Решение № 281 от 5.6.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 88/2026 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 1526 от 10.11.2025 година, постановено по гр. д. № 946/2025 година, Районен съд – Велико Търново e отхвърлил предявения от А. Г. Д. иск по чл. 59 от ЗЗД за сумата 616,37лв., от които 407,46 лв.-възнаграждения и 208,91 лв.- разноски/гориво/ за явяването на ищеца като свидетел за подробно описаните дати и досъдебни производства, водени пред ОД на МВР Велико Търново, като неоснователен и недоказан. Против това решение е подадена въззивна жалба от ищеца А. Г. Д. с оплакване, че то е постановено в противоречие с чл. 122 от НПК. Излага се, че ответникът ОД на МВР – Велико Търново, неплащайки на ищеца в качеството му на свидетел се е обогатил за негова сметка. Жалбоподателят твърди, че е бил призоваван на посочените дати и посочените досъдебни производства за разпит като свидетел и съгласно чл. 122 НПК има право да получи възнаграждение за изгубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските. Никога не му било указано от органите на досъдебното производство какви доказателства следва да представи за сторените разходи за път. Претенцията си ищецът бил формирал по цена на колонката в „Лукойл“ в деня на явяването и разходната норма от техническите характеристики на автомобила, с който е пътувал и изминатия пробег. Сочи, че е работил като личен асистент и не е имало възможност друг да го замества. Счита, че искът му е доказан и основателен. Отправя искане към въззивната инстанция да бъде постановено решение, с което това на районния съд да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Ответникът ОД на МВР Велико Търново, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт С. Г., е подал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Оспорва въззивната жалба и излага подробни доводи и съображения за неоснователност на предявения иск. Споделя правните изводи на съда и смята, че правилно е приложен материалния закон. Ищецът не бил доказал, че са налице елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД – да е налице обедняване на ищеца за сметка на ответника. Отправя искане към съда да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В хода на проведеното съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представляван от адв. И. Х.. Въззиваемата страна ОД на МВР – Велико Търново, редовно призована, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба с искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Оспорва жалбата и претендира потвърждаване на обжалваното решение. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения, обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с предмета на въззивната проверка, приема следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписана е и е разбираемо. Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението, които да обуславят неговата недопустимост. След като съдът приема, че решението е валидно и допустимо, следва на основание чл. 271 ГПК да се премине към разглеждане на спора по същество и преценка правилността на атакуваното решение, според наведените възражения във въззивната жалба и отговора. Предмет на делото пред първата инстанция е бил предявен от ищеца А. Г. Д. против ответника ОД на МВР –Велико Търново иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата от 616,37лв., от които 407,46 лв.-възнаграждения и 208,91 лв.- разноски/гориво/ за явяване на ищеца като свидетел за следните дати и досъдебни производства: по ДП №151/2018г по описа на ОДМВР Велико Търново на 26.03.2019г.; по ДП ЗМ 117/2019г. на 16.10.2019г.; по ДП №21/2019г. на 24.10.2019г.; ДП №ЗМ117/2019г. по описа на ОДМВР Велико Търново на 31.10.2019г.; по ДП №ЗМ 754/2019г. по описа на РУ Велико Търново на 07.01.2020г.; ДП №113/2019г. на 14.02.2020г.; ДП №ЗМ 754/2020г. на 20.05.2020г; ДП №158/2020г на 23.10.2023г.; ДП №26/2021г. на 06.04.2021г.; по ДП 148/2021г. на 26.10.2021г.; ДП №156/2018г. на 10.02.2022г.; ДП №148/2021г. на 26.05.2022г.; ДП №196/2023г. на 25.03.2024г.;пр.преписка 1739р-32881/2023г. на 14.11.2023г., водени пред ОД на МВР - Велико Търново. Ищецът твърди, че е бил призоваван и се е явявал на разпит като свидетел по посочените по-горе досъдебни производства, водени от разследващи полицаи от ОД на МВР – Велико Търново и в това качество имал право да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил. Сочи, че се явил пред разследващия орган 14 пъти, за които следва да му се заплати възнаграждение за 14 работни дни и му се дължат разноски, свързани с разходите му за гориво за пътуване с автомобил от гр. Елена, където живее, до гр. Велико Търново, където били провеждани разпитите по посочените досъдебни производства. Ищецът посочва, че разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, съгласно чл. 187, ал. 1 от НПК, и в случая следва да бъдат поети от бюджета на ОД на МВР – Велико Търново, където са извършвани съответните процесуални действия. Ищецът твърди, че на 22.12.2022 г. е поискал от ОД на МВР – Велико Търново възнаграждение и разноски, които да му бъдат заплатени, но това не било сторено. Ответникът оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Заявява, че по всяко едно от призоваванията била извършена проверка, при която се установило, че посочените досъдебни производства са приключени и изпратени на наблюдаващата прокуратура в Районна прокуратура – Велико Търново. Посочва, че по постъпилото от ищеца искане от 22.12.2022 г. е изготвен отговор, който е връчен на ищеца на 16.01.2023 г. и с който му било указано, че по всяко едно досъдебно производство искането за определяне на разноски следва да се отправи до съответния орган на разследването. Ответникът заявява, че част от досъдебните производства са приключени и изпратени на наблюдаващата прокуратура, поради което компетентен орган да се поизнесе по искането на ищеца е съответният наблюдаващ прокурор. В хода на въззивната проверка нови факти не се твърдят, не са събирани и нови доказателства. От събраните поделото доказателства се установяват следните относими към правния спор факти: Страните не спорят, и доказателствата установяват, че Ищецът е бил призован и се е явил в качеството на свидетел по следните досъдебни производства: по ДП №151/2018г по описа на ОДМВР В.Търново, на 26.03.2019г.. по ДП ЗМ 117/2019г. на 16.10.2019г.; по ДП №21/2019г. на 24.10.2019г.; ДП №ЗМ117/2019г. по описа на ОДМВР В.Търново на 31.10.2019г.; по ДП №ЗМ 754/2019г. по описа на РУ В.Търново на 07.01.2020г.; ДП №113/2019г. на 14.02.2020г.; ДП №ЗМ 754/2020г. на 20.05.2020г; ДП №158/2020г на 23.10.2020г.; ДП №26/2021г. на 06.04.2021г.; по ДП 148/2021г. на 26.10.2021г.; ДП №156/2018г. на 10.02.2022г.; ДП №148/2021г. на 26.05.2022г.; ДП №196/2023г. на 25.03.2024г.;пр.преписка 1739р-32881/2023г. на 14.11.2023г. От изисканите от ВТРП справки относно явяването на ищеца като свидетел по горепосочените досъдебни производства се установява следното: По ДП №151/2018г при явяването си като свидетел на 26.03.2019г. ищецът не е направил пред разследващия орган искане за присъждане на разноски за свидетел. По ДП №117/2019г. ищецът се е явил като свидетел на 08.10.2019г., вместо на посочената в призовката дата – 16.10. 2019г. Ищецът е разпитан за времето от 13:20 ч. до 13:56 ч. Направил е искане до Директора на ОД на МВР –гр. В.Търново за заплащане на възнаграждение за загубен работен ден и пътни разноски, по което с Постановление от 16.01.2020 г. на разследващия полицай е постановен отказ за присъждане на разноски, с мотиви, че ищецът не е направил искането по установения в НПК ред и не е представил фискален бон за заредено гориво, с което да докаже този разход. По ДП № 21/2019г. ищецът е разпитан за времето от 11:33ч до 11:45ч на 24.10.2019г. Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, но с постановление на наблюдаващия прокурор му е отказано с мотиви, че лицето не се явило доброволно, а е принудително доведено, както и защото не е представил документ за заредено гориво. По ДП № 117/2019г. ищецът се е явил като свидетел на 31.10.2019г за времето от 9:30 до 9:50ч. Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, но е постановен отказ по причина, че ищецът не е направил искането по установения в НПК ред и не е представил фискален бон за заредено гориво, с което да докаже този разход. По ДП № 754/2019г. ищецът като свидетел се е явил на 07.01.2020 г. и е разпитан за времето 13:35ч до 14:08ч. Направил е искане за присъждане на разноски, което е частично уважено от разследващия орган, като е определена сума 13,75лв., за която ищецът е бил уведомен, че може да му бъде изплатена при представяне на коректна банкова сметка. По ДП № 113/2019г. ищецът се е явил на 14.02.2020г и е бил разпитан за времето от 13:45ч. до 15,40ч. Не е отправил молба до разследващия полицай за заплащане на разноски за свидетел. По ДП № 754/2019г. ищецът е призован на 20.05.2020 г. за очна ставка и се е явил. Искането за разноски е частично уважено от разследващия орган, като е определена сума 13,75лв., за която ищецът е бил уведомен, че може да му бъде изплатена при представяне на коректна банкова сметка. По ДП № 158/2020г. ищецът се е явил на 23.10.2020г. и е бил разпитан за времето от 13:45 ч. 14:55 ч. Не е установено да е направил искане за заплащане на разноските. По ДП № 26/2021г. ищецът се е явил на 06.04.2021г. е разпитан за времето от 10ч. до 11ч., като не е направил искане за заплащане на разноски. По ДП № 148/2021г. на 26.10.2021 г. ищецът е разпитан за времето от 15:58 ч. до 16:30 ч. и не е направил искане за заплащане на разноски. По ДП № 156/2018г. на 10.02.2022г. е разпитан за времето от 13:30 до 16ч., като при явяването си не е направил искане за присъждане на разноски. По ДП № 196/2023г. ищецът се е явил като свидетел на 25.03.2024г и разпитан за времето от 09:30 до 10:05ч. Подал е молба за разноски пред разследващия орган, но му е отказано с Постановление от 02.04.2024 г. с мотиви, че лицето не е представило доказателства относно горивото и не е разпитвано през целия работен ден, а само 35 минути. При явяване на 14.11.2024г по преписка № 1739р-32881/2023г ищецът е направил искане за разноски, като му е отказано, защото е получил трудово възнаграждение за посочения ден. Видно от приетата като писмено доказателство справка от Община Елена, ищецът е получил трудово възнаграждение за следните дати: 07.01.2020г.; 14.02.2020г.; 20.05.2020г.; 23.10.2020г.; 06.04.2021г.; 26.10.2021г., 10.02.2022г.; 26.05.2022г.; 14.11.2023г.; 25.03.2024г. По делото е представено искането на ищеца до Директора на ОД на МВР В.Търново от 22.12.2022г. за изплащане на разноски по чл.122 ал.1 от НПК по посочени в него досъдебни производства, както и отговорът на ОД на МВР – Велико Търново от 05.01.2023г. в който е посочен редът по който е следвало да бъде отправено искането за заплащане на възнаграждение и разноски. Тази фактическа обстановка е приета за установена и от първоинстанционния съд и не се спори от страните. Предвид установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано и възпрепятства разместването на имущество при липса на признато от закона основание. Спорният въпрос, с който е сезиран съдът, осъществен ли е фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД или иначе казано настъпило ли е обедняване на ищеца чрез намаляване на актива и пропускане на сигурно увеличаване на неговото имуществото, настъпило ли е обогатяване на ответника за сметка на ищеца чрез спестяване на разходи. Елементите на фактическият състав, от който възниква право на вземане за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, са следните: обогатяване на едно лице за чужда сметка; обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване; отсъствие на основание за обогатяването и липса на възможност за защита на обеднелия чрез друг иск. от значение за отговорността по чл. 59 ЗЗД е само това обогатяване, което е свързано с обедняването на другиго, което предпоставя наличие на връзка между обогатяването и обедняването. Обогатяването се изразява или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. Спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество. Обедняването се изразява в намаляване на актива на ищеца, увеличаване на пасива или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото, чрез придобИ.е на нова имуществена облага. На този принцип почива и разпоредбата на чл. 122 , ал. 1 от НПК в която е предвидено правото на свидетел да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил. В настоящия случай ищецът претендира заплащането на обезщетение в размер от 616,37 лв., които се изразяват в разходи за заредено гориво и неполучено трудово възнаграждение, претърпени във връзка с явяването му като свидетел по 14 досъдебни производства, като твърди, че ответникът, неплащайки полагащите му се разноски и възнаграждения се е обогатил неоснователно за негова сметка чрез спестяване на разходи. За уважаването на предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличие на обедняване от негова страна, конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответника, в размер на обедняването на ищеца, както и че посоченото имуществено разместване произтича от един и същи факт или група от факти. Ищецът следва да докаже, че няма друг ред за защита на правото си. Видно от приложеното като доказателство по делото писмо № 36600-311/ 05.01.2023 г. ищецът е уведомен за редът за изплащане на разноски по чл. 122, ал.1 от НПК по водени в ОД на МВР –Велико Търново досъдебни производства. Предвиденият ред е отправяне на искане за определяне на разноски, адресирано до съответния орган на досъдебно производство с приложени относими доказателства. От събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, която не е оспорена от страните, е видно, че по част от посочените досъдебни производства не е спазен надлежния ред за отправяне на искане, описан подробно с писмо №36600-311/ 05.01.2023 година, или не са представени необходимите доказателства. Относно ДП № ЗМ-754/ 2019 г. по описа на РУ- Велико Търново се доказва, че с постановление от 27.07.2020 г. искането на ищеца за заплащане на възнаграждение е отхвърлено с мотиви, че разпитите са проведени следобед, а същият бил трудово зает като личен асистент до обяд, а искането за пътни разходи за дните 07.01. 2020 г. и 20.05.2020 г. е уважено в размер на 13,75 лв., но към момента не е изплатено, поради непредставяне на коректна банкова сметка от страна на ищеца. Искът по чл. 59 от ЗЗД е една допълнителна и субсидиарна претенция за имуществено уравнение. Вземането на обеднелия срещу неоснователно обогатилия се възниква само когато липсва друго средство за защита. В случая не се доказва липсата на друго средство за защита. Ищецът може да отправи своето искане за заплащане на възнаграждение и разноски по надлежния ред - до съответния орган на досъдебно производство с приложени относими доказателства, както и да представи коректна банкова сметка за заплащане на вече уважените суми. Съдът намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че наличието на обедняване не е доказано от ищеца. Изложените твърдения за загубен работен ден и направени разноски, които свидетелят има право да получи съгласно чл. 122 от НПК, не са доказани в настоящето производство. Ищецът твърди, че е пътувал със собствен автомобил от гр. Елена до гр. Велико Търново и е направил разходи за зареждане на гориво, но не представя документи за това с дата на явяване на деня на разпита, с които да установи направените пътни разноски. Относно искането за заплащане на трудово възнаграждение за изгубен работен ден, съдът приема следното: с възнаграждението по чл. 122, ал. 1 от НПК се компенсира загубата на доход, вследствие неявяването на работа. От събраните по делото доказателства, а именно справка от Община Велико Търново, се установява, че за част от посочените дати, на които ищецът се е явил като свидетел /07.01.2020г.; 14.02.2020г.; 20.05.2020 г.; 23.10.2020 г.; 06.04.2021г.; 26.10.2021г.; 10.02.2022 г.;26.05.2022 г.; 14.11.2023г.; 25.03.2023 г.) е получил трудово възнаграждение, поради което не е налице „загубен работен ден“ и обедняване на ищеца поради неполучаването на трудово възнаграждение. Относно дати 26.03.2019г., 16.10.2019 г., 24.10.2019 г. и 31.10.2019 г. ищецът твърди, че е самоосигуряващо се лице и претендира заплащане на възнаграждение съобразно минималната работна заплата за страната. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава своето искане, а именно пропускането на сигурно увеличаване на имуществото. Доказателства, че ищецът към 2019 г. е бил самоосигуряващо се лице не са представени по делото. Вярно е, че на дата 24.10.2019г. ищецът е бил доведен принудително, но при наличие на предпоставките на чл. 122 НПК има право да получи възнаграждение за загубен работен ден. В случая обаче към тази дата е бил самоосигуряващо се лице и не доказва през този ден да е загубил полагащо му се възнаграждение от осъществявана от него дейност. Поради изложеното съдът намира, че право на вземане за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не е възникнало. Не е доказано настъпило обедняване на ищеца, изразяващо се в намаляване на актива на ищеца, увеличаване на пасива или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото, чрез придобИ.е на нова имуществена облага, което да е във връзка с обогатяване на ответника. Предвид изложените мотиви неоснователни се явяват всички наведени във въззивната жалба възражения. Всички доказателства, събрани в хода на първоинстанционното производство са били надлежно обсъдени от районния съд и въз основа на това е установена безспорната фактическа обстановка и са направени правилни правни изводи, довели до отхвърляне на иска. Предвид съвпадението на крайните изводи и на двете инстанции относно основателността на предявения иск, окръжният съд като въззивна инстанция приема, че въззивната жалба против решението на районния съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и предвид изхода на делото пред въззивната инстанция, както и съобразно цената на иска и извършената пред въззивната инстнация работа в полза на въззиваемия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 евро. Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд