Решение № 350 от 19.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5185/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Транс 2005“ ЕООД, ЕИК 206019881, седалище и адрес на управление гр. София, пл. Ручей, Бизнес център България срещу решение от 13.02.2024г., постановено по гр.д. № 40059/2023г. по описа на СРС, 72 състав, с което съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на Агенция ,,Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, с адрес: гр. София, бул. Македония № 3, да заплати сумата от 450 лв. - получена без основание компенсаторна такса. Жалбоподателят твърди неправилност на решението поради допуснати от районния съд нарушения на материалния закон, подробно изложени в жалбата. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна-ответник Агенция ,,Пътна инфраструктура“ депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че постановеното от СРС първоинстанционно решение е валидно. По допустимостта му съдът намира следното: В исковата молба ищецът сочи, че на 10.06.2021 г. бил издаден електронен фиш № 8504597558 за установено нарушение на ППС с рег. № ••••, за движение по път А-6, км 50+427, включен в обхвата на платената пътна мрежа, тъй като за посочения автомобил не била платена дължимата пътна такса. След получаване на фиша през 2023 г., ищецът го заплатил, тъй като предвид предмета на дейност, дружеството заплащало дължимите пътни такси авансово. При извършена проверка ищецът установил, че път А-6 следвало да бъде автомагистрала Европа, свързваща ГПП Калотина и София, като такъв изграден участък, въведен в експлоатация, не бил налице нито към днешна дата, нито към 2021 г. С оглед липсата на този участък, ищецът счита, че платената сума от 450 лева е платена без основание. Поддържа, че в конкретния случай вземането му е с частноправен характер. Ето защо моли да се осъди ответника да му върне платената без основание сума, ведно със законната лихва от 18.07.2023 г. до окончателното изплащане. В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор с доводи за недопустимост и неоснователност на иска. Счита, че спорът не е подсъден на гражданския съд, тъй като дейността по събиране на процесната такса се реализира от орган с властнически правомощия, т.е. налице е административна дейност. Не оспорва извършеното от ищеца плащане в размер на 450 лева, представляващо компенсаторна такса съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗП. Сочи, че процесният участък /път А-6 Европа/ бил част от републиканските пътища в Република България, за които се събира винетна такса, поради което е било налице основание за плащането. Моли за отхвърляне на иска. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа /т. 1/; такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък /т. 2/. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗП при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство. Заплащането на „компенсаторната такса“ по чл. 10, ал. 2 ЗП се извършва в специализирано звено на Агенция „Митници“ на съответния граничен контролно-пропускателен пункт. Правоотношенията, които се развиват между държавата и физическите и юридическите лица по повод събирането на публични държавни вземания, каквито са държавните такси, са с публичноправен характер. В определение № 902 от 01.02.2022 г. на ВАС по адм. дело № 253/2022 г. е прието, че възлагането на задължение за заплащане на определен размер на компенсаторната такса на съответния правен субект от административен орган представлява властническо волеизявление, което осъществява елементите на акт по чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като пряко засяга права и законни интереси на адресата. Следователно, същото подлежи на самостоятелно съдебно обжалване по административен ред. Не следва да се допуска преодоляването на пропуснат преклузивен срок за оспорването на волеизявленията по определяне на компенсаторните такси чрез депозиране на искания за възстановяване и иницииране на аналогична като предмет съдебна проверка, каквото по същество е искането, предмет на настоящата искова молба. Съгласно чл.10, ал.2 от ЗП, недължимо платени такси по чл. 10, ал. 1 и 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5, както и недължимо платените глоби и имуществени санкции в случаите по чл. 179, ал. 3д, изречение четвърто от Закона за движението по пътищата се връщат по искане на заинтересованата страна в срок до 5 работни дни по банков път или на каса по ред, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Следователно, предвидена е нарочна административна процедура по възстановяване на недължимо платени такси. Редът за възстановяване на надвзети или недължимо събрани държавни такси в конкретния случай е искане, отправено до АПИ, в чиято полза е събраната такса, като изричният или мълчалив отказ за възстановяване на недължимо платена държавна такса по чл. 55, ал. 2 ЗП представлява административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК - решение № 249 от 10.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9844/2022 г., VII о. Наличието на специален административен ред за проверка законосъобразността на индивидуалните административни актове и специалният ред за защита при недължимо внесени или надвесени такси по чл. 10, ал. 2 ЗП, изключва възможността за защита по гражданскоправен ред. Искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е недопустим, доколкото с него се цели заобикаляне на административноправния ред за защита. Когато съответното лице е платило недължимо или е надвнесло в полза на бюджета суми като държавна такса, източник на вземането не е гражданско правоотношение, поради което възстановяването на недължимо внесени или надвнесени такси не може да се осъществи по пътя на предявяване на кондикционен иск – в този смисъл изрично решение № 74 от 29.05.2018 г. по гр.д. № 1465/2017 г, на IV г. о. на ВКС. При твърдения за недължимо внесена /платена при липса на основание/ такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, ищецът може да се ползва от реда, предвиден в чл. 55 ЗП. Ето защо, възражението на ответника, наведено с отговора на исковата молба, за недопустимост на производството, е основателно. Постановеното първоинстанционно решение, с което съдът се е произнесъл по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е процесуално недопустимо и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК подлежи на обезсилване, а производството по делото следва да се прекрати. По разноските: При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има ответникът. Същият е представляван от юрисконсулт и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в минимален размер от 51,13 евро за всяка от двете инстанции. Така мотивиран, Софийски градски съд