Решение № 99 от 24.4.2023 г. на Административен съд - Смолян по дело № 83/2023 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по Протест на С. С. - прокурор при Окръжна прокуратура - [област] срещу разпоредбите на: чл. 23, ал. 7, вр. ал. 3, т. 1 в частта – „…до 31 октомври“ и срока „…до 31 октомври“ в Приложение №1б от Наредба №2 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община [област], приета с Решение №53 по протокол №4/30.12.2019 г. на Общински съвет – [област], изменена и допълнена с Решение №399 по протокол №17/22.12.2020 г., Решение №695 по протокол №30/22.12.2021 г. и Решение №1071 по протокол №43/30.12.2022 г. на Общински съвет – [област]. Оспорващият прокурор твърди противоречие на разпоредбата на чл. 23, ал.7 във връзка с ал. 3, т. 1 само в частта до 31.10. и срока до 31.10. в Приложение 1б в Наредба № 2 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги с разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ. Моли за отмяната й, като незаконосъобразна на това основание. В съдебно заседание, протестът се поддържа, като се прави уточнение, че в протеста е посочено, че оспорваните разпоредби не съответстват на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ, а всъщност е чл. 70, само т. 1 от ЗМДТ, без ал. 1, защото такава не съдържа разпоредбата. В случая се сочи, че местният орган на власт е въвел срок за подаване на заявление-декларация по приложение №1б в срок до 31.10 на предходната година, нещо различно от закона, което обуславя и незаконосъобразност на оспорваната разпоредба. Моли Административен съд - [област] да постанови решение, с което да отмени разпоредбата на чл. 23, ал. 7, във връзка с ал. 3, т. 1 в частта до 31.10. и срока до 31.10. в Приложение 1б от Наредба № 1 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на Община [област], приета с цитираните решения. Ответникът ОбС - [област] с процесуален представител старши юрисконсулт К. оспорва протеста. Излага доводи, че срокът 31.10. на текущата година е посочен във връзка чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ, чл. 71, т. 2 и т. 3 ЗМДТ. Съответно в този закон също е уреден срока до 31.10. на текущата година, с оглед на което сочената за противоречаща законова разпоредба в наредбата не противоречи по отношение на срока 31.10. По отношение, че законовата разпоредба от наредбата противоречи на чл. 71, т. 1, то в приложението, което се протестира за незаконосъобразно, не е залегнал именно този срок и точно този състав на т. 1 от чл. 71. В тази връзка счита, че подадения протест е незаконосъобразен, неоснователен, съответно Наредбата със закона е съобразена и моли да се остави без уважение протеста на Окръжния прокурор, както и да бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Съобщението за постъпилия протест е обявено по реда на чл. 181 във вр. чл. 188 от АПК. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал.2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.1 от АПК, правото на оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения. На основание чл. 186, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а според чл. 187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, при което оспорването е допустимо. При разглеждането му по същество, съдът установи следното: Предмет на оспорване е разпоредбата на чл. 23, ал.7 връзка с ал. 3, т. 1 само в частта до 31.10. и срока до 31.10. в Приложение 1б в Наредба № 2 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги. Видно от оспорената разпоредба, заявление-декларация по приложение №1, №1а и №1б се подава в срок до 31.10. на предходната година, а предвид свързаната разпоредба на чл. 23, ал. 3, т. 1 „Не се събира такса в пълен размер, ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация от собственика или ползвателя на имота по образец – Заявление 1б. Съгласно чл. 23, ал. 1 от с.з. Таксата не се събира в пълен размер за незастроени урегулирани поземлени имоти на граждани и юридически лица, когато Общината не предоставя услугата и не извършва разходи по чл.18 при което се попълва /заявление-декларация №1а/, съгласно Приложение 1а, но в случая не се сочи противоречие на тази разпоредба и в частта отнасяща се до Приложение 1а по чл.23, ал.7 от Наредбата. На свой ред в ЗМДТ съгласно чл. 71 (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г., доп., бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 88 от 2017 г., в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в [държава] през 2021 г. - изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) Не се събира такса за: т.1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината, която в случая касае Приложение №1а от НАРЕДБАТА; Съгласно т.2 на чл.71 от ЗМДТ услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; Предвид т.3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. При тези констатации, при извършената на основание чл. 168, вр. с чл. 196 от АПК проверка, съдът установи, че оспорената разпоредба в частта до 31.10. в Приложение 1б от Наредба № 1 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на Община [област] е приета от компетентен орган, в рамките на делегираните му от закона правомощия, като само в частта с която се определя срок за подаване на заявление 1а, съгласно Приложение №1а, по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от цитираната наредба е постановена при допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 8 и чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, в противоречие с разпоредба от по-висока степен, а именно чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, но в частта, касаеща Приложение №1а наредбата не се протестира, и по отношение на същата съдът не дължи произнасяне. На свой ред, съгласно чл.23, ал.3, т.1 от Наредбата, касаеща приложение 1 б „Не се събира такса в пълен размер, ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация от собственика или ползвателя на имота по образец – Заявление 1б, при което се налага изводът, че в частта на чл.23, ал.7 от Наредбата, с която се съдържа задължение за подаване на Заявление 1б съгласно Приложение №1б, /във вр.с чл.23, ал.3, т.1/ от Наредба №2 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община [област] в срок до 31.10. на предходната година, разпоредбата на чл.23, ал.7 е съобразена с чл.71 от ЗМДТ. Предвид т. 2 от същата, не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. С оглед на изложеното, съдът намира, че протестът е неоснователен, в частта, с която е определен срок за подаване на заявление 1б, съгласно Приложение №1б по чл.23, ал.3, т.1 от Наредба №2 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община [област] в срок до 31.10. на предходната година, след като за подаване на заявление декларация по чл.23, ал.3, т.1 както в наредбата, така и в чл.71, т.2 от ЗМДТ е определен срок до 31.10. на предходната година, при което оспореният подзаконов нормативен акт в тази част е осъобразен със ЗМДТ. При така изложеното, протеста се явява неоснователен и на ответника следва да се присъди следващото се юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ от 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 193, ал.1 и пр.2, във вр. чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, съдът