Решение № 1070 от 24.8.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1082/2026 г.

Производството е образувано по жалба от И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., като наследници на баща си И. И. П., чрез законния си представител Р. И. П., против решение № 466/22.01.2026 г. по ч.гр. д. № 419/ 2026 г. по описа на СГС, ГО, 2Б въззивен състав, с което е оставена без уважение жалбата им като присъединените взискатели подадена срещу разпределение, обективирано в протокол от 12.12.2025 г., изготвен по изп.д. № 1123/2024 г. по описа на ЧСИ С. Х. с рег. № ••• на КЧСИ. Твърди се, че решението е неправилно. Подробни съображения са изложени в жалбата. Постъпило е становище от „Изола П.“ ООД като ответник по жалбата, с което се твърди, че същата е неоснователна и решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено. Жалбата е подадена от легитимирани да обжалват лица, срещу подлежащ на обжалване акт и в указания от закона срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. САС, като взе предвид възраженията на жалбоподателите и материалите по делото, намира за установено следното: Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, при обжалване на разпределение по реда на чл. 463 от ГПК съдът следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания акт. Разпределението по чл. 460 от ГПК е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът /привилегията/ за удовлетворяването им, като по своя характер то не представлява същинско изпълнително действие. Незаконосъобразността на това разпределение може да се изразява в: Неправилно приложение на нормите относно привилегиите и реда за удовлетворяване, който следва от тях; Неправилно приложение на чл. 76 от ЗЗД; Неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяването; Грешка в пресмятането на сумите. Наред с това, в мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в чл. 10, ал. 2 от ЗОЗ е предвидено пряко изпълнително основание за образуване на самостоятелно производство за принудително изпълнение по ГПК, а именно — извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество. Удостоверението от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането на обезпечения с особен залог кредитор по чл.10, ал.3 ЗОЗ е основание за присъединяване на заложния кредитор при насочено изпълнение върху заложеното имущество. Жалбоподателите не оспорват правата на банката като заложен кредитор с първи по ред залог, но поддържат тезата, че е налице симулативен изпълнителен процес между привилигирования взискател и заложния длъжник и това опорочава действията по разпределение на постъпилите суми. САС намира че всички наведени от жалбоподателите възражения не попадат в обхвата на дължимата от съда проверка, съобразно посочения по – горе тълкувателен акт. При образуване на изпълнителното производство по реда на чл.10, ал.2 ЗОЗ и при присъединяване на заложен кредитор по реда на чл.10, ал.3 ЗОЗ, съдебният изпълнител не дължи преценка налице ли е неизпълнение на обезпеченото със залог по този закон задължение, съответно вземането на заложния кредитор изискуемо ли е, а след като са изпълнени изискванията на закона и са представени - извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество /ал.2/; удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си /ал.3/, е длъжен да образува изпълнително производство, съответно да съобрази правата на заложния кредитор, като присъединен взискател. Няма място в производството по чл. 463 ГПК разискването на възраженията, дали са налице увреждащи от банката и от дружествата длъжници поредица от сделки, които според жалбоподателите имали една единствена цел да осуетят правата на присъединените взискатели по изпълнението на бъдещите осъдителни решения, както и останалите възражения релевирани многократно при обжалаване на разпределенията които поддържат разбирането за симулация. От данните по изпълнителното делото е видно, че към датата на атакуваното разпределение от 12.12.2025 г., вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД възлизат в общ размер на 27 411 690, 36 лв. След приспадане на разпределените в полза на съдебния изпълнител суми дължими за обикновени такси и за пропорционална такса по ТТРЗЧСИ, остатъкът в размер на 1 404 133, 79 лв. правилно е разпределен на заложния кредитор „Уникредит Булбанк“ АД, съобразно привилегията му по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. В обобщение, жалбата е неоснователна, а атакувания съдебен акт на първоинстанционния съд, следва да бъде потвърден. Водим от горното, Софийският апелативен съд,