Решение № 4941 от 11.11.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 778/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по повод жалба на Х Г “••••••••••••” •••, код по БУЛСТАТ: •••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. •••, ул. •••••••••••, представлявано от ВНУ - директор, срещу Наказателно постановление (НП) № 20-00-102 от 11.09.2023 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство”, с което спрямо жалбоподателя, на основание чл. 229, ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН) е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 5 500 /пет хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл. 228б от ЗКН. Според жалбоподателя, атакуваното НП следва да се отмени поради наличие на допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се, че •••••••••••••••••••• е общинско предприятие към Община ••• и не е самостоятелен правен субект, поради което и не би могло да носи административнонаказателна отговорност. Сочи се, че в обжалваното НП е налице противоречие относно датата на извършване на нарушението, тъй като са посочени две различни дати - 03.02.2023 г. и 02.02.2023 г. На следващо място се твърди, че не ставало ясно какъв вид културна ценност представлява процесният имот, което е от значение за реда, по който следва да се извършват строително-ремонтните дейности. Това обстоятелство според жалбоподателя е следвало да му бъде указано от общинската администрация, но в случая не било сторено. Сочи се, че е налице нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като АУАН не е съставен в присъствието на представител на нарушителя, тъй като в случая проектът за АУАН е бил изготвен предварително. Твърди се и че наказващият орган необосновано е наложи имуществена санкция над предвидения в закона минимален размер. С тези съображения е направено искане за отмяна на атакуваното НП или за намаляване на наложеното наказание до законоустановения минимум, както и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител адв. К., която поддържа жалбата и направените искания. Допълнителни съображения развива в депозирани писмени бележки. Въззиваемата страна се представлява от юрк. А., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Изтъква, че АУАН е бил предявен на директора на ХГ „••••••••••••“ •••, който се е запознал със съдържанието му и го е подписал, като техническото изготвяне на акта не засяга правото на защита на нарушителя. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в полза на въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Подробни съображения по същество развива в представени писмени бележки. Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят ХГ „••••••••••••“ ••• е юридическо лице – общински музей по смисъла на Закона за културното наследство, вписано в Регистър БУЛСТАТ с код: •••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. •••, ••••••••••••••, представлявано от ВНУ – директор. Жалбоподателят е разпределител с бюджет от по-ниска степен от бюджета на Община ••• и културна организация, вписана в Регистъра на Министерството на културата (МК) по чл. 14, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), съгласно Удостоверение № 167 (225)/27.03.2008 г. ХГ „••••••••••••“ ••• е вписана в регистъра на музеите по чл. 32, ал. 1 от ЗКН. На основание Заповед № РД-08-27/11.02.2021 г. на Областния управител на област ••• е сключен Договор № 21/18.02.2021 г. между Областна администрация гр. ••• и Община •••, с който на общината е предоставен безвъзмездно за управление недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ: „•••••••••••“, включващ поземлен имот (ПИ) с идентификатор 43952.515.36 по КККР на град •••, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър (АГКК), с площ 246 кв. м, заедно с попадащата в него едноетажна сграда с идентификатор 43952.515.36.1 със застроена площ 102 кв. м, с адрес: гр. •••, •••••••••••••, за организиране на самостоятелна постоянна експозиция, посветена на ••••••••••••. Договорът е сключен за срок от 10 години, считано от датата на подписването му. В изготвения приемо-приемателен протокол от 12.05.2022 г. към Договор № 21/18.02.2021 г. е посочено, че покривната конструкция към датата на предаването му е компрометирана и е за ремонт. Със Заповед № З-120/13.01.2022 г. на кмета на Община •••, посоченият имот се предоставя безвъзмездно за управление на ХГ „••••••••••••“ •••, която се задължава да ползва имота единствено за определеното предназначение и да го поддържа при стриктно спазване на разпоредбите на ЗКН и предписанията за опазване на недвижимата културна ценност, да го управлява с грижа на добър стопанин и заплаща за своя сметка всички текущи разходи. На 25.10.2022 г. и 26.10.2022 г. свидетелят Н. И. - инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство (РИОКН) - В към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” (ГД ИОКН) в Министерството на културата (МК), извършила проверка на място на обект: „•••••••••••“, архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с категория „национално значение“, съгласно Списъка на недвижимите културни ценности /НКЦ/, с идентификатор 43952.515.36.1, с административен адрес: ••••••••••••, гр. •••. Около 10.30 часа на 25.10.2022 г. било установено извършване на ремонтни дейности на покрива на сградата, състоящи се в подмяна на компрометирани дървени елементи и пренареждане и подмяна на каменните плочи. След извършена служебна проверка в МК било установено, че описаните ремонтни дейности се извършват без съгласуване по реда на чл. 83, ал. 1, т.1 от ЗКН. Резултатите от проверката, както и констатирано нарушение на разпоредби на ЗКН, били отразени в Констативен протокол от 10.11.2022 г., регистриран в МК с рег. № 20-00-102/11.11.2022 г. Във връзка с горното на ХГ „••••••••••••“ ••• е изпратено Уведомление изх. № 20-00-102/15.11.2022 г. на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 18а от АПК, за започване на производство по издаване на разпореждане за прилагането на принудителни административни мерки (РППАМ) по чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а“ и „в“ от ЗКН, с цел преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях и с оглед спиране на дейността, която създава опасност или уврежда недвижимото културно-историческо наследство. Същото било получено от ХГ „••••••••••••“ ••• на 17.11.2022 г. В законоустановения 7-дневен срок не били направени писмени искания и възражения във връзка със започнатото административно производство. С Писмо с вх. № 20-00-102/02.11.2022 г. в МК, както и по електронна поща, ХГ „••••••••••••“ ••• предоставила исканите документи, като в писмото е посочено, че ремонтните дейности се извършват по спешност с цел запазване целостта на сградата, предвид констатирани компрометирани елементи от покривната конструкция, разместени и на места свлечени каменни плочи. На 28.11.2022 г. е издадено разпореждане за прилагането на принудителни административни мерки (РППАМ) рег. № 20-00-102/28.11.2022 г., което е връчено на ХГ „••••••••••••“ ••• на 02.12.2022 г. С т. 2 на РППАМ на жалбоподателя е дадено задължително предписание в срок от 2 месеца (два месеца) от връчването на РППАМ да внесе в Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) проектна документация за съгласуване на извършваните ремонтни дейности, според изискването на чл. 83, ал. 1, т. 1, буква „в“ и по реда на чл. 84 от ЗКН. В РППАМ актосъставителят не е посочил, че то може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд, ••• по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл. 192, ал.2, изр. второ от ЗКН, поради което съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, срокът за обжалване се удължава на два месеца. В този срок, изтичащ на 02.02.2023 г. РППАМ не е обжалвано пред Административен съд - ••• и е влязло в законна сила на 03.02.2023 г. Чрез служебна справка в НИНКН на 03.02.2023 г. актосъставителят е установил, че в НИНКН не е входирана проектна документация за съгласуване, съгласно приложената в т. 2 на РППАМ peг. № № 20-00- 102/28.11.2022 г. принудителна административна мярка. На 18.04.2023 г. свидетелят Н. И. И. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 9/18.04.2023 г., в присъствието на двама свидетели и в присъствието на законния представител на ХГ „••••••••••••“ •••, като на последния е връчен екземпляр и е разяснена възможността за депозиране на писмени възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е съставен за това, че на 03.02.2023 г. ХГ „••••••••••••“ ••• не е изпълнила предписание по т. 2 от РППАМ с изх. № 20-00-102/28.11.2022 г. на МК, получена на 02.12.2022 г., а именно: „В срок от 2 (два) месеца от връчването на РППАМ да внесе в НИНКН проектна документация за съгласуване на извършваните ремонтни дейности, според изискването на чл. 83, ал. 1, т. 1, буква „в“ и по реда на чл. 84 от ЗКН, за което е прието, че съставлява нарушение по чл. 228б от ЗКН. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу АУАН. На 23.11.2023 г. е издадено обжалваното понастоящем НП, в което фактическата обстановка по случая е детайлно описана и е прието, че на 03.02.2023 г. от страна на ХГ „••••••••••••“ •••, е извършено нарушение на чл. 228б от ЗКН, изразяващо се в това, че галерията не е изпълнила предписание по т. 2 от РППАМ с изх. № 20-00-102/28.11.2022 г. на МК, а именно: „В срок от 2 (два) месеца от връчването на РППАМ да внесе в НИНКН проектна документация за съгласуване на извършваните ремонтни дейности, според изискването на чл. 83, ал. 1, т. 1, буква „в“ и по реда на чл. 84 от ЗКН. Административнонаказващият орган е приел, че случаят не е маловажен, както и че са налице основания за налагане на имуществена санкция, която е определена в размер на сумата от 5 500 (пет хиляди и петстотин) лева. НП е връчено на 13.09.2023 г. и в същото е разяснено правото на обжалване, което е своевременно упражнено от страна на жалбоподателя с депозиране на жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство на 27.09.2023 г. Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на събраните доказателства по делото. По делото са приобщени следните доказателства и доказателствени средства, които съдът приема за достоверни: гласни – показанията на свидетелите Н. И. и П. Г.; писмени - Наказателно постановление (НП) № 20- 00-102 от 11.09.2023 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” и известие за доставянето му; АУАН № 9/18.04.2023 г.; покана за съставяне на АУАН; писма от ГД ИОКН до жалбоподателя с изх. № 20-00-102/06.03.2023 г., 20-00- 102/09.02.2023 г., 20-00-102/29.11.2022 г.; РППАМ per. № 20- 00-102/28.11.2022 г.; уведомление по чл. 26, ал. 1, вр чл. 18а, от АПК; констативен протокол с per. № 20-00-102/11.11.2022 г. и възражение от жалбоподателя срещу него с вх. № 20-00-102/21.11.2022 г.; писмо изх. № 20-00-102/15.11.2022 г. от МК до НИНКН; писмо с вх. № 20-00-102/17.11.2022 г. от НИНКН до МК; писмо с вх. № 20-00-102/02.11.2022 г. в МК от жалбоподателя; Договор за текущ ремонт от 20.10.2022 г.; предавателно-приемателен протокол към договор № 21/18.02.2021 г., и оферта относно ремонт на покрив с каменни плочи; писмо с изх. № 20-00-102/28.10.2022 г. от ГД ИОКН до жалбоподателя; заповед № З- 120/13.01.2022 г. на кмета на Община •••; договор № 21/18.02.2021 г., сключен между Областна администрация - гр. ••• и Община •••; заповед № РД-08-27/11.02.2021 г. на Областния управител на област •••; справка № 1399246/27.10.2022 г., чрез отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията — гр. •••; заявление от Н. И. относно предоставяне на документи; писмо с изх. № 20-00-102/17.05.2023 г., от МК до жалбоподателя; справка от Регистър БУЛСТАТ за актуално състояние на ХГ "••••••••••••" •••; заповед № РД14-78/19.02.2021 г. на министъра на културата; заповед № РД14-1175/07.12.2021 г. на министъра на културата; заповед № РД09-557/11.07.2023 г. на министъра на културата; Решение № 709 от 31 март 2011 год. на Общински съвет - ••• (ОС - •••); Решение № 494 от 24.11.2013 год. на ОС – •••; Решение № 125 от 28.05.2020 година па Общински съвет – •••; Удостоверение № У-170/15.11.2016 год. зам.-министьр на МК за вписване на ХГ - ••• в регистъра на музеите; протокол № 7 от заседание на НСОПК от 25.11.1999 г., ведно със списък на обявените единични недвижими паметници на културата в АИР „Вароша“ - гр. ••• - Приложение № 1; разпореждане № 364 на МС от 24.09.1968 г.; писмо изх. № 04-05-98/07.03.2013 г. на МК, ведно с протокол от 09.08.2012 г., одобрен от министъра на културата; Наредба № 10 за опазване и застрояване на архитектурно-историческия резерват „Вароша“ - гр. •••; АЧДС № 2894/10.03.2016 г.; извадка от интернет страница на НИНКН и списък на недвижимите културни ценности с категория „национално значение“ на територията област •••, публикуван на веществени – снимков материал. Посредством тези доказателства еднопосочно се установява фактическата обстановка по случая. Писмените доказателства не разкриват вътрешни противоречия, поради което обстойният им анализ не е необходим. Същите са в унисон и с веществените доказателства, както и с показанията на свидетелите Н. И. и П. Г.. От показанията на свидетеля И. се установяват обстоятелствата по извършената от нея проверка на място и по документи, направените констатации – извършването на ремонтни дейности на покрива на процесната сграда – „•••••••••••“ във кв. Вароша в гр. •••, която е културна ценност с категория „национална значение“, без съгласуване по реда на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ЗКН, даденото на жалбоподателя писмено предписание по т. 2 от РППАМ и относно съставения от свидетеля И. АУАН. От показанията на този свидетел се установява и че актът е съставен в присъствието на законния представител на жалбоподателя, като проектът е бил изготвен предварително, срещу което било вписано възражение. Свидетелят сочи и че в определеното в АУАН място на извършване на нарушението е гр. •••, където е седалището на задълженото лице. Показанията на свидетеля П. Г. съдът също намери за достоверни, доколкото същите се подкрепят от останалите доказателствени източници по делото. От тях се установява, че тя е била свидетел при съставянето и връчването на АУАН, това, че същият е бил изготвен предварително поради технически необходимото време за изготвянето му, както и че същият е бил подписан в присъствието на законния представител на жалбоподателя, включително и от последния, след като се е запознал с неговото съдържание, съпроводено с разяснения отстрана на актосъставителя. При установената по делото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че от правна страна се установява следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна. Конкретният АУАН е издаден от компетентен орган - главен инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство”, който се явява длъжностно лице-инспектор по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗКН. Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН от компетентен орган - главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство”, който се явява оправомощено от министъра на културата длъжностно лице по смисъла на чл. 229, ал. 2 от ЗКН и съгласно представената заповед № РД09-557/11.07.2023 г. Както АУАН, така и НП съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и на чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в НП се съдържа ясно и пълно фактическо описание на нарушението, като са конкретизирани всички значими обстоятелства. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани по ясен и недвусмислен начин както в АУАН, така и в НП. При издаването на двата акта е спазен процесуалният ред за това и е налице редовна процедура по връчването им. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че АУАН е бил изготвен предварително. До етапа на подписването му от актосъставителя, свидетелите и нарушителя документът има характер на проект на АУАН. Посочените действия са извършени в присъствието на законния представител на жалбоподателя, на когото АУАН е бил предявен за запознаване и подписване и е бил връчен екземпляр от същия, с което са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН за съставянето му в присъствието на нарушителя и връчването на препис на последния, като правата на нарушителя не се засягат с предварителното изготвяне на проекта за АУАН. В случая са спазени и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН /съобразно указанията, дадени в ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС/. Според съда не са налице сочените от жалбоподателя противоречия при посочването на датата на извършване на нарушението, доколкото, от една страна, наказващият орган твърди, че актосъставителят правилно е определил като такава датата 03.02.2023 г., петък – датата след изтичане на последния ден, в който е могло да бъде изпълнено даденото задължително предписание, но след това в НП се приема, че датата на извършване на нарушението е 02.02.2023 г. Видно от обстоятелствената част на НП посочването на датата 02.02.2023 г. се дължи на грешка от техническо естество. Това разминаване не засяга правото на защита на жалбоподателя, доколкото му е било връчено РППАМ, в което е посочен срокът за изпълнение на предписанието по т. 2, а същевременно посоченият срок – двумесечен от връчването му, т. е. в случая до 02.02.2023 г. се съдържа както в АУАН, така и в НП. Предвид това е запазена възможността на санкционираното лице да разбере фактическите рамки на нарушението и в какво точно се изразява същото. Поради това, че не се засяга правото на защита на жалбоподателя, съдът намира, че не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с посочване датата на извършване на нарушението, което да е основание за отмяна на НП. Въз основа на доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че от страна на ХГ „••••••••••••“ ••• е извършено административно нарушение по чл. 228б от ЗКН, изразяващо се в това, че не е изпълнила даденото й с РППАМ с изх. № 20-00-102/28.11.2022 г. на МК на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а“ и „в“ от ЗКН, задължително за изпълнение писмено предписание, а именно в срок от 2 (два) месеца от връчването на РППАМ (т.е. до 02.02.2023 г.) да внесе в НИНКН проектна документация за съгласуване на извършваните ремонтни дейности, според изискването на чл. 83, ал. 1, т. 1, буква „в“ и по реда на чл. 84 от ЗКН. Възражението на въззивника, че ХГ „••••••••••••“ ••• не представлява самостоятелен субект на правото и не би могла да носи административнонакателна отговорност съдът намира за неоснователно. Видно от представеното Удостоверение № 167(225)/27.03.2008 г. ХГ „••••••••••••“ ••• е вписана в регистъра на музеите по чл. 32, ал. 1 от ЗКН, а съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗКН държавните и общинските музеи са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенни разпоредители с бюджет. Предвид това жалбоподателят е адресат на разпоредбите на Закона за културното наследство, като юридическо лице разполага с необходимата правосубектност и може да носи административнонаказателна отговорност за неизпълнение на задължения към държавата или община. Не се споделя и твърдението, че в случая не ставало ясно какъв вид културна ценност представлява процесният имот, което според жалбоподателя е от значение за реда, по който следва да се извършват строително-ремонтните дейности. От доказателствата по делото следва, че процесният имот е архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с категория „национално значение“, съгласно Списъка на недвижимите културни ценности (НКЦ), което е отразено както в АУАН, така и в НП. В тази връзка следва да се има предвид и че предмет на настоящото производство е вмененото на жалбоподателя неизпълнение на дадено задължително предписание, но не и неговата законосъобразност, правилност и целесъобразност, които не подлежат на проверка от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 228б от ЗКН Който не изпълни приложена принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. - за физическо лице, а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.. В конкретния случай се установява нарушение на чл. 228б от ЗКН, с оглед на което то следва да бъде санкционирано именно по реда на този законов текст, както е сторил наказващият орган. Не се установяват отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, като конкретното нарушение е първо подобно, поради което според настоящия съдебен състав налагането на имуществена санкция над законоустановения минимум се явява неправилно. Ето защо съдът намира, че следва да упражни правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 4 от ЗАНН да измени наказателното постановление, като намали размера на наложената имуществена санкция до предвидения в чл. 228б от ЗКН минимум от 5000 лева, който размер отговаря на конкретната степен на обществена опасност на нарушението и ще постигне целите по чл. 12 от ЗАНН. Съдът намери, че случаят не може да се определи като маловажен, доколкото не са налице такива смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, които да водят до извод, че неизпълнение на задължение от страна на жалбоподателя - юридическо лице към държавата представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Следва да се отчете обстоятелството, че самото нарушение се състои в неизпълнение на предписание, дадено по повод констатация за предходно извършено идентично нарушение, а именно предприетите ремонтни дейности на процесната сграда, представляваща недвижими паметници на културата и единична културна ценност, без съгласуване по реда на чл. 83, ал. 1, т.1 от ЗКН инвестиционен проект, с оглед на което случаят не може да се определи като маловажен. По изложените съображения съдът приема жалбата за частично основателна, при което атакуваното с нея НП следва да се измени само в санкционната му част. При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Същевременно на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, за присъждане на каквото е направено съответно за това и своевременно искане. Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 /сто/ лева съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че юрисконсултът се е явил в откритото съдебно заседание. За заплащане на тази сума следва да се осъди жалбоподателят, който с поведението си е станал повод за това въззиваемата страна да направи разноски. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът,