Решение № 69 от 23.4.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 308/2025 г.

Производството е по чл. 313 и сл. от НПК. С присъда № 109, постановена по НОХД № 134/2023 г. по описа на Русенски районен съд, V наказателен състав, подс. К. Т. Т. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, за това, че на 14.05.2022 г. в с. Н.о, обл. Русе извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично място - ул. •••• в с. Н.о, обл. Русе, хвърлил намиращите се на улицата велосипеди и тротинетки, нахлул в детската площадка, отправил към непълнолетния И. И. М. от с. Н.о, обл. Русе обиди - „циганин, мангал долен, какъв ти е проблемът, циганин“ и заплаха - „мангал долен, бий се, за да те осъдя“, нападнал го, блъснал го и го душил, в резултат на което му причинил лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК — разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика, оток и кръвонасядане на главата, кръвонасядания на шията, охлузване на гърба, охлузване на дясно коляно, оток на дясна колянна става с ограничение на движенията, като по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК било отложено за срок от три години. Подсъдимият бил осъден да заплати на И. И. М. сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считана от деня на деликта 14.05.2022 г. до окончателното изплащане на главницата, като съдът отхвърлил иска за горницата над тази сума до пълнопредявения размер от 7000 лв., като осъдил подсъдимия да плати на И. И. М. и направените по делото разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият бил осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Русе сумата в размер на 523.50 лв. разноски на досъдебното производство и по сметка на РРС сумата от 210 лв. разноски за съдебното производство, както и държавна такса върху уважения иск в размер на 210 лв. Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от К. Т. Т. чрез адв. П. Й. Н., упълномощен защитник на подс. Т.. В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на присъдата, като постановена в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Моли първоинстанционният акт като незаконосъобразен да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг от страна на въззивната инстанция, с който подс. Т. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В депозираното от подсъдимия Т. чрез адв. Н. допълнение към въззивната жалба са развити подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се нарушено право на защита, тъй като видно от протокол №1960/22.10.2024 г. адв. Н. не се е явил, без да посочи уважителна причина, съдът не е назначил служебен защитник, а е дал ход на делото само с участието на подсъдимия. Сочи се, че съдът не е преценил дали липсата на защитник застрашава правото на ефективна защита при дело с фактическа и правна сложност, като се сочи и съдебна практика Решение № 43 от 2012 г. на ВКС и Решение № 217 от 2011 г. на ВКС. Поддържа се, че по делото съдът не е изпълнил задължението си за разкриване на обективната истина. Твърди се, че в решението няма обсъждане на достоверността на показанията на малолетни, като отново се позовава на съдебна практика – Решение № 13 от 2018 г. на ВКС и Решение № 186 от 2016 г. на ВКС. Сочи се, че видеозаписът, използван като веществено доказателство, не е предявен на страните в открито заседание, въпреки искане от подсъдимия в тази насока. Счита се, че противоречията в свидетелските показания не са преодолени, че мотивите съдържат предположения и социални оценки. Дава се пример, че съдът говори за „Враждебност на семейството“, „Изолираност“, „конфликтност“ – които стоят извън обективното доказване. Поддържа се, че това представлява нарушение на чл. 303 НПК. Твърди се, че твърдяното деяние е неправилно квалифицирано, тъй като съществува личен мотив – вражда със съседите, и не цели демонстрация срещу обществото. Счита се, че съдът неправилно е приел, че е налице пряк умисъл, вместо евентуален, като и че съдебният акт е необоснован в тази насока. След това се излагат съображения, че съдът е приел наличие на евентуален умисъл, но приетата правна квалификация изисква пряк умисъл. Поддържа се, че неправилно са смесени елементи на обида по чл. 148 НК и телесна повреда. Твърди се, че доказателственият анализ е незадоволителен, поради което трябва да се приравни на липса на мотиви. Сочи се, че не е изяснен механизмът на падането и уврежданията. Поддържа се, че експертизата не е категорична, а съдът не е допуснал повторна. Сочи се, че не е изследвано поведението на пострадалия. Поддържа се, че не са събрани всички необходими за разкриване на обективната истина доказателства. Твърди се, че видеоматериалите от телефона на З.; камерите; репортажът от Нова ТВ (неизискан) и записите от ЕЕН 112 не са изследвани технически, а съдът е извел фактическите си изводи въз основа на тях. Изложени са подробни съображения в подкрепа на тезата, че наложеното наказание е явно несправедливо, а именно, че се касае за многодетно семейство, че подсъдимият е трудово ангажиран, липса на други тежки прояви. Счита се, че са налице предпоставките за приложение на чл. 55 НК и че наложеното наказание не отговаря на конкретната обществена опасност. Аналогични съображения са развити и в депозираната от адв. Н. писмена защита. Счита се, че авторството на деянието не е безспорно установено. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно преквалифициране на деянието по чл. 130, ал. 1 НК, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане на основание чл. 334, т. 1 НПК. При неудовлетворяване на никое от тези искания се иска наложеното наказание да бъде намалено. Иска се отмяна на присъдата в гражданскоправната част и намаляване на присъденото обезщетение. Депозирана е въззивна жалба и от адв. Д. С. - повереник на пострадалия И. И. М., конституиран като граждански ищец по делото, срещу присъдата в частта, в която предявеният граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 3000 лв. до пълнопредявения размер от 7000 лв. Излагат се съображения, че присъденото обезщетение е несправедливо по размер, тъй като не отговаря на действително претърпените вреди. Сочи се, че съдът не е взел под внимание, че била засегната не само телесната неприкосновеност на пострадалия, но и неговите чест и достойнство, както и че пострадалият е непълнолетен. Моли се присъдата да бъде изменена в гражданскоправната част, като предявеният граждански иск бъде уважен изцяло. С Молба с вх. № 10151/10/09.2025 г. от подсъдимия чрез адв. Н. е депозирано искане за отвод на съдебния състав, разглеждащ ВНОХД № 308 /2025 г. по описа на ОС-Русе и искане за прехвърляне на делото в друг съдебен район. С протоколно определение от 11.09.2025 г. съдебният състав в лицето на съдии М.П., Р.Р. и М.Й. се е отвел, след което делото е разпределено на настоящия състав. Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага повторен разпит на М. А. П. В съдебно заседание представителят на РОП счита жалбата за неоснователна и пледира първоинстанционният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Поддържа, че първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните доказателства, като кредитираните от съда свидетелски показания се подкрепят и от заключенията на приетите по делото съдебномедицинска и техническа експертизи. Счита, че по делото е доказано, че действията на подсъдимия на конкретната инкриминирана дата не са били предизвикани от пострадалия и са скандализирали обществото, което е довело и до подаване на сигнали и започване на настоящото производство. Позовава се на съдебна практика в насока, че личният мотив, какъвто счита, че липсва в случая, не изключва хулиганските подбуди. Счита, че наложеното наказание е правилно индивидуализирано по вид и размер и моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден изцяло. Адв. С. - повереник на гражданския ищец И. И. М., взема становище за неоснователност на жалбата и счита, че същата следва да бъде отхвърлена, а присъдата – потвърдена, като правилна, законосъобразна, отговаряща на материалния закон и изцяло доказана от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че фактическата обстановка е правилно изведена от районния съд. Подчертава, че по делото е установен ефектът от противоправното деяние - стрес, нощни напикавания. Счита, че това, че пострадалият е бил със специални образователни потребности следва също да бъде отчетено от съда. Поддържа, че присъденото обезщетение е в занижен размер и в тази част моли присъдата да бъде изменена, като бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер. Намира, че никакви влошени отношения между подсъдимия и семейството на пострадалия не могат да изключат отговорността на подсъдимия за престъплението, за което е обвинен, защото се касае за действия, извършени на публично място - на детска площадка, по отношение на дете и в присъствието на други деца. Счита, че е от значение, че отправената обида е била на етническа основа и че подсъдимият е показал модел на поведение, който е абсолютно недопустим и е предизвикал негативната оценка на обществеността, изразена в подписка до •••• на с. Н.о. Гражданският ищец се присъединява към становището на повереника си. Упълномощеният защитник на подсъдимия поддържа жалбата, като сочи, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен и постановен в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен. Акцентира, че действията на подсъдимия са станали достояние не на малки деца, а на юноши на по 16-18 години; на детска площадка, която не е годна за ползване от малки деца, защото е изпочупена и занемарена и че са илюстрация на един поглобален проблем, а именно, че съвременните младежи имат дефицити във възпитанието и когато възрастен им направи забележка, те не само го игнорират, но и отправят обиди насреща и стават агресивни. Посочва, че И. М. от позицията си на по-голям е тормозил по-малките деца на подсъдимия. Счита, че ако И. М. не е бил там и не е предизвикал ситуацията с репликите си и поведението си преди това, подсъдимият нямало по никакъв начин да стори това, за което днес е подсъдим. Подчертава, че голяма част от нараняванията на И. М. са от това, че той хуква да бяга, подхлъзва се на тревата и пада. Едва тогава К. Т. стига до него и по делото било ясно, че той го хванал за фланелката, след което бил разтърван. Подчертава, че подаването на жалби и сигнали не може да бъде повод някой да бъде определен като конфликтен, защото това е конституционно уредено право на всеки. Поддържа, че обидите при личен конфликт не представляват хулиганство, а и отделно думата „циганин“ не е обида, а лично мнение за нечий произход. Посочва, че ако подсъдимият следва да носи наказателна отговорност, то тя не е за хулиганство. Иска отмяна на обжалваната присъда. Подсъдимият Т. посочва, че по време на досъдебното производство не е имал защитник, както и че не са приети направени от него записи, на които се вижда как И. М. хвърлял камъни, чупил врати, зад които е имало и малки деца, включително дете на 6 години и тези действия са останали без последствия. Посочва, че е бил унижаван, като му е пращана охрана на съдебната власт в дома му. Пледира присъдата да бъде отменена и той да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. В последната си дума иска присъдата да бъде отменена изцяло. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното: Убеждението на контролирания съдебен състав по фактите е формирано въз основа на правдив анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, заключенията на назначените и приети по делото експертизи, веществени доказателства. Настоящият състав, на собствено основание, установи от фактическа страна, че: Подсъдимият К. Т. Т. е роден на 19.01.1978 г. в гр. Русе, българско гражданство, средно образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН ••••••••••. През 2020 г. подсъдимият, съпругата му свид. И.З. и единадесетте им деца заживели в къща на ул. •••••• в с. Н.о, обл. Русе в съседство със семейството на гражданския ищец И. М.. Двете семейства живели в къщиблизнак, поради което домовете им имали обща стена. С времето тази близост се превърнала в източник на напрежение за двете семейства и довела до конфликти. Семейството на пострадалия било недоволно от шума, идващ от дома на подсъдимия. К. Т. пък считал, че съседите му нарочно рушат частно и обществено имущество и ги наричал „цигани“. Пред дома на подсъдимия имало детска площадка, на която се събирали да играят децата от селото. Случвало се топки за игра да попадат в двора на подсъдимия, семейството да не ги връща, а децата, сред които и гражданският ищец, да хвърлят камъни по вратата на гаража на Т.. На 14.05.2022 г., около 20.00 часа, свидетелите И. М., дете със специални образователни потребности, тогава десети клас, Г.З., А.Д., Н.И. и Г. П. били на детската площадка, като били оставили велосипед и две тротинетки на пътя до площадката. По това време подсъдимият тръгнал да паркира в гаража си своя микробус. Спрял с превозното средство пред гаража, тъй като тротинетките и велосипедът на пътя му пречели да паркира. Той излязъл от микробуса и хвърлил детските превозни средства на детската площадка. И. М. го попитал дали не мисли, че преди да ги хвърли, следва да попита децата, дали могат да ги преместят. Т. не отговорил и паркирал микробуса в гаража. След това свид. М. го попитал защо е направил това. Т. му отвърнал с думите: „Циганин, мангал долен, какъв ти е проблемът, циганин“. И тръгнал към него, навлизайки на територията на площадката и подгонвайки М.. И. М. побягнал, подхлъзнал се и паднал на земята по гръб. Т. го настигнал и се надвесил над него. Хванал му тениската с едната ръка, а с другата ръка го придържал в областта на врата. Дръпнал го към себе си и го блъснал назад, като така му ударил главата в камък на земята, който служел за подпора на люлка. От удара в главата в камъка М. получил сътресение на мозъка. След това Т. започнал да души М.. М. не отговарял, бил изключително уплашен и дезориентиран в ситуацията. Съпругата на Т. - свид. З. се опитала да преустанови нападението на подсъдимия. Т. нанесъл удар с крак в областта на лицето на М., пуснал го, пострадалият се изправил и избягал. Вследствие на тези действия на подсъдимия, пострадалият получил и оток и кръвонасядане на главата, кръвонасядания на шията, охлузване на гърба, охлузване на дясно коляно и оток на дясна колянна става. Подсъдимият и съпругата му се прибрали в дома си. Свид. Б.А. извикал майката на пострадалия свид. П. и свид. М. М.. П. подала сигнал на ЕНН 112. Децата, присъствали на случилото се, извикали родителите си на мястото по телефон. Скоро там се събрала значителна група от хора, които се възмущавали и търсели обяснение от подсъдимия. На място пристигнали и полицаи от Второ РУП при ОД на МВР- Русе и екип на Спешна медицинска помощ. Свид. И. М. бил закаран в УМБАЛ “Канев“- Русе. След извършен преглед бил освободен за домашно лечение. На 17.05.2022 г. проявил симптоми на комоцио, започнал да повръща, на следващия ден бил закаран за преглед и бил хоспитализиран в отделението по неврохирургия в УМБАЛ “Канев“, откъдето бил изписан на 21.05.2022 г. На 16.05.2022 г. кметът на с. Н.о - свид. Василев депозирал в РП-Русе жалба за случилото се, подписана от жители на селото. Случаят бил отразен от телевизии с национален обхват в РБългария чрез нарочни репортажи. След случилото се и след прибирането си от болницата, свид. И. М. бил изключително стресиран, страхувал се силно от подсъдимия, което наложило преместването му в дома на баба му и посещения на психолог. Майка му П. силно се притеснила от състоянието му, душевно и физическо, и загубила говора си за около месец. Всички присъствали на случилото се деца били потресени от случилото се на приятеля им М. и спрели да посещават детската площадка. В хода на досъдебното производството била назначена съдебномедицинска експертиза № 1151/2022 г., от заключението на която се установило, че свидетелят И. И. М. е получил следните увреждания: сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика. Оток и кръвонасядане на главата. Кръвонасядания на шията. Охлузване на гърба. Охлузване на дясно коляно. Оток на дясна колянна става с ограничение на движенията. Заключението на вещото лице е, че описаните увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 14.05.2022 г. по начин, описан от пострадалия и в представените свидетелски показания. Установените увреждания при М. следва да се преценяват по медико-биологичен признак – разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. С Протокол за доброволно предаване от 16.05.2022 г. П.П.З. е предала 1 бр. диск DVD-R „EMTEC” с видеоклип на случилото се на 14.05.2022 г., направен от мобилния телефон на сина й Г. Н. З.. В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена техническа експертиза № 433/22.06.2022 г. с обект горепосочения оптичен носител, като вещото лице установило и изследвало файл с аудио и видео съдържание, синхронизирани в мултимедиен видеоклип. От наличното мултимедийно съдържание са възпроизведени изображения, които са представени като снимки на хартиен носител. Вербалната комуникация е представена като текст, без да са индивидуализирани участниците и без да са спазени нормите на правописа и пунктуацията, с цел представянето да бъде максимално близко до записаната звукова информация. В заседанието на 08.05.2024 г. е прието заключението на вещото лице В.К. без възражения от страните. В съдебното заседание вещото лице е посочило, че не се наблюдават прекъсвания във времевата линия по време на възпроизвеждане на записа, както и че е фиксирал онези кадри, които носят най-голяма информационна стойност. В рамките на досъдебното производство Б.А.А. доброволно предал 1 бр. оптичен носител със записи от монтирана камера за видеонаблюдение, която има видимост към част от детската площадка. В хода на досъдебното производство била назначена техническа експертиза № 462/06.07.2022 г. с обект горепосочения оптичен носител. Обект на експертизата е един брой оптичен носител марка EMTEC CD-R, за който е посочено, че е предаден от Б.А.А. на 20.06.2022 г. В хода на досъдебното производство била назначена техническа експертиза № 408/15.06.2022 г. с обект оптичен носител CD-R марка “hp” с капацитет 700MB, предоставен с писмо изх. № 10586p-785/31.05.2022 г. на Дирекция „Национална система 112“, отдел „Районен център 112“ – Русе. Оптичният носител съдържа 6 броя аудиофайлове с разширение „.wav“. Посредством експертизата е снето тяхното словесно съдържание. РРС е изложил съображения кои доказателствени средства кредитира, кои не и защо. Правилно и законосъобразно първостепенният съдебен състав е обособил гласната доказателствена съвкупност в две основни групи. В първата влизат обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на членовете на неговото семейство, които пресъздават случилото се идентично. Във втората група влизат показанията на свидетелите И. М., Б.А., Г.З., Г. П., Н.И., А.Д., С.С. и М.С., които пресъздават фактическата обстановка сходно. От своя страна въззивният съдебен състав на собствено основание подложи на обстоен и критичен анализ гласната доказателствена съвкупност. Същественото противоречие в обособените две групи свидетелски показания, относимо към конкретния предмет на настоящото дело, касае обема от действия, които подсъдимият е предприел, след като започва да гони св. И. М.. Разминаването в показанията на св. И.З., св. С. Т., св. М. Т. относно това дали И. М. е паднал и си е ударил главата в люлката, в камък до люлката или изобщо не си я е ударил е обяснимо с оглед изминалото време между инцидента и даването на показания, както и това, че всеки е наблюдавал и възприел случващото се различно. Тези свидетели обаче поддържат, че подсъдимият изобщо не е посягал на пострадалия, а само го държал за тениската. Тази теза не може да бъде възприета, тъй като от кадър № 2 на л. 78, част от приетата по делото експертиза № 433/22.06.2022 г., ясно се вижда, че дясната ръка на подсъдимия е разположена в областта на врата на пострадалия, което кореспондира с неговото твърдение, че е „душен“ от подсъдимия и с установените чрез СМЕ охлузвания по врата. Пропускането на това обстоятелство съществено дискредитира показанията на свидетелите и насочва към тяхната предубеденост с оглед близостта им с подсъдимия и желание да го защитят. Ето защо тези показания не могат да се противопоставят на останалите събрани по делото и да внесат каквото и да е съмнение относно авторството и извършването на деянието. Обясненията на подсъдимия и показанията на посочените свидетели се опровергават и от заключението на съдебномедицинската експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно изготвено. Що се отнася до разминаванията в показанията на свидетелите от втората група, същите касаят дребни детайли. Тези разминавания са обясними с оглед изминалото време от процесните събития и индивидуалния начин на възприемане на случилото се и не се отразяват на достоверността на показанията. Коментираните свидетелски показания са абсолютно еднопосочни що се отнася до това, че подсъдимият е нападнал пострадалия; че пострадалият се е подхлъзнал и паднал на земята, а подсъдимият го блъснал и душил. В рамките на въззивното разглеждане на делото повторно е разпитана св. М. А. П. (майка на пострадалия). Показанията на същата са последователни и се потвърждават от останалите кредитирани доказателства и доказателствени средства по делото. Разминаването между дадените на ДП показания относно това къде е бил пострадалият, когато свидетелката е излязла от къщата, е преодоляно, като при повторния си разпит свидетелката е категорична, че постр. И. М. е бил на улицата и се е движел към нея. Свидетелката дава подробни показания относно отношенията между двете семейства, като признава съществуването на конфликт както между възрастните, така и между децата. Тя твърди, че между пострадалия и подсъдимия не е имало конфликт, което обаче съдът не кредитира. Това нейно изявление има оценъчен характер и не се подкрепя от останалия доказателствен материал. От съвкупната преценка на показанията на всички разпитани свидетели се установяват множество предходни конфликтни ситуации – хвърляне на пиратки, прояви на неуважително отношение, спорове относно връщането на топки и ползването на детската площадка, в част от които участва и пострадалият. Тези обстоятелства обосновават извод за наличие на напрежение в отношенията между пострадалия и подсъдимия. Относно състоянието на пострадалия св. П. посочва, че същият не е приет в болница в деня на инцидента, а след три дни, когато започнал да повръща, което съдът намира, че се подкрепя от останалия доказателствен материал по делото. От СМЕ и направените уточнения на вещото лице в съдебно заседание пред първата съдебна инстанция се установява по несъмнен и категоричен начин, че констатираните увреждания – сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика; оток и кръвонасядане на главата; кръвонасядания на шията; охлузване на гърба; охлузване на дясно коляно; оток на дясна колянна става с ограничение на движенията - са резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 14.05.2022 г. по начин, описан от пострадалия. В допълнение към това, установеното съдържание на част от вербалната комуникация между присъстващите на случилото се на 14.05.2022 г., чрез експертиза № 433/22.06.2022 г. и свидетелските показания на втората група свидетели, доказват и отправянето на обиди от страна на подсъдимия към пострадалия, които имат етнически характер. Въззивният съдебен състав възприе заключенията на съдебномедицинските и техническите експертизи като обективни, задълбочени и професионално изготвени. Съдът даде вяра и на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, които прецени за относими към предмета на доказване в настоящото производство. Възприеха се и се поставиха в основата на доказателствените изводи на настоящия състав и веществените доказателства. Доказателствената стойност на направения видеозапис от св. З. се изразява в цифровите изображения, фиксирани в паметта на оптичния носител, които са надлежно приобщени към наказателния процес чрез възпроизвеждането им на хартиен носител, както и в записаната вербална комуникация, която е възпроизведена като текст. За това са ползвани специалните технически познания на в. л. Касабов чрез назначената и приета по делото техническа експертиза. В тази насока отделното предявяване на оптичния носител не е било необходимо. Съдебната практика последователно приема, че записите (аудио-, фотои видео-), създадени извън рамките на процеса, биха могли да представляват веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 НПК, доколкото върху тях се съдържат следи от престъплението, стига да не са създадени за целите на наказателния процес, защото иначе използването им би довело до недопустимо заобикаляне на процесуалния ред. В конкретния случай не са налице основания за съмнение в автентичността на записа. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че същият е изготвен по време на инцидента от частно лице чрез мобилен телефон, като заснемането е осъществено спонтанно от случайно, неучастващо в конфликта лице, в хода на развиващите се събития, на публично място – детска площадка. Обстоятелството, че заснемането е осъществено на публично място, изключва наличието на оправдано очакване за неприкосновеност на личния живот от страна на подсъдимия. Записът е извършван явно, а не тайно. Независимо че записът обективно отразява протичащите събития, по делото липсват данни той да е създаден с оглед бъдещото му използване в наказателно производство. Напротив, заснемането следва да се възприеме като спонтанна реакция на дете при възникнала напрегната ситуация, насочена към запазване на възприятията за случващото се. В този смисъл записът е създаден преди всичко с оглед възможността на по-късен етап случилото се да бъде възпроизведено пред ангажираните със случая възрастни по обективен начин, а не с цел процесуалното му използване. В тази насока от свидетелските показания се установява, че записът е възпроизвеждан пред майката на автора му, като е предложено да бъде пуснат и на майката на пострадалия. Ето защо процесният видеозапис не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 125 и сл. НПК, а има характер на случаен запис, който няма пречка да бъде кредитиран и ценен в съвкупност с останалите доказателства по делото. Записът, предаден от св. Б.А., има качеството на случаен видеозапис, защото не е направен нарочно и за целите на производството, а във връзка с видеонаблюдението на района и също следва да бъде кредитиран. По отношение на довода на защитата, че първоинстанционният съд е бил длъжен да назначи на основание чл. 144, ал. 2, т. 5 от НПК експертизи, които да проверят способността на свидетелите-деца правилно да възприемат фактите, които имат значение за делото, и да дават достоверни показания за тях, настоящият състав намира същия за неоснователен. Експертизата е задължителна по силата на чл. 144, ал. 2, т. 5 от НПК за способността на свидетеля с оглед неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях, но само когато съществува съмнение за такова състояние, което да е обективно обосновано. Да се подлага всяко малолетно или непълнолетно дете, свидетел на престъпно деяние, на преглед и експертна оценка е извън изискванията на процесуалния закон. Достатъчно е малолетният свидетел да се разпита в присъствието на педагог или психолог, а при необходимост и в присъствието на родител или настойник (чл. 140, ал. 1 от НПК), а непълнолетният - в присъствието на посочените лица, ако съответният орган намери това за необходимо (чл. 140, ал. 2 от НПК). (Решение № 294 от 10.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 967/2016 г., III н. о., НК). По конкретното дело настоящата инстанция констатира, че не са разпитвани малолетни свидетели. Разпитите на непълнолетните свидетели по делото са осъществени при спазване на процесуалните изисквания, като от тяхното съдържание не възниква съмнение за физическо или психично състояние, ограничаващи възможността на който и да е от свидетелите да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях. По отношение на довода на защитата, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като е проведено съдебното заседание от 22.10.2024 г., въпреки неявяването на упълномощения защитник, настоящият състав намира следното: С молба с вх. № 30849/22.10.2024 г. адв. Н. е депозирал искане да се даде ход на НОХД №134/2023 г. в негово отсъствие, тъй като е възпрепятстван да се яви, без да сочи причина. От протокола от заседанието от 22.10.2024 г. е видно, че съдът е констатирал неявяването на адвоката по неуважителни причини. В протокола е отразено, че подсъдимият К. Т. е дал съгласие да се даде ход на делото. Съдът е взел предвид становището на страните и е преценил, че липсват пречки за даване на ход на делото, след което е пристъпил към разпит на свидетели - св. А. и св. Х.. Настоящият състав намира, че контролираният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. В действителност, не е налице нито една от хипотезите на чл. 94, ал. 1 НПК, но съгласно чл. 271, ал. 2, т. 3 НПК – съдебното заседание се отлага, когато не се яви защитникът, когато не може да бъде заменен с друг, без да накърни правото на защита на подсъдимия. Изявлението на подсъдимия е да се даде ход на делото, а не, че се отказва от защитата на своя защитник. В тази хипотеза контролираният съд е следвало да отложи делото. Давайки ход на заседанието в отсъствието на защитника на подсъдимия и пристъпвайки към разпит на св. М. Х., св. А. А. и изслушване на обясненията на подсъдимия, съдът формално е нарушил правото на защита на подсъдимия. Нарушението не е съществено, защото тези показания не са ползвани за изграждане на фактическите изводи на съда, а подсъдимият е имал възможност да дава обяснения и впоследствие с участието на своя защитник. Показанията на св. М. Х., св. А. А. не са необходими за изясняване на съществените за предмета на делото обстоятелства. Според настоящия състав останалите събрани по делото доказателства са достатъчни, за да се установи наличието на конфликтни отношения между подсъдимия и пострадалия и неговото семейство. Ето защо, макар формално да е допуснато нарушение, на практика не е накърнено правото на защита на подсъдимия в контекста на задължението на съда за обективно, пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. (Съображения в насока, че невинаги провеждането на съдебно заседание при отсъствието на упълномощения защитник е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на постановения акт, са развити в Решение № 474 от 6.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 476/2008 г., II н. о., НК). При така възприетата фактическа обстановка Русенски окръжен съд прие от правна страна следното: Конкретните форми на хулиганската проява са очертани в акта на държавното обвинение по чл. 246 от НПК, като според прокурора те се изразяват по същество в хвърляне намиращите се на улицата велосипеди и тротинетки, нахлуване в детската площадка, отправяне към непълнолетния И. И. М. от с. Н.о, обл. Русе обиди – „циганин, мангал долен, какъв ти е проблемът, циганин“ и заплаха – „мангал долен, бий се, за да те осъдя“, нападане, блъскане и душене на пострадалия, вследствие на което подсъдимият му причинил лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК – разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика, оток и кръвонасядане на главата, кръвонасядания на шията, охлузване на гърба, охлузване на дясно коляно, оток на дясна колянна става с ограничение на движенията. От обективна страна съставът на престъплението по чл. 325 НК изисква извършването на непристойни действия чрез активно поведение, което едновременно грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото. Престъплението е резултатно и предполага настъпването на съставомерен резултат – смущаване на обществения ред и спокойствие. В конкретния случай хулиганското поведение се реализира чрез поредица от взаимосвързани действия: деецът хвърля намиращите се на място тротинетки и велосипеди, нахлува в детската площадка, отправя обидни и унизителни квалификации към пострадалия – „мангал долен“, и упражнява физическа агресия, изразяваща се в нападение, блъскане и душене. В резултат е причинена лека телесна повреда. Посочените действия представляват демонстрация на неуважение към обществените норми, които не допускат незачитане на чуждата собственост, незачитане на детската площадка като обществено пространство, което трябва да бъде безопасно място за деца, както и вербална и физическа агресия. Те са осъществени публично в присъствието на деца и обективно са годни да въздействат върху обществения ред и да се впишат в признаците на престъплението по чл. 325 от НК. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че отправените обиди на етническа основа, съчетани с физическо нападение спрямо дете и извършени в присъствието на други деца, разкриват пълно дезинтересиране на подсъдимия от установения обществен ред. По своя характер и интензитет тези действия излизат извън рамките на обикновено противоправно посегателство срещу личността. Те са извършени на публично място, достъпно за неограничен кръг лица, при демонстративност, която обективно е годна и фактически е довела до нарушаване на обществения ред и спокойствие. Деянието се отличава с изключителен цинизъм, тъй като грубо накърнява съвременните нравствени принципи на българското общество. На първо място, подсъдимият – пълнолетно лице – е осъществил посегателство спрямо дете. Макар пострадалият да е в юношеска възраст и близо до пълнолетие, той е ненавършил 18 години и като такъв се ползва с особена закрила от държавата и обществото. Поради това осъщественото публично грубо физическо посегателство срещу непълнолетния пострадал придобива характер и на явно неуважение към обществото. Дори да се допусне известна укоримост в поведението на пострадалия, именно пълнолетният деец е този, който разполага с необходимия житейски опит и е длъжен да прояви самоконтрол и да съобрази поведението си с обществените норми. Употребените обиди – „мангал долен“ – разкриват не само личното отношение на подсъдимия към пострадалия, но и пренебрежение към обществения морал, който изключва възможността етническият произход да бъде основание за принизяване на човешкото достойнство. Към това се добавя и причинената лека телесна повреда чрез повече от една форма на физическо посегателство, а именно блъскане и душене. Налице е и дързост в поведението, тъй като действията на подсъдимия не само грубо засягат обществения ред и личността на пострадалия, но и се отличават с упоритост. Подсъдимият не се ограничава до вербална агресия или еднократно действие, а преследва пострадалия и дори когато пострадалият е паднал на земята, подсъдимият продължава със своите противоправни действия. Това поведение разкрива настойчивост в реализирането на агресията. Преустановяването на действията настъпва едва след намесата на трето лице, а именно свидетелката З.. Проявата се разгръща не просто на публично място, а на детска площадка, в присъствието на други деца, което допълнително засилва нейната обществена нетърпимост. Подсъдимият е демонстрирал пълно пренебрежение към социалните задръжки и към примера, който като възрастен дава на подрастващите, които в този момента са били свидетели на случващото се. Съставомерният резултат е налице. Деянието не само обективно е нарушило обществения ред и спокойствие, но е предизвикало и реална обществена реакция, обективирана в жалба до •••• на населеното място, носеща 286 подписа. Това е показателно за степента на засягане на обществените отношения, защитени от закона. От субективна страна деянието обхваща съзнанието на подсъдимия, че с поведението си грубо нарушава обществения ред и демонстрира неуважение към обществото. Съгласно Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/1974 г. на Пленума на ВС, при наличие на личен мотив, деяния като обида или причиняване на телесна повреда могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Наличието на предходни конфликтни отношения между дееца и семейството на пострадалия, включително и с него самия, не изключва квалификацията на деянието като хулиганство. Определящо значение има не съществуването на личен мотив, а дали конкретното поведение, с оглед начина на извършване, надхвърля рамките на личния конфликт и придобива общественоопасен характер. В случая, настоящият състав намира, че са налице доказателства за конфликтни отношения между подсъдимия и пострадалия. Но по делото не е установено поведение от страна на пострадалия, което да представлява годна реална и непосредствена провокация на конкретната дата, непосредствено преди деятелността на подсъдимия. Отправянето на въпрос от страна на пострадалия дали подсъдимият не е следвало да попита, преди да пипа чужди вещи, категорично не може да се възприеме като повод, способен да обясни или оправдае последвалата агресия. Напротив, действията на подсъдимия се развиват самостоятелно, демонстративно и с такава степен на интензитет, че се откъсват от евентуалния личен мотив и се превръщат в израз на явно неуважение към обществото. Хулиганският мотив в случая се заключава в проявеното явно неуважение към обществото от дееца, като по този начин той демонстрира, че не се смята за обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение /Р № 363 от 01.07.2002 г. по н. д.. № 241/2002, II н. о. на ВКС/. В настоящия случай деянието е извършено при евентуален умисъл. Подсъдимият напълно е съзнавал, че И. М. е непълнолетен, тъй като добре го е познавал. Предвид житейския си опит и владеенето на български език като майчин, е знаел значението на употребените от него изразни средства. Бил е наясно, че се намира на детска площадка, възприел е, че там има и други деца. Подсъдимият е съзнавал, че упражнява физическа и вербална агресия спрямо дете на публично място пред други деца, като е допускал възможността предприетите от него действия грубо да нарушат обществения ред и спокойствие и да демонстрират явно неуважение към обществото. По делото няма доказателства, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е знаел, че пострадалият има специални образователни потребности, поради което настоящият състав намира, че това обстоятелство не е обхванато от умисъла на дееца и не следва да бъде вземано предвид при преценката на неговата деятелност. По отношение на квалифициращите признаци следва да се отчете, че „дързостта“ и „изключителният цинизъм“ представляват преди всичко обективни характеристики на деянието – на начина на извършване, конкретната обстановка и степента на накърняване на обществените норми. Достатъчно е деецът да съзнава, че действа по особено груб, шокиращ или предизвикателен начин, и да допуска това, без да е необходимо пряко да цели именно този ефект. При така установените обстоятелства следва да се приеме, че са налице всички елементи от състава на престъплението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК, включително и квалифициращите признаци „дързост“ и „изключителен цинизъм“. По делото според настоящия състав не се доказва подсъдимият да е отправял заплаха с думите: „мангал долен, бий се, за да те осъдя“. От вербалната комуникация, закрепена в записа, направен от св. З., и приобщена чрез техническа експертиза № 433/22.06.2022 г., не може да се направи извод, че подсъдимият е казал това. Това не се установява с категоричност и от кредитираните свидетелски показания. Ето защо в частта, в която подсъдимият е признат за виновен да е извършил престъплението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чрез отправяне на такава заплаха, първоинстанционният акт следва да бъде изменен, като подсъдимият бъде оправдан в тази част на обвинението. По отношение на индивидуализирането на наказанието, настоящият състав намира, че извън обстоятелствата, които са обусловили квалификацията на деянието, липсват такива, които да имат отегчаващ характер. Множеството действия, чрез които подсъдимият е осъществил състава на престъплението, са онова, което показва неговата упоритост и са отчетени при квалифицирането на деянието като такова, което се отличава с дързост. Подсъдимият е неосъждан и все още полага непосредствени грижи за 9 деца (другите му две деца вече са пълнолетни). Тези две обстоятелства не са изключителни по своя характер, нито многобройни, но налагат определяне на наказание при смекчаващи вината обстоятелства. При това положение наложеното от РРС наказание лишаване от свобода за срок от 1 година следва да бъде редуцирано до срок от 6 месеца. Правилна е преценката на контролирания съд, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, поради което и изпълнението на наказанието следва да се отложи за 3 години. По изложените съображения се налага изменение на обжалваната присъда в частта на определеното наказание. По гражданския иск, настоящият състав намира, че РРС правилно е преценил основателността и размера на същия. Първата инстанция е съобразила посегателството както върху физическата неприкосновеност на пострадалия, така и върху неговото достойнство, като извършеното от подсъдимия е станало достояние на множество хора. Отчетено е, че преживеният стрес е значителен и е довел до съществени промени в ежедневието на пострадалия, вкл. необходимост да се премести при баба си, като размерът на обезщетението е съобразен с критериите, които съдебната практика е извела за приложението на чл. 52 ЗЗД. Правилно районният съд е съобразил и че лихва като законова последица се дължи от датата на деликта – 14.05.2022 г. до окончателното изплащане на главницата. Ето защо настоящият състав намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена в гражданскоправната част. Законосъобразен се явява и актът на РРС досежно разноските по делото. След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира друго основание за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт извън посочените по-горе, поради което в останалата част прие, че същият следва да бъде потвърден. Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1 т. 3 и чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, Русенски окръжен съд