Решение № 2165 от 11.3.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2310/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013). Жалбоподател е П. С. ЕАД, [ЕИК], с адрес: [населено място], общ.Средец, обл.Бургас, представлявано от управителя Д. З.. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощници – адвокати Т. Т. и В. В. от АК София. Ответник по жалбата е директора на ТД на Митница Бургас. В производството ответникът участва чрез пълномощник – юрисконсулт Л. Д.. Предмет на оспорване е решение № 32-295973/30.09.2025г. на директора на ТД Митница Бургас, с което се определя за вземане под отчет и досъбиране ДДС в размер 169.27лв. и законната лихва върху тази сума. В жалбата се правят доводи за незаконосъобразност на решението, съответно за основания за оспорване по чл.146 т.3 и 4 от АПК. Не се ангажират допълнителни доказателства. Иска се съдът да отмени оспореното решение. Иска се присъждане на разноски. Ответникът представя преписката по проведеното пред него производство. Оспорва жалбата като неоснователна и прави искане същата да бъде отхвърлена. Не сочи нови доказателства. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок, от лице, което е адресат на оспорения акт и има интерес от оспорването, поради което е допустима. За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено от фактическа страна следното. На 02.03.2022г. с МД с MRN 22BG001007040768R5, подадена пред МП Пристанище Бургас център, П. С. ЕАД декларира внос на стоки под режим допускане за свободно обращение, както следва: стока 1 – описана като „валове за валцуващи машини – 72 броя“, бруто тегло 54 864 кг и нето тегло – 52 600 кг., с посочен в МД код по КН/ код по Т. 8455 30 90/8455 30 90 00; стока 2 – описана като „резервни части за валцуващи машини твърдосплавна гривна – 4 броя“, бруто тегло 380 кг. и него тегло 340 кг., с посочен в МД код по КН/ код по Т. 8455 90 00/8455 90 00 00. Деклариран е произход на стоките – Китай, както и условия на доставка – DAP. Съгласно данните от митническата декларация, стоките са транспортирани в контейнери с № TGHU6503993 и FCIU7379452, с място на доставка – Бургас. В декларацията е посочена митническа стойност на стоките, определена въз основа на договорната стойност, посочена във фактура № 21-0286-1/25.11.2021г., издадена от SINOSTEEL EQUIPMENT & ENGINEERING CO., LTD, Китай, а именно: за стока 1 – митническа стойност в размер на 195 011.60 евро, приравнени на 381 409.54 лева по курс 1.95583 лева за евро към датата на деклариране; за стока 2 – митническа стойност в размер на 24 000.00 евро, приравнени на 46 938.92 лева по курс 1.95583 лева за евро към датата на деклариране. Въз основа на така декларираната митническа стойност е изчислено и декларирано с МД мито: за стока 1 в размер на 10 298.06 лева и за стока 2 в размер на 1 267.38 лева. След определяне на дължимото мито, с митническата декларация е декларирана данъчна основа и съответно е начислен ДДС за внесените стоки, както следва: за стока 1 – данъчна основа в размер на 391 707.60 лева и ДДС – 78 341.52 лева; за стока 2 – данъчна основа в размер на 48 207.30 лева и ДДС – 9 641.46 лева. При определяне размера на митническата и данъчната основа не са отчетени разходи до първо местоназначение на стоките, тъй като такива не са били декларирани. Дължимите мито и ДДС за декларираните стоки са заплатени от П. С. ЕАД. Към митническата декларация, при нейното подаване и приемане, от страна на П. С. ЕАД са представени, освен посочената по-горе фактура за закупуване на стоките, но и опаковъчен лист № 25112021, генерален коносамент (морска товарителница) № MEDUTD374533, фирмен коносамент № TTNSGILB4211, сертификат за произход от 17.12.2021г. Видно от представените коносаменти (товарителници) стоките, предмет на процесната митническа декларация са транспортирани от Mediterranean shipping company s.a. в контейнери с номера № TGHU6503993 и FCIU7379452 и място на доставка – Бургас. Въз основа на заповеди № ЗТД-1000-943/04.11.2024г.; № ЗТД-1000-1019/12.11.2024г.; № ЗТД-1000-143/12.02.2025г. и № ЗТД-1000-193/28.02.2025г., всички на директора на ТД Митница Бургас, е започнал и извършен последващ контрол по чл.84 ал.1 т.2 от ЗМ по отношение на извършен внос на стоки от страна П. С. ЕАД в периода от 01.01.2022г. – 30.09.2024г. С посочените заповеди са определени служителите, отговорни за извършване на проверката, срокът за нейното извършване, както и предметът на проверката. Всички заповеди са връчени на представител на П. С. ЕАД, видно от разписките за връчване към тях. В процедурата на последващ контрол митническите органи са изискали от П. С. ЕАД да представи допълнителни доказателства, в това число и счетоводни документи, сключени договори, договори за доставки на услуги, данни за извършени разплащания, приложени разходни норми и др., в частност и по отношение на МД с MRN 22BG001007040768R5/02.03.2022г. За представянето на документи от страна на дружеството са изготвяни приемо-предавателни протоколи. По отношение на процесната МД са представени счетоводни записи, както и фактура № 1000076029/07.03.2022г., издадена от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД, ведно със „Заявка за манипулация с контейнери/и“ от 02.03.2022г. (последните две представени с протокол № 32-1095030/28.11.2024г.). Съгласно представените хронологични справки доставката на стоките, предмет на разглеждания внос, е отразена по дебита на сметка 301000 „Доставка на материали“ и кредита на сметка 401000 „Доставчици“ със стойност от 428 349.46 лева общо за двете стоки (представляваща равностойност на 219 011.60 евро при курс 1.95583 евро/лева). Самите стоки са заприходени по дебита на сметка 302035 „Валци“ срещу кредита на сметка 301000 „Доставка на материали“ в количествено и стойностно изражение, съобразно фактура № 21-0286-1/25.11.2021г. – 428 349.46 лева. Заплащането на стоките е отчетено с дебитиране на сметка 401000 „Доставчици“ и кредитиране на сметка 504 „Разплащателна сметка във валута“, със стойност 428 349.46 лева. Видно от фактура № 1000076029/07.03.2022г., издадена от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД и „Заявка за манипулация с контейнери/и“ от 02.03.2022г., за разкрепване на товар 2 бр. (за контейнери TGHU6503993 и FCIU7379452) е заплатена сума в размер на 156.46 лева и за деконтейнеризация (за контейнери TGHU6503993 и FCIU7379452), включваща 32 палета валове за машини от 55 244 кг., е заплатена сума в размер на 689.92 лева, или общата заплатена по фактура сума е в размер на 846.38 лева. С фактурата е определено ДДС в размер на 0 лева, а като основание за неначисляване на данък е посочен чл.31 т.6 от ЗДДС. Стойността на доставката на услуга – разкрепване на товар и деконтейнеризация, видно от представените хронологични записвания, е отразена по дебита на сметка 301000 „Доставка на материали“ и кредита на сметка 401000 „Доставчици“ със стойност от 846.38 лева, след което стойността на фактурата за доставка на услуга е отразена по дебита на сметка 302035 „Валци“ при кредитиране на сметка 301. Фактура № 1000076029/07.03.2022г. не е отчетена при деклариране на данъчната основа с МД с MRN 22BG001007040768R5/02.03.2022г. и съответно нейната стойност не е намерила отражение при определяне размера на дължимия ДДС за внос по посочената декларация. След събиране на доказателствата и установяване на основания за начисляване на допълнителни задължение е проведено заключително обсъждане на 01.04.2025г., за което П. С. ЕАД е поканено с уведомление по чл.84к от ЗМ. За проведеното обсъждане е изготвен протокол. В последствие и с оглед предоставената възможност с приемо-предавателен протокол от 08.04.2025г. от П. С. ЕАД са представени допълнителни доказателства. Процедурата по последващ контрол е приключила с изготвяне на Констативен доклад № [рег. номер]/1/12/14.04.2025г., в който са направени констатации относно МД с MRN 22BG001007040768R5/02.03.2022г., а именно в т. ІІІ.2.5.1. Съгласно изложеното в доклада, проверяващите митнически органи са констатирали, че стойността по фактура № 1000076029/07.03.2022г., издадена от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД, доколкото касае разходи до първото местоназначение на внесените стоки, е следвало да бъде включена в данъчната основа при деклариране на вноса. Тъй като това не е било сторено, е прието, че данъчната основа по разглежданата МД следва да се увеличи със стойността по посочената фактура, съответно е определена нова данъчна основа в общ размер на 440 761.28 лева или съответно за стока 1 – ДО в размер на 392 548.16 лева и за стока 2 – 48 213.12 лева, като стойността на разходите по фактурата е разделена пропорционално на брутото тегло на стоките в килограми. Въз основа на така определената нова данъчна основа и при ставка от 20% е начислен и ДДС в общ размер на 88 152.25 лева, или съответно за стока 1 – 78 509.63 лева и за стока 2 – 9 642.62 лева, като след приспадане на вече заплатения ДДС при освобождаване на стоките, е прието, че дължим за внасяне и вземане под отчет е ДДС в общ размер на 169.27 лева, или съответно за стока 1 – 168.11 лева и за стока 2 – 1.16 лева. Констативният доклад е връчен на представител на П. С. ЕАД на 22.04.2025г., видно от представената разписка към него. На основание чл.22 §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от последващия контрол, приключил с Констативен доклад [рег. номер]/1/12/14.04.2025г., на 28.07.2025г. на П. С. ЕАД е връчено съобщение с рег. № 32-211029/10.07.2025г., с което дружеството е уведомено, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас относно митническа декларация MRN 22BG001007040768R5/02.03.2022г. В съобщението са описани резултатите от констативния доклад, както и основанията и размера на определените допълнителни задължения за ДДС. На П. С. ЕАД е предоставена и възможност да представи становище в 30-дневен срок, от която дружеството не се е възползвало. Във връзка с проведеното производство и резултатите от проверката е издадено процесното решение № 32 -295973/30.09.2025г. на директор на ТД Митница Бургас. Със същото по МД с MRN 22BG001007040768R5/02.03.2022г. е определена нова данъчна основа в общ размер на 440 761.28 лева, върху която е определен ДДС в размер на 88 152.25 лева, от който е определен за внасяне и взет под отчет ДДС в размер на 169.27 лева. На вносителя е даден срок за доброволно плащане от датата на връчване на решението, за която е прието и че представлява дата на уведомяване на длъжника за определеното задължение. Като дата за възникване на задължението за ДДС е приета датата на приемане на декларацията – 02.03.2022г. Прието е още с решението, че вносителят дължи лихва за забавено плащане от датата на възникване на задължението до датата на уведомяване на длъжника, както и лихва за забава за размера на неплатените задължения от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение до тяхното изплащане. Решението е връчено на жалбоподателя на 14.10.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (л.29). При така установените факти съдът прие следните правни изводи. Начисляването на данъка при внос на стоки по чл.16 от ЗДДС се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение - чл.56 от ЗДДС. В съответствие с разпоредбата на чл.60 ал.1 от ЗДДС начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове. Във връзка с цитираните разпоредби и като взе предвид текстовете на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл.19, ал.1 и ал.7, чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент № 952/2013 г., както и, че процесното решение не е взето вследствие на подадено от вносителя предварително заявление и засегнатата митническа декларация е приета на територията на ТД Митница Бургас – МП Пристанище Бургас център, съдът приема, че компетентен да издаден решение за определяне на допълнителни задължения по извършения внос е именно директорът на ТД Митница Бургас. В случая решението е издадено от Р. Т., в качеството на „за директор на ТД на Митница Бургас“, като същата със Заповед № 0-3894/19.09.2025г. на директора на Агенция „Митници“ е надлежно оправомощена да замества директора И. Д., за периода на разрешения и платен годишен отпуск от 29.09.2025г. до 03.10.2025г. При тези съображения съдът приема, че при издаване на процесното решение е спазена териториалната и материална компетентност и съответно същото е издадено от компетентен орган. Не е налице основание за оспорване на акта по чл.146 т.1 от АПК. Решението на директора на ТД Митница Бургас е издадено в изискуемата писмена форма, като в него са посочени фактическите и правни основания, въз основа на които митническият орган е достигнал до извод за определяне на допълнително задължение за ДДС по отношение на разглежданата митническа декларация за внос. Не е налице основание за оспорване на акта по чл.146 т.2 от АПК. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесния акт. Спазена е предвидената в Закона за митниците процедура при провеждане на последващ контрол на основание чл.84 ал.1 т.2 от ЗМ, а именно процедурата предвидена в чл.84а и сл. от ЗМ (съгласно чл.84 ал.2 от ЗМ). Съобразно изискванията на чл.84в от ЗМ последващият контрол е извършен въз основа на надлежно издадена заповед от директора на съответната териториална митническа дирекция, която заповед (заедно със заповедите за нейното изменение) съдържат необходимите реквизити съгласно чл.83в ал.3 от ЗМ. Заповедите са надлежно връчени на П. С. ЕАД. В хода на производството е проведено заключително обсъждане, за което е изготвен протокол, съобразно изискването на чл.84к от ЗМ, както и на дружеството-вносител е дадена възможност за представяне на допълнителни доказателства и възражения след проведеното обсъждане. Съобразно изискванията на чл.84л от ЗМ проверката е приключила с изготвяне на Констативен доклад, който е надлежно връчен на представител на П. С. ЕАД за запознаване. Спазено е и изискването на разпоредба на чл.22 §6 първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съответно П. С. ЕАД е предварително уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на допълнителни задължения по митническа декларация. На дружеството е предоставена възможност да изрази становище в 30-дневен срок, от която възможност същото не се е възползвало. Изложеното сочи, че при издаване на процесното решение са спазени законовите изисквания, а на жалбоподателя е предоставена възможност да вземе участие в производството и да се запознае предварително с мотивите на процесното решение, т.е. не е нарушено неговото право на защита. Не е налице основание за оспорване на акта по чл.146 т.3 от АПК. Оспореното решение е издадено и при спазване на материалния закон. В случая административният орган е приел, че към данъчната основа по МД с MRN 22BG001007040768R5/02.03.2022г., с която е деклариран внос на стоки от трета страна – Китай, следва да се включи стойността по фактура № 1000076029/07.03.2022г., издадена от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД, която да намери отражение при определяне на дължимия ДДС при вноса. За да обоснове този извод, митническият орган е приел, че посочената фактура касае разходи, попадащи в чл.55 ал.1 т.2 от ЗДДС. В тази връзка с оспорения акт е определена нова данъчна основа и съответно е начислен допълнителен ДДС за плащане при вноса по разгледаната митническа декларация. Въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната представлява внос на стоки, който по своето същество представлява данъчно събитие и подлежи на облагане с данък върху добавената стойност – чл.2, чл.16 и чл.24 от ЗДДС. Съгласно чл.55 ал.1 от ЗДДС данъчната основа при вноса по чл.16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея: данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната (т.1); и свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната (т.2). Цитираната разпоредба сочи, че предпоставките за включване на разходи като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка в данъчната основа са три: разходите да са свързани с вноса; да не са вече включени в митническата стойност; да са направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. В т.72 от §1 от ДР на ЗДДС е дадена дефиниция на понятието „първо местоназначение“ на територията на страната, според която това е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната, а когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. Не се спори между страните, че стойността на фактура № 1000076029/07.03.2022г. е отчетена в счетоводството на жалбоподателя. Не е спорно и, че тази фактура не е взета предвид при деклариране на разглеждания внос или в последствие след нейното издаване (доколкото фактурата е издадена по-късно от датата на приемане на МД) – същата не е описана в митническата декларация. Съответно и разходите по тази фактура не са били включени в митническата стойност или данъчната основа при подаване и приемане на митническата декларация за внос или впоследствие чрез нейното коригиране преди издаване на процесното решение. Не е спорно между страните също, че разходите по фактура № 1000076029/07.03.2022г., издадена от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД, са относими към доставката на стоките, предмет на вноса по MRN 22BG001007040768R5/02.03.2022г. Това обстоятелство се установява и от доказателствата по делото. В тази връзка следва да се посочи, че правилно в административното производство е констатирано съвпадение между номерата на контейнерите, които са били предмет на услугата по фактура № 1000076029/07.03.2022г. и контейнерите, с които е декларирано, че е превозена стоката, предмет на разглеждания внос (съгласно данните от митническата декларация). Налице е и съответствие на датата на заявката за разтоварване и датата на приемане на митническата декларация. Тези данни правилно са изтълкувани от митническите органи като такива сочещи на обвързаност между доставката на внесените стоки и фактурата за разкрепване на товар и деконтейнеризация. По същество фактурираните разходи представляват такива за разтоварване на доставените стоки – разкрепване на товари и деконтейнеризация. Съгласно чл.30 ал.1 т.2 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната. В ал.2 на чл.30 от ЗДДС е предвидено, че за целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл.49, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки по ал.1, се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по ал.1. В ал.3 от своя страна е направено уточнение, че спедиторска услуга е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт на стоки по ал.1 и включените в същия дейности по транспортна обработка, митническо оформяне, складиране и застраховане. Съгласно дефиницията, дадена в §1 т.26 от ДР на ЗДДС, „транспортна обработка на стоки“ са услугите по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане и укрепване на стоката, предоставяне на контейнери, както и други услуги, предоставяни пряко във връзка с транспорта. В тази хипотеза попада и доставката на услуги по чл.31 т.6 б.“а“ от ЗДДС, според която доставката на услуги, свързани с транспортната обработка на пътници или стоки, включително на транспортни контейнери, превозвани с плавателни съдове, представлява доставка с морски транспорт. Цитираните разпоредби обосновават извод, че разтоварването на стоките, част от което са и разкрепването на товар и деконтейнеризацията, е част от международния транспорт на стоките. В случая, с оглед уговорените условия на доставката DAP или „Доставено на място“ и наименование на местонахождението – Бургас, посочени в митническата декларация, мястото на доставка е именно [населено място]. Съгласно представената заявка от 02.03.2022г. към фактура № 1000076029/07.03.2022г. от П. С. ЕАД е заявена директна деконтейнеризация, което представлява непосредствено разтоварване от едно превозно средство и натоварване на друго. Тези действия, включително и необходимото за деконтейнеризацията разкрепване на товара, е извършено на Пристанище Бургас. Следователно международният транспорт е приключил на Пристанище Бургас именно с разтоварването на внесените стоки от плавателния съд, което се е извършило чрез предоставяне на услугите по фактура № 1000076029/07.03.2022г. Изложеното сочи, че Пристанище Бургас е мястото на въвеждане на стоките в страната, съгласно чл.137 §1 б. „а“ от Регламент (ЕИО) № 2015/2447, според който за целите на чл.71 §1, буква д) от Кодекса мястото на въвеждане на стоките, превозвани по море, е пристанището, в което стоките пристигат за първи път в митническата територия на Съюза, както и, доколкото именно Бургас е мястото на доставка, посочено в документите по вноса, същото се явява и първото местоназначение на стоките съобразно дефиницията дадена в т.72 от §1 от ДР на ЗДДС. Доколкото разходите по фактура № 1000076029/07.03.2022г. касаят именно част от международния транспорт, който е приключил на Пристанище Бургас, следва да се приеме че тези разходи са извършени до мястото на първото назначение на стоките. При тези съображения, съдът приема, че по отношение на разходите по фактура № 1000076029/07.03.2022г. са налице предпоставките на чл.55 ал.1 т.2 от ЗДДС да бъдат включени в данъчната основа при вноса, а именно: същите не са били включени в митническата стойност и са свързани с извършения внос, като са направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Като е достигнал до този извод и с оглед обстоятелството, че посочените разходи не са намерили отражение в данъчната основа при деклариране на вноса или на по-късен етап (след издаване на самата фактура) чрез провеждане на производство по корекция на декларираните данни, митническият орган правилно и законосъобразно е включил в данъчната основа по MRN 22BG001007040768R5/02.03.2022г. стойността на разходите по фактура № 1000076029/07.03.2022г. Съдът намира, че с оспореното решение правилно е изчислен и конкретният размер на данъчната основа, а именно ДО в общ размер на 440 761.28 лева, или ДО за стока 1 – в размер на 392 548.16 лева и ДО за стока 2 – 48 213.12 лева. Този размер е определен въз основа на декларираната договорна стойност към която е прибавено декларираното мито и съответно са добавени и разходите по фактура № 1000076029/07.03.2022г. Митническият орган правилно е подходил като е извършил пропорционално разпределение на установените разходи спрямо теглото на двете групи стоки, като този подход е довел до справедливо разпределение на извършените разходи и съответно е довел до определяне на относимия за всяка стока конкретен разход. За определяне на конкретния размер на ДДС митническият орган е съобразил нормата на чл.66 ал.2 от ЗДДС като е обложил установените нови данъчни основи за двете стоки, предмет на вноса, със ставка 20%, като съответно правилно е изчислил и дължимия по митническата декларация размер на ДДС, а именно: за стока 1 – 78 509.63 лева и за стока 2 – 9 642.62 лева, или в общ размер на 88 152.25 лева. Въз основа на така изчисления ДДС и предвид обстоятелството, че част от него е заплатен при приемане на митническата декларация, правилно и законосъобразно с оспореното решение на основание чл.56 от ЗДДС, във връзка с чл.105 §4 във връзка с §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за внесените стоки с МД MRN 22BG001007040768R5/02.03.2022г. е определен за вземане под отчет и досъбиране ДДС в общ размер на 169.27 лева. Съгласно чл.54 от ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. На основание чл.77 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническото задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под режим допускане за свободно обращение (§1), като митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация (§2), а длъжник за същото е деклараторът (§3). Цитираните разпоредби сочат, че данъчното задължение при внос възниква и става изискуемо на датата на която е приета митническата декларация, като това правило е относимо и по отношение на по-късно установени задължения по митническата декларация. Следователно правилно с оспореното решение е прието, че задължението за допълнително определения размер на ДДС е възникнало на 02.03.2022г. – датата на приемане на MRN 22BG001007040768R5. Съдът намира, че датата на уведомяване на длъжника за възникналите задължения е определена съобразно разпоредбите на чл.102 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 19б ал.1 от ЗМ, както и съобразно чл.59 ал.2 от ЗДДС и чл.114 §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са определени и задълженията за лихви за забавено плащане на установеното задължение по основание и период. Цитираните разпоредби определят задължение за лихви, както от датата на възникване на задължението до датата на уведомяване за същото при проведен последващ контрол, какъвто е настоящия случай, така и от изтичане на срока за доброволно плащане до тяхното окончателно изплащане, както именно е процедирал и административният орган. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че с определянето на допълнителни задължения по MRN 22BG001007040768R5/02.03.2022г. с оспореното решение се достига до двойно данъчно облагане и до нарушение на принципа за правна сигурност. Принципът за правна сигурност гарантира предвидимост на законово регламентираните отношения, което позволява субектите да предвиждат поведението си съобразно закона. В случая законът ясно е въвел съставните елементи на данъчната основа при внос – чл.55 ал.1 от ЗДДС и чл.86 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Наред с това, нормативно е регламентирана и възможността за провеждане на последващ контрол, неговия обхват и съответните последици. Процесното решение е изцяло съобразено със законовата регламентация, относима при определяне на задълженията при внос на стоки и съответно допустимите проверки. Както се посочи по-горе определянето на задължения, в това число и на ДДС, при внос на стоки е в компетенцията на митническите органи, като за същите стои задължение при констатирани в рамките на последващия контрол неточности или неправилно деклариране на относимите към тези задължения данни, да извършат необходимите корекции и ако се налага да формират нова данъчна основа и да вземат под отчет дължимите по ЗДДС суми. Обстоятелството, че ДДС е начислен и платен по друг ред от вносителя, е противопоставимо на приходните органи в производството по събиране на задължението, но не дерогира задължението на митническите органи да определят и вземат под отчет това задължение съобразно законовите изисквания. Тук следва да се уточни още, че в случая, както се установи по-горе в изложението, спорните разходи, представляват такива по смисъла на чл.30 и чл.31 от ЗДДС и за същите се определя нулева ставка, т.е. ДДС не се начислява по фактурата и съответно такова не е било заплатено от страна на жалбоподателя, т.е. в случая не може дори да се говори за двойно заплащане на данък върху добавената стойност. От друга страна, самите разходи не са освободени от данък. Данъкът за тях се определя чрез включването им в данъчната основа при деклариране на вноса и по този начин участват в определянето на размера на ДДС при внос. Разпоредбите на ЗДДС позволяват отделно отчитане на тези разходи, но само при конкретно посочени в закона условия, на които жалбоподателят не отговаря (чл.57 от ЗДДС). Декларирането по ред различен от установения, т.е. при несъобразяване разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗДДС, е неправилен и подлежи на корекция по установения за това ред, в това число коригиране на счетоводните записвания, отчитания или др., а също и коригиране на подадената митническа декларация по реда на чл.173 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В случая, по отношение на процесната митническа декларация няма данни жалбоподателят да е предприел каквито и да било корекции на начина на отчитане на фактура № 1000076029/07.03.2022г. спрямо проверяваната митническа декларация. За същия възможността за коригиране на МД е преклудирана след уведомяването му, че по нея ще бъдат установени задължения, независимо, че не е изтекъл предвидения тригодишен срок за извършване на тези корекции. Тук следва да се посочи още, че действително спорната фактура е издадена след приемане на митническата декларация, и нейното включване в данъчната основа по МД е можело да се извърши единствено чрез корекция по чл.173 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но жалбоподателят не е предприел никакви стъпки в тази насока, напротив извършил е самостоятелно отчитане на фактурата и отразяването и в дневниците за покупки, съответно дължимото ДДС за включените в нея разходи не е било начислено и заплатено, тъй като в случая фактурата е с нулева стойност. Процедирането по този начин не може да доведе нито до извод за двойно данъчно облагане, нито за извод за правилно определен и заплатен към държавата ДДС при вноса по MRN 22BG001007040768R5/02.03.2022г., който да опровергае необходимостта от издаване на решение на митническите органи за установяване на дължимото ДДС съобразно условията и реда, предвидени в закона. В обобщение на изложеното съдът приема, че с решение № 32-295973/30.09.2025г. директорът на ТД Митница Бургас правилно и законосъобразно, по отношение на П. С. ЕАД като декларатор, е определил за вземане под отчет и досъбиране ДДС в размер 169.27лв. и законната лихва върху тази сума по митническа декларация MRN 22BG001007040768R5/02.03.2022г., поради което жалбата срещу решението е неоснователна следва да се отхвърли. При този изход на спора, с оглед своевременно направеното искане и на основание чл.143 от АПК, разноски в настоящото производство се дължат на ответната страна, като същите на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ се определят в размер на 200 лева и следва да се заплатят на А. М., в чиято структура е ответникът. Определеното възнаграждение следва да се присъди в неговата еврова стойност, а именно 102.26 евро, тъй като съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026г. официалната валута на държавата е евро. Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас