Решение № 105 от 7.4.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 96/2026 г.

Производството по делото е по реда на глава ХХІ от ГПК, вр.чл.25 от Закона за търговския регистър. Образувано е по повод жалба вх.№ 20260306085415 от адв. Мима Иванова от АК-Бургас като пълномощник на Р. Г. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., к-с „С.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап.* против отказ № 20260225100926-4/ 04.03.2026 г. на Агенцията по вписвания-търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за вписване на поемането на търговското предприятие на починалия на 17.02.2026 г. Г. Р. К. с фирма „Каравида 94-Г. К.“, ЕИК 102696162 от неговия наследник Р. Г. К. и вписването на последния като едноличен собственик с фирма „Каравида 94-Р. К.“. В жалбата се посочва, че атакуваният отказ е несъобразен с разпоредбите на закона и необоснован. Жалбоподателят счита, че в случая разпоредбата на чл. 15 ал. 1 от ТЗ е неприложима, тъй като се касае не за прехвърляне на фирмата на едноличния търговец, а за специална хипотеза, при която наследникът на починал търговец – физическо лице, поема предприятието му. Подчертават се различията във формулировката между ал. 1 и ал. 2 на чл. 60 от ТЗ, като се сочи, че поемането на предприятието на едноличния търговец по реда на чл. 60 ал. 2 от ТЗ не е прехвърлителна сделка по смисъла на ал. 1 от същата разпоредба. Оспорват се и аргументите на длъжностното лице по регистрация относно необходимостта от представяне на удостоверение по чл. 77 ал. 1 от ДОПК. Иска отмяна на отказа. Бургаският окръжен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя, представените по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното. Жалбата против отказ № 20260225100926-4/ 04.03.2026 г. е постъпила на 06.03.2026 г., поради което следва да се приеме, че е постъпила в срок. Внесена е и изискуемата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Жалбоподателят е входирал в Агенция по вписванията по електронен път, заявление В1 с вх. 20260225100926 от 25.02.2026 год. Към постъпилото заявление по образец съгласно Наредба № 1/ 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, са били приложени изискуеми документи. Било е заявено вписване на промени в обстоятелствата по партидата на търговеца – поемане на търговското предприятие на починалия на 17.02.2026 г. Г. Р. К. едноличен търговец с фирма „Каравида 94-Г. К.“, ЕИК 102696162 от наследник по реда на чл. 60 ал. 2 от Търговския закон - Р. Г. К. и вписването на последния като едноличен собственик с фирма „Каравида 94-Р. К.“. С указания № 20260225100926-2 /27.02.2026 г. и № 20260225100926-3/ 02.03.2026 г., длъжностното лице по регистрация е указало на заявителя да представи нотариално заверено съгласие между наследниците за поемане на търговското предприятие и удостоверение по чл. 77 от ДОПК за уведомяване на НАП за поемане на търговското предприятие от наследник. Със заявления Ж1, жалбоподателят не е представил поисканите документи, а е представил обяснителна записка, с която е заявил становище по повод на дадените му указания, че същите не почиват на закона, като е поискал да се извърши поисканото вписване. Изложените в отказа мотиви на длъжностното лице по регистрацията, съдът счита за съобразени с текстовете на закона. Към заявлението, жалбоподателят е приложил препис – извлечение от акт за смърт на Г. Р. К.; удостоврение за наследници на Г. Р. К.; съгласие между наследниците на предприятието на едноличния търговец, с което те се съгласяват предприятието на едноличния търговец с фирма „Каравида 94-Г. К.“, ЕИК 102696162 да се поеме с всички права, задължения и фактически отношения от Р. Г. К., като занапред фирмата променя наименованието си съгласно закона на ЕТ „Каравида 94-Р. К.“. Със заявлението са представени още: образец от подписа на поелия предприятието на едноличния търговец; декларация по чл. 57 и чл. 58 ал. 2 и ал. 4 от ТЗ от поелия предприятието; декларация по чл. 13 ал. 4 от ТЗ от заявителя. Със смъртта на едноличния търговец, неговите права и задължения преминават върху неговите наследници. Търговският закон урежда две хипотези на прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец - чрез правна сделка и чрез наследяване при смърт. Фирмата на едноличния търговец може да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятието му. Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал.2 от ТЗ, наследниците, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма. Особеността на втората хипотеза е, че правата и задълженията на търг овското предприятие преминават към този от наследниците, който го е поел, но се касае за универсално правоприемство по силата на наследяването, а не на правоприемство въз основа на правна сделка. Починалият вече не съществува като правен субект, а носител на правата и задълженията е неговият наследник. В случая се касае за наследяване при смърт - чл. 60 ал. 2 от ТЗ , поради което нормите на чл. 15, 16 и 16а от ТЗ не намират приложение. При поемането на фирмата наред с предприятието, законът регламентира само формата на съгласието като изискване за извършване на вписването по чл. 60 ал. 4 от ТЗ, като наследниците разполагат с пълна свобода да уредят имуществените си отношения във връзка с прекратяването на собствеността помежду им. Указанията на длъжностното лице за представяне на удостоверение по чл. 77 ал. 2 от ДОПК са дадени в рамките на компетенциите на регистърния орган, съответно отказът за вписване на заявените обстоятелства, поради неизпълнение на указанията е обоснован. На първо място, изискуемостта на въпросното удостоверение следва пряко от разпоредбата на чл. 50 ал. 2, т. 3 от Наредбата. Доводите, че редакцията на разпоредбата е непрецизна и от нея не може да се извлече подробно изискване, са необосновани. Всъщност разпоредбата общо предвижда изискуемите за представяне доказателства при вписване на прехвърляне на търговско предприятие и поемане на търговско предприятие от наследник по реда на чл. 60 ал. 2 от ТЗ. Само ако определено изискване е валидно за едно от двете основания, Наредбата ясно посочва това - например решението по чл. 262п от ТЗ се изисква само при прехвърляне на търговско предприятие на дружество (ал. 2, т. 1). Съгласно разпоредбата на чл. 77 ал. 1 от ДОПК , в случаите на заличаване на едноличен търговец от търговския регистър при прекратяване на юридическо лице – търговец, прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ и преобразуване по реда на глава шестнадесета от ТЗ, както и при подаване на заявление за ликвидация, то търговецът или заявителят уведомява ТД на НАП по седалището на търговеца преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство. ТД на НАП издава на търговеца или на заявителя удостоверение за уведомяването в срок до 60 дни от постъпване на уведомлението. Удостоверението за уведомяване на териториалната дирекция се прилага към внесеното в Агенцията по вписванията заявление за вписване и е условие за разглеждането му - чл. 77 ал. 2 от ДОПК. От изричния текст на разпоредбата на чл. 77 от ДОПК може да се изведе, че във всички случаи на заличаване на едноличния търговец, включително при смъртта му (чл. 60, т. 2 от ТЗ) следва, че условие за разглеждане на заявлението за заличаване е представянето на удостоверение за уведомяване по 77 ал. 2 от ДОПК. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че поемането на търговско предприятие от наследник в хипотезата на чл. 60 ал. 2 от ТЗ не е посочено в разпоредбата на чл. 77 от ДОПК. Поемането на предприятието на едноличния търговец от наследник по чл. 60 ал. 2 от ТЗ, е хипотеза аналогична на прехвърлянето на търговското предприятие на търговеца по чл. 15 от ТЗ, поради което няма причина за прилагане на различни изисквания към двата случая. Целта на разпоредбата на чл. 77 от ДОПК е въз основа на искането за издаване на удостоверение, публичният изпълнител да прецени необходимостта от проверка на търговската и счетоводна документация на търговеца и при необходимост да наложи обезпечителни мерки върху имуществото на ЕТ, предвид очакваното сливане между имуществото на предприятие с това на поелия го наследник. При това положение съдът приема, че правилно длъжностното лице по регистрацията е отказало вписването в търговския регистър на заявените обстоятелства. Разноски в полза на Агенцията по вписванията не се дължат. Съгласно нормата на чл. 25 ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.), съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. С това законодателно разрешение не е внесена промяна в охранителния характер на настоящото производство, поради което не може да се приеме, че Агенцията по вписванията е страна по него. Според чл. 541 от ГПК разноските по охранителните производства винаги са за сметка на молителя. Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд