Решение № 575 от 1.4.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 72/2026 г.

Производството е по реда на чл. 268 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по жалба на „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК: 030176627, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Опълченска“ № 47, представлявано от С. К. Х., против Решение № 11/ 19.01.2026 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба вх. № Ж – 03 – 9/ 09.01.2026 г. по регистъра на ТД на НАП Варна, подадена от „Агро инженеринг“ ЕООД, ЕИК 030176627, седалище и адрес: гр. Търговище, ул. “Опълченска“ № 47. представлявано от С. К. Х.. Оспорването е основано на твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Поддържа се, че от решаващия административен орган не са събрани релевантни за спора доказателства, не са съобразени възраженията на страната. Твърди се също, че се касае за публично целево финансиране на земеделски стопанин, което съставлява несеквестируемо вземане. Отправя се искане за отмяна на решението на Директора на ТД на НАП – Варна. Претендират се и разноски. В съдебно заседание, оспорващото дружество се представлява от адв. С. А., която поддържа жалбата, както и изложените в същата основания и доводи. Формулира искане за уважаване на жалбата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по оспорването – Директорът на ТД на НАП – Варна, в съдебно заседание не се явява. Представлява се от гл. юрисконсулт М. Д., която счита жалбата за неоснователна. Излага доводи обосноваващи, че оспореното Решение и потвърденото с него ПНОМ на публичен изпълнител са издадени при доказаност на всички материални предпоставки и при правилно приложение на материалния закон. Навежда, че в случая разпределението е извършено по правилата на чл. 169 от ДОПК. Излага се становище, че вземането не съставлява несеквистируемо вземане, като самия платец – Държавен фон „Земеделие“, е потвърдил това, с оглед на факта, че последният администрира тези плащания. Отправя искане за отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Търговище, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище има непогасени публични задължения в размер на 133936.93 лв., от които главница – 60258.11 лв. и лихва от 73678.82, установени с актове за установяване на задължения, декларации от лицето и наказателни постановления. Във връзка със събирането на тези публични задължения е образувано изпълнително дело № 25140000178/ 2014г. На 159.12.2025 г. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище, издава разпореждане за разпределение по изпълнително дело № 25140000178/ 2014 г., относно плащане в размер на 27189.31 лв., постъпило на 18.12.2025 г. С извършеното разпределение са погасени публични задължения на длъжника за данъци и осигурителни вноски. Това разпореждане е връчено на „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище на 06.01.2026 г., на управителя на търговското дружество, видно от приобщената на л. 21 от делото разписка. Разпореждането е обжалвано от дружеството по административен ред пред Директора на ТД на НАП – Варна с жалба с вх. № Ж – 03 - 9/ 09.01.2026 г. По така постъпилата жалба на дружеството, Директорът на ТД на НАП – Варна поста Решение № 11/ 19.01.2026 г., с което оставя жалбата без уважение. За да постанови този краен резултат, от решаващия административен орган е прието, че разпределението е извършено по правилата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК. При постъпване на суми, публичния изпълнител е задължен за извърши разпределение. Решение № 11/ 19.01.2026 г. на Директора на ТД на НАП – Варна е връчено на „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище на 02.02.2026 г. Жалбата на дружеството срещу посоченото решение е подадена до Административен съд – Търговище на 09.02.2026 г., чрез органа, издал оспорения акт. Не се спори между страните, че „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище има качеството на земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП, както и че паричното вземане от 27189.31 лева, представлява оторизирана от ДФЗ сума на земеделския производител „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК: 030176627, по схема за държавна помощ по програми за подпомагане на земеделски производители. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Жалбата е допустима – подадена е в законния срока, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и при спазване на изискването за проведено административно обжалване, като задължителна положителна процесуална предпоставка. Разгледана по същество, допустимата жалба е и основателна. Този извод се налага по следните съображения: Оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане за разпределение на суми са издадени от компетентни органи, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта. По отношение на съответствието на акта с материалния закон в оспорената им част, съдът приема следното: Страните не спорят и съдът приема за установена по делото горепосочената фактическа обстановка, при която по изпълнително дело на данъчните органи срещу жалбоподателя за събиране на негови публични задължения, е разпределена за погасяването им сумата от 27189.31 лв., получена на 18.12.2025 г., представлява оторизирана от ДФЗ сума на земеделския производител „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК: 030176627, по схема за държавна за подпомагане на земеделски производители. Спорът е дали субсидията на земеделския производител може да бъде обект на принудително изпълнение за погасяване на публични вземания или не. Субсидиите от ДФЗ не са посочени конкретно като несеквестируеми в чл. 213 от ДОПК. Противно на възприетото от органа становище в обжалваното решение, настоящият състав счита, че нормата на чл. 213 от ДОПК не урежда изчерпателно случаите на несеквестируемост при принудителното събиране на публични вземани, респективно че субсидията на земеделските производители не е изключена от несеквестируемостта. В чл. 1 от ЗПЗП са уредени различни форми на финансово подпомагане на земеделските стопани, а именно: държавно подпомагане; прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители включват такива от държавния бюджет на Република България и от бюджета на Европейския съюз и по своето естество и предназначение средствата, отпускани от фондовете на ЕС по схемите и мерките за подпомагане на ЗП, също са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, а съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП предоставянето им съставлява публично финансиране. Според предвиденото в чл. 11а, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие", действащ като Разплащателна агенция за България, извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика (ОСП). Според изложеното в преамбюлната част на Регламент (ЕС) № 1306/ 2013 уреждащ финансирането, управлението и мониторинга на ОСП бюджетът на Съюза следва да финансира разходите по ОСП, включително разходите за развитието на селските райони чрез Фондовете. Съгласно чл. 3 от същия регламент с оглед на постигането на предвидените в ДФЕС цели на Общата стопанска политика, финансирането на различните мерки, попадащи в тази политика, включително мерките за развитие на селските райони, се извършва от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като фондовете са включени в общия бюджет на Европейския съюз. Предвид изложеното, получаваните от длъжника като земеделски производител субсидии по различните схеми и мерки за подпомагане от европейските фондове, чрез Държавен фонд "Земеделие", в частта, която не е целево предоставена от държавния бюджет на България, представляват публично финансиране от бюджета на Европейския съюз, което също е целево. Съобразно Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., бенефициери на тези плащания - в пълния им размер, съгласно чл. 11 от Регламента са регистрираните земеделски производители, а целта – влагането на средствата от ЕС в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Същността на така посочената уредба е субсидиите да достигнат персонално до бенефициерите и да се употребят за целта, за която са отпуснати, откъдето следва правният извод, че финансирането е и целево. Поради това, единствения овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициерът – земеделски производител. Аналогични разпоредби се съдържат и в чл. 28 и чл. 13, т. 13, б. б от на Регламент(ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически плаН. по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013, въз основа на който е извършено изплащането на субсидията от ДФ"Земеделие", според които малките земеделски производители имат право на еднократна помощ, като същността на субсидията-еднократната помощ е да достигне до бенефициера и да се използва за развитие на земеделието, а единствен бенефициер на плащането може да е само предприятието, което получава помощта. Следователно, тези средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица. Съвкупният анализ на горепосочените разпоредби обосновава извод, че субсидиите съставляват публично целево финансиране и единствен овластен да ги получи в пълния им размер е бенефициерът – земеделският производител. С оглед този специален императивно установен режим, те съставляват несеквестируеми вземания на земеделския стопанин, дори и европейското и националното право да не съдържат изрична разпоредба в този смисъл. Ето защо независимо, че вземанията по тази схема не попадат сред изключенията по чл. 213 от ДОПК, те се подчиняват на същия режим на несеквестируемост, което се извежда от цялостната уредба на държавните помощи, съдържаща се в общностното и националното законодателство, в т. ч и от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания, или вземания по които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления. В случая се касае за публично целево финансиране по смисъла на § 1, т. 50 от ДР на ЗПЗП. След като финансирането на земеделските стопани е целево, като не се допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики на ЕС и на ДЧ за развитие на селското стопанство и това, че за бенефициерите е предвидено правото да получат цялата помощ, се налага извода, че тези средства не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно предназначение от това, за което са отпуснати. Обратното разбиране би довело до заобикаляне на изискването за съвместимост с вътрешния пазар съгласно чл. 107 от ДФЕС. Приемането на възможност отпуснатите по този ред суми да служат за нещо различно от осигуряването на ликвидност на земеделските стопани представлява отклонение в пряко противоречие с цитираното приложимо право на ЕС в областта на държавните помощи. Изцяло неоснователен е довода на органа, изложен в оспореното решение, че преценката за секвестируемост се извършвала от третото лице, а директорът на ТД на НАП – Варна няма компетентност да се произнася по този въпрос. Преценката дали едно право се ползва със защита срещу принудително изпълнение е единствено в правомощията на органите, ръководещи изпълнителния процес, в случая на публичния изпълнител, като в подкрепа на тази теза е и регламентираната в закона отговорност за последния в чл. 276 от ДОПК при наложен от него незаконен запор. По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна. Несеквестируемостта на сумите от субсидии от ДФЗ обуславя и отмяна на оспорените актове – решение на ТД и Разпореждане за разпределение на суми. Предвид гореизложеното и на основание чл. 268, от ДОПК съдът приема, че жалбата следва да се уважи, като делото се върне като преписка на ответната администрация, която следва да възстанови на жалбоподателя разпределената с обжалваното разпореждане сума. Предвид изхода на спора и на основание на чл. 161, ал. 1, предл. първо от ДОПК, следва искането на оспорващото дружество за присъждане на разноски да бъде уважено. Следва на „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище да бъдат присъдени разноски в общ размер на 332.34 евро (равностойността на 650 лева), съставляващи 25.56 евро (равностойността на 50 лев) - платена държавна такса и 306.78 евро (равностойността на 600 лева) - платено възнаграждение за един адвокат. Адвокатското възнаграждение не се определя в пълния претендиран размер от 600 евро, доколкото съобразно разясненията, дадени с ТР № 6/ 2012 г. ОСГТК, на присъждане подлежи уговореното и реално заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая, от представения от процесуалния представител на оспорващото лице договор за правна защита и съдействие, е видно, че е уговорено адвокатско възнаграждение от 600 евро. Съобразно изричното отбелязване, размерът на заплатения от клиента, в брой, адвокатски хонорар е 600 лева, като именно това е размерът който следва да се присъди. Мотивиран от горното, съдът