от ЗИ, последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване. Разпоредбата на ал.4 от сочената разпоредба установява, че периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В изпълнение на тази законова делегация е издадена издадена Заповед № А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН, в която в т. 4 е посочено, че топломери, използвани в абонатни станции подлежат на последващи периодични проверки на две години. При тази законова рамка, въпросният топломер е подлежал на последваща метрологична проверка на 04.06.2020 г. Видно от представения протокол от 23.01.2020 г. същият е бил демонтиран на сочената дата с посочено основание „последваща метрологична проверка“ като на същата дата е монтиран нов топломер с фабричен № 64453733. Видно от посоченото в протокола този нов топломер е бил снабден с изискуемите знаци, съгласно чл. 35 ал.1 от ЗИ. Протоколът не е оспорен от ответника – въззивник. Няма данни същият или друг представител на ЕС да се е възползвал от правото си по чл. 20 ал.1 от ОУ да уведоми ищеца за открити от него грешки, дефекти или други недостатъци на топломера, собственост на Продавача – въззиваема страна. Няма данни въззивникът да се е възползвал от правото си по чл. 29 ал.1 от ОУ да заяви рекламация след получаване на изравнителните сметки. При съвкупна преценка на ангажираните доказателства, предвид възражението, поддържано във въззивната жалба настоящият съдебен състав намира, че към датата на демонтажа на топломера на 23.01.2020 г. същият е бил преминал изискуемата периодична проверка по ЗИ без данни по делото след нейното преминаване да е показал технически дефект или друг недостатък, водещ до неточно измерване. Извод в желания от въззивника смисъл не може да се обоснове и предвид констатациите в писмения отговор на ДАМТН от 30.10.2024 г. доколкото същите установяват, че ДАМТН е изискала свидетелства за проверка за описания топломер и протоколи за демонтажа му и същите са били представени от ищеца – въззиваема страна. При липсата на други наведени възражения във въззивната жалба и предвид на обстоятелството, че крайните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на СРС, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, предвид изцяло бланкетния отговор, депозиран от въззиваемата страна и липсата на осъществено процесуално представителство, на същата не се следват разноски в настоящото производство. Предвид изложените съображения съдът