Решение № 545 от 9.5.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 780/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на "А." ООД, ЕИК:•••••••••• срещу Наказателно постановление № 868976-f861447/06.01.2026г., издадено от •••• Отдел "Оперативни дейности" към Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" на НАП, с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 2 600.00 евро. В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие на материалния закон. Навеждат се доводи за неправилно отразени обстоятелствата, при които било извършено нарушенито. Твърди се , че несъответствието отразено в НП се отнасяла до обявената от производителя препоръчителна цена върху опаковката на продукта, а не до цената , обявена от търговеца „А.“ ООД. Поради тези и други съображения се иска НП да бъде отменено, като незаконосъобразно. Моли за присъждане на направени по делото разноски. В съдебно заседание възз., редовно призован, явява се представител на дружеството - Галя Адамова и с упълномощен адв. Д. Д. П.-Т. - ВАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от ю.к. И.Г., оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 10.10.2025 г., от органите по приходите е изпратен имейл с приложени в него таблици и искания до всички електронни имейли посочени в информационните масиви на НАП, обслужвани от дружеството „А.“ООД. Изпратена е електронно подписана „Покана за предоставяне на информация относно ценови равнища“, списък със стоки и таблица в exel. В поканата е посочено, информацията да обхваща размера на цените на посочените стоки за периода от 11.08.2025г. до 10.10.2025г. От данните, които били поискани и представени в срок, било установено повишена цена към 10.10.2025г. , спрямо 11.08.2025г. на продукт бира „П. 2.3л.“, който бил с продажна цена към 11.08.2025г.- 3,15лв и цена 3,60 лв. към 10.10.2025г., като е отчетено повишение на цената с 14,29%. Било установено и увеличение на продукт бира „Ш. 2,3л“, който е с продажна цена към 11.08.2025г. -3.25лв и цена 3,60 към 10.10.2025г. –отчетено увеличение 10,77%. На 23.10.2025г. е поискано допълнително пояснение на причините за покачване на цените (данни за % промяна на доставка, % промяна данък, % промяна разход логистика/ енергия, %разлика валутен курс, % промяна други външни фактори) само за продуктите с повишена цена, а именно бира „П. 2.3л“ и бира „Ш. 2.3л“. На същата дата органи по приходите извършили посещение на търговски обект супермаркет „И.“, находящ се в гр. Варна, ••••, като за извършените действие по проверката бил съставен протокол с №0440353/10.10.2025г. Били изведени КЛЕН-ове от ФУ в обекта, от които се установило , че на 24.09.2025г. в 19:15:36ч. с фиксализиран бон цената на бира „П. 2.3л“ е 3,15лв, а на 01.10.2025г. с фикс. Бон №368849 е на стойност 3,60лв. За бира „Ш. 2,3л. „ на 08.10.2025г. е отчетена цена с фикс. бон 03724410278 -3,25лв. а на следващият ден 09.10.2025г. по издаден фикс. бон цената е 3,60лв . След извършената проверка от служители на НАП, е установено, че необосновано от обективни икономически фактори, жалбоподателят е увеличил цената на предлаганите от него стоки, като към 11.08.2025г бира „П. 2,3л“ цената е била 3,15лв, а за бира „Ш. 2,3л“- 3,25, като на 10.10.2025г. цената вече била завишена и за двата продукта на 3,60, т.е увеличение за първата 14,29% и за втората 10,77%.. Проверката била обективирани в Протокол №0440543 от 23.10.2025г. На 28.11.2025 г. св. Х. Х. – старши инспектор по приходите в НАП, съставил на жалбоподателя акт за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ , а на 06.01.2026 г. е издадено и обжалваното в настоящото производство НП. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства - наказателно постановление, акт за нарушение, документи от КЛЕН, копие на фикс.бонове, протокол за извършена проверка, копия от фактури, таблици, протоколи, заповеди, както и от показанията на свидетеля Х.. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - •••• Отдел "Оперативни дейности" - Бургас към Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - инспектор по приходите в НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта. Противно на становището на жалбоподателя, настоящият състав счита, че вмененото му нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно е посочена нарушената материална норма, както и съставомерните признаци на вмененото нарушение, включително и кога реално е осъществено. По делото няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че действително цената през 11.08.2025г. на процесните продукти е била съответно за бира „П. 2,3л“-3,15лв, а за бира „Ш. 2,3л“-3,25лв, а след 10.10.2025г. цената е завишена съответно за първия продукт ас 14,29% и за втория с 10,77% (3,60лв). Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ , в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Това означава, че фактическият състав на нарушението съдържа следните елементи (юридически факти): 1) осъществява се в точно определен от закона интервал от време - "период на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове", който трае една година - от 08.08.2025 г. до 08.08.2026 г.; 2) нарушителят да има качеството търговец по смисъла на Търговския закон; 3) в това си качество да предлага стоки и/или услуги на лица имащи качеството на потребители; 4) при формиране на цените на предлаганите стоки и/или услуги търговецът действа недобросъвестно и непрозрачно; 5) да е налице реално увеличение на цените съпоставимо с предходен момент; и 6) да се констатира, че това увеличение на цените не почива на обективни икономически фактори, а на субективното усмотрение на търговеца, без да съществуват фактори с отношение към себестойността на стоката/услугата (арг. от параграф 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ). От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по един безспорен начин фактическия състав на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. На първо място, нарушеното е извършено на 10.10.2025 г., т. е. в периода на двойно обозначаване на цените в Република България. На второ място, жалбоподателят "А." ООД, с ЕИК:••••••••••, има качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ , считано от 1991 г., видно от публично достъпните регистри на Агенцията по вписванията и Регистъра на търговските дружества с общинско участие в капитала. На следващо място, в хода на съдебното следствие се установи по един безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е увеличил цената на бира „П. 2,3л“ с 14,29% (45ст.), а за бира „Ш. 2,3л“ с 10,77% (35ст.), като два месеца по-рано към 11.08.2025г. цената за първия продукт е била 3,15лв., а за втория -3,25лв. На следващо място се установи, че увеличението на цената на тези артикули не почива на обективни икономически фактори. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ, обективни икономически фактори са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. Да, действително има повишение на доставната цена на единия продукт – бира „Ш.“ , но в хода на съдебното следствие не се установи пряк ефект от поскъпването на определени компоненти върху цената на билета и как тези 35 стотинки покриват определени разходи на търговеца. Разходите имат отношение към всички услуги и в този смисъл не се установи, защо именно цената на продукта ще трябва да ги компенсира. Не се установи конкретна пряка връзка и необходимост точно цената на тези артикули да бъде завишавана и то в посочения размер от 45стотинки за единия и 35 стотинки за втория. И на последно място, при формиране на цената процесните продукти жалбоподателят е действал недобросъвестно и непрозрачно. Не е посочено как е достигната тази стойност. Липсва подробен, прозрачен и проверим алгоритъм за това как се формира себестойността на продуктите. Тази непрозрачност в ценообразуването води и до липсата на предвидимост в действията на търговеца. На следващо място, в хода на съдебното следствие не се установи и как е определено това завишаване от съответно 14,29% и 10,77%, какви са икономическите и математически показатели за отмерването му в точно този размер и действително има ли пряк икономически ефект от това увеличение само за тези продукти, след като не се излагат твърдения за множество и значителни разходи, а единственото което е посочено в жалбата е за „препоръчителна цена“, което не оправдава посоченото по-горе в проценти завишение. Нещо повече по делото са представени фискални бонове, които отразяват една не малка разлика в цената за един сравнително кратък период от време (2 месеца) без да има обоснована причина за повишаването в цената на тези продукти. Жалбоподателят е действал и недобросъвестно. Кога един търговец ще действа добросъвестно или не се преценява във всеки един конкретен случай на база на обективни критерии. Съгласно § 13, ал. 1, т. 25 от ДР от Закона за защита на потребителите "добросъвестност и професионална компетентност" е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Съгласно § 1, т. 2 от ДР от Закона за защита на конкуренцията "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Такива обстоятелства могат да бъдат - спазва ли установените в търговската практика правила (обичаи), дали спазва подзаконовата нормативна рамка, дали поведението му е продиктувано от знание или незнание за определени обстоятелства, които имат значение за взаимоотношението му с потребителите и другите търговци, как взаимодейства с останалите субекти на пазара, преддоговорните му взаимоотношения, прозрачност в работата и предоставяне на необходимата информация, за да може да се вземе информирано решение от страна на потребителите, мотивите за използване на една или друга търговска практика, включително и обстоятелства имащи значение за формирането на цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената. Съгласно чл. 2, б. "з" от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ("Директива за нелоялни търговски практики"), "дължима професионална грижа" е норма на специални умения и грижи, очакващи се от търговеца да извърши спрямо потребителите в разумни граници, които умения съответстващи на честната пазарна практика и/или на общия принцип на добросъвестност в сферата на дейност на търговеца. В разпоредбата на чл. 5 от Директивата е разписана забрана за нелоялни търговски практики: чл. 5, т. 2 - Една търговска практика е нелоялна, ако: a) противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа, и б) съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители; чл. 5, т. 3 - Търговски практики, които е възможно да изопачат съществено икономическото поведение само на ясно установима група потребители, които са особено уязвими към практиката или към основния продукт поради своята физическа или умствена недоразвитост, възраст или лекомислие по начин предвидим за търговеца, се оценяват от гледна точка на средния представител на тази група. Това не засяга обичайната и законосъобразна рекламна практика на преувеличени изявления или изявления, които не трябва да се приемат буквално; чл. 5, т. 4 - Поспециално търговските практики са нелоялни, когато: a) са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7, или б) са агресивни по смисъла на членове 8 и 9; чл. 5, т. 5 - Приложение I съдържа списъка на тези търговски практики, които се считат за нелоялни при всякакви обстоятелства. Същият списък се прилага във всички държави-членки и може да бъде променян само чрез изменение на настоящата директива. Съгласно чл. 6, т. 1, б. "в" и "г" от Директивата - заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел: обхват на задълженията на търговеца, мотивите за търговската практика и характеристика на продажбения процес, всяко изявление или символ относно пряко или косвено спонсорство, или преценка на търговеца или продукта; цената или начина, по който е формирана цената или съществуването на специфично ценово предимство. В случая жалбоподателят е целял един неправомерен резултат. Поведението му е мотивирано да осъществи неправомерно повишаване на цената нагоре, което се явява пряко нарушение на ЗВЕРБ и отрицателна последица за потребителите. Нямал е обективна икономическа обосновка, респ. правно основание, да извършва подобно завишаване на цената, като дружествените органи са действали с ясното съзнание, че пряката преследвана цел е да се повиши цената на продуктите, от момента на въвеждане на еврото в Република България като официална парична единица и в период на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове. Именно в този период законодателят е поставил по-високи изисквания към търговците и те следва да съобразят своето поведение с разпоредбата на чл. 15, и да следят икономическите показатели дали обективно влияят върху цената на предлаганите услуги. Заложените от националния законодател правила следва да се спазват с още по-голяма сила и да се положат максимални усилия за приложение на най-добрата търговска практика, за да успее да се справи с предизвикателствата на съвременната пазарна икономика и с времевите построги регулации, въведени със ЗВЕРБ, с цел защита на потребителите. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗВЕРБ , разписва, че превалутирането на цените и другите стойности от левове в евро не може да води до поставяне на потребителите във финансово понеблагоприятно положение, отколкото биха били, ако еврото не е въведено като парична единица на Република България, в съответствие с приложимите актове на Европейския съюз в областта на защитата на потребителите. Завишаването на цените в този период трябва да бъде икономически обосновано, недискриминационно, да има пряка връзка с разходите, както и основаващо се на една прозрачна, последователна и устойчива методиката на ценообразуването, да има проверим алгоритъм, който да включва обективни критерии и в същото време да бъде предвидим за гражданите. В този смисъл разумно би било цената да не се повишава, а да остане същата. Последното обстоятелство ще бъде в синхрон с целта и принципите на ЗВЕРБ, ще затвърди законността в страната и ще бъде ясен пример за държавническо управление. Въпросното повишение на цената на посочените по-горе продукти субсумира всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява състава на административно нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, от обективна страна. И тъй като се касае за юридическо лице не стои въпроса с изследване на субективна страна, т. е. наличие на виновно поведение. С оглед всичко казано по-горе съдът намира, че в случая правилно АНО е приел, че има извършено административно нарушение, като правилно е квалифицирал фактите. Конкретното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. Съдът намира, че въпреки правилното установяване на нарушението, неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. Нормата на чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ , вр. чл. 59, ал. 1, т. 6 от ЗВЕРБ , в р . чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ , предвижда за конкретното нарушение на юридическото лице да се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 100 000 лв. В случая на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 2600 евро (5085, 16 лв.). По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на жалбоподателя. Липсват посочени конкретни обстоятелства, които са мотивирали АНО да определи точно този размер на санкцията. Наложената в случая санкция в размер 5085, 16 лв., по мнение на настоящия състав, от една страна се явява неоправдано завишена с оглед тежестта на нарушението, което е първо такова, и на второ място, незаконосъобразно е закръглена от АНО нагоре в противоречие с принципите и целите на ЗВЕРБ. Последното обстоятелство е недопустимо, още повече като се има предвид, че се осъществява от орган, който контролира именно тази порочна практика. Предвид изложеното наказателното постановление следва да се измени в частта му относно размера на наложената санкция, като според настоящия състав адекватно на извършеното нарушение се явява наказание "имуществена санкция" в минималния размер предвиден в закона, а именно 5000 лв. (2556, 46 евро). Настоящият съдебен състав намира, че тази санкция се явява в съответствие с принципа за пропорционалност, като не превишава границите на необходимото за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. Определеният размер на санкцията ще бъде ефективен и възпиращ, съразмерен на конкретното неизпълнение на задължението на жалбоподателя към държавата при осъществяване на търговската му дейност. В заключение, процесното наказателно постановление следва да бъде изменено единствено относно размера на санкцията, като бъде намалена от 2600 евро (5085, 16 лв.) на 2556, 46 евро (5000 лв.). С оглед изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза и на двете страни, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , вр. чл. 143 от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие , съгласно който договореното възнаграждение за процесуално представителство е в размер от 490 евро. Жалбоподателят има право на разноски, съразмерно с отменената част от наказанието "имуществена санкция", в размер на 16.17 лв. ( 8.27 евро), които следва да се заплатят от НАП. На основание чл. 63д от ЗАНН искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Съгл. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ , възнаграждението е в размер от 130 до 190 лв. Предвид извършените действия, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в минимален размер от 130 лв. АНО има право на разноски, съразмерно уважената част от наказанието "имуществена санкция", в размер на 127, 40 лв. (65, 14 евро), които следва да се присъдят в полза на НАП и да се заплатят от жалбоподателя. Така мотивиран, съдът